Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Хасково, 12.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд шести граждански състав
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар :Мая Славилова
Прокурор: Е.И.
Като разгледа докладваното от съдия Серафимова
Гр.д. № 509 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Гр. дело № 509/2020 година е образувано по искова молба подадена от Н.Д.Н., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. Х. Ѝ.Х. *** против Прокуратура на Р България,гр.София, бул.“Витоша“ № 2 .
Предявен е иск с правно основание чл.2
ал.1, т.3,предл.1-во от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2009г. с постановление на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура- Пловдив по ДП №33/2007г. по описа на ВОП-Пловдив, пр.пр.№756/07г., пр.дело № 84/09г., ищецът Н.Д.Н. е бил привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл. 194, ал. 1,вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 от НК, за това, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006г. в гр. Свиленград, на ж.п.гара Свиленград, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак № 40660, с дестинация Р.Турция-Германия и преминаващ транзитно през Р.България, от вагони с №49520189 и №49520312, при условията на съучастие -чл.20, ал. 2 от НК, като извършител заедно с полицай Д.А.Р. от РУ „Транспортна полиция" - Стара Загора и гражданските лица П.К.П., Н.Г.Н. от гр. Свиленград, Н. Б. Т.,в качеството си на длъжностно лице — стрелочник/прелезопазач — гара Свиленград и Г.Д.Н., в качеството си на длъжностно лице - стрелочник маневрен КТП -Свиленград, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, с помощта на техническо средство - клещи нарушили пломбите на вагоните и чрез използване на моторно превозно средство - микробус марка „Мерцедес" на цвят син, рег. № * **** **, отнел чужди движими вещи: 42 бр. телевизори марка "Дура Бранд", на обща стойност 54 600 лева, от владението на ж.п.управление - Пловдив, без съгласието на ръководството на управлението, с намерение противозаконно да ги присвоим, като кражбата е в големи размери.Твърди се, че на 17.03.2009г. с обвинителен акт на ВОП-Пловдив делото е внесено за разглеждане в Свиленградски районен съд и е образувано НОХД № 187/2009г. по описа на съда, по което дело са проведени 4 съдебни заседания, съответно на 25.05.09г.; 23.09.09г.; 22.10.09г. и 26.11.2009г., като в последното съдебно заседание с определение на съда производството по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при повдигането на обвиненията, предявяването на разследването и изготвянето на обвинителния акт, довели до накърняване правото на защита на обвиняемите, включително и на ищеца.На 03.01.2011г.,с постановление на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура- Пловдив по ДП №33/2007г. по описа на ВОП-Пловдив, пр.пр.№756/07г., пр.дело № 84/09г., на ищеца било повдигнато ново обвинение със същата правна квалификаци,я но с промяна в диспозитива, за извършено престъпление.С постановление от 30.03.2011г. на ВОП-Пловдив за частично прекратяване на досъдебното производство, наказателното производство против обвиняемия Н. Б. Т. е прекратено.С нов обвинителен акт от 08.04.2011г. на ВОП-Пловдив повторно е било образувано в Свиленградски районен съд НОХД № 383/2011г. по описа на съда, по което били проведени 5 съдебни заседания, съответно на 14.06.2011 г.,12.07.2011г., 24.08.2011г., 10.10.2011 г. и на 14.11.2011г. и са били разпитани 51 свидетели и 4 вещи лица.
Ищецът твърди, че с присъда от
14.11.2011г., заедно с
останалите подсъдими, бил признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана от
РП-Свиленград, въз основа на който протест било образувано ВНОХД№ 703/2011година и в съдебно заседание на
31.01.2012 година представителят на
ОП-Хасково е оттеглил подадения протест. С определение от 31.01.2012 година
ОС-Хасково, прекратява производството по ВНОХД №703/2011 година и след изтичане
срока за обжалване на 15.02.2012
година присъдата влиза в сила.С писмо изх.№ ПП-01-45/12/14.05.2012г. делото било изискано от Инспектората на ВСС и с писмо изх.№ 369/16.05.2012г. и изпратено от
РС-Свиленград до ВСС в цялост.На 28.06.2012г.
от Главния прокурор на РБ е направено
искане пред ВКС за възобновяване на наказателното дело и отмяна на присъдата на
процесуално основание -формална липса на мотиви. С решение от 19.04.2013г. ВКС възобновил
делото и отменил изцяло присъдата,като върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание.В РС-Свиленград било образувано
ново дело под № 427/2013г., по което дело ищецът бил първоначално призован за съдебното заседание на 20.09.2013г., а след това за 20.11.2013г. По делото бил
предявен граждански иск от „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД за репариране на вреди в размер на 47 393,13 лева. След поредица отводи на
съдиите от Свиленградския районен съд, делото
било изпратено на ВКС за определяне на съд, който да го разгледа, поради невъзможност РС-Свиленград да формира състав.
С
разпореждане от 16.12.2013г.
делото е образувано и висящо в РС-Харманли под № 690/2013г.. Насрочено било за първо заседание за 12.02.2014г., след което било отсрочено за 26.03.2014г.,в
което заседание производството по делото било прекратено и изпратено на
Специализираната прокуратура - София, тъй като съдът приел, че така описаната и възприета от
прокуратурата фактическа обстановка създава обосновано предположение за евентуално извършено деяние по чл.321, вр. чл.93, т.20 от НК и са налице обективни признаци, характеризиращи
наличие на организирана престъпна група.По протест
на РП-Харманли определението било отменено от ОС-Хасково и делото е върнато на РС-Свиленград,
който вече е могъл да формира
състав.След това делото отново било прекратено от РС-Свиленград и по
протест на прокурора, ОС-Хасково е отменил определението за прекратяване.
Районна прокуратура- Свиленград внесла нов обвинителен акт от 19.09.2014г. и с разпореждане от 22.01.2015г. ищецът отново бил предаден на съд, като било образувано НОХД № 795/2014г. По делото отново бил предявен граждански иск от „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД за сумата 47 393, 13 лева.С присъда № 33/19.10.2017г. по НОХД № 795/2014г. по описа на РС-Свиленград, ищецът отново бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, наред с останалите подсъдими.По протест на РП- Свиленград делото било изпратено на ОС-Хасково,който с решение № 112/04.10.2018г. по ВНОХД № 343/2018г. и след проведени 2 съдебни заседания - на 24.07.2018г. и на 25.09.2018г. отменил присъдата, като основанията за отмяна са смъртта на съдията-докладчик и неизготвените мотиви към присъдата.Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Свиленград, като е образувано под № 583/2018г. По делото били проведени 6 бр. съдебни заседания с обща продължителност 18 часа и 25 мин.
С присъда № 29/09.05.2019г. по НОХД № 583/2018г. по описа на РС-Свиленград, ищецът отново бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, наред с останалите подсъдими. Присъдата била протестирана за пореден път от РП-Свиленград, като с решение по ВНОХД № 399/2019год. по описа на ОС-Хасково, оправдателната присъда на РС- Свиленград била потвърдена с решение №124/07.10.2019г.,считано от която дата оправдвателната присъда е влязла в сила.
В
исковата молба се твърди, че по делото с
участието на ищеца и в присъствието му като подсъдим са били проведени общо
27 съдебни заседания, в това число пред
РС-Свиленград и пред ОС-Хасково, на които съдебни заседания с изключение на
няколко заседания, ищецът присъствал.По насроченото дело пред ВКС по искане на
Главния прокурор за възобновяване не се
явявал, защото явяването му не било задължително. В съдебна зала присъствал повече от 57 часа, което правело
над 7 пълни работни дни при 8- часов
работен ден без да се брои времето за подготовка и пътуване.Привличан бил като
обвиняем по делото два пъти,а в съда били внасяни три обвинителни акта,
постановени три присъди и три решения, по две на ВКС и на ОС-Хасково, с които се отменят
оправдателните присъди и делото започва отново, както и едно определение на
ОС-Хасково.Всяко съдебно
заседание било отразявано в местната преса със заглавия като: „Съдят шестима за
кражба на 42 плазми от жп гарата", „Върнаха за ново разследване делото за крадените плазми", „Разпитаха над
30 свидетели по мегадело за плазми", „Делото за крадените плазми отива към финал"
и много други.В медиите и сред обществеността
в Свиленград делото, по което бил подсъдим, придобило нарицателните названия
„мегаделото", „жепейското дело", „делото за крадените
телевизори",„делото за крадените плазми", „станалото историческо дело
за кражба на телевизори" и т.н.
Твърди се, че в резултат
на действията на Прокуратурата на РБ, делото продължило повече от 10 години и 8
месеца, считано от повдигане на обвинението спрямо него, по обвинение в тежко
умишлено престъпление, предвиждащо лишаване от свобода за срок от 3 до 15
години, което не бил извършил. За този период от време ищецът претърпял неизмерими душевни болки и психически
страдания, с траен ефект,
които давали своето отражение и до този момент, и слагали отпечатък върху целия ми живот до
момента и за в бъдеще, като всъщност една голяма част от съзнателния му живот като пълнолетно лице, в разцвета на
силите му от 29 г. до 40 г., той е прекарал
като обвиняем и подсъдим. Променен
бил душевният мм мир, начинът му на живот, с който бил свикнал и който харесвал, семейната му обстановка и
приятелската среда, характерът му. Въпреки оправдателната присъда добрата репутация, която имал в обществото преди
това, била изгубена безвъзвратно.
