Решение по дело №439/2016 на Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит,11 декември 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 439 по описа за 2016 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Подадена е искова молба от Г.В.М., ЕГН ********** ***, махала П.Х** против Г.М.В., ЕГН ********** *** и Е.М.Т., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: срещу първия ответник Г.М.В. ищецът предявява отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че същата, към датата на сделката  - 28.12.2015 г., обективирана в нотариален акт  за замяна на недвижими имоти № 80, том ІХ, рег. № 7308, дело № 1051 от 2015 г. на Б.М. – нотариус рег. № 591 на Нот. камара с район на действие РС Луковит не е собственик на 1/8 ид.ч. от недвижим имот, описан в исковата молба, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.502.1439 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м., а срещу  втория ответник – Е.М.Т., следнаправено изменение по реда на чл. 214 от ГПК от осъдителен иск по чл. 108 от ЗС в положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на същия имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.502.1439 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнена в първото съдебно заседание са: Ищецът Г.В.М. твърди, че е собственик по наследствено правоприемство от баща си В.М.Г., починал на 22.08.2004г. на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.502.1439 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м.,заедно със селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м.

Твърди се, че правото на собственост на наследодателя В.М.Г. върху процесния имот било признато с нот. акт № 104, том І, дело № 154/1975 г. на районен съдия Ц.К., издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 от ГПК /отм./ Наследодателят В.М.Г. починал на 22.08.2004 г. и оставил за свои наследници двамата си сина – ищецът Г.В.М. и брат му М.В.М., починал на 23.04.2011 г. Твърди се, че М.В.М. приживе – на 12.04.2011 г. направил отказ от наследството на баща си В.М.Г., който отказ е вписан в особената книга при РС Луковит под № 2/12.04.2011 г., за което е издадено удостоверение по ч.гр.д. № 150/2011 г. по описа на съда. Така ищецът придобил процесния недвижим имот по наследство от баща си.  Въпреки това, първата ответница - Г.М.В., която е дъщеря на отказалия се от наследството на баща си брат на ищеца, се е разпоредила с 1/8 ид. ч. от процесния имот в полза на втората ответница Е.М.Т. чрез договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 80, т. 90, рег. № 7308, дело № 1051 от 2015 г. на нотариус Б.М., вписан в регистъра на НК под № 591 с район на действие РС Луковит. Ищецът твърди, че към настоящия момент владее имота, тъй като разполага с ключ от него.  Твърди се, че майката на ищеца и на брат му М.В.М.  - П.Р.Г., /починала на 11.01.1993 г./ не е била законна съпруга на починалия наследодател В.М.Г., тъй като нямало съставен акт за гражданско състояние.

При тези фактически твърдения ищецът иска да бъде установено по отношение на първата ответница Г.М.В., че не е собственик  на 1/8 ид. ч. от описания в исковата молба недвижим имот към датата на разпоредителната сделка, обективирана в нот. акт № 80, т. 90, рег. № 7308, дело № 1051 от 2015 г. на нотариус Б.М., както и да бъде признато за установено по отношение на втората ответница че ищецът е собственик на  същия имот.

Ответникът Е.М.Т. чрез проц. си представител адв. М. М. оспорва изцяло претенцията на ищеца. Възраженията са, че майката на ищеца, която е майка и на М.В.М. - брат на ищеца, а именно П.Р.Г. и наследодателят В.М.Г. са осъществявали съвладение върху дворното място и постройките, с изключение на селскостопанската постройка с идентификатор 44327.502.1439.3, която се твърди да е  построена  от брата на ищеца М.В.М. след смъртта и на майката, и на бащата. Оспорва констативния нотариален акт, с който общият наследодател В.М.Г. е бил признат за собственик в размер на повече от ½ ид.ч. от имота.

На следващо място се прави възражение за нищожност на направения  от брата на ищеца М.В.М. отказ от наследството на В.М.Г. с твърдението, че с конклудентни действия /декларирал е и е плащал данъци за придобития по наследство дял от имота, извършил е разпореждане с движими вещи, извършил е подобрения в двуетажната жилищна сграда/ преди да бъде вписан отказът, е приел наследството. 

Ответникът Г.М.В. чрез назначения в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПКособен представител адв. Р. М.  оспорва изцяло иска. С отговора предявява инцидентен установителен иск против ищеца Г.В.М. с правно основание чл. 26, ал.2 пр.І-во вр. чл. 44 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на отказа на М.В.М. от наследството на баща му В.М.Г.. Съдът намери за недопустимо приемането за съвместно разглеждане на така предявения иск поради следното: адв. Р.М. е назначен за особен представител на ответницата Г.М.В. в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК на разноски на ищеца, за да представлява ответницата в производството по предявения срещу нея иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, като може да осъществява защитата по иска като прави възражения, но не и да предявява искове, тъй като представителната му власт в случая е възникнала не по волята на ответницата, а на основание акт на съда в хипотеза, в която е задължително назначаване на особен представител. Освен това, по инцидентния установителен иск се дължи на общо основание държавна такса, каквато не е внесена и такава не би могло да се възложи в тежест на ответницата, още по-малко – в тежест на ищеца. На следващо място, съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение – действителността на едностранната сделка отказа на М.В.М. от наследството на баща му, в мотивите към решението. Затова съдът не прие за съвместно разгеждане предявения от особения представител на първата ответница инцидентен установителен иск.

В хода на производството  - на 03.01.2019 г. първоначалният ищец Г.В.М. е починал, поради което на основание чл. 227 от ГПК на негово място като ищци по делото са конституирани неговите законни наследници - низходящите му В.Г.В., ЕГН ********** ***, П.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.В., ЕГН ********** ***.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

От удостоверение за наследници на В.М.Г. Изх. № 02-4495-1/24.08.2016 г., изд. от Община Луковит, се установява, че същият е починал на 22.08.2004 г. и е оставил като свои законни наследници двамата си сина - първоначалният ищец Г.В.М. и М.В.М.. Последният е починал на 23.04.2011 г. и оставил за наследници преживяла съпруга М.М.М. /неконституирана като страна по делото/ и трите си дъщери - първата ответница Г.М.В., Й.М.П.и П.М.М. /последните две не са конституирани като страни по делото/.

Видно е от представеното удостоверение, изд. от РС – Луковит по ч.гр.д. № 150/2011 г. по описа на съда, че прекият наследодател на първата ответница - М.В.М. е направил отказ от наследството на баща си В.М.Г., който отказ е вписан в особената книга при РС – Луковит под № 2/12.04.2011 г.

По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 104, том І, дело № 154/1975 г. на Луковитския районен съдия Ц.К., издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 от ГПК /отм./, с който общият наследодател В.М.Г. е признат за собственик по "покупка и давностно владение" на следния недвижим имот:  дворно място с жилищна сграда в него в гр. Луковит, дворното място от около 380 кв.м., съставляващо парцела ХVІІ-990 в квартал 33 по плана на града при съседи: улица, И.И., С.И. и М.К..

Не е спорно и се установява от представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 80, том ІХ, рег. № 7308, дело № 1051 от 2015 г. на Б.М. – нотариус с рег. № 591 на Нот. камара, с район на действие РС Луковит,  че на 28.12.2015 г. първата ответница Г.М.В. е прехвърлила на втората ответница  следния свой недвижим имот, придобит по наследство, находящ се в гр. Луковит, с административен адрес ул. „А.С.“ ***, а именно: 1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 44327.502.1439по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с 1/8 ид. ч. от попадащите в имота сгради: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м.

Не е спорно, че имотът по разпоредителната сделка, обективирана в нотариалния акт за замяна на недвижими имоти, е идентичен с имота по констативния нотариален акт за собственост на общия наследодател В.М.Г., а и това е видно от представената скица на ПИ № 15-536042/02.11.2016 г. Същата касае поземлен имот с идентификатор 44327.502.1439по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот гр. Луковит, ул. „А.С.“ ***,  с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442. На скицата са отразени сгради, които попадат в имота: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м. В скицата е отразено собственици: В.М.Г. по нот. акт № 104 том І дело 154 от 19.02.1975 г. изд. от РС Луковит, без данни за идеалните части, и Е.М.Т. за 1/8 ид.ч. от правото на собственост по нот.акт № 111 том 6 рег. 2311 от 28.12.2015 г. на Служба по вписванията гр. Луковит.

Спорен е въпросът дали майката на първоначалния ищец Г.В.М. и на брат му М.В.М. - П.Р.Г. е била законна съпруга на общия наследодател В.М.Г..

В представеното по делото удостоверение  Изх. № 02-6581-1/09.01.2019 г. изд. от Община Луковит /л.129/ за наследници на П.Р.Г., починала на  10.01.1993 г., като неин наследник е вписан преживял съпруг В.М.Г. с изричното отбелязване "по данни от ЛРК и сем. регистри".

Същевременно от удостоверение, издадено от Ощина Луковит /л. 122/ е видно, че в семейните регистри на гр. Луковит и с. Тодоричене, не е открит акт за граждански брак, сключен между общия наследодател В.М.Г. и П.Р.Г.. Установява се, че В.М.Г. е имал сключен граждански брак с друга жена - Ц.Л.Д.на 30.04.1950 г. в гр. Луковит, който е първи и за двамата /Акт за женитба № 32/30.04.1950 г./ на гр. Луковит. Същият е разтрогнат с решение на Ловешкия съд от 29.05.1969 г. Липсата на съставен акт за граждански брак /акт за женитба по ЗЛС от 1949 г, акт за сключване на брак по СК от 1968 г. и по СК от 1985 г./  дава основание на съда да приеме, че родителите на В.М.Г. и М.В.М. не са имали законна брачна връзка. Данните от ЛРК и регистъра на лицата живеещи в едно домакинство /както изрично е отразено в издаденото удостоверение за наследници на П.Р.Гргова/ не са доказателство за наличието на валидна брачна връзка, след като липсва съставен акт за граждански брак. Поради това съдът не приема за обвързваща доказателствена сила удостоверението за наследници на П.Р.Г. досежно отразеното в него, че В.М.Г. е неин наследник - преживял съпруг.

От същото удостоверение /л. 122/ се установява, че М.В.М. е починал с последен постоянен /регистриран от 16.01.2002 г./  и настоящ адрес /регистриран от 01.01.1980 г./ в гр. Луковит, ул. „А.С.“ ***, т. е. адреса на процесния недвижим имот.

От удостоверение за декларирани данни и справка за наличие или липса на задължения към Ощина Луковит е видно, че като данъчно задължени лица за процесния имот фигурират първоначалният ищец Г.В.М. /за 4/8 ид.ч. съгласно подадена от него декларация на 12.02.2016 г./, както и наследниците на отказалия се от наследство брат М.В.М. за по 1/8 ид.части, а от 28.12.2015 г. на мястото на първата ответница Г.М.В. фигурира втората ответница Е.М.Т..

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.А.П., Т.В.Т., А.М.И.и К.К.А.. Според  показанията на св. П.и св. Т.общият наследодател В.М.Г. "купил" дворното място със стара къща  от лице с прякор "П.Р.". Всички свидетели сочат, че  в имота В.Г.е живял с "жена си" П.и двете им деца - Г. и М., като първоначално живеели в старата къща, а по-късно била построена нова двуетажна къща. Не се установява по категоричен начин кога е била построена новата къща - според св. П., който е на 72 години, когато се е строяла къщата, той е бил 17-20-годишен, според св. И.- новата къща е построена преди 30-40 години. Всички свидетели сочат, че когато новата къща била завършена, майката П.била жива. Според свидетелите първоначалният ищец Г.М. не е живял в новата къща, той живеел в гр. Правец, а в новата къща останали да живеят родителите му В.и П., които отглеждали животни в навеса, и брат му М., който бил козар. Последните няколко години преди смъртта си майката П.Р.отишла да живее при сина си Г. ***, където и починала. След смъртта на В.Г., в къщата продължил да живее синът му М.. Св. И.свидетелства, че след смъртта на баща си М.стегнал две стаи, като ги излепил с варова мазилка и живял в тях. Всички свидетели сочат, че  последните няколко години, след като М.се разболял, брат му Г. го прибрал да живее при него в Правец,  където и починал. Св. К.А.свидетелства, че М.М. е продал няколко овце, които били собственост на родителите му, но това било, когато последните били живи.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от ПРАВНА страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - срещу първата ответница Г.М.В. е предявен отрицателен установителен иск за собственост, а срещу втората ответница Е.М.Т. е предявен положителен установителен иск за собственост.

По предявения отрицателен установителен иск  в тежест на ищцовата страна е да докаже фактите, от които произтича правният й интерес от предявяването му, а в тежест на ответницата е да докаже съществуването на отричаното от ищцовата страна право на собственост върху 1/8 идеална част от процесния имот, като докаже фактите, които го пораждат.

Съдът намира, че за ищцовата страна е налице правен интерес от предявяване на иска.  С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС върховната инстанция по задължителен начин е решила, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като в производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 4/2016  по т.д. № 4/2014 г. - т. 3Б  налице е правен интерес от предявяване на установителен иск за  собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. В процесния случай ищецът твърди правният му интерес да произтича от фактите, че същият по силата на наследяване от баща си В.М.Г. и направен от брат му М.В.М. отказ от наследството е единствен собственик на процесния недвижим имот, а ответницата Г.М.В. с действията си по разпоредителната сделка всъщност оспорва  и отрича правото му на собственост. Налице е и правен интерес от предявяване на положителния установителен иск срещу втората ответница.

Основен спорен момент по делото е дали прекият наследодател на ответницата Г.М.В. - М.В.М. е извършил валиден отказ от наследството на баща си В.М.Г., или същият е бил предхождан от приемане на наследството му с конклудентни действия.

Отказ от наследство е едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклите се наследници и с оглед разпоредбата на чл.53 от ЗН уголемява дяловете на останалите наследници. Като такава едностранна сделка отказа от наследство се подчинява на общите изисквания за действителност и недействителност на сделките, визирани в чл.26 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В случая отказа от наследство ще е с невъзможен предмет, когато наследството е било прието преди направения отказ. 

Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и 2 от ЗН, приемането на наследство може да стане или с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството (в който случай приемането се вписва в особена книга), или когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. По настоящото дело ответната страна твърди, че М.В.М. е приел мълчаливо наследството с конклудентни действия. Съобразно ППВС № 4/30.10.1964 г. на ВС мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, които обстоятелства следва да са безспорно установени по делото.Приложението на чл. 49, ал.2 ЗН изисква тези действия несъмнено и безспорно да изразяват непоколебимото намерение на наследника да приеме наследството и да са такива, каквито той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Това означава, действията да са недвусмислени, т. е. да не допускат възможност за други изводи и да изключват всякакво съмнение, че с тях наследникът приема наследството. Доказването на мълчаливото приемане е в тежест на страната, която се позовава на него, а доказването трябва да бъде пълно.

Като конкретни примери по приемане на наследство съдебната практика приема подаването на молба за издаване на констативен нотариален акт за наследствен имот, подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, заплащането на такъв данък и предявяването на иск, преместването на наследника да живее в жилище, принадлежало на наследодателя, изпълнение на негово задължение и други. Същевременно, не се считат за такива действия снабдяването с удостоверение за наследници на наследодателя и ползването на обикновената покъщнина или действия по обикновено управление на наследството, като законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството. Приема се, че такова действие по приемане на наследството  е всяко действие извън рамките на обикновено управление - действие на разпореждане, теглене на суми, предявяване на иск и др.

Съдът счита, че в конкретния случай действията на М.В.М. не са довели до приемане на наследството на баща му В.М.Г. преди извършения отказ от наследството му. От показанията на всички свидетели се установи, че М.В.М. е живял приживе на наследодателя с него в наследствения имот дълги години преди откриване на наследството /което е видно и от датите на регистрацията на настоящ адрес и постоянен адрес/,  като след смъртта му е продължил да живее там, като е извършил ремонт /лепеж с варова мазилка/ на  двете стаи, в които е живял. Съдът намира, че тези действия са актове на обикновено управление, тъй като са свързани със запазване и поддържане на имуществото, както и с неговото използване, поради което не са годни да доведат до приемане на наследството.  От събраните доказателства не се установи след смъртта на наследодателя М.В.М. да е извършил действия на разпореждане с наследственото имущество. Ответната страна не доказа  твърдението си, че след откриване на наследството М.В.М. се е разпоредил с вещи, включени в наследството. Разпоредителната сделка с движими вещи /продажба на няколко овце/, за която свидетелства св. Кирил Ангелов, според показанията му е извършена от М.В.М. приживе на наследодателя. Поради това, съдът намира, че М.В.М. не е приел наследството на баща си В.М.Г. с конкудентни действия преди да се откаже от него.  Затова изричният му формален отказ е валиден и е породил последиците по чл. 53 от ЗН.

Другият спорен момент по делото е дали майката на първоначалния ищец Г.В.М. и на брат му М.В.М. - П.Р.към датата на съставяне на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка /19.02.1975 г./ е придобила 1/2 идеална част от процесния имот в резултат на упражнявано с  В.М.Г. съвместно владение, подължило повече от десет години.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Фактическа власт върху една вещ може да се упражнява от повече от едно лице и тогава е налице съвладение. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Когато един недвижим имот се владее като собствен от двамата съпрузи, т.е. две лица осъществяват съвладение на този недвижим имот, по време на брака им, то правото на собственост също се придобива общо.

Принцип в гражданското  законодателство  е,  вещните права да  се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези - при приращението по чл. 92 ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл. 21, ал. 1 СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправният ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят изразена воля за придобиване на вещното право – при първата на земята, а при втората – на единия съпруг.  Действието на придобивната давност не е ex lege. Правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС  урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС - така тълкувателно решение № 4/17.12.2012 год. по тълкувателно дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС.

В случая процесният имот не е придобит  от В.М.Г.  и майката П.Р.в режим на СИО поради изтекла по време на брака придобивна давност, тъй като двамата не са били в законен брак, доколкото се установи, че липсва съставен акт за граждански брак.

Съдът намира за недоказано и възражението на ответната страна, че титулярът на оспорения констативен нотариален акт от  1975 г.  В.М.Г. не е придобил повече от 1/2 ид. част от правото на собственост върху прцесния имот поради това, че не е осъществявал самостоятелно владение, а е осъществявал съвладение с П.Р.., което е продължило повече от десет години преди съставяне на  акта. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че В.М.Г. и П.Р.са живяли в процесния имот на фактически съпружески начала. На първо място, не се установи кога е започнало това съпружеско фактическо съжителство в имота, т. е.  не се установи да е започнало преди повече от десет години преди съставянето на нотариалния акт от 1975 г.,  като следва да се съобрази и обстоятелството, че до 29.05.1969 г. В.М.Г. е бил в брак с Ц.Л.Д.. На следващо място, от обстоятелството, че П.Р.е живяла в едно домакинство с В.М.Г. на семейни начала, не може да се направи извод за намерение за своене на имота от нейна страна, доколкото до смъртта си през 1993 г. същата не се е позовала на последиците на придобивната давност чрез волево изявление. Поради изложеното, съдът счита, че ответната страна не успя да обори легитимиращото действие на констативния нотариален акт, с който наследодателят В.М.Г. е признат за единствен собственик на процесния недвижим имот.

Щом като М.В.М. е извършил валиден отказ от наследството на баща си В.М.Г., то и неговата дъщеря - първата ответница Г.М.В.  не е придобила по наследство правото на собственост врху 1/8 ид. част от процесния недвижим  имот. На основание чл. 53 от ЗН първоначалният ищец Г.М.В. е придобил по наследство от баща си процесния недвижим имот, а след неговата смърт, настъпила в хода на процеса, неговите наследници, конституирани като ищци на негово място, са придобили процесния имот. Общ правен принцип е, че никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото  той притежава. Следователно след като праводателят на втората ответница не е бил собственик към датата на сделката по замяна на недвижими имоти,  то същата не е породила вещно транслативен ефект и втората ответница не е станала собственик на 1/8 ид. ч. от процесния недвижим имот.

Поради изложеното предявените искове следва да бъдат уважени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Доколкото в приложения договор за правна помощ е посочено, че на адв. Г.е заплатено възнаграждение в размер на 600 лева, без да е посочено каква част от него се отнася за отрицателния установителен иск и каква част – за положителния установителен иск, съдът приема, че същото следва да бъде разделено поравно на броя на исковете.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  ответницата Г.М.В. следва да заплати на ищците  разноски в общ  размер на 950 лева – 50 лв. държавна такса, 600 лева възнаграждение за особен представител и 300 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 ответницата Е.М.Т. следва да заплати на ищците разноски в общ размер на 350 лева – 50 лв. държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО            по отношение на ищците В.Г.В., ЕГН ********** ***, П.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.В., ЕГН ********** ***, че ответницата Г.М.В., ЕГН ********** *** към датата на сделката  - 28.12.2015 г., обективирана в нотариален акт  за замяна на недвижими имоти № 80, том ІХ, рег. № 7308, дело № 1051 от 2015 г. на Б.М. – нотариус рег. № 591 на Нот. камара с район на действие РС Луковит не е собственик на 1/8 /една осма/ идеални части от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.502.1439 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Е.М.Т., ЕГН ********** ***, че ищците В.Г.В., ЕГН ********** ***, П.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.В., ЕГН ********** *** са собственици на  следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.502.1439 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 89/29.09.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 357 кв.м. при съседи: ПИ №44327.502.9660, 44327.502.1438, 44327.502.1440, 44327.502.1870, 44327.502.1441, 44327.502.1442, заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.1 със застроена площ от 127 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1439.2 с площ от 44 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1439.3 с площ от 20 кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.М.В., ЕГН ********** ***  да заплати на В.Г.В., ЕГН ********** ***, П.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.В., ЕГН ********** *** сумата  от общо 950 лева, представляващи разноски по делото, от които  50 лв. държавна такса, 600 лева възнаграждение за особен представител и 300 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.М.Т., ЕГН ********** *** да заплати на В.Г.В., ЕГН ********** ***, П.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.В., ЕГН ********** *** сумата  от общо 350 лева, представляващи разноски по делото, от които  50 лв. държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: