М О
Т И В
И към Присъда № 260000/10.01.2022 година, постановена по НОХД № 548/2017г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано против Т.П.А. ***, по
обвинение в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2017година в с.Жребино, обл.Ямбол, по улица "Г. Димитров“
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№
***, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно - 1,26
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - „Алкотест Дрегер
7410 +“ с инв.№ 0135.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, призован по реда на чл.180 ал.3 от НПК, чрез упълномощения от него на
06.11.2021г. защитник – адв.Г.Д. ***, чрез когото А. е депозирал на
09.11.2021г. молба с направено искане за възобновяване на спряното до
издирването му производство по настоящото НОХД и за разглеждането му в негово
отсъствие, по реда и при условията на чл.269 ал.3 от НПК, тъй като се намира
извън пределите на Р. България, и с участието на защитника му – адв.Д., като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред – по чл.269
ал.3 т.4 б.“в“ от НПК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово, Снежина Стоянова, поддържа повдигнатото против
подсъдимия Т.П.А. обвинение по чл.343б ал.1 от НК, като излага доводите си, поради които
счита, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на така вмененото му от РП-Ямбол-ТО-Елхово престъпление. Представителят на обвинението излага доводи, поради които
счита, че инкриминираното деяние и авторството му, е напълно и безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Поради тези си съображения прокурорът предлага подс.Т.А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му бъде
определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което същият да изтърпи при първоначален общ режим, както и
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 100 лева.
Защитникът на подсъдимия, адв.Д. в хода на съдебните прения не оспорва извършването на
деянието, вменено на Т.А. и авторството му.
Взема отношение и акцентира единствено досежно индивидуализиране на кумулативно
предвидените в престъпния състав наказания лишаване от свобода и глоба спрямо
подсъдимия, като изтъква съображения за определянето им при условията на чл.55
от НК, при наличие на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, каквото
искане е направил и прокурора. По отношение на предложеното от представителя на
обвинението, ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, адв.Д.
излага доводи, че целесъобразно би било спрямо подзащитния му да бъде приложена
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и това наказание да бъде отложено от
изтърпяване, като се изтъква обстоятелството, че за период от 6-7 години от
изтърпяването на последното му осъждане през 2011г. до датата на
инкриминираното деяние, както и в периода след това, подс.А. не е извършвал
други престъпления. Сочи се, че през този период подс.Тодоров е живял и работил
в Кипър, където се намира и в момента.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на снетата по делото самоличност се установи, че подсъдимият Т.П.А. е роден на ***
година в гр.Стара Загора, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин,
с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********.
На 06.11.2017г. в следобедните часове подсъдимият Т.А., след като употребил
алкохол, привел в управление лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***, като
около 18.35 часа е управлявал посоченото МПС в с.Жребино по ул.“Г. Димитров“ в
посока изхода към с.Попово. В автомобила с подсъдимия е пътувало и неустановено
по делото лице.
На същата дата – 06.11.2017г. свидетелите – Г.П.В. и П.П.И., всеки един от
двамата изпълняващ функциите на „мл.автоконтрольор“ към РУ-Елхово, за времето
от 16.00 часа до 24.00 часа били на смяна, назначени по график автопатрул. По
график около 18.30-18.35 часа двамата полицейски служители със служебния
автомобил извършвали автопатрулна дейност в с.Жребино. Около 18.35 часа същите спрели
служебния автомобил на ул.“Г. Димитров“, в близост до фотоволтаичния парк на
селото. В този момент полицаите В. и И. възприели приближаващия се лек
автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***, движещ се по ул.“Г. Димитров“ в посока
към с.Попово. Чрез подаден светлинен и звуков сигнал двамата полицаи спрели за
проверка лекия автомобил, който преустановил движението си на около 10 метра
пред полицейския автомобил.
След като се представили на водача и спътника му, полицаите поискали
документите на водача и на управляваното МПС. В хода на извършената
документална проверка въз основа на представените лична карта и свидетелство за
регистрация на МПС, свидетелите В. и И. установили, че водач на проверяваното
МПС е подсъдимият Т.П.А. и същият не притежава СУ на МПС, а за управлявания лек
автомобил въз основа на представеното СРМПС констатирали, че е собственост на
трето лице – П. И. Ф., с ЕГН **********.
Тъй като двамата автоконтрольори се усъмнили, че подсъдимият е употребил
алкохол, го поканили при полицейския автомобил за извършване на проверка за
употреба на алкохол с техническо средство. След като подс.А. се съгласил
доброволно, заявявайки, че е консумирал алкохол, св.В. и св.И. пристъпили към
извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство - „Алкотест
Дрегер 7410+“ с инв. № 0135. Апаратът отчел и фиксирал наличие на алкохол в
кръвта 1,26 на хиляда в издишвания от подс.Т.А. въздух. Полицаите показали на
подсъдимия отчетената с техническото средство стойност.
