№ 6243
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Колев
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100902372 по описа за 2021 година
Ищецът „Д.Х.И.К. С.А.” (Generali Hellas Insurance Company SA), дружество, учредено
съгласно законите на Гърция, с адрес на управление ул.„*******, Атина, Гърция, твърди, че
е застрахователно дружество, сключило договор за застраховка на товар на автомобилен
превоз с „М. С.А.” (М.) - гръцко дружество, занимаващо се с търговия с разнообразни
полимерни изделия.
Сочи, че през ноември 2019 г. „М.“ сключило договор за покупко-продажба с „А. С.А.”,
Румъния, като „М.“ продава на румънското дружество, при условията на доставка DAP
(Инкотърмс 2010), полистиролови топчета тип „Monocell 200FPL.1”, с брутно тегло маса 23
520 кг. и нетно тегло 19 800 кг., пакетирани в 21 херметически затворени големи торби, като
цената на товара е на фактурирана стойност от 25 294,50 евро.
Излага, че „М.“ възложило на ответника – превозвач „У.Т.“ ЕООД да превози стоката, със
превозни средства на превозвача, от Инофита, Гърция, до Исалнита, Румъния, срещу навло
от 1200 евро, своевременно платени на превозвача. Товарът бил предаден на превозвача на
26.11.2019 г. и натоварен в ремарке с български ДКН ******* прикачено към МПС с
български номер *******. За предаването на товара е издадена товарителница ЧМР от
същата дата, като, наред с това, страните съставили и подписали мултимодален формуляр за
транспорт на опасни стоки, удостоверяващ надлежното пакетиране на товара.
Ищецът твърди, че на 27.11.2019 г., по време на транзит през България, шофьорът на
превозвача губи контрол над гореописаното превозно средство, вследствие на което
ремаркето пада на дясната си страна и целият товар бива изхвърлен на пътя, за което били
известени всички заинтересовани страни. Били съставени протоколи от органите на реда.
Товарът бил събран и изпратен обратно до „М.“ в Инофита. На 29.11.2019 г. ищецът
назначил независим сървей от „ДП С..Г”, Белгия, за участие в извършването на който били
поканени ответниците. На 05.12.2019 г. оценителят констатирал, че от първоначално
изпратените 21 броя торби, върнати обратно са само 17 броя, като 13 от тях били повредени,
1
респ. неизползваеми, тъй като били с разхерметизирана опаковка. В доклада от оценката се
съдържа констатацията, че от общо 21 торби съдържанието на цели 17 е тотална загуба,
следователно вследствие на произшествието на М. е причинена щета в размер на 20 311,80
евро.
Ищецът поддържа, че заплатил на М. обезщетение в размер на 21 511,80 евро, което
включва стойността на унищоженото имущество и разходите за неосъществилия се превоз.
Счита, че след плащането, се е суброгирал в правата на М. вземането срещу превозвача
„У.Т.“ ЕООД и неговия застраховател - ЗАД „ОЗК-З.” АД.
Твърди, че на 12.08.2020 г. изпратил писмо до ответниците, с което предявил вземането си.
На 29.10.2020 г. ЗАД „ОЗК-З.” АД го уведомило, че по претенцията е постановен отказ,
който е обжалван от превозвача. На 23.11.2020 г. ОЗК съобщило на ищеца, че след
преразглеждане на случая претенцията е одобрена в пълен размер, но плащане на
последвало. На 27.01.2021 г. ОЗК му съобщило, че отменя одобрението си, че счита
претенцията за неоснователна и отказва плащането, като основания за отказа не са
съобщени.
Поддържа, че на 17.02.2021 г. превозвачът му изпратил писмо, съгласно което ОЗК отказало
да плати за вредите, поради което възложил на адвоката да поиска официално становище от
застрахователя. Сочи, че впоследствие правил множество неуспешни опити да се свърже
както с превозвача, така и с ОЗК.
При тези твърдения ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
следните суми:
- 20 311,80 евро - обезщетение за пълна загуба на товар, по време на превоз, изършван от
ответника „У.Т.” ЕООД;
- 1200 евро - платено навло за неизвършен превоз на описания по-горе товар;
- 4 344,19 евро - мораторна лихва върху сумата от 21 511,80 евро (сборът от 20 311,80 евро и
1200 евро) за периода от 28.11.2019 г. до 23.11.2021 г.;
- законната лихва върху главницата от 21 511,80 евро за периода от предявяването на иска до
окончателното ѝ плащане.
С допълнителната си искова молба е уточнил, че сумите претендира солидарно от
ответниците.
С определение от 08.09.2022 г. съдът е дал указания за отстраняване на констатирани
нередовности на исковата молба: да уточни петитума на исковата си молба, като посочи
срещу кой от ответниците насрочва иска и при какви факти. Ако поддържа по-вече от един
иск, да посочи кой е главния иск и кой евентулния.
С уточнителната си молба от 28.09.2022 г. ищецът не е уточнил претенцията си, като е
изложил, че поддържа претенция за солидарна отговорност.
Съдът намери, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба.
Застрахователят отговаря на основа на застрахователното правоотношение, а прекият
2
причинител на вредата на основание на деликт, като не е предвидена солидарно отговорност
между застрахователят и деликвента. Липсата на общност или солидарност на основанията
не допуска обикновено субективно пасивно съединяване на искове за обща отговорност, тъй
като не са налице условията на ГПК за това. В този случай ищецът трябва да посочи срещу
кой ответник на какво основание поддържа предявените искове или да предяви исковете си
при условията на пасивно, но евентуално съединение срещу застрахователя и
делинквента(ППВС № 7/77 г.) Същите мотиви са застъпени и в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 23.12.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2014 Г., ОСТК НА ВКС - при отсъствие
на предвидена от законодателя солидарна отговорност между делинквента и застрахователя
на гражданската му отговорност, обективното им съединяване при условията на
кумулативност е недопустимо, както е прието и в т. 11 на ППВС № 7/77 г., Тезата се
поддържа и в каузалната практика на ВКС(Р№82/07.07.2009 г. по т.д.№ 28/2009 г. на I ТО на
ВКС).
Макар практиката да се отнася за деликтната отговорност, тя намира приложение и към
случаите на договорна такава, предпоставено от идентичността на хипотезите. Видна на
отговорността на превозвача спрямо увредения собственик на товара не променя нито
възникващите правоотношения между последния и неговия застраховател по
имуществената застраховка, нито между превозвача и неговия застраховател, явяваща се вид
гражданска отговорност, нито между последните двама и товародателя и платилият
застраховател.
Тъй като в съдебно определения срок ищецът не е уточнил исковата молба то и тя следва да
бъде върната на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
Връща искова молба № 28856/24.11.2021 г. и прекратява производството по т.д.№2372/2021
г.
Разпореждането подлежи на обжалване в 1 седм. срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3