РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251000600049 по описа за 2025 година
прие следното:
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
С присъда № 36 от 30.09.2024г. по нохд № 310/22, Окръжен съд –
Благоевград, пети наказателен състав, признал подс. Е. Н. П. за виновна в
това, че: в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „б“
от НК – главен експерт „Социални дейности“ в ОА - Банско, като ръководител
на Служба „Заведения за социални услуги“ гр. Банско в периода от 29.01.2008
г. до 21.11.2011 г. в град Банско, при условията на продължавано
престъпление, в нарушение на задължения по т.1 и т.2 от длъжностната й
характеристика, на чл. 13, ал.3, т.5 от Закона за финансовото управление
и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС); на чл. 8 и чл. 9 от Правилата за
изграждане и функциониране на Система за финансово управление и
контрол /СФУК/ в направление 1 „Социални дейности“, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от 27.06.2006 год.; на чл.
15, чл.17 и чл.19, т.1, т.2 и т.3 Правилата за изграждане и функциониране
на Система за финансово управление и контрол /СФУК/ в Служба
„Заведения за социални услуги“, гр. Банско, второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити в Община Банско, считано от 10.06.2011год., не положила
1
достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното й
имущество - предоставените на Служба „Заведения за социални услуги“ гр.
Банско средства от бюджета на Община Банско, собственост на община
Банско, въпреки задълженията и правомощията й, и от това е последвало
разпиляване на имуществото - пари на Община Банско в размер на 222
263,19 /двеста двадесет и две хиляди, двеста шестдесет и три лева и
деветнадесет стотинки/ лева, като сумите за отделните разходи са извършени
с 89 деяния – престъпление по чл. 219, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, поради
което и на основание чл. 54 от НК й наложил наказание „лишаване от
свобода“” за срок от 2 /две/ години и „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/
лева. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години
Със същата присъда съдът признал подс. Е. П. за виновна и в това, че в
същото длъжностно качество в периода от 31.01.2008г. до 21.11.2011г. в
град Банско, при условията на продължавано престъпление, умишлено не
положила достатъчно грижи за ръководенето и управлението на
повереното й имущество - предоставените на Служба „Заведения за
социални услуги“ гр. Банско средства от бюджета на Община Банско,
собственост на Община Банско в нарушение на следните задължения,
произтичащи от: т.1 и т.4 от длъжностната й характеристика, а именно - да
организира дейността по създаване и поддържане на материалната база,
планиране и изпълнение на бюджета и материалното обезпечаване на ЗСУ гр.
Банско; от чл.7, ал.1, т.4 и т.12 от Закон за финансовото управление и
контрол в публичния сектор (ЗФУКПС); от чл.4, ал.1, б. „г“ и б. „ж“ от
Правила за изграждане и функциониране на Система за финансово
управление и контрол /СФУК/ в Направление „Социални дейности“,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от
27.06.2006г.; от чл.7, т.6 и т.9 от Правила за изграждане и функциониране
на Системите за финансово управление и контрол в Служба „Заведения
за социални услуги“, гр. Банско, второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити в Община Банско, считано от 10.06.2011 г., е утвърдила и били
изплатени по банков път на „Петрол“ АД суми в общ размер на 59 830,17
/петдесет и девет хиляди, осемстотин и тридесет лева и седемнадесет
стотинки/ лева за горИ. и смазочни материали /антифриз, моторно масло,
течност за чистачки, спирачна течност/, заредени чрез използване на издадени
от „Петрол“АД на служба „ЗСУ“- Банско карти с номера №
7670017122301467202 ******** и № 7670017122310544008 ********,
предназначени за лекотоварен автомобил марка, модел „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********, като същите не били заредени на този
автомобил или друг, предоставен на службата и ползван от нея, като сумите
за отделните разходи са извършени с 46 деяния, в резултат на което е
последвало значително разпиляване на имуществото на Община Банско,
предоставено на „Заведение за социални услуги“, гр. Банско - в размер на 59
830,17 /петдесет и девет хиляди, осемстотин и тридесет лева и седемнадесет
2
стотинки/ лева, а деянието е извършено умишлено и не съдържа признаци
на по-тежко престъпление – престъпление по чл.219, ал. 3 вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК й наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. На основание
чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК наложил на подс. Е. Н. П. общо
най-тежко наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и
присъединил към него наказанието „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/
лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от 3 /три/ години
изтърпяването на общото наказание „лишаване от свобода“.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимата, с оплаквания, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, а наложеното наказание - явно несправедлИ.. Прави се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата
се признае изцяло за невиновна. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, частично
оправдаване с изменение на правната квалификация и прилагане на закон за
по-леко наказуемо престъпление, изменение на наказанието с прилагане на чл.
55 НК, както и да не се налага наказанието „глоба“ или размерът му да бъде
намален.
В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът пледира
присъдата да се потвърди. Счита, че е мотивирана, законосъобразна и
обоснована, а обвинението - доказано.
Защитникът пледира, че обвинението е формулирано по несъстоятелен
начин, така че да не могат да се разберат различните изпълнителни деяния и
вменени на подсъдимата задължения от значение за престъпния състав на чл.
219 НК. Представя доводи за неразграничаване от страна на прокурора на
функции на управление и ръководене, също от значение за съставомерността
на деянието. Релевира, че неправилно прокурорът приел, че се касае за
разходване на средства от общинския бюджет, докато службата, ръководена от
подсъдимата оперира със средства от държавния бюджет. Оспорва
относимостта към процесната фактология на вменените норми от Закона за
финансово управление и контрол в публичния сектор. Обосновава, че
организацията на дължимия контрол върху разходване на средствата е от
компетентността на кмета на общината, както и че подсъдимата е имала
правомощия по разпределение, а не разходване на средства. Мотивира, че
контрол върху разпореждането със средства следва да провежда главният
счетоводител, че се касае за чисто счетоводна отговорност, която принадлежи
на орган, различен от подсъдимата. Аргументира, че независимо че
документацията е била прегледана и от подсъдимата, тя не е действала
виновно, доколкото пред нея са представяни платежни документи.
3
Подсъдимата обаче не е имала нито задължение, нито възможност да
проверява тези документи, след като те са формално комплектовани. Счита, че
счетоводните органи носят отговорност за истинността на документите, и в
частност дали такава фирма съществува или не. Аргументира, че подсъдимата
няма никакво отношение съм обвинителната фактология. Няма приписаните й
нормативни задължения, няма и причинена вреда на посочения от прокурора
правен субект. Моли подсъдимата да бъде оправдана.
Подсъдимата в лична защита подържа казаното от защитника.
В последна дума моли да бъде оправдана.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на
страните в съдебно заседание, материалите по делото и като подложи
присъдата на цялостна проверка по чл. 314 НПК, прие следното:
Присъдата е правилна в крайния си резултат на приложение на закона.
Същевременно е останала засегната от редица фактологични грешки, грешки
в приложимостта на част от вменените на подсъдимата специални правила и
частична необоснованост, даващи основание за изменението й в съответните
части. Тези недостатъци обаче остават в рамките на законосъобразния
характер на присъдата, тъй като не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
За да постанови присъдата си, окръжният съд е имал минимална
процесуална активност, сведена до това да събере предложените от прокурора
доказателства, без да съобрази, че същите не са достатъчни за разкриване на
обективната истина. Съдът е останал безкритичен към доказателствената
стойност и относимост на доказателствените източници. Безкритичен е бил и
към обосноваността на твърденията на обвинителния акт и дали действително
се потвърждават от събраните доказателства. Проведеното от него съдебно
дирене не е отговаряло на изискванията на закона за обективно, всестранно и
пълно разследване и е в нарушение на принципа на чл. 13 НПК /разкриване на
обективната истина/. Това е довело до грешки във формирането на
фактическите изводи, които са повторение на съответните грешки и на
прокурора в обвинителния акт. На места съдът е приел напълно необосновани
фактически положения, на които не отговарят никакви доказателства, или, ако
има доказателства в най-общ смисъл, от тях е изведено превратно
съдържание. Изложените недостатъци са изява на видимо формалистичния
подход на съда да възприеме, дори механично повтори твърденията на
обвинителния акт, без да ги подложи на проверка и анализ. В мотивите на
присъдата анализ на доказателствата присъства незадоволително, проведен в
гранична степен. Независимо от фактическата и доказателствена сложност на
делото, съдът не е представил начина, по който е формирал изводите си, и в
частност - като изведе и покаже връзката на фактите с конкретни
доказателствени източници. Доказателствената маса е представена чрез
4
просто изброяване на отделните източници, подход с минимална полезност
предвид големия обем и сложност на фактите и доказателствата.
Независимо от наличието на недостатъци, те не са със съществен
характер, нито са от категорията на абсолютните нарушения, които да правят
присъдата незаконосъобразна и да налагат отмяната й и връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Нарушенията обуславят необходимост само от съответна дейност на
въззивната инстанция като също пълноправна по изясняване на фактите,
събиране и проверка на доказателства и по приложение на закона.
За целите на пълното, обективно и всестранно изясняване на делото,
въззивният съд събра редица доказателства и доказателствени средства:
писмени – справки от регистри Булстат и Търговски регистър, сведения от
съответните териториални дирекции на НАП, с приложени дневници за
продажби за релевантни по делото периоди, гласни - показания на свидетели.
При така проведеното допълнително разследване, и като подложи
събраните по делото доказателствата на самостоятелна преценка, въззивният
съд прие за установена фактическа обстановка, която в голямата си част
отговаря на установената от окръжния, но в която се съдържат и изменения,
обусловени от съответните доказателства.
Установява се от фактическа страна, че:
Службата „Заведения за социални услуги“ /наричана за краткост
„Службата“/ към Община Банско била създадена с Решение №
659/17.01.2003г. на Общински съвет Банско и се явявала второстепенен
разпоредител с общински бюджетни средства. На второстепенните
разпоредители с бюджетни кредити с решения на Общински съвет Банско
ежегодно били предоставяни средства, собственост на общината, които се
определяли за всяка финансова година и били в рамките на постъпленията по
бюджета на общината. Като второстепенен разпоредител Службата имала
отделен бюджет, банкова сметка, отделен баланс и длъжностно и щатно
разписание. Отчитала се пред Община Банско като първостепенен
разпоредител с бюджетни средства.
Ръководството на Службата в периода 01.06.2006г. до 27.11.2011г. било
възложено на главния експерт „Социални дейности“ към Общината –
подсъдимата Е. П.. Същата била назначена на тази длъжност със Заповед
№01-22/01.06.2006г. на кмета на Община Банско – А. К.. В изпълнение на
задълженията си подсъдимата била пряко подчинена на кмета на общината и
на ресорния заместник- кмет по хуманитарната дейност.
Службата предоставяла различни социални услуги на територията на
община Банско: домашен социален патронаж в град Банско, мини-патронаж в
село Места, Обществена трапезария, Дневен център за възрастни с
5
увреждания – седмична грижа, Социален учебно–професионален център,
Наблюдавано жилище – Банско, Защитени жилища 1 и 2, Дневен център за
стари хора село Филипово, Дневен център за стари хора село Места, Дневен
център за стари хора село Добринище, Дневен център за възрастни хора с
увреждания град Банско, Дневен център за деца с увреждания „Здравец“, Клуб
на пенсионера, град Банско.
Като ръководител на службата, подсъдимата имала следните правомощия
като съвкупност от права и задължения:
По т. 1 от длъжностна характеристика - да „ръководи, организира и
контролира дейността в сферата на социалните заведения“
По точка 2 от същата длъжностна характеристика - да „организира
дейността в сферата на социалните услуги по следните направления:
прилагане на държавните стандарти, изисквания и нормативната база,
касаещи ЗСУ в общината и създаване и поддържане на материалната база,
планиране и изпълнение на бюджета на ЗСУ“.
По чл. 3 ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор - за осъществяване на финансовото управление на
ръководената структура и дейности при спазване на принципите за
законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност.
Правомощията на подсъдимата били регулирани и от Правила за
изграждане и функциониране на Система за финансово управление и контрол
в Направление „Социални дейности“, второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити в Община Банско, одобрени на 27.06.2006г. от кмета на
Община Банско одобрил, издадени на основание чл.2, ал.1 и ал.2, т.1 и т.3 и
чл.3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.
В Правилата били посочени управленската отговорност и задължения на
ръководителя на Направление „Социални дейности“, елементите на
финансовото управление и контрол и контролът на разходите и приходите и
административно – наказателните разпоредби.
На 10.06.2011г. от кмета на Община Банско били утвърдени нови
„Правила за изграждане и функциониране на системите за финансово
управление и контрол в Служба „Заведения за социални услуги“, гр. Банско,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско“, които
повтаряли и доразвивали предходните съответни правила.
Средствата, с които разполагала Службата и които били предоставени от
бюджета на Община Банско били публични по своя характер съгласно
дефиницията на пар. 1 от ДР на Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор, в редакция към процесния период - ДВ. бр.21 от 10 Март
2006г., че „публични средства“" са всички средства, които се събират,
получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от
публичния сектор, включително бюджетни приходи, кредити, разходи и
субсидии. Тази редакция на нормата запазва смисловата си тъждественост и
при следващи изменения на Закона.
6
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за финансово управление и контрол в
публичния сектор /ЗФУКПС/, в редакция към процесния период / Обн. ДВ.
бр.21 от 10 Март 2006г./ разпоредбите на закона се прилагат в организациите
от публичния сектор. А съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 – това са организациите,
разпореждащи се със средства от общинските бюджети и фондове.
На това място следва да се отбележи грешката в посочения от прокурора
в обвинителния акт правен режим на публичните организации, доколкото
Законът за публичните финанси и в частност неговата норма – дефиниция на
пар. 1, т. 5 от ДР, че : „Бюджетни организации“ са всички юридически лица,
чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в
бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали
юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в
консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда
на чл. 171 от Закон за публичните финанси“ не е бил действащ в периода на
процесната фактология. Той е приет след неговия период, обнародван е в ДВ.
бр.15 от 15 Февруари 2013г, а е в сила от 01.01.2014 г. Следователно
нормативни положения от този закон не следва да се отнасят към
установените факти по делото.
Служба „Заведения за социално подпомагане“, гр. Банско била
организация от кръга на бюджетните, чийто бюджет се включвал в бюджета на
общината и която разполагала с публични средства за изпълнение на своята
дейност. Ръководителите на такива бюджетни организации, каквато била подс.
Е. П., съгласно чл. 3 на ЗФУКПС отговаряли за осъществяване на
финансовото управление и контрол във всички ръководени от тях структури,
програми, дейности и процеси при спазване на принципите за
законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност. По смисъла
на пар. 1, т. 3 ДР на този закон - /ред. ДВ. бр.21 от 10 Март 2006г./ „добро
финансово управление“ е изискването публичните средства да се разходват и
управляват икономично, ефективно и ефикасно.
Основното задължение на ръководителя на Службата е посочено в чл. 3,
ал. 1 от Правила за изграждане и функциониране на Система за финансово
управление и контрол в Направление „Социални дейности“, утвърдени от
кмета на 27.06.2006г. Същото е да постигне целите на организацията като
управлява публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и
ефективен начин.
На подс. Е. П., в качеството й на ръководител на Службата, било
възложено ръководенето, стопанисването и управлението на имуществото на
Службата, изразяващо се във вземане на решения за използване на
имуществото за постигане на целите й, включващи и правомощия за
разпореждане със същото. В този смисъл е разпоредбата на чл. 6 от Правилата
за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и
контрол в Служба „Заведения за социални услуги“, гр. Банско, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от 10.06.2011 г.,
7
утвърдени от името на кмета на Община Банско.
За подсъдимата било налице задължение и съгласно чл.13, ал. 3 от
ЗФУКПС /ДВ бр. 21 от 10.03.2006г. и ред. ДВ, бр.42, 2009/, че ръководителите
създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко: 5.
предварителен контрол за законосъобразност, който може да се извършва от
назначени за целта финансови контрольори или други лица, определени от
ръководителя на организацията.
На това място, и във връзка с възражение на защитника, че прокурорът е
вменил редакция на ЗФУКПС от 2009г., при положение че вменената дейност
е от 2008г., следва да се отбележи, че нормата на чл. 13, ал. 3, т. 5 от този закон
има един и същ текст и в двете редакции на закона. С изменението на закона с
ДВ бр. 42, 2009 се въвежда само нормата на ал. 11, на чл. 3, която е
ирелевантна за обвинението.
Такова задължение, съответно на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС,
подсъдимата имала и по силата на чл.5, ал 1 от Правилата за изграждане и
функциониране на СФУК /Система за финансово управление и контрол/ в
Направление „Социални дейности“, утвърдени от кмета на Община Банско на
27.06.2006г. като било посочено, че елементите на финансовото управление и
контрол, които същата трябвало да изгради и развие следва да бъдат
съобразени със спецификата на организацията и в чл. 7 от Правилата за
изграждане и функциониране на системите за финансово управление и
контрол в Служба „Заведения за социални услуги“, гр. Банско, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от 10.06.2011 г.
Също така, това задължение на подсъдимата следвало и от чл. 2 от
длъжностната характеристика, съгласно който Главният експерт „Социални
дейности“ има задължение да прилага държавните стандарти, изисквания и
нормативна база, касаещи службата в общината, част от която била ЗФУКПС
и горецитираните правила на Кмета на Община Банско.
Един от елементите на финансовото управление и контрол e
предварителният контрол, който съгласно чл.7, ал. 1 от Правила за изграждане
и функциониране на СФУК /Система за финансово управление и контрол/ в
Направление „Социални дейности“, утвърдени от кмета на Община Банско на
27.06.2006г. е първото нИ. на финансово-контролната система и е контрол по
законосъобразност на всички действия и документи, свързани с поемане на
задължения и/или извършване разходи, финансирани със средства на
общинския и републиканския бюджет, извънбюджетните сметки и фондове
или от фондове на ЕС. В чл.8 от същите било посочено, че предварителният
контрол се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други
лица, определени от ръководителя на организацията, а в чл. 9 от тях било
посочено, че предварителният контрол включва два вида проверки:
1. Проверка преди поемане на задължението;
2. Проверка преди извършване на разход;
Идентични задължения били вменени на ръководителя на службата и в
8
Правила за изграждане и функциониране на системите за финансово
управление и контрол в Служба „Заведения за социални услуги“, гр. Банско,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от
10.06.2011 г., а именно :
Чл.15. Предварителният контрол се извършва от назначени за целта
финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на
организацията;
Чл.17. Предварителният контрол включва два вида проверки – проверка
преди поемане на задължение и проверка преди извършване на разход. Когато
поемането на задължението съвпада с извършване на разхода /напр. покупка
от търг.мрежа/, лицето, определено от ръководителя/ финансовия контрольор/
извършва едновременно и двете проверки.
Чл.19. Преди поемане на разхода се проверява:
1. Съответствие на разхода и поетото задължение – съвпада ли вида и
размера на разхода с поетото задължение;
2. Компетентност на лицето, разпоредило извършване на разхода.
3. Верността на първичните счетоводни документи, включително
правилното изчисляване на количествата и сумите в тях – информационн
съдържание на стопанската операция, достоверно и точно отразена в
счетоводния документ, съдържа ли първичния счетоводнен документ
определените задължителни реквизити.
В качеството си на ръководител на Службата и съобразно правомощията
си, подсъдимата лично решавала как да разходва поверените й бюджетни
средства като сключвала различни договори, нареждала и одобрявала
плащанията на Службата.
В периода, в който подс. Е. П. ръководела Служба „Заведения за социални
услуги“ гр. Банско счетоводител на същата била М. Й. Д.. Тя, съгласно
длъжностна характеристика, била пряко подчинена на ръководителя на
службата – Е. П.. Касиер-счетоводител била св. Е. Д. Х., която била пряко
подчинена на счетоводителя – св. М. Д..
Въпреки вменените й задължения, съгласно цитираните норми подс. Е.
П., в качеството си на ръководител на Служба „Заведения за социални услуги“,
гр. Банско, не изпълнила задълженията си да създаде и приложи в службата
контролни дейности, включващи създаване на система за предварителен
контрол за законосъобразност. Тя не назначила финансови контрольори, нито
определила други лица, които да осъществяват контрол. Не определила и
вътрешни правила и процедури за предварителен контрол.
В Служба „Заведения за социални услуги“ гр. Банско нямало лица, в
чиито задължения да се включва извършването на проверки преди поемане на
задължение и преди извършване на разход, нито вътрешни правила и
процедури, по които да се извършват тези проверки.
Съгласно чл.7, ал. 1, т.4 и т. 12 от ЗФУКПС като ръководител на Служба
9
„Заведения за социални услуги“ подс. Е. П. отговаряла за спазването на
принципите за добро финансово управление и прозрачност на публичните
средства, както и за законосъобразното им управление и разходване, така и за
документирането на всички операции и действия и осигуряването на
проследимост на процесите в организациите. По силата на §1, т.3 от ДР на
ЗФУКПС – дефиниция на „добро финансово управление“, цитиран по-горе,
публичните средства следва да се управляват така че да не се разпиляват и
разходите да са съизмерими със значението на резултатите и на търсените
ползи в дейността на съответната бюджетна организация от публичния сектор.
Документирането на операциите е свързано с осигуряването на
възможност за проследимост и наблюдение на начините на разходване на
публичните средства. В чл.7, ал.1, т.6 от ЗФУКПС е въведено задължение
ръководителят на съответната организация да отговаря за съхранението и
опазването на активите и информацията от погиване, кражба, непозволен
достъп и злоупотреба. Последната разпоредба, както и тази на чл.7 ал.1 т.12 от
ЗФУКПС са възприети и в правилата, утвърдени от кметовете на Община
Банско през 2006 г. и 2011 г., а именно:
В Правила за изграждане и функциониране на Система за финансово
управление и контрол /СФУК/ в Направление „Социални дейности“,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от
27.06.2006 г. било регулирано, че :
Чл.4/1/.Ръководителят на организацията по ЗФУКПС /Направление
„Социални дейности“/ отговаря за:
г/ съхранението и опазването на активите и информацията от погиване,
кражба, непозволен достъп и злоупотреба.
ж/ осигуряването на пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване
на всички операции;
Същите задължения били възложени на Е. П. като ръководител на
службата и с Правила за изграждане и функциониране на Системите за
финансово управление и контрол в Служба „Заведения за социални услуги“,
гр. Банско, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община
Банско, считано от 10.06.2011 г. , а именно:
Чл.7 /т.6/ Главният експерт на Служба „ЗСУ“ ръководи и отговаря за :
т.6 съхранението и опазването на активите и информацията от погиване,
кражба, непозволен достъп и злоупотреба;
т.9 осигуряване на пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване на
всички операции;
Съгласно цитираните разпоредби, подс. Е. П. имала задължения да
управлява и разходва публичните средства, предоставени на службата по
начин, по който да се постигат целите на същата, определени съгласно
нейното предназначение, а именно социално подпомагане на определени
групи лица и да бъдат опазвани от непозволен достъп и злоупотреба, т.е. да не
10
бъдат ползвани неправомерно за нужди извън тези на службата, както и при
извършване на съответните операции със средствата, същите да бъдат пълно,
вярно и точно осчетоводени, т.е. същите достоверно, обективно и
непреднамерено да представят сделки и събития.
В дейността си по управление на бюджетните средства подсъдимата в
инкриминирания период: от 29.01.2008 г. до 21.11.2011г. и от 31.01.2008 г. до
21.11.2011г. чрез действия и бездействия допуснала съществени нередности,
довели до ощетяване на управляваната от нея служба, разгърнати в четири
направления:
1. Заплащане на суми - възнаграждения по неистински /фиктивни/
граждански договори с физически лица за неизвършени дейности.
2. Заплащане на суми - цени на доставки по неистински фактури с
издатели - различни търговци, за неизвършени доставки
3. Заплащане на винетни стикери, чийто брой надхвърля реалния брой
на ползваните от Службата автомобили.
4. Заплащане на разходи за горИ. и смазочни материали за автомобил,
който не бил използван от Службата, чрез съставени пътни листове с невярно
съдържание
Следва да се отбележи, че въззивната инстанция се съгласява с подхода на
първоинстанционния съд, следван във фактическата част на мотивите, като
по-ясен и разбираем, да систематизира дейностите – предмет на обвинение не
стриктно по хронология, каквато е част от системата на обвинителния акт, а
по родове деяния, извършени по еднообразен начин с оглед спецификата на
предмета. По този начин са обособени и описаните четири рода дейности на
подсъдимата през инкриминираните периоди.
За целите на диспозитива на обвинението, както и за този на присъдата,
обаче, прокурорът и съдът са следвали смесен принцип – и на хронологично
представяне на отделните деяния, по дати на извършване /това са всъщност
нарежданията за плащане/, но и по предмет – като фактури издавани от един и
същ търговец. при което дейностите по пункт 1,2 и 3, от посочените по –
горе, различни по предмет и специфика на фактите, на практика се смесват в
една обща продължавана дейност, с разбъркана хронология, обединяваща
плащанията по всички разнородни основания – граждански договори, фактури
и винетни стикери. Дейността на подсъдимата в тези три направления е
вменена от прокурора, респективно квалифицирана и от окръжния съд, като
извършвана от подсъдимата по несъзнавана непредпазлИ.ст /небрежност/.
Прокурорът, респективно и окръжният съд, са отделили дейността на
подсъдимата по нареждания на плащания на разходи за горИ. и смазочни
материали за автомобил, какъвто не бил използван от службата и по съставени
неверни пътни листове - във втори пункт, с хронологично изброяване на
11
плащанията, при което еднородността на деянията се запазва. Дейността на
подсъдимата в това направление е вменена от прокурора, респективно
квалифицирана от окръжния съд, като извършвана от подсъдимата умишлено.
Установява се, като общи положения, за две от направленията на
дейността на подсъдимата - в частта на сключвани от името на С „ЗСУ“
граждански договори и приемани фактури от търговци за доставки, че
подсъдимата през инкриминирания период сключвала граждански договори,
които не са подписвани от лицата, посочени в тях като страни - изпълнители, и
които лица изобщо не знаели за тези договори, не е имало и изпълнение по
тях. Подсъдимата обаче нареждала плащания по договорите, както и
нареждала плащания по неистински фактури, каквито не са издавани от
търговците, отразени в тях и по които също нямало изпълнение.
Относно тези факти въззивната инстанция намери основания за
изменение на приетата от окръжния съд фактическа обстановка по смисъла на
чл. 316 НПК /установяване на нови фактически положения/, доколкото така,
както е приета, и точно в тази конкретика, не се установява от доказателствата
по делото.
Не се установява стриктно от доказателствата възприетото от прокурора в
обвинителния акт, и от окръжния съд в присъдата, че: подсъдимата сключвала
граждански договори с неустановени лица, ползващи чужда самоличност, че е
сключвала и устни договори с лица, ползващи чужда самоличност, по които са
издавани фактури от търговци, че съответно - не изисквала от лицата, с които
договаряла удостоверяване на тяхната самоличност и представителна власт и
доказателства за налични технически възможности на търговеца да изпълни
договора, по който са издавани фактури от търговци, че писмените
граждански договори се изготвяли от счетоводителя – св. М. Д., а
изпълнителят на конкретната услуга или доставка се посочвал от подс. Е. П.,
че лично подсъдимата носела фактурите в счетоводството и че суми по
фактурите били изплащани по банков път.
Не се извежда стриктно от доказателствата кой е изготвял, чисто
технически, писмените граждански договори, нито това, че подсъдимата е
посочвала изпълнителите по тях. Не се установява подсъдимата да е носила
сама процесните фактури за плащане. Не се установява сумите по тях да са
изплащани по банков път.
Също така, следва да се отбележи, че редица фактически положения
възприети от окръжния съд, свързани с това, че в съставените по гражданските
договори разходни касови ордери и сметки за изплащане липсват подписи за
лице „получило сумата“, не се установяват и са в разрез с доказателствата по
делото.
Установяват се несъмнено общите фактически положения, че
подсъдимата подписвала граждански договори за личен труд с лица, които не
са ги подписвали, макар да не е установен точният механизъм на изготвяне на
договорите. Не е установено и това подсъдимата да е посочвала имената на
12
лицата – страни по договорите, което предполага съзнателно участие в
съставянето на неистинските документи. Точно това обаче не е установено.
Също така е категорично установено, че подсъдимата нареждала и
одобрявала плащания по гражданските договори и по множество фактури за
доставки, издадени от търговци, които не са ги издавали, т.е. и тези фактури са
неистински, като и по договорите, и фактурите не е имало изпълнение.
Установено е и, че плащанията по договорите са се извършвали от касиера
св. Е. Х.. Това ставало след като неизвестни лица отивали с фактурите или
договорите при счетоводителя св. М. Д. и тя от своя страна нареждала
изплащането им. Св. М. Д. обаче не е вземала самоволно решения за
изплащане, а това ставало винаги съгласувано с подсъдимата и по нейно
нареждане. Технически касиерът св. Е. Х. съставяла разходен касов ордер за
плащането. В случаите на плащания по граждански договори се изготвяла и
„Сметка за изплатени суми“. Платежните документи - разходни касови
ордери се подписвали от подсъдимата, счетоводителя и касиера. Сметките за
изплатени суми по гражданските договори също се подписвали от
подсъдимата. /отделните изключения от полагането на подписи в документите
са изложени подробно по –натам/. След изготвяне на тази счетоводна
платежна документация идвало самото изплащане на сумите по тях от касиера
св. Е. Х. на неизвестни лица, с неустановена самоличност. Към платежните
документи не е имало удостоверителни документи, които да доказват
изпълнение на договора или доставката по фактура.
В случаите на гражданските договори – съставените по тях разходни
касови ордери и Сметки за изплатени суми, в една част от случаите носели
подпис за лицето получило плащането, в друга – не. Що се отнася до
подписване на платежните документи касаещи гражданските договори от
подсъдимата – наблюдават се изолирани случаи, в които тя не е подписвала
било разходния ордер, било сметката.
Не се установява обаче специфичният начин, заявен в обвинителния акт и
възприет с присъдата, по който неизвестното лице, получило плащането, е
отивало при касиера. Дали първо е било изпращано от подсъдимата и тя е
знаела за явяването му точно в този момент, и се е обаждала да съобщи това
по телефона, или лицето е отивало в Службата и получавало парите не точно с
така предхождащите факти - не е установено с такава детайлизация, но тя не е
и съществена. Съществено за делото е това, че договорите и фактурите са
неистински, че по тях са изплащани суми на неизвестни лица, че няма
изпълнение и че плащанията са били нареждани, одобрявани, или най-общо
казано - съгласувани с подсъдимата. Несъмнено е установено, че подсъдимата
е знаела за плащанията. Нещо повече, самата тя ги нареждала, а чрез
документацията за плащането – одобрявала.
Установено е също така, че всички плащания – и по гражданските
договори, и по неистинските фактури с издатели – търговци, са ставали по
касов път, само в брой. Необосновано е твърдението на прокурора, възприето
13
и от първостепенния съд, че е имало плащания и по банков път.
На това място следва да се отбележи, че относно разплащанията в брой, е
било въведено ограничение със Заповед № 09-292 от 29.10.2008 г. на кмета на
Община Банско, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, с която забранява
поддържането на касови наличности превишаващи сумата от 1000 /хиляда/
лева за касите на второстепенните разпоредители, какъвто разпоредител била
Службата „ЗСУ“ /заповед на л. 65, т. 12 ДП/ Независимо от това, както ще се
води по –натам, изплащаните суми в брой надхвърляли този лимит.
Също така, не е установено подсъдимата да е носила лично фактурите в
счетоводството. От доказателствата по делото се позволява фактическият
извод, че подсъдимата най-общо и в някакви случаи е носила фактури, но тези
случаи не могат да се свържат с процесните, поради което за тях няма
основание за такова твърдение.
Подсъдимата не била определила служители, които преди сключване на
съответния договор и фактура да извършат проверка дали лицето -
изпълнител има техническа възможност да изпълни договора, както и
самоличността на самото лице. Не определила и лица, които преди
извършване на плащането по договора да следят за изпълнението на договора
и фактурата - дали са изпълнени изобщо и в съответствие с договореното и в
тази връзка да изготвят съответните документи, удостоверяващи
изпълнението, за верността на първичните счетоводни документи и
попълването на всички техни реквизити.
Нямало и вътрешни правила, които да регулират и определят обема на
проверките преди поемане на задължение по договор и преди плащане, вида и
съдържанието на документите, които да се изготвят, както и определени лица,
които да извършват контрола.
При това бездействие на подс. Е. П. за осигуряване на система за
предварителен контрол, плащанията по договорите и фактури от страна на
Службата ставали без никакъв контрол.
Както вече се посочи, подписаните от подсъдимата граждански договори
реално не били сключвани с физическите лица - изпълнители, които
фигурирали в тях като имена и лични данни, и които лица, от своя страна, не
са ги подписвали и нямали представа за тях. Договорите били подписани от
неустановено лице или лица и в тази част били неистински, както и
съответно не били изпълнявани. Въпреки това подс. П. нареждала по тях да
се извърши плащане.
Категорично не се установява и заявеният в обвинителния акт,
респективно и възприет от първостепенния съд факт, че подсъдимата
сключвала гражданските договори с лица, които се явявали пред нея и се
представяли с чужда самоличност – тази на фигуриращите в договорите
лица. Не се установява и това подсъдимата да е сключвала устни договори с
лица - представители на търговци, по които се издавали процесните фактури,
които по същия начин са се явявали пред нея и са я заблуждавали за
14
самоличността си. Така заявените факти не се подкрепят и не се извеждат от
никакви доказателства и са изцяло с характер на предположения.
Категорично установено е само, че подсъдимата е подписвала договори,
които са частично неистински, тъй като лицата – страни по тях, не са ги
подписвали. Категорично установено е, че липсва и изпълнение по
договорите. Начинът, по който се е стигнало до подписването им за лицата –
посочени като страни, остава неизвестен. Вероятният механизъм може да
включва действително явяване на лице под чужда самоличност. Макар това да
е крайно неправдоподобно предвид многобройността на сключените такива
договори и многообразието на физическите лица – страни по тях, както и
поради това, че преди сключване на договор обикновено има преддоговорни
отношения, в които страните се опознават. Вероятният механизъм може да
включва и всяко друго подписване, което се представя на подсъдимата във
вече изготвена форма, без непременно такива лица да са идвали при нея.
Не е установено и това подсъдимата да е сключвала устни договори с
търговци, и в частност - с лица, представящи се от името на търговеца
вследствие на което да са издавани съответните фактури за доставки.
Безспорно е, че такива фактури са съставени – като документ, но не са
издавани от търговците, които фигурират в тях. Начинът, по който са
изготвяни фактурите и по който подсъдимата е узнавала, че такива има и по
тях е нареждала плащане, остава неустановен. Послужването с фактурите
като основание за плащане от неизвестни лица не предполага да са се явявали
непременно пред подсъдимата. Предполага и друг напълно възможен
механизъм - да са били изготвяни от някого, подсъдимата да е знае това, да не
е участвала в никакви реални договорни отношения, въпреки това да е
нареждала плащане.
Недостоверният характер на версията, че неизвестни лица са се явявали
пред подсъдимата от името на търговци и са договаряли доставки, се извежда
и от спецификата на положението на някои от тези търговци. Като например
тези, че: към процесния момент търговци с ЕИК изписан във фактурата
изобщо не са съществували или че такива търговци изобщо няма, или че
подсъдимата е знаела кои са легалните представители на дружеството. От
кръга на тези случаи е дружеството „К. Груп“ ЕООД, създадено на
15.09.2016г., т.е. след периода на процесните фактури, издавани от
16.10.2010г. до 04.03.2011г. Такъв е случаят и с ЕТ К., с ЕИК по фактура -
*********, и какъвто ЕИК, респективно търговец, видно от справка
Търговски регистър /ТР/ и Булстат, не съществува. Такъв е случаят и с
„Драмел“ ООД, с ЕИК по фактури *********, който ЕИК отговаря на
Комисия за финансов надзор, а за дружество с име „Драмел“ ООД няма
никакви отбелязвания в Търговски регистър, т.е. такова дружество не
съществува. Такъв е случаят и с дружеството „Ивас 2005“ ООД, чиито
управители и съдружници са познатата на подсъдимата св. А. Р. /с която са се
познавали и семейно и служебно/ и синът на подсъдимата – И. П., при което
подсъдимата няма как да бъде подведена в мнимо представителство на тези
15
лица. /справка Булстат на л. 157, т. 1 внохд/
Ето защо, доколкото е с характер на предположение, въззивната
инстанция не приема за настъпил факт този, че реални, но неустановени
физически лица са идвали при подсъдимата за подписване на граждански
договори или за устно договаряне и са се представяли за други лица –
съответните физически лица – по гражданските договори, и съответните
представители - за търговците – издатели на фактури.
Като цяло, предварителният механизъм, по който се е стигало до
оформянето на гражданските договори в тяхната неистинска част и на
издаването на неистинските фактури, остава неизвестен.
Доколкото и единият, и другият възможен и представен по – горе
механизъм са с характер на вероятности, въззивният съд не си служи за целите
на фактическите си изводи с тях. Категорично приема само това, че
подсъдимата е подписвала неистински договори, нареждала плащания по тях
и по неистински фактури, както и че по тези договори и фактури не е имало
изпълнение.
Неустановяване на точния механизъм, по който се е стигнало до
подписването на частично неистинските договори, плащанията по тях и по
неистинските фактури, не отменя това, че подс. П. не била създала в Службата
система за предварителен контрол с какви лица точно се сключват
договори, в това число – проверка, че това са лицата, чиито подписи
фигурират в тях, респективно - са и задължени, както и контрол преди
плащанията по договорите и фактурите, и в частност – дали са
изпълнени, като се съставят необходимите документи, удостоверяващи
изпълнението като: приемо-предавателни протоколи или други актове за
извършени и приети количества и видове работи.
Така установените общи положения присъстват при всеки един сключен
граждански договор, плащането по него и плащане по неистински фактури.
Конкретно, за всеки един договор и фактура, специфичните факти са
следните:
I.Плащания по неистински граждански договори
Общи положения:
В периода 2008 – 2010г. /в рамките на три години/, подсъдимата като
ръководител на Службата „ЗСУ“ Банско като „възложител“, сключила
множество граждански договори – общо единадесет, с различни физически
лица – изпълнители, за различни дейности, които да извършват с личен труд.
Подсъдимата принципно сама преценявала дали да сключи договор, за какво,
с кое лице и на каква цена. Сключените граждански договори типично
съдържали неясни и общи формулировки на договорената услуга или стока.
16
Договорите не били подписвани от лицата – посочени в тях като изпълнители.
Те не знаели за тях. Изпълнение по договорите не е имало изобщо. Не се
установяват реални договорни отношения с лица, които се представяли за
лицата – страни по договорите. В същото време – не се установява
категорично и съзнателно участие на подсъдимата в използването на
неистинските договори като основания за нареждане на плащания по тях.
Най-вече обвинението не твърди този неблагоприятен факт за подсъдимата.
Поради това, той, и на това основание, не може да бъде възприет от съда,
независимо от определени доказателствени индиции за обратното, нито може
да служи за основа на фактически и правни изводи, доколкото съдът е
ограничен в тях от рамките на обвинителната фактология.
Неистински договори през 2008г. /общо три/
1.На 01.07.2008г. в град Банско, подс. Е. П. сключила граждански договор
за извършване на работа с личен труд № 62/31.07.2008г. с привиден
изпълнител - Г. К. С., от град ***. Предмет на договора бил изпълнителят за
свой риск и със свои материали да извърши ремонт на ограда на Дневен
център /ДЦ/ „Здравец“, град Банско. В договора не били конкретизирани
видовете и количествата на необходимите ремонтни работи. Цената на
материалите и личния труд била 2000 лева, а срокът на изпълнение 31.07.2008
г. Такъв ремонт не бил извършван.
На 19.08.2008г. със Сметка за изплатени суми № 1 подс. Е. П.
утвърдила начислена за изплащане на Г. К. С., от гр. *** сума в размер
2000.00 лева като „изпълнител“ по договора.
В резултат на одобрението, след извършени удръжки от начислената в
сметката сума бил съставен РКО №420/20.08.2008г. за сумата от 1817.60
лева.
Ордерът бил подписан от подсъдимата, в качеството на ръководител, от
св. М. Д. в качеството й на счетоводител и от св. Е. Х. като лице броило
сумата.
Тази сума била изплатена на неустановено лице. В платежните документи
- Сметка за изплатени суми и РКО, за „получил сумата“, липсват подписи, а
подписът за „изпълнител“ в гражданския договор не е на Г. К. С., видно от
назначената и изпълнена графическа експертиза.
2. На 01.08.2008 г. в град Банско, подс. Е. П. сключила граждански
договор за извършване на работа с личен труд №90/01.08.2008г. с привиден
изпълнител - К. И. С. от гр. Банско. Предмет на договора бил лицето за свой
риск и със свои материали да извърши ремонт на мебелите и обзавеждането
на Дневен център за възрастни хора с увреждания /ДЦВУ/, град Банско като не
били конкретизирани видовете и количествата на необходимите ремонтни
17
работи. Цената на материалите и личния труд били 1920 лева, а срокът на
изпълнение 28.09.2008 г. Такъв ремонт не бил извършен.
На 30.09.2008г. със Сметка за изплатени суми /или за краткост наричана
само „Сметка“/ № 6 подс. Е. П. утвърдила за изплащане начислена сума в
размер 1920.00 лв. на К. И. С. като изпълнител по договора. В резултат на
одобрението, след извършени удръжки от начислената в сметката сума бил
съставен РКО № 490/30.09.2009г. за сумата от 1744.90 лв.
Ордерът бил подписан от подсъдимата, от счетоводителя М. Х. и касиера
Е. Д.. Сумата била изплатена на неустановено лице. В платежните документи -
Сметка и РКО, за „получил сумата“, липсват подписи, а подписът за
„изпълнител“ в гражданския договор не е на К. И. С., видно от назначената и
изпълнена графическа експертиза.
3. На 01.11.2008 г. в град Банско, подс. Е. П. сключила граждански
договор за извършване на работа с личен труд № 121/01.11.2008г. с
привиден изпълнител - Е. Г. С. от гр. Банско. /тук следва да се отбележи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт и присъдата е допусната
техническа грешка в месеца на сключване на договора, който договор е № 121
от 01.11.2008г., като е изписан грешен месец – „08“, вместо „11“. В
диспозитива и на обвинителния акт и на присъдата присъства вярната дата./
Предмет на договора бил изпълнителят за свой риск и със свои материали
да ушие бански носии, без да са посочени брой, размери и дали се касае за
мъжки или женски носии. Цената на материалите и личния труд били 1630
лева, а срокът на изпълнение 25.11.2008г. Няма изпълнение по договора.
На 27.11.2008 г. със Сметка за изплатени суми № 12 подс. Е. П.
утвърдила за изплащане начислена сума в размер 1630.00 лева на Е. Г. С.
от гр.Банско, като „изпълнител“ по граждански договор за извършване на
работа чрез личен труд № 121/01.11.2008г. В резултат на одобрението от нейна
страна, след извършени удръжки от начислената в сметката сума бил съставен
РКО № 625 / 27.11.2008 г. за 1481.34 лева.
Неверен е обаче приетият от окръжния съд факт, отговарящ и на
твърдението на обвинителния акт, че ордерът бил подписан от подсъдимата.
Прегледът на доказателството – самия ордер, показва, че в него не фигурира
подпис за „ръководител“ – на подс. П.. Той е подписан от счетоводителя М. Д.
и касиера Е. Х..
Независимо от това, несъмнен е фактът, че подсъдимата е наредила това
плащане и е знаела за него, тъй като нейн подпис фигурира в съставената
Сметка за изплатени суми.
Сумата по ордера била изплатена на неустановено лице.
Установява се, че в РКО за „получил сумата“ липсва подпис на лице, така
както и окръжният съд е приел. Невярно е обаче приетото от окръжния съд, че
такъв подпис липсва и в Сметката за изплатени суми. Прегледът на писменото
18
доказателство – „Сметка за изплатени суми“, показва, че в нея фигурира
подпис на лице получило плащането. /ордер и сметка на л. 27 и л. 28, т. 21
ДП/. Категорично установено е обаче, чрез съдебно-почеркова експертиза, че
подписът положен за „получил сумата“ в Сметка за изплатени суми не е на Е.
С.. /почеркова експертиза на л. 6, т. 19 ДП, стр. 34 от експертизата/.
Несъмнено е установено също така, че подписът за „изпълнител“ в
гражданския договор не е на Е. Г. С. /също чрез цитираната експертиза/
Неистински договори през 2009г. /общо пет, с номерация
продължение от предходната 2008г. /
4. На 07.08.2009г. в град Банско, подс. Е. П. сключила граждански
договор за извършване на работа с личен труд № 103/07.08.2009г. с привиден
изпълнител - И. И. М., от с. ***, област Благоевград. Предмет на договора бил
изпълнителят да разнася храна на стари хора като шофьор към Център за
социално подпомагане село Места. Цената на договора била 200 лева, като в
същия не бил договорен срок на изпълнение. Такава услуга не била
извършвана.
На 09.09.2009 г. със Сметка за изплатени суми № 26 подс. П. утвърдила
начислена за изплащане сума в размер 240.00 лева на името на И. И. М., като
изпълнител по горепосочения граждански договор. В резултат на одобрението,
след извършени удръжки от начислената в сметката сума бил съставен РКО
№ 585/11.09.2009г., за сумата от 216.82 лева, подписан от подсъдимата в
качеството на ръководител, от св. М. Д. в качеството й на счетоводител и от св.
Е. Х., като лице броило сумата.
Тази сума била изплатена на неустановено лице.
Неверен е обаче приетият от окръжния съд факт, отговарящ и на
твърдението на обвинителния акт, че в платежните документи - Сметка за
изплатени суми и РКО, за „получил сумата“, липсват подписи. Прегледът на
доказателствата – самия ордер и Сметка, показва, че в тях има подписи за
лице, получило сумата. /л. 100 и л. 101, т. 21 ДП/ Категорично е установено
обаче, чрез съдебно-почеркова експертиза, че подписите положени за
„получил сумата“ в разходния касов ордер и в Сметката за изплатени суми не
са на И. М.. /съдебно–почеркова експертиза на л. 6, т. 19 ДП, стр. 42 от
експертизата/. Несъмнено е установено също така, че подписът за
„изпълнител“ в гражданския договор не е на И. М.. /също чрез цитираната
експертиза/
5. На 03.09.2009г. в град Банско, подс. Е. П. сключила граждански
договор за извършване на работа с личен труд № 114/03.09.2009г. с
привиден изпълнител - Г. К. С. от гр. Банско. Предмет на договора бил
изпълнителят за свой риск и със свои материали да извърши ремонт на
19
мебелите и обзавеждането на Дневен център за възрастни с увреждания за
сумата от 1900 лева като в договора не били конкретизирани подлежащите на
ремонт мебели и обзавеждане както и кои техни части подлежат на ремонт.
Такъв ремонт не бил извършван.
На 29.09.2009г. със Сметка за изплатени суми № 30 подс. Е. П.
утвърдила начислена за изплащане сума в размер на 1900.00 лева на Г. К.
С. от гр.Банско като „изпълнител“ по гражданския договор.
В резултат на одобрението от нейна страна, след извършени удръжки от
начислената в сметката сума бил съставен РКО № 617/26.09.2009 г. за
сумата от 1716.46 лева, подписан от нея в качеството на ръководител, от М. Д.
в качеството й на счетоводител и от Е. Х. като лице броило сумата лице.
Тази сума била изплатена на неустановено лице.
Неверен е обаче приетият от окръжния съд факт, отговарящ и на
твърдението на обвинителния акт, че в платежния документ – „Сметка за
изплатени суми“ за „получил сумата“, липсва подпис на лице.
Прегледът на доказателствата – РКО и Сметка за изплатени суми,
показва, че в ордера действително няма подпис, но такъв има в Сметката за
изплатени суми. /л. 16 и л. 17, т. 21 ДП/
Категорично е установено обаче, чрез съдебно-почеркова експертиза, че
подписът положени за „получил сумата“ в „Сметката за изплатени суми“ не е
на Г. С. /съдебно-почеркова експертиза на л. 6, т. 19 ДП, стр. 39 от
експертизата/. Несъмнено е установено и, че подписът за „изпълнител“ в
гражданския договор не е на Г. С. /също чрез цитираната експертиза/
6. На 02.10.2009 г. в град Банско, Е. П., като ръководител на служба
„ЗСУ“ гр. Банско сключила граждански договор за извършване на работа с
личен труд №129/02.10.2009г. с привиден изпълнител - М. А. П. от с. ***,
област Благоевград.
Предмет на договора бил изпълнителят за свой риск и със свои материали
да извърши ремонт на стаи в СУПЦ, град Банско срещу сумата от 2000 лева.
Такъв ремонт не бил извършван.
На 27.10.2009 г. със Сметка за изплатени суми № 34 подс. Е. П.
утвърдила начислена за изплащане сума в размер 2000.00 лева на М. А. П.
като „изпълнител“ по гражданския договор. В резултат на одобрението, след
извършени удръжки от начислената в сметката сума бил съставен РКО №
705/30.10.2009г. за 1698.80 лева, подписан от нея в качеството на
ръководител, от М. Д. в качеството й на счетоводител и от Е. Х. като лице
броило сумата.
Тази сума била изплатена на неустановено лице.
Неверен е обаче приетият от окръжния съд факт, отговарящ и на
твърдението на обвинителния акт, че в платежните документи - Сметка за
изплатени суми и РКО, за „получил сумата“ липсват подписи на лице.
20
Прегледът на самите писмени доказателства – РКО и Сметка за изплатени
суми, показва, че и в двата документа има подписи за такова лице. /л. 103 и л.
104, т. 21 ДП/. Категорично е установено обаче, чрез съдебно –почеркова
експертиза, че подписите за „получил сумата“ в разходния касов ордер и в
Сметката за изплатени суми, не са на М. П. /съдебно-почеркова експертиза
на л. 6, т. 19 ДП , стр. 42-43 от експертизата/.
Несъмнено е установено, също чрез цитираната експертиза, и че подписът
за „изпълнител“ в гражданския договор не е на М. П..
7. На 15.10.2009г. в град Банско, подс. Е. П. сключила граждански
договор за извършване на работа с личен труд №136/15.10.2009г. с
привиден изпълнител М. С. Ш., от село ***. Предмет на договора бил
изпълнителят за свой риск и със свои материали да извърши ремонт и
реконструкция на стаи в общежитието на СУПЦ, които ще се ползват от
ползватели на социални услуги към наблюдавани жилища. Такъв ремонт не
бил извършван.
На 18.11.2009 г. със Сметка за изплатени суми № 35 Е. П. утвърдила
начислена за изплащане на М. С. Ш., от село *** сума в размер 2 300.00 лева
като „изпълнител“ по гражданския договор. В резултат на одобрението, след
извършени удръжки от начислената в сметката сума бил съставен РКО
№773/ 20.11.2009г. за 2077.82 лева, подписан от нея в качеството на
ръководител, от М. Д. в качеството й на счетоводител и от Е. Х. като лице
броило сумата.
Тази сума била изплатена на неустановено лице.
Неверен е приетият от окръжния съд факт, отговарящ и на твърдението в
обвинителния акт, че в платежните документи - Сметка и РКО, за „получил
сумата“, липсват подписи на лице.
Прегледът на самите писмени доказателства – Сметка и РКО показва, че
РКО действително не е подписван за такова лице, но подпис за лицето
присъства в Сметката за изплатени суми. /л. 106 и л. 107, т 21 ДП/.
Категорично е установено обаче, чрез съдебно –почеркова експертиза, че
подписът за „получил сумата“ в Сметка за изплатени суми не е на М. Ш..
/експертиза на л. 6, т. 19 ДП, стр. 43 от експертизата/
Установено е, че подписът за „изпълнител“ в гражданския договор не е
изписан от посоченото в него лице М. С. Ш.. /видно от същата експертиза./
8. На 30.11.2009г. в град Банско подс. Е. П. сключила граждански
договор за извършване на работа с личен труд № 148/30.11.2009г. с
привиден изпълнител М. С. Ш. от с.***. Предмет на договора бил
изпълнителят за свой риск и със свои материали, по проект на възложителя,
да извърши ремонт на спални помещения в Защитено жилище в гр. Банско.
Такъв ремонт не бил извършван.
21
Неверен е обаче приетият от окръжния съд факт, че на 11.12.2009 г. със
Сметка за изплатени суми № 39 подс. Е. П. чрез подпис в Сметката утвърдила
начислена за изплащане на М. С. Ш. сума в размер 2000.00 лева като
„изпълнител“ по гражданския договор.
Прегледът на писменото доказателство – Сметка за изплатени суми,
показва, че тя не е подписана от подсъдимата. /л. 110, т. 21ДП/.
Въззивният съд се съгласява с приетото от фактическа страна от
окръжния съд, като отговарящо на доказателствата, че Сметката за изплатени
суми съдържа данни за граждански договор № 136/01.12.2009г. такъв не е
открит, но начислената в сметката сума съответства на приложен към
платежния документ граждански договор за извършване на работа чрез личен
труд № 148/30.11.2009г. – ремонт на спални помещения в Защитено жилище в
гр. Банско, на свой риск и със собствени средства, с възложител служба „ЗСУ“
- Банско, представлявана от Е. Н. П..
Също така, независимо че Сметката за изплатени суми не е подписана от
подсъдимата, въззивният съд приема, че подсъдимата е наредила плащането,
тъй като нейн подпис присъства в съставения за това Разходен касов ордер
след извършени удръжки от начислената в сметката сума - РКО №
846/11.12.2009г. за 1806,80 лева - подписан от подсъдимата, от М. Д. в
качеството й на счетоводител и от Е. Х. като лице броило сумата. /сметка за
изплатени суми на л. 110, т. 21 ДП и РКО – на л. 109, т. 21 ДП/
Тази сума била изплатена на неустановено лице
Не е верен приетият от окръжния съд факт, отговарящ и на
твърдението в обвинителния акт, че в платежните документи - Сметка за
изплатени суми и РКО, за „получил сумата“, липсват подписи на лице.
Прегледът на писмените доказателства – Сметка и РКО, показват, че в тях
фигурират подписи за лице „получило сумата“. /л. 109, и л. 110, т. 21 ДП/
Несъмнено е установено обаче чрез съдебно-почеркова експертиза, че
подписите за „получил сумата“ в Разходния касов ордер и в „Сметката за
изплатени суми“ не са на М. Ш.. /съдебно – почеркова експертиза на л. 6, т. 19
ДП, стр. 43 от експертизата/
Несъмнено е установено също, че подписът за „изпълнител“ в
гражданския договор не е на М. Ш.. /видно от същата експертиза/
Тук следва да се отбележи непременно, че в диспозитива на обвинителния
акт и в мотивите на присъдата това деяние /този пункт от обвинението/ е
копирано, вписано е два пъти, при което общият обем от деянията по
сключени граждански договори формално нараства – от 11 на 12, което се
отразява респективно на формалния общ брой на деянията изобщо. В
диспозитива на обвинителния акт деянието е дублирано, при което пункт №
57 повтаря пункт № 34 /стр. 144 и стр. 148/. Всъщност се касае за едно и също
деяние. В обстоятелствената част на мотивите на присъдата деянието е
описано веднъж. По-натам обаче, излагайки кои деяния приема за
съставомерни, съдът, като е копирал диспозитива на обвинителния акт, е
22
копирал и това дублиране – и тук пункт 57 повтаря пункт 34. /стр. 189 и стр.
186 от мотивите/ Съдът не е съобразил дублирането, което е от чисто
техническо естество, и по този начин е вписал в диспозитива на присъдата, че
общият брой деяния, които подсъдимата е извършила като престъпление по
чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е 89. Всъщност, доколкото се касае за
копиране на едни и същи пунктове от обвинението – броят на деянията е по-
малък.
Плащания по неистински договори през 2010г. /общо три, с
номерация следваща тази от предходната 2009г./
9. На 15.10.2010 г. в град Банско, Е. П., сключила граждански договор за
извършване на работа с личен труд № 232/31.08.2010г. с привиден
изпълнител Г. К. С. от град Банско. Предмет на договора бил изпълнителят за
свой риск и със свои материали да извърши ремонт на мебели в стаите и
обзавеждането в наблюдавано жилище, което не било уточнено в договора,
срещу цена от 1100 лева. Такъв ремонт не бил извършван.
На 14.09.2010г. със Сметка за изплатени суми № 10 подсъдимата
утвърдила начислена за изплащане сума в размер на 1100.00 лева на Г. К. С.
„изпълнител“ по гражданския договор.
В резултат на одобрението, след извършени удръжки от начислената в
сметката сума бил съставен РКО №719/15.09.2010г. за 993.74 лева, подписан
от подс. П., св. Е. Х. и св. М. Д..
Сумата била изплатена на неустановено лице.
Установено е, чрез съдебно – почеркова експертиза, че подписът за
„изпълнител“ в гражданския договор не е на Г. С., а за „получил сумата“ в
РКО и сметка за изплатени суми № 10/14.09.2010г. липсват подписи.
10. На 31.08.2010г.в град Банско, подс. Е. П. сключила граждански
договор за извършване на работа с личен труд с привиден изпълнител М.
Н. И. от с.***, област Благоевград. Предмет на договора бил провеждане на
трудотерапия, изразяваща се в изработка на сувенири в ДЦСХ срещу цена от
800 лева. Такава дейност не била извършвана.
На 14.09.2010 г. със Сметка за изплатени суми № 8 подс. Е. П. утвърдила
начислена за изплащане на М. Н. И. сума в размер 800.00 лева, като
„изпълнител“ по граждански договор № 234/31.08.2010г., какъвто договор не е
открит, но за начислената в изготвената сметка сума от 800.00 лв. е наличен
граждански договор от 01.07.2010г. /л. 122, т. 21 ДП/. В резултат на
одобрението от подсъдимата, след извършени удръжки от начислената в
сметката сума бил съставен РКО № 735/20.09.2010г. за 722.72 лева, подписан
от подс. Е. П., св. М. Д. и св. Е. Х.. РКО и Сметката не са подписани за лице
„получила сумата“. Установено е, че подписът за „изпълнител“ в гражданския
23
договор от 01.07.2010г. не е на М. Н. И.. /съдебно-почеркова експертиза на л.
6, т. 19 ДП, стр. 44 от експертизата/
Неверен е обаче приетият от окръжния съд факт, че в РКО било посочено,
че плащането е по граждански договор № 235/31.08.2010г. какъвто договор не
бил открит в службата. Прегледът на писменото доказателство – РКО №
735/20.09.2010г. показва, че в него е посочен номер договор – този, отговарящ
на посочения в Сметката за изплатени суми - № 234 от 31.08.2010г. /РКО – л.
123 т. 2, ДП и сметка за изплатени суми – л. 124, т. 21 ДП/
11. На 01.07.2010г. в град Банско, подс. Е. П. подписала граждански
договор за извършване на работа с личен труд с привидния изпълнител Е.
Г. С., от гр.Банско. Предмет на договора бил провеждане на трудотерапия,
изразяваща се в изработка на сувенири в ДЦВУ - СГ срещу цена от 920 лева.
/договор на л. 29, т. 21 ДП./ Такава дейност не била извършвана.
Тук следва да се отбележи, че в диспозитивната част на обвинителния акт
и в присъдата е допусната техническа грешка, като вместо 01.07.2010 – датата
на договора е посочена като 31.08.2010г. Датата на договора е посочена вярно
в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите. Грешката не се
отразява на същинските релевантни факти, тъй като касае договора, докато
деянието, респективно неговата дата, са свързани с нареждането за плащане
по този договор.
На 14.09.2010г. със Сметка за изплатени суми № 9 подс. Е. П.
утвърдила за плащане начислена сума в размер 920.00 лева на Е. Г. С. като
„изпълнител“ като било посочено, че плащането е по граждански договор №
235/31.08.2010г. какъвто договор не е открит. /сметка за изплатени суми на л.
31, т. 21 ДП/. Цената на договора от 01.07.2010г. и тази от № 235/31.08.2010г.
е идентична – 920 лв.
В резултат на одобрението от подсъдимата, след извършени удръжки от
начислената в сметката сума бил съставен РКО № 736/20.09.2010 г. за 831.13
лв., подписан от подс. П., св. Х. и св. Д..
В РКО и в Сметка за изплатени суми за „получил сумата“ липсват
подписи на лице. Подписът за „изпълнител“ в гражданския договор не е на Е.
Г. С.. /съдебно-почеркова експертиза на л. 6, т. 19 ДП, стр. 39-40 от
експертизата/
Общо, сумата, която Службата „Заведения за социални услуги“,
ръководена от подсъдимата, и поради нейните нареждания за плащане,
платила по неистински граждански договори без никакво изпълнение възлиза
на 15 108, 13 лв. /петнадесет хиляди сто и осем лв. и тринадесет ст. -
отговаряща на аритметичния сбор на сумите заплатени по договорите с РКО/.
24
2. Плащания по неистински фактури
Общи положения:
В периода 2009-2011г. подсъдимата като ръководител на Служба „ЗСУ“
Банско, наредила да се платят стойностите на представени в счетоводството на
службата множество фактури за най-различни доставки от търговци, чийто
наименования и ЕИК присъствали във фактурите, но самите търговци не са ги
издавали и не са извършвали доставките по тях. Такива доставки нямало
изобщо. Търговците се явявали привидни издатели на фактурите и
изпълнители на доставките. Фактурите били неистински.
За плащането на сумите били съставяни разходни касови ордери,
подписвани от подсъдимата, счетоводителя М. Д. и касиера Е. Х.. Изключение
прави единствено РКО № 796 от 25.11.2009г. за „Агро Лес Груп“ ООД, по
фактура № 001787 от 23.11.2009г. за 9 900 лв., в който не фигурира подпис на
подсъдимата като „ръководител“. /този факт не е посочен от прокурора в
обвинителния акт, респективно не е отразен и в мотивите на присъдата/.
Независимо от това, и за този случай не се изключва разрешението и
одобрението от подсъдимата за извършеното плащане, доколкото такива са
давани от подсъдимата за всички случаи на плащания по процесните фактури.
Освен това, подсъдимата е подписала РКО от същата дата по другата фактура
представена за това дружество – 001788 от 23.11.2009 г. за 8 700 лв., което
потвърждава извода. /РКО на л. 144 и 145, т. 30 ДП/.
В ордерите липсвали имената на лицата, получили плащанията, както и
техни подписи. Изключение прави единствено РКО № 693 от 13.09.2011г. за
„Агро Лес Груп“ ООД, по фактура № 2463/ 19.08.2011г., където за лице
получило сумата фигурира формален подпис /РКО на л. 147, т. 30 ДП./ Това
обстоятелство не е посочено от прокурора в обвинителния акт, респективно не
е отразено и в мотивите на присъдата. Формалният подпис обаче не променя
факта, че се касае за плащане на лице, което не е представител на търговеца,
още повече, че в РКО липсват изобщо посочени имена на лицето, а е
категорично установено, че търговецът не е издавал процесните фактури.
За всички плащания липсвали съставени и приложени удостоверителни
документи за изпълнението на доставките. Сумите били изплащани на
неустановени лица.
Подобно на подписването на гражданските договори, и тук, подсъдимата
не била създала система за предварителен контрол за законосъобразност на
управлението на средствата, не назначила финансови контрольори или ако
определи други лица за упражняване на предварителен контрол, не въвела
вътрешни правила и процедури за такъв контрол. Нямало лица, които да
проверяват търговеца преди поемане на задължение от страна на Службата
ЗСУ, и преди извършване на разхода. Не се извършвала проверка дали
търговецът има техническа възможност да изпълни доставката,
25
самоличността на лицето, представляващо търговеца – с контрагент и
представителната му власт. Подсъдимата не определила лица, които преди
извършване на разхода да следят за изпълнението на доставката и в тази
връзка да създават съответните документи.
Подсъдимата по принцип сама преценявала с кой търговец да се договори
за доставка. В случая обаче не е имало подобно договаряне. Неистинските
фактури съдържали и неясни формулировки на доставката.
Фактурите били представяни от неустановените лица в счетоводството на
Службата, а счетоводителят - св. М. Д. от своя страна нареждала плащането
им, като за това получавала съответно нареждане и от подсъдимата.
Подсъдимата също така й казвала да приема фактурите за плащане,
независимо че по тях не е имало никакви документи, които да удостоверяват
реално изпълнение и получаване на доставката. Подсъдимата нареждала
представените в счетоводството фактури да се плащат без да е проверена и
ясна самоличността и представителната власт на лицата, които идвали да
получат плащането.
И тук подобно на гражданските договори, въззивната инстанция не прие
за установени заявените в обвинителния акт и възприети и в присъдата факти,
че подсъдимата, преди плащанията по фактурите, сключвала устни договори с
мнимите представители на търговците, че по тези устни договори се издавали
фактури, че за целите на договорите пред подсъдимата са се явявали различни
неустановени лица, привидно от името на съответния търговец, докато в
действителност не били негови представители. Въззивната инстанция не
приема за установено и това, че подсъдимата сключвала устните договори без
да изисква от лицата, с които договаря удостоверяване на тяхната
представителна власт, самоличност и доказателства за налични технически
възможности на търговеца да изпълни договора. Твърдението на
обвинителния акт, респективно и съответното фактическото положение в
присъдата за сключване на устни договори и договорни отношения с мними
търговски пълномощници са напълно необосновани, неподкрепени от
доказателства и с характер на предположения.
Като цяло механизмът на съставяне на неистинските фактури до
момента на узнаването за тях от подсъдимата и нареждане от нейна страна да
се платят, остава неустановен. В това число остава неустановено кой и как е
избирал имената на търговците, вписани във фактурите и техните ЕИК, и
изобщо ЕИК, доколкото за част от случаите те не съвпадат с истинските ЕИК
на търговците, как са се избирали и самите доставки, доколкото в част от
случаите те изобщо не отговарят на дейността на истинските търговци. Като
цяло, заключението за установените факти и доказателства за тях е, че се касае
за явна фалшификация на документация. Неустановено остава и точното
участие на подсъдимата в този процес. Оттам нататък, неустановено остава
как неистинските фактури са достигали до подсъдимата и от кого точно са й
представяни. Ето защо, предположение е, че подсъдимата договаряла с реални
26
лица, но била подвеждана в тяхната самоличност, след което са се издавали
фактури. Както вече се посочи по-горе, договаряне с мними представители на
търговците, с оглед тяхната многобройност и специфика на търговските
отношения, е крайно неправдоподобно. То не е и единственият механизъм, по
който подсъдимата на практика може да използва неистинските фактури като
основание за нареждане на плащания по тях. Съставянето на фактурите и
използването им от подсъдимата за целите на плащанията е възможно да стане
и по съвсем друг начин – като напълно съзнателен процес, в който фактурите
са изготвени самоцелно като неистински документи, без зад това да стоят
никакви мними договорни и преддоговорни отношения. Съответно - не са
съществували лица, които да подвеждат подсъдимата, че са търговци, а не са,
каквато е тезата на обвинението.
Подобно на механизма на изготвяне на гражданските договори, ще се
отбележи, че тезата на обвинението за мнимото представителство в устно
договаряне и при фактурите е напълно необоснована, явява се и крайно
неправдоподобна. Освен че няма никакви доказателства, които да говорят за
такива реални договарящи лица, неправдоподобността се извежда от логиката
на нормалните стопански отношения. Обичайният начин, по който се стига до
търговско договаряне е чрез преддоговорни контакти, в които страните се
опознават и проверяват. А когато става въпрос за стопански нужди на
публична институция, каквато е Службата „ЗСУ“, нуждите от съответните
доставки са публични, съставя се съответната договорна документация и
кореспонденция, в който процес и самият контрагент научава за нуждите на
институцията и това му участие няма как да остане анонимно, както се
застъпва в обвинителната теза.
Тезата за мнимо представителство е неправдоподобна и заради
многобройността и систематичността на издадените и одобрени за плащане от
подсъдимата фактури, издавани през годините от едни и същи привидни
търговци, които няма как да са я заблуждавали повтарящо се, още повече –
при отсъствието на каквито да е доставки след това, и който процес говори за
неслучайност на ролята на подсъдимата в това.
Тезата на обвинението за такова устно договаряне е неправдоподобна и
заради това, че не съдържа никакво логично обяснение за начина, по който
лицата са узнавали за необходимостта на общинската институция от
определени стоки или услуги, така че узнаването да се следва от търсене на
реални контакти и договаряне.
В същото време, не се заявява от прокурора друг механизъм на участие
на подсъдимата в съставяне и използване на неистинските фактури, и който
механизъм може да бъде само съзнателен. Ето защо и такъв механизъм остава
неустановен категорично, и най-вече не се твърди от обвинението.
Обвинението заявява благоприятния за подсъдимата факт на несъзнателно
участие в описания процес, като заблуждавана в самоличността на лицата.
Прокурорът не твърди неблагоприятния за подсъдимата факт, респективно -
27
не я обвинява в него, че съзнателно е участвала в послужване с неистински
документи за целите да нарежда плащания от бюджета на Службата. Ето защо,
освен другото, и поради обвинителната рамка, на отделно основание, съдът не
може да си служи с други фактически предпоставки за изводите си, освен тези
за несъзнателно участие на подсъдимата в представената фактология. Дори да
са налице доказателствени индиции за съзнателен механизъм на послужване с
неистинските фактури, съдът не може да ги обсъжда, нито да се обвързва с
тях.
В заключение - сключване на устни договори и с лица, които
действително са се явявали пред подсъдимата, но не били действителни
представители на съответния търговец, т.е. приписвали са си чужда
идентичност, остава положение с изцяло хипотетичен характер. Така заявено
в обвинителния акт, възприето и в присъдата, твърдението не почива на
никакви доказателства и е с характер на предположения.
Единственото безспорно установено положение в механизма на
изготвяне на частично неистинските фактури в техния окончателен вид, и
което се възприе от въззивната инстанция, е, че подсъдимата е разпореждала и
одобрявала изплащането на сумите по неистински фактури, като подписвала
разходните касови ордери. Също и че доставки по фактурите нямало.
Плащанията и тук ставали като лицата с фактурите отивали при
счетоводителя М. Д., тя нареждала плащане, като преди това съгласувала с
подсъдимата, която съответно й разпореждала да се извърши плащане.
Разпореждането включвало да се плати независимо че към фактурите нямало
документи, които удостоверяват изпълнение.
След това лицето отивало при касиера св. Е. Х. и предавало фактурата.
В този процес лицето не удостоверявало самоличност и представителна власт.
След съставяне на ордера св. Е. Х. го занасяла за подпис на счетоводителя -
св. М. Д., и подсъдимата, които го подписвали. Съответно, никой от тази
верига не правел проверка за лицата, получаващи плащането и дали се плаща
срещу изпълнени доставки. Също така, като цяло, в тази верига, нито
касиерът, нито счетоводителят действали самостоятелно, а действали така
поради правомощието и решението на подсъдимата да нарежда и одобрява
плащането.
По-натам, за разлика от описаното в обвинителния акт и възприето и от
първостепенния съд, въззивната инстанция не прие за установено, че имало
случаи, в които и подсъдимата лично носила в счетоводството процесни
фактури, по които по-късно да се изплащат суми на неустановено лице. Такъв
факт не се извежда стриктно от показанията на лицата с отношение към
механизма на изплащане – счетоводителя М. Д. и касиера Е. Х..
Като цяло техните показания, особено тези пред окръжния съд, точно в
частта на тези обстоятелства са и доста уклончиви, лишени от конкретика и с
тенденция към обобщения и типизиране на описания начин на работа по
принцип. Ето защо, въззивната инстанция не прие подсъдимата да е носила
28
фактури, по които да се съставят разходни касови ордери, а прие, че фактурите
са носени от неизвестни лица, на които се плащало от касиера Е. Х., но винаги
след нареждане и одобрение от подсъдимата, доколкото нито касиерът, нито
счетоводителят имали правомощия да вземат сами такива решения, нито са
вземали и на практика такива решения.
Следва да се отбележи, че това подсъдимата да е носила лично процесни
фактури в счетоводството не е възприето от първостепенния съд, /респективно
от обвинението, доколкото окръжният съд е повторил твърдяната обвинителна
фактология/, в описателната конкретика на всяка отделна фактура. В това
описание липсва случай, в който фактура да е представяна от подсъдимата.
Напротив, за всички случаи е описано, че фактурите са представени от
неизвестно лице. Това и отговаря на доказателствата по делото. Отбелязване,
че и подсъдимата е носила фактури е направена изолирано в общата част на
мотивите на присъдата, но по-натам, в конкретиката на фактите – не
присъства. Това донякъде придава непоследователност на мотивите, копирали
съответната непоследователност и на обвинителния акт, но тя не се отразява
съществено на релевантната фактология и не я променя.
Също така, за разлика от възприетото от първостепенния съд, повтарящо
твърдението и на прокурора в обвинителния акт, настоящата инстанция не
прие за установено, че плащанията по такива фактури ставало и по банков
път. Банкови разплащания по тези фактури не е имало, няма никакви
доказателства, които да говорят за това. Напротив, плащанията са ставали
само в брой, и това се установява от показанията на св. Д. и св. Х., както и от
съставената документация за плащания в брой - разходни касови ордери. При
това са съставяни ордери без никаква идентификация на лицето, получило
сумата, както и без негов подпис. Отделно от това, към ордера нямало
документи, които да удостоверяват изпълнение на доставката.
По този начин, в периода 2009 – 2011г. подсъдимата разпореждала да се
извършат плащания по множество неистински фактури, по които нямало
изпълнение. Сумите се изплащали на изцяло анонимни лица, без никакви
следи, по които да се проследи пътят на изплатената сума. Принос към тази
анонимност имали и неистинските фактури - привидно издавани от търговци,
които не са ги издавали, включително от несъществуващи търговци.
При описанието на всеки случай, въззивният съд следва систематиката
на обвинението, респективно и на присъдата, при която плащанията са
подредени не хронологично през всички години от периода, а според отделния
издател на фактурите и хронологично само за този издател и само в
съответната година.
Така описаните общи положения касаят и присъстват в особеностите на
издаване и използване на всяка една фактура.
Плащания по неистински фактури през 2009г. /общо 25/
29
1.В периода 06.03. – 24.03.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 68/06.03.2009г. в размер на 8 270.00 лв.,с касов бон,
за СМР, състоящи се в подмяна на ламинат и латексово боядисване в
Социално учебно професионално заведение, град Банско, с привиден издател
„Тани-97“ ЕООД, град София.
На 24.03.2009г. подс. Е. П. разпоредила стойността на фактурата да бъде
платена на неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
136/24.03.2009г.
2. В периода 20.03. – 29.04.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура от 20.03.2009г. в размер на 3 500.00 лв., с касов бон, за
доставка и монтаж на парапет в Домашен социален патронаж, с привиден
издател „Тани-97“ ЕООД, град София.
На 29.04.2009г. подс. Е. П. разпоредила. стойността на фактурата да
бъде платена на неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен
РКО № 219/29.04.2009г.
3. В периода 20.03. – 29.04.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура, от 20.03.2009 г. в размер на 2 100.00 лв., с касов бон,
за проведен Великденски концерт, с привиден издател „Тани-97“ ЕООД, град
София.
На 17.04.2009г. подс. Е. П. разпоредила фактурата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
191/17.04.2009г.
4. В периода 04.03. – 19.03.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 3989 от 04.03.2009г. в размер на 7 530.00 лв., с
касов бон, за шпакловка на стени и латексово боядисване в Дневен център
„Здравец“, с привиден издател „Прима стар“ ЕООД, София.
На 19.03.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата по фактурата да бъде
платена на неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№134/19.03.2009г.
5. В периода 23.09. – 26.09.2009 г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1488/23.09.2009г. в размер на 12 142.80 лв., с касов
бон, за доставка и извършване на ремонтни работи, включващи доставка на
ПВЦ витрина, водоустойчив ламинат, гипсоизолация, фибран, шпалковка с
мрежаи теракол, зидария, мазилка, санитария в Дневен център за възрастни с
увреждания /ДЦВУ/ село Места, с привиден издател „Макс 2003“ ЕООД,
На 26.09.2009г. Е. П. разпоредила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
30
614/26.09.2009г.
6. В периода 23.09. – 26.09.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1487/23.08.2009г., в размер на 7 566.69 лв., с касов
бон, за шпакловка на стени, боядисване и направа на гипсокартон на таван с
вата в Дневен център за възрастни с увреждания /ДЦВУ/ град Добринище, с
привиден издател „Макс 2003“ ЕООД
На 26.09.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата по фактурата да бъде
платена на неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
615/26.09.2009 г.
7. В периода 11.12. – 28.12.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 4766/11.12.2009г., в размер на 1 700.00 лв., с касов
бон, за проведена опознавателна екскурзия в Р. България, с привиден издател
ЕТ „Л. В.Л.К.“.
На 28.12.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№947/28.12.2009г.
8. В периода 16.03. – 15.04.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 8198/16.03.2009г., на стойност 3 700.00 лв., с касов
бон, за кърпеж на стени за латексово боядисване в Домашен социален
патронаж гр. Банско, с привиден издател „Лили 2007“ ЕООД.
На 15.04.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
182/15.04.2009г.
9. В периода 27.11. – 21.12.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2907/27.11.2009г., на стойност 3 170.00 лева, с
касов бон за доставка и транспорт на дърва за огрев и въглища, с привиден
издател „Лили 2007“ ЕООД.
На 21.12.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
915/21.12.2009 г.
10. В периода 07.03. – 18.03.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 5119/07.03.2009 г., на стойност 7 700.00 лева, с
касов бон, за проведено зелено училище, осигуряване на храна и нощувки. с
привиден издател „К.Т.К.“ЕООД.
На 18.03.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
31
132/18.03.2009г.
11. В периода 21.10. – 28.12.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2403/21.10.2009 г., на стойност 2 500.00 лв. с касов
бон, за организиране на прегледи и терапия на деца и лица, с привиден
издател „Е.П.С.И. 2007“ ЕООД.
На 28.12.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
948/28.12.2009г.
12. В периода 10.11. – 18.12.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1194/10.11.2009 г., на стойност 3 270.00 лв. с касов
бон, за частична подмяна на ел. инсталация в Домашен социален патронаж,
село Места, с привиден издател „Ивет Къмпани“ ЕООД.
На 18.12.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№898/18.12.2009г.
13. В периода 12.08. – 17.08.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № *********/12.08.2009г., на стойност 6 378.36 лв., с
касов бон, за ремонт на Дневен център за възрастни в град Добринище, с
привиден издател „Ивас 2005“ ООД.
На 17.08.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
524/17.08.2009г.
14. В периода 12.08. – 13.08.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № *********/12.08.2009 г., на стойност 10 422.11 лв.,
с касов бон, за двустранен кофраж, армировка на стени и полета, поставяне на
филц, парапети и облицовка на камък на Дневен център за възрастни хора с
увреждания, град Добринище, с привиден издател „Ивас 2005“ ООД.
На 13.08.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№514/13.08.2009г.
15. В периода 28.04. – 29.04.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 10000422/28.04.2009г. на стойност 3 700.00 лв. с
касов бон, за организация на благотворителен великденски бал, с привиден
издател ЕТ „Ж. -С.В.“.
На 29.04.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
32
№218/29.04.2009г.
16. В периода 12.03. – 15.04.2009. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2615/12.03.2009г., на стойност 4 700.00 лв., с касов
бон, за снемане на стара подова настилка в Домашен социален патронаж, гр.
Банско, с привиден издател „Евро Транс Лиз“ ЕООД, град София.
На 15.04.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
181/15.04.2009г.
17. В периода 29.04. – 19.05.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2309/29.04.2009 г., на стойност 490.00 лв., с касов
бон, за извършена транспортна услуга Банско – Рилски манастир, с привиден
издател „Евро Транс Лиз“ ЕООД, град София.
На 19.05.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
261/19.05.2009.
18. В периода 29.04. – 19.05.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2378/ 29.04.2009г. на стойност 630.00 лв., с касов
бон, за транспортна услуга, с привиден издател „Евро Транс Лиз“ ЕООД,
град София.
На 19.05.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
260/19.05.2009г.
19. В периода 20.03. – 29.04.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2223/20.03.2009г., на стойност 3 200.00 лева, с
касов бон, за транспортна услуга по маршрут Банско – Варна – Банско, с
привиден издател „Велан ВК“ ЕООД.
На 29.04.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
220/29.04.2009г.
20. В периода 23.11. – 27.11.2009г. в счетоводството на службата била
представена Фактура № 1785 / 23.11.2009 г., на стойност 14 190.00 лв., с
касов бон, за доставка на материали по опис за Клуб на пенсионера село
Осеново, с привиден издател „Агро Лес Груп“ ООД.
На 27.11.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
806/27.11.2009г.
33
21. В периода 23.11. – 25.11.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1787/23.11.2009г., на стойност 9 900.00 лв., с касов
бон, за СМР, съгласно Акт 19, изпълнени в Дневен център за възрастни с
увреждания, село Места, с привиден издател „Агро Лес Груп“ ООД.
На 25.11.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№796/25.11.2009г.
22. В периода 23.11. – 25.11.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1788/23.11.2009г., на стойност 8 700.00 лв., с касов
бон, за СМР, изпълнени в Дневен център за възрастни с увреждания, град
Добринище съгласно Акт 19, с привиден издател „Агро Лес Груп“ ООД.
На 25.11.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№797/25.11.2009г.
23. В периода 30.12. – 31.12.2009г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1885/30.12.2009 г., на стойност 1439.03 лв. с касов
бон, за транспорт и доставка на 60 дърва за огрев, с привиден издател „Агро
Лес Груп“ ООД.
На 31.12.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
994/31.12.2009г.
24. В периода 30.11. – 21.12.2009г. в счетоводството на Службата била
представена фактура № 2532/30.11.2009 г., на стойност 1 970.00 лв. с касов
бон, за доставка и монтаж на колянов вал на микробус, с привиден издател
„К.Т.К.“ ЕООД.
На 21.12.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№913/21.12.2009г.
25. В периода 03.12. – 21.12.2009г. в счетоводството на Службата била
представена фактура № 2503/03.12.2009г., на стойност 1 980.00 лв. с касов
бон, за ремонт на преден мост, с привиден издател „К.Т.К“ ЕООД
На 21.12.2009г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№916/21.12.2009г.
Общият размер на сумите, платени през 2009 г., по така описаните
34
фактури е 130 848,99 лв. /в този смисъл е съдебно-счетоводна експертиза/
Плащания по неистински фактури през 2010г. /общо 21/, с
номерация продължение от предходната 2009г.
26. В периода 26.10. – 23.11.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 273/26.10.2010г., на стойност 1 202.00 лв., с касов
бон, за доставка, монтаж и баланс на автомобилни гуми, с привиден издател
„Радиал“ ООД.
На 23.11.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№316/23.11.2010г.
27. В периода 24.06. – 08.07.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 47/24.06.2010г., на стойност 767.00 лева, с касов
бон, за радиатор – панел 200/55, маркуч и ВиК части за Домашен социален
патронаж, село Места, с привиден издател „Прима стар 2000“ ЕООД.
На 08.07.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№549/08.07.2010г.
28. В периода 14.07. – 06.08.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура от 14.07.2010 г. без номер, на стойност 367.00 лв., с
касов бон, за изработка на информационни брошури, с привиден издател
„Прима стар 2000“ ЕООД.
На 06.08.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№627/06.08.2010г.
29. На 30.09.2010г. в счетоводството на Службата била представена
Фактура № 1896/30.09.2010г., на стойност 3054.00 лв., с касов бон, за
мебели, предназначени за наблюдавано жилище, град Банско, с привиден
издател „Пинус“ ООД.
На 30.09.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№791/30.09.2010г.
30. На 30.09.2010г. в счетоводството на Службата била представена
Фактура № 1897/30.09.2010г., на стойност 4 438.00 лв., с касов бон, за
мебели, предназначени за Дневен ценър за възрастни с увреждания, град
Банско, с привиден издател „Пинус“ ООД.
35
На 30.09.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
770/30.09.2010г.
31. В периода 26.06. – 08.07.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2372/26.06.2010 г., на стойност 668.00 лв, за
доставка и монтаж на метална врата и решетка, предназначени за Клуб на
пенсионера село Кремен., с привиден издател ЕТ „Л.-В-Л-Л - К.“.
На 08.07.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
548/08.07.2010г.
32. В периода 21.01. – 29.01.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 714/ 21.01.2010 г., на стойност 505.00 лева с касов
бон, за дадена храна на ученици, с привиден издател ЕТ „Л.- В-Л-Л-К.“.
На 29.01.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
65/29.01.2010г.
33. В периода 04.01. – 26.02.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 47/04.01.2010г. на стойност 450.00 лева с касово
бон, за ремонт на ПВЦ врати и прозорци в Социално учебен професионален
център, град Банско, с привиден издател „Лили 2007“ ЕООД.
На 26.02.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№131/26.02.2010г.
34. В периода 10.07. – 27.07.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2451/10.07.2010 г. на стойност 250.00 лева, с касов
бон, за ремонт на врати и прозорци в Домашен социален патронаж, гр.
Банско, с привиден издател „Лили 2007“ ЕООД.
На 27.07.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
677/27.08.2010г.
35. В периода 16.10. – 05.11.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № **********/16.10.2010г., на стойност 3 546.73 лв., с
касов бон, за направа на настилка от каменни плочи – тротоар, направа на
каменна облицовка и монтажа на бетонови ивици в Домашен социален
патронаж село Места, с привиден изпълнител „К. Груп“ ЕООД.
На 05.11.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
36
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
883/05.11.2010г.
36. В периода 19.10. – 05.11.2010г. /в обстоятелствената част на
обвинителния акт и присъдата еднократно е допусната техническа грешка в
годината, посочена като 2009г./, в счетоводството на Службата била
представена Фактура № *********/19.10.2010г., в размер на 3358.62 лева, с
касов бон, за реконструкция на електрическата инсталация и монтаж на
електрически ключове в Дневен център за възрастни с увреждания град
Банско, с привиден издател „К. Груп“ ЕООД.
На 05.11.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
882/05.11.2010г.
37. В периода 26.10. – 08.11.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № **********/26.10.2010г., на стойност 4300.00 лева, с
касов бон, за СМР, изпълнени в Дневен център за възрастни хора с
увреждания град Банско съгласно Акт, с привиден издател „К. груп“ ЕООД.
На 08.11.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
884/08.11.2010г.
38. В периода 23.08. – 26.08.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1727/23.08.2010 г., на стойност 2 580.66 лева, с
касов бон, за боядисване в Наблюдавано жилище в град Банско, с привиден
издател „Драмел“ ООД.
На 26.08.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
670/26.08.2010г.
39. В периода 23.08. – 26.08.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1725/23.08.2010г. на стойност 2686.63 лева, с касов
бон, за боядисване в Наблюдавано жилище в град Банско, с привиден издател
„Драмел“ ООД.
На 26.08.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
669/26.08.2010г.
40. В периода 23.08. – 26.08.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1726/23.08.2010 г., на стойност 4088.70 лева с касов
бон, за боядисване в Дневен център за възрастни с увреждания град Банско, с
37
привиден издател „Драмел“ ООД.
На 26.08.2010г. подсъдимата наредила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
668/26.08.2010 г.
41. В периода 17.06. – 08.07.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2615/17.06.2010г., на стойност 650.00 лева, с касов
бон, за ламарина, метални скоби и импрегнирана изолация на покрив за Клуб
на пенсионера село Осеново, с привиден издател ЕТ „БМД –Д. Г.“ .
На 08.07.2010г. подсъдимата одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
555/08.07.2010 г.
42. В периода 07.01. – 29.01.2010 г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1001/07.01.2010 г., на стойност 517.00 лева, с касов
бон, за транспортна услуга, с привиден издател ЕТ „БМД-Д. Г.“.
На 29.01.2010г. подсъдимата одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
66/29.01.2010.
43. В периода 28.07. – 09.08.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2685/28.07.2010 г., на стойност 430.00 лева, с касов
бон, за ремонт на ПВЦ дограма и подмяна на обков в Дневен център за
възрастни с увреждания – седмична грижа град Банско, с привиден издател
ЕТ „БМД - Д.Г.“.
На 09.08.2010г. подсъдимата одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
635/09.08.2010 г.
44. В периода 23.07. – 09.08.2010 г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2672/23.07.2010 г., на стойност 430.00 лева, с касов
бон, за подмяна на стъклопакет в Дневен център за възрастни с увреждания –
седмична грижа град Банско, с привиден издател ЕТ „БМД-Д. Г.“.
На 09.08.2010г. подсъдимата одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
636/09.08.2010 г.
45. В периода 05.01. – 18.01.2010г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1887/05.01.2010 г., на стойност 960.00 лева, с касов
бон, за доставка на въглища, с привиден издател „Агро Лес Груп“ ООД.
На 18.01.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
38
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №16
/18.01.2010 г.
Тук следва да се отбележи непременно, че в диспозитива на обвинителния
акт и в мотивите на присъдата това деяние /по този пункт/ е копирано,
вписано е два пъти, при което общият обем на деянията по заплащане на
неистински фактури формално нараства – от 72 на 73, което се отразява
респективно на формалния общ брой на деянията изобщо. В диспозитива на
обвинителния акт деянието е дублирано, като пункт № 63 повтаря пункт № 55
/стр. 149 и стр. 147/. Всъщност се касае за едно и също деяние. В
обстоятелствената част на мотивите на присъдата деянието е описано
еднократно. По-натам обаче, излагайки кои деяния приема за съставомерни,
окръжния съд като е копирал диспозитива на обвинителния акт, е пренесъл и
това дублиране – и тук пункт № 63 повтаря пункт № 55. /стр. 191 и стр. 189 от
мотивите/ Съдът не е съобразил дублирането, което е от чисто техническо
естество, и по този начин е вписал в диспозитива на присъдата, че общият
брой деяния, които подсъдимата е извършила като престъпление по чл. 219,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е 89. Всъщност, доколкото се касае за копиране на
едни и същи пунктове от обвинението – броят на деянията е по-малък.
46. На 29.12.2010г. в счетоводството на Службата била представена
Фактура № **********/29.12.2010г., на стойност 6 272.59 лева, с касов бон,
за доставка и монтаж на климатик, с привиден издател „К. груп“ ЕООД.
На 29.12.2010г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. Сумата била платена на лицето, но за това не бил съставен
РКО.
Общият размер на сумите, платени през 2010 г., по така описаните
фактури е 41 521,93 лв. /в този смисъл е и съдебно-счетоводна експертиза/
Плащания по неистински фактури през 2011г. /общо 26/ с номерация
продължение от предходната година.
47. В периода 22.02. – 07.03.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура №345/22.02.2011 г., стойност 486.00 лева, с касов бон,
за ремонт на повдигаща рампа в Дневен център за възрастни с увреждания, гр.
Банско, с привиден издател „Радиал“ ООД.
На 07.03.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО № 156/
07.03.2011 г.
48. В периода 21.07. – 28.07.2011г. в счетоводството на Службата била
39
представена Фактура № 421/21.07.2011 г., в размер на 970.00 лева, с касов
бон, за авторемонт, с привиден издател „Радиал“ ООД.
На 28.07.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
609/28.07.2011г.
49. В периода 12.09. – 07.10.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 512 / 12.09.2011г., в размер на 1 160.00 лева, с касов
бон, за ремонт на автомобил марка „Фолксваген“, с привиден издател
„Радиал“ ООД.
На 07.10.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
784/07.10.2011г.
50. В периода 21.09. – 07.10.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2263/21.09.2011г., на стойност 2 486.40 лева, с касов
бон, за ремонт на вертикална хидравлична платформа, с привиден издател
„Пинус“ ООД.
На 07.10.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
782/07.10.2011г.
51. В периода 30.03. – 21.04.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2548/30.03.2011 г. на стойност 968.21 лева, с касов
бон, за грундиране и импрегниране на под и за полагане на настилка от
линулеум, с привиден издател „Макс 2003“ ЕООД.
На 21.04.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
293/21.04.2011 г.
52. В периода 28.04. – 10.05.2011 г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2552 / 28.04.2011 г., на стойност 861.01 лева, с
касов бон, за врати – шпервани и брави – секретни, с привиден издател
„Макс 2003“ ЕООД.
На 10.05.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
2552/28.04.2011 г.
53. В периода 29.04. – 10.05.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2553/29.04.2011г., на стойност 1 161.22 лв., с касов
бон, за доставка на фурнировани плоскости и армирано стъкло, с привиден
40
издател „Макс 2003“ ЕООД.
На 10.05.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
365/10.05.2011 г.
54. В периода 15.09. – 17.10.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2664/15.09.2011 г., на стойност 3 347.04 лева, с
касов бон, за латексово боядисване на стени и тавани, с привиден издател
„Макс 2003“ ЕООД.
На 17.10.2011г. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на неустановено
лице. За извършеното плащане бил съставен РКО № 792/17.10.2011 г.
55. На 22.09.2011 г. в счетоводството на Службата била представена
Фактура № 2672/22.09.2011г., на стойност 1056.96 лева, с касов бон, за
латексово боядисване на стени и тавани, с привиден издател „Макс 2003“
ЕООД.
На 20.10.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
811/20.10.2011 г.
56. В периода 24.02. – 07.03.2011 г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1535 / 24.02.2011 г., на стойност 620.00 лева, с касов
бон, за транспортна услуга, с привиден издател „Коректа“ ЕООД.
На 07.03.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№155/07.03.2011 г.
57. В периода 26.07. – 29.07.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1607/26.07.2011г., на стойност 1 150.00 лева, с
касов бон, за транспортна услуга, с привиден издател „Коректа“ ЕООД.
На 29.07.2011г. подс. Е. П. одобрила същата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
612/29.07.2011 г.
58. В периода 04.08. – 19.08.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1659 / 04.08.2011 г., на стойност 1 200.00 лева, с
касов бон, за транспортна услуга, с привиден издател „Коректа“ ЕООД.
На 19.08.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
657/19.08.2011 г.
41
59. В периода 08.03.– 24.03.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № *********/08.03.2011 г., на стойност 679.00 лв., с
касов бон, за монтаж на редуцирвентил, монтаж на флашов водомер, монтаж
на спирателен кран с предпазна гарнитура, с привиден издател „К. груп“
ЕООД.
На 24.03.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
213/24.03.2011 г..
60. В периода 04.03. – 22.03.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № *********/04.03.2011г., на стойност 2051.40 лв., с
касов бон, за поцинкована ламарина, летви иглолистни и шперплат 21 мм, с
привиден издател „К. груп“ ЕООД.
На 22.03.2011 г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
191/22.03.2011 г.
61. В периода 13.05. – 20.06.2011 г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 547/13.05.2011 г. на стойност 640.40 лева, с касов
бон, за доставка и монтаж на луминисцентни осветителни тела и
протИ.влажни осветителни тела, с привиден издател ЕТ „К.“.
На 22.03.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
484/20.06.2011г.
62. В периода 01.08. – 16.08.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 492/01.08.2011г., на стойност 1392.00 лева, с касов
бон, за доставка на ламинат, подложки и лайсни, с привиден издател ЕТ „К.“.
На 16.08.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице .За извършеното плащане бил съставен РКО №
642/16.08.2011г.
63. В периода 03.08.. – 16.08.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 497/03.08.2011г., на стойност 1094.40 лева, с касов
бон, за доставка на мокет и пътеки, с привиден издател ЕТ „К.“.
На 16.08.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО
№643/16.08.2011г.
64. В периода 05.08. – 16.08.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 506/05.08.2011 г. на стойност 712.00 лева, с касов
42
бон, за доставка на балатум и лайсни, с привиден издател ЕТ „К.“.
На 16.08.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
644/16.08.2011г.
65. В периода 09.03. – 23.03.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1792/09.03.2011 г. на стойност 980.00 лева, с касов
бон, за доставка на надземен пожарен кран, пожарогасители и аварийни
лампи, с привиден издател ЕТ „Ж.-Ст. В.“.
На 23.03.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
201/23.03.2011г.
66. В периода 28.07. – 16.08.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1856/28.07.2011г. на стойност 569.50 лева, с касов
бон, за зареждане пожарогасители, профилактика на евакуационно осветление
и подмяна на маркучи, с привиден издател ЕТ „ Ж. – Ст. В.“.
На 16.08.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
645/16.08.2011г.
67. В периода 19.02. – 17.03.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 1911/19.02.2011г. на стойност 520.00 лева, с касов
бон, за куклен театър, с привиден издател „Драмел“ ООД.
На 17.03.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
157/17.03.2011г.
68. В периода 11.08. – 17.08.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 8030/11.08.2011г., на стойност 380.00 лева, с касов
бон, за дадена храна, с привиден издател ЕТ „БМД- Д.Г.“.
На 17.08.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
648/17.08.2011г.
69. В периода 19.08. – 13.09.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2463/19.08.2011г. на стойност 2 772.00 лева, с касов
бон, за доставка и транспорт на дърва за огрев, с привиден издател „Агро Лес
Груп“ ООД.
На 13.09.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
43
693/13.09.2011г.
70. В периода 09.08. – 19.08.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2451/09.08.2011 г. на стойност 890.00 лева, с касов
бон, за доставка на храна, с привиден издател „Агро Лес Груп“ ООД.
На 19.08.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
658/19.08.2011г.
71. В периода 11.05. – 20.06.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 2349/11.05.2011 г. на стойност 1071.80 лева, с касов
бон, за доставка парапет и направа на покривна конструкция над рампа, с
привиден издател „Агро Лес Груп“ ООД.
На 20.06.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
483/20.06.2011г.
72. В периода 16.09. – 07.10.2011г. в счетоводството на Службата била
представена Фактура № 3658/16.09.2011 г. на стойност 1860.00 лева, с касов
бон, за туристическа услуга, с привиден издател „Арабеск“ ЕООД.
На 07.10.2011г. подс. Е. П. одобрила сумата да бъде платена на
неустановено лице. За извършеното плащане бил съставен РКО №
783/07.10.2011г.
Общият размер на сумите, платени през 2011 г., по така описаните
фактури е 31 079,34 лв. /в този смисъл е и съдебно-счетоводна експертиза/
В заключение, общият размер на сумите, заплатени през трите години –
2009, 2010 и 2011г. по така описаните всички /72 бр./ фактури е 203 450,26
лв.
2. Плащане на винетни стикери
Към 2007-2008г., на Службата „ЗСУ“ гр. Банско били предоставени шест
моторни превозни средства: „Ситроен Джъмпи“ с рег. № ******** с водач Г.
Н., „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ“ с рег. № ******** с водач Б. Г., „Форд
Транзит“ с рег. № ******** с водач Г. Ю., „Фолксваген Транспортер“ с рег.
№ ********, „ВАЗ 21214“ /Лада Нива/ с рег. № ******** с водач Х. Т.,
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******** с водач А. Т..
През 2009г. и 2010 г. Службата разполагала със седем автомобила.
44
Подс. П. не създала в Службата система за предварителен контрол за
законосъобразност, нямало определени лица, които да извършат контрол
преди извършване на плащането и да се уверят, че броят на винетните стикери
е толкова, колкото е броят на ползваните от службата автомобили. За
годините 2008, 2009г. и 2010г. без проверка преди разхода и без документ –
правно основание за плащането, въз основа на който да се увери, че се
закупуват точен брой винетни стикери, подсъдимата одобрявала разходи за
закупуване на винетни стикери в повече от броя на предоставени на службата
автомобили.
Одобрените и извършени по този начин плащания били следните:
1. Плащане с РКО от 29.01.2008г.
Подсъдимата одобрила плащане с РКО на 29.01.2008г., приложение
сметка 6064/ 5011-1549-1040-0-2, в полза на „Български пощи“ ЕАД, клон
Банско на сума в размер 536.00 лева. за закупуване на осем винетни
стикера, всеки на стойност 67 лв., при положение че автомобилите били
шест. „Български пощи“ ЕАД издало за това плащане фактура и касов бон.
По този начин, сумата в размер 134.00 лева, заплатена за два винетни
стикера в повече била разходвана без да е налице основание за това.
2. Плащане на неустановена дата месец януари 2009г.
На неустановена дата през месец януари 2009г. подсъдимата утвърдила за
изплащане и била платена на „Български пощи“ ЕАД клон Банско сума в
размер 670.00 лева за закупуване на десет винетни стикера, всеки на
стойност 67 лева, при положение, че автомобилите били шест, т.е. били
закупени четири стикера в повече, на обща стойност 268 лв, платени от
службата без основание.
Тук следва да се отбележи, че в диспозитива на обвинителния акт и в
мотивите на присъдата това деяние е копирано, вписано е два пъти, при
което общият обем от деянията по заплащане на винетни стикери формално
нараства – от три на четири, което се отразява респективно на формалния общ
брой на деянията изобщо. В диспозитива на обвинителния акт деянието е
дублирано, като пункт № 61 повтаря пункт № 35 /стр. 149 и стр. 144/.
Всъщност се касае за едно и също деяние. В обстоятелствената част на
мотивите на присъдата деянието е описано веднъж. По-натам обаче, излагайки
кои деяния приема за съставомерни, съдът като е копирал диспозитива на
обвинителния акт, е пренесъл и това дублиране – и тук пункт № 61 повтаря
пункт № 35. /стр. 186 и и стр. 190 от мотивите/
Съдът не е съобразил дублирането, което е от чисто техническо естество,
и по този начин е вписал в диспозитива на присъдата, че общият брой деяния,
които подсъдимата е извършила като престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26,
45
ал. 1 НК е 89. Всъщност, доколкото се касае за копиране на едни и същи
пунктове от обвинението – броят на деянията е по-малък.
3. Плащане с РКО от 29.01.2010г.
На 29.01.2010г. с РКО, приложение сметка 6064/5011-2524-1040-0-3, подс.
Е. П. утвърдила за изплащане на „Лукойл България“ ЕООД сума в размер на
737.00 лева за 11 броя винетни стикери, всеки по 67 лв., закупени с
квитанция № 1239532/28.01.2010 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, при положение, че към този период - 2009 – 2010 г. ЗСУ - Банско
разполагала със седем броя МПС. Така били закупени четири стикера в
повече, всеки по 67 лв., общо – 268 лв., платени без основание.
Въз основа на така одобрените от подсъдимата плащания по пункт 1-3,
били платени суми без основание в общ размер 670 лв.
В заключение, общият размер на заплатените суми по трите
направления дейност – за възнаграждения по неистински граждански
договори, по неистински фактури и за винетни стикери, както са описани, е
219 228, 39 лв. /двеста и деветнадесет хиляди двеста двадесет и осем лв. и
тридесет и девет ст./ Този размер е коректният аритметичен сбор от всички
заплатени процесни суми. Той е по-малък от вменения - 222 263, 19 лв.,
възприет и от присъдата, и който не се установява от доказателствата по
делото, т.е. той е необоснован. За разликата между по-малкия и по-големия
размер на плащания от страна на Службата, съставляващи понесените от нея
щети, подсъдимата следва да бъде оправдана, съответно – присъдата в тази
част – изменена.
Това се явява разликата между 222 263, 19 лв. и 219 228, 39 лв.,
възлизаща на 3 034, 80лв.
В заключение, така описаните три направления на дейност на
подсъдимата, означени най-общо по предмета си като: граждански договори,
фактури и винетни стикери, съставляват съдържанието на обвинението по
първия пункт на обвинителния акт – за продължавано престъпление
безстопанственост, извършена по непредпазлИ.ст – по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК. Твърди се от прокурора, а това е възприето и от окръжния съд, че
престъплението се свежда до извършване на 89 отделни деяния, което
съответства на посочената от прокурора, респективно и от съда номерация на
деянията.
В действителност, стриктният брой деяния не е 89, а 86. Като вече се
посочи във фактическата част по-горе, прокурорът, съответно и окръжният
съд, са допуснали при номерирането трикратно дублиране на деяния– т.е.
дублиране на три отделни деяния – едно, касаещо винетните стикери, едно,
46
касаещо граждански договор и едно – неистинска фактура, грешно
завишаващи броя на деянията изобщо. Ето защо, налице е основание за
съответно изменение на присъдата на окръжния съд чрез съответната
корекция на броя на деянията - 86 вместо 89.
Прегледът на установените факти показва, че в тях влизат: 11 деяния с
предмет - граждански договори, 3 деяния с предмет - винетни стикери и 72
деяния с предмет – неистински фактури.
IV. Плащания на горИ. и смазочни материали
Общи положения
В периода 31.01.2008г. - 21.11.2011г., в който подс. Е. П. управлявала
Службата „Заведения за социални услуги“, гр. Банско за осъществяване на
дейността си Службата притежавала няколко леки автомобили. Един от
тях - „Форд Транзит“ с рег. № ******** се управлявал от св. Г. Ю.. Друг
автомобил бил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, който още
през 2005г. обаче бил реално предоставен от подс. П. на Ски клуб Банско. Това
станало с пълномощно № 69/14.01.2005г., с което подсъдимата в качеството
й на главен специалист „ЗСУ“ Банско упълномощавала Р. Д. К. - шофьор при
Ски клуб Банско, да управлява автомобила „Фолксваген Транспортер“, с рег.
№ ******** - собственост на Служба „ЗСУ“. /пълномощно на л. 150, т. 35 ДП/
Автомобилите на „ЗСУ“ Банско зареждали горИ. и смазочни материали
от бензиностанции на „Петрол“ АД съгласно сключен договор №3/18.06.2007г.
между дружеството и Община Банско. Зареждането ставало чрез електронни
карти „Транскарт“, издавани индивидуално за всеки автомобил. Картата
съдържала деветнадесет-разряден номер и регистрационния номер на
съответния автомобил, който зарежда с нея. Зареденото горИ. и материали се
фактурирали от „Петрол“АД на Службата ЗСУ Банско всеки месец, с фактура
Не се установява обаче обстоятелството, заявено в обвинителния акт,
възприето и в присъдата, че фактурите издавани от „Петрол“ АД към този
момент били електронни. Напротив. Установява се от специална справка от
„Петрол“ АД, че дружеството е започнало да издава електронни фактури от м.
февруари 2013г., на електронен адрес ******@abv.bg, което начало е след
инкриминирания период, респективно в последния са издавани обикновени
фактури. /писмо – отговор на Петрол АД - л. 158, т. 1 ДП/
Във фактурата на „Петрол“АД се съдържала информация за: номера на
картата, номер на фискалния бон, адреса на бензиностанцията, вида и
количеството на зареденото горИ., единична цена, облагаема стойност на
сделката, стойност на ДДС и обща стойност с ДДС.
Към фактурата се прилагала подробна разпечатка, в която били посочени
датата, часът и мястото на използване на конкретната карта, както и видът,
47
количеството и единичната цена на зареденото горИ. и смазочни материали.
При постъпване на съответната фактура от „Петрол“ АД, подсъдимата П.
я одобрявала за плащане и същата била заплащана на дружеството от
бюджета на Служба „Заведения за социално подпомагане“, Банско, по банков
път.
За служба ЗСУ били издадени от „Петрол“ АД, наред с други и две карти
с номера, в които фигурирал регистрационният номер на автомобил - №
********, какъвто автомобил Службата нямала. Тя притежавала, макар и да
не ползвала, описания вече автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег. №
********, предоставен на Ски клуб Банско. Картите издадени за автомобила с
рег. № ******** били:
№ 7670017122301467202 ******** и
№ 7670017122310544008 ********.
Независимо че в картите бил отбелязан регистрационният номер на
автомобил № ********, само който можел да зарежда с тях, и който
именно автомобил зареждал с тях, заредените и фактурирани с тези карти от
въпросния автомобил горИ. и смазочни материали се фактурирали, отчитали и
осчетоводявали в Служба „ЗСУ“ гр. Банско като разходи извършени от
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, с водач св. Г. Ю.. В
действителност св. Ю. не бил негов водач.
При това, верен е фактическият извод на окръжния съд, че горИ.то
зареждано от автомобил № ********, с картите издадени за него, не било
използвано за нуждите на Служба „Заведения за социални услуги“
Банско.
Съгласно издадени от „Петрол“ АД фактури за периода 01.01.2008г.-
30.01.2011г.:
карта № 7670017122301467202 ******** била използвана за зареждане
на горИ. в периода 01.01.2008г. - 30.09.2010г.
карта № 7670017122310544008 ******** била използвана за зареждане на
горИ. в периода 01.10.2010г. – 30.11.2011г.
Установява се от справка от МВР, ОДВР – Благоевград, сектор Пътна
полиция Благоевград, че с рег. № ********, на 11.10.2004г. е регистриран
автомобил марка „Шкода Фабия“, горИ. – бензин, със собственици: ЕТ „В.
В. – В.“ от Благоевград, ул. „***“ , бл. *, ет. *, ап. * и В. В. А.. – на същия
адрес /справка на л. 176, т. 35 ДП/
В действителност описаните две карти били използвани от неустановено
лице или лица, които зареждали горИ. и смазочни материали за този
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ********, в периода от неустановена дата
на месец февруари 2008г до 31.01.2012г. Зареждането ставало обичайно в
бензиностанции на „Петрол“ АД в района на общините Банско и Разлог.
Тъй като фактурите били издавани на Службата „ЗСУ“ Банско, за
нуждите на счетоводното оправдаване, както бе отбелязано, съответните
48
разходи за автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******** били оформяни
като разходи, направени от лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.
№ ********.
В частност, подсъдимата нареждала на св. Г. Ю. - шофьор в Службата
„ЗСУ“ Банско, и който управлявал друг автомобил - „Форд Транзит“ с рег. №
********, да съставя пътни листове за уж изминати от него с автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******** разстояния, каквито св. Ю.
реално не бил изминавал. Подсъдимата казвала на св. Г. Ю., че по този начин
Службата подпомагала финансово Ски клуба.
Такива превози св. Г. Ю. реално не бил извършвал. По нареждане на
подсъдимата той вземал пътни листове от св. Е. Х. и после вписвал в тях
измислени маршрути. Дните от седмицата, за които се вписвали фиктивните
превози били обичайно събота и неделя, а разстоянията – големи, до
отдалечени места, например до градове на крайбрежието - Варна, Бургас,
Ахтопол, Несебър, или дори такива извън страната – в Гърция - Атина, Солун,
Кавала, така че чрез представените изминати километри и нормата за разход
на горИ., технически да бъде оправдано зареденото количество горИ. по
издадените фактури за автомобила „Шкода Фабия“ рег. ********.
Съставените по този начин неверни документи, с вписани в тях неверни
обстоятелства - пътни листове за неизвършени превози, били отчитани от св.
Г. Ю. в счетоводството на Службата със счетоводител св. М. Д.. Тъй като
превозите били фиктивни, за тях липсвали и издадени на св. Г. Ю.
командировъчни заповеди. Липсвали заповеди и за полагане на труд през
почивни дни. Разходите направени с двете карти: № 7670017122301467202
******** и № 7670017122310544008 ******** се заплащали от бюджета на
ЗСУ Банско, по нареждане и одобрение от подсъдимата.
В същото време, Ски клуб Банско, който реално ползвал автомобила
„Фолксваген Транспортер“ с рег. ********, сам заплащал горИ.то и
смазочните материали за него, от собствения си бюджет и по пътни листове,
отчитани при касиера на клуба. Касиерът от своя страна ги предавал в
счетоводната къща, която обслужвала клуба - „Ай Джи Консулт“, гр. Банско.
Подсъдимата действала по описания еднообразен начин в течение на
четири години – от 2008 – 2011г.. В този период одобрила и на „Петрол“АД
съответно били изплатени суми от бюджета на Службата, по издадените
фактури за горИ. и смазочни материали, зареждани с издадените две процесни
карти в общ размер 59 827, 17 лв. /а не 59 830,17 лв., която сума е погрешно
изчислена в обвинителния акт и присъдата/
На това място въззивната инстанция намери за необходимо да отбележи,
че в обвинителния акт, както и в присъдата, в частта на регистрационните
номера на засегнатите автомобили - този, за който, са извършвани реално
разходите – рег. № ********, и този на който фалшИ. са фактурирани тези
разходи - „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, са допускани
технически грешки, сведени до това, че номерата на двата автомобила са
49
смесвани и разменяни, за тях са и изписвани други цифри.
Така, процесните две електронни карти за зареждане с горИ. вярно са
представени като предназначени за автомобил с рег. № ********, с какъвто
Службата не разполагала. Собственият на Службата автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ******** /коректно показан на стр. 10 от обвинителния
акт/ обаче по-натам в обвинителния акт е изписван грешно с рег. № ********
/стр. 11 на обвинителния акт/, също така е изписван с рег. № ******** –
номерата на автомобила, за който са били предназначени картите за
зареждане, но Службата нямала такъв автомобил. Това изписване се
наблюдава във всички обстоятелства на отделните пунктове на плащания на
горИ., където се посочва, че електронните карти за зареждане били
предназначени за автомобил с рег. № ********, но грешно е отразено, че това
е автомобилът „Фолксваген Транспортер“, докато той в действителност
изобщо не е с този регистрационен номер. /стр. 13 и следващите на
обвинителния акт/. Автомобил с рег. № ******** е автомобилът, чийто
реални разходи се оправдавани документално чрез неверните пътни листове за
лекия автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********.
Грешките с разменянето на регистрационните номера са допускани от
прокурора, копирани и от съда в присъдата. Грешките са засегнали
включително и формулировката в диспозитива на обвинението, респективно и
присъдата, където прокурорът, респективно, съдът, са посочили, че
издадените електронни карти били предназначени за лекотоварен автомобил
марка, модел „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, като същите не
били заредени на този автомобил или друг, предоставен на Службата и
ползван от нея. На практика прокурорът технически е допуснал смесване на
марката на автомобила - „Фолксваген Транспортер“ и номерата – неговия и
на автомобила, за който са били издадени картите.
Всъщност автомобилът „Фолксваген Транспортер“ е представен в едно
изречение на прокурора, съдържащо две твърдения - грешно и вярно. В
същото изречение и автомобил рег. № ******** е представен с две твърдения
– грешно и вярно. Това е така, доколкото електронните карти не са били
предназначени за лекия автомобил „Фолксваген Транспортер“ – а обратното е
грешно заявено от прокурора, който обаче вярно заявява, че картите са били
предназначени за автомобил рег. № ********, и от друга страна – горИ.то
действително не е било зареждано на автомобил „Фолксваген Транспортер“,
както вярно е заявил прокурорът, но пък е зареждано от автомобил рег. №
********, а обратното е погрешно заявено от прокурора.
Независимо от тези недостатъци на изложението, от цялостния контекст
на обвинението, от неговата последователност, свързаност и логика
/респективно и на присъдата/, се извежда ясно, че електронните карти за
зареждане, издадени от „Петрол“ АД са издадени за зареждане на лек
автомобил рег. № ********, но това не е автомобилът „Фолксваген
Транспортер“, собственост на Службата, и че автомобил с рег № ******** е
50
зареждал с картите, т.е. с тях реално са правени разходи. В същото време
автомобил „Фолксваген Транспортер“, собственост на Службата, е с рег. №
********. Той обаче още с пълномощно от 2005г. бил предоставен на Ски
клуб Банско за ползване. Респективно - реално не е ползван от Службата, а е
автомобилът, на който само фалшИ. са били фактурирани разходите на
автомобила с рег. № ******** и за целта са съставяни неверни пътни
листове.
От изложеното следва да се приеме, че прокурорът, респективно и
първостепенният съд, безкритично повторил съдържанието на обвинението, в
тази част на изложението си, са допуснали очевидни фактически грешки,
които обаче не се отразяват на яснотата на фактите, и не водят до фатални
последици за законосъобразността както на обвинителния акт, така и на
присъдата. При това фактите свързани с тези два автомобила, и в частност
тяхната индивидуализация, следва да се приемат по начина, установен и
описан от въззивния съд.
Всъщност, едва въззивната инстанция, при собствения прочит на
доказателствата, установи, въз основа на доказателства, каквито са били
налице и пред прокурора, и пред първостепенния съд, че автомобилът с рег. №
******** /за който са издадени двете процесни електронни карти/ е марка
„Шкода Фабия“, т.е. е съвсем различен от „Фолксваген Транспортер“, при
което съвсем недвусмислено и ясно става, че със смесването на номерацията
на двата автомобила прокурорът, респективно окръжният съд са допуснали
очевидни грешки, т.е. от техническо естество.
Описаната грешка на първостепенния съд подлежи на корекция чрез
съответно изменение на присъдата.
Отделните пунктове на дейността на подсъдимата в това направление са
обособени съгласно одобрени от нея за изплащане общо 46 фактури за
заредено горИ. и смазочни материали, като всички фактури касаели зареждане
със съответното количество горИ. и смазочни материали от автомобил рег. №
********, приписани на автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№
********, групирани за съответната отчетна година, както следва:
Отчетна година 2008
В периода от неустановена дата през месец февруари 2008г. до
20.01.2009г. подс. Е. П. утвърдила за изплащане и в резултат на това били
заплатени със средства от бюджета на Служба „ЗСУ“ – Банско стойност по 12
фактури, за горИ. 6100.160 литра и 635,22 литра смазочни материали на
обща стойност 14 737, 60 лв. /в обстоятелствената част на обвинителния акт
и на присъдата сумата е грешно изчислена като – 14 740.60 лева/ заредени с
карта № 7670017122300467202 ********.
Зареденото горИ. и смазочни материали, издадените за тях фактури от
51
„Петрол АД, както и съставените за тях неверни пътни листове, по
описания по-горе общ механизъм, били както следва:
1.В периода 01.01. – 31.01.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 14
пъти. Първото зареждане било на 07.01.2008 г., а последното на 31.01.2008г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 414,200 литра, както и смазочните
материали били на стойност 901,87 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил три броя пътни листове, а именно:
№ 9970/05.01.2008г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 9971/12.01.2008г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 9972/19.01.2008г. за изминати 820 км с маршрут Банско- Плевен-
Банско
На неустановена дата през месец февруари 2008 г. подс. П. утвърдила
заплащането на фактура № 57048086/31.01.2008г., за заредени 414,200 литра
горИ. и смазочни материали на обща стойност 901.87 лева, платени на
същата дата.
2. В периода 01.02. – 29.02.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 22
пъти. Първото зареждане било на 03.02.2008г., а последното на 27.02.2008г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 429,150 литра и смазочни материали
били на стойност 975,52 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове:
№ 9976/02.02.2008г. за изминати 960 км по маршрут Банско- Плевен-
Банско
№ 9998/10.02.2008г. за изминати 340 км по маршрут Банско- Пловдив –
Банско
№ 9999/16.02.2008г. за изминати 1060 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10000/17.02.2008г. за изминати 460 км по маршрут Банско- Ботевград-
Банско
№ 11498/23.02.2008г. с изминати 1060 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 11.03.2008г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57051850/29.02.2008г. за заредени 429,150 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 975.52 лева, платени на същата дата.
52
3. В периода 01.03. – 31.03.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 23
пъти. Първото зареждане било на 03.03.2008 г., а последното на 31.03.2008 г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 609,270 литра и смазочни материали
били на стойност 1447,77 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил шест броя пътни листове, а именно:
№ 6621/15.03.2008г. за изминати 1060 км по маршрут Банско- Варна-
Банско;
№ 6622/16.03.2008г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 6623/22.03.2008г. за изминати 1060 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 6624/23.03.2008г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 6625/29.03.2008г. за изминати 1060 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 6626/30.03.2008г. за изминати 800 км по маршрут Банско- Плевен-
Банско
На 09.04.2008г. подс. Е. П. одобрила заплащането на фактура №
57055693/31.03.2008г. за заредени 609,270 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1447.77лева, платени на същата дата.
4. В периода 01.04. – 31.04.2008г., от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 18
пъти. Първото зареждане било на 01.04.2008г., а последното на 30.04.2008г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 513,070 литра и смазочни материали
били на стойност 1266,14 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил четири броя пътни листове, а
именно:
№ 6648/05.04.2008г. изминати 1120 км по маршрут Банско- Варна-Банско
№ 6649/12.04.2008г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 6650/20.04.2008г. за изминати 1120 км по маршрут Банско- Варна–
Банско
№ 6651/26.04.2008г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
На 13.05.2008г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57059577/30.04.2008г. за заредени 513,070 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1266.14 лева, платени на същата дата.
53
5. В периода 01.05. – 31.05.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 26
пъти. Първото зареждане било на 03.05.2008г., а последното на 30.05.2008г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 407, 980 литра и смазочни материали
били на стойност 1132.33 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил шест броя пътни листове, а именно:
№ 6672/03.05.2008г. за изминати 1120 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 6673/10.05.2008г. за изминати 1120 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 6674/17.05.2008г. за изминати 1120 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1010/16.05.2008г. за изминати 1040 км по маршрут Банско- Бургас-
Банско
№ 1011/23.05.2008г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско;
№ 1013/31.05.2008г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 16.06.2008г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57063462/31.05.2008г. за заредени 407, 980 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1132.33 лева, платени на същата дата.
6. В периода 01.06. – 31.06.2008г., от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 22
пъти. Първото зареждане било на 02.06.2008 г., а последното на 28.06.2008 г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 648,490 литра и смазочни материали
били на стойност 1757.21 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 6696/07.06.2008г. за изминати 1200 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
№ 6697/14.06.2008г. за изминати 960 км по маршрут Банско - Плевен-
Банско
№ 6698/15.06.2008г. за изминати 1000 км по маршрут Банско- Бургас-
Банско
№ 6699/21.06.2008г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Несебър-
Банско
№ 6700/22.06.2008г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 08.07.2008г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57067310/30.06.2008г. за заредени 648,490 литра горИ. и смазочни материали
54
на обща стойност 1757.21 лева, платени на 11.07.2008г.
7. В периода 01.07. – 31.07.2008 г., от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 18
пъти. Първото зареждане било на 02.07.2008г., а последното на 31.07.2008г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 607,650 литра и смазочни материали
били на стойност 1652.61 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове:
№ 9724/05.07.2008г. за изминати 990 км по маршрут Банско- Поморие-
Банско
№ 9725/12.07.2008г. за изминати 280 км по маршрут Банско- Перник-
Банско
№ 9726/13.07.2008г. за изминати 990 км по маршрут Банско- Поморие-
Банско
№ 9727/19.07.2008г. за изминати 990 км по маршрут Банско- Поморие-
Банско
№ 9728/26.07.2008г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Поморие-
Банско
На 13.08.2008г., подс. Е. П. утвърдила заплащането на Фактура №
57071120/31.07.2008г. за заредени 607,650 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1652.61 лева, платени на същата дата.
8. В периода 01.08. – 31.08.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 12
пъти. Първото зареждане било на 03.08.2008г., а последното на 26.08.2008г.
Общо зареденото количество дизелово горИ. от 539,980 литра и смазочни
материали били на стойност 1311.56 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил шест броя пътни листове, а именно:
№ 9737/14.08.2008г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 9742/21.08.2008 г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 9743/ 22.08.2008 г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 9744/25.08.2008 г. за изминати 1160 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 9745/26.08.2008 г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг - Банско
№ 9748/28.08.2008 г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Албена-
Банско
55
На 17.09.2008г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57074859/31.08.2008г. за заредени 539,980 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1311.56 лева, платени на същата дата.
9. В периода 01.09. – 30.09.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 13
пъти. Първото зареждане било на 01.09.2008г., а последното на 26.09.2008г.
Общо зареденото количество дизелово горИ. от 392,900 литра и смазочни
материали било на стойност 945.93 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 9770/06.09.2008г. за изминати 1180 км по маршрут Банско- Каварна-
Банско
№ 9771/13.09.2008г. за изминати 840 км по маршрут Банско - Солун-
Банско
№ 9772/ 20.09.2008г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 9773/22.09.2008г. за изминати 340 км по маршрут Банско- Пловдив-
Банско
№ 7774/27.09.2008г. за изминати 340 км по маршрут Банско- Кавала-
Банско
На 15.10.2008г., подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57078549/30.09.2008г. за заредени 392,900 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 945.93 лева, платени на същата дата.
10. В периода 01.10. – 31.10.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 17
пъти. Първото зареждане било на 01.10.2008г., а последното на 31.10.2008г.
Общо зареденото количество дизелово горИ. от 658,830 литра и смазочни
материали били на стойност 1502.87 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове:
№ 11547/05.10.2008г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 11548/18.10.2008г. за изминати 580 км по маршрут Банско- Керамоти-
Банско
№ 11549 /19.10.2008г. – по маршрут Банско-Бургас-Банско
№ 11550/ 25.10.2008г. – за изминати 1000 км по маршрут Банско- Русе-
Банско
№ 11551/26.10.2008г. – за изминати 980 км по маршрут Банско- Поморие-
Банско
56
На 10.11.2008г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57082303/31.10.2008г. за заредени 658,830 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1502.87 лева, платени на същата дата.
11. В периода 01.11. – 30.11.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 12
пъти. Първото зареждане било на 01.11.2008 г., а последното на 28.11.2008г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 467,430 литра и смазочни материали
било на стойност 960.78 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил четири броя пътни листове, а
именно:
№ 10123/01.11.2008г. за изминати 980 км с попълнен маршрут Банско-
Атон-Банско
№ 10124/22.11.2008г. за изминати 960 км по маршрут Банско- Керамоти –
Банско
№ 10125/23.11.2008г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 10126/29.11.2008г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 09.12.2008 подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57085990/30.11.2008г. за заредени 467,430 литра горИ. и смазочни материали
на стойност 960.78 лева, платени на 10.12.2008г
12. В периода 01.12. – 31.12.2008г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 16
пъти. Първото зареждане било на 03.12.2008г., а последното на 29.12.2008г.
Общо зареденото дизелово горИ. от 451,210 литра и смазочни материали
били на стойност 886.01 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил четири броя пътни листове , а именно
№ 10147/06.12.2008г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10148/07.12.2008г. за изминати 120 км по маршрут Благоевград-
Банско-Благоевград
№ 10149/13.12.2008г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10150/21.12.2008г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Русе-
Банско
На 20.01.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57089627/31.12.2008г. за заредени 451,210 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 886.01 лева, платени на същата дата.
57
Общият размер на изплатените суми от Службата за така зареденото
горИ. и смазочни материали през 2008г. бил 14 737, 60 лв., по издадени 12
фактури и по съставени общо 58 неверни пътни листове.
Този общ размер е коректният сбор на отделните суми. Изчисленият в
обстоятелствената част на обвинителния акт и присъдата общ размер от 14
740, 60 лв. е грешен аритметичен сбор.
Отчетна година 2009.
Описаната по – горе дейност продължила и през отчетната 2009г.
В този период, и в частност от 20.02.2009г. до 20.12.2009г. подс. Е. П.
утвърдила за изплащане и били заплатени със средства от бюджета на Служба
„ЗСУ“ гр. Банско по издадени 12 фактури горИ. в количество 8366.48
литра и 635,22 литра смазочни материали на обща стойност 15 658.03
лева, заредени с карта с номер № 7670017122300467202 ********.
Заредените горИ. и смазочни материали, издадените за тях фактури от
„Петрол“ АД, както и съставените неверни пътни листове, по описания по-
горе общ механизъм, /с номерация на пунктовете като продължение от
предходната година/, били както следва:
13. В периода 01.01. – 31.01.2009г. от неустановено лице била
използвана електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202
******** общо 16 пъти. Първото зареждане било на 01.01.2009г., а
последното на 31.01.2009г. Общо зареденото горИ. и смазочни материали
били на стойност 1184.05 лева с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 10174/10.01.2009г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10176/17.01.2009г. за изминати 990 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 10177/24.01.2009г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10178/25.01.2009г. за изминати 500 км по маршрут по маршрут Банско-
Чепеларе- Банско
№ 10179/31.01.2009г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 20.02.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57093141/31.01.2009г. за заредени 635.370 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1184.05 лева, платени на 23.02.2009г.
58
14. В периода 01.02. – 28.02.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 13
пъти. Първото зареждане било на 01.02.2009г., а последното на 28.02.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1118.38 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил четири броя пътни листове, а
именно:
№ 11591/01.02.2009г. с изминати 1020 км по маршрут Банско- Русе-
Банско
№ 11592/08.02.2009г. с изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 11593/14.02.2009г. с изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 11594/15.02.2009г. с изписани 1040 км по маршрут Банско- Ахтопол –
Банско
На 05.07.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57096567/28.02.2009г. за заредени 644.044 литра горИ. на стойност 1118.38
лева, платени на 06.07.2009г.
15. В периода 01.03. – 30.03.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 12
пъти. Първото зареждане било на 02.03.2009г., а последното на 21.03.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 810.42 лева с
ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил пет броя пътни листове, а именно:
№ 10273/04.03.2009г. за изминати 320 км по маршрут Банско – София -
Банско
№ 10274/15.03.2009г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10275/21.03.2009г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10276/28.03.2009г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 10277/ 29.03.2009 г. за изминати 340 км по маршрут Банско- Пловдив-
Банско
На 16.04.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57099919/31.03.2009г. за заредени 477.950 литра горИ. на стойност 810.42
лева, платени на 17.04.2009г.
16. В периода 01.04. – 30.04.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 16
59
пъти. Първото зареждане било на 03.04.2008г., а последното на 30.04.2008г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1182.24 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил седем броя пътни листове, а именно:
№ 1001/05.04.2009г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1002/11.04.2009г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1003/12.04.2009г. за изминати 740 км по маршрут Банско- Плевен-
Банско
№ 1004/18.04.2009г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1005/19.04.2009г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1006/25.04.2009г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 1007/26.04.2009 г. за изминати 1100 км по маршрут Банско-Варна-
Банско
На 19.05.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57103248/30.04.2009г. за заредени 672.580 литра горИ. и смазочни материали
на обща стойност 1182.24 лева, платени на същата дата.
17. В периода 01.05. – 31.05.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 18
пъти. Първото зареждане било на 03.05.2009г., а последното на 30.05.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1239.72 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил пет броя пътни листове, а именно:
№ 1008/09.05.2009г. за изминати 1040 км по маршрут Банско- Ахелой-
Банско
№ 1009/10.05.2009г. за изминати 340 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 1010/16.05.2009г. за изминати 1040 км по маршрут Банско- Бургас –
Банско
№ 1011/23.05.2009г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
№ 1013/31.05.2009г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 09.06.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57106455/31.05.2009г. за заредени 674.010 литра горИ. и смазочни материали
60
на обща стойност 1239.72 лева, платени на същата дата.
18. В периода 01.06. – 30.06.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 20
пъти. Първото зареждане било на 01.06.2009г., а последното на 30.06.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1573.35 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил шест броя пътни листове, а именно:
№ 1014/06.06.2009г. за изминати 1360 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
№ 1015/13.06.2009г. за изминати 1300 км по маршрут Банско- Шабла-
Банско
№ 1016/14.06.2009г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 1017/20.06.2009г. за изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1018/27.06.2009г. за изминати 1240 км по маршрут Банско- Видин-
Банско
№ 1020/28.06.2009г. за изминати 1200 км по маршрут Банско- Бургас-
Банско
На 14.07.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57109595/30.06.2009г. за 839.500 литра горИ. и смазочни материали на
стойност 1573.35 лева, платени на същата дата.
19. В периода 01.07. – 31.07.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 18
пъти. Първото зареждане било на 02.07.2009г., а последното на 30.07.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1279.08 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 1019/04.07.2009 г. за изминати 1520 км по маршрут Банско- Ахелой-
Банско
№ 1021/11.07.2009 г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 1022/12.07.2009 г. за изминати 1520 км по маршрут Банско- Ахелой-
Банско
№ 1023/18.07.2009 г. за изминати 1520 км по маршрут Банско- Ахелой-
Банско
№ 1024/25.07.2009 г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
61
Банско
На 11.08.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57112701/31.07.2009г. за 660.390 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1279.08 лева, платени на същата дата.
20. В периода 01.08. – 31.08.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 23
пъти. Първото зареждане било на 02.08.2009г., а последното на 31.08.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1303.67 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил четири броя пътни листове, а
именно:
№ 1027/03.08.2009г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1028/11.08.2009г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1029/17.08.2009г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1031/21.08.2009г. за изминати 920 км по маршрут Банско- Плевен-
Банско
На 10.09.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57115764/31.08.2009г. за 651.840 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1303.67 лева, платени на същата дата.
21. В периода 01.09. – 30.09.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 14
пъти. Първото зареждане било на 04.09.2009г., а последното на 29.09.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1020.84 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил шест броя пътни листове, а именно:
№ 1032/05.09.2009г. за изминати 1040 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 1033/12.09.2009г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
№ 1034/13.09.2009г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1035/19.09.2009г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1036/26.09.2009г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
62
№ 1037/27.09.2009г. с изминати 340 км по маршрут Банско- Пловдив-
Банско
На 13.10.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57118801/30.09.2009г. за 550.560 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1020.84 лева, платени на същата дата.
22. В периода 01.10. – 31.10.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 30
пъти. Първото зареждане било на 01.10.2009г., а последното на 31.10.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 2346.20 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните девет броя пътни листове, а
именно:
№ 1038/03.10.2009г. за изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1039/04.10.2009г. за изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1040/10.10.2009г. за изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1041/11.10.2009г. за изминати 1040 км по маршрут Банско- Русе-Банско
№ 1042/17.10.2009г. за изминати 1720 км по маршрут Банско- Букурещ-
Банско
№ 1043/18.10.2009г. за изминати 920 км по маршрут Банско- Антон-
Банско
№ 1044/24.10.2009г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 1045/25.10.2009г. за изминати 1240 км по маршрут Банско-Варна-
Банско
№ 1046/31.10.2009г. за изминати 1300 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
На 16.11.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57121944/31.10.2009г. за 1247.780 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 2346.20 лева, платени на същата дата.
23. В периода 01.11. – 30.11.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 22
пъти. Първото зареждане било на 01.11.2009г., а последното на 29.11.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1322.42 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил шест броя пътни листове, а именно:
63
№ 1068/07.11.2009 г. с изминати 1300 км по маршрут Банско- Атина-
Банско
№ 1069/08.11.2009 г. с изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1070/15.11.2009 г. с изминати 1040 км по маршрут Банско- Русе-Банско
№ 1071/21.11.2009г. с изминати 1020 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 1072/22.11.2009г. с изминати 900 км по маршрут Банско- Плевен-
Банско
№ 1073/29.11.2009г. с изминати 640 км по маршрут Банско-Атон- Банско
На 10.12.2009г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57125017/30.11.2009г. за 646.570 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1322.42 лева, платени на 11.12.2009г.
24. В периода 01.12. – 31.12.2009г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 20
пъти. Първото зареждане било на 01.12.2009г., а последното на 29.12.2009г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1277.66 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил четири броя пътни листове, а
именно:
№ 1074/05.12.2009г. с изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1075/06.12.2009г. с изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1076/12.12.2009г. с изминати 1360 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
№ 1077/13.12.2009г. с изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско.
На 19.01.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57128071/31.12.2009г. за 665.890 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1277.66 лева, платени на същата дата.
Общият размер на изплатените суми от Службата за така зареденото
горИ. и смазочни материали през 2009г. бил 15 658.03 лв. по издадени 12
фактури и по съставени общо 66 неверни пътни листове.
Отчетна година 2010.
64
Описаната по – горе дейност продължила и през отчетната 2010г.
От 10.02.2010г. до 31.12.2010г. подс. Е. П. утвърдила за изплащане и били
заплатени със средства от бюджета на служба „ЗСУ“ – Банско по издадени 12
фактури горИ. 6 822.19 литра и 410,88 литра смазочни материали на обща
стойност 14 989, 10 лв. / в обстоятелствената част на обвинителния акт и
присъдата е посочен грешен аритметичен сбор от 15 206.84 лв../.
През тази година заплащането на горИ.то и смазочните материали било
според издадените за автомобила „Фолксваген Транспортер“ с ДК №
******** две карти: №7670017122300467202 ******** и №
7670017122310544008 ******** издадени от „Петрол“ АД.
Зареденото горИ. и смазочни материали, издадените за тях фактури от
„Петрол“ АД, както и съставените неверни пътни листове, следвайки
описания по-горе общ механизъм, /с номерация на пунктовете като
продължение от предходната година/, били както следва:
25. В периода 01.01. – 31.01.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 16
пъти. Първото зареждане било на 02.01.2010г., а последното на 31.01.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1132.08 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните три броя пътни листове, а
именно:
№ 1098/09.01.2010г. за изминати 1360 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
№ 1099/16.01.2010г. за изминати 1300 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1100/24.01.2020г. за изминати 1240 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
На 10.02.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57130994 /31.01.2010г. за 544.960 литра горИ. и за смазочни материали на
обща стойност 1132.08 лева, платени на същата дата.
26. В периода 01.02. – 28.02.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 11
пъти. Първото зареждане било на 02.02.2010г., а последното на 28.02.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 809.07 лева с
ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните четири пътни листове, а
именно:
№ 1201/06.02.2010г.за изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
65
№ 1202/13.02.2010г.за изминати 1240 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 1203/20.02.2010г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
№ 1304/21.02.2010г. за изминати 240 км по маршрут Банско- Пазарджик-
Банско
На 10.03.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57133886/28.02.2010г. за 405.900 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 809.07 лева, платени на 11.03.2010г.
27. В периода 01.03. – 31.03.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 15
пъти. Първото зареждане било на 01.03.2010г., а последното на 29.03.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1128.33 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните четири пътни листове, а
именно:
№ 368/06.03.2010г. за изминати 980 км по маршрут Банско - Влас-Банско;
№ 369/31.03.2010г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Влас-Банско
№ 370/20.03.2010г. за изминати 980 км по маршрут Банско-Влас- Банско
№ 371/27.03.2010г. за изминати 1060 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 19.04.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57136833/31.03.2010г. за 548.690 литра горИ. на стойност 1128.33 лева,
платени на 20.04.2010г.
28. В периода 01.04. – 30.04.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 12
пъти. Първото зареждане било на 02.04.2010г., а последното на 25.04.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 990.63 лева с
ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните три броя пътни листове, а
именно:
№ 394/11.04.2010 г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Влас-Банско
№ 395/17.04.2010 г. за изминати 1280 км по маршрут Банско- Влас-Банско
№ 396/18.04.2010 г. за изминати 320 км с маршрут Банско-София- Банско
На 04.06.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57139774/30.04.2010г. за 419 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 990.63 лева, платени на същата дата.
66
29. В периода 01.05. – 31.05.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 18
пъти. Първото зареждане било на 01.05.2010г., а последното на 27.05.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1715.27 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните шест броя пътни листове, а
именно:
№ 1221/08.05.2010г. за изминати 1080 км по маршрут-Банско- Влас-
Банско
№ 1222/16.05.2010г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Влас-
Банско
№ 1223/22.05.2010г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Влас-
Банско
№ няма/23.05.2010г. за изминати 1060 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 1224/29.05.2010г. за изминати 1060 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 1225/30.05.2010г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
На 07.06.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57142671/31.05.2010 г. за 760.940 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1715.27 лева, платени.
30. В периода 01.06. – 30.06.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 14
пъти. Първото зареждане било на 03.06.2010г., а последното на 27.06.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1278.18 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 1248/05.06.2010г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Влас-
Банско
№ 1250/13.06.2010г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Влас-
Банско
№ 1251/19.06.2010 г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Влас-
Банско
№ 1252/27.06.2010г. за 120 км по маршрут Банско-Благоевград- Банско
№ 1249/06.06.2010г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Влас-
Банско
На 08.07.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57145597/30.06.2010г. за 571.130 литра горИ. на стойност 1278.18 лева,
67
платени на същата дата.
31. В периода 01.07. – 31.07.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 12
пъти. Първото зареждане било на 04.07.2010г., а последното на 30.07.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали било на стойност 956.98 лева с
ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните три броя пътни листове, а
именно:
№ 301/10.07.2010г. за изминати 1260 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 302/18.07.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
№ 303/24.07.2010г. за изминати 1020 г. по маршрут Банско- Слънчев бряг-
Банско
На 09.08.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57148518/31.07.2010г. за 427.370 литра горИ. на стойност 956.98 лева,
платени на същата дата.
32. В периода 01.08. – 31.08.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 19
пъти. Първото зареждане било на 01.08.2010г., а последното на 31.08.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1 963.47 лева
с ДДС.
За тези разходи св.Г. Ю. съставил следните седем броя пътни листове, а
именно:
№ 306/01.08.2010г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 307/07.08.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
№ 308/14.08.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг – Банско
№ 309/15.08.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
№ 310/22.08.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Ахелой –
Банско
№ 311/28.08.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
№ 312/29.08.2010г. с изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
68
На 14.09.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57151360/31.08.2010г. за 876.430 литра горИ. на стойност 1 963.47 лева,
платени.
33. В периода 01.09. – 30.09.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122301467202 ******** общо 8
пъти. Първото зареждане било на 02.09.2010г., а последното на 28.02.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 917.95 лева с
ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните три броя пътни листове, а
именно:
№ 313/12.09.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
№ 314/18.09.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
№ 315/25.09.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Слънчев
бряг-Банско
На 08.10.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57154410/30.09.2010г. за 403.130 литра горИ. на стойност 917.95 лева,
платени на същата дата.
34. В периода 01.10. – 31.10.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 общо 19 пъти.
Първото зареждане било на 01.10.2010г., а последното на 28.10.2010г. Общо
зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1206.28 лева с
ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 316/03.10.2010г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 317/10.10.2010г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 318/16.10.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Бургас-
Банско
№ 319/23.10.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Бургас –
Банско
№ 320/30.10.2010г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
На 22.11.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57157423/31.10.2010г. за 536.670 литра горИ. на стойност 1206.28 лева,
платени на същата дата.
69
35. В периода 01.11. – 30.11.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 14
пъти. Първото зареждане било на 02.11.2010г., а последното на 30.11.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били 536,670 л. на стойност
1206,28 лева,
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 329/06.11.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 330/13.11.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 331/20.11.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско-
Ахтопол.Банско
№ 332/21.11.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 333/28.11.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
На 10.12.2010г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57160255/30.11.2010г. за 536,670 литра горИ. на стойност 1206,28 лева,
платени на същата дата.
36. В периода 01.01. – 31.12.2010г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 18
пъти. Първото зареждане било на 03.12.2010г., а последното на 31.12.2010г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1684.58 лева
с ДДС. /фактура на л. 35, т. 32 ДП/. Следва да се отбележи, че стойността на
зареденото горИ. и смазочни материали е технически погрешно посочена в
обвинителния акт като „1184.05 лева с ДДС“. Цената на фактурата обаче
издадена за зареждането по настоящия пункт е вярно посочена – и тя е 1684,
58 лв. Тази цена обосновано е и приета от окръжния съд, като платена по
фактурата. Всъщност грешната цена „1184.05 лева с ДДС“ е тази по Фактура
№ 57093141/31.01.2009 г. погрешно копирана от прокурора. /фактура №
57093141/31.01.2009 г. на л. 13, т. 32/
За тези разходи св. Г. Ю. съставил пет броя пътни листове, а именно:
№ 339/04.12.2010г. за изминати 1100 км по маршрут – Банско- Варна-
Банско
№ 340/11.12.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-Банско
№ 341/12.12.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Бургас-
Банско
№ 342/18.12.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
70
Банско
№ 343/19.12.2010г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Китен-
Банско.
На 13.01.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57163065/31.12.2010г. за 701.190 литра горИ. и течност за чистачки на обща
стойност 1684.58 лева, платени на същата дата.
Общият размер на сумите заплатени по така закупеното горИ. и смазочни
материали през 2010г., по издадени общо 12 фактури, е 14 989,10лв. по
съставени 53 неверни пътни листове. Посоченият общ размер в
обстоятелствената част на обвинителния акт и присъдата - 15 206, 84 е грешен
аритметичен сбор.
Отчетна година 2011.
Описаната по-горе дейност на подсъдимата продължила и през отчетната
2011г.
От 10.02.2011г. до 21.11.2011г. подс. Е. П. утвърдила за изплащане и били
заплатени със средства от бюджета на служба „ЗСУ“ гр. Банско по издадени
10 фактури, горИ. в количество 6349,840 литра и 114,32 литра смазочни
материали на стойност 14 442,44 лева, заредени с издадена от „Петрол“ АД
карта с номер № 7670017122310544008 ******** за лекотоварен автомобил
марка, модел “Фолксваген Транспортер“ с ДК № ********.
Зареденото горИ. и закупени смазочни материали, издадените за тях
фактури от „Петрол“ АД, както и съставените неверни пътни листове,
следвайки описания по-горе общ механизъм, /с номерация на пунктовете като
продължение от предходната година/, били както следва:
37. В периода 01.01. – 31.01.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 14
пъти. Първото зареждане било на 02.01.2011г., а последното на 30.01.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1290.01 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните четири броя пътни листове:
№ 296/08.01.2011г. за изминати 1000 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 298/15.01.2011г. за изминати 1000 км по маршрут – Банско- Ахелой-
Банско;
№ 299/16.01.2011г. за изминати 1040 км по маршрут Банско- Варна-
Банско и
№ 300/22.01.2010 г. за изминати 960 км по маршрут Банско- Плевен-
71
Банско;
На 10.02.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57165824/31.01.2011г. за 542.280 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1290.01 лева, платени на същата дата.
38. В периода 01.02. – 28.02.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 14
пъти. Първото зареждане било на 01.02.2011г., а последното на 28.02.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1526.64 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните четири броя пътни листове:
№ 365/05.02.2011 г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 366/13.02.2011 г. за изминати 1020 км по маршрут Банско-Бургас-
Банско
№ 367/20.02.2011 г. за изминати 1020 км по маршрут Банско-Ахтопол-
Банско
№ 368/27.02.2010 г. за изминати 1180 км по маршрут Банско-Силистра-
Банско
На 16.03.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57168557/28.02.2011г. за 615.660 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1526.64 лева, платени на същата дата.
39. В периода 01.03. – 31.03.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 12
пъти. Първото зареждане било на 01.03.2011г., а последното на 30.03.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1210.40 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове:
№ 369/04.03.2011г. за изминати 700 км по маршрут Банско- Плевен-
Банско
№ 370/06.03.2011г. за изминати 720 км по маршрут Банско- Велико
Търново-Банско
№ 371/12.03.2011г. за изминати 720 км по маршрут Банско – Видин-
Банско
№ 372/20.03.2011г. за изминати 700 км по маршрут Банко- Плевен -
Банско
№ 373/27.03.2011 г. за изминати 700 км по маршрут Банско- Плевен-
Банско
На 07.04.2011г. подс . Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
72
57171286/31.03.2011г. за 478.00 литра горИ. на стойност 1210.40 лева,
платени на същата дата.
40. В периода 01.04 – 30.04.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 12
пъти. Първото зареждане било на 01.04.2011г., а последното на 26.04.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1426.56 лева
с ДДС.
За тези разходи Г. Ю. съставил следните четири броя пътни листове:
№ 374/03.04.2011г. за изминати 1300 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 375/09.04.2011г. за изминати 1300 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 376/17.04.2011г. за изминати 1300 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 377/23.04.2011 г. за изминати 320 км по маршрут Банско- София-
Банско
На 10.05.2011г., подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57174021/30.04.2011г. за 573.500 литра горИ. на стойност 1426.56 лева,
платени на същата дата.
41. В периода 01.05 – 31.05.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 19
пъти. Първото зареждане било на 01.05.2011г., а последното на 31.05.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1909.52 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 201/08.05.2011г. за изминати 1360 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
№ 202/15.05.2011г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Свети Влас-
Банско
№ 203/21.05.2011г. за изминати 1360 км по маршрут Банско- Силистра-
Банско
№ 204/22.05.2010г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Слънчев бряг-
Банско
№ 205/29.05.2011г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Свети Влас-
Банско
На 13.06.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57176830/31.05.2011г. за 788.060 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1909.52 лева, платени на същата дата.
73
42. В периода 01.06– 30.06.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 16
пъти. Първото зареждане било на 03.06.2011г., а последното на 30.06.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1538.72 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове, а
именно:
№ 206/04.06.2011г. за изминати 1120 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 207/11.06.2011г. за изминати 1100 км по маршрут Банско – Свети Влас-
Банско
№ 208/12.06.2011г. за изминати 1080 км по маршрут Банско- Китен-
Банско
№ 209/19.06.2010г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 210/26.06.2011г. за изминати 1100 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 19.07.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57179609/30.06.2011г. за 635.490 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1538.72 лева, платени на същата дата.
43. В периода 01.07– 31.07.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 16
пъти. Първото зареждане било на 03.07.2011г., а последното на 31.07.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1526.44 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове:
№ 211/09.07.2011г. за изминати 960 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
№ 212/10.07.2011г. за изминати 980 км, по маршрут Банско- Бургас-
Банско
№ 213/17.07.2011г. за изминати 980 км по маршрут Банско- Бургас-Банско
№ 214/23.07.2011г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 215/30.07.2011г. за изминати 1020 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 05.08.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57182308/31.07.2011г. за 614.020 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1526.44 лева, платени на същата дата.
74
44. В периода 01.08– 31.08.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 10
пъти. Първото зареждане било на 01.08.2011г., а последното на 28.08.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1191.26 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните четири броя пътни листове:
№ 216/20.08.2011г. за изминати 1160 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 217/21.08.2011г. за изминати 1160 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 218/27.08.2011г. за изминати 1160 км по маршрут Банско- Варна-Банско
№ 219/28.08.2011г. за изминати 1160 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 13.09.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57184980/31.08.2011г. за 487.060 литра горИ. на стойност 1191.26 лева,
платени на същата дата.
45. В периода 01.09– 30.09.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 11
пъти. Първото зареждане било на 01.09.2011г., а последното на 26.09.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1144.99 лева
с ДДС.
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните четири броя пътни листове:
№ 221/03.09.2011г. за изминати 960 км по маршрут Банско- Слънчев бряг-
Банско
№ 222/10.09.2011г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 223/23.09.2011г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 224/25.09.2011г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
На 14.10.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57187763/30.09.2011г. за 463.760 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1144.99 лева, платени на същата дата.
46. В периода 01.10–31.10.2011г. от неустановено лице била използвана
електронна карта „Транскарт“ с № 7670017122310544008 ******** общо 19
пъти. Първото зареждане било на 01.10.2011г., а последното на 29.10.2011г.
Общо зареденото горИ. и смазочни материали били на стойност 1677.90 лева
с ДДС.
75
За тези разходи св. Г. Ю. съставил следните пет броя пътни листове:
№ 228/01.10.2011г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 227/09.10.2011г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Варна-
Банско
№ 226/16.10.2011г. за изминати 1220 км по маршрут Банско- Варна-
Банско;
№ 225/23.10.2011г. за изминати 220 км по маршрут Банско- Дупница-
Банско
№ 229/30.10.2011г. за изминати 1000 км по маршрут Банско- Ахтопол-
Банско
На 21.11.2011г. подс. Е. П. утвърдила заплащането на фактура №
57190458/31.10.2011г. за 671.790 литра горИ. и смазочни материали на обща
стойност 1677.90 лева, платени на същата дата.
Общият размер на така заплатените суми за горИ. и смазочни материали
за 2011г. по издадени 10 фактури е 14 442, 44 лв., по съставени общо 45
неверни пътни листове.
В заключение за четирите отчетни години – 2008, 2009, 2010 и 2011.
общият брой на съставените неверни пътни листове е 222 броя.
Общият брой деяния, попадащи в тази дейност, отговарящи на
одобрените от подсъдимата плащания по фактури възлиза на 46.
По описания механизъм подс. Е. П. за периода 01.01.2008 г. – 21.11.2011г.
утвърдила да бъдат платени от бюджета на Службата „Заведения за социално
подпомагане“ Банско суми за заредено горИ. и смазочни материали в общ
размер 59 827,17 лв. Този общ размер е коректният аритметичен сбор на
общите размери на платените суми от четирите години в периода от 2008 –
2011г. Вмененият в диспозитива на обвинителния акт, и приет от присъдата,
краен общ размер от 59 830, 17 лв. е грешен, с разлика от 3 лв. от верния
сбор на всички суми, за която разлика подсъдимата следва да бъде оправдана.
Следва да се отбележи, че поначало в тази част прокурорът е допуснал
няколко аритметични грешки, копирани и в мотивите на присъдата, и те бяха
вече описани. Такива грешки са в изчисления общ размер на суми платени
през 2008 и 2010г., но те не са отразени в общия размер на плащанията за
целия четиригодишен период, както е вменен в диспозитива на обвинителния
акт. Поради това изгубват значение, а се отразяват само за пълнота на
мотивите.
По доказателствата:
76
Общи положения:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – гласни, писмени и експертизи. Като обем и отделна
индивидуализация, те са надлежно описани от първия съд – показания на св.
Г. Ю., св. Е. С., св. М. Ш., св. М. П., св. И. М., св. Х. Т., св. Г. Н., св. Б. Г., св. Н.
Т., св. А. Т., св. Е. Д., св. А. М., св. М. С., св. С. В., св. Е. Г., св. С. Х., , св. Ч. Р.,
св. Г. И., св. З. В., св. С. Н.-Е., св. Й. Ц. св. К. К., св П. К., св. М. Д., св. Л. Р.,
св. М. Р., св. Е. Х., св. С. Г., св. М. Т., св В. Д., св. А. Й., св. И. К., св. Д. Г., св.
И. Н., св. Ж. З., св. С. Г., св. Б. К., св. С. Д., св. Д. Ч., св. В. Т., св. Д. С., св. Р.
Я.; заключение на съдебна финансово-счетоводна експертиза /л. 5-23, т. 28
ДП/, заключение на съдебно-почеркова експертиза /л. 6-44, т. 19 ДП/
графическа експертиза /т.20, л.32-38/ и техническа експертиза /т.25/, писмени
доказателства – приложени по делото
Следва да се отбележи, че част от описаните от първостепенния съд
доказателствени източници се явяват недопустими или неотносими. Друга
част – основно показания на свидетели, съдържат единствено общи
постановки без особена полезност за изясняване предмета на делото.
В немалка част, също така, подходът на съда към доказателствата е и
формален. Съдът е обхванал приложени по делото доказателствени способи, в
частност – счетоводна експертиза, без да има критично отношение към
значението на отделните й части за предмета на доказване и без да е ясно
какво точно извежда от нея.
Така, първостепенният съд, независимо от основателните възражения на
защитата, неправилно е приел показанията на св. М. М. като допустимо
доказателствено средство и ги е включил в доказателствената маса от
значение за формиране на вътрешното си убеждение. Данните по делото
показват, че свидетелят е служител в Сектор „ПротИ.действие на
икономическата престъпност“ към ОД на МВР гр. Благоевград и през 2015г.
/след инкриминирания период 2008-2011г./ е провеждал предварителна
проверка по случая – предмет на обвинение, събирал е оперативни сведения,
снемал е обяснения, т.е. провеждал е предпроцесуално разследване, поради
което по смисъла на чл. 118, ал. 2 НПК не може да бъде свидетел. По
същество, предмет на показанията му обстоятелства, които свидетелят не е
възприемал нито пряко, нито посредствено, а такива, за които се е
информирал чрез специфична разузнавателна работа. Ето защо, въззивният
съд изключи показанията на св. М. М. от кръга на допустимите
доказателствените средства.
Първостепенният съд, извън механичното изброяване, не е провел особен
анализ на доказателствата и доказателствените източници и не е обосновал
ясно връзката между тях и приетите за установени факти. В тази част
мотивите на присъдата са пределно лаконични и повърхностни, особено като
се отчита сложната фактическа обстановка – предмет на обвинение.
77
Мотивите, въпреки недостатъка, не са лишени от съдържание в степен, която
да ги приравнява на липса на мотиви и която да е основание за връщане на
делото за ново разглеждане, макар, в този аспект, да остават гранични.
Недостатъкът обаче не е в степен, която довежда до невъзможност да се
разбере волята на съда. Доколкото все пак е налице непълнота на анализа, тя
налага въззивната инстанция да изложи свои допълнителни съображения, като
също инстанция по доказването.
На следващо място, в частта на доказването, първостепенният съд не е
съобразил и че за много от заявените в обвинителния акт факти липсват
представени доказателства от прокурора и това е налагало съответната му
активност. Такава не е проведена. В резултат, голяма част от изводите на съда
за доказаност на обвинението са необосновани - не почиват на съответни
доказателства. Този пропуск наложи въззивната инстанция да събере
допълнителни, в немалък обем, доколкото липсата на доказателствени
източници касае също такава немалка част от фактическите твърдения на
обвинението. Тези нови доказателства целят изясняване на фактите за
твърдяната неистинност на сключваните граждански договори и издавани
фактури, като и дали по тях има някакво изпълнение.
Такива допълнително събрани доказателствени средства и доказателства
са: сведения за регистрация и индивидуализация на търговците от Търговски
регистър и Булстат /л. 53 – 165, т. 1 внохд, сведения от НАП дали търговците,
включително такива, чиито ЕИК са формално използвани за съставяне на
неистинските фактури, са включвали процесните фактури в дневници за
продажби, показания на свидетели: 1.Т. Я. /разпит по делегация от РС Лом,
протокол на л. 588, т 2 внохд/, 2.Л. Д. /разпит на л. 655, т. 2 внохд/, 3. Б. П.
/протокол за разпит по делегация от РС Лом, л. 596, т. 2 внохд/, 4. Л. П.
/разпит на л. 657, т. 2 внохд/, 5. Б. Е. /протокол за разпит по делегация от РС
Лом, л. 592, т. 2 внохд/, 6. А. Р. /протокол за разпит по делегация на РС Разлог,
л. 684, т. 2 внохд/, 7. И. И. /разпит на л. 659, т. 2 внохд/, 8. В. К. /протокол за
разпит по делегация на РС Своге, л. 99, т. 2 внохд/, 9. С. Г. /протокол за разпит
по делегация на РС Бургас, л. 630, т. 2 внохд/, 10. Г. Н. /разпит по делегация
от РС Бургас, протокол на л. 584, т 2 внохд/, 11. И. Н. /разпит по делегация от
РС Разград протокол на л. 577, т. 2 внохд/, 12. О. М. /разпит на л. 656, т. 2
внохд/, 13. С. Т. /разпит на л. 658, т. 2 внохд/, 14. Г. Н. /протокол за разпит по
делегация на РС Бургас, л. 636, т. 2 внохд/, 15. С. Т. /протокол за разпит по
делегация на РС Ловеч , л. 643, т. 2 внохд/, 16. И. А. М. /протокол за разпит по
делегация на РС Разлог, л. 687, т. 2 внохд/, 17. Ф. А. Т. /протокол за разпит по
делегация на л. 690, т. 2 внохд/, 18. И. К. С. /протокол за разпит по делегация
на РС Разлог, л. 675, т. 2 внохд/, 19. К. С. /разпит на л. 698, т. 2 внохд/.
Първостепенният съд, правилно е дал вяра на показанията на
преобладаващата част от свидетелите като обективни и безпристрастни.
Оценката на съда е вярна, макар декларативна и направена без конкретизация
на връзката между показанията и релевантните факти.
78
За разпитаните във въззивното производство свидетели също няма
основания да се считат пристрастни и недобросъвестни, поради което
въззивната инстанция оценява показанията им като правдоподобни.
Изключение от това, частично, правят само показанията на св. А. Р. – по
обстоятелството дали е била съдружник и управител на търговско дружество
„Ивас 2005“ ООД, което качество свидетелката отрича, но обратното се
удостоверява от официална справка от публичния регистър Булстат. /л. 157, т.
1 внохд/
Окръжният съд, на следващо място, вярно, макар и без конкретика, е
посочил, че за част от показанията на свидетелите се наблюдават протИ.речия
и непоследователности. Като е визирал свидетелите Г. Ю., Г. Н., А. Т., З. В., М.
Д., М. Р., Е. Х. и С. Г., и без да се спира на това в какво точно се изразяват
протИ.речията и какви факти изобщо се установяват от показанията на тези
свидетели, съдът е указал, че кредитира показанията дадени в досъдебното
производство. Непълнотата на това доказателствено обосноваване налага
въззивният съд да изложи свои допълнителни съображения.
Част от доказателствата по делото, както писмени, така и гласни,
касаят безспорни общи положения, като: длъжностното качество на
подсъдимата и правомощията, които е имала в това качество. Относими към
тези въпроси са събраните писмени доказателства по делото - длъжностна
характеристика на главен експерт социални дейности на подс. П. /л. 108, т. 1
ДП/, Заповед № 01-22 от 01.06.2006г. на кмета на Община Банско за
назначаване подс. П. като главен експерт Социални дейности, /л. 110, т.1 ДП/
писмо от Община Банско за структурата на служба „Заведения за социални
услуги Банско“ за периода 01.01.2008 – 31.05.2013г. /л. 1, т. 9 ДП/.
Голяма част от гласните доказателствени средства - показания на
свидетели, касаят общи положения за дейността на Община Банско, и в
частност Службата „ЗСУ“ и подразделения, за общи правомощия, за
провеждани ремонтни работи, за общи дейности в социалните центрове към
община Банско, за резултати от одитни проверки, без отношение към
конкретната специфика на случаите - предмет на обвинение. С показанията се
описва структура, обща рамка и функциониране на общинските служби, както
и обща проблематика, открита при одитните проверки, но също без връзка с
конкретиката на отделните случаи. Ето защо, макар и напълно достоверни,
такива показания са без особена полезност за изясняване предмета на
делото.
В този кръг са показанията на: 1.св. Н. Т. - ръководител на Дневен център
в с. Места., 2.св. А. Т. - ръководител на Дневен център в с. Филипово към ЗСУ
Община Банско, 3.св. Е. Д. – ръководител на Дневен център за възрастни хора
с увреждания, гр. Банско, 4. св. А. М. - зам.-кмет на Община Банско в периода
2011 г. - 2017 г., 5. св. М. С. - главен експерт в направление „Социални
дейности“ в Община Банско, ръководител на С „ЗСУ“ след процесния период,
6. св. С. В. - зам.-кмет на Община Банско в процесния период, 7. св. Е. Г. -
79
социален работник и ръководител на Защитени жилища № 1 и № 2, Община
Банско, 8. св. С. Х. – учител в Социален учебно-професионален център, гр.
Банско, 9. св. Г. И. - кмет на Община Банско в след процесния период - 2011 г.
- 2019 г., 10. св. З. В. - социален работник в Дневен център за деца с
увреждания в гр. Банско, 11. св. С. Н. – Е. - социален работник и ръководител
на Дневен център за възрастни хора с увреждания в гр. Банско и Дневен
център за деца с увреждания, 12. св. Й. Ц. –социален работник в Защитени
жилища № 3 и № 4 към Заведения за социални услуги, 13. св. К. К. – социален
работник в Основно училище „Паисий Хилендарски“ с. Баня, 14. св. П. К. –
ръководител отдел „Финансово-стопанска дейност“ в Община Банско, 15. св.
М. Т. музикален ръководител в Дневен център „Здравец“ община Банско –
сключвала граждански договори извън инкриминираните, 16. св. Л. Р. -
главен счетоводител на Община Банско в периода март 2009 г. - февруари 2019
г., 17. св. В. Д. – оперативен счетоводител и ТРЗ и „Личен състав“ в Служба
„Заведения за социални услуги“, технически контирала фактури с плащане по
банков път.
Условно към тази група могат да се отнесат и показанията на св. М. Р. –
вътрешен одитор в Общинска администрация гр. Банско и св. С. Г. - старши
вътрешен одитор в Община Благоевград. Тези свидетелки също излагат в по-
голямата част от показанията си съвсем общи положения, особено като се
вземе предвид, че релевантните за делото обстоятелства, които са възприели,
са съответно конкретизирани и пунктуално отразени в доклада, съставен от
свидетелките за проведения вътрешен одит, а именно - „Одитен доклад за
извършване на вътрешен одит относно управлението на бюджетни средства и
имущество в направление „Социални дейности“ към Община Банско“, за
периода 01.01.2008 – 31.05.2013г. В тези показания значение има заявеното, че
по време на одита, към процесните фактури и граждански договори не са
открити никакви документи удостоверяващи изпълнение. В същия
смисъл са и констатациите на одитния доклад.
Приобщените и прочетени показания на свидетели, дадени с
досъдебното производство без техен разпит от съда, а именно: св. А. Й. - л. 9,
т. 6 ДП, св. Ж. З. - л. 68, т. 7, ДП, св. В. Т. - л. 45, т. 18 ДП, са ирелевантни за
предмета на делото.
Независимо че окръжният съд е причислил към доказателствените
материали, допринасящи за изясняване на релевантните факти и съдебно –
техническа експертиза на в.л. П. З., /относима към фактите по обвинението
за плащания по неистински фактури и граждански договори,/ действителното
положение е, че експертизата принадлежи към групата източници /в частност
способи за доказване/ без същинска доказателствена стойност.
Експертизата е била със задачи да установи реалност на проведените
строително-ремонтни работи, както са отразени в процесните фактури и
граждански договори, поради което е насочена към изясняване на фактите по
тези две направления на обвинението. Експертизата обаче не дава отговори по
80
съществото на тези въпроси. Липсата на съставяни надлежни отчетни
документи и документи удостоверяващи изпълнение, в това число актове
образец 19, се оказва пречка и води до невъзможност експертизата да стигне
до съдържателно заключение - такова с полезен ефект за разследването.
/експертиза на л. 3, т. 25 ДП/.
Вещото лице за целите на експертизата е съобразило събраните по делото
материали, както и провело личен оглед на обектите – предмет на
експертизата. Поради отсъствието, както вече се отбеляза, на техническа и
отчетна документация обаче, за експертизата е невъзможно да направи
сравнение между вложени, изписани и платени ремонтни работи по
количество и стойност и да определи извършени ли са действително
фактурираните ремонтни работи. Изрично вещото лице отбелязва, че тези
работи не могат да се конкретизират по вид и обект поради това, че не са
съставени протоколи за извършените ремонтни работи по вид и обект и че не
са съставяни актове обр. 19. Що се отнася до гражданските договори, тази
невъзможност се обуславя също от липса на протоколи, акт обр. 19, в който да
са дадени видовете ремонтни работи, в това число по вид, количество, обекти
и единична стойност, договорите не са отнесени към определен обект, при
огледа не могат да се идентифицират, като и при наличните приложени към
делото материали не може да се определи дали строително-монтажните
работи по гражданските договори са изпълнени.
По делото е приобщена, като способ за доказване, съдебно–счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. С. Т., по въпроси за изясняване на фактите по
всички пунктове на обвинението – плащания по фактури и граждански
договори, закупуване на повече от необходимото винетни стикери, плащане на
горИ., по неверни пътни листове.
Окръжният съд е посочил в мотивите си, че извежда фактологията и от
съдебно-счетоводната експертиза, без да има критично отношение към нея и
без да я подлага на обсъждане, така че да се открие действителната й
доказателствена стойност. Критичният подход показва, че експертизата е
частично необоснована, частично е без доказателствена стойност, както и
прави заключения, които не попадат в областта на специалните знания на
експерта, а имат оценъчно-доказателствен и правен характер. В тези части
въззивният съд не разглежда експертизата като надлежен доказателствен
способ.
Както вече се посочи, експертизата е имала за задача да отговори на
въпроси, свързани с всички пунктове на обвинението. Към тях имат
отношение и въпросите за редовност и надлежност на водене на
счетоводството, начин на заплащане, закупуване на винетни стикери,
действителност на извършени ремонтни дейности в заведенията за социални
услуги към Службата „ЗСУ“, изпълнение на ремонтните дейности, начин на
разплащане, и размер на нанесени щети.
На първо място, в уводната част на експертизата е посочено, че е
81
изготвена на базата на предоставените с делото документи. Към този момент
обаче и дори до края на съдебното разследване пред първата инстанция, по
делото не са били събрани доказателства касаещи дейността на всички
търговци като фиктивни издатели на фактурите. Не за всички търговци е бил
изяснен въпросът дали действително са издавали фактурите, както и дали има
изпълнение по тях. Наред с това – дали така издадените фактури са
недействителни или не, не е и въпрос, на който експертът – счетоводител
може да отговори, тъй като въпросът е от правно естество. Независимо от
това, експертизата прави правни изводи, както и такива, че по делото се
установяват документи с невярно съдържание, недействителни сделки и
неправомерно изплатени суми от касата на службата. Кои са тези документи
обаче и как експертът е достигнал до тези констатации, не се посочва. Не е и
било необходимо, тъй като това не са въпроси от областта на експертното
изследване.
Експертизата също така заявява, че е правила оценки на показания на
управители на фирми, но не е ясно кои са тези управители, така че
експертизата да приеме, че сделките не са действителни. Нещо повече –
такава оценка означава на експерта да се даде възможност да решава кои
доказателства по делото да кредитира и кои не, дейност стояща също извън
неговата компетентност В тези части на експертизата специални знания,
такива, каквито съдът не притежава, не са приложени.
Изложеното се отнася и до констатацията на експертизата, че в някои от
фирмите /неясно кои/ съществували номера на фактури, издадени на други
фирми /също неясно кои/, а не за Служба ЗСУ, гр. Банско. Освен че прави
извод извън своята компетентност и с чисто фактически и доказателствен
характер – без прилагане на специални знания, експертизата не сочи никакви
данни въз основа на които прави тези свои изводи.
Несъмнено се установява, от писмените доказателства по делото -
съответните разходни касови ордери за плащане, че към тях не са приложени
никакви отчетни документи и такива, които да удостоверяват изпълнение,
поради което обосновани е заключението на експертизата, че са осчетоводени
разходи – изплатени парични средства, без документална обоснованост. В
този смисъл са и констатациите на одитния доклад по проведения вътрешен
одит и показанията на св. М. Р. – вътрешен одитор в Общинска администрация
гр. Банско и св. С. Г., също одитор.
Обосновано и компетентно е заключението на експертизата, и в тази част
тя се приема за доказателствено значима, че заприходяването на стоково-
материалните ценности следва да бъде извършвано с приемо- предавателни
протоколи или складови разписки. В тези документи следва да се опише в кой
от обектите е заприходена материалната ценност, кое е материално-
отговорното лице. Такива документи не са съставяни в Службата „ЗСУ“ по
процесните фактури, граждански договори и издаваните разходни касови
ордери. Също така, ако разходът се отнася за извършена услуга,
82
документирането следва да бъде извършено с допълнителни документи към
фактурата, а именно - с протокол, установяващ извършването на работата.
Такива протоколи не са представени от Службата./стр. 7 от експертизата, л. 11,
т. 28 ДП/
Въззивният съд намира за напълно обоснована и вярна експертизата и в
частта на отговора – водена ли е редовно и правилно счетоводната отчетност
на Служба „Заведения за социални услуги“, гр. Банско, в периода 01.01.2008
г.- 31.12.2013г. като констатациите следва да са поотделно за всеки отчетен
период от 2008 – до 2013г.
Обосновано е заключението на експертизата, че разходните касови
ордери, съставени за изплащане на фактури, привидно издадени от
процесните търговци, са без подпис на „получател на сумата“. Като цяло това
е и чисто фактически извод, за който не са необходими специални знания.
/експертиза в том 28 ДП,л. 5-23 ДП/.
Експертизата е установила категорично, че са налице нарушения на
Закона за счетоводството във воденето на съответната документация.
Подобно на техническата експертиза, и съдебно- счетоводната, в
частта по въпроса извършвани ли са ремонтни работи в заведенията за
социални услуги към Служба „ЗСУ“ гр. Банско / въпрос № 8, л. 12 от
експертизата на л. 16, т. 28 ДП/, няма доказателствено значение. Това е така,
доколкото се заявява в експертизата, че на този въпрос не може да даде
категоричен отговор, защото в Службата са отчетени и осчетоводени фактури
за ремонт и доставка на строителни материали, които са недействителни.
Макар да се касае за фактическа и правна констатация, тя е вярна, като
кореспондираща на доказателствата по делото. Несъмнено е установено, че
процесните фактури са неистински – не са издавани от търговците, посочени в
тях. Съответно, счетоводната експертиза не може да стъпи достоверно и да
прави заключения от документи, установени като лъжливи. По същия начин
стои положението и с гражданските договори и разходваните средства за
ремонтни дейности на сгради и помещения съгласно тези договори. И тези
договори се установяват като частично неистински - в частта на подписалия ги
изпълнител. Липсват и протоколи за извършване на конкретните дейности.
Ето защо, и тази експертиза, от чисто счетоводна страна, не може да даде по
никакъв начин отговор на въпроса за действителността на извършвани
дейности. Въпросът за реалността на такива дейности може да намери
счетоводен отговор само в случай на съставени съответни истински
разхоооправдателни, стоковедски и изпълнителски документи, какъвто
настоящият случай не е.
От гледна точка на счетоводните знания, вярна е експертизата в частта на
изчислените суми по фактури и граждански договори, за които се установява,
че са правени плащания, независимо че основанията за тях са неистински и
няма реално изпълнение. Следва да се направи уговорка на това място, което
не е коментирано от окръжния съд, че експертизата е дала заключение и за
83
суми изплащани по граждански договори, които са извън предмета на
обвинението и които настоящата инстанция разглежда като ирелевантни.
Такъв пример са договори с М. Я., Ц. Л., К. Е. и Б. Ц.. /таблица на л 16 от
експертизата, л. 20, т. 28 ДП/
Изложеното е обусловило твърдението в обвинителния акт, повторено и в
присъдата, за изплатени суми по граждански договори по години, с
неизпълнена част. Според прокурора и окръжния съд, стъпили на
счетоводната експертиза, стойността на сключените неистински граждански
договори през периода 2008 – 2010 г. била: за 2008 г. – обща стойност 8550
лева, от които стойността на неизпълнените договори е в размер на 5550 лева;
за 2009 г. – обща стойност 12140 лева, от които стойността на неизпълнените
договори е в размер на 8440 лева; за 2010 г. – обща стойност 5220 лева, от
които стойността на неизпълнените договори е в размер на 2820 лева.
Въззивната инстанция не се обвързва от този подход на прокурора и
окръжния съд, копиращ експертизата, поради неяснотата за обхвата на
договорите включени в заключението и крайната формирана сума на
изплатени възнаграждения стриктно по процесните договори.
За коректен въззивният съд намери и възприе метода, по който общият
размер на сумите заплатени по тези договори е простият аритметичен сбор от
отделните заплатени суми, възлизащ, както се посочи на 15 108, 13лв.
Макар окръжният съд да е посочил като доказателствен източник от
значение за делото и графическа експертиза - протокол № 200 от
07.11.2017, намираща се в т.20, л.37, прегледът й показва, че тя е ирелевантна
за предмета на делото, тъй като касае изследване на подписи в договори от
лица, които не са включени във фактите на обвинението – договор с Д. И. В. и
договор с Е. В. Н..
Към доказателствата с общо значение за фактите по изплащане на
фактурите и гражданските договори, се отнасят и показанията на основните
свидетели – св. М. Д. – счетоводител на Службата и св. Е. Х. – касиер на
Службата. Специфика на тези показания е техният избягващ конкретика и
уклончив характер, както и заявена липса на спомен, особено в показанията
пред окръжния съд. Това е дало на съда основание за прочитане показанията
на свидетелките дадени в досъдебното производство.
Тук следва да се отбележи, че във всички разходни ордери, с които са се
одобрявали и извършвали плащанията на анонимни лица, по неистински
фактури и граждански договори, без по тях да има изпълнение, фигурират
подписите и на тези две свидетелки. Това обуславя данни за възможна
съпричастност на свидетелките към дейността на подсъдимата, поради което
показанията им следва да се преценяват внимателно и като се отчита
възможна заинтересованост да не се разкрива цялата обективна истина,
включително относно личната степен на участие на свидетелките и
подсъдимата в тези процеси.
Така, св. М. Д. в разпит в съдебното заседание се позовава в голяма част
84
от показанията си на липса на спомен, включително и за това кой и как е
вземал решения за съответните разходи. Позовава се и на това, че „в
провинцията били доверчиви хора“, а пропуските в документацията /липса на
данни за лицето получило плащане и липса на негов подпис/ били от
„недоглеждане“. Такава позиция личи и в показанията й, че: „Редът тогава за
възлагане на тези доставки и на тези услуги, за което не се провежда търг, вече
съм забравила какъв беше. He си спомням кой определяше, с кой доставчик да
се комуникира. При мен идваха вече готови документите за осчетоводяване…
не си спомням точно, може би ръководителят, не знам, не си спомням с
точност“ /показания в съдебно заседание пред окръжния съд на л. 275, нохд/.
Същата неопределеност се извежда и от показанията, че: „Преди плащането
по тези фактури, дали питах г-жа П., дали да платя, дали услугата е изпълнена
- еми, не си спомням вече как съм го правила точно“.
Независимо от уклончивия характер на показанията, става достатъчно
ясно от тях, а още повече от прочетените показания на свидетелката от
досъдебното производство, че плащанията винаги минавали и през
счетоводителя, доколкото лицата с фактурите платими в брой са отивали и при
нея, а тя ги препращала към касиера, както и че плащанията са се разрешавали
и одобрявали от подсъдимата, а ролята на счетоводителя и касиера е била
подчинена, спомагателна и техническа. В този смисъл са показанията на св. Д.
/също в разпит в съдебното заседание/, че обикновено е говорила с
подсъдимата, обикновено е съгласувала разходите, защото подсъдимата
знаела кое звено от какво има нужда и какви са им мероприятията.
Също така от показанията на св. Д., се установява достоверно, че в
Службата „ЗСУ“ не е имало предварителен контрол преди договаряне на
доставката, както и контрол дали е изпълнена.
Дори като общи, тези положения са достоверни, подкрепят се от
останалата доказателствена съвкупност – в това число писмените
доказателства – РКО и сметки за изплащане на суми и факта на подписи на
подсъдимата в тях, и съответните показания на св. Д. следва да се кредитират.
Изцяло се кредитират като логични и последователни показанията на св. Д. от
досъдебното производство, прочетени от окръжния съд, за начина по който е
ставало разплащането по фактури, възприети във фактическата част по-горе, и
това, че данните в РКО се попълвали от касиера – св. Е. Х.. С особено
значение е обстоятелството посочено от св. Д. в тези показания, че причината
за непредставянето на протоколи за извършени СМР към фактурите била
разпореждане на ръководителя – подсъдимата П., и че фактурите са й били
донасяни и й е било наредено да извърши плащане по тях и тя го
изпълнявала, без да знае дали има изпълнение. Показанията са достоверни и
предвид мястото, което подсъдимата е заемала в йерархическата структура на
Службата, при което свидетелката е била подчинена на подсъдимата и не е
можела самоволно да извършва разплащания без съответно разрешение.
/прочетени показания на л. 31, т. 27 ДП/
85
Показанията на св. Е. Х. – касиер в Службата, по същите тези факти са
също сравнително неопределени и уклончиви. Независимо от това позволяват
да се приеме, че е съставяла разходни касови ордери за плащанията в брой,
след като лицата са отивали при нея и са заявявали такова искане. Показанията
на свидетелката в една част са непоследователни и недостоверни. Така,
въззивният съд намира за недостоверни частта от показанията на свидетелката
пред окръжния съд, че представяла съставения от нея разходен касов ордер за
втори и трети подпис - от счетоводител и от подсъдимата след като била
извършила конкретното плащане. Тази поредност е както нелогична, така и
опровергана от самата свидетелка в показанията й в досъдебното
производство, които съдът намира за правдоподобни - че плащала това, което
й наредят. /прочетени показания на л. 6, т. 8 ДП/ Сама свидетелката, по-натам
в същите показания пред окръжния съд се самокоригира като казва, че
„изплащането става … първо счетоводителят, ръководителят и изплащаме“.
Т.е. поредността е такава, че изплащането се явява последен етап в процеса на
съставяне на ордера и подписването му от касиер, счетоводител и
ръководител. От показанията на св. Е. Х. се извежда и това, че по принцип при
плащанията в брой при нея идвало лицето, заявявало искане за плащане и тя
изплащала. Поредността на плащането като краен етап от процеса в който се
съставя и подписва ордерът, дори нещо повече - че ордерът бил носен от
самото лице, на което да се плати, се извежда еднозначно и от показанията на
св. М. Д.. /л. 275, нохд/. Поредността на представянето на фактурата и
съставянето на разходния касов ордер за плащането и изплащането на сумите
се извежда и от показанията на св. М. Д..
Извън тези общи положения и доказателства, относими към всички факти
по отделните групи – предмет на делото, са относими и особени
доказателства, относими само към спецификата на отделните групи факти.
1. Особени доказателства за фактите по подписване на неистински
граждански договори и плащания по тях:
Съгласно инкриминираните граждански договори лицата, които се явяват
привидни изпълнители по тях са седем и това са: 1.Г. К. С., 2. К. И. С., 3. Е. Г.
С.а - съпруга на Г. С., 4. И. И. М., 5. М. А. П., 6. М. С. Ш. и 7. М. Н. И.. С
някои от тях са сключвани повече от един договора и това са: Г. С. – три
договора, Е. С. – два договора и М. Ш. – два договора.
От събраните доказателства безспорно се установява, че всички
инкриминирани граждански договори за личен труд не са подписани от
лицата, представени като изпълнители по тях, т.е договорите са частично
неистински. Установява се несъмнено, че по договорите няма и изпълнение.
Няма изпълнение на договорите от лицата посочени в тях като страни.
Изключено е изпълнение и от трети неустановени лица. Изяснено е по делото,
че такива анонимни лица само са получавали парите – възнаграждения по
86
фиктивните договори, което изключва, и съвсем логично, да има каквото да е
изпълнение от тях. Самият факт на анонимност като инструмент за
неправомерно получаване на средства, прави възможността да има
изпълнение ирационална и недостоверна. На второ място - не са съставяни и
не са налице никакви удостоверителни документи, доказващи изпълнение и
приемане на изпълнение от страна на Службата.
Представените факти, на първо място, се извеждат от съдебно –
почеркова експертиза - Протокол № 43 от 29.10.2017г./л. 6, т. 19 ДП/, че
посочените лица – мними страни, не са подписвали договорите. От
експертизата се установява, че и изследваните РКО и сметки за изплащане на
суми, когато съдържат подписи за лице „получило сумата“ не са подписани от
лицата посочени в тях и страни по договорите. Тези факти се извеждат и от
еднопосочните показания на редица свидетели, които кореспондират на
заключението на експертизата и са достоверни: св. Е. С., св. М. Ш., св. М. П.,
св. И. М., св. И. С., св. К. С., св. Ф. Т. и св. И. М., че не са сключвали такива
граждански договори със Служба „ЗСУ“ и не са правили нищо в тяхно
изпълнение.
Така, от показанията на св. Е. С., посочена като изпълнител в два
договора - граждански договори за извършване на работа с личен труд №
121/01.11.2008г. и договор от 01.07.2010г. се установява, че не е имала
никакви отношения със Службата ЗСУ Банско, не е подписвала договори и не
е получавала никакви пари. От показанията на тази свидетелка се извежда и че
съпругът й – Г. С. /починал/ – посочен като страна по три договора -
№62/31.07.2008г., № 114/03.09.2009г. и № 232/31.08.2010г., също не е
извършвал никакви дейности към Службата, не е сключвал граждански
договори със Службата и не е получавал пари оттам. /показания на л. 150
нохд/
От показанията на св. М. Ш., посочен като изпълнител по два договора
- №136/15.10.2009г и № 148/30.11.2009г., също се установява, че не е имал
никакви отношения с Община Банско, не е изпълнявал и не е подписвал
договори. /показания на л. 151 нохд/
От показанията на св. М. П. - посочен като страна по граждански
договор №129/02.10.2009г., също се установява, че не е имал никакви
отношения с Община Банско, не е сключвал договори, не е извършвал никакви
услуги, не е получавал пари за такива услуги /показания на л. 152, нохд/
От показанията на св. И. М., посочен като изпълнител по граждански
договор № 103/07.08.2009г., също се установява, че не е имал никакви
отношения със Службата, не познава подсъдимата, не е сключвал никакъв
договор и не е получавал никакво възнаграждение. /показания на л. 160 нохд/
За изясняване на отношенията на К. С. /починал и заличен като свидетел
от окръжния съд/, посочен като изпълнител по граждански договор за
извършване на работа с личен труд №90/01.08.2008г. от въззивната
инстанция бяха допуснати разпити на двама свидетели – св. К. С. и св. И. С.,
87
съответно дъщеря и син на починалия. Показанията им потвърждават
фактите, че баща им не е бил страна по договор с Община Банско и не е
изпълнявал такъв договор. Съгласно показанията на св. И. С., баща му – К. С.,
се занимавал с дърводелство, но като хоби, не е бил производител, нито е
извършвал ремонтни дейности във връзка с дърводелството. Не е имал
възможност и желание да извършва ремонтни дейности, и категорично през
2008г. не е правил ремонт на Дневен център за възрастни хора с увреждания
/ДЦВУ/, бил само председател на Пенсионерския клуб „Р. Т.“ гр. Банско.
/протокол за разпит на св. И. С., от РС Разлог, л. 675, т 2 внохд/ Това се
потвърждава и от показанията на св. К. С., която е поддържала отношения с
баща си, но не знае да е сключвал договор с Община Банско, Служба
„Заведения за социални услуги“ за ремонт на мебели и обзавеждане със свои
материали на Дневен център за възрастни хора с увреждания. Баща й не
разполагал с такива материали. Освен това през 2008г. баща й бил на 73
години, и се занимавал с пчели, имал и нива. /протокол за разпит от САС на л.
698, т. 2 внохд/
За изясняване на отношенията на М. Н. И., посочена като страна по
граждански договор от 31.08.2010г., доколкото поради физическото си
състояние не е разпитвана като свидетел от окръжния съд и е заличена като
такъв, въззивната инстанция допусна разпити на св. Ф. Т. и св. И. М.,
съответно дъщеря и син на Н. М.. От показанията на св. Ф. Т. се потвърждава,
че Н. М. не е сключвала граждански договор със Служба ЗСУ Банско, не е
изпълнявала дейности, предмет на договора – изработка на сувенири, не е
имала отношения с Община Банско, не е имала и умения за изработване на
сувенири, можела само да плете терлици. /протокол за разпит на РС Разлог на
л. 690, т. 2 внохд/. Показанията на сина на Н. М. - св. И. М., са ирелевантни за
изясняване на делото, доколкото той няма възприятия за относимите факти.
/протокол за разпит от РС Разлог на л. 687, т. 2 внохд/
Фактите на подписваните неистински граждански договори и извършени
плащания в брой на сумите по тях, се извеждат и от приложените по делото
писмени доказателства – самите граждански договори и разходни касови
ордери.
2. Особени доказателства по фактите за плащане по неистински
фактури:
Съгласно фактите, касае се за издадени общо 72 неистински фактури, с
предмет най-различни видове доставки. Фактурите са привидно издадени от
общо 21 търговци, с ЕИК по фактури, както следва:
1. Тани 97 ЕООД, ЕИК *********
2. Радиал ООД ЕИК *********
3. Прима СТАР 2000 ЕООД ЕИК *********
88
4. Пинус ООД ЕИК *********
5. Мах 2003 ЕООД, ЕИК *********
6. ЕТ Л.-В-Л-Л.К., ЕИК *********
7. Лили-2007 ЕООД, ЕИК *********
8. К.Т.К. ЕООД, ЕИК *********
9. Коректа ЕООД, ЕИК *********
10. К. Груп ЕООД , ЕИК *********
11. ЕТ К., ЕИК *********
12. Е.П.С.И – 2007 ЕООД, ЕИК *********
13. Ивет Къмпани ЕООД, ЕИК *********
14. Ивас 2005 ООД, ЕИК *********
15. ЕТ Ж.-С. В., ЕИК *********
16. Евро Транс Лиз ЕООД, ЕИК *********
17. Драмел ООД, ЕИК *********
18. Велан-ВК ЕООД , ЕИК *********
19. ЕТ БМД- Д.Г., ЕИК *********
20. Агро Лес Груп ООД, ЕИК *********
21. Арабеск ЕООД, ЕИК *********
За всички така вписани във фактурите търговци се установява, че не са
ги издавали и не са извършвали доставки по тях.
Тези факти се потвърждават от показанията на множеството свидетели –
представители на търговците и самите търговци като физически лица, както и
от приложените справки от публичните регистри – Търговски регистър и
Булстат, за особености във формата и ЕИК на търговците. /събрани от
апелативния съд/. Потвърждава се и от справки от Национална агенция по
приходите, съответните териториални подразделения по седалище на
търговците, за тези, които са регистрирани по ЗДДС. /събрани от апелативния
съд/ - че няма вписани такива фактури в дневниците за продажби на
търговците.
Установява се също така за редица от търговците, че фигурират в
процесните фактури с ЕИК, което не са действителните техни ЕИК и с които
са регистрирани в Търговски регистър и Булстат, а на тези ЕИК отговарят
други търговци. За друга част от търговците – издатели на процесните
фактури се установява, че изобщо не са регистрирани или че такъв ЕИК не
съществува. Тези факти се явяват също убедително доказателство за
неистинност на издадените процесни фактури, доколкото, в случай че бяха
истински, то издалият ги търговецът би се обявил със своите действителни
идентификационни данни. Това е доказателство и за самоцелното създаване
на фактурите, при което съставилият ги неизвестен автор, не е следвал
стриктно вярна информация за идентификацията на търговците, при което се
стига дори до парадоксални положения.