Първоначално ищецът бил стресиран от факта, че му се повдига обвинение за деяние, което не е осъществил, като стресът от това бил изключително силен, още повече, че за престъплението, в което бил обвинен, законът предвиждал наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 до 15 години, както и възможност за конфискация на ½ от имуществото му. С течение на времето, през което наказателното производство било висящо, не могъл да се отърси от този стрес, а напротив, с всяко следващо явяване пред ВОП, както и със всяко следващо съдебно заседание, този страх се засилвал.Краткият период на психическо разтоварване и опитите му да се върне към душевното си състояние отпреди повдигането на обвинението, както и към нормалния начин на живот и контакти с хората приключил с внасянето във ВКС от страна на Главния прокурор на искане за възобновяване на делото, както и последващото му възобновяване. Всичко това отново възвърнало безпокойствата и страховете му, като към това се добавили и нови неприятни усещания, свързани с неизбежността от повторението на процеса и неизвестността от това кога ще приключи и какъв ще бъде крайният съдебен акт. Страхът му още повече се засилил, когато делото било прекратено от РС-Харманли и изпратено на Специализираната прокуратура поради данни за организирана престъпна група, според акта на съдията разглеждащ делото.
Твърди в исковата молба, че самото периодично явяване през толкова дълъг период от време пред съда било крайно неприятно изживяване, свързано с планиране на времето му, стоене понякога часове наред прав в съдебната зала, изслушване на въпросите на прокурорите към свидетелите и вещите лица и очакването на техните отговори.Отделно, след всяко съдебно заседание по делото, в медиите - местни и регионални излизали статии, които отново връщали общественото внимание към случая,възпроизвеждайки обвинителната теза на ВОП-Пловдив и припомняйки на обществеността историята на случая, изнасяйки публично фактите и обстоятелствата, възприети от прокуратурата.Притеснението от това обвинение и безкрайното дело се отразили в семейната му среда и отношението му към най-близките хора, съпруга и родители, както и към децата му.В хода на процеса починал баща му от внезапен инфаркт и така не могъл да го види оправдан от съда и невинен в очите на хората,приятелите и обществеността в гр.Свиленград.През целия период, в който живеел в процесуалното си качество на обвиняем или подсъдим изгубил спокойния си сън и макар да създал нова връзка и семейство през 2012 година с настоящата си жена Станислава, животът му съвсем не бил спокоен и нормален. Не искал да излиза с приятели – негови или на жена му, за да не става повод на подмятания и коментари от хората и обществеността в града.В резултат на продължилия около 11 години процес, без да се има предвид разследването преди повдигането на обвинение се стигнало до трайна и необратима промяна в отношението му към органите на досъдебното производство и прокуратурата, занимаващи се по професия с разкриването на престъпления, установяването на участниците и доказването на вината им.Действията на прокуратурата въпреки обективната и разумна позиция на представителя на ОП-Хасково по делото разрушили безвъзвратно доверието му в тези институции, които преди това възприемал като правоприлагащи, а по настоящем възприемал единствено като репресивни органи.Счита, че виновен за всички неимуществени вреди причинени му в резултат на повдигнатото обвинение и последващите действия на прокурорските органи, които е претъпял и продължава да търпи и понастоящем е Прокуратурата на Р България, като единна и субординирана институция и същата следва да бъде осъдена да репарира претърпените от него вреди.Всички тези причинени му в резултат на незаконосъобразните действия на Прокуратурата на Р.България неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, ищецът оценява на сумата от 90 000 лева, поради което и предявява иск за осъждане на ответника да му заплати тази сума.
Моли съда да постанови решение,с което
да осъди ответника Прокуратурата на Р
България, да му заплати обезщетение за претъпените от него вреди в резултат на незаконосъобразните действия на
прокуратурата в размер на 90 000 лева, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда - 07.10.2019 год. до окончателното плащане, както и
направените разноски във връзка с производството, включително ДТ и адвокатско
възнаграждение, които вреди бил претърпял в резултат на обвинение за
извършено престъпление, по което бил оправдан от съда.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата претенция като недоказана. Според ответника липсвали доказателства за твърденията на ищеца за търпени вреди, изразяващи се в болки и страдания с траен ефект, загуба на добра репутация, отдръпване от приятели и колеги, узнаване на повдигнатото обвинение в рамките на малко населено място, както и влошени семейни отношения.Относно твърденията за вреди от медийни публикации, Прокуратурата не носела отговорност за начина, по който медиите интерпретирали делото, а и оправдателните присъди също получили медиен отзвук и станали достояние на обществеността в гр. Свиленград. Ответникът не следвало да носи отговорност и за уволнението на ищеца, вследствие на образуваното срещу него дисциплинарно производство.Оспорват размера на претенцията като прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в страната.Твърди се в отговора ,че продължителността на производството не следвало да води до увеличаване размера на претенцията в геометрична прогресия.При преценка разумната продължителност, следвало да се отчетат фактическата и правна сложност на делото и фазата на която било приключило.
