Решение по дело №127/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Б. А. Г. от гр. Панагюрище, чрез адв. Е. И. - САК, срещу Заповед № 517з-209/17.01.2025 г. на Директора на ОД на МВР – София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени твърдения, че заповедта е необоснована и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и целта на закона. Направено е искане да бъде отменена. По същество се твърди, че не са спазени изискванията на чл. 210 от ЗМВР предвиждащи какво следва да е съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Изложени са съображения, че дисциплинарно наказващият орган не е оценил реално събраните доказателства, както и, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона, доколкото не се постигна превантивна цел със същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., който поддържа жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът - Директорът на ОД на МВР – София, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорването е Заповед № 517з-209/17.01.2025 г. на Директора на ОД на МВР – София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Прието е, че на 11.08.2024 г. около 20:00 ч. жалбоподателят мл. инспектор Б. Г., полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ Пирдоп е получил разпореждане от мл. оперативния дежурен в ОДЧ на РУ Пирдоп да посети адрес в с. Челопеч, от където е получен сигнал за нанесен побой на лицето Р. Т. от мъж, с който живее на семейни начала. Отивайки на място жалбоподателят е установил подателката на сигнал в съседна къща. Пострадалата жена лежала на леглото и не била склонна да отговаря на въпросите му какво се е случило. На адреса е пристигнал и В. И., с когото жената живеела на семейни начала. На въпросите на жалбоподателя, той отговорил, че „не знае какво се случило и кой е набил Р.“, което описал в сведение. Дошлият медицински екни на ФСМП прегледал пострадалата на място, като не казали, че е сериозно пострадала. Закарали я до сградата на ФСМП за преглед, като в линейката с нея дошла съседката й, а мъжът с който живеела я последвал с лек автомобил. Пред медицинските лица пострадалата от побоя заявила, че този път след пореден скандал с мъжа й е била бита. Преценката на медицинските лица била за охлузни наранявания, без опасност за живота. Във ФСМП след прегледа жалбоподателят снел сведение от пострадалата и я информирал за правото й да подаде официално жалба срещу мъжът, който й е нанесъл побой. Съставил е на същия предупредителен протокол. За действията си жалбоподателят докладвал в ОДЧ и се върнал към обичайните си задължения за продължаване на наряда. Разбрал, че от ФСМП са насочили пострадалата за специализирано болнично заведение в гр. Панагюрище за по-обстоен преглед. С процесната заповед е прието, че с гореописаните действия жалбоподателят е нарушил чл. 9, т. 1-4, т. 8 и т. 11, чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 12, т. 1, 2, 4 от Методическите указания за действията на служителите в МВР по Закона за зашита от домашно насилие, утвърдени със Заповед № M3 № 8121з-78 от 19.01.2024 г., което е съставомерно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В тази връзка на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че действително на 11.08.2024 г. малко преди 20:00 часа към спешен телефон 112 е подаден сигнал за жена пострадала от побой, нанесен й от мъжа, с който живее в гр. Челопеч. На място е изпратен екип служители на МВР, като част от патрула е жалбоподателят. Пострадалата е заварена в къща съседна на тази, в която живее. На място е изпратен и екип на спешна помощ, който е откарал пострадалата в спешния център (ФСМП), от където е насочена за преглед в болница в гр. Панагюрище.

Видно от възприетото в заповедта, жалбоподателят е снел сведение от пострадалата, както и е изготвил писмено предупреждение на лицето нанесло побоя, въпреки че тези писмени доказателства не са представени с преписката.

Пострадалата е настанена за болнично лечение, със счупени крайници и наранявания по различни органи и е изписана на 02.09.2024 г. Настанена е в кризисен център. Изготвено е съдебно медицинско удостоверение за нанесени телесни повреди. Видно е също от представените писмени доказателства по делото, че още към 14.08.2024 г. по случая е образувано досъдебно производство по описа на РУ – Пирдоп, като са разпоредени редица процесуални действия, включително разпит на пострадалата от орган на МВР в гр. Панагюрище. Постановена е заповед за незабавна защита на децата на двойката срещу мъжът нанесъл побоя. На същия е наложена и мярка за неотклонение „задържане“. Децата на двойката са изведени от семейството и са настанени в подходяща защитена среда.

Тоест по случая е образувано досъдебно производство, като всички отговорни органи и институции са инициирали действия както по ангажиране отговорността на нанеслия побоя, така и по защита на пострадалата и децата на двойката. От представените по делото доказателства не става ясно дали досъдебното производство е образувано по повод докладна записка или друг акт на жалбоподателя, или поради други парични (писмо, сигнал, оплакване, устно изявление или друго). Това обстоятелство не става ясно и от съдържанието на оспорената заповед, но е факт, че три дни след описаните събития по случая е образувано досъдебно производство.

Независимо от това, със Заповед № 517з-5208/20.09.2024 г. на Директора на ОД на МВР – София е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за неспазване на трудовата дисциплина по повод гореописания случай, с оглед подадена до него Докладна записка № 347р-7614 от 20.09.2024 г. на Началника на РУ – Пирдоп. За обследване на случая е назначена поименна комисия, която е събрала относимите към случая доказателства. Изискала е от жалбоподателя да представи обяснения и такива са дадени със сведения вх. № 517р-2640/06.11.2024 г. От страна на комисията е изготвена обобщена справка № 517р-27759 от 20.11.2024 г. Жалбоподателят е поканен да се запознае със същата с покана № 517р-29919 от 11.12.2024 г. Представил е сведение № 517р-29975 от 12.12.2024 г., с което посочва, че поддържа заявено със сведението си от 06.11.2024 г.

Последвало е издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно нарушение. Като вменено нарушение е посочено, че служителят е допуснал неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и по-конкретно на чл. 9, т1-4, т. 8 и т. 11, чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 12, т. 1, 2, 4 от Методическите указания за действията на служителите в МВР по Закона за защита от домашно насилие, утвърдени със Заповед № M3 № 8121з-78 от 19.01.2024 г., доколкото същите са цитирани в акта.

Съдът е изискал представяне на цялата административна преписка по случая, както и два пъти е изискал от ответника да представи посочените методически указания, както и данни кога жалбоподателят е запознат с тях, както и дали е преминал обучения за работа по същите.

Установява се, че с първоначалното представяне на административната преписка е представен Протокол за запознаване на служителите в РУ – Пирдоп с методическите указания (л. 61 от делото), който е само една страница и в същия въобще не фигурира жалбоподателят. Второто представено копие от същия протокол за запознаване с методическите указания е представен с Молба вх. № 4214/05.05.2025 г. от ответника, като от протокола е видно, че жалбоподателят е запознат с указанията едва на 05.10.2024 г. (л. 373 – гръб от делото). Съответно с Молба вх. № 5213/30.05.2025 г. от ответника е посочено, че не разполагат с други данни за запознаване на жалбоподателя с методическите указания.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена от Директора на ОДМВР – София. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР наказанията от вида на процесното се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Предвид това и тъй като процесното наказание е по чл. 197, ал. 1 т. 3, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Същата е обективирана в писмена форма, но при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието ѝ. Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

При това положение, очевидно, заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба - в същата не е изяснено коя конкретна норма от Методическите указания за действията на служителите в МВР по Закона за защита от домашно насилие, утвърдени със Заповед № M3 № 8121з-78 от 19.01.2024 г. е нарушена от жалбоподателя и чрез кои негови действия или бездействие.

В заповедта са цитирани чл. 9, т. 1-4, т. 8 и т. 11, чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 12, т. 1, 2, 4 от указанията, а именно: „Полицейските служители, изпратени за проверки на сигнал при пристигане на място: 1. установяват фактическата обстановка и информират ОДЧ; 2. Установяват самоличността на присъстващите, тяхната роля и връзката помежду им; 3. предприемат действия за отделяне на пострадалото лице от извършителя; 4. провеждат беседи с двете страни поотделно, с цел установяване на фактическата обстановка по случая; 8. провеждат беседи с цел установяване на свидетели; 11. изготвят доклад за осъщественото посещение по сигнал за домашно насилие, съгласно приложение № 1. Чл. 10. ал.1, т. l: „снемат писмено сведение ... т. 2 „попълват въпросник съгласно приложение № 2, който потвърждава или отхвърля наличието на домашно насилие. При условие, че е потвърден сигнала за домашно насилие, се активира протокол - процедура, съгласно приложение № 3“ и чл. 12 „Полицейските служители предприемат следните действия по отношение на извършителя на домашно насилие: 1. установяват самоличността, връзката му с пострадалото лице, както и със свидетелите; 2. снемат писмено сведение: 4. при наличие на предвидените в чл. 72 от ЗМВР хипотези, предприемат действия за задържане на извършителя и докладват в ОДЧ за предприетите действия;“.

Констатира се в тази връзка, че въпреки че заповедта е пространствено разписана в шест страници, то в голямата част от обема й са налични преповтаряния на обстоятелства или правни норми, но липсва реално подвеждане на тези обстоятелства под правната норма, в смисъл, че определено конкретно деяние съставлява хипотезата на точно определената норма. Недопустимо е при прочит на заповедта да следва да се предполага, че предвидените в дадена норма действия е следвало да се направят, но не са или обратното. Именно поради това не е изяснено и коя точно точка от методическите указания е нарушена. Не е описано какво служителят е бил длъжен да направи, но не е направил или обратното е направил, а не е трябвало. Единствено са цитирани описаните норми от методическите указания, като е посочено, че това съставлява нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, а именно неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Това от своя страна нарушава изискванията за мотивираност на заповедта, които са завишени спрямо изискваният на чл. 59 от АПК. Освен горните се констатира, че в заповедта не е посочено кога е извършено нарушението и мястото на нарушението. Не е изяснено и поради какви причини е прието, че нарушението е извършено с форма на вина „умисъл“, а „небрежност“ например.

Освен горното, следва да се отбележи, че служителят е наказан за неизпълнение на задължения вменени по силата на Методически указания за действията на служителите в МВР по Закона за защита от домашно насилие, утвърдени със Заповед № M3 № 8121з-78 от 19.01.2024 г. Както се установи по делото обаче, процесният случая за който е ангажирана дисциплинарна отговорност е от 11.08.2024 г. Жалбоподателят от своя страна е запознат с методическите указания едва на 05.10.2024 г., т.е. около два месеца след случая и две седмици след назначаване на дисциплинарната проверка със заповедта от 20.09.2024 г. Предвид това настоящият състав намира за недопустимо да бъде наказвано лице за неизпълнение на служебни задължения, за които не е уведомено, че са му вменени по надлежния ред. Следва да се отбележи, че методическите указания не съставляват нормативен акт, който следва да е известен на лицето по силата на закона, а са акт, който не подлежи на обнародване и чието познаване не може да бъде вменено на лицето без надлежното му запознаване с него. Следователно тъй като жалбоподателят не е бил запознат с указанията към 11.08.2024 г., то няма и как да ги е изпълнил в цялост към тази дата. Следва да се отбележи, че в случая същият е снел сведения от пострадалата и от лицето нанесло побоя, като на последния е издаден и протокол за предупреждение, което също са изисквания на методическите указания, спазени от жалбоподателя, макар и да не му е било известно, че точно тези действия следва да се предприемат.

Безспорно защитата на здравето и живота на гражданите от домашно насилие е от най-важен приоритет и е съществен обществен интерес, като в случая по защита на пострадалата и децата й са предприети всички надлежни действия. Гореописаният случай обаче не може и не следва да бъде основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя за неспазване на част от методическите указания, с които не е запознат.

В този контекст, съдът намира за необходимо да отбележи, че изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт касаеща конкретните доказателства или подвеждането им под нарушените правни норми съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му.

С оглед горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски в размер на общо 760 лева, от които 10 лева за заплатена държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение, с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл. 211 от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б. А. Г. Заповед № 517з-209/17.01.2025 г. на Директора на ОД на МВР – София, с която на Б. А. Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София да заплати от бюджета на ОД на МВР – София на Б. А. Г., направените по делото разноски в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.