Определение по дело №58/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 72/01.10.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 638/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Л. Ш.М. от М. с ЕГН * за виновен в това, че на 23.05.2009г. в Г.К., при управление на МПС- товарен автомобил "Фолксваген Транспортер" с ДК № К 5577 АК нарушил правилата за движение- чл.20 ал.2 изречение 2-ро от ЗДвП, като не спрял при възникнала опасност за движението, и чл.37 ал.1 от ЗДвП ,като при завиване на ляво за навлизане в друг път, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет "Ямаха 600" с рег.№ К 5405А, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. С. И. от с.Г., О.К. с ЕГН *, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.2 б."в" от НК му е наложил наказание "глоба" в размер на 450(четиристотин и петдесет)лв.Постановил е на основание чл.343г вр.чл.343 ал.1 б."а" вр.чл.37 т.7 от НК "лишаване от право на управление на МПС" за срок от 10 (десет) месеца по отношение на подсъдимия М..Осъдил е подсъдимият М. да заплати по сметка на РС Г.К. направените по делото разноски в размер на 224,00лв.,а на А. С. И. от с.Г., О.К. сумата от 2000(две хиляди)лв., представляващи причинени от ´рестъплението, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2009г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатска защита в размер на 300лв., като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5000.00лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал гражданския ищец и частен обвинител А. С. И. от с.Г., О.К. , който я обжалва чрез защитника си А.Л.Б., като неправилна,тъй като наложеното наказание и присъденото обезщетение са несправедливо занижени,поради следното:От събраните писмени и гласни доказателства по делото било установено по безспорен начин,че на 23.05.2009 год.в Г.К. подсъдимият,поради неспазване на правилата за движение е предизвикал пътно-транспортно произшествие.Вследствие на това е причинил средна телесна повреда на пострадалия А. С. И.,изразяваща се в счупване на дясната ключица,както и множество леки телесни повреди.При тази безспорно установена фактическа обстановка,съдът бил направил правилен извод относно виновността на подсъдимия,но му е наложил занижено наказание,неправилно е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б."в" от НК и е присъдил минимално обезщетение на пострадалия.Поради изложеното и на основание чл.318 ал.6 от НПК,във вр.с чл.334 т.З от НПК,във вр.с чл.337 ал.2 т.1 от НПК,моли съда за следното:да измени атакуваната присъда, като се отмени приложението на чл.55 от НК и се наложи наказание „лишаване от свобода" /а ако се запази привилирования текст-да се увеличи размера на наложената глоба/, да се увеличи срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС",както и да се увеличи размера на присъденото обезщетение на пострадалия,за причинените му болки и страдания. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват. Защитника му с писмена молба поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Прокурора от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 23.05.2009г. сутринта, подсъдимият М. управлявал собствения си товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер" с ДК№ К 5577 АК. Около 10.00часа се движел по бул.Б. в Г.К. в посока от автогарата към завод „ОЦК". В този район пътят има две платна за движение, между които има разделителна ивица с ширина 2.00м., която е оградена с бордюри с височина 25см. Деецът предприел маневра завиване наляво в района на входа за Стоково тържище, където разделителната ивица била прекъсната на дължина 12.20м. При това действие подсъдимият навлизайки в другото платно, отнел предимството на насрещно движещия се, направо мотоциклет марка „Ямаха 600" с ДК№ К 5450А, който бил управляван от свидетеля А. С. И.. Когато последния видял това, успял да натисне само задната спирачка, но въпреки това мотоциклета с предната си част се ударил в задната дясна страна на товарния автомобила. В резултат на удара, пострадалият заедно с мотора паднали на земята. След това деецът слязъл от управлявания от него автомобил и отишъл при мотоциклетиста, за да види как е.Махнал му каската и го попитал как се чувства, при което пострадалият му казал да не го докосва, защото имал нещо счупено.Подсъдимият помолил един човек, който бил наблизо да се обади в полицията и веднага на място се отзовали полицейските служители- Н. К. и М. Д., които констатирали настъпилото пътно произшествие. Набързо разговаряли с пострадалия за това дали има документи, защото дошъл екип на ЦСМП-К., който го откарал за преглед и лечение. Полицаите провели разговор с подсъдимият, който им обяснил, че не видял насрещно движещия се мотор, защото моториста се движел бързо.

По делото пред първата инстанция е приета като доказателство, автотехническа експертиза, според която щетите по мотоциклет „Ямаха 600" възлизат на 7085лв., като непосредствената причина за допуснатото ПТП била, че подсъдимият не е пропуснал насрещно движещия се направо мотоциклет, в резултат на което е настъпил удара между товарния автомобил и мотоциклета.Установено е и ,че пострадалия е неправоспособен водач,както и че се е движил,с по-висока от разрешената скорост.Съдът е дал вяра на това заключение и на направените констатации, поради следните причини: на първо място- не е оспорена от страните по делото; на второ място- задължение на подсъдимия съгласно правилата за движение по пътищата е да пропусне насрещно движещия се автомобил, когато предприема маневра завиване наляво; трето- деецът е имал възможност поради видимостта от 80м. и ясно време при дневна светлина да види мотоциклета и е бил длъжен да спре при възникнала опасност на пътя, а именно движение с висока скорост на насрещно движещо се МПС; четвърто-подсъдимият е имал и техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачките, въпреки, че при движение с разрешената скорост от мотоциклетиста и той е имал такава възможност, но последният според правилата за движение по пътищата е с предимство и поради това не би могло вината да падне върху него.От приетата и неоспорена от страните съдебно- медицинска експертиза изготвена от вещото лице Н. М., която съдът е кредитирал изцяло, се установява, че на А. И. е било причинено счупване на дясната ключица, което е довело до затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина- два месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.М., показанията на свидетелите, дадени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд,както и заключенията на приетите експертизи, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Л. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на 23.05.2009г. в Г.К., при управление на МПС-товарен автомобил "Фолксваген Транспортер" с ДК № К 5577 АК нарушил правилата за движение- чл.20 ал.2 изречение 2-ро от ЗДвП, като не спрял при възникнала опасност за движението и чл.37 ал.1 от ЗДвП, като при завиване на ляво за навлизане в друг път, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет "Ямаха 600" с рег.№ К 5405А, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. С. И. от с.Г., О.К., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и районният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, както относно формата на вината, няма между страните.

Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подсъдимия М. не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, тъй като от престъплението има причинени имуществени вреди.Изложените съображения се споделят изцяло и от тази инстанция.

За да наложи на подсъдимия Л. М. наказание “глоба”съдът е взел предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид на характера на извършеното и е отчел липсата на отегчаващи обстоятелства; както и смекчаващи такива- чистото съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, както и съпричиняването от страна на пострадалия- неправоспособен водач, който се движи с превишена скорост, като правилно и обосновано е приел, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което е заменил алтернативно предвиденото наказание "пробация", което наказание се явява адекватно на деянието което е извършено по непредпазливост, с "глоба" при условията на чл.55 ал. 1 т.2 б."в" от НК и му е наложил наказание към максимално предвидения размер, а именно от 450лв., с което е преценил, че ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е наложил и кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право на управление на МПС" за срок от 10 (десет) месеца по отношение на подсъдимия М., като е взел предвид утвърдената съдебна практика, настъпилия резултат и цялостния му облик като водач на МПС според Справка рег.№ 2550/ 28.05.2009г. на извършени неколкократни нарушения на ЗДвП в рамките на 5 години.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание е справедливо,а искането на защитата на подсъдимия за неоснователно – наказанието на подсъдимия да бъде наложено без приложението на разпоредбите на чл.55 от НК. Прочее, така наложеното на подс.М. наказание, съответства на тежестта на извършеното престъпление, същото е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото утежняване, в какъвто смисъл е направеното искане от гражданския ищец и частен обвинител с жалбата му.

За да уважи,частично предявения граждански иск съдът е взел предвид, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приел, че подсъдимият Л. М. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на пострадалият А. И. в резултат на непредпазливо и противоправно престъпно поведение извършено на 23.05.2009г. по чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК.Съобразил е, че претендираното обезщетението за претърпени болки и страдания трябва да съответства на тежестта на причинените телесни увреждания, характера и продължителността на лечение и трайните последици за здравето на увредения,като в настоящият казус е налице засягане на организма на пострадалия И., което е причинило счупване на дясната ключица, което е довело до затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина- два месеца. Предвид на изразеното и отчитане на неудобствата от увреждането; факта на здравословно неразположение за около 2 месеца след инцидента; при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът е приел, че предявеният граждански иск от пострадалият, който е конституиран като граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 2000,00 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението извършено на 23.05.2009г. неимуществени вреди, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 5000 лв. като неоснователен и недоказан.Макар в мотивите относно гражданския иск,изрично да не се посочва безспорно установеното съпричиняване от страна на пострадалия,то същото явно е взето в предвид от решаващия съд. Прочее, така определеното обезщетение съответства както на принципа за справедливост,така и на констатната съдебна практика,поради което настоящата инстанция намира, че същото е справедливо и не са налице условия за неговото увеличаване, в какъвто смисъл е направеното искане от пострадалия с жалбата му.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо,т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72/01.10.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 638/2009 год., Кърджалийският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.