№ 177
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500712 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОБЩИНА ПОМОРИЕ,представлявана от
кмета на общината Иван Алексиев,подадена чрез пълномощника адв.Б. против решение
№260028 от 29.01.2021г.постановено по гр.д.№951/2019г.по описа на НРС,с което
районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от община Поморие иск против ответниците СТ.
В. Т. с ЕГН-**********,М. АТ. Т. с ЕГН-********** и В.А. Т. с ЕГН-********** и тримата
с постоянен адрес гр.*, ул. ** за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца
против ответниците за разделна дължимост от ответниците на сумата от 1018.62
лева,заплатена от ищеца за принудително премахване на незаконен строеж-постройка на
допълващо застрояване,находяща се в УПИ ХVI -247,кв.28 по плана на с.Порой,община
Поморие,за който се твърди,че е собственост на наследодателя на ответниците- А М
Т.,починал на 08.01.2016г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 01.03.2019г.до
окончателното изплащане на вземането,за която е издадена Заповед за изпълнение №107 от
14.03.2019г.постановена по ч.гр.д.№216/2019г.по описа на НРС.
С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът сочи,че в изпълнение на
дадените от съда указания за разпределение на доказателствената тежест е представил
доказателства по опис,в това число и жалба от 07.02.2013г.от МКБ Юнионбанк АД,в която е
посочено,че наследодателят на ответниците е изградил незаконна постройка ,ситуирана
пред къщата му ,която препятства достъпа на останалите собственици на къщи до
собствеността им.В становището на ответниците това писмено доказателство не е било
оспорено,поради което и ищецът не е ангажирал други доказателства по установяване
авторството на процесния незаконен строеж,което се установява и от други писмени
доказателства по делото.Представен е бил и констативен акт,неоспорен от
1
ответниците,както и писмо от община Поморие,с което е бил връчен лично на А Т..Това
писмо също не е било оспорено.Счита,че всички доказателства,ценени поотделно и в
тяхната съвкупност водят до извод,че именно наследодателят на ответниците е автор на
незаконния строеж,възмездяването на чието премахване се претендира по настоящото
дело.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В представения писмен отговор от особения представител на въззиваемите адв.П.,
въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се изразява становище,че районният съд е
достигнал до правилни и обосновани изводи за неоснователност на иска.Правилно НРС е
приел,че представените доказателства не са достатъчни,за да обосноват извод,че А Т. е
извършител или възложител на строежа.Дворното място,в което е бил изграден обектът е
съсобствено,наследодателят на ответниците е бил собственик само на 1/4 ид.част,а соченото
дружество -на 1/2 ид.част,поради което останалата 1/4 ид.част би трябвало да е собственост
на трето лице.В съдържанието на констативния акт не е отразено постройката да е била
свързана с къщата на Т. или да има други данни,които могат да обосноват поне косвен
извод,че строежът е възложен или изпълнен от него.По отношение на писмото с обратна
разписка се сочи,че то не е връчено на А Т.,няма данни за лично връчване и на поканата за
доброволно изпълнение,съобщение от 28.08.2013г. и покана до наследниците.В тази
връзка се изразява становище,че административната процедура не е била проведена при
спазване на законовите правила.Моли решението на НРС да бъде потвърдено,няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивната община Поморие,редовно уведомена,се
представлява от пълномощника си адв.Б.,който поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемите С.Т.,М.Т. и В Т.,редовно уведомени чрез
назначения им особен представител адв.П. от БАК,не се явяват.Представляват се от
адв.П.,който оспорва въззивната жалба и моли решението на НРС да бъде потвърдено.Няма
доказателствени искания.
При служебната проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора и оплакванията на въззивника съдът установи следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита,НРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.422 ГПК вр.с
чл.225а ал.4-6 от ЗУТ вр.с чл.59 ЗЗД.
Община Поморие е подала заявление по чл.410 ГПК пред НРС,по което е било
образувано ч.гр.д.№216/2019г.по описа на НРС и е издадена заповед за изпълнение,съгласно
която СТ. В. Т. ,М. АТ. Т. и В.А. Т. са осъдени да заплатят поравно на община Поморие
сумата от 1018.62 лева,заплатена от община Поморие за принудително премахване на
незаконен строеж-постройка на допълващо застрояване,находяща се в УПИ ХVI -247,кв.28
по плана на с.Порой,община Поморие,за който заявителят твърди, че е собственост на
наследодателя на ответниците- А М Т.,починал на 08.01.2016г.,ведно със законната лихва
върху нея,считано от 01.03.2019г.до окончателното изплащане на вземането.
Тъй като длъжниците по заповедта за изпълнение не са открити на постоянните и
настящите им адреси,с разпореждане от 26.08.2019г.НРС е указал на заявителя,че може да
предяви пред НРС иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
В законоустановения срок община Поморие е предявила установителен иск по чл.422
ГПК,като е твърдяла,че през 2013г.по жалба на „МКБ Юнионбанк“АД е инициирано и се е
2
развило административно производство за установяване на незаконност на строеж –
постройка на допълващо застрояване в УПИ ХVІ-247 кв.28 по плана на с.Порой,община
Поморие,приключило с издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. Както в
заповедното производство,така и в исковото производство община Поморие е твърдяла,че
като извършител на строежа е бил установен наследодателят на ответниците- А М Т. и
въпреки влязлата в сила заповед за премахване на строежа,същият не е бил премахнат от
извършителя му приживе,нито е премахнат от наследниците му след смъртта на
наследодателя Т. през 2016г.
НРС е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на анализа им е
достигнал до извод,че ищецът не е доказал,че А Т. е извършител на незаконния строеж,тъй
като дворното място е съсобствено,Т. е бил собственик на ¼ ид.част от него и на сграда
№4,една от общо построените четири законни сгради в УПИ,а от констативния акт не е
отразена свързаност на незаконната постройка със законната сграда,собственост на А Т..
Основателни са оплакванията на въззивната Община Поморие,че при преценката на
събраните по делото доказателства районният съд не е анализирал всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,в резултат на което е достигнал до неправилен извод за
неоснователността на предявения иск. В писмения отговор,депозиран от особения
представител на ответниците са наведени твърдения за незаконосъобразност на развилото се
административно производство по установяване на незаконността на строежа и в частност-
неговия извършител.Твърди се,че липсват доказателства за това,че заповедта за премахване
е достигнала до знанието на А М или неговите наследници. Твърденията на ответниците
въззивният съд квалифицира като възражение относно законосъобразността на развилото се
административно производство и искане за упражняване на косвен контрол за
законосъобразност на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за
премахване на строежа,предвид оспорването на констатацията,че именно А М е извършител
на незаконния строеж.
Безспорно е установено от представените по делото писмени доказателства-
нотариален акт № 141 ,т.ІІ,рег.№1228,дело №320 от 2007г.,че А М Т. е придобил правото на
собственост върху ¼ ид.част от дворно място УПИ ХVІ-247 ,кв.28 по плана на
с.Порой,община Поморие,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда
№4,близнак –представляваща еднофамилно жилище с разгърната застроена площ 131.70
кв.м.,с една от границите- калканен зид с къща №3. Представени са две постановления за
възлагане от 16.12.2010г.,по силата на които собственик на къщи №1 и №2,построени в
същия УПИ е станала „МКБ Юнионбанк“АД. Действително,по делото няма доказателства
чия собственост е къща №3,но въззивният съд намира,че са представени достатъчно
безпротиворечиви косвени доказателства,които установяват функционалната свързаност на
незаконния строеж с къща №4,собственост на А М Т.. По делото е представена скица от
12.11.2012г.,в която е отразена постройка към къща №4,която препятства входа от улицата
към вътрешната част на парцела,в която са изградени къщи №1 и №2. Тези данни
кореспондират с изложеното в жалбата на собственика на къщи №1 и №2- „МКБ
Юнионбанк“АД,въз основа на която е била извършена проверка от длъжностни лица в
община Поморие през 2013г.Тези данни кореспондират и с данните за незаконния
строеж,посочени в констативен акт №5 от 05.03.2013г.,в който е отразено разположението
на строежа на окомерна скица.Констатацията на длъжностните лица,извършили
проверката,че строежът е изпълнен от А М Т. е основана на твърденията в жалбата на „МКБ
Юнионбанк“АД и на разположението на постройката. Проверката е била извършена в
отсъствието на посочения за собственик на обекта,но с писмо № 94 А-452-1 от
08.03.2013г.на директора на дирекция СУТОСУП към община Поморие , констативният
акт е бил връчен лично на А М Т. на 13.06.2013г. Върху писмото А М Т. е изписал
имената си „А М“,положил е подпис и е написал датата на връчване- 13.06.2013г.
Ответниците не са оспорили това връчване,нито са наведени твърдения и доказателства в
обратна насока,а НРС не е обсъдил това доказателство в мотивите на решението си.
3
Макар,че констативният акт е бил обявен в интернет сайта на община Поморие,лично
връчване на констативния акт на А М е било осъществено,а твърдения и доказателства за
оспорване на констатациите от страна на сочения като извършител на незаконния строеж по
делото не са наведени от ответниците. След изтичане на 14-дневен срок от личното връчване
на констативния акт,кметът на община Поморие е издал Заповед № РД-16-603 от
28.06.2013г. за премахване на незаконния строеж. Заповедта за премахване,както и всички
останали последващи писма и покани,отправяни от община Поморие до А М Т. и неговите
наследници,не са достигали до адресатите,а са се връщали с отбелязване,че са непотърсени
от получателите. Заповедта за премахване е съобщена на А М Т. по реда на §4 ал.2 ЗУТ,за
което е съставен надлежен акт от длъжностно лице на 12.09.2013г.,същата не е обжалвана и
е влязла в сила. Въз основа на представените и анализирани по-горе
доказателства,въззивният съд достигна до извод,че същите обосновават извода,че именно
наследодателят на ответниците А М е извършител на незаконния строеж- строежът е бил
разположен до сграда №4,която е негова собственост,препятствал е достъпа до сгради №1 и
№2,констативният акт му е бил връчен лично,но няма твърдения и доказателства да е
оспорил констатацията,че е извършител на незаконния строеж.Обстоятелството,че заповедта
за премахване не му е била връчена лично не води до извод,че същата не е влязла в сила,тъй
като връчването е било осъществено при спазване на изискванията на §4 ал.2 от ЗУТ,за
което е съставен надлежен акт от длъжностно лице от община Поморие. При това
положение,за въззивния съд се налага извод,че материалноправните предпоставки за
издаване на заповедта за премахване са били налице и тя е влязла в сила. След влизането на
заповедта в сила са били извършени съответните констатации, че строежът не е премахнат
доброволно както в срока за доброволно изпълнение,така и след изтичането му,поради което
община Поморие е пристъпила към премахването му.
Водим от горните съображения и въз основа на анализа на представените по делото
доказателства,въззивният съд счита,че неправилно и в разрез с представените доказателства
НРС е достигнал до извод за неоснователността на предявения иск. Анализът на
доказателствата сочи,че искът е доказан по основание- въз основа на влязла в сила заповед
за премахване,издадена от надлежен орган-кмет на община Поморие, в развило се
законосъобразно административно производство, за наследодателя на ответниците А М Т. е
възникнало задължението да премахне изграден от него незаконен строеж в
с.Порой,разположен пред собствената му законна жилищна сграда.Това задължение А М Т.
не е изпълнил приживе в срока за доброволно изпълнение и няколко години след изтичането
му, а след смъртта му то не е изпълнено и от неговите наследници.Община Поморие е
възложила извършване на дейността по премахване на строежа на „Аква
Системс“ООД,която е изпълнила възложената дейност и е премахнала строежа,а за услугата
общината е заплатила на изпълнителя дължимата сума,претендирана за плащане от
ответниците в настоящото производство.
Неоснователно е възражението на ответниците,че исковата претенция не е доказана
по размер.От представеното възлагателно писмо с изх.№38-2673-3 от 14.11.2016г.се
установява,че директорът на дирекция СУТОСУП към община Поморие е възложил на
„Аква Системс“АД стартиране на изпълнението на дейности по договор № Д-
30/18.01.2016г.за премахване на различни строежи и сгради,в това число и незаконни,като е
възложено извършването на услугата,касаеща Заповед № РД-16-603 от 28.06.2013г.на кмета
на община Поморие за премахване на обект „Постройка на допълващо
застрояване“,находящ се в УПИ ХVІ-247 ,кв.28 по плана на с.Порой,община
Поморие.Възлагателното писмо е получено на 16.11.2016г.,а в Протокол №3 за изпълнени
дейности по договора,подписан от представители на възложителя и изпълнителя от
29.11.2016г.,една от описаните извършени дейности е премахването на постройката в
с.Порой.Описаните дейности са следните:разбиване на неармиран бетон/механизирано/ -на
стойност- 654.60 лв.,ръчно прехвърляне и пренасяне на строителни отпадъци до 10м. – на
стойност-86.25 лв. ,товарене на строителни отпадъци механизирано на транспорт с превоз
до депо до 10 км.на стойност- 108 лева. Сборът от трите суми е 848.85 лв.без ДДС,като при
4
начисляване на ДДС сумата е идентична напълно с претендираната в настоящото
производство главница от 1018.62 лева.Представените доказателства за възлагане на
дейността,извършването и и плащането от общината безпротиворечиво дават основание за
извод,че дейността е извършена,размерът е идентичен с претендираната сума и същата е
платена от общината на изпълнителя.
Неоснователно е и възражението на ответниците,че липсва яснота относно
претенциите срещу всеки от ответниците. В заповедното производство заявителят е
посочил,че сумата се претендира поравно от ответниците- т.е.всеки следва да заплати по 1/3
от нея,няма искане за солидарно осъждане,а и заповедният съд не е посочил наличие на
условия за солидарна отговорност. В случая се касае за лично задължение на наследодателя-
заплащане на разходите за премахване на извършен от него незаконен строеж,а не за
задължение,възникнало при условията на съпружеска имуществена общност. От
представеното удостоверение за наследници №9/16.01.2019г.издадено от община Несебър е
видно,че А М Т. е починал на 08.01.2016г.и е оставил за свои законни наследници СТ. В. Т.-
съпруга,М. АТ. Т.-син и В.А. Т.-дъщеря,като съобразно чл.5 и чл.9 от ЗН,претенцията на
ищеца следва да бъде уважена така,както е прието от заповедния съд- сумата е дължима
разделно и поравно от всеки от ответниците.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че обжалваното решение,с
което искът на община Поморие е отхвърлен, следва да бъде отменено като неправилно и
необосновано от доказателствата по делото,като се постанови въззивно решение,с което
искът да бъде уважен изцяло.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
спора,основателно е искането на въззивната община Поморие,на която следва да се
присъдят разноските в първоинстанционното производство и разноските във въззивното
производство.Пред НРС са представени доказателства за сторени разноски в размер на 25
лв.държавна такса и 300 лева- възнаграждение на особен представител,които съдът
присъжда на община Поморие. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение – 300 лева,в договора за правна защита и съдействие е посочено,че същото е
платено по сметка,но доказателства за плащането-платежен документ за превод по сметка не
е представен,поради което тази сума не се присъжда на въззивника. Във въззивното
производство са представени доказателства за извършени разноски -25 лв.държавна
такса,300 лева- за възнаграждение на особен представител и 300 лева –адвокатско
възнаграждение,като в договора за правна защита и съдействие е отразено надлежно,че
сумата е платена в брой.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №260028 от 29.01.2021г.постановено по
гр.д.№951/2019г.по описа на НРС,с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от
община Поморие иск против ответниците СТ. В. Т. с ЕГН-**********,М. АТ. Т. с ЕГН-
********** и В.А. Т. с ЕГН-********** и тримата с постоянен адрес гр.*, ул. ** за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца против ответниците за разделна
дължимост от ответниците на сумата от 1018.62 лева,заплатена от ищеца за принудително
премахване на незаконен строеж-постройка на допълващо застрояване,находяща се в УПИ
ХVI -247,кв.28 по плана на с.Порой,община Поморие,за който се твърди,че е собственост на
наследодателя на ответниците- А М Т.,починал на 08.01.2016г.,ведно със законната лихва
върху нея,считано от 01.03.2019г.до окончателното изплащане на вземането,за която е
издадена Заповед за изпълнение №107 от 14.03.2019г.постановена по ч.гр.д.№216/2019г.по
5
описа на НРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците СТ. В. Т. с ЕГН-
**********,М. АТ. Т. с ЕГН-********** и В.А. Т. с ЕГН-********** и тримата с постоянен
адрес гр.*, ул. ** ,че съществува вземането в полза на ищеца ОБЩИНА ПОМОРИЕ на
сумата от 1018.62 /хиляда и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ лева,дължима
разделно и поравно от тях - по 339.54 лева от всеки ответник,която сума е заплатена от
ищеца за принудително премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила Заповед
№ РД-16-603 от 28.06.2013г. на кмета на община Поморие,представляващ постройка на
допълващо застрояване,находяща се в УПИ ХVI -247,кв.28 по плана на с.Порой,община
Поморие,с извършител на незаконния строеж- наследодателят на ответниците А М
Т.,починал на 08.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.03.2019г.до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена Заповед за
изпълнение №107 от 14.03.2019г.постановена по ч.гр.д.№216/2019г.по описа на НРС.
ОСЪЖДА СТ. В. Т. с ЕГН-**********,М. АТ. Т. с ЕГН-********** и В.А. Т. с ЕГН-
********** и тримата с постоянен адрес гр.*, ул. ** да заплатят на община Поморие сумата
от 325 лева- разноски в първоинстанционното производство и сумата от 625 лева-разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6