В съдебно заседание упълномощеният представител на ищеца адв. Х. Х., поддържа иска.
За Окръжна прокуратура – Хасково се явява прокурор Е.И., която поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска по основание и по размер.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Не се нуждае от доказване, на основание чл.
300 от ГПК, че с Присъда № 29/09.05.2019г., постановена от Районен съд –
Свиленград по НОХД № 583/2018г., ищецът Н.Д.Н., роден на *** г.,с ЕГН **********
*** , е признат за невиновен в това, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006г., в гр.
Свиленград, на ЖП гара Свиленград, от влакова композиция, намираща се на седми
гаров коловоз, от товарен влак № 40660 с дестинация Р. Турция – ФР Германия и
преминаващ транзитно през Р.България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон с №
3379 4952 018-9 и от вагони с
№49520189 и №49520312, при условията на съучастие -чл.20, ал. 2 от НК, като
извършител заедно с полицай Д.А.Р. от РУ
„Транспортна полиция" - Стара Загора и гражданските лица П.К.П., Н.Г.Н. от
гр. Свиленград, Н. Б. Т.,в качеството си на
длъжностно лице — стрелочник/прелезопазач — гара Свиленград ,чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, с помощта на техническо средство - клещи нарушили пломбите на
вагоните и чрез използване на моторно превозно средство - микробус марка
„Мерцедес" на цвят син, рег. № * ****
**, отнел чужди движими вещи: 42 бр. телевизори марка "Дура Бранд",
на обща стойност 54 600 лева, от владението на ж.п.управление - Пловдив, без
съгласието на ръководството на
управлението, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери.
Присъдата е влязла в сила на 07.10.2019 г., след като с Решение №
124/07.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 399/2019г. е била потвърдена.
Страните не спорят и досежно обстоятелствата по развилото се наказателно производство, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че на 28.01.2009 г. ищецът е бил привлечен за първи път като обвиняем по ДП № 33/2007 г. по описа на Военно окръжна прокуратура – Пловдив. Отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство с постановления от 16.12.2010 г. и 16.02.2010 г., поради частично прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. След приключване на разследването на 12.05.2011 г. ВОП –Пловдив внесла обвинителен акт в РС – Свиленград и съдът образувал НОХД № 383 / 2011 г. по описа на РС – Свиленград, което се провело в пет съдебни заседания: 1/ на 14.06.2011 г., 2/ на 12.07.2011 г., 3/ на 24.08.2011 г., 4/ на 10.10.2011 г. и 5/ на 14.11.2011 г., като делото приключило с оправдателна Присъда № 550 от 14.11.2011 г. Същата била протестирана от РП – Свиленград и е образувано ВНОХД №703/2011 по описа на ОС – Хасково. Въззивният съд поради оттегляне на протеста прекратил производството и оправдателната присъда влязла в сила на 15.02.2012 г. В последствие, по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 383/2011 г. по описа на РС – Свиленград, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК с Решение № 462/19.04.2013 г. по наказателно дело № 1478/2012 г. на ВКС, II н. о., съдът възобновил НОХД № 383/2011 г. на РС – Свиленград, като отменил изцяло Присъда № 550 / 14.11.2011 г. поради липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. На това основание в РС - Свиленград било образувано НОХД № 427/2013 г., по описа на РС - Свиленград, по което всички съдии, работещи в РС – Свиленград си направили самоотвод. С Определение № 175/28.11.2013 г. по наказателно дело № 2168 / 2013 г. на ВКС, образувано по искане на председателя на РС – Свиленград, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно РС –Харманли. РС - Харманли образувал НОХД № 690 / 2013 г., по което били проведени две съдебни заседания: 1/ на 12.02.2014 г. и 2/ на 26.03.2014 г., като на последното съдът изложил мотиви за наличие на обосновано предположение за извършено деяние по чл.321, вр. чл. 93, т.20 от НК, съгласно изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт, поради което прекратил съдебното производство и изпратил делото на Специализираната прокуратура – София. С постановление от 10.05.2014 г. на прокурор от Специализираната прокуратура - София било отказано да бъде прието по компетентност досъдебното производство, изпратено с Определение от 26.03.2014 г. на РС - Харманли по НОХД № 690/2013 г., предвид преценена липса на данни за извършено престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура. Едновременно с това материалите по делото са изпратени на РП – Свиленград за повторно внасяне на обвинителен акт в съда, след което делото било внесено в РС - Свиленград и е образувано НОХД № 795 / 2014 г. По делото са проведени петнадесет съдебни заседания : 1/ на 19.03.2015 г., 2/ на 15.04.2015 г., З/ на 22.05.2015 г, 4/ на 15.07.2015 г, 5/ на 14.10.2015 г, 6/ на 26.11.2015 г., 7/ на 17.02.2016 г., 8/ на 19.05.2016 г, 9/ на 06.07.2016 г, 10/ на 21.09.2016 г, 11/ на 13.12.2016 г, 12/ на 09.03.2017 г, 13/ на 30.05.2017 г, 14/ на 24.07.2017 г. и 15/ на 18.10.2017 г. На последното от тези заседания делото приключва с оправдателна присъда. Същата отново е протестирана от РП – Свиленград. Въз основа на протеста е образувано ВНОХД № 343 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково, по което са проведени две съдебни заседания: 1/ на 24.07.2018 г. и 2/ на 25.09.2018 г. Въззивният съд е отменил изцяло постановената присъда и върнал делото на РС – Свиленград за ново разглеждане от друг състав. По образуваното НОХД № 583 / 2018 г. били проведени седем съдебни заседания: 1/ на 05.12.2018 г., 2/ на 03.01.2019 г, 3/ на 28.01.2019 г, 4/ на 29.01.2019 г., 5/ на 27.02.2019 г, 6/ на 09.04.2019 г. и 7/ на 09.05.2019 г.
На последното заседание по делото е постановена Присъда № 29/09.05.2019 год. по НОХД № 583/2018 год., с която РС - Свиленград е признал подсъдимите Н.Д.Н., Д.А.Р., Г.Д.Н., Н.Г.Н. и П.К.П. за невиновни по повдигнатото им обвинение в това, че вечерта на 30./31.07. 2006 год. в гр.Свиленград на ЖП - гара Свиленград, в съучастие помежду си като съизвършители, а първите двама - и при изпълнение на службата си, възползвайки се от служебното си положение, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак №40660 с дестинация Турция – Германия, преминаващ транзитно през България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон №3379 4952 018-9, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и с помощта на техническо средство – клещи и на МПС - микробус марка „Мерцедес", син на цвят, рег. № * **** ** отнели чужди движими вещи - 53 броя 27 - инчови телевизори, марка "Дурабранд" на обща стойност 47393.13 лв. от владението на жп - управление - Пловдив и собственост на фирма "Валмарт" -Германия с правоприемник фирма "Реал - СБ Варенхаус ГмбХ" – Германия с представител Щ.В., без съгласие на ръководството на ЖП – управлението и собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери, поради което съдът ги оправдава по предявеното им обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.З, т.4 предл. първо, а за подсъдимите Д.Р. и Г.Д. - и по т.6 вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК. Присъдата е била протестирана от РП - Свиленград пред ОС-Хасково. Образувано е ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС - Хасково, което е приключило в едно съдебно заседание, на 06.08.2018 г. С Решение № 124 / 07.10.2019 г. въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на РС – Свиленград. Присъдата е влязла в сила на 07.10.2019 г.
Видно от представените с исковата молба извадки от вестници, наказателният процес, по който обвиняем и подсъдим е Н.Д.Н. регулярно е бил отразяван в местната преса в гр.Свиленград, в националната преса и в интернет пространството. И в тази насока няма спор между страните.
За установяване вида на претърпените от
ищеца неимуществени вреди в личностен,семеен и обществен план, по искане на ищеца са разпитани свидетелите П.Г.Н.,майка
на ищеца и Д.Н. Д.,приятел.
Свид. Н. установява,че синът й, който бил весел и общителен човек ,след като го обвинили в извършване на кражба на телевизори от вагони на ЖП Гара Свиленград и му било предявено обвинение за това, се затворил в себе си и не желаел да се среща с приятели. Имал много приятели, които се отдръпнали. Останали единици, с които се виждал, но само в къщи.Имало и такива, с които той не желаел да се среща, тъй като му отправяли подигравки.Развел се с първата си съпруга по време на делото, като една от причините за раздялата им била,че след обвинението не искал да излизат с приятели по заведения ,а и защото тя го упреквала за делото и не му вярвала. Имало подмятания от страна на роднини, съседи и познати,тъй като градът бил малък и повечето хора се познавали помежду си.Случаят бил коментиран в местната и националната преса ,както и в електронни издания, като обвинените лица били изписвани с пълните им имена.Прокуратурата протестирала оправдателните присъди, което силно го тревожело. Притеснявал се за децата си ,какво ще стане с тях ако бъде осъден на затвор и кой ще се грижи за тях. Синът й приел трудно смъртта на баща си, който починал по време на делото ,само месец преди последната оправдателна присъда. Съществена промяна в поведението на сина й не настъпила и след оправдателната присъда ,която била потвърдена, тъй като в гр.Свиленград хората знаят,че сина й е подсъдим.Дори и след оправдателната присъда продължавали да се чуват подмятания,че е имало такова нещо.
Свид. Д. установява,че ищеца бил притеснен да не влезе в затвора, което било и най-големият му страх. Затворил се в себе си и не искал да се среща с приятели. Разделил се с първата си съпруга М..Преди да го обвинят имал много приятели, с които постоянно излизали по заведения, докато го обвинят през 2009 година. Сега останали двама-трима от приятелите му.Свиленград е малък град и всичко се знае и коментира. Не искал да излиза из града, защото всички го наблюдавали, а имало и такива които го разпитвали. Всичко това се отразило и на семейството му. Изпитвал страх да не бъде осъден „ Да си невинен и да лежиш в затвора не е хубаво“. Имало статии в местната и националната преса и публикации в социалните мрежи след всяко заседание и въпреки че били оправдан, отношението на хората не било както преди делото и обвинението за кражба.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:
Искът е с правно основание чл.2 ал.1, т.3,предл.1-во от ЗОДОВ.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/ е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на деликтна отговорност ,да е налице и някоя от предвидените в закона специални хипотези.Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Правната норма на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ визира фактически състав, при който отговорността на
държавата се ангажира за вреди, които са причинени на гражданите от
разследващите органи,прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.Субект на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ може да бъде само орган, който е
оправомощен да повдига и поддържа обвинението по наказателни дела за
престъпления от общ характер, какъвто орган е само Прокуратурата на РБългария.
Доколкото Прокуратурата е образувала досъдебното производство и под неин
контрол е извършено разследването, тя е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли
деянието престъпление, като е длъжен
да даде правилна квалификация на деянието, да извърши проверка има ли
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани ли
са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина,
подкрепя ли се обвинението от тези доказателства и да отстоява обвинението в наказателния процес.В този смисъл обвинението
в престъпление винаги е неоснователно,
когато лицето е оправдано.
За възникването на отговорността по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е необходимо да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и оправдаване
по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда, като отговорността произтича
от задължението на Прокуратурата да
повдига и поддържа в съда обвинението по наказателни дела, както и от
задължението да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице фактическият състав,за да се ангажира отговорността на Прокуратурата по предявения иск, с който ищецът претендира неимуществени вреди.
От една страна е налице повдигане на
обвинение и поддържането му с внесения в
съда обвинителен акт, с който е ангажирана наказателната отговорност на ищеца
за извършване на престъпление по чл.195,
ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл. 194, ал.1,вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 от НК. От друга страна, с влязла в сила на 07.10.2019
г. присъда № 29/09.05.2019г. по НОХД № 583/2018г. по описа на
РС-Свиленград, потвърдена с
Решение № 124/07.10.2019 г.,по ВНОХД № 399/2019г по описа на Окръжен съд –
Хасково, ищецът Н.Д.Н. е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането,който принцип е закрепен и
в нормата на чл. 4 ЗОДОВ.
За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД,съдът следва да съобрази тежестта на преживяванията на ищеца,конкретните прояви на тези преживявания, както и да отчете при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди срокът на воденото срещу ищеца наказателно производство.
Неимуществените вреди
се изразяват в негативните емоционални преживявания,причиненото психическо
напрежение и стрес, преживените разочарования и безпомощност, отражението на
делото върху начина му на живот, семейното и социалното положение,
неудобствата, създадени на ищеца и семейството му, както и в уронването на
авторитета му в обществото.
Предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ е установена по основание,предвид проведеното от ищеца главно и пълно доказване. Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство по надлежен начин.
Безспорно, е че ищецът Н. е бил обект на наказателно производство продължило единадесет години и завършило с влязъл в сила оправдателен съдебен акт. За този период от време ищецът търпи продължителна и интензивна интервенция в негативен план на личния си живот, породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим в процесуалните действия на воденото досъдебно и съдебно производство, изискващи негово участие, като не без значение е и негативното влияние, породено от тежестта на повдигнатите обвинения, /по чл.195, ал.2 от НК/ посочени по-горе, които касаят тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, свързано с очакването за налагане на наказание лишаване от свобода, каквото се предвижда за кражба в големи размери - лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Привличането на Н. като обвиняем на досъдебната фаза на процеса, многобройните му разпити в Хасково,Свиленград и Пловдив сами по себе си представляват съществена интервенция с негативен аспект, която пречи на нормалния му начин на живот.Изключително тежък за него момент е внасянето на обвинителния акт в съда, с което действие завършва досъдебната фаза и започва съдебното наказателно производство,което само по-себе си засилва притесненията на Н., че може несправедливо да бъде осъден. Поддържането в съдебната фаза на обвиненията от страна на прокуратурата и участието на ищеца като подсъдим по време на съдебното производство в многобройните заседания, с интензивно водене на процеса усилват изключително негативните емоции преживени от него. Ищецът търпи вреди от действията на прокуратурата.Въпреки постановената още през 2011 г. оправдателна присъда №550/14.11.2011 г. на РС – Свиленград, потвърдена с решението по ВНОХД №703/2011 на ОС – Хасково и влязла в сила на 31.01.2012 г., по искане на Главния прокурор наказателното производство е било възобновено и всичко започва отначало като ищецът е принуден да преживее отново отрицателните емоции, както и при първоначалното разглеждане на делото.Самото протичане на цялото наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза в значителна степен унизява достойнството на ищеца, създава у него една значителна обърканост и неяснота относно бъдещето му и вероятност за изолирането му от обществото, в случай ,че му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да търпи ефективно.
На следващо място наказателният процес, воден по отношение на Н., надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид невисоката степен на фактическа и правна сложност на обвинението, което сочи за превратно прилагане на правомощията на прокуратурата по чл.22, ал.2 и чл.234 от НПК, която носи отговорност за своевременното приключване на разследването. Самият Н., като обвиняем и подсъдим не е допринесъл за тази необоснована продължителност наказателния процес на делото,а същата е породена основно от действията/бездействията на прокуратурата. Процесният период от време безспорно представлява значителна репресия по отношение на ищеца, в резултат на която той търпи вреди от незаконното му обвинение.Като резултат от незаконното обвинение и продължилото разследване, ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му и самият той е бил в значителна степен повлиян от същите , което се е превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот тогава и досега.
С оглед изложеното се налага и извода, че Н. е бил обект на това незаконно обвинение, по което е оправдан. Изпълнена е хипотезата на чл.2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца. Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратурата, тъй като ищецът е бил оправдан от съда.В проведеното съдебно дирене и от събраните доказателства по делото се установява ясно разграничение в живота на ищеца преди, по време и след завършване на наказателното производство.
Преди образуваното наказателно дело същият е бил енергичен, общителен, весел, излизал и се събирал се с приятели. След започване на наказателното производството против него същият обаче трайно отказвал да излиза от вкъщи, Безспорно се установява от ангажираните от ищеца гласни доказателства, чрез разпита на свид. Н. и свид. Д., че наказателното производство съществено е променило живота на ищеца. Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с писмените докозателства. Именно св. Н., като един от най-близките хора в обкръжението на пострадалия ищец, може в най-голяма степен да опише душевното и емоционалното състояние на сина си. И двамата свидетели са единодушни в своите възприятия относно поведението му след обвинението и проявлението му в личен и социален план. След инцидента, ищецът се е изолирал поради страх и предвид възможността да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, станал затворен и не е искал да излиза, макар и да е считал,че несправедливо е обвинен.
С
оглед изложеното в настоящото производство се доказва
правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, т.е. между образуваното и водено срещу ищеца Н.
Д.Н. наказателно производство и
настъпилите неимуществени вреди. В тази насока са показанията на разпитаните по
делото свидетели П.Г.Н. и Д.Н. Д., както и приетите като писмени
доказателства преписи от печатни издания, отразяващи хода на наказателното
производство.Според свид.Н. проблемите му започнали от момента на привличането му като обвиняем. Обвинението му се
отразило зле. Засегнати
били социалните му взаимоотношения в
обществото и в социалната му сфера,които рефлектирали непосредствено и върху семейния
живот на Н.. Ищецът и семейството му
започнали да водят затворен
живот, а създаденият психоемоционален
дискомфорт потискал нормалното протичане на семейния им живот. Обвинението
се отразило и на
социалните му контакти. Ищецът,
който бил весел и контактен човек, започнал да избягва срещи с хората, като ограничил
кръга от хора, с които общувал.Уронването на
достойнството и доброто име на ищеца в обществото се обуславяло и от публичното отразяване на воденото
наказателно производство от печатните издания и средствата за масова информация.
В тази връзка и макар ответникът да не е инициирал журналистическите публикации, то безспорно е
,че те са в резултат именно на повдигнатото обвинение. Отразяването в медиите
на процеса е естествена последица от неоснователно инициираното наказателно
производство от страна на Прокуратурата. Преживеният срам и неудобство са
непосредствен отзвук от засягането на
честта и достойнството на ищеца,което
ясно проличава от факта, че една част от
приятелите на Н. са започнали да странят от него.Случващото се
по делото в хода на съдебните заседания
давало повод за различни коментари от страна на хората, тъй като
градът бил малък. И към настоящия момент
ищецът и неговото семейство изпитвали затруднения във възстановяването на
предишните приятелски взаимоотношения и социални контакти.
С оглед изложените
съображения, съдът намира исковата претенция
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за основателна. При
определяне размера на обезщетението, следва да бъдат съобразени продължителността
на воденото наказателно производство срещу ищеца - почти 11 години, характера
на обвинението – за престъпление кражба компрометиращо ищеца в професионален
план и пред колегите му, длъжностното качество на ищеца стрелочник/прелезопазач на гара
Свиленград, обстоятелството, че воденото срещу него наказателно
производство е било оповестено и е станало
известно извън работното му място, предвиденото наказание за
престъплението, в което е бил обвинен - лишаване от свобода,вида и интензивността
на търпените от него страдания от морален характер.
Фактът, че спрямо ищеца не
е била вземана най-тежката мярка за неотклонение сам по себе си не е
достатъчен, за да се опровергаят събраните по делото доказателства за претърпени
вреди от ищеца. Продължителността на производството не може да бъде вменена в
тежест на подсъдимия, а е резултат от естеството на повдигнатото обвинение,
което поради своя усложнен характер е довело до необходимостта от прецизно
упражняване на правото на защита.
Естеството на повдигнатите обвинения спрямо Н. и останалите подсъдими и обвиняеми по делото предизвикали изключително масивно медийно отразяване на случая, довело до засилена отрицателна обществена реакция спрямо него по време на целия наказателен процес. Ищецът Н.Н. станал разпознаваем в обществото именно като подсъдим и тъй като гр. Свиленград е малък град ,тези обстоятелства много бързо са придобили особено негативно значение,а общественото отношение останало в значителна степен и досега, въпреки постановената оправдателна присъда, която не е предизвикала особена промяна в положителна насока за ищеца.
И към настоящият момент, повече от единадесет години след образуване на наказателното производство и въпреки оправдаването му, животът на Н. е съществено променен в негативен аспект, като описаните по-горе обстоятелства продължават да съществуват макар и в по-ниска степен, тъй като всички тези негативни преживявания предопределят поведението и битието му към сегашния момент. Освен изложеното, при определяне от страна на съда на конкретния размер на обезщетението, следва да се съобрази и процесуалното поведение на ищеца във воденото спрямо него наказателно производство, което отговаря на изискванията на закона. Относими към този въпрос са и личностните данни за ищеца и липсата на предходни осъждания. По делото липсват данни от ангажираните по делото доказателства ищецът преди това да е бил дискредитиран в обществото и да е имал негативен облик. Напротив, събраните доказателства по делото очертават един положителен образ на ищеца, на една успешно реализирала се в обществото личност. Ищецът е баща на две деца за които се грижи. Поради незаконното обвинение той търпи много години изключително тежки отрицателни емоции и преживявания.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, търсени от Н., следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация в страната и развитието на обществото, които обективни предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД. В подобна насока е и Решение № 55/11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.
Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД съдът намира, че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на Н.Д.Н. преки и непосредствени неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за престъпление по чл.195, ал. 2 вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо от НК, по които обвинения е изцяло оправдан, следва да намери остойностен израз в сумата от 70 000 лв. Този размер на обезщетение на неимуществените вреди е адекватен на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и е обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо конкретния случай, поради което в пълна степен възмездява претърпените от Н. неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение. Сумата следва да се изплати от ответника на ищеца, ведно със законната лихва от момента на забавата,считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо Н.-07.10.2019 г. / В тази насока са Решения №1199/17.10.2008 г. по гр.дело №4988/2007 г. на ВКС,V г.о.; № 630/19.04.2011 по гр.д. №170/2011 г. САС./
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направените по делото разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото гласи общият принцип, който регулира поемането на разноските. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските по делото, тъй като искът макар и не изцяло, бе частично уважен.
Ищецът претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него /Н.Д.Н., от една страна, а от друга – адв. Х.Х./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Х., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата претенция до размера от 70 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 2 630 лв., която сума следва да се изплати от ответника на адв. Х.Х. ***.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н.Д.Н., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. Х. Ѝ.Х. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо и предл.второот НК, по което е оправдан с Присъда № 29/9.05.2019 год. постановена по НОХД № 583/2018 год. на РС - Свиленград, потвърдена с решение № 124 / 07.10.2019 г. по ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС – Хасково, в сила от 07.10.2019 г. ведно със законната лихва върху сумата от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв. искът като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв да заплати на адвокат адв. Х.Й.Х.,***
АК-Хасково, с адрес на упражняване на дейността – гр. Свиленград, ул. „Георги
Скрижовски“ № 10 сумата в размер на 2
630 /две хиляди шестстотин и тридесет/ лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: