РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – В. С. И., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2044 по описа на Административен съд – гр. В. за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по искова молба, подадена от В.М. ***, ЕГН **********, срещу Областна
дирекция „Земеделие“ – гр. В., Булстат ********, с правно основание чл. 1, ал.
1 от Закона за отговорността на държавата и на общините за вреди и с цена на
иска 113 358 лева главница, лихва върху посочената главница в размер на 26 313,79
лева за периода 16.06.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
13.07.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.
В
исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на земеделски
производител през стопанската 2014/2015 г. М. е обработвал 4,8738 ха праскови,
6,9265 ха сливи и 46,6923 ха ябълки в землището на гр. Д.ч. и е реализирал
продукция от посочените насаждения в съответствие с изискванията за субсидиране
по Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. С Уведомление изх. № АУ-42-336/18.05.2015
г. на Общинска служба „Земеделие“ – Д.ч. на ищеца било отказано извършване на
процедурата по очертаване на ползваните от него земеделски земи поради наличие
на задължения за ползване на имоти по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, каквито той
счита, че не е имал. Поради неочертаването на ползваните от ищеца земеделски
земи в землището на гр. Д.ч. било отказано приемане на неговото заявление за
подпомагане, той не бил включен в софтуера и не получил субсидията, на която
имал право. Тази неполучена сума ищецът квалифицира като пропусната полза,
която е в пряка и непосредствена връзка с отказа на ОСЗ – Д.ч. да очертае
ползваните площи, инкорпориран в уведомлението от 18.05.2015 г. и в Писмо изх.
№ АУ-42-989/1/29.10.2015 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – В..
С допълнителна молба от 08.05.2020 г. ищецът посочва, че правното
основание за ползване на обработваните от него през стопанската 2014/2015 г.
трайни насаждения е Заповед № РД-14-17-117/30.09.2014 г. на Директора на
ОДЗ – В., с която е извършено разпределение на ползването на масивите от
земеделски земи в гр. Д.ч., ЕКАТТЕ 21912. Във връзка с това уточнява, че е
обработвал общо 541,248 дка трайни
насаждения, от които 437,901 дка ябълки, 43,182 дка праскови и 60,165 дка
сливи. С оглед критериите за подпомагане по Наредба № 3/17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за производствената
2014/2015 година, и по-специално изискването за минимално количество
реализирана продукция от дка от съответния вид, при съпоставка с реализираните
от него количества ищецът преценява, че е имал право на подпомагане за 433,18
дка ябълки, 43,182 дка праскови и 60,165 дка сливи. Съответно прави изменение
на размера на предявения иск, като го намалява до 103 979,51 лева
главница, лихва върху посочената главница в размер на 21 893,90 лева за
периода 16.06.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
13.07.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 103 979,51 лева
от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
задължението.
Изменението
е допуснато от съда с протоколно определение от 19.05.2020 г.
Ищецът
счита, че правото му на обезщетение за вреди е породено от незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на ОДЗ – В., в резултат от които не е
допуснат до очертаване на площите, за които е имал право на подпомагане, и до
подаване на заявление за подпомагане.
Иска
ответникът „Областна дирекция „Земеделие“ – В. да бъде осъден да заплати
претендираните суми за главница и лихви, както и законната лихва върху
посочената сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в производството, Областна дирекция „Земеделие“ – В. моли производството по
делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска, или евентуално искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в полза на дирекцията да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По-конкретно твърди, че не е
уточнено от какъв акт, действие или бездействие са предизвикани претендираните
вреди. Намира, че поради наличието на задължения за земи по чл. 37в, ал. 3, т.
2 от ЗСПЗЗ законосъобразно ищецът не е бил допуснат до очертаване в
съответствие с пар. 16 от ЗИД на ЗСПЗЗ. Счита освен това, че вредите не са ясни
и доказани като основание и размер, както и че липсва пряка причинно-следствена
връзка между претендираните вреди и определен акт, действие или бездействие на
административен орган.
Варненска окръжна прокуратура,
конституирана на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, дава заключение за неоснователност
на исковата претенция. Счита отказът да бъде допуснат ищецът до очертаване има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
поради което липсва процесуалната предпоставка по чл. 204 от АПК. Посочва, че
дори да бъде прието, че недопускането представлява фактическо действие или
бездействие, и то е незаконосъобразно, няма причинно-следствена връзка между
него и претендираните вреди, самите вреди не са установени категорично по вид и
размер. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в исковата молба и отговорите на ответниците основания, с
доводите на страните и със събраните доказателства, приема за установено
следното:
Ищецът В.М.М. е
регистриран като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ – В.
от 26.03.2012 г., включително и към периода на настъпване на твърдяните факти –
стопанската 2014/2015 година, за която e регистрирал имоти, подробно описани в
представени справки от ОДЗ (л. 194-238 от делото), от които по култури 4,8738
ха праскови, 6,9265 ха сливи и 46,6923 ха ябълки.
От уточняваща молба от
02.04.2019 г. се установява, че общата площ на трайните насаждения от тези три
вида е 541,248 дка (а не посочените в исковата молба 584,926 дка), подробно
описани в приложена към молбата таблица с номера на имотите по КВС, площ според
правното основание и вид (л. 495-497 от делото). Тези имоти са му били
предоставени за обработване съгласно Заповед № РД-14-17-117/30.09.2014 г. на
Директора на ОДЗ – В., която е действала за стопанската 2014/2015 г. въз основа
на придаденото й по силата на ЗСПЗЗ предварително изпълнение.
От събраните доказателства
се установява, че посочената Заповед № РД-14-17-117/30.09.2014 г., с която е
извършено разпределение на ползването на масивите от земеделски земи в гр. Д.ч.,
ЕКАТТЕ 21912, е отменена с Решение № 1131/23.03.2016 г. на Варненския районен
съд по гр.д. № 16346 по описа на съда за 2015 г., оставено в сила с решение на
Административен съд – В. от 28.10.2016
г. по касационно адм.д. № 1653/2016 г., като преписката е върната на
административния орган за отстраняване на допуснатите пороци, подробно описани
в мотивите на съдебния акт. С определение от 04.05.2015 г. по гр.д. 13870/2014
г. ВРС е отхвърлил молбата на М. да бъде спряно изпълнението на заповедта,
допуснато по силата на закона. Няма данни това определение да е било обжалвано.
Няма спор, че за кампания
2015 г. М. няма валидно заявление за подпомагане и съответно не е получил суми
по схемите и мерките за подпомагане, прилагани от ДФЗ. Претендираните от него
материални вреди са от неполучено плащане по схема за обвързано подпомагане за
плодове (СП).
Приложими относно реда и
условията за подпомагане са Законът за подпомагане на земеделските производители
в редакцията към ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г. и издадените подзаконови нормативни
актове по приложението му.
Чл. 32 от ЗПЗП предвижда
кандидатите за подпомагане да подават до териториалните структури на
разплащателната агенция (ДФЗ) заявление за подпомагане по образец, да получават
от ОСЗ формуляри за заявления, част от които е графичният материал за
местонахождението на ползваните от тях площи, както и да бъдат подпомагани от
ОСЗ при попълване на формулярите и идентифициране на ползваните от тях площи. ОСЗ
дължат и въвеждане на информацията от представените им заявления съгласно
изискванията на системата за регистрация, да разпечатат попълненото заявление и
след подпис да го подадат до съответната местна структура на ДФЗ. Чл. 32, ал. 5
от ЗПЗП препраща към наредба на министъра на земеделието и храните, в която се
определят условията и реда за подаване на заявленията.
Тази наредба е Наредба № 5/27.02.2009 година за реда и условията за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания на министъра на земеделието и храните в приложимата й по спора редакция към ДВ бр. 38 от 26.05.2015 г. Чл. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. регламентира т.нар. „очертаване“ като регистриране на земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, в Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане (СРКЗПЗП) по чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП.
Това регистриране на земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, се извършва в ОСЗ по местонахождение на площите или в ОСЗ по постоянен адрес или адрес на регистрация, чрез географски информационни средства, като кандидатът посочва границите на всеки използван от него през текущата стопанска година парцел. При регистрирането се визуализират на екран географски данни в цифров вид, представляващи наслагване на определена заложена в системата картна информация (чл. 7, ал. 3 от наредбата).
