Р Е Ш Е Н И Е
№ 1657
гр. Варна, 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3640 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, „Експо 2000“, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор
и М.Т.П. – прокурист, чрез пълномощника им юрисконсулт Г.Г.С. срещу И.А.Г., с
ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.430 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед №
7427/02.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№12794/2013г. по описа на ВРС:
сумата от 5453,57 лева, главница по договор за
банков кредит от ***г., Анекс №1/05.06.2009г., Анекс №2/24.09.2009г. и Анекс
№3/16.04.2010г. към договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.08.2013г. до
окончателното изплащане на задължението,
изискуема редовна лихва в размер на 1591,26
лева за периода от 05.01.2011г. до 13.02.2013г., включително,
изискуема наказателна лихва за периода от
05.05.2012г. до 30.07.2013г., включително, в размер
на 1421,71 лева.
В условията на евентуалност, при приемане, че
не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията се прави искане
да се приеме за установено дължимостта на всички падежирали вноски по
процесното вземане до приключване на устните състезания по делото, ведно с
наказателна лихва за периода от 05.05.2011г. до
28.08.2013г. и законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2013г. до
окончателно погасяване на дълга и да бъде осъден ответника за главницата за
всички непадежирали вноски от датата на входиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда до крайния
падеж на договора за кредит /05.07.2014г./, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на приключване на устните състезания по делото до
пълно погасяване на задължението.
С определение от 12.09.2018г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
с ЕИК ********* е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. бил сключен договор за банков кредит между „Райфайзен Банк България“ ЕАД и И.А.Г.. Съгласно уговореното между страните ищцовата страна предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 7105 лева, срещу задължение да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 168.65 лева, дължими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.01.2008г.
Съгласно чл.4 от договора страните се договорил кредитополучателя да заплаща на банката годишна лихва в размер на 14.90 %, която се формирала от стойността на банковия ресурс /СБР/, определен от банката плюс надбавка от 9.90%. Към момента на сключване на договора годишния процент на разходите за кредита бил в размер на 17.29%. съгласно чл.4.1 от договора страните се съгласили, че при промяна в пазарните условия Банката може еднократно да променя лихвения процент в частта СБР, като новия лихвен процент влизал в сила от датата посочена в уведомлението до Кредитополучателя. Уговорено било още, че преди първото усвояване на сумите по кредита, кредитополучателя заплаща на банката комисионна за управление 2.50% върху размера на кредита.
Съгласно чл.4.4 от договора при забава в плащанията на някоя от погасителните вноски на кредитополучателя по каквато и да е причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита, просрочената част от главницата се олихвявала с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 12%.
В чл.10 от договора било уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при неплащане от страна на кредитополучателя на паричното задължение в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151-вия ден.
С анекс №1 от 05.06.2009г. към договора страните се съгласили падежната дата да се промени от 25-то на 05-то число в съответния месец, а крайния срок за погасяване на кредита да се измени на 05.01.2013г. Страните се съгласили още, че остатъчната стойност на кредита по договора е в размер на 5647.96 лева и ще се погаси с една първа изравнителна вноска в размер на 206.97 лева, дължима на 05.07.2009г. и 42 равни месечни вноски в размер на 178.89 лева, считано от 05.08.2009г. до 05.01.2013г.
На 24.09.2009г. бил подписан Анекс №2 към договора, с който страните приели по-детайлна дефиниция на „Стойност на банковия ресурс“ по смисъла на чл.4 от договора. Страните приели, че към подписване на анекса дължимата от кредитополучателя сума била в размер на 5359.88 лева – редовна главница, 196.26 лева – просрочена главница, 132.84 лева – просрочена лихва, 5.29 лева – лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница, 50.64 лев а- текуща редовна лихва. Съгласно анекса главницата следвало да се погаси на 40 броя равни анюитетни вноски, всяка в размер на 185.44 лева, с падеж 05-то число на съответния месец, считано от 05.04.2010г. до 05.07.2013г. В чл.6 и чл.8 бил уговорен гратисен период считано от 05.10.2009г. до 05.03.2010г., през който кредитополучателя заплащал само дължима лихва , която следвало да се заплати на 6 равни месечни вноски, всяка в размер на 23.02 лева.
На 16.04.2010г. бил подписан Анекс №3 към договора, с който страните уговорили, че дължимите към момента на подписването му суми по договора са: главница – 5453.57 лева, текуща редовна лихва – 29.83 лева. Крайния срок на погасяване на кредита бил уговорен на 05.07.2014г., като изплащането следвало да стане на 39 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 185.44 лева. В анекса било уговорено в периода от 05.05.2010г. до 05.04.2011г. кредитополучателя да заплаща само уговорената в чл.4 лихва, съгласно действащия погасителен план. В анекса било уговорено, че предсрочна изискуемост на всички вземания на банката по договора ще настъпи автоматично при неплащане на което и да е парично задължение в продължение на 90 дни от падежа на това задължение.
На основание чл.10 от договора и чл.13 от Анекс №2 и Анекс №4 банката направила вземането предсрочно изискуемо, съставено било извлечение от счетоводните книги, въз основа на което на 29.08.2013г. били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника.
На 10.09.2015г. бил сключен Конкретен договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.10.2013г. на основание чл.99 ЗЗД между „Райфайзен Банк България“ ЕАД и „Свеа Файненс България“ ЕООД, по силата на който процесните вземания срещу ответника били прехвърлени в полза на „Свеа Файненс България“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечение, принадлежност и лихви.
На 03.10.2016г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Свеа Файненс България“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който процесните вземания били прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. След датата на цесията новия кредитор бил конституиран като взискател по изпълнително дело № ***. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по изпълнителното дело по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на ищеца били дадени указания от ВРС да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията. Това породило у ищеца правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му по делото особен представител.
Исковите претенции се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Поканата за доброволно изпълнение била изпратена до длъжника в изпълнителното производство едва през м. декември 2017г. и връчена на 22.01.2018г. Това налагало извод, че в периода от образуване на изпълнителното дело през 2013г. до 2015г. не са извършвани изпълнителни действия и изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. След прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона всички предприети изпълнителни действия се обезсилвали по право, а последващите действия се явявали незаконосъобразни и недействителни. Такива се явявали и изпращането на покана за доброволно изпълнение и връчването на заповедта за изпълнение на длъжника. По изложените съображения не били налице предпоставките за предявяване на иск по чл.422 ГПК и предявените искове се явявали недопустими.
По отношение размера на исковите претенции същите се явявали недоказани, като липсвали доказателства по делото, които да установят по безспорен и категоричен начин действителния размер на претенцията.
Оспорва се предвидените в договора клаузи за настъпване автоматична предсрочна изискуемост на кредита да са произвели действие в отношенията между страните, тъй като липсвали доказателства ответника да е уведомен за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
Прави се възражение за нищожност на клаузите на чл.10 от договора и чл.13 от Анекс №2 и Анекс №3 като неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Поддържа се, че поради нищожността на посочените клаузи не е настъпвала предсрочна изискуемост на кредита.
Прави се искане за прекратяване на делото като образувано по недопустим иск, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове..
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е
образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като от ч.гр.д.№ 12794/2013г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в
законоустановения едномесечен срок.
Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист са издадена в полза на ищеца на 02.09.2013г. и получени от негов
представител на 16.09.2013г.
По молба от
24.09.2013г. и въз основа на издадени по ч.гр.д.№ 12794/2013г. по описа на ВРС
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело пред ЧСИ № *** Р.Т. /л.143/.
По изпълнителното
дело са събрани суми, като последния превод на суми по сметка на взискателя е
извършен на ***г., видно от отбелязванията върху
изпълнителния лист /л.144/.
На ***г. е наложен
запор на вземанията на ответника по разкритите му банкови сметки в „Банка ДСК“
ЕАД, което се установява от представеното по делото запорно
съобщение /л.158/.
С молба от ***г. „Свеа Файненс България“ ЕООД е
поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело,
представило е договора за цесия, с който е придобило вземанията към ответника и
е възложило на частния изпълнител правата по чл.18, ал.1 ЗЧСИ /л.160/.
На ***г. пред
съдебния изпълнител е депозирана молба от „А.з.с.н.в. с която е поискано
конституиране на дружеството като взискател и е направено искане за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на ответника /л.169/.
На ***г. залепено
уведомление по чл.47 ГПК, като след изтичане на двуседмичния срок след това
заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК. Преди залепване на уведомлението по регистрираният настоящ адрес на
длъжника, длъжностното лице по призоваването е установило, че длъжникът е
напуснал адреса, което е надлежно оформено в съобщението /л.188/.
За изясняване
фактическата страна на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си
вещото лице посочва, че на ***г. е предоставен кредит в размер на 7105 лева по
банкова сметка ***, който след това се е разпоредил със сумата. Вещото лице
дава заключение относно размера на задълженията на ответника към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
като в табличен вид е представена и справка за задълженията по договора за
кредит, извършваните плащания и отразяваните в счетоводството на ищеца
погасявания /л.198-203/.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Производството по
делото е образувано по искови претенции за установяване дължимостта на
вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
Указания за
предявяване на иск са дадени на ищеца след постъпило писмо от съдебен
изпълнител за връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на заповедта за изпълнение
по чл.417 ГПК, като с отговора на исковата молба са наведени твърдения за
недопустимост на предявените искове поради нередовност на връчването извършено
от съдебния изпълнител.
От представените
от третото лице –помагач на страната на ищеца писмени доказателства се
установява, че изпълнителното производство по дело №*** не е прекратено поради перемпция. Изпълнителното дело е образувано на ***г., като
с всяко предприето действие по принудително изпълнение е прекъсвана давността и
е започвал да тече нов срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона. Такива действия са искането на
взискателя за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника с молба от ***г.,
искането за конституиране на солидарен длъжник в производството и налагане на
запор с молба от ***г., наложения запор със запорно
съобщение от ***г., искането за налагане на запор с молба от ***г. Предвид
извършените от взискателите действия в изпълнителното
производство, съдът не споделя доводите на особения представител на ответника,
че връчването на покана за доброволно изпълнение и издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение е извършено след прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона поради перемпция.
Дори да се приеме
обратното и изпълнителното производство да е било прекратено, това би имало
значение по отношение предприетите след това действия по принудително
изпълнение, но не опорочава действията на съдебния изпълнител по връчване на
заповедта за изпълнение, като в ГПК изрично е предвидена възможността
връчването да се извърши от съдебен изпълнител. Длъжникът е търсен на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, установено е че не живее на адреса
и след това е залепено уведомление, поради което и връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника е редовно извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК, респ. за
ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на искове за установяване
дължимостта на вземанията по заповедта
за изпълнение.
От представените
по делото договор за кредит и анекси към същите се установява сключването на
същите.
Предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила най-късно при връчване
на исковата молба на ответника.
Дори и да не е
настъпила предсрочната изискуемост на задълженията към момента на издаване на
заповедта за изпълнение, то настъпването на предсрочната изискуемост по време
на процеса и падежирането на вноските по кредита по
време на процеса са новонастъпили факти, които следва
да се съобразят от съда при постановяване на решението.
Изпълнението на
задължението на кредитора да предостави заемната сума, както и размерът на
задълженията на ответника се установяват по делото от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените
съображения исковите претенции по чл.422, ал.1 ГПК са процесуално допустими, а
също такса доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид основателността на предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК, то не следва
да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в заповедното производство разноски. Направените от ищеца разноски в исковото производство са в размер на 269.33 лева, от които 169.33 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл.78, ал.8 ГПК. Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 219.33 лева, от които 169.33 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК. Третото лице- помагач е направило искане за присъждане на разноски, като по делото има доказателства за действително извършване на такива, но с оглед императивната норма на чл.78, ал.10 ГПК не могат да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.А.Г., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, „Експо 2000“ следните суми, за които е издадена Заповед № 7427/02.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№12794/2013г. по описа на ВРС:
сумата от 5453,57 лева, главница по договор за банков кредит от ***г., Анекс №***г., Анекс №***г. и Анекс №***г. към договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението,
изискуема редовна лихва в размер на 1591,26 лева за периода от 05.01.2011г. до 13.02.2013г., включително,
изискуема наказателна лихва за периода от 05.05.2012г. до 30.07.2013г., включително, в размер на 1421,71 лева.
ОСЪЖДА И.А.Г., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, „Експо 2000“ сумата от 269.33 лева, представляващ направени в настоящето производство разноски, от които 169.33 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Г., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, „Експо 2000“ сумата от 219.33 лева, представляващ направени в заповедното производство разноски, от които 169.33 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: