Определение по дело №428/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 490
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700428
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

490                                  гр. Стара Загора                       21.07.2022 год.

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на   двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година, шести състав:

 

                                                   Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ

 

при участието на секретаря................................, като разгледа адм. дело №428 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Община Гълъбово, представлявана от Кмета Николай Тонев, чрез пълномощника ски по делото адв. Б.Е. против Решение №РР-4566/10.06.2022 год. на Директора на Басейнова дирекция „ИБР“, гр. Пловдив, с което е продължен срока на действие и изменено Разрешително № 33120021/10.06.2009 год. за ползване на повърхностни водни обекти – река Соколица, поречие на река Марица, попадаща в повърхностно водно тяло с код BG3МА200R017 – „Река Соколица средно течение до язовир Розов кладенец“, за заустване на руднични отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект: Рудник „Трояново – 3“, находящ се в землището не с. Медникаров, община Гълъбово, издадено в полза на „Мини Марица изток“ЕАД. С разпореждане от 28.06.2022 год. съдът е оставил без движение  подадената жалба и е дал възможност на жалбоподателя да обоснове правния си интерес.

С молба вх. № 44428/19.07.2022 год. жалбоподателят посочва, че разрешението засяга землището на с. Искрица, Община Гълъбово, а неправилното заустване създава проблеми на местното население. Участъкът от реката е заобиколен от населено място и земеделски земи, които се напояват от реката.

Съдът, като разгледа преписката и изложеното от жалбоподателя намира, че жалбата е недопустима и след направените уточнения и посочени доказателствени средства.

Оспореното решение е такова по чл. 72 от ЗВ и съгласно чл. 77, ал. 3 от ЗВ от ЗВ може да се обжалва по реда на АПК. Тоест, режимът на оспорването му се подчинява на общите правила. По аргумент на чл. 147, ал. 1 АПК, очертаващ кръга на субектите с право на оспорване на административните актове пред съда, за обосноваване на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Тоест, субекти на оспорването са тези лица, които имат нормативно признато право да подават жалби или протести срещу административни актове по тяхната законосъобразност и целесъобразност. Правото за подаване на жалба е предоставено не на всички лица, а само на онези лица, които са носители на правните последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи права и задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. По смисъла на чл.15 връзка с чл. 147 от АПК, правният интерес следва да бъде личен и пряк, т. е. жалбоподателят следва да търси защита на свои права и законни интереси, спрямо които се извършва или е възможно да се извърши непосредствено неблагоприятно засягане от административния акт.

Обект на разрешителното, което се изменя, е водно тяло, което съгласно чл.14, т.1 от ЗВ е изключителна държавна собственост. Жалбоподателят не е собственик на р. Соколица или на р. Марица, нито на язовир „Розов кладенец“, които ще се използват или са засегнати по обжалваното разрешение.

Дейностите, които ще се извършват въз основа на оспореното решение не се свързват с препятстване или ограничение за общината като правен субект. Ето защо оспорването е процесуално недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.

С оглед на гореизложеното и липсата на негативни последици за жалбоподателят, следващи от оспореното решение, съдът намира, че за Община Гълъбово липсва правен интерес от оспорването на заповедта.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът „засягане“ е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ „засегнати“ в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.

С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

По тези съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община Гълъбово, представлявана от Кмета Николай Тонев, чрез пълномощника ски по делото адв. Б.Е. против Решение №РР-4566/10.06.2022 год. на Директора на Басейнова дирекция „ИБР“, гр. Пловдив, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №428/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: