Р Е Ш Е Н И Е
№ 531 / 21.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 126 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Н.С.У.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат Л.А., срещу решение № 1012-12-372#3/10.01.2022
г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с
което е потвърдено разпореждане № Ц2113-12-280#8/24.09.2021
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което му е отказана лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 6 и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО. В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в нарушение на
материалния закон. Посочва, че периодът от 02.05.2000 г. до 12.07.2009 г.
неправилно е зачетен за осигурителен стаж от трета категория, като от
представените доказателства е следвало да бъде зачетен като такъв от първа
категория труд. В съдебно заседание и представени писмени бележки са доразвити
доводите за неправилно определяне на категорията труд за посочения период, по
които се претендира отмяна на решението и присъждане на разноски по приложен
списък.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в съдебно
заседание и представена писмена защита от процесуален представител юрисконсулт Л.
С.-Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка
с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
На 13.05.2020 г. Н.У. е подал заявление за
отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 6 КСО (л. 48), към което е приложил
изискуемите документи. С разпореждане № Ц2113-12-280#8/24.09.2021 г. (л.11), ръководителят
по пенсионно осигуряване е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст като е приел, че заявителят не отговаря на условията по чл. 69, ал. 6 КСО, тъй като не е изпълнявал дейности по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за
защита при бедствия (отм.) за периода 02.05.2000 г. – 12.07.2009 г. и няма 18
години прослужено време в системата на гражданска защита. Посочено е, че У. не
отговаря и на условията на чл. 69б, ал. 1-2 и ал. 6 КСО, поради което не е
придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускането й е
отказано.
Разпореждането е обжалвано от У., като по жалбата
е издадено и процесното решение № 1012-12-372#3/10.01.2022 г. на директора на
ТП на НОИ-Пазарджик, с което органът е приел, че искането в жалбата за зачитане
на стажа по условията на чл. 69, ал. 6 КСО за периода 01.05.2000 г. до
13.07.2009 г. е неоснователно поради липса на законови основания и
доказателства, че заявителят е изпълнявал длъжностите по чл. 71, ал. 1, т. 3-6
от Закона за защита при бедствията (отм.). Посочено е, че пенсионният орган е
изчислил осигурителния стаж по представените оригинални, редовно оформени
документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от Регистъра на осигурените лица
за периода от 01.08.1975 г. до 12.05.2020 г. с обща продължителност 40 г. 05 м.
23 дни, от които стаж първа категория труд – 09 г. 09 м. 09 дни, втора
категория – 01 г. 05 м. 25 дни и трета – 22 г. 03 м. 29 дни, подробно описан в
решението. По отношение на оспорения период, органът се е позовал на писмо от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с което искането на У.
за издаване на удостоверителен документ, че в периода 01.05.2000 г. –
13.07.2009 г. е изпълнявал длъжности по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за
защита при бедствия (отм.) е прието за неоснователно. Директорът на ТП на НОИ е
посочил, че считано от 01.05.2000 г. служба „Гражданска защита на Република
България“ е девоенизирана, както и че У. не е представил поисканите му
доказателства, които да удостоверяват, че е изпълнявал дейности по чл. 71, ал.
1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (отм.), поради което е приел, че
правилно е определен стажът като такъв от трета категория труд и е потвърдил
разпореждането, с което му е отказано отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 6 и
чл. 69б, ал. 1-2 КСО.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно
чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е
мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил, както фактическите, така и
правните основания за издаването му. При издаването му не е допуснато
противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 6 КСО
служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17,
ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право
на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на
гражданска зашита.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО
лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31
декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
Следователно правото на пенсия по чл. 69, ал. 6 и
чл. 69б, ал. 1 КСО е съвкупност от три условия - определена възраст, минимално
необходим стаж от първа категория труд и действително изслужени в системата на
гражданска защита, съответно необходим сбор от навършена възраст и осигурителен
стаж.
Поради обстоятелството, че жалбоподателят има стаж
от първа категория длъжностното лице по пенсионно осигуряване е направило
преценка за право на пенсия както по чл. 69, ал. 6 КСО, така и по чл. 69б, ал.
1 КСО.
В случая спорен е въпросът относно зачитането на
осигурителен стаж за периода от 02.05.2000 г. до 12.07.2009 г., положен в Отдел
„Гражданска защита“-Пазарджик, Министерството на извънредните ситуации,
съответно в Държавна агенция „Гражданска защита“, който жалбоподателят счита за
неправилно зачетен от трета категория.
Съдът намира, че правилно административният орган
не е зачел положения труд за периода от 02.05.2000 г. до 12.07.2009 г. за такъв
от първа категория.
Видно от представените допълнителни споразумения
към трудов договор № 30/1992 г. (л. 13-16) от 01.05.2000 г. до 01.04.2001 г. У.
е заемал длъжността старши експерт „Радиация, химична и биологична защита“ в
Отдел „Гражданска защита“-Пазарджик. Безспорно е, че стажът му като инспектор
„РХЗ“ за периода 21.01.1991 г. – 01.05.2000 г. е зачетен от първа категория
труд, но за това е било налице правно основание за вида на определената
категория. Следва да се отбележи, че от 01.05.2000 г. служба „Гражданска защита
на Република България“ е била девоенизирана, поради което след тази дата стажът
не може да се зачита като такъв на кадрови военнослужещи. Съгласно чл. 69, ал.
1 КСО (в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 110, в сила от 01.01.2000 г.), кадровите
военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта
им, при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени
на кадрова военна служба, поради което и след девоенизиране на службата, в
която е работел У., за него не е било налице основание, което да попада в
разпоредбата на закона и да се защита стаж от първа категория труд.
Съгласно чл. 81 във вр. чл. 71, ал. 3, т. 3-6 от
Закона за защита при бедствия (отм.) трудът на служителите от Главна дирекция „Национална
служба „Гражданска защита“ и в териториалните й звена, изпълняващи някоя от
дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6, при пенсиониране се зачита като първа
категория. Дейности по чл. 71. ал. 3, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия
са: по т. 3 операции по издирване и спасяване, по т. 4 провеждане на спасителни
и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, по т. 5 оперативна
защита при наводнения, по т. 6 радиационна, химическа и биологична защита при
инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.
Във връзка с последващи изменения на ЗМВР,
осигурителният стаж се зачита от първа категория и ако лицата са изпълнявали
някоя от длъжностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“, „д“ и „е“ ЗМВР
(отм.), впоследствие изменени на дейности по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР
(отм.), а след изменението с ДВ, бр. 53/2014 г. дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР.
Дейности по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в“, „г“,
„д“ и „е“ ЗМВР (отм.) са: по буква „в“ операции по издирване и спасяване, по
буква „г“ провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи
при бедствия, по буква „д“ оперативна защита при наводнения, по буква „е“
радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали. Дейности по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР (отм.)
са: по т. 8 неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при
наводнения и операции по издирване и спасяване, по т. 9 химическа, биологична и
радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и
материали и овладяване на екологични инциденти. Дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР са неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при
наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологична и
радиационна защита. Следователно, след 01.05.2000 г., независимо, че У. е
заемал длъжността „старши експерт „Радиация, химична и биологична защита“ и
след девоенизиране на службата, то за него не е налице основание трудът да се
зачита като такъв от първа категория. Това е видно и от издаденото
удостоверение № 1516/27.03.2019 г. от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция
„Държавен военноисторически архив“, в което е удостоверено, че У. е работил в
Българската армия на щатна длъжност от 21.01.1991 г. до 30.04.2000 г. (л. 109).
Изпълняваните от него длъжности като началник на различни отдели до 13.07.2009
г. в Дирекция „Гражданска защита“ също не попадат в обхвата на длъжности по чл.
81 във вр. чл. 71, ал. 3, т.3-6 от Закона за защита при бедствия. От събраните
по делото доказателства и по-конкретно заповеди за даване на дежурство, за
полагане на извънреден труд и заместване на ръководен служител, не може да се
направи извод за пряко и непосредствено участие на У. в посочените в
разпоредбата дейности. От същите не става ясно, дали този извънреден труд е
полаган във връзка с мероприятия по ликвидиране на последици от бедствия и
аварии, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при
наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологична и
радиационна защита, за които дейности осигурителният стаж се зачита от първа
категория. Заеманите от У. длъжности не са сред изрично посочените и в
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, поради което правилно
органът е приел, че стажът не може да бъде зачетен като такъв от първа
категория труд.
От събраните в хода на административното
производство доказателства не се установява, че жалбоподателят е извършвал
трудова дейност, която да отговаря на изискванията на закона за зачитане на
първа категория труд за оспорения период, поради което жалбата на У. срещу решение
№ 1012-12-372#3/10.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него
разпореждане № Ц2113-12-280#8/24.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.У. срещу решение № 1012-12-372#3/10.01.2022 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане №
Ц2113-12-280#8/24.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА Н.С.У., ЕГН **********,***, да заплати на Национален осигурителен
институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/