Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Варна, 23.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
Секретар Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията П.
Христова
въззивно гражданско дело № 462 по описа за 2017-та година:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на М.Х.А. /с определение
от с.з. е допусната поправка в името на въззивника от фамилия М. на А./***, срещу решение № 150/11.07.2017
год. по гр.д. 96/2017 год. на ОС Търговище, с което е осъден да заплати на М.А.И.,***,
сумата от 46000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени
вреди, настъпили вследствие на извършено престъпление и нанесена тежка телесна
повреда на 27.06.2016 год. в с. Подгорица, ведно със законната лихва, считано
от 27.06.2016 год., до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от
1840 лв., дължима в полза на Държавата като д.т. за уважената претенция и 150
лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неотчетени пречки по хода на делото
/основания за спиране/, противоречие в кредитираните доказателства /епикризи/
твърди се, че значително е завишен размерът на исканото обезщетение. Твърди се,
че не е доказана липсата на съпричиняване. Направено е искане за спиране на
делото до приключване на ДП №65/2017 год., по което пострадал е въззивникът,
евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с назначаване
на експертиза, която да даде заключение относно причината за травмите на
пострадалия, дали са резултат само от инцидента или са резултат от неадекватна
лекарска намеса, като се съобразят двете епикризи по делото.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от М.А.И., в който доводите
в жалбата са оспорени.
Съдът, предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред ОС е предявен иск за сумата от 50 000
лв., по чл. 45 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от престъпление,
извършено от ответника на 27.06. 2016 г., тежка телесна повреда след две
прободни рани с нож, в лявата ръка на ищеца. Твърди се, че непосредствено след
инцидента ищецът е бил опериран на два пъти (в град Търговище и в град Варна),
но въпреки това лекарите не успели да спасят лявата му ръка. В сключеното и
подписано с Прокуратурата споразумение, одобрено ТРС, по НОХД № 109/2017 г., ответникът
бил призант за виновен в извършване на престъпление по чл. 128, ал.1 НК, тежка
телесна повреда, изразяваща се в две прободно-порезни рани в долната трета на
лявата раменница, със срязвания на сухожилие, нервус медианус и нервус улнарис,
довело до осакатяване на лявата ръка. За претърпените болки и страдания от
самото физическо увреждане и от пълната промяна в начина му на живот и
невъзможността да работи, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000.00 лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 27.06. 2016 година,
до окончателното й изплащане, както и всички направени по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е
оспорил исковете в писмен отговор, и по същество, като частично основателни. Твърди
се принос към причиняването на съответния резултат. В приложената по
наказателното дело преписка било установено, че е имало сбиване между две
групи, като при това на самия ответник били причинени увреждания – счупена била
коронковата част на първи горен ляв резец – средна телесна повреда и други
по-леки наранявания. Образувано било и производство срещу неизвестен
извършител, № 65/ 2017 г., при РУ на ОД на МВР. Оспорва се размера на
претендираното обезщетение, защото счита, че исканата сума е много по-голяма от
действително претърпените вреди.
По делото не е било спорно, че по силата на
споразумение по чл. 381 от НПК, от 07.02. 2017 г., постигнато между РП
Търговище и М.Х.А., одобрено от съда по
НОХД № 109/ 2017 г. на ТРС, М.Х. А. е признат за виновен в това, че на 27.06.
2016 г., в с. Подгорица, община Търговище, причинил на М.А.И., тежка телесна
повреда, изразяваща се в две порезно-прободни рани, в долната трета на лявата
раменница, със срязвания на сухожилие,
нервус медианус и нервус улнарис, довело до осакатяване на лявата ръка.
Деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл и съставлява
престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание от 1 година
„Лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 3
години.
Установява се от представените по делото
епикризи, че г-н И. е постъпил в МБАЛ Търговище на 28.06. 2016 г., в 01.20 ч.,
с открита рана на лява мишница. Предприето е оперативно лечение с упойка.
Изписан е на 30-и юни. На 06.07. 2016 г. е приет на лечение в МБАЛ „Света
Анна-Варна“ гр. Варна, за нова операция с цел възстановяване на сухожилието и
двата нерва. Въпреки положените усилия травмите са били от такова естество, че
лекарите не са могли да възстановят функциите на нервите и сухожилието.
Пред ОС е проведена съдебно-медицинската
експертиза, от чието заключение се установява, че травмата е невъзстановима, а
ръката е афункционална. Към настоящия момент пръстите на лявата ръка са в
трайна флексионна контрактура/полуюмрук/, напълно неподвижни, със загуба на
сетивност. Ръката стои свита в лакета, като има ограничение и в лакетната
става, но основно дланта е увредената. В това състояние пострадалият би могъл да шофира.
От събраните по делото свидетелски показания се
установява, че преди да пострада от описаното престъпление, г-н М.И. е работел,
като в последните години имал много добра сезонна работа и се занимавал със
стрижене на овце и отглеждане на животни. Бил глава на семейството и се грижел
за всички. След инцидента преживял много
тежко травмата си, не можел да работи, не се усмихвал вече, плачел, не виждал
смисъл да продължи живота си и не знаел как. Бил много отчаян. В момента двете
му деца, които са пълнолетни, полагали грижи за него и му осигурявали средства
за издръжка и това също го измъчвало. Ако си махнел превръзката на ръката, тя
започвала да трепери, имал болки.
Страните не спорят, че инцидентът е станал
при сбиване, с участието на много хора – познати и близки на страните. При това
г-н М.Х.А. също е пострадал и за нанесените му увреждания има издадено
медицинско удостоверение от съдебен лекар, на 28.07. 2016 г. Имал е отоци по
лицето, рани по устните и счупване на коронковата част на първи горен ляв
резец, почти до нивото на венеца.
Установени са кръвоизливи по лицето, кръвонасядане по ухото, по гърба,
по ръцете. По делото, обаче, не са събрани доказателства г-н И. да е
предизвикал г-н М.Х. А. или да го е наранил. Твърдяното съпричиняване не е
доказано.
Не могат да бъдат обсъждани, с оглед на чл.
300 ГПК, твърденията във въззивната жалба, че увреждането на г-н И. е резултат
от лекарска грешка и че ръката можело да се възстанови. Престъплението, за
което г-н М.Х. А. е признат за виновен, е резултатно, като резултатът или
увреждането, е част от фактическия състав на престъплението, за което г-н М.Х. А.
е признат за виновен. Да се обсъжда увреждането като резултат от лечение на г-н
И., би означавало да не се зачете задължителната сила на присъдата относно
гражданско-правните последици от престъплението по чл. 300 ГПК. Изявление,
което по своето съдържание е, че М.Х. А. се признава за виновен, че е срязал
ръката на И., но осакатяването му е от лекарите, които не успели да го
излекуват, освен незряло и цинично, е и невярно, тъй като се установява от
медицинската документация по делото, че срязванията са причина за увреждането,
лечение не е могло да възстанови напълно последиците. Срязването е първопричина
за лечението, а не обратното, в това е и пряката причинно-следствена връзка
между вредите и поведението на дееца, която е установена в НОХД със
задължителна за гражданския съд сила. Съответно достъпната за пострадалия
медицинска помощ е безсилна пред трайните последици от това увреждане.
Не се установяват и твърденията, че г-н И.
симулирал афункционалност на ръката, тъй като можел да шофира. В заключението
на СМЕ е посочено, че при определено положение на ръката шофирането е възможно,
но това не променя извода за пълното осакатяване на г-н И..
Безспорно искът за присъждане на
неимуществени вреди е основателен, като са доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаването му: М.Х. А. с противоправното си поведени, престъпление,
виновно е причинил на И. неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания и осакатяване на ръката за цял живот.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да се вземат предвид всички факти, относими към справедливостта
на обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД: вид на увреждането, интензитет,
продължителност на болките и страданията и трайни последици от претърпяната
травма. Безспорно вида на травмата, двете операции са причинили болки и
страдания с изключителен интензитет. Болки в ръката г-н И. има и понастоящем.
Загубата на пълната функция на единия крайник е довела до цялостната промяна в
начина на живот и неудобствата, които търпи пострадалият, който е в активна
възраст. Г-н И., който е бил глава на семейство с успешен занаят и умения в
упражняването му, е загубил възможността да упражнява този занаят, да осигурява
прехрана на семейството си във възраст, която е далеч от пенсионната, което е
довело и до преживявания за безполезност, потиснатост, загуба на качеството на
живот и дори нужда от помощ за ежедневните му занимания. Тези последици И. ще
трябва да търпи до края на живота си.
Посоченият като подходящ от представителя на
въззиваемата страна пред въззивната инстанция размер на обезщетение от 8000 лв.
би репарирал вреди от временно увреждане, чиито последици се търпят не повече
от една година и от което пострадалият би се възстановил напълно. В случая
става дума да доживотно осакатяване.
При подобни последици за цял живот, и при
липса на доказано съпричиняване, присъденият размер на обезщетението би
репарирал справедливо тежките последици от престъплението, именно в размер на
50000 лв. Тъй като не е подадена жалба от г-н И., решението на ОС следва да се
потвърди в осъдителната му част за сумата от 46 000 лв., ведно със законните
лихви от датата на увреждането.
При съвпадане изводите на ОС с тези на
въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО в обжалваната част.
Не са представени доказателства за извършени
разноски от въззиваемата страна, поради което и такива не се присъждат.
Предвид горното , съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 150/11.07.2017
год. по гр.д. 96/2017 год. на ОС Търговище, в частта му, с която М.Х.А. ***, е
осъден да заплати на М.А.И.,***, сумата от 46000 лв., представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили вследствие на
извършено престъпление и нанесена тежка телесна повреда на 27.06.2016 год. в с.
Подгорица, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2016 год., до
окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от 1840 лв., дължима в
полза на Държавата като д.т. за уважената претенция и 150 лв. разноски по
делото.
В останалата му част решението е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.