Присъда по дело №7070/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 128
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20215330207070
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 128
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
и прокурора Божидар Илиев Елкин (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от общ
характер № 20215330207070 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ю.А. – роден на *** год. в гр. П., б.,б.г.,
живущ в гр. П., ***, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан,
с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.05.2021 г. в гр. Пловдив е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Мерцедес, модел
ЦЛК 320 ЦДИ с регистрационен № **, след употреба на наркотично вещество
– тетрахидроканабинол, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК
във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК във връзка
с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на СЕДЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
на подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, наказание СЕДЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така
наложеното на подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото самоличност,
наказание СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през
1
което подсъдимият е бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег. №
438зз-171/08.05.2021 г. за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на 08.05.2021 г.,
като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
ЛИШАВА на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 от НК във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото
самоличност, от право да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което за
същото деяние подсъдимият Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 08.05.2021 г. до влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 08.05.2021 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай по
ал. 3, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество: марихуана с нето тегло 0,848 гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 3,5 тегловни % на стойност 5,08 лева
съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на
Министерски съвет за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.354а, ал. 5
във връзка с ал. 3, т. 1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с
чл. 58а, ал. 5 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д.Ю.А.,
със снета по делото самоличност, едно общо най-тежко наказание в размер на
СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
на подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, общо най-тежко
наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така
наложеното на подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, общо
най-тежко наказание от седем месеца лишаване от свобода и наказанието
2
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което за
същото деяние подсъдимият Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 08.05.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така
наложеното на подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, общо
най-тежко наказание от седем месеца лишаване от свобода ИЗЦЯЛО и
наказанието ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. дръг
чек 3000 STK 5 с № ARPA – 0029, приложен по кориците на делото, ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, представляващо
остатък след изследването с нето тегло 0,469 гр. от наркотично вещество –
марихуана, изпратено на съхранение в ЦМУ гр. София, на основание чл. 354а,
ал. 6 от НК да се ОТНЕМЕ в полза на държавата и да се УНИЩОЖИ по
предвидения в закона ред, след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой книжен плик,
съдържащ празни опаковки от изследвано наркотично вещество, иззето с
протокол за обиск и изземване от 08.05.2021 г., предаден на съхранение при
домакина на ІІІ РУ при ОДМВР – Пловдив, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ
без стойност след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Ю.А., със снета по делото самоличност, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата и по
бюджета на МВР, бюджетната сметка на ОД на МВР – Пловдив, сумата от
417,90 (четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет стотинки) лева,
представляваща направени разноски по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ от НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 128 от 07.12.2021 г. по НОХД № 7070/2021 г. по
описа на Районен съд - П., НО, XXI н. състав


Районна прокуратура – П. е внесла в съда обвинителен акт против
Д.Ю.А., ЕГН: ********** по обвинение за това, че на:
- 08.05.2021 г. в гр. П. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Мерцедес“ модел ЦЛК 320 ЦДИ с регистрационен № **, след
употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол – престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК и
- на 08.05.2021 г. в гр. П. в маловажен случай по ал. 3, без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с
нето тегло 0,848 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол / ТХК / 3,5 тегловни % на стойност 5,08 лева съгласно
Приложение № 2 от Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на Министерски
съвет за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК,
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание
чл.372, ал.4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на
страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа и двете обвинения
спрямо подсъдимия А.. Взема становище те са доказани по категоричен начин
от събраните по делото доказателствени материали. Предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен и по двете му обвинения. Пледира по делото да се
установява превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което предлага за обвинението за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на
подсъдимия да бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода
след редукцията му с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК.
Изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от 3 години, както и
да бъдат наложени кумулативно предвидените наказания глоба и лишаване от
право да управлява МПС. За глобата взема становище да бъде
индивидуализирана в минимален размер, а за лишаването от права предлага
да бъде наложено за срок от една година и три месеца. За обвинението за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК предлага да бъде
наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Намира, че ще следва да бъде
определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода, като
изпълнението му предлага да отложено с изпитателен срок от 3 години, а на
основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК към общото най-тежко наказание да се
присъединят съответно и наказанията лишаване от право и глоба. Счита, че
така определено наказанието би било справедливо и би изпълнило целите на
1
закона.
