Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

19.04.2019 г.

номер ..................                                                                              град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 март

XIII наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 455/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на Т.Г.Й., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 1734 от 14.02.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на Т.Г.Й. глоба по чл. 83п от ЗЛОД в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 83п от същия закон.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява и не изразява допълнително становище относно подадената жалба или ангажирането на допълнителни писмени и гласни доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .

 

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1734 от 18.12.2018 г., съставен от актосъставителя Л.П.О. – горски надзирател.

 

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетел и актосъставителя не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

На 21.10.2018 г., в землището на ***, общ. Долна Митрополия, в местността „***“, ловува, като използва полуавтоматично ловно оръжие – карабина „***“, калибър ***, заредена с 1 бр патрон в цевта и 4 бр. в пълнителя

Нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД чл. 83п от ЗЛОД

 

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

В срока и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е приел за установено описаното в АУАН-а и е издал наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН съставен от оправомощено за това лице.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщения като доказателство по делото АУАН № 1734/18.12.2018 год. на РДГ – Ловеч, серия СЗДП 201 г. № 105451, съставен на 21.10.2018 год. в *** и показанията на свидетелите Л.П. О.и А.В.В., които кореспондират помежду си.

Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението, в което е обвинен.

При извършената служебна проверка на обжалваното НП съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, водещи до незаконосъобразност на така издаденото постановление и неговата отмяна, по следните съображения:

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП следва да съдържат определен в закона минимален обем информация, посочен в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.

 В този смисъл следва да е налице съответствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение и административното нарушение, визирано в посочените законови разпоредби.

В разглеждания случай, в АУАН и в НП липсва пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, с което е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

 И в акта и в НП е записано, че жалбоподателят ловува с полуавтоматично ловно оръжие – карабина „***“ калибър ***, заредено с един патрон в цевта и 4 бр. патрони в пълнителя, но не е отразено въз основа на какви обстоятелства е прието от контролните органи, а впоследствие и наказващият орган, че жалбоподателят е ЛОВУВАЛ.

Административно-наказващият орган следва да докаже по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна твърдяното противоправно деяние.

Изложените фактически констатации в АУАН и обжалваното наказателно постановление сочат извършено административно нарушение – ловуване със забранено за лов средство, в частност огнестрелно оръжие. Същото следва да е описано със съставомерните елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване и обстоятелства, при които е осъществено, като обвинението трябва да се доказва от събраните доказателства.

В случая изпълнителното деяние на нарушението, за което е привлечен към административна отговорност жалбоподателят, е ловуване, а спецификите са свързани с използване на забранено средство – огнестрелно оръжие, неотговарящо на изискванията на чл. 56, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД.

За да е налице административно нарушение, е необходимо да е доказано извършване на ловуване по смисъла на чл. 43, ал.2 и ал.3 от ЗЛОД.

Както в акта, така и в НП не е описано конкретното действие на нарушителя, изразяващо се в „ловуване“ и не е отразено в коя от възможните хипотези на санкционната норма попада нарушението.    

  Основното в случая е да се установи по какъв начин е осъществено ловуването и да се посочи като правно твърдение в кой от легалните видове лов попада.

Според правилото, регламентирано в чл.43, ал. 2 от ЗЛОД ЛОВУВАНЕТО  е разнообразна дейност, проявена като убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици – обект на лов, а съобразно ал. 3 – ловуването е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, както стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.

В настоящия случай както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено какво е конкретното действие, въздигнато от закона като административно нарушение, извършено от наказания като нарушител Т.Г.Й. !!!

При това положение, съдът приема, че при издаването на наказателното постановление административно-наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

В наказателното постановление липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

 Налице е едно бланкетно обвинение.

Посочени са част от правните норми, без установените в обективната действителност факти да са приведени към хипотезите на тези правни норми.

Правната норма обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение.

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи само предположение, след запознаване със събраните доказателства в хода на въззивното производство. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага, какво е имал предвид при издаването му административно-наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.

