ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260320,
20.10.2020г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив
VІ граждански състав,
на
двадесети октомври две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня
Теоргиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 2366 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, против Разпореждане №
40455/12.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№6366/2020, ПРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против А.Р.Й. за сумата от
общо 284,37 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 21.07.2018
г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до
погасяването и разноски.
Жалбоподателят поддържа неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на
заповедния съд за наличие на неравноправна клауза, основан на извода, че
неустойката представлява сума съответстваща на периода до края на срока на
договора, е неправилен. Освен това неправилно е посочил и че неустойката за
устройството се претендира на осн. т.11 от договора за лизинг, която клауза
също е приета за неравноправна. Жалбоподателят посочва, че претендираната
неустойка е ограничена до не повече от три месечни такси, а ако е ползвана отстъпка
– и възстановяване на част от
стройността на ползваната отстъпка. Посочва , че съгласно договора за мобилни
услуги ако настъпи предсрочно прекратяване на договора и е предоставено мобилно
устройство за ползваните услуги, то
потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа,
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му, която съответства на оставащия срок на договора. Поддържа, че уговорената в
договора неустойка е изцяло съобразена със споразумението между Теленор и КЗП,
същата не съставлява неравноправна клауза и изпълнява своята функция на
предварително уговорено обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на
едната страна по договора. По отношение на неустойката за предоставения апарат
поддържа, че в договора е уговорено в т.11 същата да се определя като такава
част от разликата между стандартната цена на устройството по ценова листа,
действаща към момента на сключване и заплатената от потребителя при
предоставяне на устройството, т.е. тази неустойка не представлява неполучена
цена, нито предоставена отстъпка. Твърди, че в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение са посочени именно тези договорни основания на
съответните претенции, поради което и изводите на съда за неоснователност на
тези претенции, са неправилни, т.к. не кореспондират със заявените претенции и
договорни условия. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на
заповед за изпълнение.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против
подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена
е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява частично
основателно.
С обжалваното разпореждане заповедният
съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение като е приел, че за сумата от 62,46лв., претендираната неустойка е
равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен
месечен абонамент без да предоставя услуга. Тази клауза е квалифицирана като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да изплати необосновано висока
неустойка. По отношение на
претендираната сума от 221,91лв. , съставляваща неустойка за предоставено за ползване устройство на лизинг,
съдът е приел, че в договора е предвиден друг ред за определяне размера на
неустойката, различен от претендирания. Посочено е, че се претендира разлика в
цената на устройството към момента на сключване на договора и стандартната
цена., а в договора за лизинг е предвидено
заплащане на оставащите лизингови вноски. На това основание и
заявлението е отхвърлено.
Заповедното
производство е образувано по заявление на Теленор България ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника А.Й. за сумата от
284,37лв., съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 21.07.2018г. Посочено е, че абонатът не е изпълнил две
месечни задължения – м.08 и м.09.2018г., поради което и операторът го е
уведомили след изтичане на срока за плащане , договорът е прекратен. При
прекратяване на договора по вина на потребителя, то последният дълги договорна
неустойка, която е в размер на 3 кратния размер на стандартния месечен
абонамент, а в случай че е предоставена отстъпка от месечния абонамент, то
потребителят дължи и възстановяване на
част от стойността на ползваната отстъпка.
В случай, че абонатът е получил и устройство за ползваните услуги, то
той дължи и неустойка в размер на разликата между стойността на устройството по
ценова листа към момента на получаването му и уговорената цена. Така заявителят
претендира сумата от 62,46лв. – представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 221,91лв., неустойка за предоставеното устройство по
договор.
Видно от представения договор за мобилни
услуги между страните, действително са уговорили заплащане на неустойка при
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните
месечни абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни
плащания.
Настоящата инстанция намира, че тази
клауза за определяне размера на договорната неустойка между страните не може да
се квалифицира като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта
на тази договорна неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната
страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая операторът би получил
стойността на уговорените такси за целия период на действие на договора и
предсрочното му прекратяване го лишава
от този предвидим приход. При това не може да се приеме, че уговореното
обезщетение е прекомерно, т.к. същото е ограничено до края на срока на
договора, но не повече от три месечни
такси. Видно е че така уговорената неустойка има компесаторен характер и има
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата не е прекомерна с
оглед защитимия интерес на кредитора – очакваната към момента на сключване на
договора печалба .
В този смисъл изводите на заповедния съд
, че посочената клауза е неравноправна, са преждевременни и на този етап от
производството необосновани. При евентуално възражение на длъжника, страните ще
имат възможност в едно състезателно производство да доказват тезата си относно
евентуалната преценка за неравноправност на неустоечната клауза в договора.
По отношение претенцията за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 221,91лв., съдът намира, че същата не
кореспондира с нарочно сключения между страните Договор за лизинг от 21.07.2018г. Именно в него фигурира т.11 /
а не както се поддържа в жалбата в договора за предоставяне на мобилни услуги/,
в която е предвидено, че при настъпване на условия за предсрочно прекратяване
лизингополучателя дължи неустойка в
размер на оставащите лизингови вноски до размера на общата лизингова цена.
Вярно е , че в договора за предоставяне на мобилни услуги фигурира друг начин
за определяне размера на обезщетението , така както е претендирано в
заявлението. Съдът намира, обаче, че доколкото именно договорът за лизинг
урежда отношенията между страните във връзка с предоставянето на мобилно
устройство, то въпросите за дължимост на неустойка при неизпълнение на
задължение от страна на лизингополучателя следва да се уреди именно в този
договор. За потребителя е било ясно, че клаузите на този договор следва да се
прилагат при евентуално предсрочно
прекратяване на договора. Няма правно основание неустойката за неизпълнение
на един договор да се определя от
клаузите на друг договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че
постановеното разпореждане в частта, в която се претендира издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 62,46лв.., съставляваща неустойка определена на
равностойността на 3 месечни абонаментни такси, е неправилно и следва да бъде
отменено и делото върнато за издаване на заповед за изпълнение. В останалата
част разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №
40455/12.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№6366/2020, ПРС, В ЧАСТТА в която е
отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, против А.Р.Й., ЕГН **********, за сумата от 62,46лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от 21.07.2018 г., представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда до погасяването и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
40455/12.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№6366/2020, ПРС в останалата обжалвана
част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :