РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен,
07.03.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ
граждански състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№4887 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „Е.П.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** Таурс-Г, чрез
юрк. Н.Д. против Т.Ц.Г., в която се твърди, че ответникът е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№15001767627, във връзка с продажба на ел.енергия за
обект на потребление заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес ***.
Навеждат се доводи, че облигационните
отношения между страните се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/ и Общи
условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/, приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Сочи се, че съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ,
приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл.
26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят
се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. Излага се, че при тази уредба потребителя изпадал в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно
предвиденото в чл. 38 от ОУДПЕЕ потребителят, който не изпълнел задължението си
за плащане в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Сочи се също, че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУПЕЕ, приложими
към настоящия момент, клиентътсе задължавал да
заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия. Сроковете били регламентирани в чл. 28,
ал.5 от ОУПЕЕ, според който неполучаването на фактурата не освобождавало
клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок. При тази уредба
потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура,
без да било необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ, в случай на забавено плащане клиентът дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден
забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението.
Твърди се, че към подаване
на заявлението има неизплатено
задължение за ел. енергия в размер на 407,17лв. за гореописания обект на
потребление.В тази сума се включвали неплатени суми по фактури за ел.енергия в
размер на 378,28лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса
възстановяване, натрупани в периода 10.03.2017г. - 12.05.2017г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 28,89лв., представляваща сбора
от мораторната лихва по всяка фактура от падежа й до 17.01.2018г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№ **********, към същата дата, както следва: фактура
№**********/10-.03.2017г., по която била дължима сума в размер на 223,58лв. с
падеж 03.04.2017г. и натрупана лихва към 17.01.2018г. в размер на 18,08лв.;
фактура №********** от 11.04.2017г., по която била дължима сума в размер на 100,08лв.
с падеж 02.05.2017г. и натрупана лихва към 17.01.2018г. в размер на 7,29лв.;
фактура №********** от 12.05.2017г., по която била дължима сума в размер на 54,62лв.
с падеж 01.06.2017г. и натрупана лихва към 17.01.2018г. в размер на 3,52лв.
Твърди се, че горните суми били претендирани по реда
на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д. Била издадена
заповед за изпълнение, като е разпоредено от съда да предяви кредиторът установителни искове, тъй като не е открит длъжника. При тези обстоятелства се мотивира правен интерес
от предявяване на установителен иск за съществуване на вземанията, за които
била издадена заповедта за изпълнение.
За ответника, назначения
особен представител е оспорил предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че образувано
ч.гр.д.№1327/2018г. по подадено заявление от дружеството, като е издадена
Заповед по чл.410 от ГПК срещу Т.Ц.Г. за следните суми: сумата 378,28лв.,
представляща главница за ползвана ел.енергия за периода от 10.03.2017г. до
12.05.2017г., мораторна лихва в размер на 28,89лв. за периода от 03.04.2017г. до 17.01.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 30.01.2018г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.Вземането
произтича от следните обстоятелства: Т.Ц.Г.
е ползвал доставената от дружеството ел.
енергия за периода от 10.03.2017г. до 12.05.2017г., без да заплати
горепосочената сума.
Спорни по делото са
въпросите абонат ли е ответника ползвал ли е ел. енергия за процесния период,
как е формирана претендираната сума.
Претенциите се основават
на фактури и извлечения от сметки.С оглед тежестта за доказване от ищеца,
предвид направеното оспорване от страна на представител на ответника, за дължимостта на сумите и как са формирани, е допусната СИЕ.С
молба ищецът се е отказал от искането си за СИЕ.При това положение ,съдът
приема, че същите се явяват недоказани и следва да се отхвърлят като такива.Още
повече, че не е установено дали е ползвана ел. енерегия
за процесния период то ответника.
Предвид изложеното, съдът
счита че предявените установителни
искове, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото
на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК
от Е.П. АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** против Т.Ц.Г., ЕГН**********, с адрес, посочен в заявлението ***с адрес, посочен
в служебно изготвена справка НБД Население ***, ***, установителни
искове за сумата 378,28лв., представляща главница за ползвана ел.енергия за
периода от 10.03.2017г. до 12.05.2017г., мораторна лихва в размер на 28,89лв.
за периода от 03.04.2017г. до
17.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 30.01.2018г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е
издадена чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №889/22.02.2018г. по
ч. гр.д.№ 1327/2018г. по описа на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :