РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330108520 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 559, ал. 3 във вр. с
чл. 558, ал. 7 КЗ.
Предявен е осъдителен иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 против А. Х. Д..
В исковата молба е посочено, че на 31.08.2015г. в Н. при управление на лек
автомобил ****, без действаща застраховка ГО, ответникът при смяна на лентите от
лява в дясна, удря в задната част движещия се пред него лек автомобил ****. Твърди,
че обезщетението било определено и платено от националното бюро на Н., като сумата
била възстановена от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
Последното предявило претенцията си към ГФ, като ищецът платил сумата от 1786.02
лева, равностойност на 913.18 евро, включващи 650.18 евро обезщетение, 240 евро
такса обработка и 23 евро банкови такси. Твърди, че ответникът като причинител на
вредата дължи възстановяването на сумата, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител, с който се прави възражения за изтекла погасителна давност.
Твърди, че по делото не се установява по категоричен начин прекратяването на
застраховката на ответника. Иска се отхвърляне на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
На 28.06.2016г. НББАЗ по банков път е превело на **** на автомобилните
застрахователи сумата от 850.18 евро, с основание процесната щета с номер по
регистъра на НББАЗ: ****.
Компенсационния орган на **** е изготвил подробна сметка по искането.
Сумата включва обезщетение- 650.18 евро- щети, лихви, такси експертиза и
извънсъдебни разходи и 200 евро- такса обработване. Видно от документите до НББАЗ
претенцията е уредена извънсъдебно.
Останалите обстоятелства от фактическия състав на вземането се установяват от
приложените по делото доказателства, а именно двустранен протокол за ПТП от
31.08.2015 г. подписан от ответника, справка от база данни на Гаранционен фонд и
преводни нареждания. Безспорно от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника, който при управление на
лек автомобил е извършил нарушение на правилата за движение при смяна на пътни
ленти. Същите не са оспорени от ответника и следва да бъдат възприети.
Вследствие на инцидента на лек автомобил ***** регистриран в Н. са
причинени щети в причинна връзка със самото ПТП и за тях е било определено и
изплатено обезщетение. Установява се, че ответникът е управлявала МПС **** без
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените вреди
на трети лица- лист 8 и 78 от делото. Установява се плащането на сумите на
Нидерландското бюро и възстановяването им от страна на ищеца на НББАЗ.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от
правото на държавата, на чиято територия е настъпил деликта. Компенсационият орган
на държавата- членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за
компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на
територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на
отговорностите и оценка на компенсациите. Подлежат на обезщетение, както
изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на щетите, така и
изплатените суми за външни услуги (хонорари за вещо лица, юристи и други), такси за
обработка на претенциите или с други думи- сумите на всички разходи, направени от
участващите в компенсацията страни- Вътрешни правила на Съвета на бюрата.
В практика си ВКС (Решение № 1/ 02.02.2011 г. на ВКС по търг. дело № 263/
2010 г., II т.о.) приема, че при чуждестранен елемент в правоотношението (дължимо
обезщетение на чуждестранно лице и поправяне на вредите в чужбина), размерът на
обезщетението не може да се определи по средни пазарни цени в България, защото
това не би довело до пълното обезщетяване на вредите. Затова в случая не е меродавна
стойността на ремонта по средни цени в България, а тази, определена от
компенсационния орган в Нидерландия, отразена в приложените документи.
При това положение, са налице предпоставките на чл. 559, ал. 3 във вр. с чл.
2
558, ал. 7 КЗ (чл. 288, ал. 12, във вр. с чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), тъй като след
изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното. Така ответникът дължи сумата от 890.18 евро- заплатена от НББАЗ на
нидерландското бюро и включен ДДС относно таксата. Общият размер, до който
претенцията е основателна е 1741.04 лева- ***** Разликата до възстановената по това
искане сума от 1786.02 лева, представлява разноски на НББАЗ, но техният размер не се
установява от събраните по делото доказателства и не следва да бъде присъждана.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, защото същата е
започнала да тече от момента на плащането, извършено от ищеца, тъй като
основанието на регресните искове включва изплащане на сумата на правоимащото
лице. Плащането в случая е станало на 26.07.2016г. от ищеца на НББАЗ и до
подаването на исковата молба на 25.05.2021 г. общата петгодишна давност по чл. 110
от ЗЗД не е изтекла.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване
в размер на общо 415.73 лева по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с
административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата от 1741.04 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по щета ****г. обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил с рег. № ****, причинени вследствие
на ПТП, реализирало се на 31.08.2015г. в населено място: ***** от А. Х. Д., като водач
на лек автомобил марка *****, без да е имал сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и разходи за определяне,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 25.05.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата НАД 1741.04 лева ДО 1786.02 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА А. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с
административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата от 415.73 лева-
разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN:******
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3