Защитникът взема становище подсъдимият да се признава за виновен и
по двете му повдигнати обвинение, но пледира деянието, квалифицирано в
обвинителния акт като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК,
да е малозначително, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан по
това си обвинение. Обосновава твърдяната малозначителност с ниската
стойност на държаното наркотично вещество от 5,08 лева. Поддържа, че като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени младата
възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на нарушения по
ЗДвП. Относно обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК счита, че обществената
опасност на деянието е значително по-ниска спрямо обикновените хипотези
на престъпления от този вид, доколкото управлението се е изразило в размяна
на местата за паркиране на два автомобила. Предлага наказанието за това
престъпление да бъде определено на основание чл. 55 от НК, като моли
наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с наказание пробация,
както и да не бъде налагано наказание глоба, а лишаването от право да
управлява МПС да бъде в минимален размер.
Подсъдимият А. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Заявява, че разбира какво обвинение му е повдигнато и
се признава за виновен. В хода на съдебните прения поддържа наведените от
защитника си доводи. С последната си дума подсъдимият моли за по-леко
наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Ю.А. е роден на *** г. в гр. П., б.,б.г., живущ в гр. П.,
***, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН:
**********.
Подсъдимият А. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство. Той притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № *** с придобити категории В и М. Към него бил издаден
контролен талон с № ***.
Свидетелите Г.К.Д. и Н.И.М. работели като ***. По утвърден план
график от началника на същото двамата свидетели били на работа от 07:00
часа до 19:00 часа на 08.05.2021 г. като автопатрул с позивна 434. Около 17:00
часа на същата дата свидетелите Д. и М. извършвали обход на обслужвания
от тях район в град П.. На бул. „Васил Априлов“ до № 115 в локалното платно
на обособен паркинг двамата полицейски служители забелязали как
управлявания от подсъдимия Д.Ю.А. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
ЦЛК 320 ЦДИ с регистрационен № ** маневрира. Свидетелите Г.К.Д. и
Н.И.М. решили да извършат проверка на водача, като спрели до него. Двамата
2
се представили и установили самоличността на подсъдимия, а именно Д.Ю.А.
от гр. П.. В хода на предприетата проверка полицейските служители
установили, че подсъдимият бил криминално проявен по деяния свързани с
наркотични вещества. Свидетелят Г.К.Д. разбрал от проведения разговор с
подсъдимия, че последният държал в себе си известно количество наркотично
вещество – марихуана. Освен това подсъдимият заявил, че по-рано същия ден
бил употребил марихуана. На място бил извикан друг екип от полицейското
управление за съдействие на свидетелите. След това подсъдимият Д.Ю.А. бил
задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР и отведен в сградата на 03 РУ при
ОДМВР – П.. Там му бил направен тест за употреба на наркотични и
упойващи вещества с Дръг Чек 3000 STK 5 с № ARPA – 0029, който бил
положителен за употреба на марихуана /THC/ и амфетамин /АМР/.
На подсъдимия Д.Ю.А. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АА с номер 800069 във връзка с
констатираната употреба на наркотични вещества от водача на моторното
превозно средство. Бил му издаден и талон за медицинско изследване с №
088887. Подсъдимият Д.Ю.А. бил отведен в спешен кабинет в УМБАЛ гр. П.,
където дал кръв за медицинско изследване.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
химическа експертиза на кръвта и урина, взета от подсъдимия Д.Ю.А.. От
извършените изследвания на предоставената проба кръв и урина от Д.Ю.А.
9
се установило присъствие на специфичен метаболит- карбокси-А-ТНС,
доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, включено
в Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
След връщането на подсъдимия в сградата на полицейското управление
на 08.05.2021 г. за времето от 19:35 часа до 19:55 часа поради възникнал
неотложен случай бил извършен обиск на основание чл. 164, ал. 1 от НПК от
разследващ орган при районното управление, тъй като това била
единствената възможност за събиране и запазване на веществени
доказателства, имащи значение за делото. При обиска били иззети от ляв
долен джоб на сиво горнище на анцуг, с което бил облечен подсъдимият –
полиетиленов свитък, съдържащ бяла хартиена салфетка със суха зелена
тревиста маса.
Сухата, зелено - кафява на цвят, растителна маса представлявала
марихуана с нето тегло 0,848 грама и със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 3,5 тегловни %.
Тетрахидроканабинолът е органично съединение с доказано
психоактивно действие, което по естествен път се синтезира и съдържа в
растенията от рода на марихуаната /коноп, канабис/. Марихуаната /коноп,
канабис/ е поставена под контрол и е включена в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
3
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3,
ал.2 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
самопризнанието на подсъдимия, както и от събраните и проверени гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.К.Д. (лист 30 от
досъдебното производство) и Н.И.М. (лист 31 от досъдебното производство),
писмени доказателства – акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 800069 от 08.05.2021 г. (лист 10 от досъдебното
производство); талон за изследване с бл. № 088887 (лист 12 от досъдебното
производство); лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 006482 от 08.05.2021
г., издаден от д-р К.П. при *** (лист 13 от досъдебното производство);
Заповед за полицейско задържане на лице с рег. № 438зз-171/08.05.2021 г.
(лист 18 от досъдебното производство); характеристична справка за
подсъдимия Д.Ю.А. (лист 29 от досъдебното производство); справка за
съдимост за подсъдимия Д.Ю.А. (лист 9 от делото); справка за
нарушител/водач за подсъдимия Д.Ю.А. (лист 11 от делото); писмени
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от
09.05.2021 г. (лист 32 от досъдебното производство); протокол за обиск и
изземване от 08.05.2021 г. (лист 34 от досъдебното производство); от
заключението на физико-химическа експертиза № 852 от 09.05.2021 г. (лист
40 от досъдебното производство), от заключението на съдебна химико-
токсикологична експертиза (лист 43-45 от делото), както и от веществените
доказателства по делото.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.

От правна страна:
При така установените факти съдът намира, че подсъдимият Д.Ю.А. е
извършил от обективна и от субективна страна престъпленията по чл. 343б,
ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК, за които му е повдигнато
обвинение.
Досежно обвинението за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК от
събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че от обективна страна на 08.05.2021 г. в град П. подсъдимият А. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ модел
ЦЛК 320 ЦДИ с регистрационен № **, след употреба на наркотично вещество
4
- тетрахидроканабинол.
Датата и мястото на извършване на престъплението, както и неговото
авторство от страна на подсъдимия А. се доказват по делото от показанията
на свидетелите очевидци Г.К.Д. и Н.И.М.. Показанията и на двамата
свидетели, анализирани поотделно са подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Преценени в тяхната съвкупност, свидетелските показания
се ценят и като взаимно кореспондиращи си. Също така те са и проверени по
делото, като намират подкрепа в писмените доказателства, писмените
доказателствени средства, както и в самопризнанието на подсъдимия. От
свидетелските показания се установява, че именно подсъдимият Д.Ю.А. е
управлявал лекия автомобил с марка „Мерцедес“ модел „ЦЛК 320 ЦДИ“ и с
рег. № ** на инкриминираните дата и място, поради което от правна страна
той е имал качеството на водач на МПС и се явява годен субект на
престъплението.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява
поведението по управление на моторно превозно средство, което от
обективна страна е извършено при особените условия на установена
предхождаща употреба на наркотично вещество. Съгласно ППВС № 1/1983 г.
под правната квалификация „управление на МПС“ се подвежда всяко
фактическо поведение по боравене с механизмите и приборите на превозното
средство – независимо дали то е в движение или в покой. В тази връзка съдът
приема, че установената по делото деятелност по привеждането на лекия
автомобил с рег. № ** в движение, макар и единствено в обхвата на
обособения паркинг, при което са разменени местата, на които този
автомобил и лекият автомобил „Пежо“ с рег. № *** са били паркирани,
представлява дейност по управление на моторно превозно средство.
Изминатото разстояние, мястото, на което е осъществено движението, или
целта, с която автомобилът е приведен в движение, не оборват този извод.
Посочените обстоятелства могат да бъдат съобразени при преценката за
интензитета на засягане на защитаваните обществени отношения.
