Р Е Ш Е Н И Е
№………/ .02.2017г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при
участието на секретаря К.М.
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1277 по описа за 2016г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Г.Г.К., ЕГН **********,*** срещу „Телемонд“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ян Палах“ № 10, ТКС
„Палах Център“, ет. 2 иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК за
прекратяване на дружеството, поради наличие на неизплатено вземане в размер на
4 935 160.46лв., съставляващо главница по обратен изпълнителен лист №
229/27.04.2016г., издаден по в.гр. дело № 3344/2012г. по описа на ВОС,
придобито по договор за цесия от 29.10.2015г., за събирането, на което е
насочено изпълнението върху дял на ограничено отговорен съдружник А.Л.Н. по
изпълнителното дело № 640/2016г. на ЧСИ З.Д., рег. №808, с район на действие
ВОС.
В исковата молба се
твърди, че с решение № 896/05.07.2011г., постановено по в.гр.дело № 1078/2011г.
по описа на ВОС, „Пикадили“ ЕАД е било осъдено да заплати сумата от 4 935
160.63лв. на А.Л.Н. и въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист, по
който била събрана принудително, присъдената сума. С решение № 305/29.10.2012г.,
постановено по гр. дело № 1440/2011г. по описа на ВКС, въззивното решение е
било отменено, предявеният иск отхвърлен, като на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК с определение № 1095/26.04.2016г., е бил „издаден обратен изпълнителен
лист, по силата на който А.Л.Н. ЕГН **********, е осъден да заплати на
"Пикадили" ЕАД сумата от 4 935 160, 46 лв.
Въз основа на договор
за цесия от 29.10.2015г. и анекс към същият от 26.04.2016г., сключен между Г.К.
и "Пикадили" ЕАД, първият е придобил възмездно вземането по посочения
изпълнителен лист, ведно с всички привилегии и принадлежности.
Длъжникът А.Н. бил
уведомен за цесията на 26.11.2015г., а на 28.04.2016г. ищецът е образувал изп.
дело № 640/2016г. по описа на ЧСИ З.Д. рег. № 808 в КЧСИ и район на действие
ВОС.
Излага се, че
длъжникът А.Н. е собственик на 50% от дружествените дялове на ответното
дружество "Телемонд" ООД.
Със заявление №
20160504135752 в Агенция по вписванията е вписан запор № 008 по партидата на „
ТЕЛЕМОНД" ООД, въз основа на запорно съобщение по изп. дело № 640/2016г.
по описа на ЧСИ З.Д. рег. № 808 в КЧСИ и район на действие ВОС, с което е
наложен запор на 50 дружествени дялове, в размер на 2 500 лева в „
ТЕЛЕМОНД" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Ян Папах" № 10, собственост на А.Л.Н., в качеството му на ограничено
отговорен съдружник в дружеството.
На 10.05.2016г. по изпълнителното дело, ищецът, в качеството
си на взискател е направил изявление за прекратяване на участието на А.Л.Н.,
като съдружник в ответното дружество.
Същото е връчено на
03.06.2016г., като поради изтичане на 03.09.2016г. на тримесечният срок по чл.
517, ал.З, изр. 2 от ГПК, ЧСИ З.Д. е овластил ищеца да предяви настоящия иск за
прекратяване на дружеството, с оглед на това, че вземането по изпълнителното
дело не е удовлетворено, нито дружеството е изплатило на взискателя припадащата
се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125,
ал. 3 от Търговския закон.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
По делото е постъпил
отговор от ответника „Телемонд“ ООД в срока по чл.131 от ГПК.
Ответникът оспорва
предявеният иск като недопустим, тъй като не налице правен интерес у ищеца, с
оглед на това, че същият няма качеството на взискател по изп. дело №640/2016г.,
поради което моли съдът да прекрати производството по делото.
По същество се
оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва се обстоятелството, ищецът
да е придобил вземане за сумата от 4 935 160.46лв., съставляващо главница по
обратен изпълнителен лист №229/27.04.2016г., издаден по в.гр. дело №3344/2012г.
по описа на ВОС, по силата на договор за цесия от 29.10.2015г. и да има
качеството на частен правоприемник на „Пикадили“ ЕАД. Излага се, че ищецът е носител на друго
вземане, придобито по договора за цесия от 29.10.2015г. по друг обратен
изпълнителен лист, издаден по гр.дело №10925/2010г. на ВРС, което изрично е
вписано в съдържанието на договора. Посочва се, че разпореждането за издаване
на изпълнителен лист по гр. дело №10935/2010г. е обезсилено с определение
№902/08.04.2016г. по в.ч.гр.дело №502/2016г. на ВОС, както и издадения обратен
изпълнителен лист. Следователно след обезсилване на този обратен изпълнителен
лист, договорът за цесия е останал без предмет.
Ответникът посочва,
че вземането по обратен изпълнителен лист №229/27.04.2016г., доколкото не е
предмет на договора за цесия от 29.10.2015г., не е предмет и на подписаният
анекс от 26.04.2016г. към него, още по – малко може същият да бъде определен,
като нов договор за прехвърляне на вземане между страните, тъй като анексът е
подписан един ден преди издаване на обратния изпълнителен лист. Излага се
аргумента, че ако процесното вземане беше предмет на цесията, то ищецът, а не
цедента „Пикадили“ ЕАД е следвало да подаде молба за издаването на новия
обратен изпълнителен лист, след като предходният е бил обезсилен.
На следващо място
ответникът оспорва цесията да е била съобщена по надлежния ред от цедента
„Пикадили“ ЕАД на длъжника Неделчев. Уведомлението за съобщаване на цесията е
подписано от пълномощник – Таня Косева, като се твърди, че лицето е без
представителна власт да извършва такива действия от името на цедента.
Ответникът излага, че връчването на уведомлението до длъжника А.Н. чрез
нотариус И. е нередовно, при нарушение на чл.47 от ГПК. Длъжникът е търсен на
адрес - гр. В., бул. ***, на който не живее, като е извършено само едно
посещение, а не три, съобразно практиката на ВКС. С оглед, на което
въпреки, че е залепено уведомление, не
може да се приложи фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В отговора за
изложени доводи за наличието на
нарушения по образуваното изпълнително производство. Сочи се, че заявлението от
взискателя вх.№8038/10.05.2016г. за прекратяване на участието на длъжника
Неделчев е подадено преди да бъде изтекъл четиринадесет дневния срок за
доброволно изпълнение от страна на длъжника /ПДИ получено на 12.07.2016г./.
Такова заявление не е получавано от ответното дружество на неговия адрес на
управление. Твърди се, че ответникът не е сменял адреса си на управление,
поради което вписването в поставеното на входната врата на офиса, уведомление
по реда на чл.47 от ГПК от 20.05.2016г. е невярно. С оглед изложеното, не е
редовно проведена процедурата по връчването на заявлението на взискателя, а от
това следва, че е опорочено и овластяването му да предяви настоящият иск.
По изложените
съображения ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и
приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна:
С решение №
896/05.07.2011г., постановено по в.гр.дело № 1078/2011г. по описа на ВОС,
„Пикадили“ ЕАД е било осъдено да заплати сумата от 4 935 160.63лв. на А.Л.Н.
и въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист, по който била събрана
принудително, присъдената сума. С решение № 305/29.10.2012г., постановено по
гр. дело № 1440/2011г. по описа на ВКС, въззивното решение е било отменено,
предявеният иск отхвърлен, като на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК с
определение № 1095/26.04.2016г., е бил „издаден обратен изпълнителен лист, по
силата на който А.Л.Н. ЕГН **********, е осъден да заплати на
"Пикадили" ЕАД сумата от 4 935 160, 46 лв.
Вземането за връщане
на неоснователно събраните суми е прехвърлено с договор за цесия от
29.10.2015г. на Г.Г. К., който е образувал изпълнително дело № 1491/2015г. по
описа на ЧСИ З.Д. рег.№ 808 срещу А.Н..
Впоследствие, с
определение № 902/08.04.2016г. по в.ч.гр.д.№ 502/2016г. на ВОС е обезсилено
разпореждането от 19.03.2014г. по гр.д. № 10935/2010г. на ВРС и издадения въз
основа на него обратен изпълнителен лист. В резултат на обезсилването на
изпълнителния лист и отпадането на изпълнителното основание изпълнително дело №
1491/2015г. по описа на ЧСИ З.Д. рег.№ 808 е прекратено. Г.Г.К. подава нова
молба пред ВОС, който с определение № 1095/26.4.2016г. по в.гр.д.№ 3344/2012г.
е постановил издаването на нов обратен изпълнителен лист № 229/27.04.2016г. с
идентично съдържание на вече обезсиления по силата на определение №
902/08.04.2016г. по в.ч.гр.д.№ 502/2016г. на ВОС. Легитимирайки се с този
изпълнителен лист ищецът на 28.04.2016г. е образувал ново изпълнително дело № 640/2016г.
пред ЧСИ З.Д..
В хода на
изпълнителното производство, в качеството си на взискател по делото, ищецът е
поискал запор на дружествения дял на длъжника А.Н. в дружеството ответник
„Телемонд“ ООД, след което е отправил искане за прекратяване на участието му в
дружеството. Видно от представената от ищеца /л. 24 от делото/
уведомление/разписка на 20.05.2016г., връчител на съдебния изпълнител е посетил
адреса на дружеството и е залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК поради невъзможност
да връчи съобщението. На 08.09.2016г. съдебният изпълнител е издал на
взискателя постановление за овластяване за предявяване на иск за прекратяване
на търговско дружество, предвид изтичането на предвидения в закона тримесечен
срок от получаване на изявлението за прекратяване. Въз основа на овластяването
ищецът е предявил настоящия иск по чл. 517, ал. 3 ГПК и е образувано
производството по т.д. № 1277/2016г. на ВОС с искане за прекратяване на
ответното дружество поради липса на плащане от страна на ответника на съответната
на дружествения дял на съдружника А.Н. част от имуществото на дружеството.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
съвкупност, посочената фактическа ситуация и приложимата законова уредба,
достигна до следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения иск се извлича от разпоредбата на чл. 517, ал. 3, вр
ал. 1 ГПК. За да бъде уважен специалният конститутивен иск следва да са налице
всички предпоставки от сложния фактически състав на правната норма. На първо
място следва да е образувано изпълнително производство, като в хода на принудителното
изпълнение следва да е наложен запор от съдебния изпълнител върху дела на
съдружника - длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. След налагане
на запора съдебният изпълнил връчва на дружеството изявление по чл. 517, ал. 3,
изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника, като съдружник, а след
изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да
предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на
принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. При
кумулативното наличие на посочените законови изисквания сезираният съд може да
отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е
изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото,
определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя е
погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. /В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, изразена в Решение № 77 от
16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., ТК, Решение №
149/22.02.2016г. по т.д.№ 1747/2014г., II т.о. на ВКС и др./
В хода на съдебното дирене се
установи, че ищецът е образувал изпълнително дело № 640/2016г. въз основа на обратен изпълнителен
лист №229/27.04.2016г. и договор за цесия от 29.10.2015г. пред ЧСИ З.Д., който от
своя страна е наложил запор на дружествения дял на съдружника – длъжник А.Н.,
вписан в Агенция по вписванията със заявление № 20160509115227 /видно от
партидата на дружеството в ТР/. След налагането на запора, взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да отправи изявление за прекратяване участието
на длъжника в дружеството, което е връчено чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 50, ал.4, вр.чл.47 ГПК на 20.05.2016г. на входа на офиса на
посочения в търговския регистър като седалище на дружеството адрес: гр. В., ул.
„Ян Палах“ № 10.
Възражението за ненадлежно връчване на
изявлението за прекратяване участието на длъжника в дружеството е
неоснователно. Връчването на изявлението за прекратяване е важен елемент от
процедурата, като при липсата на такова редовно връчване не може да започне да
тече тримесечния срок за дружеството. В случая обаче срокът е започнал да тече,
поради надлежно уведомяване на ответното дружество.
Всеки търговец следва да поддържа в
Търговския регистър актуални данни за действителния си адрес на управление, в
противен случай понася неблагоприятните последици от проявената небрежност.
Видно от служебна справка в регистъра на търговеца - длъжник, съдът установява,
че от 2010г. до настоящия момент вписания там адрес на управление е гр. В., ул.
„Ян Палах“ № 10. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, мястото на връчване на търговец е
последният посочен в регистъра адрес. Съответно, съобщенията получени от
адресата на този адрес или фингирано връчени надлежно при условията на чл. 50,
ал. 4, вр. чл. 47 ГПК, се считат за редовни и пораждат последиците на
уведомяване на търговеца за предвидените в закона обстоятелства, в конкретния
случай за отправеното изявление за прекратяване участието на съдружника -
длъжник. Връчителят е изпълнил надлежно процедурата по връчване. Адресът е
посетен и не е открито лице, което да получи съобщението. Разпитано е лице на
адреса, което е заявило, че дружеството има нов адрес, но не е пожелало да го
каже. Въпреки тази информация /че дружеството не се помещава вече в този офис/
длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление на адреса. За
връчването чрез залепване на уведомление на търговци и юридически лица е
предвидено изключение от правилата на чл. 47 ГПК, като не намират приложение разпоредбите
на ал. 3, ал. 4 и ал. 6. В този смисъл, за редовността на връчването е
достатъчна констатацията на връчителя, че при посещението на адреса, не е
намерен достъп до канцеларията на търговеца или лице, което е съгласно да
получи съобщението. Законът не предписва необходимост от няколко посещения на
адрес, както и изискване на справки за адресна регистрация, след като
връчването е направено на последния вписан в търговския регистър адрес на
управление на търговеца. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 4, in
fine ГПК, второ уведомление на адреса не се
залепва. От тази дата е започнал да тече двуседмичния срок, в който е следвало
представител на търговеца да се яви в канцеларията на съдебния изпълнител да
получи изявлението за прекратяване, което не е сторено. След изтичане на срока
за получаване съдебният изпълнител надлежно е приел съобщението за редовно
връчено и след изтичане на тримесечния срок е издал постановление за
овластяване на взискателя за предявяване на иска за прекратяване на дружеството.
Горният извод за редовно връчено
съобщение не се опровергава и от свидетелските показания на Татяна Г., която
твърди, че на датата на връчване – 20.05.2016г. е бил първия й работен ден и не
е забелязала залепено уведомление на вратата. Свидетелката сочи също, че работи
в дружеството „Зебрано ООД, за което след служебна справка в ТР съдът
установява, че се помещава на същия адрес и е представлявано от управителя на
ответника „ТЕЛЕМОНД“ - И.К.Г.. При
съвкупната преценка на доказателствата по делото и правилата на чл. 172 ГПК
съдът преценява, че свидетелските показания не установяват с достатъчна степен
на достоверност обстоятелството, че връчителят не е изпълнил надлежно
процедурата по връчване, която е удостоверена с официален документ. Преценява
се и евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, предвид
положението и́ на служител в свързано с ответника дружество, помещаващо се
на същия адрес и показанията и́, отнасящи се до отрицателни факти.
Като индиция за узнаване на ответното
дружество за изпратеното съобщение може да служи и подаденото по изпълнителното
дело заявление от 15.07.2016г. /л. 177 от и.д.№ 640/2016г./, с което
пълномощник на дружеството е поискал копие на цялото изпълнителното дело без запорното
съобщение за налагане на запора на дружествения дял и уведомлението с
изявлението за прекратяване. Тези обстоятелства сочат, че дружеството е узнало
за наложения запор и за отправеното изявление, като представител на същото се е
запознал с цялото изпълнителното дело и дори е преценил, че не му е бил
необходим препис от тези документи.
Съвкупността от доказателствата сочи
за недобросъвестен опит на дружеството да не приеме последиците от надлежно
уведомяване, с цел опорочаване на процедурата по овластяване на взискателя,
като възраженията в тази насока съдът счита за изцяло неоснователни.
След изтичане на двуседмичния срок за
получаване на съобщението в канцеларията на съдебния изпълнител е започнал да
тече тримесечния срок, в който дружеството е могло да изплати на взискателя
припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл. 125,
ал. 3 ТЗ. Няма данни плащане да е извършено както преди образуване на съдебното
производство, така и в неговия ход, като изрично в открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е потвърдил, че суми не са превеждани
по изпълнителното дело. Не са представени и доказателства длъжникът или трето
лице да са погасили задължението.
Тримесечният срок е изтекъл на
07.09.2016г., поради което съдебният изпълнител на 08.09.2016г. е издал на
взискателя постановление за овластяване за предявяване на иск за прекратяване
на търговско дружеството.
С оглед изложените мотиви, съдът
приема, че са изпълнени всички предпоставки на сложния фактически състав на нормата,
извлечена от разпоредбата на чл. 517, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Възраженията на ответника, свързани с липсата
на легитимация на ищеца като взискател, липсата на уведомяване на длъжника за
цесията и разликата в посочените в договора изпълнителните листи, както и
евентуални пороци в изпълнителното производство /свързани с момента на
получаване на ПДИ/, са недопустими и не подлежат на разглеждане от съда в
производството по чл. 517, ал. 3 ГПК.
Този извод следва от самата
разпоредба, която посочва необходимите предпоставки за уважаване на иска, като
изрично разпорежда, че искът се отхвърля само и единствено ако се установи, че
дружеството е изплатило припадащата се част от дяла на съдружника или
взискателят е изцяло удовлетворен. Това се потвърждава от задължителната
съдебна практика на ВКС.
Според по-новата съдебна практика
/Решение № 149/22.02.2016г. по т.д.№ 1747/2014г., II т.о. на ВКС и Решение №
178/22.02.2016г. по т.д.№ 2316/2014г., II т.о. на ВКС/, ако към края на месеца,
през който е прекратено участието на съдружника, пасивите /без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат/ превишават активите на дружеството и
дружественият дял на съдружника е с отрицателна стойност, съдружникът няма
вземане към дружеството за равностойността на дела си и искът на взискателя по
чл. 517, ал. 3 ГПК подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне
целения с предявяването му правен резултат.
Това е едно допълнително основание за
отхвърляне на иска, но в конкретния случай възражения от ответника в тази
насока няма.
С цел изчерпателност на изложението,
дори направените от ответника възражения относно липсата на легитимация на
ищеца като взискател, липсата на уведомяване на длъжника за цесията и разликата
в посочените в договора изпълнителни листи, както и връчването на поканата за
доброволно изпълнение след изявлението за прекратяване, да бяха допустими,
същите са изцяло неоснователни.
Предмет на иска по чл. 517, ал. 3 ПК
не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а
упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и
откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. /Решение № 60 от 10.07.2012 г. на ВКС
по т. д. № 134/2012 г., I т. о., ТК/
Съдебният изпълнител прави проверка
дали лицето, от което изхожда искането за прекратяване на дружеството е
взискател по делото. Дружеството, чието прекратяване се иска не може да
упражнява личните възражения на длъжника, свързани с действителността на цесията,
с надлежното уведомяване на длъжника за същата, и получаването на поканата за
доброволно изпълнение спрямо последния. Дружеството е трето за изпълнението
лице, като законът му е дал възможност да се защитава само с възражение за
плащане или невъзможността да извърши такова поради отрицателен баланс.
Независимо от горното, съдът приема,
че цесията е действителна и е породила правно действие. Вземането за връщане на
неоснователно събраните в хода на предварителното изпълнение на въззивното
решение суми по същество представлява вземане за неоснователно обогатяване.
Същото възниква по силата и от датата на отменителното съдебно решение на ВКС,
съгласно дадените указания в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79г., Пленум на ВС, тъй като е отпаднала изпълнителната сила на въззивното
решение. Вземането съществува независимо дали е обективирано в изпълнителен
титул, какъвто е изпълнителния лист. Издаването на обратен изпълнителен лист по
реда на чл.245, ал.3 от ГПК е само облекчена правна възможност за снабдяване на
страната с изпълнителен титул, без да е необходимо предявяването на иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. С оглед на изложеното е без
значение, че първоначално издадения изпълнителен лист е бил обезсилен, поради
издаването му от ненадлежен съд, тъй като вземането с него или без него
съществува и именно то е предмет на договора за цесия, а не обратния
изпълнителен лист. Следователно, „Пикадили“ ЕАД е прехвърлило на Г.К.
съществуващо вземане, като последващо сключения анекс единствено коригира
конкретното посочване на изпълнителния лист в договора за цесия и
индивидуализира документа с цел избягване на неясноти при тълкуването на
договора, които могат да възникнат в принудителното изпълнение или в
отношенията с трети лица.
На следващо място съдът приема, че длъжникът
А.Н. е бил уведомен надлежно за цесията на вписания към този момент в НБД адрес
по реда на чл. 47, ал.5 ГПК чрез нотариална покана. За това сочат връчените на
длъжника покани за доброволно изпълнение, както и подадените от него частни
жалби. Дори да липсваше надлежно уведомяване, то същото има значение за стабилизиране правата на
цесионера, за да не
може да бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване. /В този
смисъл е Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 867/2011 г., IV
г.о./ На още по-голямо основание трето лице /каквото е дружеството/ също не
може да възразява за липсата на уведомяване. Няма данни по делото длъжникът да
е изплатил задължението нито на цедента, нито на цесионера, поради което
валидно възражение в тази насока не може да се релевира.
Ответникът не разполага и с възражение
по отношение на представителната власт на лицето подписало изявлението за
съобщаване на цесията от страна на цедента „Пикадили“ АД. Такова право има само
упълномощителя.
Недопустимо и по същество
неоснователно е също възражението на ответника относно липсата на предаване на
документите за цесията от цедента на цесионера. Единствено цесионерът /но не и
длъжникът и трето лице/ може да възразява за тези обстоятелства, защото негови
права евентуално биха били нарушени. В конкретния случай, това също не е
налице, защото документа за вземането /изпълнителният лист/ е бил предаден на
новия кредитор и се е намирал в негово владение, което се потвърждава от
образуваното изпълнително дело, по което той е бил представен.
По-късното получаване на поканата за
доброволно изпълнение от длъжника също не е основание за нарушаване на
процедурата по овластяване на взискателя да предяви иск за прекратяване на
дружеството. Значението на поканата е свързано с узнаването на длъжника, че
срещу него е предприето принудително изпълнение и с обстоятелството, че същият
има възможност да организира защитата си чрез специални предвидени в закона
извънредни способи. Изтичането на дадения му с поканата двуседмичен срок за
изпълнение не влиза в колизия с тримесечния срок предоставен на дружеството,
доколкото длъжникът може да изпълни по всяко време задължението си, за което
вече е в забава още преди образуване на изпълнителното дело, и по този начин да
осуети насочване на изпълнение върху имуществото му чрез предприемане на
действия по посочените от взискателя изпълнителни способи. Изпълнението в двуседмичния
срок единствено го освобождава от заплащането на определени дължими такси и
разноски към съдебния изпълнител. Няма данни да са извършвани плащания от
длъжника по делото, нито са налице претенции за вреди от късното получаване на
поканата за доброволно изпълнение. Трето лице също няма правен интерес да
упражнява тези права от името на длъжника.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК е изцяло основателен.
Дружеството следва да се прекрати и да се открие производство по ликвидацията
му.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 80лв.
държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА дружеството „ТЕЛЕМОНД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. ***, представлявано от управителя И.К.Г., на основание чл. 517, ал.
3 ГПК.
ОТКРИВА производство по ликвидация на „ТЕЛЕМОНД“
ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ***,
представлявано от управителя И.К.Г..
ОСЪЖДА „ТЕЛЕМОНД“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. ***, представлявано от управителя И.К.Г., ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Г.К., ЕГН **********,***,
сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща заплатена държавна такса за производството, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
Да се изпрати препис от настоящото решение до Агенция по
вписванията, за вписването му по партидата на „ТЕЛЕМОНД“ ООД, гр. В., съгласно
чл. 517, ал. 3, изр. 5 ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/