РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Сливница, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20241890100050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 438/23.01.2024 г. по описа на РС – Сливница, подадена от
Д. К. Д., ЕГН ********** и В. П. С., ЕГН **********, с която молителите заявяват, че са
съпрузи от 23.03.2012 г., но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без да
се издирват мотивите за това, като съдът утвърди постигнатото между тях и представено по
делото споразумение по чл. 51 СК.
Към молбата са приложени Удостоверение за сключен граждански брак № **от
23.03.2012 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № *от 23.03.2012 г. от
ДЛГС при Столична община, р-н * *, Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца
изх. № *от 06.12.2023 г., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние за молителката Д. К. Д., декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние за молителя В. П. С., статистически сведения за съпрузите, както и вносна
бележка за платена държавна такса.
В съдебното заседание молителите Д. К. Д. и В. П. С. се явяват лично и с
процесуалния си представител – адв. Светла Истаткова, като поддържат молбата за
допускане на развод по взаимно съгласие. Молят съда да утвърди постигнатото между тях
споразумение, като не желаят предоставяне на възможност за помирение, както и медиация,
или други способи за доброволно уреждане на отношенията помежду им.
Районен съд – Сливница, като съобрази представена молба и събраните в хода на
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
1
Бракът между молителите Д. К. Д., ЕГН ********** и В. П. С., ЕГН **********, е
сключен на **, видно от Удостоверение за сключен граждански брак № ** г., издадено въз
основа на Акт за сключен граждански брак № *от 23.03.2012 г. от ДЛГС при Столична
община, р-н Красно село.
От брака си молителите нямат родени навършили или ненавършили пълнолетие деца,
видно от Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 1*37 от 06.12.2023
г., издадено от Община Божурище за молителя С..
Видно от представените по делото декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, молителите нямат придобито по време на брака недвижимо
имуществото, като семейното жилище, находящо се в *** е придобито от молителката
преди брака и ще се ползва от нея.
От представените по делото декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява, че молителите притежават два леки автомобила, които не
са предмет на споразумението по чл. 51 СК и които, в случаи че се придобити от молителите
по време на брака, след прекратяването му ще останат в обикновена съсобственост.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от процесуално
легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд, като е съпроводена и от
споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество, молбата е основателна, доколкото страните и в
споразумението, и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът намира, че представеното
от молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни изисквания по чл. 51,
ал. 1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, като в
него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин, изключващ бъдещи
спорове.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
40 (четиридесет) лева, която следва да бъде заплатена от двамата молители поравно.
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 23.03.2012 г. в гр. София,
между Д. К. Д., ЕГН ********** и В. П. С., ЕГН **********, с Акт за сключен граждански
брак № *от 23.03.2012 г. от ДЛГС при Столична община, р-н **, поради СЕРИОЗНО И
НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
2
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както
следва:
1. Семейното жилище, находящо се в ********, придобито от молителката Д. К. Д., ЕГН
********** преди брака, ще се ползва от нея;
2. Молителите няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака;
3. След прекратяване на брака молителката Д. К. Д., ЕГН ********** ще носи
предбрачното си фамилно име Д.;
4. Направените по делото разноски се поемат от страните така, както са направени, а
окончателната държавна такса за развода – от двамата съпрузи поравно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителите Д. К. Д., ЕГН ********** и В.
П. С., ЕГН **********, да заплатят в полза на държавата по сметка на Районен съд –
Сливница, окончателна държавна такса в размер на по 20,00 (двадесет) лева, дължима от
всеки един от двамата молители.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3