О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
189 17.01.2020 година град Бургас
Окръжен
съд - Бургас
Трети състав
На
седемнадесети януари година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка
Майска
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно
гражданско дело № 2005 по описа за 2019г.,
съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София с ЕИК ********* против Решение № 2638/21.10.2019 г. по гр.д.№ 8273/2018 г. по
описа на Районен съд-Бургас, в частта,
с която са отхвърлени предявените от въззивника искове, за приемане за установено по отношение на ответника С.К.К., ЕГН **********, адрес:
***, че дължи на ищеца по договор № **********
главница в размер разликата между 4 399,15 лева до претендирания размер от 5 000 лева, плащане на която е разпоредено със Заповед № 2206 от 11.06.2018
година, постановено по частно гражданско дело № 4396 по описа на Бургаски
районен съд за 2018г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца по
договор за потребителски кредит № **********, сключен между
страните и Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги към
договора, сумата 4 630, 58
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
сумата 2 418, 64 лева, представляваща неизплатено договорно задължение.
Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно
и необосновано. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че договореното
възнаграждение е недължимо, тъй като процесният договор е недействителен на
осн.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.23 ЗПК. Изразява несъгласие и с изводите в
обжалваното решение, че уговореното договорно възнаграждение е нищожно като
противоречащо на добрите нрави и законовите разпоредби на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД,
за което излага подробни мотиви, съпроводени с цитирана съдебна практика. Посочва,
че е неправилно заключението на съда за нищожност на клаузата за заплащане на
договорна лихва от 41,17%, тъй като същата надмишавала прикратния размер на
законната лихва, която била максималната граница, до която следва да достигне
размерът на възнаграждението за ползване на заетата сума с изискванията на
добрите нрави съгласно установената от ВКС съдебна практика, с аргумент, че
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК определя таван на ГПР, който не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС, а уговорената такава с
процесния договор се вмества в посочените параметри. Претендира се отмяна на
решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което искът
се уважава в пълен размер. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок (видно от представената
товарителница), от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемата страна С.К.К., представляван от назначения му
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Ж.М. ***, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че са правилни и
обосновани изводите на първоинстанционния съд, че ГПР не е определен в договора
и общите условия към него съобразно изискванията на чл.19 ЗПК, поради което не
е ясно кои точно компоненти са включени
в ГПР и как точно е формиран в размер на 49,89%, поради което и договорът не
отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо место правилно е прието в
обжалваното решение, че сключеният между страните договор противоречи на
добрите нрави, тъй като фиксираният размер на договорната лихва от 41,17%
надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което и над допустимия
размер за договорна лихва. Поддържа, че клаузите по т.1 и т.2 от процесния
договор са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и като такива правилно са
били обявени за нищожни от районния съд.
Договорката в раздел VI от договора се счита правилно намерена в
обжалваното решение за накърняваща договореното равноправие между страните, противоречаща на добрите нрави и в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което и нищожна.
Не на последно место се поддържа и че не е доказано наличието на твърдяната в
исковата молба предсрочна изискуемост на кредита, както е прието в обжалваното
решение. Досежно отхвърлителната част на решението в частта относно
претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и
сумата от 2418,64лв.-незаплтени договорно възнаграждение се твърди, че в тази
си част договорът противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което и тази уговорка
е нищожна на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД. По тази договорка предоставените за
посочената цена услуги не са изчерпателно изброени, като липсва цена за всяка
от услугите, съобразно изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК. Изложени са подробни
съображения в тази насока. Няма искания по доказателствата.
Съгласно чл.25, ал.4
от Наредба за заплащане на правна помощ, вр.чл.47, ал.6 от ГПК, на адв.Ж.М. следва да се определи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 300 лв,
която сума въззивникът следва да заплати по сметката на БОС като представи
доказателства за това, най-късно до откритото съдебно заседание, в противен
случай въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София с ЕИК ********* против Решение № 2638/21.10.2019 г. по гр.д.№ 8273/2018 г. по
описа на Районен съд-Бургас.
ЗАДЪЛЖАВА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, в
едноседмичен срок от съобщаването, да заплати по сметката на Бургаски окръжен
съд, сумата от 300 лв за осъществяване от адв.Ж.М. на
процесуално представителство на въззиваемата страна-ответник С.К.К. във
въззивното производство, като представи доказателства за това най-късно до
съдебното заседание на 04.02.2019 г.
УКАЗВА на въззивника, че при неизпълнение
на задължението му да внесе определената сума за процесуално представителство
на въззиваемия-ответник, въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
Препис от настоящото определение да се връчи
на страните.
Определението не подлежи на обжалване,
тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.