Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Перник, 04.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело №312 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Я.А.И., действащ чрез своя пълномощник адв. С.И., срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №21-1158-000481 от
20.06.2021 г., издадена от И. И. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
възразява срещу наложената му ПАМ. Навежда доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт поради липсата на компетентност, форма (съществени реквизити) за
заповедта, допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие на
материалния закон и неговата цел съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 и т. 5 АПК.
Подробни съображения в тази насока са изложени в сезиращата съда жалба. Моли за
отмяна на оспорвания акт и присъждане на сторените в производството разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
- И.
И. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР –
Перник, се представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата като
неоснователна и излага аргументи за законосъобразност на оспорената заповед.
Окръжна прокуратура - Перник, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от доказателствата
в приложената по делото административна преписка се установява, че на 20.06.2021
г. в град Р., около 22:20 часа по улица ****, Я.А.И. управлява личен лек
автомобил „Ауди А4“ с peг. ****, като при извършената проверка в 23:08 часа до
дом номер 15 с техническо средство – „дрегер 7410“ с фабричнен номер ARSM-0040 се установи, че водачът
управлява лекия автомобил под въздействието на 2, 67 (две цяло шестдесет и
седем) промила алкохол, считано от издишаното количество въздух. Водачът има
стабилна походка и мирис на алкохол. По негови данни е изпил 10 бр. бири. На
водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 075853.
Приобщен по делото е актът за
установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA,
№416557/20.06.2021
г. по описа на ОД на МВР – Перник, издаден от И. И. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, в който е отразена
описаната по-горе фактическа обстановка. Освен това е посочено, че лицето Я.А.И.
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено
по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В АУАН
като свидетели очевидци, присъствали при установяване на нарушението или при
съставяне на акта, са посочени Г.А.Х.и И. М.Т.. Актът е подписан от нарушителя Я.А.И.
без възражения. Като доказателства са иззети СРМПС ****и 2 регистрационни
табели с номер: ****.
Въз основа на АУАН е издадена
оспорената заповед №21-1158-000481 от 20.06.2021 г., с която административният
орган е приложил спрямо жалбоподателя като собственик на автомобила „Ауди А4“ с
peг. **** - принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Видно е от справка в централната база
данни за собственост на МПС, че към момента на осъществяване на нарушението Я.А.И. е
собственик на автомобила „Ауди А4“ с peг. ****.
За удостоверяване на компетентността на
административния орган да издаде оспорения административен акт са представени и
приети като доказателства заповед с №8121з-48/16.01.2015г. на
Министъра на вътрешните работи и заповед с №313з-328/18.02.2020г. на директора
на ОД на МВР – Перник.
В съдебното производство не са събрани
доказателства, различно от представените под опис такива от административния
орган и съставляващи административната преписка.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предвид разписката за получаване на
заповедта следва да се приеме, че същата е връчена на жалбоподателя на
20.06.2021 г., а жалбата срещу нея е депозирана на 05.07.2021 г., директно до
съда. Ето защо следва да се приеме, че депозираната срещу заповедта жалба е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, което има правен интерес
от оспорването й, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими реквизити и е постановена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и предвид представените заповед с №8121з-48/16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи и заповед с №313з-328/18.02.2020г. на директора на ОД на МВР – Перник. В тази връзка са напълно неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че промяната на физическото лице, изпълняващо съответната длъжност, води до загуба на действие на издадените от него актове за делегиране на компетентност. Напротив тези актове имат действие до тяхната отмяна или изменение по законовоустановения ред, независимо от последващите промени във физическите лица, заемащи съответните длъжности.
Заповедта е издадена от компетентния
съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) орган, в
съответствие с изискванията за форма и при спазване на
административно-производствените правила.
По правното
си действие процесната
заповед има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК,
като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.
2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 ЗАНН, се прилага
редът на Глава Пета, Раздел Първи от АПК. За да бъде една принудителна
административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да
бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде
налагана само от посочените в правната норма административни органи или
приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определен в
правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. от 22 ЗАНН целта
на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Процесната
заповед съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.
2а от
ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите обстоятелства,
възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на
водача над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Наред с
това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН №416557/20.06.2021 г. по описа на
ОД на МВР – Перник, като по този начин е инкорпорирал в мотивите си
съдържащите се в него констатации.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. За опровергаване на отразеното в АУАН от жалбоподателя не са ангажирани относими доказателства.
Безспорно по
делото е, че приетото от органа административно нарушение, заради което е
приложена принудителната мярка, е установено с акт за установяване на
административно нарушение. Актът е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник.
Безспорно е също, че актът е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетели при установяването
на нарушението. Последните са изрично посочени с имената си и с идентифициращи
ги лични данни. Безспорно е също, че актът съдържа изискуемите от чл. 42 ЗАНН
реквизити. Връчен е на нарушителя
и е подписан от него без възражения. Следователно, актът за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган и по
установения в закона ред. С оглед на това и в съответствие с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той им
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят,
комуто е доказателствената тежест да обори фактите от акта за установяване на
административно нарушение, поради разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не е го е сторил в настоящото
съдебно производство.
Напълно неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на процесната заповед. Извършената
ръчно незначителна поправка, касаеща посока на движение на процесното МПС, от
„с посока на движение към село
Копаниаца“ в „с посока на движение от
село Копаниаца“, е явно, че се дължи на техническа грешка. Освен това за
извършеното нарушение важни обстоятелства са управление на МПС със съответната
концентрация на алкохол в кръвта на водача, а не точната посока на неговото
движение. Ето защо коментираната поправка в разглеждания случай няма как да
съставлява съществено процесуално нарушение. Освен това липсва и твърдяното разминаване
в точни час на установяване на процесното нарушение. Видно е от съдържанието на
процесната заповед, както и от това на АУАН, че движението на автомобила е
установено в 22.20 ч., когато явно е спрян за проверка от контролния орган.
Тази проверка е продължила до 23.08 ч., когато с техническото средство е
установена съответната концентрация на алкохол в кръвта на водача. Периодът от
време от момента на започване на проверката в 22.20 ч. до момента на
измерването на дрегера в 23.08 часа може да се дължи на различни обстоятелства,
като например първоначален отказ на водача да укаже съдействие, но не може да
доведе в случая до съществено нарушение на процедурата.
В оспорения
административен акт е посочено правилно и относимото правно основание – чл.
171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП.
Административният акт е постановен и след установяване на фактическите и правни
основания за прилагане на мярката. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП
предвижда за осигуряване безопасността на движението и преустановяване на
административните нарушения принудителна административна мярка, изразяваща се в
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.
5% за срок от шест месеца до една година. В разглеждания случай
административният акт е издаден и мярката е приложена след като е установено,
че на 20.06.2021 г. в град Р., около 22:20 часа по улица ****, Я.А.И. управлява
собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2.67 промила.
Съдържанието на алкохол е установено с техническо средство, като за нарушението
е съставен АУАН №416557/20.06.2021 г. Следователно предпоставките, предвидени в нормата на
са установени и са налице основания за прилагане на мярката.
Съображенията
за срока за прилагане на мярката са изложени в обстоятелствената
част на заповедта, в която е посочена концентрацията на алкохол в кръвта на
водача, който е и собственик на лекия автомобил. Концентрацията надвишава многократно
разрешените съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" стойности и по този начин
обосновава по-висока обществена опасност на извършеното нарушение и съответно е
основание за прилагане на мярката в максималния, предвиден в закона, срок. Въпреки това административният
орган е определил минималния предвиден в закона срок от 6 месеца.
Налага се
изводът, че процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен
орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на
административно-производствените правила и материално-правните разпоредби.
Конкретните
цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите
към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж.
http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/,
според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на
пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни
инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната
стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република
България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември
2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е
посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ.
Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да
бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго
упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много
по-голям ефект в тези случаи.
Наложената
принудителна административна мярка съответства и на целта на закона и е в
съответствие с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и
обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар.
война на пътя. Мярката действително е драстична и се характеризира със
значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено,
представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и изпълнена при наличието на всички
материално и процесуално правни предпоставки. Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на ПТП, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението. Това въздействие върху субекта е преценено от
законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй
като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици,
прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели,
препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да
бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Превес тук следва да се даде на
обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а
съразмерността /чл. 6 от
АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
С оглед
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което
жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
От ответната страна не се претендират
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.А.И. срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1158-000481 от
20.06.2021 г., издадена от И. И. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Съдия:/п/