За така констатираното, на място - при служебния полицейски автомобил, в
присъствието на подс.Т.А. и на св.П.И., мл.автоконтрольор – св.Г.В. е съставил
против подс.А. Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 595
от 06.11.2017 година, за това, че на 06.11.2017г. около 18.35 часа в с.Жребино,
на ул.“Г. Димитров“, в посока към с.Попово управлява лек автомобил марка „Сеат
Ибиза“ с рег.№ ***, собственост на П. И. Ф. с ЕГН **********, под въздействието
на алкохол, с концентрация на алкохол 1,26 промила в издишания въздух,
като пробата е установена с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с инв. № 0135 – нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Със същия АУАН са констатирани и други
две адм.нарушения, а именно: - водача не притежава СУМПС – нарушение по
чл.150 от ЗДвП и МПС няма ГТП - нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП. С акта били
иззети СРМПС част 2-ра № ********* и 2 бр.рег.табели
с инициали ***. Подсъдимият А. е отразил, че няма възражения по акта и подписал същия.
Съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, на подсъдимия след като му е било разяснено правото му на даване на кръвна
проба, е бил издаден от св.П.И. талон за изследване № 000009/06.11.2017г.,
който подс.А. подписал. На талона подсъдимият изписал собственоръчно, че
приема показанията на техническото средство и отказал да даде кръв за
изследване. Отказът е закрепен във талон за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол /“фиш за спешна медицинска помощ“
амб.№4072 от 06.11.2017г., 20.00 часа/, издаден и подписан от д-р Карастоянов.
От приложения по БП, на л.6
списък от 13.09.2017г., представен от ГД“Национална полиция“ при МВР, е видно,
че техническото средство - „Алкотест Дрегер 7410+“ с инв. № 0135, с което е бил
изпробван подсъдимият за алкохол, е технически изправно като е проверено на
05.09.2017г. и е годно за срок от 6 месеца, т.е. до 05.03.2018г.
Подсъдимият А., видно от
приложената на л.14 от ДП справка за нарушител от 09.11.2017г. както към
06.11.2017г., така и към датата на справката е бил неправоспособен водач на МПС.
От
приложената по делото справка за съдимост, с рег.№1135 от 17.11.2021г., издадена от БС
при РС-Елхово, се установи, че подсъдимият Т.П.А. е осъждан преди
инкриминираното деяние в периода от 07.08.1996г. до 08.06.2011г., със седем
влезли в сила присъди за извършени различни престъпления от общ характер, като са му
налагани различни по размер наказания лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване. Последното осъждане на подс.А. е с Присъда от 15.02.2011г.,
постановена по НОХД №402/2010г. по описа на РС-Елхово, влязла в законна сила от
08.06.2011г. за извършено в периода от 01 до 09.03.2010г. престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б. “а“ вр.чл.20 ал.2 от НК, на
една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване. Със същата присъда на основание чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.1 от НК е
определено едно общо наказание между наказанията наложени по НОХД №328/2008г.
на ЕРС и по НОХД №402/2010г. на ЕРС, а именно – 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл.25
ал.2 от НК е приспаднато времето през което А. е търпял наказанието лишаване от
свобода по НОХД №328/2008г. на ЕРС. Така определеното общо наказание е
изтърпяно на 18.11.2011г.
Описаната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на
събраните гласни доказателства – показанията на посочените от обвинението свидетели – Г.П.В. и П.П.И., дадени в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени
по БП № 441/2017г. по описа на РУ-Елхово и приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК, коментирани по-горе – заверени ксерокопия на – Акт за установяване на административно нарушение
серия Д №595 от 06.11.2017 година /приложен на л.3 от БП/, талон за изследване №000009/06.11.2017г.
/л.4 от БП/, фиш за спешна медицинска помощ“
амб.№4072 от 06.11.2017г. /л.5 от БП/, списък от 13.09.2017г., представен от ГД“Национална полиция“ при МВР /л.6
от БП/ и изисканата от съда справка за съдимост на подсъдимия /л.66-68 от
делото/. Посочените писмени доказателства,
приложени по БП № 441/2017г. по описа на РУ-Елхово, приобщени към доказателствената съвкупност по настоящото НОХД, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с гласните доказателствени средства по делото и неоспорени от страните, се кредитират от съда.
Съдът
изцяло даде вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели - Г.П.В. и П.П.И., които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
както и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за относимите факти,
изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация
помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по
какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други. Свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено, същевременно липсват и индиции за тяхната
предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, поради което
не са налице основания за критика на показанията им, като достоверен източник
на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко
относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване,
свързани с извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването
му, неговият механизъм и авторството му. И двамата
свидетели са очевидци на управлението на процесният лек автомобил осъществено
от подс.А. на инкриминираната дата, време и място и то след употреба на алкохол.
Същите по недвусмислен и категоричен начин заявиха, че са имали пряка видимост
към въпросното МПС както към момента на приближаването му към полицейския
автомобил, така и при спирането му и последвалата полицейска проверка.
От така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От обективна
и субективна страна Т.П.А., роден на *** година в гр.Стара Загора, с постоянен адрес ***, с настоящ
адрес ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, с деянието
си е осъществил престъпния състав на
чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 06.11.2017 година в с.Жребино, обл.Ямбол по улица „Г. Димитров“ управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***, след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно - 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство -
„Алкотест Дрегер 7410 +“ с инв.№ 0135.
От обективна страна елементите на състава са
налице, както следва: Съгласно чл.303 ал.2 НПК съдът
признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Посредством разпоредбата на
чл.102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които
следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено „доказване
на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите, предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да
не почиват на предположения.
Обвинението, за което подсъдимият А. бе признат за виновен, се доказа от
възприетите за обективни, последователни, недвусмислени, логични и детайлно
изложени показания на свидетелите В. и И., които са двамата полицейски
служители при РУ-Елхово, възприели пряко и непосредствено управлението на
процесния л.автомобил от подсъдимия Т.А. на инкриминираната дата, време и място
и състоянието и поведението на подсъдимия като водач, предшестващо и
съпътстващо проверката за употреба на алкохол с техническо средство, извършена
на място. Установи се, че тези двама свидетели като мл.автоконтрольори са констатирали
и управлението на въпросното МПС след употреба на алкохол, въз основа на извършената
от тях на 06.11.2017г. около 18.35 часа проверка на подс.А. за наличие на
алкохол в издишвания въздух с техническо средство, като отчетената с него
стойност от 1,26 промила на хиляда не е била оспорена от Т.А.. Същият сам е
заявил на проверяващите го, че е консумирал алкохол, което обстоятелство е било
вписано и в съставения на място АУАН серия Д №595 от 06.11.2017 година, под
съдържанието на който, при липса на възражения се е подписал подс.А.. В тази
насока е и отразеното приемане на показанията на техническото средство в издадения
му талон за изследване № 000009/06.11.2017г., както и отказът му за вземане на
кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите В. и И., тъй като същите
детайлно и в хронологична последователност възвеждат фактологията по случилото
се на 06.11.2017г. за времето около 18.35 часа, като възпроизведеното от тях е
пряко относимо към времето, мястото и изпълнителното деяние и по недвусмислен
начин очертава обективните признаци на вмененото на подс.Т.А. престъпление.
Освен това не са налице по делото данни свидетелите В. и И., да са действали
пристрастно въпросната вечер и да са имали какъвто и да е мотив да набедят подс.Т.А.
в престъпление, което той не е извършвал. Не са налице и индиции същите по
време на изпълнение на служебните си задължения да са действали
недобросъвестно, а още повече да са превишили правата си, приписвайки на
подсъдимия действия и поведение, които Т.А. не е реализирал. Нещо повече
показанията на двамата свидетели В. и И. са и във взаимна връзка и зависимост с
останалите, приобщени доказателства и доказателствени средства, посочени в
изложената по-горе фактическа обстановка, като всички в съвкупност изясняват
механизма на извършеното и очертават по недвусмислен начин обективните елементи
от състава на вмененото на подсъдимия престъпление.
Установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество се извършва
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания. В настоящия случай това е сторено по реда на действащата
към датата на инкриминираното деяние Наредба №1 от 19.07.2017 година за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози посредством техническо средство „Дрегер 7410 +“ с инв. № 0135. Предвид
установената с техническото средство концентрация на алкохол– 1.26 промила, на
водача е съставен АУАН серия Д №595 от 06.11.2017 година и е издаден талон за
изследване № 000009/06.11.2017г. В АУАН, в съответствие с изискванията на
Наредбата, са вписани начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство. Показанията на
техническото средство са вписани и в талона за изследване. В талона за изследване са
вписани изискуемите се по чл. 6, ал.6 от Наредбата данни. Талонът е подписан и
получен от подсъдимия с отразяване на „приемане” на показателите на
техническото средство. В съответствие с изискванията на чл. 7 от Наредбата,
подсъдимият е бил отведен от полицейския орган до мястото за извършване на медицинско изследване – ФСМП – гр.
Елхово, където той е отказал да бъде изследван, удостоверено с подписа на
медицинското лице и подсъдимия. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от Наредбата, употребата на алкохол е установена въз основа на показанията на техническото средство.
В този контекст, в хода на проведеното съдебно следствие, съдът отчете
наличие на доказана от обвинението теза относно извършеното престъпление,
вменено на подсъдимия Т.А., която не бе оборена по какъвто и да е начин и с
каквито и да е доказателствени средства от страна на защитата на подсъдимия.
Именно обвинителната теза съдът възприе за доказана по несъмнен начин, тъй като
по делото са налице както преки, така и косвени доказателствени източници,
които в своята съвкупност водят на несъмнен извод за авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия и въз основа на която настоящият
съдебен състав възприе гореописаната фактология, установяваща както
местопрестъплението, така и начинът и механизмът на извършване на престъпното
деяние, осъществяващо признаците на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
Съдът прие, че подсъдимият Т.П.А.,е извършил престъпното деяние при пряк умисъл като форма на вината, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние - управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол. На първо място следва да се посочи, че престъплението
по чл. 343б ал.1 от НК е
формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква настъпването на
някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на дееца. Достатъчно
е последният да е формирал съзнание относно всички елементи от състава на
престъплението и за обективните свойства на деянието, т.е. по какъв начин
деянието въздейства върху действителността и я изменя. Подсъдимият е
имал познание за обективните елементи от състава на своето деяние, особено като
се има предвид факта, че е неправоспособен водач, който факт сам по себе си
установява, че А. е бил наясно, че не е следвало да предприема управление на процесното МПС.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият Т.П.А., за виновен в
извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Причините за извършването на
деянието, съдът намира в ниската правна култура на дееца, в незачитането и в
нежеланието му да спазва правилата за безопасност на движението по пътищата.
За извършеното
от подс.Т.А. престъпно деяние Наказателният закон предвижда кумулативно
наказание - лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Т.А. за вмененото му престъпление по чл.343б ал.1 от НК, в
извършване на което бе признат за виновен, съдът като отегчаващо отговорността
обстоятелство взе предвид както съдебното му минало - същият е осъждан многократно преди
инкриминираното деяние за престъпления от общ характер, за които са
налагани ефективни наказания лишаване от свобода, което го характеризира като личност с висока степен на
обществена опасност, така и обществената опасност на деянието и факта, че подсъдимият въобще не
е придобивал правоспособност за водач на МПС. Това сочи на липса на респект,
както към законите в страната, така и към правилата за безопасност на
движението по пътищата. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се взеха
предвид отчетената стойност на алкохол в издишвания от подсъдимия А. въздух от 1.26
промила на хиляда, която с малко надвишава възведената като обективен критерий в инкриминирания
престъпен състав от 1,2 на хиляда, изминалия
период от 4 години от датата на деянието и фактът, че след изтърпяване на
18.11.2011г. на наказанието му лишаване от свобода от 1 година и 4 месеца по
предходното му осъждане по НОХД №402/2010г. на ЕРС за период от около 6 години
до инкриминираното деяние, както и в следващия период от време до настоящото
произнасяне не са налични данни А. да е извършвал други престъпления. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени
както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание
при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, както и с оглед
изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да
се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия Т.А. предвиденото кумулативно наказание – лишаване от
свобода и глоба, по чл.343б ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвидените в закона минимални размери, а именно: - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и глоба в
полза на Държавата в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Съдът
не намери основания за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че
подс.Т.А. към датата на извършване на деянието е бил осъждан многократно на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер при ефективно изтърпяване,
като както бе посочено наказанието лишаване от свобода от 1 година и
4 месеца по предходното му осъждане по НОХД №402/2010г. на ЕРС е изтърпяно на
18.11.2011г. и за същото не е настъпила
реабилитация по смисъла на чл.88а ал.2 вр.с ал.1 от НК. Поради това настоящият
съдебен състав постанови наложеното на подс. Т.А. наказание лишаване от свобода
да бъде изтърпяно ефективно, като определи първоначален „общ“ режим на
изтърпяване, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът с оглед на установения по
делото факт, че подсъдимият А. не е придобивал правоспособност за водач на МПС,
не приложи в случая разпоредбата на чл.343г вр.с чл.37 т.7
от НК и не наложи предвиденото в тази материална норма наказание лишаване от право на управление на МПС.
Съдът счете, че така определените на подсъдимия Т.А.
наказания съответстват на тежестта на деянието и степента на обществената
опасност на дееца и са справедлив отговор за извършеното от него престъпление,
като прие, че с така наложените наказания биха се постигнали целите на генералната и
специалната первенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и същите .
Воден от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
Председател на състав:
/М. Кирова/