Решение по дело №497/2021 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 125
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20211310100497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Белоградчик, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100497 по описа за 2021 година
ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ МАРГАРИТА НИКОЛОВА.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2
във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения, по чл. 245, ал. 2
КТ – мораторни лихви за забава, и за законни лихви върху главницата.
Ищцата, в исковата молба твърди, че работи по трудово
правоотношение в ответното дружество – МБАЛ «Професор доктор Георги
Златарски» - гр. Белоградчик, като „Лекар педиатрия в АГО” на 8 часов
работен ден. Договореното й трудово възнаграждение, твърди, че е в размер
на 650 лв. на месец. Твърди, че въпреки, че е престирала труд, неизплатени от
страна на ответника, са полагащите й се трудови възнаграждения за периода
01.05.2019 г. – 30.06.2021 г., в размер на общо 10 254.92 лв.
Предвид на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати
неизплатените й трудовите възнаграждения за положения от нея труд за
периода 01.05.2019 г. – 30.06.2021 г., в размер на общо 10 254.92 лв., ведно с
мораторните лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения,
1
считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване на
делото в размер на 1 014.80 лв., ведно със законните лихви върху главницата,
считано от образуване на делото, до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща свой
представител и в първото по делото съдебно заседание.
По искане на представителя на ищеца, по делото е допусната и
изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице –
икономист, след справка в счетоводството на ответника, е посочило размера
на дължимите на ищеца суми, представляващи неизплатени трудови
възнаграждения. Изчислен е и размера на мораторните лихви за забава за
исковия период. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по
делото и е приобщено към останалия доказателствен материал.
От процесуалния представител на ищцата е депозирана Молба, с която
моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника, предвид на
това, че отговор на исковата молба не е депозиран и в случай, че ответника не
изпрати свой представител в първото по делото заседание.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о.с.з. на
03.11.2021 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не изпраща свой представител в
първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е
направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и
е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
– на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно
2
заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда по чл. 131
ГПК и призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявените обективно съединени искове са вероятно основателни, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените с писмени
доказателства.
Съдът приема, че от представените с Исковата молба трудови договори,
се доказа съществуването на валидно трудово правоотношение между
страните.
Видно от неоспореното заключение на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, вещото лице – икономист, след справка в
счетоводството на ответника, е доказано за кои месеци, ищцата не е получила
полагащото й се трудово възнаграждение за престирания от нея труд, и
респективно – какъв е техния размер. С Исковата молба е представено и
приобщено по делото Удостоверение, в което ответното дружество изрично е
посочило периода и размера на дължимите на ищцата суми представляващи
неизплатени й трудови възнаграждения. Сумите са конкретизирани по месеци
и размер. С издаването на горепосоченото писмено доказателство за
дължимите на ищцата суми, на практика ответника признава, че не е изплатил
на ищцата полагащите й се трудови възнаграждения и че е налице
неизпълнение на това негово задължение. Размерът на дължимите трудови
възнаграждения, посочен в Удостоверението и изчислен от вещото лице,
изцяло съответства на цената на предявения иск за неизплатени трудови
възнаграждения.
Поради това, доказано е неизпълнение от страна на ответника на
вменените му по закон задължения – да изплати на работника/ служителя
полагащото му се трудово възнаграждение за положения от него труд.
съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ.
При тези мотиви, съдът приема, че иска за неизплатени трудови
възнаграждения на ищцата – по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е
основателен и доказан в претендирания размер, поради което съдът го
уважава за сумата 10 254.92 лв.
3
По иска за мораторни лихви.
В случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от
страна на работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя
основателността на предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният
по делото доказателствен материал, ответника не е изплатил в законният
срок, полагащите се на ищцата трудови възнаграждения, поради което и
работодателят дължи на работника следващите се мораторни лихви върху
главницата, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.
Претендираният с исковата молба размер на мораторните лихви, е
1 014.80 лв., в какъвто размер е мораторната лихва съгласно заключението на
вещото лице, поради което съдът уважава иска в претендирания размер.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.09.2021 г., до окончателното й изплащане. С депозирането на
исковата молба, на практика към ответника е отправена покана за заплащане
на главницата, поради което и от този момент ответника изпада в забава и
дължи законни лихви.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу
ответника и уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл.
239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи обективно съединените
искове, поради което ответника е страната в процеса, която следва да понесе в
своя тежест направените по делото разноски за държавна такса – 460.20 лв. и
възнаграждение на вещо лице – 80.00 лв., от заплащането на които ищеца е
освободен съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК. Ответникът следва да
понесе в своя тежест и разноските направени от ищеца за адвокатско
възнаграждение – 1 200 лв. За техния размер и за това, че същите са реално
направени са представени писмени доказателства – договор за правна защита
и съдействие, в който е обективирано, че възнаграждението е изплатено в
4
брой.
Съдът не постановява предварително изпълнение на решението съгл. чл.
242 ГПК, както е поискано с Исковата молба, тъй като решението е
неприсъствено и съгл. чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ.
К. АЛ., с ЕГН **********, с адресгр. В., ул. „...........” № ..., чрез адв. В.Б.
от АК – Видин, съдебен адрес – гр. Видин, ул. „....................” № .. – партер, от
гр. сумите: 10 254.92 лв. /десет хиляди двеста петдесет и четири лева и
деветдесет и две ст./ – на осн. чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ
неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2021 г.,
както и 1 014.80 /хиляда и четиринадесет лева и осемдесет ст./ - на осн.
чл. 245, ал. 2 КТмораторни лихви за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко едно от тях, до датата на
образуване на делото – 07.09.2021 г., ведно със законните лихви върху
главницата от 10 254.92 лв., считано от 07.09.2021 г. – датата на
образуване на делото, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски в
размер на 460.20 лв. – държавна такса, 80.00 лв. – възнаграждение за вещо
лице, 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда за
държавните такси, и 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в
полза на ищцата.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ.
5
К. АЛ., с ЕГН **********, с адресгр. В., ул. „................” № ..................,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1
200 лв. /хиляда и двеста лева/ с ДДС.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6