Определение по дело №393/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 1078                                                  15.04.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:    петнадесети април                                         две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 393  по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***, против Решение № 273/09.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 777/2019 г. на РС – Айтос, с което ГД „ПБЗН“ – МВР е осъдена да заплати на А.А.Б. ***, сумата от 1575 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на положeния от него нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2019 г. до окончателното плащане, като иска е отхвърлен над уважения размер до претендираната сума от 1872 лв. С решението  С решението ГД “ПБЗН“ е осъдена да заплати на А. Атганасов Б. сумата от 200 лв. за направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на РС-Айтос държавна такса от 63 лв. и 160 лв. за експертиза.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в осъдителната му част, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена е нормативната уредба относно вида и условията за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР, като се сочи, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и липсва препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношение на служителите. Счита се за неправилен извода на съда за наличие на празнота в специалната уредба, като се сочи, че такава не е налице, тъй като действащата нормативна уредба не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Изложени са доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 : 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Сочи се, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, като се позовава на практика на районни и окръжни съдилища. Съдът не е мотивирал извода си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд, като мотивите на съда са противоречиви и непоследователни.

Излагат се възражения, че не са обсъдени и приложените като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198//29.08.2011 г. на МТСП и представената писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков, от които е видно, че превръщането на часовете нощен труд в дневни е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Сочи се, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневен с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма – чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове, поради което счита мотивите на съда, съдържащи предположение за противоконституционност за несъстоятелни.

Твърди се, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излагат се и съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск. Не се правят доказателствени искания. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.А.Б., не се взема становище по въззивната жалба.

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 393/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                                    2.