№ 20206
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110131535 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са искове от ********** срещу Ц. А. К. по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
сумите, както следва: 2 961,68 лева (двe хиляди деветстотин шестдесет и един
лева и 68 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****************, ведно със
законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
294,41 лева (двеста деветдесет и четири лева и 41 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.03.2023 г., 74,51лева
(седемдесет и четири лева и 51 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 13,04 лева (тринадесет лева и 04 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г.,
за които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13727/2023г.
по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение по
1
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, като за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *****************, е доставил топлинна енергия остойностена в
размер на 2 961,68 лева, която не била заплатена, така и за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имота имало извършена услуга за дялово
разпределение, цената на която се дължала на ищеца. Поради неизпълнение
на задълженията по заплащане на претендираните суми била начислена и
мораторна лихва върху главниците.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответницата, която
в срок е подала отговор на исковата молба, в която оспорва да е в
облигационно отношение с ищеца, оспорва доставеното количество
ел.енергия, оспорва доказателствата към исковата молба като се твърди, че
срокът на сключения между етажната собственост и Т. договор бил изтекъл,
твърди незаконосъобразност на проведено ОС на ЕС от 26.10.2001г., така и
твърди наличие на неравноправни клаузи касаещи клаузата за рекламация в
общите условия, вкл. релевира възражение за давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - Т..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 13727/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че е образувано въз основа на заявление от 16.03.2023г. е
издадена Заповед № 9389 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 29.03.2023г. по ч.гр.д .№ 13727/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с
която е разпоредено Ц. А. К. с ЕГН: ********** и адрес: **************, да
заплати на заявител ********** с ЕИК: ********* и адрес: **********,
сумите 2 961,68 лева (двe хиляди деветстотин шестдесет и един лева и 68
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *****************, ведно със законна лихва за
период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 294,41 лева (двеста
деветдесет и четири лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 06.03.2023 г., 74,51лева (седемдесет и четири лева и
51 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
2
дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
13,04 лева (тринадесет лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г., както и държавна такса в размер на
66,87 лева (шестдесет и шест лева и 87 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК
е подадено възражение, като съдът с разпореждане от 18.05.2023г. е дал
указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск.
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ********** на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след
26.06.2016г.
От приета е по делото заявление-декларация, от която се установява, че
ответницата е поискала промяна на нейно име на партида на адрес:
*****************.
Приет по делото е Договор от 03.06.2020г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и ТЛП, така и Договор от 2.11.2001г.
между ТЛП и етажната собственост на адреса в **********, с протокол от
ОС на ЕС от 26.10.2001г. за избор на ТЛП като ФДР. Приети са и
индивидуални справки от ТЛП за процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
топлоснабдения имот имало 5бр. радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане,
отчетена е сума за сградна инсталация, БГВ и за отопление на имота общо в
размер на 2980.48лв. след изравняване.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
ССчЕ се установява, че начислените суми за топлинна енергия за процесния
период са в общ размер на 2980.48лв., няма данни за плащането им, лихвата
за забава е в размер на 289.97лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
3
следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните
материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка
с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е
доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в
процесния период.
По качеството на потребител:
От приетата по делото заявление-декларация се установява, че
ответникът е поискал откриване на негово име на партида при ищеца, с което
се е обвързал по договор с топлопреносното предприятие. С оглед приетото в
т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална
партида между трето ползващо лице (което да не е собственик или с учредено
право на ползване) и топлопреносното предприятие, който договор подлежи
на доказване по общия ред. При постигнато такова съгласие (между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора)
този правен субект дължи цената на доставената енергия за собствените му
битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че ответникът има
4
качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период.
По доставянето и размера на топлинната енергия:
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ, от които
се установява, че доставеното и реално отчетеното количество топлинна
енергия се остойностява на сумата от 2980.48лв., поради което и претенцията
от 2961.68лв. се явява изцяло основателна.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при
неизпълнение в срок на задълженията в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на
Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални справки за
използвана ТЕ за процесния период, съвкупност със заключението на вещото
лице по СТЕ съдът прие за доказано, че е осъществявана услугата в размер на
74.51лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84,
ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана
за плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на
заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 13.04лв. за периода от
16.07.2020г. до 06.03.2023г. върху главницата за дялово разпределение е
неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г.
по описа на СГС).
По възражението за погасителна давност:
5
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
Общи условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Процесният период е от м.05.2020г. до
м.04.2022г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 16.03.2023г., от което
с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен иска, като с оглед чл.3, т.2
ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020
г., следователно възражението за давност се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 113,37лв.
за д.т., 500лв. за експертизи, вкл. претендира за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100лв., а за
заповедното е доказал сторени разноски в размер на 66.87лв. за д.т. и 50лв. за
юрк.възнаграждение или общо 830,24лв., поради което и с оглед частичната
основателност на исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
827лв. Ответницата е доказала сторени разноски в общ размер на 634лв. (с
оглед договор за правна защита и съдействие с отбелязване за плащане на
сумите в брой), като с оглед изхода на делото има право на разноски в общ
размер на 2.47лв. С оглед особеното искане в исковата молба за
компенсиране на разноски до размера на по-малкото (л.7 по делото), следва в
полза на ищеца да се присъдят разноски в размер на 824,53лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
от **********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление
*********, положителни установителни искове с правно основание чл. 150,
ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. А. К. с
ЕГН: ********** и адрес: **************, дължи сумите 2 961,68 лева (двe
хиляди деветстотин шестдесет и един лева и 68 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
6
*****************, ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 294,41 лева (двеста деветдесет и четири лева
и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
06.03.2023 г., 74,51лева (седемдесет и четири лева и 51 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми
има издадена Заповед № 9389 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 29.03.2023г. по ч.гр.д .№ 13727/2023г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 13,04 лева (тринадесет лева и 04
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Ц. А. К. с ЕГН:
********** и адрес: **************, да заплати на **********, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление *********, разноски делото
в размер на 824,53лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7