За част от дружествата се установява, че са прехвърлени и регистрирани
89
на фиктивни собственици и управители, които нямат представа дали и каква
дейност имат дружествата.
Отделно от това, въззивната инстанция събра и допълнителни
доказателства за част от дружествата, чиито ЕИК са използвани от
съставителя на фактурите – чрез сведения от НАП, ТД и разпити на свидетели,
при което се установи, че и тези други дружества не са издавали процесните
фактури.
Общо взето, положението с „присвоените“ ЕИК на съвсем различни от
вписаните във фактурите търговци е засегнало почти половината от всички
търговци – доставчици по фактурите, а именно 10 от общо 21.
Търговците, които в действителност са с различен ЕИК от посочения във
фактурите са: 1. Радиал ООД ЕИК *********, 2. Пинус ООД ЕИК *********,
3. Мах 2003 ЕООД, ЕИК *********, 4 .Коректа ЕООД, ЕИК *********, 5. К.
Груп ЕООД, ЕИК *********, 6. ЕТ К., ЕИК *********, 7. ЕТ Ж.-С. В., ЕИК
*********, 8. Драмел ООД, ЕИК *********, 9. Агро Лес Груп ООД, ЕИК
********* и 10. Арабеск ЕООД, ЕИК *********.
1.За „Тани 97“ ЕООД, ЕИК *********, се установява от справка
Търговски регистър и Булстат, че посоченият ЕИК в процесните фактури, не
отговаря на формата на търговското дружество ЕООД, а на ООД. /справка на
л. 98, т. 2 и на л. 110, т. 2 внохд/ На следващо място управител на дружеството
през процесния период е св. И. Н.. Показанията на свидетеля от досъдебното
производство, прочетени в съдебното пред окръжния съд, /л. 18, т. 7 ДП/,
потвърждават, че дружеството не е имало никакви отношения с община
Банско и не е издавало фактури.
От справка от НАП, ТД София, Офис „Сердика“, се установява, че „Тани
97“ ООД, ЕИК *********, е регистрирано по ЗДДС на 15.11.2001г. /справка
на л. 352, т. 2 внохд/, и няма информация за включване на процесните
фактури в дневниците за продажби /съгласно приложени копия на дневници
за продажби на л. 353 - 486, т. 2 нохд и сведение на л. 561, т. 2 внохд/.
2. За „Радиал“ ООД, с ЕИК по фактури – *********, се установява от
Търговски регистър и Булстат, че на този ЕИК отговаря друго дружество -
„Радиан“ ЕООД.
Дружеството „Радиал“ ООД е с ЕИК по Търговски регистър и Булстат
*********. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.12.1995 г. /справка от
НАП, ТД София, офис Сердика на л. 352, т. 2 внохд/ Дружеството няма
отбелязани в дневниците за продажби за съответните периоди процесните
фактури. /приложени дневници на л. 353 – 486, т. 2 внохд и справка на НАП
на л. 561, т. 2 внохд/
От справка НАП, ТД Варна, ведно с приложени копия на дневници за
продажби, се установява че „Радиан“ ЕООД, ЕИК *********, /чийто ЕИК е
90
използван за съставяне на фактурите/ не е включвало в дневниците за
продажби по ДДС процесните фактури. /справка на л. 332 и копия на
дневници на л. 333 – 344, т. 1 внохд/
Установява се от показанията на св. О. М., собственик и управител на
„Радиал“ ООД, който е бил такъв през цялото време на съществуване на
дружеството, че дружеството се занимава с търговия с автомобилни гуми,
авточасти и услуги. Никога не е имало отношения със Службата „ЗСУ“ гр.
Банско. Свидетелят не познава никого от Община Банско, никога не е имал
делови отношения с общината. Дружеството не е извършвало доставки на
Община Банско. Печатът, положен на процесните фактури не е на
дружеството, както и подписът на фактурите не е на свидетеля. /протокол за
разпит проведен от САС на л. 656, т. 2 внохд/
От показанията на св. Р. Я. се установява, че в процесния период е бил
управител на „Радиан“ ЕООД, гр. Варна /чийто ЕИК - ********* е използван
за целите на процесните фактури/, че никога дружеството не е имало
търговски отношения и не е сключвало сделки с Община Банско, не е
издавало фактури, не е доставяло горИ. на тази служба и в този район.
/показания, дадени в досъдебното производство на л. 74, т 18 ДП и прочетени
от окръжния съд/
3.За „Прима Стар 2000“ ЕООД, с вписан в процесните фактури ЕИК
********* се установява, че този ЕИК отговаря на регистрацията на
търговеца по ТР и Булстат, с управител Т. Б. Я..
Процесните фактури - за м. 03/2009, м. 06/2010г. и м. 07./2010 г. се явяват
извън периода на регистрация по ЗДДС на това дружество, който е от
22.02.2002г. до 23.05.2005г. /справка на НАП, ТД София, офис Витоша – л.
277, т. 1 внохд/
Неистинският характер на издадените от това дружество процесни
фактури и липса на доставки се извежда от показанията на св. Т. Я..
Свидетелката е пример за случаите на формално използване на самоличност
на лица, срещу заплащане, за целите на създаване на търговско дружество, без
лицето да развива реална дейност. Изяснява се от показанията на св. Т. Я., че
тя е фиктивен собственик и управител на дружеството, прехвърлено й срещу
200лв., че не е имала никакви отношения с подсъдимата и Община Банско, не
е издавала фактури, дори не знае как изглеждат, и с това дружество не е
извършвала дейност. /протокол за разпит от РС Лом на л. 588, т. 2 внохд/
4. За „Пинус“ ООД, с вписан във фактурите - ЕИК *********, се
установява от справка ТР и Булстат, че на този ЕИК отговаря друго
дружество - „Ту Доор“ ЕООД.
За „Пинус“ ООД, с ЕИК *********, съгласно ТР и Булстат, се установява,
че няма регистрация по ЗДДС и няма подавани справки –декларации и
91
дневници за продажби /справка от НАП, ТД София, офис Кюстендил на л.
262, т. 1 внохд/
От справка НАП, ТД София, офис „Красно село“, се установява че
процесните фактури с вписан ЕИК на „Ту Доор“ ЕООД, не са отразени в
дневниците за продажби на дружеството. /справка на л. 328, т. 1 внохд/
Неистинския характер на фактурите и отсъствие на такива доставки се
потвърждава и от показанията на св. С. Т. - собственик и управител на „Ту
Доор“ ООД, от 2005г., с ЕИК ********* и дейност – организиране на
корпоративни събития. Дружеството „Ту Доор“ ООД, чийто ЕИК е използван
за целите на процесните фактури никога не е имало търговски отношения
със служба ЗСУ гр. Банско. Св. С. Т. не познава подсъдимата. Дружеството
не е издавало такива фактури и не е извършвало доставките по тях – ТВ
мебели, маса, шкаф за обувки и скрин, мебели, вертикална хидравлична
платформа. /протокол за разпит от САС на л. 659, т. 2 внохд/
5.За „Мах 2003“ ЕООД, с ЕИК по фактури – *********, се установява
от справка ТР и Булстат, че на този ЕИК отговаря друго дружество – „Макс“
ООД, с управител св. Д. Ч..
Съответно, вписаното във фактурите дружество „Мах-2003“ ЕООД е с
различен ЕИК от този на фактурите, а именно *********, и е с управител И.
И..
За дружеството „Мах-2003“ ЕООД, ЕИК *********, съгласно справка от
НАП, ТД - София, офис Люлин, се установява, че няма отразени процесни
фактури в дневниците за продажби на дружеството. /справка на л. 274, т. 1
внохд/
За „Макс“ ООД, ЕИК *********, се установява от справка НАП, ТД
Пловдив, офис Стара Загора, че в информационната система на НАП не се
установява съвпадение на процесните фактури, по номера, стойности и
периоди. /справка на л. 281, т. 1 внохд/. Това се потвърждава и от приложените
към справката копия от дневници за продажби на дружеството за процесните
периоди на фактурите/ л. 282 – 305, т. 1 внохд/
Фиктивността на процесните фактури и доставки в този пункт се
потвърждава от показанията на св. Д. Ч., управител на „Макс ООД, че не е
имал отношения с община Банско, не е издавал фактури, не е плащал или
получавал нещо оттам. /прочетени от окръжния съд показания на л. 24, т. 18
ДП/
Това се потвърждава и от показанията на св. И. И. - управител на „Мах-
2003“ ЕООД, в периода 2008 – 2012г.. Изяснява се от показанията на този
свидетел, че дружеството се занимавало с търговия на хранителни стоки, че
свидетелят не познава подсъдимата. Дружеството не е имало отношения със
Служба „ЗСУ“ гр. Банско, че процесните фактури не са издавани от
дружеството, то не е имало адреса, отразен във фактурите, не е имало
92
служител – Д. Ч., печатът на фактурите не е на дружеството, такива доставки –
ПВЦ витрина, ламинат, топлоизолация не са правени. Такава дейност не са
извършвали изобщо. /протокол за разпит от САС на л. 660, т 2 внохд/
6. За ЕТ „Л.-В-Л-Л.К.“, с вписан в процесните фактури ЕИК *********,
се установява, че този ЕИК съвпада с регистрацията на търговеца по ТР и
Булстат. Търговецът не е регистриран по ЗДДС /справка на л. 274, т. 1 внохд/.
Установява се, че физическото лице – търговец Л. К. е починал на ******** г.
/писмо от Столична община –л. 60а, т. 7 ДП и препис извлечение от акт за
смърт на – л. 60, т. 7 ДП/ Видно от процесните фактури, привидно издадени от
този търговец, касае се за съвсем разнородни доставки - проведена
опознавателна екскурзия из България, доставка и монтаж на метална врата и
решетка, дадена храна на ученици. Фактът на такава разнородност сам по себе
си поставя под съмнение реалността на такава търговска дейност. Няма данни
към платежната документация за изпълнение на доставката.
7. За „Лили- 2007“ ЕООД, с ЕИК *********, се установява, че е ЕИК
съвпада с регистрацията по ТР, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на
02.02.2007г. и дерегистрирано на 15.11.2011г., с прекратена регистрация на
27.07.2015г. /справка на л. 352, т. 2 внохд/. Процесните фактури не са
включени в дневниците за продажби /съгласно приложени копия на
дневници за продажби на л. 353 - 486, т. 2 нохд и сведение на л. 561, т. 2
внохд/.
Допълнително се установява от показанията на св. Л. Д., управител на
„Лили 2007“ ЕООД, че дружеството е с дейност – международна спедиция на
товари, предимно дестинацията България – Италия. Свидетелката не познава
подсъдимата, никога не е имала отношения нито лично, нито като управител
със Службата ЗСУ гр. Банско, не е подписвала никакви документи с Община
Банско, не е издавала фактура на общината. Не е подписвала процесните
фактури, положеният на тях печат не бил на дружеството, а дружеството
никога не е извършвало описаната във фактурите дейност /протокол за разпит
проведен от САС на л. 655, т. 2 внохд/. А видно от процесните фактури се
касае за дейност - кърпеж на стени за латексово боядисване , латексово
боядисване, за дърва за огрев, въглища, транспорт, за ремонт на ПВЦ врати и
прозорци.
8.За „К.Т.К.“ ЕООД, с вписан в процесните фактури ЕИК *********,
се установява, че ЕИК съвпада с регистрацията на дружеството по ТР и
Булсат. Дружеството е регистрирано по ЗДДС през 1996г. – на 27.02.1996 г. и
е дерегистрирано по инициатива на НАП на 23.07.2007г. /справка на НАП, ТД
София, офис Център – л. 278, т. 1 внохд/.
Видно от процесните фактури, касае се за съвсем разнородни доставки -
проведено зелено училище, храна и нощувка, доставка и монтаж на колянов
93
вал на микробус, за ремонт на преден мост на микробус. Фактът на такава
разнородност сам по себе си поставя под съмнение реалността на такава
търговска дейност.
И при това дружество, подобно на дружеството „Прима Стар 2000“
ЕООД с формален собственик св. Т. Я., също се касае за пример на фиктивна
собственост и управление, пример за формално използване на самоличност на
лице срещу заплащане, за целите на регистриране на търговско дружество, без
това лице да развива реална дейност. Установява се от показанията на св. Б.
П., че е именно такъв фиктивен собственик и управител на „К.Т.К.“
ЕООД, че дружеството му било прехвърлено срещу възнаграждение от 200
лв. Свидетелят не притежава никакви документи свързани с дружеството,
няма представа за дейността му, не знае за издаваните от името на
дружеството процесни фактури. Нищо не е подписвал, неграмотен е, на
негово име се водили около 40 такива фирми. Не познава подсъдимата и не е
чувал за Службата „Заведения за социални услуги“ гр. Банско, /протокол за
разпит от РС Лом на л. 596, т. 2 внохд/
9.За „Коректа“ ЕООД, с вписан във фактурите ЕИК *********, се
установява, че на този ЕИК отговаря друго дружество – „Юнион Корект
Варна“ ООД.
От справка от НАП, ТД Варна, се установява, че дружеството „Юнион
Корект Варна“ ООД няма включени в дневниците за продажби по ДДС за
съответните периоди процесните фактури, респективно не е издавало такива.
/справка на л. 323, т. 1 внохд и копия от дневници за продажби на л. 345, т. 1
внохд/
Фиктивността на процесните фактури и доставки се извежда и от
показанията на св. Д. П. С. – управител на „Юнион Корект Варна“ ООД,
още от създаването през 2007г, че никога не са имали отношения с Община
Банско, Службата ЗСУ и не са извършвали никакви доставки на стоки или
услуги. /показания дадени в досъдебното производство на л. 61, т. 18 ДП и
прочетени от окръжния съд/.
От справки от Търговски регистър и Булстат се установяват четири
дружества с име „Коректа“ ЕООД, със съответно различни ЕИК.
Такова дружество е „Коректа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Русе.
От справка от НАП, ТД на НАП Варна, офис Русе се установява, че това
дружество няма включени в дневниците си за продажби за месец 02.,2011г. за
м. 07.2011г. и за месец 08.2011г. процесните фактури. /л. 265, т. 1 внохд/
Изложеното се потвърждава от показанията на св. С. Д. Д. /дадени в
досъдебното производство и прочетени от съда - л. 106, т. 10 ДП/. Установява
се, че св. С. Д. е собственик и управител на Коректа ЕООД, гр. Русе, с
дейност - управление на бензиностанции ОМВ. Никога не е имал отношения с
община Банско, служба ЗСУ и никога не е издавал фактури за тази служба. Ще
94
се припомни, че доставките според процесните фактури са транспортни
услуги.
Друго дружество, чието наименование съвпада с това по фактурите, е
„Коректа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив. Дружеството е с
прекратена регистрация по ДДС от 02.02.2006г. /л. 331, т. 1 внохд/
Дружеството е било с управител С. И., починал.
Друго дружество, чието наименование съвпада с това по фактурите е
„Коректа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик. Установява се, че това
дружество няма включени в дневниците си за продажба за м. 02, м. 07 и
м.08.2011г. по ЗДДС процесните фактури. /справка от НАП, ТД Пловдив,
Офис Пазарджик и приложени преписи от дневници за продажба за тези
месеци - л. 348 и л. 349 – 350, т. 2 внохд/
Изложеното се потвърждава и от показанията на св. Б. А. К., управител
на „Коректа“ ЕООД, гр. Пазарджик, /дадени в досъдебното производство и
прочетени от окръжния съд - л. 85, т. 10 ДП, че фирмата се занимава с
поддръжка на компютърна техника, никога не е имал отношения с община
Банско, не е издавал никакви фактури за никаква дейност към „Заведения за
социални дейности“ при Община Банско.
Друго дружество, чието наименование съвпада с това по фактурите е
„Коректа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас. Дружеството няма
регистрация по ЗДДС, съответно няма подавани справки –декларации и
отчетни регистри по ЗДДС. /сведение от НАП, ТД Бургас на л. 540, т. 2
внохд/
Фиктивността на фактурите и доставките по този пункт се извежда и от
показанията на св. Г. Н., съдружник, а впоследствие и едноличен собственик
на „Коректа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, чиято дейност е
изключително и само в сферата на правните услуги и правно обслужване на
фирми. Като съдружник и собственик не е имала никакви отношения със
Службата „ЗСУ“ гр. Банско. Дружеството не е издавало процесните фактури -
за транспортни услуги, не е извършвало такива доставки. /протокол за разпит
от РС Бургас на л. 636, т. 2 внохд/
10. За „К. Груп“ ЕООД, с ЕИК по фактури *********, се установява от
справка Търговски регистър и Булстат, че на този ЕИК отговаря друго
дружество – „Текстил Груп“ ООД.
От справка НАП, ТД Велико Търново, офис Плевен и приложени копия
на дневници за продажби за съответните периоди - м. 10/2010, м. 12/2010 и м.
03/2011г., се установява, че дружеството „Текстил Груп“ ООД, /чийто ЕИК
съвпада с този по фактурите/, не е издавало такива фактури. / л. 321 – 327, т.1
внохд/
Изложеното се потвърждава и от показанията на св. С. Г. /показания от
досъдебното производство на л. 102, т. 7 ДП, прочетени от окръжния съд /,
95
зам.-управител на Текстил Груп ЕООД, че дружество не е имало никакви
търговски отношения с община Банско, не е издавало фактури и не е
доставяло материали на община Банско.
Що се отнася до дружеството по фактури – „К. Груп“ ЕООД, съгласно ТР
и Булстат е с ЕИК *********, установява се, че то е създадено на 15.09.2016г.
– след периода на процесните фактури, издавани от 16.10.2010г. до
04.03.2011г. и въобще - след инкриминирания период, следователно няма как
реално да е издавало такива фактури.
11. За ЕТ К., ЕИК *********, се установява, от справка ТР и Булстат, че
такъв ЕИК не съществува, такъв търговец няма изобщо. Следователно
изводите за фиктивност на издаваните от търговците процесни фактури и
доставки е потвърден и за случая на фактури, издадени от ЕТ К..
12. За „Е.П.С.И. – 2007“ ЕООД, ЕИК *********, се установява от ЕИК
съвпада с регистрацията по ТР и Булстат.
От справка НАП, ТД София, офис „Център“, се установява, че няма
отразени фактури в дневника за продажби за м. 10.2009г. и същата е с нулева
стойност, респективно дружеството не е издавало процесната Фактура №
2403/21.10.2009г. за организиране на прегледи, терапия на лица и деца.
/справка на л. 278, т. 1 внохд/
Изложеното се потвърждава и от показанията на св. Л. П., управител на
„Е.П.С.И. - 2007“ ЕООД, че дружеството е с нулева дейност от месец май
2008г. Свидетелят не познава подсъдимата. Дружеството не е имало никакви
търговски отношения със Службата ЗСУ гр. Банско. Не е издавало процесната
фактура, печатът не е на дружеството, подписът не е негов. Процесната
доставката - услуга по прегледи и терапия на деца, не отговаря на дейността
на дружеството, когато е имало такава - санитарни материали и дрогерия.
/протокол за разпит от САС на л. 657, т. 2 внохд/
13. За „Ивет Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, се установява, че ЕИК
съвпада с регистрация по Булстат. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на
08.08.2006г. и дерегистрирано на 15.08.2007г., с прекратена регистрация от
31.01.2017г. Липсва информация за включване в дневник за продажби на
издадена процесната Фактура № 1194/10.11.2009г. за частична подмяна на
ел.инсталация. /справка на НАП, ТД София, офис Сердика на л. 561, т. 2
внохд/
И за този случай, подобно на случаите с „Прима Стар 2000“ ЕООД, с
фиктивния собственик св. Т. Я. и на „К.Т.К.“ ЕООД, с фиктивен собственик -
св. Б. П., се установява, че св. Б. Е., се явява също такъв фиктивен собственик
и управител на „Ивет Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, за известен период в
рамките на инкриминирания. Дружеството било прехвърлено на негово име
96
срещу 200-300 лв. от неизвестни лица при нотариус. Свидетелят не знае какво
е станало с фирмата след това, не може да каже дали дружеството е
осъществявало търговска дейност, във всеки случай след прехвърлянето му не
е подписвал никакви документи, свързани с това дружество. Не познава
подсъдимата, и не е имал отношения с община Банско. /протокол за разпит от
РС Лом на л. 592, т. 2 внохд/. За друг период от съществуването на
дружеството, негов фиктивен собственик се е явявала също св. Т. Я., на чието
име дружеството било прехвърлено от неизвестни лица срещу
възнаграждение от 200 лв., без да осъществява дейност с него. И тук
свидетелката не познава подсъдимата и не е имала никакви отношения със
Службата „Заведения за социални услуги“, гр. Банско, не е издавала фактури
на тази служба. /протокол на разпит от РС Лом на л. 588, т. 2 внохд
14. За „Ивас 2005“ ООД, с ЕИК *********, се установява, че този ЕИК
съвпада с регистрацията по Булстат, а дружеството е със статус: „неактивен“.
Дружеството е било със съдружници и управители св. А. Р. и И. Е. П.,
седалище гр. Банско. /справка Булстат л.157, т. 1 внохд/
Дружеството не е имало регистрация по ЗДДС и не е имало задължение
за подаване на справки-декларации /справка от НАП, ТД София, офис
Благоевград – л. 258, т . 1 внохд/.
Показанията на св. А. Р. частично се поставят под съмнение за
достоверност, доколкото свидетелката отрича да е била съдружник в
дружеството, но това е категорично опровергано от отбелязванията в
Регистъра Булстат. В същото време свидетелката добре познава
подсъдимата, доколкото семействата им били близки. Познава подсъдимата и
защото в периода до 2007г. св. А. Р. била директор на Специално учебно
заведение за сираци и деца с увреждания, а подсъдимата била ресорен
служител в Община Банско и имали и служебни отношения. От 2007 до 2011
г. св. А. Р. била и общински съветник в Община Банско. От показанията на
тази свидетелка се изяснява и че вторият съдружник в дружеството е
всъщност синът на подсъдимата – И. Е. П.. /протокол за разпит по делегация
на РС Разлог на л. 684, т. 2 внохд/.
Изложеното на отделно основание прави необоснована, и дори
опровергава, версията на обвинението, че подсъдимата преговаряла устно с
лица представящи се за търговци за доставки по издадените фактури и била
подведена в самоличността на тези лица, тъй като в случая е видно, че тя няма
как да бъде подведена за търговец чиито представители са добре познатите й -
св. А. Р. и синът й - И. П..
15. За „Ж. – С. В.“ ЕТ, се установява, че вписаният в процесните
фактури ЕИК ********* не съществува, при справка ТР и Булстат на този
ЕИК не отговаря никакъв регистриран търговец.
„Ж. – С. В.“ ЕТ е с реален ЕИК по Булстат - *********. Търговецът не е
97
регистриран по ЗДДС /справка на НАП, ТД Бургас, л. 271, т. 1 внохд/ С. В. е
починал на ********г.
Фактът, че търговецът е представен с несъществуващ ЕИК е достатъчно
доказателство, че такъв търговец, с такова съчетание на идентификационни
данни няма, че такъв търговец не е издавал процесните фактури и не е
извършвал процесните доставки.
16. За „Евро Транс Лиз“ ЕООД, с ЕИК *********, се установява, че
ЕИК съвпада с регистрацията по Търговки регистър и Булстат. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 02.02.2007г. и дерегистрирано на 15.11.2011г., с
прекратена регистрация на 27.07.2015г. /справка на л. 352, т. 2 внохд/.
Установява се от справка НАП, ТД София, офис „Център“, че дружеството не
е включвало процесните фактури в дневниците за продажби за периода м.
03 - м. 04.2009г. /справка на л. 278, т. 1 внохд/
Установява се от показанията на св. В. К., че е фиктивен собственик на
„Евро Транс Лиз“ ЕООД, ЕИК *********, както и на много други търговски
дружества, които му били прехвърляни от неустановени лица срещу
заплащане. Свидетелят не знае нищо за дейност на това дружество, не познава
подсъдимата, не е имал отношения със службата „ЗСУ“ гр. Банско, не знае
какво е „фактура“, не знае нищо за това дали от името на дружествата са
извършвани доставки на тази служба. /протокол за разпит по делегация на РС
Своге на л. 599, т. 2 внохд/.
17. За „Драмел“ ООД, с ЕИК ********* по фактури, се установява от
справка Булстат, че на този ЕИК отговаря Комисия за финансов надзор -
държавна институция, създадена със специален закон. Дружество „Драмел“
ООД не съществува. Такова регистрирано в Булстат и Търговски регистър
няма.
Фактът, че такова дружество не съществува, и че е издадена фактура с
ЕИК на държавна институция, като доказателство говори убедително, че се
касае за очевидно неистински документи - процесните фактури, че те не са
издадени от реален търговец, нито са извършвани реални доставки. И тук ще
се отбележи, че дейността по фактурите е крайно разнородна –боядисване с
латекс, грундиране, но и представяне на куклен театър, разнородност сама по
себе си неправдоподобна като съчетание в реална дейност на един и същ
търговец.
18. За „Велан-ВК“ ЕООД, с вписан в процесните фактури ЕИК
*********, се установява, че ЕИК съвпада с регистрацията на търговеца по
ТР и Булстат, с управител св. В. К..
Търговското дружество е дерегистрирано по ЗДДС от 01.02.2008г.
/справка от НАП, ТД София, офис Люлин на л. 274, т. 1 внохд/
98
И за това дружество се отнасят същите фактически положения, каквито
и за дружеството „Евро Транс Лиз“ ЕООД, доколкото св. В. К. е фиктивен
собственик и управител и на двете дружества, както и на много други,
прехвърляни му от неустановени лица срещу заплащане. Свидетелят не знае
нищо за дейността на „Велан-ВК“ ЕООД, не познава подсъдимата, не е имал
отношения със службата „ЗСУ“ гр. Банско, не знае какво е „фактура“, не знае
нищо за това дали от името на дружествата са извършвани доставки на тази
служба. /протокол за разпит по делегация на РС Своге на л. 599, т. 2 внохд/.
19. За „БМД- Д. Г.“ ЕТ с ЕИК *********, се установява че този ЕИК
съвпада с регистрация на търговеца в Търговски регистър и Булстат.
От справка НАП ТД София, офис Люлин, се установява, че процесните
фактури не са включени в дневниците за продажби, подадени от търговеца за
процесния период – м. 01.2010г.- м. 08.2011г.. /справка на л. 274, т. 1 внохд/
Това че процесните фактури по този пункт не са издавани от търговеца и
респективно – дейностите по тях не са изпълнявани, се извежда от
показанията на св. Д. Г. /дадени в досъдебното производство и прочетени от
първостепенния съд./ Установява се от тези показания, че св. Д. Г. е
собственик на ЕТ „БМД- Д. Г.“, че от 2010г. не извършва дейност и не е
работила в друга фирма. Не е имала търговски отношения в процесния период
с Община Банско, не е имала контакти със служители от общината, не е
издавала фактури. /показания на л. 5, т. 7 ДП/
20. За „Агро Лес Груп“ ООД, с ЕИК по фактури ЕИК *********, се
установява от справка Търговски регистър и Булстат, че на този ЕИК
отговаря друго дружество – „Агростил“ ООД.
От справка НАП, ТД, Варна, офис Разград, се установява, че процесните
фактури, не са включени в дневниците за продажби по ДДС на „Агростил“
ООД, за съответните периоди – м. 11/2009, м. 12/2009, м. 01/2010, м.08/2011,
м. 5/2011г./справка на л. 330, т. 1 внохд/
От показанията на допуснатия от въззивната инстанция свидетел
/разпитан по делегация/ - св. И. И. Н., съдружник и управител на „Агростил“
ООД, ЕИК *********, се установява, че дружеството развива дейност в
областта на селското стопанство, доставки и търговско представителство на
агрохимикали за селското стопанство, и то за региона на област Разград,
Шумен, Търговище и Русе. Св. Н. не познава подсъдимата, не е имал
търговски отношения с нея, дружеството не е имало търговски отношения със
Службата „Заведения за социални услуги“ гр. Банско, не е издавало
процесните фактури, не е извършвало изобщо дейността, описана в тях
/протокол за разпит от РС Разград на л. 577, т. 2 внохд/. А съгласно фактурите
се касае за доставки: извършено СМР съгласно акт, дърва за огрев, транспорт,
за въглища Домбас, дадена храна, доставка и монтаж на парапет, на права на
покривна конструкция над рампа.
99
Дружество, чието наименование съвпада с това вписано в процесните
фактури е „Агро Лес Груп“ ООД, ЕИК *********, гр. Бургас. /съгласно
Търговски регистър и Булстат/ Установява се, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 10.05.2006 и дерегистрирано на 07.04.2008г. За
даъчните периоди на фактурите – м. 11/2009 до м. 05/2011г. няма подавани
справки –декларации и отчетни регистри по ЗДДС. /справка от НАП, ТД
Бургас на л. 540 т. 2 внохд/
Установява се от показанията на св. И. К., дадени в досъдебното
производство и прочетени от първостепенния съд, че в процесния период на
издаване на фактурите, той е бил фиктивен съдружник и управител на „Агро
Лес Груп“ ООД, знае, че на негово име се водели няколко фирми. Свидетелят
нямал никакво отношение към работата на дружеството, а през 2009г.,
работил като автокозметик на трудов договор в автомивка, не е имал
отношения с Община Банско /показания на л. 61, т. 6 ДП/
Това, че процесните фактури не са издавани изобщо, се потвърждава и от
показанията на св. С. Г. /допуснат от САС/. Свидетелят е управител на
„Агролес Груп“ ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, след фиктивния такъв –
св. И. К.. Изяснява се от показанията му, че дружеството се е занимавало с
търговия с дървен материал с Турция. Свидетелят не познава подсъдимата, не
е имал отношения като представител на дружеството със службата ЗСУ град
Банско, дори не е ходил в Банско. Никога не е издавал фактури, не знае дали
някой друг е издавал такива от името на дружеството /протокол за разпит по
делегация на РС Бургас на л. 630, т. 2 внохд/
Показанията на св. Г. Н., разпитана по делегация, са ирелевантни за
процесната фактология, тъй като не е била управител на дружеството
„Агролес Груп“ ООД, ЕИК *********, към периода 01.01.2009 – 31.12.2011г.,
а само за няколко месеца през 2008г., и не може да разкаже за дейността на
дружеството, интересуваща делото. /протокол за разпит по делегация от РС
Бургас – л. 584, т. 2 внохд/
21.За „Арабеск“ ЕООД, с ЕИК по фактури – *********, се установява
от справка ТР и Булстат, че на този ЕИК отговаря търговец със съвсем
друга форма и наименование, а именно: „А. - С. А.“ ЕТ. Дружество
„Арабеск“ ЕООД не съществува, такова няма регистрирано в ТР и Булстат.
От справка НАП, ТД Велико Търново, офис Ловеч, се установява, че „А. -
С. А.“ ЕТ, като регистрирана по ЗДДС, не е включвала процесната Фактура №
3658/16.09.2011 г., на стойност 1860.00 лева / л. 75, т. 30 ДП/ За ЗСУ Банско,
туристическа услуга в дневника за продажби за м. 09.2011г. /справка на л. 272,
т. 1 внохд и копие от дневник за продажби на л. 273, т. 1 внохд/
Установява се от показанията на св. С. Т. /допусната от САС/, че е
собственик на едноличния търговец „А. – С. А.“, ЕИК *********, в периода
01.01.2009 – 31.12.2011г. с дейност – стопанисване на кафене –
Еврофутбол, където се извършвали и залози. Друга дейност освен
100
държането на това кафене не е развивала. Не познава подсъдимата и не е
чувала името й. Не е била никога в гр. Банско, не е имала отношения със
Службата „ЗСУ“ гр. Банско, нито с подсъдимата, нито с друг служител от
службата. Не е извършвала доставката по процесната фактура – „туристическа
услуга“. /протокол за разпит по делегация от РС Ловеч на л. 643, т. 2
внохд/
Фактите на съставени неистински фактури и плащанията по тях се
извеждат и от приложените писмени доказателства по делото – самите
фактури и разходни касови ордери. /фактури и РКО в оригинал в том 30 ДП/
3.Особени доказателства за плащане на горИ. и смазочни материали:
Приетите за установени факти касаещи одобряване от подсъдимата да се
заплатят от бюджета на службата разходи за горИ. и смазочни материали,
каквито службата не е правила, се извеждат от множество събрани по делото
доказателства – показания на св. Г. Ю. / л. 145 в нохд, вкл. прочетени от ДП -
л. 102, т. 27 ДП, / св. Х. Т. /л. 161 нохд/, св. Г. Н. /л. 162 нохд/, св. Б. Г.: /л. 164
нохд/, св. Ч. Р. /л. 216 нохд/, св. В. Д. /л. 263 нохд/ св. М. Д. / л. 275 нохд/ св.
Е. Х. / л. 281 в нохд се, вкл. прочетени от том 8-ми, л. 6-13 от ДП/, св. М. Р. /л.
292 нохд/, св. С. Г. / л. 296 нохд/.
Фиктивността на съставените от св. Г. Ю. пътни листове за автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, и удостоверяване с тях на
разходи, каквито службата не е правила, както и съпричастността на
подсъдимата към това, се извеждат категорично от показанията на св. Г. Ю.,
водач на автомобил „Форд Транзит“ рег. № ********. Несъмнено се
установява от тях, че свидетелят не е управлявал автомобила
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, не е получавал карта за
зареждане на този автомобил, респективно с него не са извършвани вписаните
в пътните листове маршрути и разходи за зареждане на горИ. и смазочни
материали. Също безспорно се установява от показанията му, че е съставял
пътните листове по нареждане на подсъдимата П.. Показанията му в тази
част са достоверни. Свидетелят е надежден и добросъвестен, доколкото
разкрива в пълнота релевантните факти, дори когато са отрицателни за него –
в частност, че е съставял неверни пътни листове.
Показанията на свидетеля са правдоподобни и поради съдържащата се в
тях логика, че той като обикновен служител, подчинен на подсъдимата, не би
могъл да има процесното участие във фактологията на случая без то
действително да му е било разпоредено от подсъдимата и без да са осигурени
необходимите за това условия, които отново зависят от волята на подсъдимата,
а имено - предоставяне от касиера на бланки – пътни листове за попълване с
измислени маршрути и обратното им приемане, вече попълнени. Следва да се
има предвид и че се касае за автомобил, който изобщо не е бил на
разположение на Службата, и че това е било известно на подсъдимата и на
101
лицата от счетоводството, поради което няма как без знание на подсъдимата,
нещо повече – без нейно разрешение и одобрение, да се изплаща горИ. за
автомобил, който изобщо не се ползва. Не следва да се пренебрегва и това, че
вписаните превози са такива извършвани в събота и неделя, за каквито се
изисква командировъчна заповед, както и нарочна заповед, когато се касае за
полагане на труд в почивен ден, а такива не е имало. Касае се и за маршрути,
драстично отличаващи се от нормалните за дейността на Службата, до
отдалечени места. И тези допълнителни специфики говорят, че св. Ю. не би
могъл самоволно да съставя оправдателни документи – процесните пътни
листове, без това да е нареждано от подсъдимата като негов ръководител.
Показанията на св. Ю. са достоверни и с оглед съдържащата се в тях
конкретика на представената от подсъдимата специална причина за
съставянето на неверните пътни листове, а именно – да се подпомогне
финансово Ски клуба в гр. Банско и която причина се доказва като невярна и
фиктивна, тъй като се установява, че Ски клубът сам е покривал разходите си.
Показанията на св. Ю. за причастността на подсъдимата към този процес
са верни и заради това, че той не би могъл да знае, освен ако действително не
му е казано от подс. П., включително и чрез счетоводител или касиер, какво
точно количество горИ. следва да оправдае документално. Въпросните
разходи за горИ. няма как да се знаят от свидетеля, за да може да нагоди към
тях маршрутите. Напълно логични са показанията на св. Ю., че в този процес
касиерката св. Е. Х. му давала пътни листове, които да попълни, както и му
казвала какво количество горИ. е изразходено, така че да се измислят
подходящи маршрути. Респективно касиерката св. Х., също не би могла да
решава самостоятелно и самоволно тези въпроси, нито да знае количеството
горИ., което да се оправдае документално, освен със знанието и
разпореждания от страна на подсъдимата, включително и чрез счетоводителя
М. Д.. Последната като счетоводител е знаела, защото точно в счетоводството
е постъпвала съответната информация за фактурирано горИ.. ГорИ.то
зареждано с двете процесни електронни карти е било фактурирано от
„Петрол“ АД, а фактурите – получавани в счетоводството на Службата. От
своя страна счетоводителят М. Д. също не би могла самоволно да одобрява
плащания по фактурите, тъй като се касае за разходи за автомобил с рег. №
********, такъв извън патримониума на Службата, и разходи, които е
следвало да се припишат на автомобил, който също е изведен от владение и
фактическо ползване от службата - предоставен на Ски клуба, а именно
автомобила „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******** . Решение за такива
разходи е могла да вземе единствено подсъдимата в качеството си на
ръководител.
Това че св. Ю. е управлявал само един автомобил се потвърждава и от
показанията на св. В. Д. – счетоводител в С „ЗСУ“ Банско.
Въззивната инстанция обаче не се съгласява с довода на
първоинстанционния съд за кредитиране на показанията на св. Ю., дадени в
102
досъдебното производство. Съдът не е посочил в какво конкретно се състоят
протИ.речията между показанията на свидетеля в двете фази на процеса,
респективно – не става ясно показания за кои факти точно кредитира. Сам
въззивният съд намира, че са налице различия в показанията на свидетеля в
частта – казвала ли му е подсъдимата П. маршрутите, които да попълва в
пътните листове или той си ги е измислял сам. В съдебното производство
свидетелят твърди, че ги измислял сам според количеството горИ., което му
съобщавала касиерката св. Е. Х., а в досъдебното – че му ги е казвала
подсъдимата. Това протИ.речие въззивният съд намира, че следва да се
разреши като се кредитират показанията на свидетеля от съдебното
производство. Те са логични и рационални, тъй като подсъдимата, като
неспециалист в логистиката и транспорта, не би могла да посочва маршрути
подходящи за оправдаване на изразходвано горИ., а е правдоподобно само да е
разпореждала това горИ. да се оправдае съответно, без да измисля конкретни
маршрути. Достоверно е това да е задача, възложена на св. Ю.. Сам св. Ю.
потвърждава в съдебното заседание след прочитане на показанията му, че
подсъдимата му казвала да изписва горИ.то, но не му е казвала маршрутите.
/показания в съдебното производство на л. 145 нохд и прочетени показания на
л. 102, т. 27 ДП/
Не на последно място, показанията на св. Г. Ю., че е попълвал пътните
листове по нареждане на подсъдимата, т.е. се подчинявал на нареждания, са
достоверни и логични и поради това, че свидетелят не е имал никаква лична
или користна мотивация за подобна дейност, от която не е получавал изгоди, а
просто изпълнявал заповеди. Напротив, изгодите са били за неустановеното
лице, зареждало горИ. и смазочни материали с издадените за Службата ЗСУ
Банско електронни карти, респективно реализирало разходи за службата –
нещо безспорно установено и от издадените от „Петрол“ АД фактури за
зареждания с тези карти. Несъмнено е установено при тези доказателства, че
подсъдимата е знаела, че такива разходи са правени за сметка на
представляваната от нея Служба, че са правени не от Службата и не във връзка
с дейността й, положение, което подсъдимата съзнателно е допускала.
Това че с издадените карти не е зареждано горИ. за автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, респективно - няма основание
за задължаване на Службата „ЗСУ“ с тези разходи се извежда косвено и от
факта, че картите са издадени за автомобил с друг регистрационен номер, а
именно ********. За издаване на карти за автомобила „Фолксваген
Транспортер“ рег. № ******** за периода 2008 – 2011г. не е имало и
основание, тъй като той е бил предоставен още през 2005г. на Ски клуба гр.
Банско и изобщо не се ползвал от Службата ЗСУ.
Това че издадената карта с вписан в нея номер на съответния автомобил,
който зарежда, е индивидуална и е само за автомобила, който зарежда и друг
не може да я ползва, а също и че на бензиностанцията проверяват
идентичността на зареждащия автомобил с този на картата, следователно –
няма как автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******** да е
103
зареждал с карта, издадена за автомобил с рег. № ********, се извежда от
показанията също на св. Г. Ю.. Показанията се потвърждават от тези на св. Х.
Т., св. Г. Н., св. Б. Г. - шофьори в Служба „ЗСУ“ Банско.
Потвърждава се от показанията на св. Х. Т. /шофьор в ЗСУ Банско/, че
когато се зарежда горИ. с електронна карта, от бензиностанцията се издава и
касов бон, който се прикрепва към пътния лист. За издаване на касови бонове
при зареждане с горИ. говори и св. Г. Н. /шофьор в ЗСУ Банско/. В случая
обаче, съставените от св. Ю. пътни листове са без такива касови бонове,
обяснимо с това, че такива пътувания и зареждания с горИ. за тях, не е имало.
А това, че карти с номер на автомобил рег. № ******** са издадени за
ползване от Службата, при положение че тя не разполага с такъв автомобил,
се извежда от писменото доказателство приемо-предавателен протокол от
06.08.2007г. съставен от представител на „Петрол“ АД, за предаване на карта
за ОБ ЗСУ за автомобил ********. /протокол на л. 101, т. 12 ДП/.
Тези факти се извеждат и от писмо на „Петрол“ АД, че за издадените от
дружеството електронни карти за зареждане на горИ. са издавали данъчни
фактури на Служба „Заведения за социални услуги“ Банско с подробна
информация за автомобила и картата, с която е заредено и че посоченото лице
за контакт от страна на Службата по счетоводни въпроси, още от месец май
2005г. е счетоводителят св. М. Д.. Извежда се още от това писмено
доказателство, че всяка карта „Транскарт“ е била предадена от служител на
„Петрол“ АД на Службата „ЗСУ“ с приемо-предавателен протокол, в който се
отбелязва името на получаващия картата. /л. 159, т. 1 ДП/.
Спецификата на издаване на електронните карти за зареждане се
извежда от писмо – отговор на „Петрол АД“ относно начина на ползване на
транскартите и относно издавана за тях данъчна фактура, към която прилагат
подробна справка за дата и час на използване на картата, местонахождение и
номер на бензиностанцията, вид, количество и единична цена на зареденото
горИ. /писмо на л. 158, т. 1 ДП/
Към делото са приобщени такива протоколи - за предадени карти на
водачите на автомобили ползвани от Службата „ЗСУ“ - св. Г. Н., св. Г. Ю. /за
автомобил рег. № ********/ и А. Т..
Тези факти се потвърждават и от заявление от специалист Служба
„ЗСУ“ за придобиване право на ползване на кредитни карти „Транскарт“ – 2
броя, специално за автомобил с рег. № ********. /л. 176, т.1 ДП/, при
положение, че такъв автомобил изобщо не се води на отчет в службата. /в този
смисъл и одитен доклад на л. 22, т. 1 ДП/.
Фактът, че независимо от вписаните дълги маршрути съгласно пътни
листове за автомобила „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, горИ.то
и смазочните материали били зареждани от автомобила ******** в
бензиностанции в района на гр. Разлог и гр. Банско, показва липса на каквато
да е връзка между двата автомобила и това, че разходите на първия са
самоцелно документално оформени. Така, от фактура №
104
**********//31.12.2010г. издадена от „Петрол“ АД за зареждане в периода
01.12.2010г. - 31.12.2010г. с карта № 7670017122310544008 ********, е видно
многократно зареждане в рамките на месеца - общо 16, в бензиностанция
„Разлог вдясно на…“, и две зареждания в бензиностанция Благоевград
/Предела/ /фактура на л. 35, т. 32 ДП/. Фактът потвърждава фиктивността на
отчитаните превози с този автомобил, тъй като е нереалистично горИ.то
необходимо за изминаване на такива големи разстояния и достигане до такива
отдалечени дестинации да се зарежда от бензиностанции единствено в района
на гр. Разлог и гр. Банско. При това, видно от фактурите за автомобил рег. №
******** е, че се касае за многократни зареждания, регулярно, в
последователни дни в рамките на месеца, което говори за нужда от зареждане,
възникваща многократно в рамките на няколко дни и за това, че автомобилът е
управляван непрекъснато в този район. Честите зареждания от една и съща
бензиностанция в рамките на месеца говорят, че не се касае за превози
осъществявани в събота и неделя и на големи разстояния, както е отразено в
пътните листове, съставяни от св. Г. Ю..
Това, че св. Ю. вписвал неверни обстоятелства в пътните листове за
автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******** косвено се установява и от
доказателствата за осъществявани от свидетеля редовни маршрути с реално
управлявания от него автомобил „Форд“ с рег. № ******** през делничните
дни. Видно от контролни листове, приложени по делото, за съставени пътни
листове от св. Ю., освен изработените делнични дни с управлявания си от
него автомобил „Форд“, според данните в неверните пътните листове, св. Ю.
работел системно и в събота и неделя без регламентирана от Кодекса на труда
почивка /контролни листове, приложение към одитен доклад на л. 107, т. 12
ДП/. Изминатите километри от автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
********, мнимо управляван от св. Ю., драстично надхвърляли обичайните
километри, които той изминавал през седмицата с автомобила „Форд“ с рег. №
********. Последните били от порядъка на 156 – 176 км. и обичайно в гр.
Банско и населените места в района. За разлика от тези обичайни маршрути,
вписаните в пътните листове съботно-неделни такива с автомобила
„Фолксваген“ с рег. № ******** били до отдалечени места – Варна, Плевен,
Пловдив, Силистра, Шабла, Видин, Слънчев бряг и от порядъка на 340, 820,
960, 1020 км. Имало и дестинации извън страната – до Гърция. Съгласно тези
доказателства също така се касае за случаи на пътни листове за изминати два
маршрута в един и същ ден – 16.05.2010г., и това са: превоз с автомобил
„Форд“ рег. № ******** от 176 км. в района на Банско и населени места, и
втори превоз - с „Фолксваген“ с рег. № ******** от 1040 км. по маршрут
Банско – Бургас – Банско, което е технически невъзможно, при условие, че за
осъществяване на такъв превоз е необходимо време повече от един работен
ден. /контролен лист на л. 110, т. 12 ДП/.
Така, според контролен лист за установяване на натовареността на св. Г.
Ю., като водач на два автомобила, се извежда, че при 63 работни дни за
първото тримесечие на 2008г., той е отработил 73 дни, 14 от които в почивни
105
дни – събота и неделя, през които уж управлявал лек автомобил „Фолксваген
Транспортер“ рег. № ********. /контролен лист на л. 110, т. 12 ДП/
Извод, който се прави от изложеното, логично, е, че превози с
„Фолксваген Транспортер“ рег. № ******** като извършени от св. Г. Ю., не са
извършвани, доколкото св. Ю. следва да е работел непрекъснато и без почивка
и като изминава огромни разстояния в рамките на един ден, както и да
дублира превози с двата автомобила в рамките на един и същ ден – случай с
пътни листове за 16.05.2010г.
Това че автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег. № ******** бил
предоставен на Ски клуб Банско, че за него не е издавана електронна карта,
такава не е ползвана, че клубът си отчита стриктно ползваното горИ., плащано
от самостоятелен бюджет, се извежда и от показанията на св. Ч. Р. -
треньор по ски в клуба и негов заместник – председател. Ползването по този
начин на автомобила не се променя от фактите на отделни, изолирани случаи,
в които, поради мероприятия, Община Банско ползвала инцидентно
автомобила, като за целта били издавали нарочни заповеди за командироване
на водача му – Р. К.. /показания на св. Ч. Р. на л. 216 нохд/.
По тези факти, въззивният съд кредитира и съответните показания на
св. М. Д., счетоводител в Служба ЗСУ Банско. Ще се повтори казаното по-
горе – в частта на доказателствата с отношение към всички процесни факти,
че показанията на св. Д., и особено тези в съдебното заседание, носят по-общо
съдържание, без особена конкретика. Те отразяват непълни и фрагментарни
възприятия, специално по фактите за предоставяне на автомобила
„Фолксваген Транспортер“ рег. № ******** за нуждите на спортния клуб.
Показанията на свидетелката са достоверни най-общо за начина на зареждане
и отчитане на горИ.. Свидетелката потвърждава казаното и от свидетелите –
шофьори в Службата – Г. Ю., Г. Н., Х. Т. и Б. Г., че зареждането е ставало по
карти предоставени на съответните водачи на МПС, по издадени фактури от
дружеството – доставчик и съставени от водачите пътни листове.
Съпричастността на подсъдимата към плащането по така издадените фактури,
по принцип, също се извежда от показанията на св. М. Д., която посочва, че
плащането ставало по нареждане на подсъдимата, която подписвала
платежните документи.
От показанията на св. М. Д. се потвърждава, че автомобилът „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ******** не се е ползвал от Службата, а е бил даден,
със знанието на кмета на Община Банско – г-н К., на спортния клуб. И в тази
част на показанията личи уклончИ.ст и избягване на конкретика, доколкото
свидетелката предпоставя, че плащането на горИ.то било, не знае точно, но
сигурно защото трябвало да поемат разходите на този автомобил. Установено
е обаче категорично, че разходите на този автомобил са поемани от самия
спортен клуб и Службата „ЗСУ“ не е имала отношение към тях. Безспорно е
също, че Службата, под формата на плащане на горИ. за „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********, в действителност е заплащала разходите на
106
съвсем друг автомобил – този, за който „Петрол“ АД е издало двете
електронни карти – рег. № ********. Както подсъдимата, така и
счетоводителят св. М. Д. са знаели това, тъй като дружеството - доставчик
„Петрол“ АД е издавало фактури за горИ. заредено именно с тези две карти и
от автомобил с този номер. Фактурите са изпращани в счетоводството на
Службата, респективно и до подсъдимата, която одобрявала плащанията.
Изложените факти не се опровергават от показания на св. Е. Х. –
касиер на ЗСУ Банско, със спецификата, че те са също общи, неконкретни и
уклончиви. На места са и недостоверни. Следва да се отчита специфичното
положение на тази свидетелка във фактите. Именно св. Х. е тази, която
изплащала суми по пътни листове за автомобил, за който се знае, и тя също е
знаела, че не се ползва от ЗСУ, а от Ски клуба, респективно - няма как св. Г.
Ю. да е оформял легитимно пътни листове за такъв автомобил. Сама св. Х. в
показанията си в досъдебното производство /прочетени от окръжния съд,/
заявява, че автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******** се
водил към тях, но се ползвал от Община Банско за нуждите на спортисти.
Не се кредитират показанията на св. Х., дадени в досъдебното
производство, в частта, че св. Ю. идвал и искал пътни листове, а тя мислела,
че в тези случаи изписва горИ. „за тях“ – за Служба „ЗСУ“, а не за Общината.
В тази част на фактологията са налице основания за самоуличаване на св. Е. Х.
в извършване на неправомерни действия в случай, че признае, че е знаела за
неверните пътни листове, респективно – за плащанията по тях, поради което
показанията й в тази част следва да се преценяват с особено внимание.
Имайки предвид това, тази инстанция не кредитира показанията на св. Х.
пред окръжния съд, че св. Г. Ю. идвал и си искал пътни листове, че не й
давал обяснения защо му трябват и не го е и питала. Показанията
протИ.речат на тези, дадени от самата свидетелка в досъдебното
производство, че св. Ю. й казвал, когато искал пътните листове, че „шефката
П.“ наредила така. В частта на ролята на подсъдимата в съставянето на
пътните листове и двамата свидетели - Ю. и Х., се потвърждават взаимно.
Показанията на св. Х. пред съда, че Ю. идвал и искал пътни листове без
да й дава обяснения се опровергават от показанията на св. Г. Ю., че, напротив
– именно св. Е. Х. го викала, за да му дава пътните листове, че му казвала
какво трябва да направи – да напише маршрут, както и че св. Х. му казвала
количеството горИ., което трябвало да се оправдае и което поначало ставало
по нареждане на подс. П., че всеки месец се налагало да попълва пътни
листове, които не са част от неговите курсове.
Така установените факти се извеждат и от съдебно-счетоводната
експертиза, която в съответната част е обоснована и вярна. Същата дава
заключение, че приходите и разходите за горИ. на „Фолксваген Транспортер“
рег. № ******** /това е автомобилът на който са приписвани разходите
направени с двете електронни карти за автомобил ********/са осчетоводявани
от главния счетоводител св. М. Д.. Количеството заредено горИ. е
107
фактурирано всеки месец на Службата, а фактурите са заплащани по банков
път. Експертизата достига и до конкретните стойности в лева за заредено
горИ. и закупени смазочни материали, така както са фактурирани през
периода 2008 – 2011г. /л. 10 – 12 от експертизата на л. 14 -16, т. 28 ДП/.
Фактите на съставените неверни пътни листове и плащанията по тях се
извеждат и от писмените доказателства по делото – самите пътни листове и
платежните документи за плащанията по тях – оригинали на пътни листове за
лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег № ******** в том 33 ДП,
Фактури издадени от „Петрол“АД по горИ. зареждано с електронни карти -
том 32 ДП, одитен доклад, Доклад № ДИ 4 БЛ – 17/30.11.2016 г. за извършена
финансова инспекция на Служба „Заведения за социални услуги“ , гр. Банско,
с приложения към него - том 34, 35 и 36 ДП, пълномощно от подсъдимата за
Р. К. /л. 150, т. 35 ДП./, фактури издадени от „Петрол“АД в периода 2008 –
2011г. по опис / т. 32 ДП/,
Специално относим към този пункт на фактите е посоченият вече доклад
във връзка с проведен одит на финансова инспекция – „Доклад № ДИ 4 БЛ -
17/ 30.11.2016г. за извършена финансова инспекция на Служба „Заведения за
социални услуги“, гр. Банско /л. 2, т. 14 ДП/, в частта на данните от стр. 19 до
края от доклада. Финансовата инспекция на Служба „ЗСУ“ е извършена въз
основа на заповеди на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ от Т. Б. – държавен финансов инспектор.
Съгласно чл. 127, ал. 1 НПК, писмени доказателствени средства, освен
друго са и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция
от извършени финансови инспекции, поради което съдът може да стъпи на
констатациите на доклада като годни доказателствени източници.
Доколкото докладът се явява надлежно доказателствено средство,
въззивната инстанция кредитира данните от него, че предвид издаването от
„Петрол“ АД на две електронни карти за зареждане с горИ. на автомобил
********, и това че зареденото и фактурирано горИ. в С „ЗСУ“ гр. Банско се
отчита като приход на „Фолксваген Транспортер“, рег. № ********, е
извършена проверка от Финансовата инспекция чрез изискване на
информация от Областна дирекция на МВР, гр. Благоевград, относно
собствеността на лек автомобил – рег. № ********. Установява се от
предоставената информация от ОД МВР Благоевград с писмо № 111600-
22714/31.10.2016г., че под рег. № ********, в периода 01.09.2007 –
31.01.2012г., е регистриран лек автомобил „Шкода Фабия“ с бензинов
двигател и собственици: ЕТ „В. В. – В.“, от гр. Благоевград и В. В. А.. – от гр.
Благоевград,и двамата регистрирани на един и същ адрес, като е отразено във
фактическата част по-горе. Справката от ОД МВР Благоевград се намира
приложена към доклада. /справка на л. 176, т. 35 ДП/
4.Особени доказателства за закупуване на винетни стикери в повече
от броя на автомобилите
108
Приетата фактическа обстановка по този пункт се извежда от писмените
доказателства по делото относно броя на автомобилите ползвани от
Службата и закупуването на стикери, самото закупване на стикерите - справка
МПС за Службата „Заведения за социални услуги“ за периода 2008 – 2015 г., и
справка за закупени винетни стикери за С ЗСУ за този период, копия на РКО и
квитанции за закупени винетни стикери за този период / том 23 ДП/, справки
за наличните МПС в Направление „Социални дейности“ към Община Банско
- в периода от 01.01.2008 – 31.05.2013 г. /л. 66, т. 12 ДП - 70, т. 12 ДП/,
Разходни касови ордери относно закупуването на стикери, /л. 60 , и л. 61 т. 4
ДП/, одитен доклад за вътрешен одит /л. 22, т. 1 ДП/ и показанията на
одиторите – св. М. Р. и св. С. Г., както и от съответната част на съдебно-
счетоводната експертиза /т. 28 ДП/. Експертизата достига до обосновано
заключение за броя на закупуваните стикери в повече от ползваните
автомобили, като изчислява нанесената щета на Службата, състояща се в
сумата – цена на закупените в повече стикери. / л. 11 – л. 13, т. 28 ДП , стр. 7-9
на експертизата/
От правна страна:
Тезата на обвинението срещу подс. П. е формулирана в два пункта, които
могат да бъдат формулирани най-общо:
1.Че подсъдимата в периода от 29.01.2008 г. до 21.11.2011г. с три от
видовете дейности, които извършвала – с предмет плащане по неистински
граждански договори, по неистински фактури и закупуване на винетни
стикери в повече от собствените на Службата автомобили, хронологично, в
поредността на датите на нареждания за плащане, като длъжностно лице и в
нарушение на задължения по служба, извършила 89 деяния, в
продължавано престъпление, по непредпазлИ.ст, с които деяния не положила
достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното й
имущество и от това последвало значително разпиляване на имуществото на
Община Банско в размер на 222 263,19 лв. - престъпление по чл.219,
ал.1вр. чл.26, ал.1 НК.
2.Че в периода 31.01.2008г. до 21.11.2011г., с една от видовете дейности,
които извършвала - одобряване на плащания от бюджета на Службата за
горИ. и смазочни материали, зареждани от лек автомобил рег. №
********, по неверни пътни листове за лек автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ********, хронологично в поредността на
нарежданията за плащане, и като нарушила задължения по служба,
извършила множество деяния, в продължавано престъпление, с които
109
умишлено не положила достатъчно грижи за ръководенето и
управлението на повереното й имущество - в резултат на което е
последвало значително разпиляване на имущество на Община Банско,
предоставено на Службата „Заведения за социални услуги“, гр. Банско - в
размер на 59 830,17 лева, като деянията са извършени умишлено и не
съдържат признаци на по-тежко престъпление - престъпление по чл.219,
ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК.
По обвинението за престъпление по чл.219, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
При така установените факти, въззивната инстанция се съгласява
частично с правните изводи на окръжния съд по приложение на закона.
В краен извод и въззивната инстанция приема, че подсъдимата е
извършила вмененото й престъпление, с приложената правна квалификация,
отговаряща и на вменената, но не в целия обем на вменените й като нарушени
специални правила. Приложението на този закон като верен, носи и известни
специфики поради особеностите на установените факти и обвинителната
рамка, в която се намират.
Обект на престъплението безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК са
обществените отношения по правилното протичане на стопанската дейност,
тези, които осигуряват нейното нормално, законосъобразно и ефективно
осъществяване. Същността на престъпното посегателство се свежда до
„неправилно изпълнение на възложени стопански задачи и функции от страна
на стопанските субекти“. /проф. Д. М., „Проблеми на наказателното право.
Особена част“, изд. Сиела, 2008, стр. 121/. В тези си функции стопанските
субекти следва да изпълняват съответните правомощия като съвкупност от
права и задължения, регулирани от специални правила за добро и рационално
управление, такова, което опазва и увеличава имуществото на стопанската
единица и е изцяло в неин интерес.
При престъплението безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК поради
лошо управление или стопанисване, такова, при което се нарушават правилата
за доброто осъществяване на стопанската дейност, се стига до накърняване на
имуществени права и интереси на предприятието, но не чрез пряко
въздействие върху тях - характерно за престъпленията срещу собствеността, а
косвено - чрез немарлИ. и нехайно управление, при което имуществото се
разхищава или настъпват други имуществени вреди.
Съставът на чл. 219, ал. 1 от НК е с бланкетна диспозиция поради
разума, че с недобросъвестното изпълнение на служебната функция,
длъжностното лице нарушава предписани му специални правила за добро
изпълнение на службата. Бланкетният характер на диспозицията се извежда от
спецификата на самото изпълнително деяние, с което не се полагат
„достатъчно грижи“. Спецификата на деянието обуславя и формата на вината
като небрежна. Специалните правила могат да са с нормативен, но и с
ненормативен характер – положения от длъжностна характеристика,
110
вътрешни правила, утвърдени положения от науката и практиката.
Субект на вмененото престъпление е длъжностно лице, каквото
несъмнено подсъдимата се явява. Приложение в случая намира нормата –
дефиниция на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, че „длъжностно лице“ е това, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация,
друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител.
Подсъдимата е била ръководител на Служба „ЗСУ“ към Община Банско,
второстепенен разпоредител с публични средства. В правомощията и е
включено задължението да ръководи службата, не само в отрасловото й
направление - сферата на социалните услуги, но и във функционалното
направление – управление на материалните ресурси в най-общ смисъл, което
обхваща и правомощието за разпореждане с предоставените обществени
средства за нуждите на дейността на Службата.
Подсъдимата като ръководител на Службата „ЗСУ“ е имала
правомощията, и ги е упражнявала, да ръководи, управлява и стопанисва,
да взема необходимите решения, с което да осигурява функционирането на
Службата и постигане на възложените й задачи. По силата и със самия факт на
заемане на длъжността „ръководител“ на подсъдимата се и предоставя и
съответното имуществото на Службата, в това число и нейния бюджет, при
което не е необходимо да е налице специален акт за възлагане. Доколкото
Службата е общинска институция, предоставеният за функционирането й
бюджет се явява публичен, обществен ресурс.
От обективна страна, изпълнително деяние на състава се свежда до
неполагане от длъжностното лице на достатъчно грижи за ръководенето,
управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество
или за възложената му работа. Формата на деянието е бездействие.
На подсъдимата, по този пункт на обвинението – по чл. 219, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК е вменено, че не е положила достатъчно грижи при упражняване
на две от формите на правомощия - управлението и стопанисването на
повереното й имущество.
Несъмнено управлението и стопанисването на имуществото на
Службата, доколкото подсъдимата е била неин ръководител, са дейности
упражнявани от подсъдимата и включени в общото й служебно положение.
Управление и стопанисване на имуществото обхващат всички решения за
боравене с и разходване на поверените на Службата публични средства за
нуждите на функционирането й постигане на нейните цели и задачи на
публична институция. Същността на функцията „управление“ се свежда до
вземане на съответните решения за начина по който средствата ще се
разходват и използват за определени цели, докато „стопанисването“ е със
111
съдържание насочено повече към грижи на длъжностното лице, при които
имуществото ще се запазва, съхранява и поддържа.
Необходимата мяра на достатъчност на полагане на грижите за
управление и стопанисване на имуществото се съдържа в конкретните
специални правила, регулиращи задълженията на подсъдимата по това
управление и стопанисване, които, като вече се посочи, предопределят и
бланкетния характер на диспозицията на престъпния състав, които правила тя
е нарушила.
Неполагането на достатъчни грижи, както и по аргумент за противното
от състава на чл. 219, ал. 3 НК, където законодателят специално предвижда
умишлена вина, показва и формата на съставомерна вина по чл. 219, ал. 1 НК
– непредпазлИ.ст, в случая - небрежност. При нея, поначало деецът няма за
цел и не причинява умишлено щети на предприятието, което ръководи, но е
равнодушен и безразличен към делата му, ленив, нехаен и безгрижен, не
мобилизира усилия за водене работата на предприятието по правилен начин,
за запазване на имуществото и интересите му, бездейства и с това става
причина за протичане на делата по начин, по който имуществото се разпилява,
или на предприятието се нанасят щети. Т.е. отношението на дееца към
воденето на делата на службата е укорително пасивно.
Престъплението е резултатно, тъй като от неполагането на достатъчно
грижи следва да е настъпила съставомерна вреда - значителна повреда,
унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на
предприятието или на стопанството.
На подсъдимата са вменени няколко специални правила, които е
нарушила, и така е причинила съставомерния резултат.
Настоящата инстанция, за разлика от първостепенния съд, не намира
подсъдимата от обективна страна да е нарушила всичките и й вменени
правила. В частност не намира да е нарушила задължения по длъжностна
характеристика, а именно: по т. 1 – да ръководи, организира и контролира
дейността в сферата на социалните заведения и т.2 - да организира дейността
в сферата на социалните услуги по следните направления: създаване и
поддържане на материалната база, планиране и изпълнение на бюджета на
ЗСУ.
Така посочените положения от длъжностната характеристика уреждат
общи правомощия на подсъдимата като длъжностно лице без да посочват
конкретни задължения, които да изпълнява или забрани, които да спазва.
Специално задължението по т. 1, освен че не съдържа конкретни предписания,
има и чисто отраслов характер – по изпълнение на задачите на Службата в
сферата на социалните услуги, която функция не е относима към имуществото
на публичната институция. С тази си природа задълженията от длъжностната
характеристика не могат да бъдат прилагани като мяра на дължимо
поведение, тъй като им липсва определеност, не съдържат конкретно
предписание и са пределно абстрактни.
112
Тези две точки от длъжностната характеристика регулират какво най-
общо следва да върши подсъдимата в качеството си на главен експерт
социални дейности и ръководител на Служба ЗСУ“, което тя в дейността си е и
вършила - т.е. най-общо е ръководила, организирала и контролирала, вкл. в
направленията по създаване и поддържане на материалната база, планиране и
изпълнение на бюджета на Службата.
С фактическите действия, посочени от обвинението и установени да са
извършени, а именно - подписване и нареждания за изплащане на суми по
граждански договори и фактури и закупуване на винетки, без никакъв контрол
върху тях като валидни основания за плащане, включително със собствени
действия на подсъдимата, които не са можели да бъдат коригирани чрез
система на вътрешен контрол, е допуснала щото от бюджета на Службата да
бъдат изплатени в голямо множество случаи средства без законово основание
- по изцяло привидни договори и фактури, по несъществуващи граждански
отношения, несъществуващи отношения с търговци, по които респективно
няма и изпълнение, а и за изпълнение не може да става дума, тъй като става
въпрос за изцяло фиктивна документация, зад която не стоят никакви реални
субекти и дейности. В този кръг попадат и средствата, с които подсъдимата
наредила да се закупят винетни стикери без основание и без Службата да има
съответния брой автомобили.
С описания комплекс от действия и бездействия подсъдимата не
положила достатъчно грижи за управление и стопанисване на повереното й
имущество.
Изложеното убедително показва, наред с другото, още и разполагане от
подсъдимата с поверените й публични средства без да има отношение на
добър стопанин към тях, без да има грижа за тяхното оптимално и
законосъобразно управление и разходване в интерес на Службата и за
изпълнение на възложените й общественополезни задачи и цели.
Подсъдимата, чрез бездействие, не е провела организация за
предварителен контрол, който да се увери, че Службата няма да е в положение
да разходва средства незаконосъобразно и по фиктивни правни основания.
Което означава организация с предварителен контрол чрез съответните за това
правила и определени лица, и които лица да проверяват надлежността на
всички елементи от отношенията, с които Службата, чрез ръководителя,
разходва поверените й средства. А именно – проверка на субектите – трети
лица, с които Службата влиза в отношения, проверка на сключваните
договори и тяхното изпълнение, а относно винетните стикери – и проверка
дали броят им съответства на реалния брой автомобили, така, както
прокурорът е очертал в обвинението. Иначе казано, създаване на такъв
контрол при протичане дейността на Службата, при който не се допуска
разходване на нейните средства без валидни фактически и правни причини за
това, и без никаква насрещна престация, в случай на двустранни
облигационни отношения. Т.е. такова управление на предприятието, при което
113
не се накърняват неговите интереси и не се уврежда неговото имущество. При
това, грижата на ръководителя на публична институция, боравещ с публични
средства, следва да е също толкова висока, добросъвестна и отговорна,
колкото би била при управление на неговото собствено лично имущество.
Ще се припомни накратко, че установените факти по това обвинение се
свеждат до: сключване от подсъдимата на граждански договори без да се е
уверила, чрез съответен механизъм на контрол и проверка, че по тях има
страни – реални лица, нареждане на плащания по гражданските договори и
фактури за доставки, без да се е уверила, че по тях има изпълнение, а в
случаите на фактурите– че са издадени от реални субекти и че по тях също
има изпълнение.
От друга страна – прокурорът твърди, и затова е приложил вменения
престъпен състав по чл. 219, ал. 1 НК, че подсъдимата не е знаела, че подписва
неистински договори, не е знаела, че наредените от нея плащания са по
неистински договори и фактури, и не е знаела, че нарежда плащане на повече
винетни стикери от нужното. При това, без значение е фактическото
основание и начинът, по който прокурорът е формирал тези свои изводи,
доколкото съдът не контролира вътрешното убеждение на прокурора и как
упражнява обвинителната си функция. Значението на обвинителното
твърдение за съда е само дотолкова, доколкото го ограничава в решенията за
прилагане на закона, тъй като това става в рамките именно на тези твърдения.
Ето защо, съдът не може да приема различни от заявените обвинителни
обективни, а и субективни факти, когато са по-благоприятни за дееца, какъвто
е случаят, и въз основа на тях да прилага съответния закон.
Категорично е по делото, че не е установен начинът на изготвяне на
неистинските договори и фактури и начинът, по който са достигали до
подсъдимата, при положение, че ги е подписвала. Категорично е, че зад
договорите и фактурите не стоят реални лица - страни, нито се установява, че
каквито да е лица са се представяли за такива.
Следва да се отбележи, че установените за подсъдимата факти в голяма
степен съдържат индиция за нейно съзнателно участие в процеса на
използване на неистинската документация - договори и фактури, като
самоцелно създадени фактически основания за оправдаване и разпореждане
със средства на Службата в личен или чужд интерес, в това число и винетните
стикери, доколкото е знаела с колко автомобила разполага Службата, т.е.
обстоятелствата говорят за длъжностно присвояване на тези средства. Самият
начин, по който Службата се оказва обвързана да плаща – по голям обем
неистински документи, при никаква реалност на стопанските субекти,
визирани в тях, на напълно анонимни лица и при никакво изпълнение, и то в
течение на години, сам по себе си говори, че подсъдимата по-скоро е знаела,
отколкото не, или най-малкото е допускала, какво е действителното
положение. То е в драстично отклонение от нормалния начин, по който
протичат подобни стопански отношения.
114
Съдът обаче не може да съобразява такива данни и индиции и да прави
съответни изводи, тъй като, на първо място - прокурорът не твърди
релевантна за това фактология /в случая тя е от категорията на субективните
факти/, и на второ място - е ограничил фактическото обвинение до изцяло
несъзнателни действия на подсъдимата, при които подписвала договори и
нареждала плащания, като била заблуждавана относно лицата – страни в тези
отношения, и относно основанията за плащане, както й изобщо била нехайна
за действителните основания за разходите на Службата. Т.е. наведените за
подсъдимата факти я представят изначално в положение на фактическа
грешка, на незнание относно елементите на незаконосъобразното разходване
на средства.
Участие на такива мними лица обаче категорично не е установено. Не се
установява подсъдимата да е била и заблуждавана относно неистинността на
договорите и фактурите, нито относно броя на автомобилите.
Ето защо, единствената укоримост, която остава да носи поведението на
подсъдимата, в рамките на обвинението, е на плоскостта на задълженията й на
ръководител и добър стопанин – че чрез съответния контрол е следвало да
провежда и осигури условия за правилна стопанска дейност.
Както вече бе посочено, независимо че не се установява фактическата
конструкция на обвинението - с въпросното участие на мними страни, а се
установява единствено, че подсъдимата е подписвала неистински договори и
нареждала плащания по фиктивни основания, като е вменил на подсъдимата
факти, че несъзнателно е участвала в този процес, /тъй като била подведена за
лицата и основанията/, прокурорът е вменил на подсъдимата изцяло
благоприятни за нея факти, респективно е поставил тези ограничения на
фактическото и правно обвинение, с които съдът се съобразява и които не
може да изменя, разширява или допълва.
Няма вменени факти от прокурора, които да позволяват интерпретиране
действията на подсъдимата като друго, съзнателно престъпно поведение,
освен строго вмененото й небрежно отношение към финансовите дела на
Службата, в случая - небрежна безстопанственост, каквато
безстопанственост, така или иначе е налице независимо дали с действията си
подсъдимата покрива състав и на по-тежко наказуемо престъпление.
Изложеното означава, че след като прокурорът е изключил умишлено,
съзнателно участие на подсъдимата в този процес, той не е изключил факта на
проявеното от подсъдимата нехайство за начина, по който са се разходвали
публичните средства, дори когато самата тя е участвала в това – съзнателно
или несъзнателно, и върху който процес не е имало система за вътрешен
контрол, и това също е причина в този случай средствата да бъдат разходвани
незаконосъобразно – на основа на изцяло фалшифицирани документи -
привидни основания за плащане или на несъществуващо основание – в случая
на винетните стикери.
В заключение, вмененият престъпен състав по чл. 219, ал. 1 НК намира
115
приложение, тъй като установените факти се подвеждат и под неговата
диспозиция и като по-благоприятен за подсъдимата закон, доколкото именно
той е и вмененият от прокурора.
При тези фактически действия на подсъдимата, от обективна страна тя е
нарушила – не е изпълнила вмененото й задължение по чл. 13, ал. 3, т. 5 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор
(ЗФУКПС): „Ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които
включват най-малко: т. 5 предварителен контрол за законосъобразност, който
може да се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други
лица, определени от ръководителя на организацията.
Респективно е нарушила и не е изпълнила и задължението си по
останалите вменени правила, а именно – чл. 8 и чл. 9 от Правилата за
изграждане и функциониране на Система за финансово управление и
контрол/СФУК/ в Направление „Социални дейности“, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от 27.06.2006 г., следните
норми:
Чл.8. Предварителният контрол се извършва от назначени за целта
финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на
организацията /Направление „Социални дейности“/
Чл.9. Предварителният контрол включва два вида проверки – проверка
преди поемане на задължение и проверка преди извършване на разход.
Подсъдимата е нарушила и чл. 15 и чл. 17, чл. 19 т. 1-3 от Правилата
за изграждане и функциониране на Системите за финансово управление
и контрол в Служба „Заведения за социални услуги“, гр. Банско,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско, считано
от 10.06.2011 г./частично повтарящи тези от 2006г./:
Чл.15. Предварителният контрол се извършва от назначени за целта
финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на
организацията;
Чл.17. Предварителният контрол включва два вида проверки –
проверка преди поемане на задължение и проверка преди извършване на
разход. Когато поемането на задължението съвпада с извършване на разхода
/напр. покупка от търг.мрежа/, лицето, определено от ръководителя/
финансовия контрольор/ извършва едновременно и двете проверки.
Чл.19. Преди поемане на разхода се проверява :
1.Съответствие на разхода и поетото задължение – съвпада ли вида и
размера на разхода с поетото задължение
2. Компетентност на лицето, разпоредило извършване на разхода.
3. Верността на първичните счетоводни документи, включително
правилното изчисляване на количествата и сумите в тях – информационно
съдържание на стопанската операция, достоверно и точно отразена в
счетоводния документ, съдържа ли първичния счетоводнен документ
116
определените задължителни реквизити.
Цитираните правила обхващат точно липсващия в организацията на
финансовите дела на Службата контрол, чието съдържание бе вече описано, и
който, ако подсъдимата бе въвела, допускане на процесните
незаконосъобразни плащания не би било възможно и би било предотвратено.
И обратният извод е верен - че поради липсващия контрол, който подсъдимата
е имала задължение да въведе, процесните плащания, респективно –
нанасянето на имуществени вреди на Службата, са станали възможни.
Като не е изпълнила задълженията си по тези норми, и така не е
организирала никакъв контрол, който да осигури условията да са налице
действителни основания за всяко решение по разходване на публични
средства, подсъдимата е проявила безгрижие към задълженията си, лошо е
управлявала и стопанисвала делата на ръководената от нея Служба, допуснала
е, и поради липсата на контрол, средствата да се разходват незаконосъобразно
– по несъществуващи, недействителни основания и неистински документи, с
което е причинила съставомерния резултат - разпиляване на имущество –
собственост на Службата. Разпиляване на имуществото е форма на ощетяване,
при което имущество – собственост на предприятието, вече не е налице и е
безвъзвратно изгубено.
Разпиляното в резултат на престъпното поведение на подсъдимата
имущество на Службата по трите направления на незаконосъобразни
финансови отношения, в които е била въвлечена – плащания по неистински
граждански договори, неистински фактури и безоснователни винетни
стикери, е в размер на 219 228, 39 лв. и е значително, както и окръжният
съд съобразно обвинението е възприел. Доколкото обаче не се установява
вмененият размер от 222 263, 19 лв. /сума дължаща се на аритметична
грешка/, за него, респективно за разликата от 3 034, 80лв., подсъдимата
следва да бъде оправдана.
Относно значителния мащаб на разпиляване на имуществото, като
абсолютна стойност - той е несъмнен. Следва да се посочи, че към момента на
довършване на продължаваното престъпление – 21.11.2011г., размерът на
минималната работна заплата е бил 270 лв. съгласно ПМС № 180/30.06.2011г.
Сумата от 219 228, 39 лв. /разпиляно имущество/ съдържа в себе си 811,957
пъти размера на минималната работна заплата.
Между поведението на подсъдимата и резултата – разпиляване на
имущество, както е вменен от обвинението, е налице пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка. Това е така, защото, ако не бе налице
престъпният комплекс от действия и бездействия на подсъдимата, т.е ако е
съществувал реален контрол върху всички елементи от веригата на
финансовите отношения, в които влиза Службата, в лицето на подсъдимата
като ръководител, а именно - проверка на субектите–страни, проверка на
действителността на договорите, на верността на съставената документация и
реалността на изпълнението – такова безоснователно разходване на средства,
117
респективно – разпиляване на имущество, което като краен резултат е все
нанасяне на материални вреди на Службата, не би било възможно.
Иначе казано, независимо че не се установява участие на мними лица
при подписване на договори и устно договаряне, с това не отпада значението
на предварителния контрол по действителното съществуване и самоличност и
представителна власт на такива лица, респективно на такива договорни
отношения, доколкото – в случай че такава организация бе създадена в
Службата, тя нямаше да позволи разходване на публичните средства по
процесния начин и такова обективно послужване с неистинска документация
изобщо не би било възможно.
По същия начин от значение и съставомерно се явява и задължението на
подсъдимата за създаване на контрол, при който да се проверява изпълнение
на договорите и доставките и верността на първичните документи.
Що се отнася до закупуването на винетни стикери, в случай че бе
изградена система за предварителен контрол – стриктно за основанията за
закупуване, като кореспондиращи на броя на автомобилите, нямаше да се
допусне закупуване на стикери надхвърлящи реалния брой, респективно –
разходване на публични средства без основание.
В кръга на нарушени задължения на подсъдимата, въззивната инстанция
не прие да се намира и нормата, на която прокурорът се е позовал в контекста
на тезата за необходимост на предварителен контрол, без да показва нейното
съдържание, а именно - чл. 7, ал. 1 от Правилата за изграждане и
функциониране на СФУК в Направление „Социални дейности“,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско. Стриктно
погледнато прокурорът с цитирания чл. 7, ал. 1 от Правилата, не е вменил
конкретно нарушение. По същите аргументи, с които въззивният съд намери,
че подсъдимата не е нарушила вменените положения от длъжностната
характеристика, намери, че подсъдимата не е нарушила и въпросния чл. 7, ал.
1 от Правилата. Ето защо по тази част на обвинението подсъдимата следва да
бъде оправдана.
Подсъдимата е извършила престъплението като продължавано по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В общо 86 случая, при които Службата е
извършвала плащания без основание, и с които неправомерно се е лишавала
от имущество, подсъдимата е проявявала всеки път престъпно бездействие, с
вече описаното съдържание.
С това, тези общо 86 деяния се обхващат от института на
продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК , тъй като: налице са
повече от две деяния, те осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Първостепенният съд, в общотеоретичен план, но и в контекста на
процесната фактология, е изложил верни и убедителни доводи защо
118
престъплението се явява продължавано и те се споделят изцяло. В частност,
споделят се съображенията, че безстопанствеността като форма на престъпно
посегателство обикновено предполага продължителна неправилна стопанска
дейност.
Съответно на нормата на чл. 26, ал. 2 НК - при продължаваното
престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в
тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
Доколкото реалният брой установени случаи на бездействие не е
вмененият 89, а 86, като се изясни, че по-големият брой се дължи на чисто
техническото дублиране на три отделни деяния, за това да е извършила 89
деяния, т.е. 3 в повече, подсъдимата следва да бъде оправдана.
От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението под
формата на вина – несъзнавана непредпазлИ.ст по чл. 11, ал. 3 НК,
определяна още и като небрежност, както вярно е развил доводи
първостепенният съд. Вече се посочи, че това е и формата на вина, вменена от
прокурора, благоприятна за подсъдимата, в контекста на установените, но и
заявени от прокурора за нея релевантни факти и участието й в тях.
Прокурорът е вменил и съдът остава строго в тези рамки. Съдът, при това,
прилага съответния закон, най-малко към който може да се отнесе
субективното отношение на подсъдимата, а именно - че е имала отрицателно
отношение към престъпния резултат – разпиляване на имущество, като не го е
предвиждала и не е искала неговото настъпване. Тя обаче, като е бездействала
и не изпълнила дължими грижи по стопанисване на имуществото, е била
длъжна и е можела да го предвиди, а в случай че бе изпълнила вменените й
задължения и не бе бездействала – да го предотврати.
По обвинението за престъпление по чл.219, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26,
ал.1 НК.
И относно това обвинение, са относими общите теоретични положения
за престъплението по чл. 219, ал. 1 НК, изложени по –горе.
Субект и на този престъпен състав е длъжностно лице, такова каквото се
явява субектът и на състава на чл. 219, ал. 1 НК, и каквото длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК подсъдимата е.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението е
почти идентично на това в вменения с първия пункт състав, а в случая -
неполагане на достатъчно грижи за ръководенето и управлението на
повереното на подсъдимата публично имущество. Тук прокурорът не е
вменил неполагането на грижи да е в сферата на „стопанисването“, както при
първия пункт на обвинение, а в сферата на „ръководенето“. Това не променя
същностно общото длъжностно положение на подсъдимата и дължимия обем
грижа като ръководител на Службата, тъй като те са все свързани с
осигуряване на правилното упражняване на функциите й. В случая под
„управление“ следва да се разбират отново такива решения спрямо
119
имуществото, които го подчиняват строго на задачите на Службата и на
законосъобразното им постигане.
Принципно, разликата между състава на чл. 219, ал. 1 НК и
квалифицирания по чл. 219, ал. 3 НК е умишлената форма на вина, която
квалифицираният състав предвижда. Следователно, тук деецът не изпълнява
своите задължения и бездейства съзнателно и умишлено, като знае, че от това
ще настъпят сигурни общественоопасни последици – неблагоприятни за
ръководеното от него предприятие, и иска или допуска тяхното настъпване.
При установените факти, релевантни за това обвинение, въззивната
инстанция се съгласява с правните изводи на окръжния съд по приложение на
закона, с отбелязването, че се съгласява с тях като краен резултат и като
единствено възможен процесуално и материалноправен законосъобразен
изход от делото. Този изход се предпоставя отново от ограниченията, в които е
поставена преценката на съда чрез обвинителната теза на прокурора,
респективно от рамките на предявеното на подсъдимата обвинение.
Тезата на прокурора не е прецизна и не почива на пунктуално правилно
квалифициране действията на подсъдимата. Тя почива на превратно
интерпретиране на фактите за целите на закона, които факти, макар да се
явяват частично верни в тази интерпретация, не са напълно верни и се
отдалечават от истинското съдържание на извършените от подсъдимата
деяния. Въпреки грешките на прокурора в тази интерпретация, тя е
приложима и предопределя вменения с обвинителния акт материален закон,
доколкото също обхваща извършените от подсъдимата деяния като
съставомерни, макар и подведени към много по-леко наказуем закон. Той се
обуславя от това, че прокурорът е вменил на подсъдимата по-благоприятната
интерпретация на поведението й като само съдържащо дефицити в дължимата
грижа на добър стопанин, докато в действителност, не става въпрос само за
дефицити, пропуски и лошо изпълнение на службата, а за изцяло съзнателна и
цЕ.сочена към присвояване на публичен ресурс дейност, характерна за
длъжностното присвояване, така както това бе засегнато в съображенията и по
първия пункт на обвинението. Но тук изводът за основание за приложение на
по-тежко наказуем закон е далеч по-дефинитивен, доколкото сам прокурорът е
предявил в обвинението си, че подсъдимата, за да причини съставомерния
резултат едновременно е действала и бездействала съзнателно и умишлено.
Мотивите на окръжния съд по приложението на закона в този пункт на
обвинението повтарят изцяло обвинителната концепция. Съдът не е и имал
друга възможност, независимо че не е развил съображения в тази насока.
Изводът е верен, тъй като обвинителната интерпретация на фактите е също
приложима, макар представяща действията на подсъдимата в благоприятен за
нея смисъл и като обуславяща благоприятен за нея закон. В такъв случай
съдът не може да дава друго значение на фактите, и да приложи друг закон,
когато те са по-тежки за подсъдимата и така ще доведат до влошаване на
материалноправното й положение. Ето защо, с тази условност и с тази
120
относителност, тезата на прокурора за фактите и за правото следва да се
възприеме, освен другото и поради правилото за по-силното основание, при
което по-малкото се обхваща от по-голямото, и когато е налице по-голямото,
то е налице и по-малкото, както и че, по-лекото се обхваща от по-тежкото, и
когато е налице по-тежкото, то е налице и по-лекото. Което означава, че след
като фактите говорят за престъпно поведение, наказуемо по по-тежко
наказуем специален състав – умишлено длъжностно присвояване /чл. 201 НК/,
те позволяват поведението да се подведе и под признаците на по-леко
наказуем състав – умишлена безстопанственост, при идентична фактология,
макар конкуренцията в случая между съставите на чл. 201 НК и чл. 219 НК да
не е пълна.
Ще се припомни, че, механизмът на изпълнение на престъплението по
този пункт е одобряване от подсъдимата на плащания в интерес и полза на
други лица – за разходи на автомобил, ползван от тези лица, като за
счетоводно – документалното им оправдаване подсъдимата е разпореждала на
св. Г. Ю. да съставя документи с невярно съдържание.
В тази фактология, подсъдимата е знаела, че: автомобилът, чиито
разходи заплаща Службата, не е собствен на Службата, т.е. няма никакво
основание тя да покрива тези разходи. Че електронните карти издадени за
автомобила „Шкода Фабия“ с рег. № ******** се фактурират в тежест на
Службата. Че формално електронните карти за този автомобил са издадени и
се водят на Службата, макар и да не се ползват от нея и не биха могли да
ползват, тъй като са издадени за автомобил, какъвто тя няма. Подсъдимата е
знаела, че картите са поискани и издадени на Службата единствено за целите
на осчетоводяване на разходите, направени от трети лица с тях. С това
подсъдимата се е разпореждала с публични средства за плащане на лични на
тези трети лица разходи. Тя се е разпореждала с публични средства в интерес
и в полза на тези трети лица, т.е. ги е присвоявала в чужда полза. Съответно –
тези лица са се обогатявали, а публичната институция, ръководена от
подсъдимата – се ощетявала.
Що се отнася до обвинителната теза за неполагане и тук на дължима
грижа от подсъдимата за ръководенето и управлението на имуществото – в
случая активното поведение на подсъдимата да отклонява публични средства
в чужд интерес и така пряко да въздейства върху тях, при всички положения
обхваща и включва в себе си бездействието на подсъдимата да въведе контрол
в рамките на правомощията си, който би предотвратил и възпрял такова
неблагоприятно въздействие, респективно - ощетяване на Службата, под
формата на значително разпиляване на имущество.
Иначе казано, при така описаното по-тежко деяние – на пряко
отклоняване на публичен ресурс, а не само създаване на предпоставки за това,
изпълнено от подсъдимата, тя при всички положения е нарушила и вменените
й специални правила, макар за целите на приложения от прокурора закон за
по-лекото деяние на умишлената безстопанственост по чл. 219, ал. 3 НК, при
121
което и в единия, и в другия случай става въпрос за тъждественост на
причинения на предприятието вреден резултат – ощетяване с платените
неоснователно, в чужда полза, суми в общ размер на 59 827, 17 лв.,
формулирани от прокурора като разпиляване на имущество.
При така изложеното, следва да се приеме за вярна интерпретацията,
дадена от окръжния съд на фактите, повтаряща обвинителната теза, че:
подсъдимата, като знаела, че зареденото горИ.то и смазочните материали не
са ползвани от Службата, в разрез с разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и т.12 от
ЗФУКПС /ред.2006 г/, чл.4 ал.1, б. „г“ и б. „ж“ от Правилата за
изграждане и функциониране на Система за финансово управление и
контрол/СФУК/ в Направление „Социални дейности“, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от 27.06.2006 г. и чл.7, т.6
и т.9 от Правила за изграждане и функциониране на Системите за финансово
управление и контрол в Служба „Заведения за социални услуги“, гр. Банско,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско, считано
от 10.06.2011г. одобрявала плащания от бюджета на Службата. Че с това
създала условия да не бъдат документирани пълно, вярно и точно
операциите и действията с това горИ. и смазочни материали, както и не
осигурила проследимостта на процеса на използването им. Че наредила
съставянето на пътни листове с невярно съдържание, за да бъде прикрито
разпиляването на имуществото на дружеството, което било ползвано за други
нужди, извън тези на службата. С това не спазила принципите за добро
финансово управление и прозрачност на публичните средства, както и за
законосъобразното им управление и разходване. Операциите по тези
разходи били невярно документирани, защото с гореописаните си действия
подс. Е. П. допуснала неправомерен достъп и злоупотреба със средства на
службата в размер на, както се установи от въззивната инстанция - 59 827,17
лева, довели до разпиляването им.
И тук, по същите мотиви, вече изложени относно първия пункт на
обвинението, респективно присъдата в тази част, въззивният съд не намира
подсъдимата да е нарушила вменените й задължения по т. 1 и т. 4 от
длъжностната й характеристика, а именно: т. 1 – „да ръководи, организира
и контролира дейността в сферата на социалните заведения“, и т.4 - „да
координира и ръководи дейността по приемане на социално - учебните
заведения, разпределението на бюджета, материалното, кадровото и
финансово обезпечаване на ЗСУ“.
Въззивният съд се съгласява с доводите на първата инстанция, че
подсъдимата е нарушила норми от Закон за финансовото управление и
контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), свързани с организацията на
нужния контрол, а именно:
Чл.7, ал. 1 - Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за:
т.4. спазването на принципите за добро финансово управление и
прозрачност на публичните средства, както и за законосъобразното им
122
управление и разходване
т.12. документирането на всички операции и действия и осигуряването
на проследимост на процесите в организациите
Правила за изграждане и функциониране на Система за финансово
управление и контрол/СФУК/ в Направление „Социални дейности“,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско от
27.06.2006 г.:
Чл.4, ал. 1 - Ръководителят на организацията по ЗФУКС /Направление
„Социални дейности“/ отговаря за:
г/ съхранението и опазването на активите и информацията от
погиване, кражба, непозволен достъп и злоупотреба.
ж/ осигуряването на пълно, вярно, точно и своевременно
осчетоводяване на всички операции;
Съгласно Правила за изграждане и функциониране на Системите за
финансово управление и контрол в Служба „Заведения за социални услуги“,
гр. Банско, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община
Банско, считано от 10.06.2011 г./ повтарящи тези от Правилата от 2006г./
Чл.7 - Главният експерт на Служба „ЗСУ“ ръководи и отговаря за:
т.6 - съхранението и опазването на активите и информацията от
погиване, кражба, непозволен достъп и злоупотреба;
т.9 - осигуряване на пълно, вярно, точно и своевременно
осчетоводяване на всички операции;
Така нарушените от подсъдимата правила за начина, по който е следвало
да организира работата на поверената й Служба, в частта на повереното й
имущество, са от пряко значение за провеждането на стопанската дейност на
Службата – финансовите отношения в които влиза, по надлежен,
икономически правилен и добросъвестен начин, който обезпечава надлежното
им протичане, със запазване на интересите и имуществото на Службата. Те са
от значение за правилно ръководене и управление на имуществото, и изобщо
осигуряване на условия, при които за управляваната институция няма да
настъпят неблагоприятни имуществени последици. Те са от значение да
обезпечат система, в която Службата прави действителни и необходими за
функционирането й разходи, такива, които са извършени в хода на дейността й
и са нужни за осъществяване на нейните задачи. Затова, неспазването им води
както до създаване на опасност, така и до условия за пряко нанасяне на
имуществени вреди на институцията.
Не на последно място, следва да се подчертае, че съставът на чл. 219, ал.
3 НК е субсидиарен, прилага се в случай че деянието не съдържа признаците
на по-тежко престъпление. Така предвидената от законодателя субсидиарност
на по-голямо основание позволява приложимост на състава, в случай че
деянието покрива признаците на по-тежкото престъпление, но прокурорът не
го е вменил. Субсидиарното приложение на състава показва и разбирането на
123
законодателя за съотношението на двете състава – този на умишлената
безстопанственост и този на по-тежкото престъпление, на общ към специален,
при непълна конкуренция, при която съставът на по-тежкото престъпление
винаги съдържа в себе си този на по-лекото.
Нарушаването на тези правила е съставомерно и е в причинна връзка с
настъпването на престъпния резултат – значително разпиляване на
имущество в размер на 59 827,17 лв. Ако не бяха нарушени, престъпният
резултат не би настъпил. Относно значителния мащаб на разпиляване на
имуществото, като абсолютна стойност, той е несъмнен. Следва да се посочи,
че към момента на довършване на престъплението - 21.11.2011г.,
минималната работна заплата, съгласно ПМС № 180/30.06.2011г, е била 270
лв.. Сумата от 59 827,17 лв. /разпиляно имущество/ съдържа в себе си 221, 528
пъти размера на минималната работна заплата. /както вече се посочи,
вмененият размер от 59 830, 17 лв., с три лв. повече е грешно изчислен/
И това престъпление е извършено като продължавано по смисъла на чл.
26, ал. 1 НК. В общо 46 случая, при които Службата е извършвала плащания
без основание – покриване на чужди разходи, и с които неправомерно се е
лишавала от имущество, подсъдимата е проявявала всеки път престъпния
комплекс от действия и бездействия, с вече описаното съдържание.
С това, тези общо 46 деяния, в периода от 31.01.2008 г. до 21.11.2011г.,
се обхващат от института на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1
НК, тъй като: налице са повече от две деяния, те осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
И тук, съгласно чл. 26, ал. 2 НК, деецът се наказва съобразно всички
включени в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната
съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
От субективна страна, правилно първостепенният съд е приел, че
престъплението е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Умишлената вина е и съставомерната форма на вина, при което умисълът
може да е пряк или косвен, но правилно прекият умисъл като действителната
в случая форма на вина, е вменен от прокурора. Евентуален умисъл не е
налице с оглед прякото насочване на подсъдимата към съставомерния резултат
и предвиждането му като сигурен и непосредствен, а не възможен и
съпътстващ, към който да проявява безразличие.
Съзнателното поведение и положително отношение на подсъдимата към
общественоопасните последици от всяко деяние включено в състава на
продължаваното престъпление, и положителното й отношение към общия
краен резултат на увреждане на Службата чрез значително разпиляване на
имуществото й, е несъмнено установено.
Верни са доводите в този смисъл на окръжния съд, че подсъдимата е
124
съзнавала всички признаци от обективна страна на извършеното престъпление
– тя е съзнавала, че одобрява разход на горИ., което не е ползвано за нуждите
на Службата. Съзнавала е общественоопасния характер на извършваните от
нея деяния, предвиждала е общественоопасните им последици и е искала
тяхното настъпване.
Имала е ясни представи, че извършва неправилни стопански действия,
несъвместими с грижата на добър стопанин, респективно - че нарушава
норми, регулиращи задълженията й именно на такъв добър стопанин.
Правилно първостепенният съд е приложил закона и като е възприел
обособяването от прокурора на престъпната дейност на подсъдимата в две
отделни продължавани престъпления по чл. 26, ал. 1 НК, макар деянията по
двата пункта на обвинението да осъществяват обективно съставите на едно
престъпление – безстопанственост. Двата типа дейност обаче – по чл. 219, ал.
1 НК и по чл. 219, ал. 3 НК, не могат да се обединят в единна продължавана
поради това, че са извършвани с различно субективно отношение към
деянието и резултата, извършвани са съответно по непредпазлИ.ст и
умишлено, т.е. налице е нееднородност на вината. За да е приложима нормата
на чл. 26, ал. 1 НК обаче се изисква такава еднородност.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК
Предвиденото наказание за така извършеното от подсъдимата
престъпление по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е лишаване от свобода до
шест години и глоба до пет хиляди лева.
Първостепенният съд е наложил на подсъдимата наказание от две
години лишаване от свобода, т.е. при превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства. Наложил максималния размер на кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ – 5 000 лв.
Въззивният съд се съгласява частично със съображенията на първия по
индивидуализацията на отговорността на подсъдимата за това престъпление.
Съгласява се, че смекчаващо обстоятелство се явява чистото съдебно минало
на подсъдимата и значителната времева отдалеченост на престъплението.
Прегледът на данните за личността на подсъдимата показват, че тя е
неосъждана, има висок образователен ценз, необходим за заемане на
съответната длъжност. Също така, от момента на довършване на деянието –
21.11.2011г. до настоящия, е изтекъл значителен период от време – почти 14
години, което следва да води до смекчаване на отговорността. Изводът е
верен, тъй като целите на наказанието са толкова повече постижими, и
наказанието - наложително, колкото по-близо е поставено до
времеизвършване на престъплението. И обратното – смисълът на наказанието
125
и неговият възпиращ и поправителен ефект намаляват и се обезсмислят
прогресивно с отдалечаването му от момента на престъплението.
Така описаните обстоятелства се явяват смекчаващи за подсъдимата.
Настоящата инстанция не се съгласява обаче с довода на окръжния съд,
че възрастта на подсъдимата се явява също смекчаващо отговорността
обстоятелство. Съдът не е посочил каква е тази възраст и защо я разглежда в
този смисъл. Данните по делото показват, че подсъдимата към момента на
довършване на деянието е била на 48 години, което е средна възраст и не
съдържа никакви особености от хуманен характер, които да налагат
смекчаване на наказанието.
Настоящият съд не се съгласява и че за подсъдимата има добри
характеристични данни, тъй като такива не се обосновават по делото. Сам
окръжният съд и не е показал конкретиката на такива данни и защо ги
разглежда като положителни.
Първостепенният съд не е изложил никакви обстоятелства, които счита
за отегчаващи.
Срещу смекчаващите обстоятелства обаче стоят редица отегчаващи и те
се извеждат основно от тежестта и механизма на извършване на
престъплението. А те са такива, които разкриват много висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Престъплението е включвало три
рода дейности, провеждани мащабно – плащания по неистински граждански
договори, неистински фактури и завишен брой винетни стикери. Протичало е
в много продължителен период от време и е обхванало значителен брой
деяния. Проявената от подсъдимата степен на нехайство към водене на
стопанските дела на Службата е изключително висока. Размерът на
разпиляното имущество е също изключително висок, той покрива в стотици
пъти размера на минималната работна заплата.
Изложеното обуславя индивидуализация на отговорността на
подсъдимата, при която е налице превес на отегчаващите обстоятелства. Това
съотношение на двете категории обстоятелства са налагали наказание над
средния към максимален размер на предвиденото в закона. Такова наказание
би се явило и справедлИ., съобразено с принципа на съответност по смисъла
на чл. 35, ал. 3 НК, изискващ наказанието да отговаря на тежестта на
извършеното деяние.
Поради липса на протест на прокурора увеличаване размера на
наказанието лишаване от свобода не е възможно, а така наложеното следва да
се потвърди. Респективно - няма никакви основания за намаляването му.
Максималният размер на кумулативното наказание „глоба“, предвид
така изложеното, и поради съвкупното действие със заниженото наказание
„лишаване от свобода“, също следва да се потвърди.
За престъплението по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
126
Предвиденото наказание за така извършеното от подсъдимата
престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е лишаване от
свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Първостепенният съд е наложил на подсъдимата наказание от три
години лишаване от свобода, т.е. при силен превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства, към минимума на наказанието. Не е наложил
факултативно предвиденото наказание лишаване от право да заема опредЕ.
държавна или обществена длъжност по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК –
И за това престъпление въззивният съд има идентични на изложените
по-горе съображения за индивидуализацията на отговорността на
подсъдимата. Идентични са съображенията за смекчаващите отговорността
обстоятелства. В частта на отегчаващите – и тук са налице такива и те се
състоят отново в много високата степен на обществена опасност на деянието,
навеждащо на същата такава степен опасност и на дееца. Престъплението
съдържа висока степен на неизпълнение на служебни задължения на
подсъдимата, извършено е дръзко и чрез злоупотреба с правомощия, тъй като
подсъдимата е използвала ръководната си позиция, за да нарежда на
подчинения си – св. Г. Ю. да съставя документи с невярно съдържание. И това
престъпление като продължавано включва значителен брой деяния.
Проявеният от подсъдимата умисъл за лошо водене на стопанските дела на
Службата е особено изявен. Размерът на разпиляното имущество е
изключително голям, тъй като разпиляното имущество покрива в стотици
пъти размера на минималната работна заплата.
Изложеното обуславя индивидуализация на отговорността на
подсъдимата, при която е налице превес на отегчаващите обстоятелства. Той е
налагал наказание над средния към максимален размер на предвиденото в
закона. Такова наказание би се явило и справедлИ., съобразено с принципа на
съответност по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК, изискващ наказанието да отговаря
на тежестта на извършеното деяние.
Поради липса на протест на прокурора увеличаване размера на
наказанието лишаване от свобода не е възможно, а така наложеното следва да
се потвърди. Респективно, няма никакви основания за намаляването му.
С оглед липсата на протест, въззивната инстанция следва да потвърди и
неналагането на факултативното наказание лишаване от право по чл. 37, ал.1,
т. 6 НК, макар да са налице основания за налагането и на такова, тъй като
подсъдимата е изявила особена опасност на личността и деянието точно в
сферата на заемане на публична длъжност, разполагаща с публични средства.
Първият съд правилно е приложил нормата на чл. 23, ал 1 и ал. 3 НК и
определил едно общо и най-тежко наказание между наложените, а именно -
три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в
127
размер на 5 000лв. Като благоприятно за подсъдимата следва да се потвърди и
приложението на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на общото
наказание лишаване от свобода за минималния срок от три години.
Само за пълнота на мотивите и доколкото не представлява съществена
грешка, следва да се отбележи, че окръжният съд не е трябвало да определя
начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода отделно за всяко
наказание преди включването му в едно общо и най-тежко, доколкото
отговорността на подсъдимата окончателно се решава чрез общото наказание
по чл. 23, ал. 1 НК, именно което съдът следва да реши как да се изтърпи.
Първостепенният съд не е приложил нормата на чл. 24 НК и не е
изложил мотиви по приложимостта й. Предвид липсата на съответно искане
на прокурора, такова обсъждане от въззивния съд се явява безпредметно.
По повод възражения на защитника и служебно, съдът не намери
основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
поради съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не са
допуснати.
Не са допуснати нарушения при формулирането на обвинителния акт и
по-специално – поради липса на диференциране на правомощията на
подсъдимата, и дали и кое точно, касаят управление, стопанисване или
ръководене на съответната дейност. На първо място – възражения срещу
годността на обвинението - като процесуално нарушение, могат да се
релевират в разпоредителното заседание по чл. 248 НПК в производството
пред първостепенния съд. Но ако са намерени неоснователни, или такива
изобщо не са правени, те се преклудират и не могат да се заявяват в по-
нататъшния ход на производството, по аргумент от чл. 248, ал. 3 НПК и чл.
320, ал. 2 НПК.
Независимо от това, по същество възраженията са и неоснователни.
Прокурорът е вменил неполагане на достатъчно грижи от подсъдимата при
стопанисване, ръководене и управление на имуществото, която формулировка
е ясна и не поставя въпроси. Ръководенето, управлението и стопанисването на
имущество са елементи на дейността на подсъдимата в качеството й на
ръководител на Службата, те са същност на дейността й като ръководител.
Показват правата и задълженията, които има да взема решения, посредством
които Службата функционира изобщо, в това число и по отношение на
имуществените въпроси. Не е необходимо, за нуждите на обвинението,
отделните служебни решения да се диференцират строго като такива като
„ръководене“, „стопанисване“ или „управление“ на имуществото, още повече
с оглед на това, че те се преплитат и припокриват като смисловото
съдържание, тъй като и трите форми са подчинени на целите на упражняване
на службата на подсъдимата - осигуряване функционирането на ръководената
публична институция и полагане на грижи за запазването и увеличаването на
нейното имуществото и грижи, които са изцяло в интерес на Службата, а
128
доколкото е публична институция – и в интерес на обществото, при което се
съдържат едно в друго, с преобладаване на едни или други смислова
натовареност, според стриктната насоченост на съответната дейност.
Неоснователно е и възражението на защитника, че средствата от
бюджета на Службата не са уточнени от прокурора, и не е взето под внимание,
че те не са само общински, а и делегирани държавни, докато прокурорът ги е
представил само като общински. Пътят на формиране на бюджета на
Службата като второстепенен разпоредител с публични средства е
ирелевантен за обвинението и предмета на делото. От значение е това, че
такъв бюджет на Службата е формиран и й е предоставен за нейното
функциониране, както и че средствата са с публичен характер, което пък
обуславя спецификата на правилата, които подсъдимата е следвало да спазва в
работата си при боравене с тези средства. Неоснователно е възражението, че
поради източника на средства от държавния бюджет са приложими правила за
управление на държавен бюджет. След предоставяне на такива средства на
общинска институция, средствата стават респективно имущество на тази
институция и се подчиняват на правилата за управление на такова имущество.
Освен това – възражението е неоснователно и защото, задълженията, които е
имала подсъдимата - да ръководи, управлява и стопанисва добре имуществото
са безразлични и не се променят с оглед вида на източника. Освен това, видът
на задълженията на подсъдимата се определя от гледна точка именно на
дължимото отношение на подсъдимата към публичните средства, в
направление субект – обект, като е достатъчно за съставомерността на
процесното деяние подсъдимата да е имала правомощия да се разпорежда с
обекта, което е несъмнено установено. А дължимото отношение на
подсъдимата към имуществото е добре описано от прокурора, основателно е
възприето и от първостепенния съд, както и това, че разпиляването е станало
поради определени действия и бездействия на подсъдимата, т.е. налице е
изискуемата причинно- следствена връзка.
Неоснователно е и следващото възражение на защитника – за
неприложимост на вменените нарушения на Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор /за краткост - Закона/, и в частност –
нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 2. Норми от Закона несъмнено са приложими към
процесния случай, дотолкова доколкото той попада в приложното поле на
закона. Съгласно чл. 1 от Закона, същият урежда обхвата и осъществяването
на финансовото управление и контрол, както и принципите и изискванията
към системите за финансово управление и контрол в организациите от
публичния сектор. Както прокурорът, така респективно и първостепенният
съд, добре са описали характера на управляваната от подсъдимата Служба - на
публична институция, съгласно действащата нормативна уредба, а на
управляваните от нея средства - на „публични“, респективно – задълженията,
които има при управлението и стопанисването им на основата на съответните
норми, представени по – горе в решението - чл. 3 ЗФУКПС, дефиницията на
§1, т.1 от ЗФУКПС чл. 2, т. 1 ЗФУКПС.
129
Подсъдимата се явява „ръководител“ по смисъла на чл. 7 от ЗФУКПС, и
нормата - дефиниция на пар. 1 ,т. 8 от ДР на Закона / ред. ДВ бр.21 от 10 Март
2006г./, че „ръководители“ са лицата, управляващи организациите по чл. 2,
изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност. Както
характерът на Службата на публична институция „организация“ и по чл. 2 от
ЗФУКПС, така и на нейното имущество на „публични средства“ освен че са
обяснени чрез нормите –дефиниции, са и самообясними. Въззивната
инстанция не се съгласява с тълкуването, дадено от защитника, че бюджетна
организация е само Общината, и единственият субект, който е можел да се
разпорежда със средствата и въвежда контрол, е кметът. Несъмнено е, че
Службата също се е явявала самостоятелен, макар и второстепенен,
разпоредител с бюджетни средства. Респективно - подсъдимата като
ръководител на Службата е имала всички съответни правомощия да взема
решения за имуществени разпореждания. Вярно е, че кметът на общината
също има своите ръководни и управленски правомощия, така както развива
доводи защитата, но те по никакъв начин не дерогират съответните
правомощия на подсъдимата, и то като самостоятелен субект, също опериращ
с публични средства. Също така, контролните правомощия на главния
счетоводител на общината спрямо счетоводителя на Службата за това как се
разходват най-общо общинските средства, не дерогират правомощията на
подсъдимата относно нужния контрол като самостоятелен, макар и
второстепенен разпоредител. В заключение, етажността и йерархията на
контролни правомощия в цялата структура на Община Банско, в това число и
чрез система за двоен контрол, т.е. – на няколко субекта с право на контрол, в
това число и когато се говори и за чисто счетоводни функции /на
счетоводителя като специалист и материално-отговорно лице/, не отменят
самостоятелните задължения на подсъдимата като ръководител, така както са
й вменени. А е несъмнено, че подсъдимата на е въвела необходимата
организация за проверка и контрол, доколкото именно поради това е станал
възможен и крайният резултат на: подписани от нея множество неистински
договори и наредени плащания по множество неистински фактури, винетни
стикери в повече, или пък на плащане на чужди разходи по пътни листове с
невярно съдържание. Механизмът, по който се е стигнало до този резултат сам
по себе си говори за висока степен на неизпълнение на задължения на
подсъдимата да е добър стопанин на управляваното имущество, което не може
да намери обяснения само с проявена небрежност от страна на счетоводителя
М. Д. или касиера Е. Х., каквито доводи релевира защитникът. Още повече
при доказателствата, че контрол върху субектите - страни по договорни
отношения на Службата и контрол върху изпълнението на договорните
отношения не стои в правомощията на тези служителки, така че подсъдимата
да може да разчита на това. На следващо място - и двете служителки са били
подчинени на подсъдимата и са изпълнявали нейните нареждания, съответно -
никога не са извършвали плащания без такива нареждания или одобрения.
Също така, от само себе си е ясно, както е и установено, че тези служителки
130
не са инициатори на привидните договорни отношения, в които подсъдимата
влиза и сключва, и което евентуално да елиминира ролята й на основен
участник в този процес.
Така въведената от защитника дискусия за грешно релевирана от
прокурора нормативна база и правен режим на правомощията на
подсъдимата, се явява донякъде и самоцелно теоретична, /освен че не се
приема от съда за вярна/ и е отклоняване от същността на процесната
проблематика. Дискусията е без значение за съставомерността на деянията на
подсъдимата, доколкото за тях е от значение, и това е безспорно, че
подсъдимата не само е можела, но и реално се е разпореждала с общинските
средства, поверени в качеството й на ръководител. От тази гледна точка,
всички описани в обвинителния акт и присъдата нормативни положения – за
Службата като бюджетна организация, за характер на средства на публични и
за подсъдимата като ръководител, се явяват, освен друго, и категорични
фактически положения.
При така изложеното, налице са основания само за изменение на
присъдата в обсъдените части. Не са налице основания за отмяна на присъдата
и постановяване на нова, нито за отмяната й и връщане на делото за ново
разглеждане от първостепенния съд.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК и чл. 338 НПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 36 от 30.09.2024г. по нохд № 310/22, Окръжен съд
– Благоевград, пети наказателен състав, като:
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимата Е. Н. П. е призната
виновна да е нарушила задължения по т. 1, т. 2 и т. 4 от Длъжностна
характеристика, вместо това я признава НЕВИНОВНА и я оправдава по
така повдигнатото обвинение.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимата Е. Н. П. е призната
виновна да е нарушила задължения по чл. 7, ал. 1 от Правилата за
изграждане и функциониране на СФУК в Направление „Социални дейности“,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Община Банско, от
27.06.2006г. и от 10.06.2011г., във връзка с престъплението по чл. 219, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 НК, вместо това я признава НЕВИНОВНА и я оправдава по
131
така повдигнатото обвинение.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимата Е. Н. П. е призната
виновна да е причинила значително разпиляване на имущество с
престъплението по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК в размер на 222 263, 19
лв., признава я невиновна и оправдава за този размер и за разликата от 3 034,
80лв., и я признава за ВИНОВНА да е причинила значително разпиляване на
имущество в размер на 219 228, 39 лв..
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимата Е. Н. П. е призната
за виновна да е извършила 89 деяния в продължаваното престъпление по чл.
219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като я признава невиновна и оправдава по тази
част на обвинението и вместо това я признава за ВИНОВНА да е извършила
86 деяния.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимата Е. Н. П. е призната
виновна да е причинила значително разпиляване на имущество с
престъплението по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в размер на
59 830,17 лв., признава я невиновна и оправдава за този размер и за разликата
от 3 лв., и вместо това я признава ВИНОВНА да е причинила разпиляване на
имущество в размер 59 827, 17 лв.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта на фактическото описание на
престъплението по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК в следния
смисъл: карти с номера № 7670017122301467202 ******** и №
7670017122310544008 ********, предназначени за лекотоварен автомобил с
рег. № ********, като същите не били заредени на автомобил „Фолксваген
Транспортер“ или друг, предоставен на Службата и ползван от нея.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС на
РБългария, в 15 дневен срок от съобщение до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
132