В случая съдът счита, че нарушението не е доказано !!!

Административно-наказващият орган не е доказал, че жалбоподателят Т.Г.Й. е ловувал и то на мястото, посочено от административно-наказващия орган като място на извършване на нарушението – в землището на ***, в местност „***“.

По преписката липсват каквито и да са доказателства, включително и от показанията на разпитаните свидетели, от които да се направи извод, че жалбоподателят е бил възприет да осъществява лов, като използва ловно оръжие – карабина !!!

Ето защо съдът счита, че обвинението, повдигнато срещу жалбоподателя за извършено ловуване с ловно оръжие – карабина е недоказано.

Предвид соченото от АНО основно нарушение – ловуване, при описанието на нарушението е следвало да се опише поведението на нарушителя, а именно установяване на нарушителя с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, а при обстоятелствата на нарушението – и начина на движение (пеша, с превозно средство или по друг начин).

Пропускът на контролните органи да сторят това ограничава предмета на доказване в производството, който се определя от съдържанието на АУАН.

По арг. от чл. 36, ал.1 и чл. 42, т.4 от ЗАНН този предмет се очертава с описание на нарушението в АУАН, поставящ началото на производството. Без в АУАН да се описва начин на движение и признаци относно държането на оръжието, тези обстоятелства не могат да се включат в предмета на доказване и съответно пропускът при установяването им не може да се компенсира в хода на съдебното следствие.

Нещо повече, съобразно чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН административно- наказващият орган е длъжен да посочи правилната квалификация на деянието.

В АУАН актосъставителят Л.П. О.е посочил, че жалбоподателят Т.Г.Й. е извършил нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД чл. 83“п“ от ЗЛОД, като същото нарушение е посочено и в издаденото наказателно постановление от страна на административно наказващият орган.

Разпоредбата на чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2008 г., бр. 6 от 2009 г.)гласи - Ловуването се извършва с гладкоцевно или нарезно огнестрелно ловно оръжие. Когато оръжието е полуавтоматично, то не може да бъде заредено с повече от един плюс два патрона в магазина. Ловните оръжия не могат да бъдат автоматични.

Разпоредбата на Чл. 83п. е санкционна и тя гласи (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Който не изпълни разпоредбата на чл.56 ал.1, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.

Съдът констатира, че в АУАН и НП, актосъставителят и административно-наказващият орган са се позовал на общия текст на чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД, която съдържаща няколко предложения и в случая, не е конкретизирано по кое от тези предложения е налице ловуване, респективно по кое от предложенията се налага санкцията.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

 Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай има разминаване между описанието на нарушението и дадената му квалификацията в съставеният АУАН и в издаденото НП.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административно – наказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Съдът констатира, че в НП е описано вид, марка, модел на оръжие, с което е извършено нарушението, но никъде в наказателното постановление, нито пък в АУАН-А е отразено, че същото се отнема.

Следва да се има предвид, че административно наказателното производство срещу нарушителя започва с издаването на АУАН, а не с констативния протокол и АУАН следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 от ЗАНН, включително и опис на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

По делото се намери рапорт, с вх. № 2909 от 22.10.2018 на ДГС – Плевен, изготвен от Л.П.О., в който е отразено по т. 4 – По случая е съставен и друг АУАН с № СЗДП-105440/21.10.18 г. , оръжието, пълнителят и 5 бр. патрони са задържани с РОП № 050597, като не е посочено къде се съхраняват към настоящия момент.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ, а съгласно чл. 41 от ЗАНН, при констатиране на административни нарушения актосъставителят има правомощията да ги изземва и задържа.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 от ЗЛОД оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата.

Хипотезата на чл. 83п от ЗЛОД не е предвидена във връзка с постановяване на отнемане по ЗЛОД.

Предвид на изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.       Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

         

                                      Р   Е   Ш   И :     

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1734 от 14.02.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на Т.Г.Й., с ЕГН: ********** *** глоба по чл. 83п от ЗЛОД в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 83п от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в нарушение на процесуалните правила .

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: