Решение по дело №6350/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260497
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330206350
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  260497                                       26.04.2021г.                  Град  ПЛОВДИВ

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                      ХІV наказателен състав

 

На тринадесети ноември                две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер 6350 по описа за 2020 година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-007211/23.07.2020г. на ** Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Х.Я.Щ. с ЕГН ********** са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира направените по делото разноски.

          Въззиваемата страна – Сектор ПП, ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но в молба-становище намира жалбата за неоснователна и прави искане за потвърждаване на НП. В случай на отмяна на НП, прави възражение за прекомерност на размера на посоченото от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          На 28.06.2020г. в с.Ягодово в посока север-юг жалбоподателят Щ.  управлявал товарен автомобил „Мерцедес 207 Д“ с рег.№ **, лична собственост.  Около  21.40 часа бил спрян от полицейски служители  при група „Сигма“, Сектор СПС Пловдив към ОД на МВР Пловдив. При проверката било установено, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил бил спрян от движение по административен ред на 28.03.2018г. В хода на проверката жалбоподателят не представил и Свидетелство за регистрация на МПС. За горното му бил съставен АУАН с бланков № 577393  от същата дата за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като актосъставителят приел и вписвал в акта, че нарушенията са извършени в с.Ягодово, ул.“Раковски“ срещу № 23А. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

         Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от писмените доказателства, представени по делото - АУАН, справка от Централната база – КАТ, справка за водач/нарушител, оправомощителни заповеди, служебна бележка от Кметство с.Ягодово, които Съдът възприема и кредитира, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност. 

При тази фактическа обстановка и въпреки така установените административни нарушения, които жалбоподателят не оспорва по същество, настоящата инстанция споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато от актосъставителя, а в последствие възприето и от наказващия орган неточно определяне на мястото на нарушението, което е довело до незаконосъобразност на НП. Твърдяното в акта и НП  място на извършване на нарушението е с.Ягодово, ул.“Раковски“ срещу № 23А, посока север-юг, което обаче не се установява от представените по делото доказателства. Видно от служебна бележка от Кметство с.Ягодово административен адрес с.Ягодово, ул.“Раковски“ № 23А не съществува. От последното следва заключение, че в АУАН и наказателно постановление е посочено място на нарушението, което не съществува като административен адрес.

Констатираното нарушение на процесуалните правила е неотстранимо и в настоящата въззивна инстанция, предвид контролните функции на същата, което влече незаконосъобразност на наказателното постановление и се явява основание за отмяната му.

За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя останалите възражения на жалбоподателя, касаещи липсата на подпис на вписания в АУАН свидетел и непредявен на жалбоподателя АУАН след извършена в него поправка. При съпоставяне на приложения по преписката АУАН и представеното от жалбоподателя копие на акта, връчено му след неговото съставяне, Съдът намира, че двата екземпляра от акта са напълно идентични и липсва разминаване в съдържанието им. Извършената в акта поправка, за която в НП се твърди, че се изразява в коригиране регистрационния номер на процесния товарен автомобил е била направена и в двата екземпляра на АУАН, видно от представените такива по делото. Това налага извода, че всички действия по съставяне на АУАН са били извършени със знанието на санкционираното лице, което след запознаване със неговото съдържание, е подписало акта и е получило екземпляр от него. 

Противно на твърдяното в жалбата, съдът намира, че така съставения АУАН е подписан от вписания в него свидетел, поради което направеното в тази връзка възражението също е неоснователно. При внимателно разглеждане на съдържанието на акта, се установява, че свидетелят, който е посочен като очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта е положил своя подпис на мястото определено за това. Такъв подпис е наличен и във връчения на жалбоподателя екземпляр от акта. 

С оглед отмяната на НП следва да се присъди възнаграждение за адвокатско представителство, тъй като е налице своевременно и надлежно искане в този смисъл от повереника на жалбоподателя. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Към момента на сключване на договора – 13.11.2020г. това е минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Поради което и няма как същото да бъде намалено, въпреки направеното възражение от въззиваемата страна.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 20-1030-007211/23.07.2020г. на ** Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Х.Я.Щ. с ЕГН ********** са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на адв.Я.В.К.,  вписан в АК-Пловдив, сумата от 300 лв. разноски за повереник по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.