О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260058
гр. Пловдив, 26 октомври
2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова
гр.д. № 619/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба
от В.К. чрез адвокат Г.И. и от адвокат Ю.Д. като процесуален представител на К.К.Р.
за изменение и/или допълване на решение № 80/20.07.2020 г. по в.гр.д. №
619/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Молителите твърдят, че
първият от тях е заплатил на процесуалния си представител адвокат И.
възнаграждение в размер на 1 500 лв., а на адвокат Д., осъществил
безплатна правна помощ по отношение на К.К.-Р. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
се дължи същата сума, но вместо това в решението им били присъдени само по 300
лв., като тази сума била занижена и несъответстваща на фактическата и правна
сложност на делото и на минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Доколкото с въззивното решение са отхвърлени
изцяло жалбите на двамата ищци по предявените от тях субективно съединени
искови претенции, а двамата ответници са направили разходи за участие по делото
с пътуване от С. до П. и обратно, както и предвид цената на исковете и
предвидените минимуми по Наредба № 1/2004 г. към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, К. и адвокат Д. молят съда да бъде
изменено решението, като им бъдат присъдени посочените разноски в пълен размер,
т.е. от по 1 500 лв., или ако бъдат намалени, да не е с повече от 150 лв.
спрямо всеки от двамата ищци.
Ответниците по
молбата К.Д. и С.Д. считат, че молбата е неоснователна, с нея се извършва
злоупотреба с права и нескрито се цели те да бъдат ощетени, поради което молят
съда да я остави без уважение.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
С решение № 80/20.07.2020 г.,
постановено по настоящето гражданско дело, е потвърдено решение №
1591/20.12.2018 г. по гр.д. № 1521/2015
г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е развален сключеният на 27.10.1995 г. с н.а. № *************** на нотариус при Пловдивския районен съд договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот поради неизпълнение от страна на
продавачите, в частта, в която С.Г., Н.Р.,
А.Р. и Ф.Р., последните трима като наследници на починалия ответник А.Р., са
осъдени да заплатят на К.Д. и С.Д. суми, представляващи съответните припадащи се части от платената от
ищците продажна цена за описания недвижим имот, предмет на договора за покупко-продажба, конкретно посочени, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
им изплащане, и са
отхвърлени предявените
частични искове за разликата над присъдените суми до претендираните такива, отхвърлени са предявените от К.Д. и С.Д. против
ответниците В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. частични искове за суми, представляващи припадаща се част от платената
по договора продажна цена, в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Д.
и С.Д. частични искове
за осъждане на ответниците да заплатят стойността на извършени от ищците в имота, описани необходими и полезни разноски по вид и размер за
всеки от ответниците, в частта, в
която са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на
ответниците да им заплатят обезщетение за претърпени вреди, представляващи
заплатената от ищците неустойка по развален договор за възлагане на проектиране
и за учредяване право на строеж и строителство, сключен на 08.06.2007 г. между К.Д.
и С. к. О - б.“ ЕООД, посочени по размер за всеки от ответниците, в частта, в
която са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на
ответниците да им заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на неизпълненото задължение на продавачите по сключения на 27.10.1995
г. договор за покупко-продажба, изразяващи се в неполучаване от ищците на
договореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за
учредяване право на строеж и строителство от 08.06.2007 г., сключен между К.Д.
и С. к. О - б.“ ЕООД, посочени по размер за всеки от ответниците, и в частта, в
която К.Д. и С.Д. са осъдени да заплатят на адвокат Г.И. и на адвокат Ю.Д. по
1 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна защита на В.К. и съответно на К.К.-Р., оставена е без уважение подадената от К.Д. и С.Д. частна жалба вх. № 12830/22.04.2019 г. против
определение № 653/ 02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е оставена без уважение
молбата на К.Д. и С.Д. за изменение на решение № 1591/ 20.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1521/2015 г., в частта му за разноските досежно
присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г.И. и на адвокат Ю.Д. за
оказана безплатна правна защита на ответниците В.К. и К.К.Р., оставена е без
уважение подадената от С.Г. частна жалба вх. № 12018/ 15.04.2019 г. против
определение № 653/02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е оставена без уважение
молбата на С.Г. за изменение на решение № 1591/20.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 1521/ 2015 г., в частта му за разноските, касаещи този ответник, като К.Д.
и С.Д. са осъдени да заплатят на някои от въззиваемите
разноски за въззивното производство, в т.ч. на В.К.
300 лв., както и на адвокат Ю.Д. 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
въззиваемата К.К.-Р. във въззивното производство.
Настоящият състав приема, че
молбата за допълване на постановеното по делото решение е
подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради
което е допустима.
От друга страна съдът намира, че тя
е неоснователна.
Съдът приема за безспорно, че във
въззивното производство В.К. е направил 1 500 лв. разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Г.И.,
както и че между К.К.-Р. и адвокат Ю.Д. е сключен договор за правна защита и
съдействие, в който те са уговорили предоставяне на правна защита безплатно при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА
/т.е. на близки/.
При определяне на
дължимите на ответника К. и на адвокат Д. разноски съдът е съобразил
направеното своевременно от ищците възражение за прекомерност на заплатеното от
посочения ответник адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и
обхвата на подадената от Д. въззивна жалба, респ. цената на исковете, предмет
на обжалваното с нея решение /отхвърлените
тях частични искове за връщане на платената по договора за покупко-продажба
продажна цена, за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и
полезни разноски, за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради
заплащане на неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за
учредяване на право на строеж и строителство и за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по
разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж
и строителство/.
В случая паричните искове, по които
се защитават двамата ответници по подадената от Д. въззивна жалба са с цени в
общ размер, както следва: за В. К. –
416,50 лв. и за К.К.-Р. – 416,50 лв., като те са се защитавали и по частната
жалба на Д. против тях.
При съобразяване на горепосочените
фактори и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и
извършените във въззивното производство процесуални действия съдът е приложил
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1,
чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е определил дължимите от К.Д. и С.Д. на В.К.
разноски на 300 лв. /от които 150 лв. за защита по въззивната жалба, при
минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 100 лв. и 150 лв. за защита по частната
жалба/ и на адвокат Ю.Д. за осъществена безплатна правна защита на К.К.-Р. на
300 лв. /от които 150 лв. за защита по въззивната жалба, при минимален размер
по Наредба № 1/2004 г. 100 лв., и 150 лв. за защита по частната жалба/.
Настоящият състав счита, че и към
момента изложените правни съображения са релевантни и не следва да бъде
изменено решението, касаещо разноските на К. и адвокат Д..
Неоснователно е възражението на
молителите за необходимост от определяне на разноски, дължим от всеки от ищците
поотделно. Недвижимият имот, предмет на договора за покупко-продажба, е със
статут на съпружеска имуществена общност, поради което вземанията за връщане на
продажната му цена, за заплащане стойността на извършените в имота разноски и
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди също следва да се
приемат с аналогичен статут, още повече че те са претендирани от ищците спрямо
всеки от ответниците в общи размери, а не поотделно, т.е. следва да бъдат
определени разноски общо за двамата ищци, а не за всеки поотделно.
Що се отнася до това коя редакция
на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да бъде използвана при определяне на дължимите разноски, съдът приема,
че това е тази от ДВ бр. 45/15.05.2020 г., която действа към момента на
постановяване на съдебното решение /20.07.2020 г./, тъй като именно от този
юридически факт настъпва изискуемостта и ликвидността на вземането за разноски,
респ. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, доколкото те се
дължат само при отхвърляне на въззивната и частната жалба на Д..
Неоснователни са и възраженията за
усложненост на фактическата и правна обстановка по спора, рефлектираща върху
размера на дължимите разноски, от това, че процесуалните представители на
ответниците са от С., а делото се разглежда в П., както и поради усложнения,
свързани с местната подсъдност. Първото от тях е въпрос на личен избор на
страната на пълномощник и не може да се отразява на отношенията й с противната
страна, а второто е неотносимо за проведеното въззивно производство.
Предвид изложените мотиви съдът
счита, че размерът на разноските на ответника К. и на адвокатското
възнаграждение на адвокат Д. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА са определени
правилно, поради което молбата за изменение или допълване на решение №
80/20.07.2020 г. в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Ето защо съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В.Д.К.
***, ЕГН **********,***, АД Г и С.“ /чрез адвокат Г.И./ и адвокат Ю.П.Д. от
Адвокатска колегия М., с личен № ******* молба вх. № 260887/01.10.2020 г. за
изменение или допълване на решение № 80/20.07.2020 г., постановено по в.гр.д. №
619/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските,
като бъдат осъдени К.Б.Д. и С.Х.Д. да им заплатят
допълнително по 1 200 лв., представляващи за първия от тях направени във
въззивното производство разноски, а за втория адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на близко лице – К.В.К.-Р..
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.