№ 18230
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110136614 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ГПК от И. С.
Б. срещу „С.в.“ АД за признаване за установено, че И. С. Б. не дължи на „С.в.“
АД сумата 2155,30 лв. - главница за потребена вода през периода от 01.02.2012 г.
до 09.09.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 08.10.2015 г. до
18.06.2024г., която възлиза на сумата 1990,57 лв., сумата 135,63 лв. - мораторна
лихва за периода от 03.03.2012 г. до 09.09.2015 г., и сумата 356,00 лв. - съдебни
разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 13.01.2016 г. по ч. гр. дело №60576/2015 г. по описа на
СРС.
Ответникът не оспорва изложените в искова молба обстоятелства. Моли
да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът заявява искане за постановяване решение
при признание на иска.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, приети за безспорни
ненуждаещи се от доказване са всички правнорелевантни факти за уважаване на
предявения отрицателен установителен иск.
Предвид изричното изявление на ответното дружество, направено по реда
на чл. 237, ал. 1 от ГПК, искането на ищеца съдът да се произнесе съобразно
същото, както и че не се установяват пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът
приема, че следва да постанови настоящото си решение при условията на
признание на иска от ответника. При това положение и на основание чл. 237, ал.
2 от ГПК не е необходимо да се излагат допълнителни мотиви по спора, като
предявеният иск подлежи на уважение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски за платени държавна
1
такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът навежда възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за платеното за правна помощ за сумата
1200 лв., което съдът приема за основателно. Предвид защитавания материален
интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се
извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на
спора, с явяване в съдебно заседание, възнаграждение от 500 лв. е онази
необходима и разумна разноска, която се следва. При определяне на размера на
възнаграждение на оказалия правна помощ адвокат, съответният съд следва да
съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и
процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково
производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се
ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници,
осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед
липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са
равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема
на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът
не е обвързан от същата НМРАВ, тъй като има право да определя размера на
възнаграждението, в т.ч. хипотезите, в които законът му възлага това, а именно
при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в т.ч 38 от ЗАдв. В полза на ищеца следва
да се пресъди сумата общо 550 лв.за съдебни разноски. Ето защо, съдът на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. С. Б., с ЕГН:**********, не
дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК:***********, сумата 2155,30 лв. - главница за
потребена вода през периода от 01.02.2012 г. до 09.09.2015 г., ведно със законна
лихва за периода от 08.10.2015 г. до 18.06.2024г., която възлиза на сумата 1990,57
лв., сумата 135,63 лв. - мораторна лихва за периода от 03.03.2012 г. до 09.09.2015
г., и сумата 356,00 лв. - съдебни разноски, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 13.01.2016 г. по ч. гр. дело
№60576/2015 г. по описа на СРС, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:***********, да заплати на И. С. Б., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550,00 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2