Определение по дело №619/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260058
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20195000500619
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  260058

 

гр. Пловдив, 26 октомври 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:        ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова гр.д. № 619/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от В.К. чрез адвокат Г.И. и от адвокат Ю.Д. като процесуален представител на К.К.Р. за изменение и/или допълване на решение № 80/20.07.2020 г. по в.гр.д. № 619/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Молителите твърдят, че първият от тях е заплатил на процесуалния си представител адвокат И. възнаграждение в размер на 1 500 лв., а на адвокат Д., осъществил безплатна правна помощ по отношение на К.К.-Р. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, се дължи същата сума, но вместо това в решението им били присъдени само по 300 лв., като тази сума била занижена и несъответстваща на фактическата и правна сложност на делото и на минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото с въззивното решение са отхвърлени изцяло жалбите на двамата ищци по предявените от тях субективно съединени искови претенции, а двамата ответници са направили разходи за участие по делото с пътуване от С. до П. и обратно, както и предвид цената на исковете и предвидените минимуми по Наредба № 1/2004 г. към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, К. и адвокат Д. молят съда да бъде изменено решението, като им бъдат присъдени посочените разноски в пълен размер, т.е. от по 1 500 лв., или ако бъдат намалени, да не е с повече от 150 лв. спрямо всеки от двамата ищци.

Ответниците по молбата К.Д. и С.Д. считат, че молбата е неоснователна, с нея се извършва злоупотреба с права и нескрито се цели те да бъдат ощетени, поради което молят съда да я остави без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С решение № 80/20.07.2020 г., постановено по настоящето гражданско дело, е потвърдено решение № 1591/20.12.2018 г. по гр.д.  № 1521/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е развален сключеният на 27.10.1995 г. с н.а. *************** на нотариус при Пловдивския районен съд договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот поради неизпълнение от страна на продавачите, в частта, в която С.Г., Н.Р., А.Р. и Ф.Р., последните трима като наследници на починалия ответник А.Р., са осъдени да заплатят на К.Д. и С.Д. суми, представляващи съответните припадащи се части от платената от ищците продажна цена за описания недвижим имот, предмет на договора за покупко-продажба, конкретно посочени, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, и са отхвърлени предявените частични искове за разликата над присъдените суми до претендираните такива, отхвърлени са предявените от К.Д. и С.Д. против ответниците В.К. и К.К.-Р. като правоприемници на починалата ответница П. К. частични искове за суми, представляващи припадаща се част от платената по договора продажна цена, в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да заплатят стойността на извършени от ищците в имота, описани необходими и полезни разноски по вид и размер за всеки от ответниците, в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за претърпени вреди, представляващи заплатената от ищците неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство, сключен на 08.06.2007 г. между К.Д. и С. к. О - б.“ ЕООД, посочени по размер за всеки от ответниците, в частта, в която са отхвърлени предявените от К.Д. и С.Д. частични искове за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълненото задължение на продавачите по сключения на 27.10.1995 г. договор за покупко-продажба, изразяващи се в неполучаване от ищците на договореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство от 08.06.2007 г., сключен между К.Д. и С. к. О - б.“ ЕООД, посочени по размер за всеки от ответниците, и в частта, в която К.Д. и С.Д. са осъдени да заплатят на адвокат Г.И. и на адвокат Ю.Д. по 1 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на В.К. и съответно на К.К.-Р., оставена е без уважение подадената от К.Д. и С.Д. частна жалба вх. № 12830/22.04.2019 г. против определение № 653/ 02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е оставена без уважение молбата на К.Д. и С.Д. за изменение на решение № 1591/ 20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г., в частта му за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г.И. и на адвокат Ю.Д. за оказана безплатна правна защита на ответниците В.К. и К.К.Р., оставена е без уважение подадената от С.Г. частна жалба вх. № 12018/ 15.04.2019 г. против определение № 653/02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1521/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която е оставена без уважение молбата на С.Г. за изменение на решение № 1591/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1521/ 2015 г., в частта му за разноските, касаещи този ответник, като К.Д. и С.Д. са осъдени да заплатят на някои от въззиваемите разноски за въззивното производство, в т.ч. на В.К. 300 лв., както и на адвокат Ю.Д. 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на въззиваемата К.К.-Р. във въззивното производство.

Настоящият състав приема, че молбата за допълване на постановеното по делото решение е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е допустима.

От друга страна съдът намира, че тя е неоснователна.

Съдът приема за безспорно, че във въззивното производство В.К. е направил 1 500 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Г.И., както и че между К.К.-Р. и адвокат Ю.Д. е сключен договор за правна защита и съдействие, в който те са уговорили предоставяне на правна защита безплатно при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА /т.е. на близки/.

При определяне на дължимите на ответника К. и на адвокат Д. разноски съдът е съобразил направеното своевременно от ищците възражение за прекомерност на заплатеното от посочения ответник адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и обхвата на подадената от Д. въззивна жалба, респ. цената на исковете, предмет на обжалваното с нея решение /отхвърлените тях частични искове за връщане на платената по договора за покупко-продажба продажна цена, за заплащане на стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски, за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради заплащане на неустойка по развален договор за възлагане на проектиране и за учредяване на право на строеж и строителство и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучаване на уговореното обезщетение по разваления договор за възлагане на проектиране и за учредяване право на строеж и строителство/.

В случая паричните искове, по които се защитават двамата ответници по подадената от Д. въззивна жалба са с цени в общ размер, както следва: за В.   К. – 416,50 лв. и за К.К.-Р. – 416,50 лв., като те са се защитавали и по частната жалба на Д. против тях.

При съобразяване на горепосочените фактори и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и извършените във въззивното производство процесуални действия съдът е приложил разпоредбите на    чл. 7, ал. 2, т. 1, чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определил дължимите от К.Д. и С.Д. на В.К. разноски на 300 лв. /от които 150 лв. за защита по въззивната жалба, при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 100 лв. и 150 лв. за защита по частната жалба/ и на адвокат Ю.Д. за осъществена безплатна правна защита на К.К.-Р. на 300 лв. /от които 150 лв. за защита по въззивната жалба, при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. 100 лв., и 150 лв. за защита по частната жалба/.

Настоящият състав счита, че и към момента изложените правни съображения са релевантни и не следва да бъде изменено решението, касаещо разноските на К. и адвокат Д..

Неоснователно е възражението на молителите за необходимост от определяне на разноски, дължим от всеки от ищците поотделно. Недвижимият имот, предмет на договора за покупко-продажба, е със статут на съпружеска имуществена общност, поради което вземанията за връщане на продажната му цена, за заплащане стойността на извършените в имота разноски и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди също следва да се приемат с аналогичен статут, още повече че те са претендирани от ищците спрямо всеки от ответниците в общи размери, а не поотделно, т.е. следва да бъдат определени разноски общо за двамата ищци, а не за всеки поотделно.

Що се отнася до това коя редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана при определяне на дължимите разноски, съдът приема, че това е тази от ДВ бр. 45/15.05.2020 г., която действа към момента на постановяване на съдебното решение /20.07.2020 г./, тъй като именно от този юридически факт настъпва изискуемостта и ликвидността на вземането за разноски, респ. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, доколкото те се дължат само при отхвърляне на въззивната и частната жалба на Д..

Неоснователни са и възраженията за усложненост на фактическата и правна обстановка по спора, рефлектираща върху размера на дължимите разноски, от това, че процесуалните представители на ответниците са от С., а делото се разглежда в П., както и поради усложнения, свързани с местната подсъдност. Първото от тях е въпрос на личен избор на страната на пълномощник и не може да се отразява на отношенията й с противната страна, а второто е неотносимо за проведеното въззивно производство.

Предвид изложените мотиви съдът счита, че размерът на разноските на ответника К. и на адвокатското възнаграждение на адвокат Д. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА са определени правилно, поради което молбата за изменение или допълване на решение № 80/20.07.2020 г. в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ето защо съдът

         

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В.Д.К. ***, ЕГН **********,***, АД Г и С.“ /чрез адвокат Г.И./ и адвокат Ю.П.Д. от Адвокатска колегия М., с личен № ******* молба вх. № 260887/01.10.2020 г. за изменение или допълване на решение № 80/20.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 619/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, като бъдат осъдени К.Б.Д. и С.Х.Д. да им заплатят допълнително по 1 200 лв., представляващи за първия от тях направени във въззивното производство разноски, а за втория адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на близко лице – К.В.К.-Р..

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                     2.