Доказа се по делото и че така установеното управление на МПС е
осъществено от подсъдимия А. след употреба на наркотично вещество –
тетрахидроканабинол. Последният е дал кръвна проба, за да обори резултата
от техническото средство Дрегер Дръг чек 3000, с което първоначално е
изследван. Така взетата кръвна проба е била обект на изследване от съдебната
химико-токсикологична експертиза. От нейното заключение, изцяло ползвано
с доверие от съда като подробно, обосновано и мотивирано изготвено от вещи
лица, разполагащи с необходимите специални познания в съответната област
на науката, се установява присъствие на специфичен метаболит- карбокси-
А9-ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол,
включено в Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
5
Установеното наличие на специфичен за ТНС метаболит в предоставените за
анализ биологични проби – карбокси-А9-ТНС, е биомаркер за доказване на
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол (ТНС), съдържащо се
в марихуана, канабис и т.н. Самостоятелната употребата на ТНС-съдържащи
продукти може да предизвика различни по вид и продължителност ефекти в
зависимост от количеството на активното вещество и начина на прием
(инхалаторно, орално). Наблюдаваните ефекти могат да варират между
отделните индивиди, като се наблюдават промени в настроението,
предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещанията за
пространство и време. Възможно е да се наблюдават слаби халюцинации.
Употребата на ТНС повлиява концентрацията и фината координация на
движенията и употребилите лица не следва да управляват МПС и да работят с
машини. Така установените възможни неблагоприятни ефекти обуславят
необходимостта водачите да съблюдават стриктно запрета да не управляват
МПС след употреба на наркотични вещества, тъй като в противен случай
защитаваните обществени отношения са поставени в риск, който е
неоправдано да бъде понасян от обществото. Като не е спазил това изискване,
подсъдимият А. е извършил съставомерно деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Престъплението е формално и от обективна страна е довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му подсъдимият е
формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната
действителност на всички признаци от състава на престъплението – съзнавал
е, че боравейки с уредите за управление на автомобила, го е привел в
движение, съзнавал е и че преди това е употребил наркотично вещество, но
въпреки това е пристъпил към управление на МПС, следователно съзнателно
е пристъпил към извършване на деянието.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото
се доказва по категоричен начин, че подсъдимият Д.Ю.А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК,
поради което го призна за виновен с присъдата си.

Съдът приема за доказано, че подсъдимият е извършил и
престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна на 08.05.2021 г. в град П. в маловажен случай по
ал. 3, без надлежно разрешително подсъдимият А. е държал високорисково
наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0,848 гр. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол / ТХК / 3,5 тегловни % на стойност
5,08 лева съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 от 29.01.1998 г.
на Министерски съвет за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
От заключението на физико-химическата експертиза, изцяло
кредитирано от съда, се установи, че сухата, зелено-кафява на цвят
6
растителна маса, иззета с протокола за обиск и изземване от дрехата /от ляв
долен джоб на сиво горнище на анцуг/, с която е бил облечен подсъдимият,
представлява марихуана с нето тегло 0,848 грама и със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 3,5 тегловни процента. Марихуаната е
включена в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични като вещество с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях и са забранена за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. Тетрахидроканабинолът /ТХК/ е органично съединение с ясно
изразени наркотични свойства, което по естествен път се синтезира и
съдържа в растенията от рода на марихуаната - коноп, канабис. Следователно
по делото се явява доказано от обективна страна, че държаната от
подсъдимия вещ представлява високорисково наркотично вещество.
За подсъдимия А. се установява, че от обективна страна не е
притежавал надлежно разрешително за държането на инкриминираното
високорисково наркотично вещество, което обстоятелство е обхванато от
неговото самопризнание, като не се оборва и от останалите събрани по делото
доказателства.
Датата и мястото на извършване на престъплението – на 08.05.2021 г. в
град П., както и неговото авторството от страна на подсъдимия А. са
категорично доказани по делото от протокола за обиск и изземване, одобрен с
Разпореждане № 3007 от 09.05.2021 г. по ЧНД № 3127/2021 г. по описа на
Районен съд – П.. Предметът на престъплението – марихуана с нето тегло
0,848 грама, е открит в джоба на дрехата, с която е бил облечен подсъдимият,
поради което съдът приема, че от правна страна А. е държал
инкриминираното наркотично вещество. С това си действие той е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от
НК. Същото е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпването на определен вредоносен резултат.
Процесното деяние се цени като маловажен случай, тъй като съдът
приема, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Изводът се
прави както с оглед на сравнително малкото количество и ниска стойност на
държаното наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0,848 гр.,
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,5 тегловни % на
стойност 5,08 лева, което обосновава ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние, така и предвид ниската степен на обществена опасност и
на самия деец. Подсъдимият е лице с добри характеристични данни,
неосъждан, на млада възраст, а в съдебно заседание прави признание и на
вината си, от което му поведение съдът приема, че той съдейства за
разкриването на обективната истина по делото. Съвкупният анализ на тези
обстоятелства, всички от които се явяват смекчаващи отговорността,
обосновава маловажността на процесния случай.
7
Същевременно не се споделя тезата на защитата деянието да е
малозначително съгласно чл. 9, ал. 2 от НК. За да се направи такъв извод,
следва извършеното да не е общественоопасно или неговата обществена
опасност да е явно незначителна, в който случай, макар и формално деянието
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
законодателят е изключил престъпния му характер поради неговата
малозначителност. Настоящият състав намира, че в процесната хипотеза не е
налице нито една от двете алтернативи по чл. 9, ал. 2 от НК – липса на
обществена опасност или нейната явна незначителност. Както беше изяснено,
престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК е формално, поради
което освен самото деяние в обективната действителност не настъпва друга
съставомерна промяна. С осъществяването на деянието защитаваните
обществени отношения са увредени в достатъчна степен, оправдаваща
прилагането на държавна принуда под формата на наказание съгласно
Общата част на НК, поради което не може да се приеме, че обществена
опасност въобще липсва. На следващо място тази обществена опасност не е и
явно незначителна. Съдът не споделя предложения от защитата подход
преценката за конкретната степен на обществена опасност да се отъждествява
и ограничава до стойността на държаното наркотично вещество.
Действително стойността е относима за тази преценка характеристика на
деянието, но не и единствената. Дължимият подход е на съобразяване на
всички релевантни обстоятелства, както и на тяхната относителна тежест. В
случая по делото се доказва, че на датата, на която е осъществено
противоправното държане на високорисково наркотично вещество от
подсъдимия, той е и употребил наркотично вещество, след което е управлявал
МПС. Тези факти се доказаха по категоричен начин по делото от събраните и
проверени доказателства, а освен това са и признати от подсъдимия. При така
установените факти настоящият съдебен състав приема, че обществената
опасност на дееца не е пренебрежимо ниска и не може да се приеме, че у
подсъдимия липсват нагласи към увреждането на защитаваните обществени
отношения, които осигуряват общественото здраве. Така мотивиран и
отчитайки действителното значение на ниската стойност на предмета на
престъплението върху цялостната престъпна дейност, съдът приема, че
деянието на подсъдимия А. представлява маловажен случай по чл. 354а, ал. 5
от НК, но не е и явно малозначително, поради което не е изгубило престъпния
си характер. Констатираните по делото смекчаващи отговорността
обстоятелства не са игнорирани и значението им правилно е отчетено, като е
дало основание деянието да се квалифицира като маловажен случай, а
следователно и със занижена степен на обществена опасност спрямо
обикновените хипотези на този вид деяния. В заключение по разгледаното
възражение следва да се отбележи, че съдебната практика не е извела
конкретна стойност, която да служи като универсален разграничител между
малозначителния, маловажния случай и престъплението по чл. 354а, ал. 3 от
НК. Това е така именно, предвид че се касае за правна дейност, а не за
8
отчитане на стойности, преценката е комплексна, а и всякога конкретна. За да
се квалифицира деянието като малозначително по чл. 9, ал. 2 от НК, случаят
следва да е изключителен, което означава осезаемо да се отклонява от
обичайното развитие и вредоносност за обществените отношения на
съответния вид престъпление. Настоящото общоопасно престъпление не е
такъв случай.
От субективна страна деянието е извършено умишлено и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му подсъдимият А. е
съзнавал, че инкриминираната вещ, която държи в себе си, представлява
наркотично вещество, както и че той няма надлежно разрешително за нейното
държане. Следователно А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, като в съзнанието си е формирал представа относно
проявлението на всички признаци от състава на престъплението, но въпреки
това е осъществил деянието си.
По тези съображения съдът приема, че по делото е доказано по
категоричен начин, че подсъдимият Д.Ю.А. е осъществил от обективна и от
субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК,
поради което го призна за виновен и по това обвинение.

По наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до три години и наказание „глоба“ от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК се предвижда
наказание „глоба“ до 1 000 лева.
Съдът приема като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, признанието на вината,
което прави наред с признанието на фактите в хода на съкратеното съдебно
следствие. Наред с тези обстоятелства, които се ценят като смекчаващи
отговорността спрямо цялата установена по делото престъпна дейност, съдът
констатира, че са налице и допълнителни фактически обстоятелства, които
приема като смекчаващи, но само за някое от деянията, осъществени от
подсъдимия А.. Така спрямо престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
смекчаващи отговорността обстоятелства са и минималният интензитет на
засягане на защитаваните обществени отношения, тъй като управлението на
МПС се е изразило в размяна на местата, на които са били паркирани
процесният лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 320 ЦДИ“ с рег. № ** и друг
автомобил – „Пежо“ с рег. № ***. Като смекчаващо обстоятелство се ценят и
данните от справката за нарушител/водач за подсъдимия, като за същия до
процесното деяние се установява да е дисциплиниран водач на МПС, у когото
не се наблюдават трайни нагласи за нарушаване на правилата за движение,
липсват отнети контролни точки, както и не се констатират административни
нарушения с висока степен на обществена опасност. Досежно деянието с
правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК съдът отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската стойност /5,08 лева/на
9
предмета на престъплението. По делото не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че досежно
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК всички установени обстоятелства, в
своята съвкупност, обуславят такава количествена характеристика на
смекчаващите обстоятелства, която значително надхвърля обикновените,
типични хипотези на проявление на смекчаващи обстоятелства. Това налага
извод, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
обстоятелства. Отделно от това съдът, като съобрази конкретната степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, намира, че в процесния случай и
най-лекото предвидено от законодателя наказание се явява несъразмерно
тежко. Поради това и предвид установената многобройност на смекчаващите
обстоятелства по делото са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от
НК, което правило съдът приложи при определянето на наказанието на
подсъдимия за това престъпление. Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 на чл.58а от НК и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца, каквато е процесната хипотеза. Така на основание чл. 58а, ал. 4 вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК съдът определи наказанието „лишаване от свобода“
под предвидения най-нисък предел от една година, като наложи наказание от
седем месеца лишаване от свобода, както и на основание чл. 55, ал. 3 от НК
не наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
лишаването от свобода. Съдът намира, че така индивидуализираното
наказание от седем месеца лишаване от свобода се явява достатъчно за
постигането на преследваните поправителна и превъзпитателна цел.
Наказанието включва необходимия интензитет държавна принуда за
постигане на своите цели. Съобразено е с конкретната степен на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, поради което се явява
справедливо. При изпълнението на това наказание следва да бъде
приспаднато на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК времето, през което
подсъдимият А. е бил задържан на 08.05.2021 г. за срок до 24 часа по реда на
ЗМВР със Заповед за задържане на лице с рег. № 438зз-171/08.05.2021 г., като
един ден задържане следва да бъде зачетен за един ден лишаване от свобода.
Изпълнението на наказанието седем месеца лишаване от свобода следва на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години.
Налагането на по-лекото по вид наказание глоба, предвидено наред с
лишаването от свобода, в случая не е необходимо, тъй като се касае за младо
лице, което все още не работи и не реализира самостоятелно трудови доходи,
а получава средства за издръжка от своите родители, поради което
съществува реална опасност наказанието да изгуби личния си характер и
неблагоприятните му последици да бъдат преразпределени върху родителите
на подсъдимия, което само по себе си не би съдействало за постигането на
преследваните цели. Следва обаче подсъдимият А. на основание чл.343г вр. с
10
чл. 343б, ал. 3 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да бъде лишен от право да
управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца. Налагането на
това по вид наказание е предвидено кумулативно, като същевременно
настоящият състав намира, че изтърпяването му е и необходимо, за да се
въздейства поправително, превъзпитателно, а и предупредително върху
подсъдимия. Желанието да избегне бъдещо понасяне на същите по вид
неблагоприятни последици също може да представлява ефикасен механизъм
за въздържане от извършването на такъв вид общественоопасни деяния. При
изпълнението на това наказание също следва да бъде приспаднато на
основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което подсъдимият А. е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 08.05.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
Искането на защитника наказанието лишаване от свобода, предвидено
за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, да бъде заменено с наказание
пробация е неоснователно. Замяната на наказанието лишаване от свобода с
пробация съгласно изричното правило на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е
допустима, когато за наказанието лишаване от свобода не е предвиден най-
нисък предел. Както беше изяснено, за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК към датата на деянието предвиденото наказание е лишаване от свобода от
една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Следователно най-нисък предел по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е
предвиден и разгледаното правило за поведение е неприложимо към
конкретния случай. Доколкото обаче по делото се констатираха общите
предпоставки по чл. 55 от НК, то съдът при определянето на наказанието
приложи относимата хипотеза на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е определи
наказанието под най-ниския предел.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК е предвидено
наказание глоба до 1 000 лева. Както беше изяснено, наред с общите
смекчаващи отговорността обстоятелства като такова обстоятелство, което
обуславя налагането на по-леко наказание съгласно чл. 54, ал. 2 от НК
конкретно за разглежданото престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от
НК, съдът приема и ниската стойност на държаното наркотично вещество от
5,08 лева. Отегчаващи отговорността обстоятелства за това деяние не се
установяват. По тези съображения съдът приема, че наказанието глоба следва
да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
и да бъде индивидуализирано в размер на 100 (сто) лева. Така определеното
наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца и се налага за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Същевременно
не се установяват обстоятелства по делото, налагащи определяне на
наказанието в по-висок от минималния размер.
В случая подсъдимият А. е извършил двете отделни престъпления
преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. те са
осъществени в условията на реална съвкупност. Съгласно правилото на чл.23,
ал.1 от НК съдът, след като определи наказания за всяко от престъпленията в
11
съвкупността отделно, налага на подсъдимия най-тежкото от тях. В случая
това е наказанието седем месеца лишаване от свобода, наложено на А. за
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от законодателя
цели по чл. 36, ал. 1 от НК могат да бъдат постигнати и ако изпълнението на
определеното общо най-тежко наказание бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият не е лице с трайно изградени престъпни навици, което да налага
изолирането му от обществото. Съдът намира, че самият факт на осъждането,
наложените наказания, третирането на подсъдимия като осъждан и
неблагоприятните последици в случай на нарушаване на изпитателния срок се
явяват ефективен механизъм, който да го мотивират към въздържане от
извършване на деяние, съставляващо престъпление, както и че представляват
достатъчна по своя интензитет принуда, която да окаже целеното
поправително и превъзпитателно въздействие спрямо личността на А..
Следователно за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият
да изтърпи наказанието, той не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а наложеното му в настоящото производство
наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 7 месеца, т.е. до 3 години,
поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът отложи
изпълнението на определено общо, най-тежко наказание 7 (седем) месеца
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 (три) години.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към общото най-
тежко наказание и наказанието лишаване от правото да управлява моторно
превозно средство, което е индивидуализирано в размер на 8 (осем) месеца.
При наложено наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК с
разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК е предвидена хипотеза на задължително
присъединяване на това наказание. При неговото изпълнение съдът
приспадна времето, през което подсъдимият А. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
08.05.2021 г. до влизането на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини изцяло към
определеното общо най-тежко наказание от седем месеца лишаване от
свобода и наказанието глоба в размер на 100 лева. В случая присъединяването
изцяло и на това наказание се налага за оказването на поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия в необходимия за това
интензитет. По този начин се гарантира и че у него няма да остане
впечатление за ненаказаност за съставомерното му деяние, за което е
наложено по-леко по вид наказание. Същевременно присъединяването изцяло
на наказанието глоба, която е индивидуализирана в минимален размер, не би
представлявало завишена и неоправдана форма на държавна принуда, а
напротив – представлява адекватна ответна реакция на държавата за
извършеното престъпление, която ще съдейства за постигането на
поправителен, превъзпитателен и предупредителен ефект.

12
Досежно веществените доказателства – 1 бр. дръг чек 3000 STK 5 с №
ARPA – 0029, приложен по кориците на делото, съдът постанови същото да се
унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила. Относно
вещественото доказателство, представляващо остатък след експертното
изследване с нето тегло 0,469 гр. от наркотичното вещество марихуана,
изпратен на съхранение в ЦМУ гр. София, съдът на основание чл. 354а, ал. 6
от НК постанови да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи по
предвидения в закона ред след влизане на присъдата в сила. По отношение на
вещественото доказателство – 1 брой книжен плик, съдържащ празни
опаковки от изследвано наркотично вещество, иззето с протокол за обиск и
изземване от 08.05.2021 г., предаден на съхранение при домакина на ІІІ РУ
при ОДМВР – П., съдът постанови същото да се унищожи като вещ без
стойност след влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
осъди подсъдимия Д.Ю.А. да заплати направените в хода на наказателния
процес разноски в размер на 417,90 (четиристотин и седемнадесет лева и
деветдесет стотинки) лева в полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР –
П..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

13
Съобщи за изтекли лични данни