№ 948
гр. София, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110209640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. Б., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. С. С. от САК срещу
наказателно постановление № 22-4332-009898/02.06.2022 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са й наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба I3-2539/17.12.2012 г.
е постановено и отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане
в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостна отмяна на
оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно. Не се
претендират разноски.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
027752/29.04.2022 г., съставен от С. П. С. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на Т.Н.Н. и Ц.Х.Ц. – свидетели при съставянето на
акта е констатирано, че на 17.03.2022 г. около 11:35 часа в гр. София, по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от Околовръстен път към ул.
„Челопешко шосе“, жалбоподателят Б. управлява лек автомобил марка
„БМВ“ с рег. № СВ №№№№ МК, собственост на търговско дружество „Вино
и рози“ ЕООД, представлявано от Елка Ангелова Б. – управител, като до №
459, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, се движи със
скорост от 103 км/ч, изчислена след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3 %. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743ee за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от
разстояние, за което е изготвен снимков материал.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
след съставянето му препис от същия е връчен на Б..
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-4332-009898/02.06.2022 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Б. са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00
/седемстотин / лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
/три/ месеца за нарушение за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като съгласно
Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12 /дванадесет/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
Препис от оспореното НП е връчен лично на въззивника на
12.07.2022 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения
14-дневен срок на 14.07.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното
писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
3
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. При това положение не
се споделят възраженията в жалбата за липсата на яснота относно мястото на
заснемането и скоростта на автомобила, доколкото в АУАН и НП ясно е
отразено, че нарушението е извършено на бул. „Ботевградско шосе“ № 459,
както и че установената скорост е 103 км/ч, изчислена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка
информация за авторството на процесното нарушение е била получена едва
след попълване на декларацията от въззивника Б. на 29.04.2022 г., от който
темпорален момент е започнал да тече и тримесечният срок за изготвяне на
акта.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Б. Д. Б.
е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като са й наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
/три/ месеца за нарушение за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а съгласно
4
Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12 /дванадесет/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че фактът на
извършеното нарушение е установен по категоричен и безспорен начин, но
същевременно е налице доказателствен дефицит относно неговото авторство.
В конкретиката на настоящия казус отговорността на Б. не е била ангажирана
при условията на чл. 188, ал. 2 ЗДвП като ползвател на процесното МПС, а в
качеството й на негов водач, макар единственият източник на информация в
очертаната насока да е попълнената от въззивника писмена декларация, в
която е релевирала признание за посоченото обстоятелство. Демонстрираният
подход на административните органи е незаконосъобразен, тъй като се
намира в колизия с фундаменталния за административнонаказателното
производство принцип, че изводите за съпричастността на конкретно лице
към дадено административно нарушение не могат да почиват единствено на
неговото самопризнание /арг. от чл. 116, ал. 1 НПК, приложим субсидиарно
съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН/.
В контекста на изложеното следва да се има предвид, че съгласно
чл. 188, ал. 2 ЗДвП, след като собственикът на процесното МПС е
юридическо лице, то предвиденото по този закон наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Видно от
предписанието на чл. 186, ал. 4 ЗДвП при нарушения, установени с
техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а
когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща
покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната
служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде
издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението
на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението
/аналогична е и процедурата при издаване на електронен фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 5 ЗДвП – същият се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на
5
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство/. Подобна инициатива, досежно уведомяването
на собственика и последващото подаване на декларация се явява ненужна
единствено, когато в централната база на АИС КАТ фигурира информация за
ползвателя на съответното МПС, имайки предвид, че именно той се явява
лицето, на което е предоставено управлението. В настоящия случай такава
информация в регистрите по отношение на Б. не е налична.
Отговорността на ползвателя на превозното средство /т.е. лицето, на
което собственикът е предоставил управлението му/, произтичаща от
нормативния регламент на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, възниква по силата на закона и
за същия не е предвидена възможност да се освободи от нея, декларирайки
данните за самоличността на водача, нарушил правилата за движение по
пътищата. Тя се реализира самостоятелно и паралелно с отговорността на
конкретния извършител на деянието, освен ако помежду им не се установи
персонален идентитет. Тук е мястото да се отбележи, че 3-месечният срок за
съставяне на АУАН срещу ползвателя не тече от датата на нарушението, тъй
като към посочения темпорален момент правоохранителните органи не
разполагат с информация в очертаната насока, а едва след извършването на
справка в съответните регистри, алтернативно след подаване на декларация
от собственика, които обстоятелства подлежат на установяване с
предвидените с процесуалния закон средства и способи на доказване.
Спрямо жалбоподателя Б. не е възведено „административно
обвинение“ в качеството й на ползвател на превозното средство, съгласно чл.
188, ал. 2 ЗДвП, отчитайки липсата на подадена декларация от законния
представител на юридическото лице-собственик и на данни за регистриран
ползвател в централна база АИС КАТ, а като негов водач на детерминираните
в АУАН и НП време и място, което обстоятелство е доказателствено
необезпечено. На етапа на съдебното следствие не са събрани както преки
доказателства, така и косвени фактически данни, които да водят до
единствения възможен извод в очертаната насока. Констатираният
доказателствен вакуум не е запълнен, като в тежест на наказващия орган е да
докаже включените в предмета на делото релевантни обстоятелства.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
6
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на въззивника е
ангажирана в разрез с материалния закон, при отсъствието на доказателства
относно авторството на твърдяната неправомерна деятелност.
Ето защо, оспореното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно, а това обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани оплаквания в жалбата.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателното постановление № 22-4332-
009898/02.06.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя Б. Д. Б., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
/три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба
I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12 /дванадесет/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление, като
неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8