№ 33
гр. Велико Търново, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600363 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 вр.чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК.
Образувано е по искане на осъдения Д. А. В. за възобновяване на
НОХД№321/22г. на РС-Луковит и ВНОХД№40/24г. на ОС-Ловеч.
Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на
касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК- допуснати съществени
процесуални нарушения и несправедливост на наложеното наказание,които са
и основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1
т.5 от НПК.В искането на осъдения се релевират оплаквания за нарушено
право на защитата, тъй като не му е бяло разяснено от защитника, че има
право делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие
или със споразумение и така да получи по-малко наказание.Твърди, че
пострадали от престъплението, за което е осъден, са служители от РУ-Луковит
и разследването по делото е извършено от служители от същото полицейско
управление.Заявява, че не са взети предвид обстоятелствата от решаващите
съдилища, че му е нанесен побой в полицейското управление, за което има
1
медицинско удостоверение.В заключение сочи, че не заслужава такава
присъда с това наказание.
В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на
АП-Велико Търново намира искането на осъдения за възобновяване за
неоснователно.Счита,че при събирането и оценката на доказателствата по
делото не са допуснати съществени процесуални нарушения.Изразява
становище,че воденото досъдебно производство от РУ-Луковит не опорочава
дейността на съдилищата.По отношение на наказанията, намира същите за
справедливи.В заключение пледира апелативният съд да остави без уважение
искането за възобновяване.
Назначеният служебен защитник на осъдения адв.М. в съдебно
заседание поддържа искането за възобновяване на делото.Изразява становище,
че на искателя му е нарушено правото на защита, защото е бил лишен от
адвокатска защита, тъй като не са му били разяснени всички процесуални
права и възможности да поиска делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие,при което би получил наказание при по-
привилегирован ред.Излага съображения,че фактическата обстановка по
делото не е била изяснена обективно, всестранно и пълно. Релевира
допълнителни доводи, с които навежда и касационно основание по чл.348 ал.1
т.1 от НПК- за нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че
поведението на осъдения следва да е квалифицира като хулиганство или
действия,които се санкционират по реда на ЗМВР, а не като закана с убийство.
Великотърновският апелативен съд, като обсъди данните по делото и
извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК.
Неоснователна е претенцията, че на осъдения му е нарушено правото
на защита, защото е бил лишен от адвокатска защита и не са му били
разяснени всички процесуални права и възможности да поиска делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, при което би получил
по-малко наказание.В тази връзка трябва да бъде посочено, че осъденият е
представляван в производството от упълномощен от него защитник в лицето
на адв.А. М., като това в допълнителна степен е свидетелство за достатъчната
2
защита на неговите процесуални права.Осъденият е получил препис от
обвинителния акт и съобщението за насроченото разпоредителното заседание
по делото, на което е участвал лично.Защитникът е поискал делото да бъде
разгледано по общия ред, с което, видно от съдържанието на съдебния
протокол от проведеното на 31.01.2023г. съдебно заседание, осъденият се е
съгласил. При това положение не могат да бъдат споделени оплакванията на
осъдения, че процесуалните му права при разглеждане на делото не са били
охранени в пълен обем.
Неоснователни са и доводите, доразвити в съдебно заседание от
назначения служебен защитник на осъдения, в подкрепа на касационното
основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, че решаващите съдилища не са
изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото.При преценката за наличието на това основание
следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден
способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет
и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на
предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед
направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта на
нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените,които
пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от
настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по
настоящето дело.
Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени
средства в хода на първоинстанционното съдебно следствие и това проведено
пред въззивния съд са изяснени всички относими обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение. Тези
доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали
изводите за това, какви конкретни действия е извършил осъдения –
отправените вербални закани към свидетелите И. В. Т. и Г. В. Й., че знае къде
живеят, ще ги намери и когато не са униформени ще ги убие, както и
действията му по отношение на И. И.,изразяващи се в гонене из двора на дома
им с брадва.Тези фактически обстоятелства са дали основание на съдилищата
да направят и правния извод за съставомерно деяние по възведената правна
квалификация на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.Решенията си съдилищата са взели
по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективното, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства,които имат значение за правилното
решаване на делото,след събиране и проверка на достатъчно
3
доказателства,които да дават основание за извод,че обективната истина е
разкрита.Осъждането на В. не се основава единствено на показанията на
полицейските служители, които са и пострадали – свидетелите Т. и Й., но и на
други доказателства - показанията на св. С. С.- подал сигнал на тел.112 на
инкриминираната дата,показанията на М. М., Л. Й., Р. Ц., Т. К., П. И.,
показанията на свидетелката И. И. дадени на досъдебното производство и
приобщени от въззивния съд на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК към
доказателствения материал, заключенията на назначените експертизи, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.Доказателствата по делото са безпристрастно анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност.Въззивният съд е аргументирал достатъчно
ясно защо кредитира показанията на св.И., дадени на досъдебното
производство, при съблюдаване на правилата по чл.119-122 от НПК и не е
допуснал съществено процесуално нарушение при събирането и оценката на
тези гласни доказателства.
Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила
обосноваване на стабилни фактически изводи от съдилищата по отношение на
фактите включени в предмета на доказване и неоснователно се твърди от
адв.М., че непровеждането на очна ставка между свидетелката И. и св.С. е
попречило за обективното всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата
по делото.
Въззивният съд е проверил и лансираната от осъдения версия за
нанесен му побой от полицейските служители в РУ-Луковит на
инкриминираната дата като е изискал и приложил по делото от РП-Луковит
образуваната прокурорска преписка, по повод подадена от него жалба, поради
което и правото му на защита и възможността да оспорва обвинението не е
било ограничено.
Неоснователни са и възраженията в искането на осъдения, че
досъдебното производство е било водено от РУ-Луковит, където двамата
полицейски служители и пострадали – Т. и Й. работят.Досъдебното
производство е било водено от разследващ полицай в сектор „Разследване РУ-
Луковит, под ръководството на наблюдаващ прокурор от РП-Луковит и няма
основание да се приеме, че е проведено необективно или преднамерено само
защото двама от пострадалите са полицейски служители от същото
управление. Няма данни в досъдебното производство двамата свидетели и
потърпевши да са участвали в друго процесуално качество, освен като
свидетели, както и да е поискан отвод на водещия разследването от осъдения
или от упълномощените му защитници – адв.Р. М., а след това и адв.Бистра
Лазарова,които са го представлявали в тази фаза от процеса.
Поради изложеното,настоящият състав не констатира допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не
са налице основания за възобновяване на делото,каквото искане се прави.
Лишено от основание е и оплакването за явна несправедливост на
4
наложеното на осъдения Д. В. наказание.Това оплакване е декларативно
заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено
препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във
връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието на осъдения,
за всяко едно от извършените от него две престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1
от НК поотделно, е определено при условията на чл.54 от НК, в размер от по
една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1
от НК е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на
изтърпяване. Като се има предвид изключително обремененото съдебно
минало на осъдения, който е осъждан многократно за различни по вид
престъпления от общ характер, изтърпените до момента ефективни наказания
лишаване от свобода и лошите му характеристични данни, определеното
наказание лишаване от свобода не се явява явно несправедливо – в смисъл
завишено.Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били
съобразени от решаващите съдилища и да обосновават допълнително
смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че
претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да
се възприеме изцяло като неоснователна.
Доводите развити за първи път в пледоарията на адв.М. за нарушение
на материалния закон,изразяващи се в това, че деянието на осъдения следва да
се квалифицира като хулиганство или оказана съпротива при задържане, което
се санкционира по реда на ЗМВР е касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от
НПК,което не е заявено от осъдения в подаденото искане за възобновяване на
наказателното производство.С оглед обстоятелството, че същото е направено
от защитата след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.421 ал.3 от
НПК преклузивен шест месечен срок от влизане в сила на присъдата същото
се явява процесуално недопустимо и не може да бъде разгледано.
По изложените съображения Великотърновският апелативен съд
приема, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от
осъдения Д. В. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. А. В., за
възобновяване на наказателното производство по НОХД№321/22г. по описа на
Районен съд-Луковит и ВНОХД№40/24г. по описа на Окръжен съд-Ловеч.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6