Производството за
подпомагане, в което се твърдят незаконосъобразни действия и бездействия на
органи на ОДЗ – В., е образувано по общо заявление за подпомагане вх. №
18051169/15.06.2015 г., подадено от земеделския производител с УРН 226433 в ОСЗ
Д., офис С., поради наличието на обработвани площи за подпомагане в района на
тази служба.
Впоследствие, според
твърденията на ищеца, които не се оспорват по същество от обясненията на и.д.
началника на ОСЗ – Д.ч., на неустановена в производството дата, но преди края
на периода за регистриране на площите за целите на подпомагането (Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/747 на Комисията от 11 май 2015 година за дерогация от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014), М. е отишъл „да очертае“ ползваните
от него имоти в землището на Д.ч., но такова очертаване не е извършено. С писмо
изх. № АУ-42-336/18.05.2015 г.
на Общинска служба „Земеделие“ – Д.ч. и.д. началникът на службата уведомява М., че съгласно пар. 16 от ПРЗ на
ЗИДЗСПЗЗ дължимите суми за имотите по чл. 37в, ал. 4 за стопанската 2014/2015
година и за предходните стопански години се внасят от ползвателите по банкова
сметка ***, като срокът за внасяне е до подаване на заявление за подпомагане по
реда на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Като се
обосновава с този цитат от пар. 16 от ЗИДЗСПЗЗ, административният орган
посочва, че не може да очертае представляваните от М. земеделски производители,
включително и ЗП В.М..
По
делото е представено и писмо изх. № АУ-42-351/25.05.2015 г. от и.д. началника
на ОСЗ – Д.ч. до В.М., в което е посочено, че след направена справка от Община Д.ч.
за изплатени „бели петна“ от М. към 12.05.2015 г. на ЗП В.М. и представляваната
от него ПК „С.К.“ е установено, че М. не може да се очертае към настоящия
момент поради неизплатени „бели петна“. Няма данни дали това писмо е получено
от адресата.
С писмо изх. №
20/02.06.2015 г. до началника на ОСЗ – Д.ч. М. иска уточнения въз основа на кой
административен акт са задълженията и в какъв размер са. На 16.06.2015 г.
изпраща напомнително писмо изх. № 21, в което посочва, че очаква отговор на
предходното си писмо и че отказът в писмото от 18.05.2015 г. да очертае
обработваните земи го лишава от правата по ЗСПЗЗ, ППЗСЗПП и ЗПЗП. Моли да му
бъде дадена възможност да извърши процедурата по очертаване на земеделските
земи по заявления по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вх. №№ 137, 138 и 139 от
29.07.2014 г. и по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вх. №№ 248 и 249 от 29.07.2014 г.
Според писмо от кмета на община
Д.ч. до ОСЗ – Д.ч. изх. № 9100-266/10.06.2015 г., издадено във връзка със
запитване по повод въпроса на М., кметът на общината отговаря, че към датата на
писмото не са изплатени суми за 2013/2014 г от ПК „С.К.“ в размер на
14 411,90, а за стопанската 2014/2015 г. не са постъпвали плащания от
свързаните с М. ПК „С.К.“, „Агро сим“ ЕАД и ЗП В.М.. С допълнително писмо изх.
№ 9100-299/24.06.2015 г. кметът уточнява, че задължението на ЗП В.М. за 2014/2015
г е в размер на 18 034,06 лева.
Към исковата молба е
представено и писмо изх. № 22/05.10.2015 г. от началника на ОСЗ – Д.ч., в което
М. иска отново да му бъде даден отговор конкретно по кои административни актове
представляваните от него земеделски производители (дружества, кооперации и
физически лица) дължат суми на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ. Като доказателство е прието
и Уведомително писмо изх. № 02-030-6500/1609/17.09.2015 г., с което е уведомен М.,
че поради неотстранени непълноти в срока по чл. 4, ал. 1 и по чл. 12, ал. 1 и 2
от Наредба № 5/27.02.2009 г., той няма подадено валидно заявление за
подпомагане за кампания 2015 г. Писмото е връчено на М. по пощата на 06.10.2015
г., като подписът под разписката за връчване е оспорен от страна на ищеца.
С писмо изх. №
АУ-42-983/1/29.10.2015 г. и.д. началникът на ОСЗ – Д.ч. отговаря на М., че ПК „С.К.“
дължи суми по отменена със съдебно решение заповед по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от
ЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014 г., ЗП В.М. дължи суми по обжалваната заповед по
чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за 2014/2015 г. в конкретно посочен размер. В писмото е
уточнено, че отмяната на заповедите не отменят с обратна сила ползването на
земеделските земи, за което се дължи рентно плащане от ползвателя, който ги е
обработвал за съответната стопанска година.
Със заявление вх. №
02-031-6500/30 от 29.01.2016 г. ЗП В.М. представя в ДФ „Земеделие“ – В.
финансови документи (фактури) за доказване на реализирана селскостопанска
продукция от праскови, сливи и ябълки съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
3/17.02.2015 г. във връзка с участие по схема за обвързано подпомагане за
плодове.
В съдебното производство
за доказване на твърденията на ищеца за неизпълнени действия по очертаване са
разпитани свидетелите Р. В. Д., към момента на спорните факти и.д. началник на
ОСЗ – Д.ч. и Й.К.Г. – експерт в ДФ „Земеделие“ – В..
Свидетелката Д. посочва,
че през м. май 2015 г. е замествала началника на ОСЗ – Д.ч., че не се занимава
пряко с очертаванията, които се извършвали по график по землища от други
служители, които имат код за достъп до програмата. Графикът се изготвя от тези
служители и се обявява на таблото в ОСЗ. Не отрича, че М. е посещавал службата,
но и не потвърждава, че е посетил службата през м. май-юни 2015 г. по твърдяния
повод за очертаване. Посочва, че за очертаването не е необходимо да се прави
заявление в писмен вид. Очертаването става като всеки земеделски производител
посочи имотите в компютъра, а след като е очертано, в програмата се генерира
заявлението.
Свидетелят Г. дава
обяснения, че след като очертаването бъде извършено от ОСЗ, документите
пристигат физически в ДФЗ, където е работил той по време на процесните събития,
и след приемането се разпределят на съответния служител. За заявлението на М.
посочва, че е получено като невалидно и е потвърдено като невалидно от
служителите на ДФЗ поради липса на подписи в декларации и на самото заявление.
Невалидните заявления не могат да бъдат обработвани по-нататък поради
особеностите на самата система. Заявлението не е връщано в ОСЗ за корекции, тъй
като било постъпило в последния ден за въвеждане в програмата. Срокът за
очертаване в конкретната кампания 2015 е бил удължен до 26 юни. След изтичане
на срока за подаване на документи поправки и добавки не могат да се правят, тъй
като системата „се затваря“ и не дава повече възможност за подаване на
заявления. За заявлението на М., представено с преписката, смята, че е
генерирано на 26.06.2015 г. в 18,47 ч. При подаване на заявлението трябва да са
отбелязани схемите, по които може да се кандидатства, като отчитането за целите
на схемата за подпомагане е трябвало да се извърши от 01.01. до 31.01. след
реализиране на продукцията. М. е донесъл финансовите документи в срок, но не са
били обработени, тъй като системата не позволява да се обработват вследствие
невалидността на заявлението. Заявлението, с което са представени тези
финансови документи, е прието и приложено към досието. Уточнява, че физически
проверки като предпоставка за получаване на субсидия за плодове се правят на
около 5 % от кандидатите.
От самото заявление за подпомагане 2015 за УРН 226433, регистрирано
под № 0309071567821 от 26.06.2015 г. (л. 322 и следващите от делото) се
установява, че в него липсват подписи на М., в таблицата на използваните
парцели са отбелязани само тези в с. Т., очертани в офис С., в таблицата на
заявените площи липсват такива за подпомагане по СП, декларациите също не са
подписани. На стр. 11 от заявлението е отразена дата на обработка 15.06.2015 г.
– датата на очертаването за землището на с. Т., въведени данни в ИСАК от Б. С. Т.,
служител в ОСЗ Д., офис С., както и
данни за стартирана проверка в 18.47 ч. на 26.06.2015 г. от потребител М. Щ. Г.,
служител в ОСЗ – Д.ч.. Физически заявлението за подпомагане е постъпило в ДФЗ –
В. на 29.06.2015 г. съгласно протокол № 46801 от тази дата (л. 594 от делото).
Заявлението е изискано от съда от ДФЗ – В.. Съдът приема, че предвид безспорно
установеното, че процедурата за кандидатстване за подпомагане не е завършена
поради неочертаването на площите в землището на Д.ч., обстоятелството кой и
кога е извършил разпечатването е неотносимо към спора.
В
производството е установено, че правните основания за ползваните от В.М. площи
са регистрирани в ОСЗ – Д.ч. със заявления вх. №№ 226 и 227 от 23.07.2014 г. с
приложени договори за отдаване и преотдаване на земя под наем и договор за
преарендуване.
За доказване на
реализираните количества от съответните видове насаждения ищецът представя
справки-декларации по ЗДДС, дневници за продажби и доказателства за платени
задължения по ЗДДС. Назначена е и ССЕ със задача вещото лице, след
запознаване с всички приложени по делото доказателства, като извърши справка в
счетоводството на ищеца, в т.ч. фактури за реализирана продукция от плодове
през 2015 год., подадени справки-декларации по ДДС и доказателства за заплатен
данък, наличните при ищеца доказателства за извършени през стопанската
2014-2015 год. разходи за обработваните от същия площи, заети с трайни
насаждения, в т.ч. за механизация, поддържане на трайните насаждения и др.
свързани с обработваните площи, и след справка в съответната Общинска служба по
земеделие – Д.ч., ОДЗ и ДФЗ, да даде отговор на следните въпроси: От счетоводството на ищеца и
находящите се в него първични счетоводни документи установяват ли се направени
разходи от ищеца през стопанската 2014-2015 година, които съобразно своето
естество са необходимо присъщи за отглеждането на трайни насаждения – плодове
от следния видов състав – ябълки, праскови и сливи, респективно установяват ли
се придобиването на земеделска продукция от съответния видов състав през същата
стопанска година, както и нейното последващо реализиране. Налице ли е
съответствие между отглежданите от ищеца площи с трайни насаждения плодове –
ябълки, праскови и сливи, по данни от счетоводството на ищеца, и площите
предмет на исковата претенция.
Според заключението на
вещото лице по назначената ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено, през стопанската 2014/2015 г. са отчетени
разходи, които съобразно своето естество са необходимо-присъщи за отглеждането
на трайни насаждения, и по-конкретно разходи за наем на земеделска земя,
гориво, разходи за транспорт на готова продукция. Реализираната продукция е
фактурирана, отчетена в приходните сметки, дневниците по ЗДДС, данъкът по
фактурите е начислен и внесен/приспаднат. В счетоводството на ищеца не се
съдържат аналитични данни за това какви са площите, заети с трайни насаждения
от общо обработваните. Вещото лице е извлякло от договорите за наем и аренда
данни за вид насаждения и съответна площ, както следва праскови 43,182 дка,
сливи 60,165 дка и ябълки 438,641 дка, или общо 541,988 дка. В подкрепа на
констатациите на вещото лице са представени и приети дневници за покупки за
данъчните периоди 08-12.2015 г., от които се установяват получените доставки.
Във връзка с критериите за
допустимост по схемата за плодове за 2015 г., определени в Наредба №
3/17.02.2015 г. е приета Заповед № РД46-236/01.03.2016 г., с която е одобрен
окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2015, актуализиран и предназначен за целите на проверките на заявленията за
подпомагане. От ДФЗ е изискано да идентифицира кои от имотите, посочени в заповедта
по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за които са претендирани вредите, попадат в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015 г. В
отговор е получено писмо с информация от Заместник-министър на земеделието,
храните и горите с приложен диск от Дирекция „Идентификация на земеделските
парцели“ в МЗХГ, в който в табличен вид са филтрирани описаните в заповедта имоти,
след географско пресичане на наличните данни от КВС и специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“, тоест изводът е, че попадат в този слой.
Събрани са заявления за
подпомагане за 2014 г. и за 2016 г., от които се потвърждава, че имотите, за
които се претендират вредите, са декларирани като трайни насаждения от
съответния вид (за 2014 г. от „Агро сим“ ЕАД, за 2016 г. от ЗП В.М.).
От приетата Заповед №
РД09-142/21.03.2016 г., се установява размера на плащането за един допустим за
подпомагане хектар по схемите за обвързано с производството подпомагане за
плодове за кампания 2015 г., който е 1 938 лева на хектар.
Установена е последната
дата, на която е извършено плащане по схемата за плодове за кампания 2015 г. – 16.06.2016
г., посочена в писмо от ДФЗ изх. № 02-030-1100/2146/22.10.2019 г. (л. 740 от
делото).
При така установените
факти, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е за
обезщетение на имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Твърденията на ищеца са, че
вредите са му причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОДЗ – В., в резултат от които не
е допуснат до очертаване на площите, за които е имал право на подпомагане, и до
довършване на подаденото заявление за подпомагане.
Независимо от липсата на
формални изисквания към искането за очертаване, в случая съдът приема за
безспорно установено, че такова искане от страна на М. *** е направено, с което
е инициирана процедурата за регистриране на площите. В рамките на тази
процедура обаче не е извършено визуализиране на ГИС от страна на ОСЗ и
посочване от страна на кандидата на границите на ползваните от него площи,
както се изисква по чл. 7, ал. 2 от наредбата.
От чл. 7 от Наредба №
5/27.02.2009 г. на МЗХГ се установява, че т.нар. „очертаване“ представлява
регистриране на земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, в
СРКЗПЗП. Това регистриране, което по аргумент от чл. 7, ал. 5 и 6 от наредбата
може да се извърши както в срока на подаване на заявленията за подпомагане,
така и извън него, представлява самостоятелна процедура, отделна от процедурата
за подаване на заявление за подпомагане, в резултат от която ДФЗ вписва
очертаните площи в нарочен регистър на имотите съгласно чл. 9, ал. 4 от
наредбата, като ги съотнася към съответния регистрирал ги кандидат, в резултат
от което за кандидатите за подпомагане възниква предпоставката по чл. 7, ал. 1
от наредбата, а отказът да бъде извършено регистрирането пряко засяга права и
законни интереси на М. (основно, но не само кандидатстване за подпомагане). От
така установените характеристики на очертаването, съдът приема, че т.нар.
очертаване или регистриране на земеделските площи на кандидата съответства на
определението за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК,
тоест липсата на визуализиране на ГИС от страна на ОСЗ и непредоставянето на
възможност на кандидата да посочи границите на ползваните от него площи не са
фактически действия или бездействия, подлежащи на самостоятелен контрол за
законосъобразност, а са действия и бездействия – част от производство по
издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Отказът да бъде допуснат до очертаване М. е обективиран в писмо изх. №
АУ-42-336/18.05.2015 г. на и.д.
началника на Общинска служба
„Земеделие“ – Д.ч., с което
службата уведомява М., че съгласно пар. 16 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ дължимите суми за
имотите по чл. 37в, ал. 4 за стопанската 2014/2015 година и за предходните
стопански години се внасят от ползвателите по банкова сметка ***, като срокът
за внасяне е до подаване на заявление за подпомагане по реда на чл. 41 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, въз основа на което
административният орган посочва, че не може да очертае представляваните от М.
земеделски производители, включително и ЗП В.М.. Независимо от недобрата
редакция на писмото (тъй като се очертават площи, а не производители), то ясно
и недвусмислено изразява волеизявлението на органа, че предвид констатираните
обстоятелства той не може да очертае площите, тоест отказва да извърши
процедурата по чл. 7 от наредбата. Няма данни това писмо да е било обжалвано. Съдържанието
на това писмо и на следващото писмо от 25.05.2015 г. с почти идентично
съдържание е било известно на М., който неколкократно иска отговор въз основа
на кои актове дължи суми по чл. 37в от ЗСПЗЗ – на 02.06.2015 г., на 16.06.2015
г., на 05.10.2015 г.
При това положение, съдът
намира, че отказът да бъде извършена процедурата по чл. 7 от Наредба №
5/27.02.2009 г. за регистриране на земеделските площи, с които М. кандидатства
за подпомагане, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
обжалване по общия ред. Доколкото не се твърди и не се установява този акт да е
бил обжалван, той е влязъл в сила, и не подлежи повече на съдебен контрол.
Съгласно трайната практика
на ВАС, при разглеждане на исковете по чл. 203 и следващите от АПК, въпросът
дали твърдяните от ищеца действия и бездействия са именно такива или
представляват индивидуален административен акт е въпрос, който съдът следва да
прецени по същество, а не по допустимостта. Доколкото в случая се установява
влязъл в сила отказ да бъде извършено регистриране на земеделските площи, с
които М. кандидатства за подпомагане, който ищецът посочва като юридическия
факт, пораждащ правото му на обезщетение, това е достатъчно основание искът по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде отхвърлен.
Съдът намира иска за неоснователен и на друго основание. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие, както и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Дори да бъде прието, че недопускането до очертаване представлява фактическо бездействие, и че то е незаконосъобразно, не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между неочертаването и настъпилия вредоносен резултат.
Вредите се считат за преки, ако са типична, закономерна и необходима последица от увреждащия акт, действие или бездействие, тоест ако бездействието пряко е довело до вредата, без намеса на други фактори и обстоятелства и без опосредяване от други актове или действия. В случая това не е така. Претенцията е за пропуснати ползи от неполучено подпомагане по схема за плодове, като несъмнено следва да бъде доказано, че ако твърдяното бездействие липсваше, ищецът непременно би получил подпомагането.
Допускането до очертаване в случая би довело като пряка и непосредствена последица единствено до самото очертаване, тоест регистриране на площите в системата за регистрация, и косвено, до приемане на заявлението за подпомагане, чиято предпоставка се явява регистрирането на площите. Възникването на право на подпомагане по схемата за плодове обаче е в зависимост от изпълнението на условията по Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните, и по-специално на чл. 29 от нея, който съдържа редица изисквания. Преценката за изпълнението на тези изисквания се извършва от административния орган в рамките на административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП на подадените заявления за подпомагане, автоматични проверки при въвеждането в системата ИСАК, и проверки на място. В зависимост от тази преценка се предоставя и подпомагането по схемите за директни плащания. Тази преценка на административния орган за изпълнение на материалноправните условия, която завършва с волеизявление за предоставяне на подпомагане, не може да бъде заменена с преценката на съда, дори и изпълнението на някои от формалните условия да може да бъде проверено в съдебното производство, като например условията по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. Освен това самият факт, че получаването на подпомагането е опосредено от административен акт (решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗ по заявка за плащане по схема на ОСП, независимо в каква форма), изключва хипотезата вредите от неотпускането да бъдат пряка и непосредствена последица от недопускането до очертаване.
По гореизложените съображения, съдът счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна в нейната цялост.
При този изход на производството и предвид направеното искане от ответника, защитаван от юрисконсулт, за присъждане на разноски, както и с оглед на продължителността на производството и материалния интерес, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или 450 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на В.М. ***, ЕГН **********,
срещу Областна дирекция „Земеделие“ – гр. В., Булстат ********, с правно
основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и на общините за
имуществени вреди в размер на 103 979,51 лева главница, лихва върху
посочената главница в размер на 21 893,90 лева за периода 16.06.2016 г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.07.2018 г., както и законната
лихва върху главницата от 103 979,51 лева от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението, като
последица от недопускането му до очертаване по смисъла на чл. 7 от Наредба № 5
от 27.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, на площите, за които е имал право на
подпомагане по схема за обвързано плащане за плодове за стопанската 2014/2015
година.
ОСЪЖДА В.М. ***, ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. В., Булстат ******** сумата 450
(Четиристотин и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: