Определение по дело №528/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 471
Дата: 19 ноември 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000500528
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

471

 

19.11.2019г., град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                    МАРИЯ ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №528 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е частна жалба вх.№28542/01.10.2019г., подадена чрез куриер на 30.09.2019г. от „Б.А.“ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:***, чрез управителя С. П. Ж., против Определение №1830 от 19.09.2019г., постановено по в.гр.дело №2152/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от дружеството жалба вх.№6854/25.07.2019г. против действията на ЧСИ М. О., рег.№. при ПОС по изп.дело №20157580400734 по повод извършване на въвод във владение на недвижим имот инд.№.., находящ се в с.М.., община А.., на купувача по публична продан и предаването на движими вещи и съоръжения, собствени на длъжника, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят счита окръжният съд неправилно да е определил предмета на жалбата, който е действията на ЧСИ по извършване на въвод на недвижим имот и предаването на купувача на движими вещи и съоръжения собствени на длъжника, извършени на 18.07 и 22.07.2019г. Поддържа, че длъжникът има право да обжалва въвода във владение на недвижим имот, който е бил предмет на публична продан, тъй като той се извършва по определени правила, непозволяващи при осъществяването му да се отнемат и вещи, които не са били предмет на принудителното изпълнение, както в случая е процедирано, като в имота са останали асфалтосмесител, съдове за битум и вода, кантарно съоръжение, басейн за вода, преградни пана, ограда от бетонови колове и метална мрежа, както и трафопост-сграда, с отнемане на владението над които, принадлежащи на длъжника движими вещи, а не подобрения и приращения по чл.92 от ЗС, да е извършено незаконосъобразно принудително изпълнение върху им и това действие да е сред подлежащите на обжалване по чл.435,ал.2,т.3 от ГПК. По така изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на жалбата по същество от друг състав на окръжния съд.

         Ответникът по жалбата „К. т.. б..“АД-в несъстоятелност е депозирал чрез пълномощника адв.С.. О.. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност, според които въводът във владение на купувача от публичната продан не е сред обжалваемите от длъжника действия на съдебния изпълнител, а обстоятелството, че в имота се намират движими вещи на длъжника, да навежда на правен спор относно собствеността върху им, чието разрешаване следва да стане по исков ред. Счита нормите на чл.498 от ГПК да предвиждат единствено искова защита за третите лица, намерени във владение на продадения имот, но не и такава, включително за длъжника, по реда на обжалване на въвода, както и да не е налице хипотезата на чл.435,ал.5 от ГПК. Поддържа да не е налице основание да се приеме, че предмет на жалбата на длъжника е отнемането на негови движими вещи, поради това, че не е уведомен за изпълнението, тъй като в нея такива твърдения не са изложени, като за твърдяното право на собственост длъжникът не е представил доказателства и част от тях не са движимости по естеството си. По тези съображения ответникът претендира за потвърждаване на обжалваното определение.

         Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

         Видно от приложените материали по изп.дело №734/2015г. по описа на ЧСИ М. О. с рег.№. и район на действие Окръжен съд-Пловдив е, че то е образувано по молба на взискателя „К. т. б.“АД-в несъстоятелност и представен с нея изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1695/2015г. на Районен съд-Асеновград, с която длъжника „Б.А.“ЕООД е осъден да заплати на банката-кредитор дължими по Договор за банков кредит в лева от 29.01.2008г. с анекси към него суми за главница, неустойка, лихви и такси. С молбата взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи спрямо недвижими имоти на длъжника, за които е учреден особен залог за обезпечаване на вземанията по изпълнителния лист, сред които и поземлен имот с идентификатор .. в с.М., община А.. Посоченият имот е изнесен на публична продан за времето от 18.03.2019г. до 18.04.2019г. и с протокол от 19.04.2019г. за негов купувач е обявен наддавача „З.-03“ООД, комуто е възложен с постановление от 22.04.2019г., влязло в сила на 14.06.2019г., след като жалбата на длъжника против същото е оставена без уважение с решението по гр.дело №1214/2019г. на Окръжен съд-Пловдив. С молба вх.№6004/27.06.2019г. обявеният за купувач е поискал да бъде насрочен въвод във владение на закупения от него имот, какъвто е насрочен за 18.07.2019г. На посочената дата в имота е намерен служител на „П.С.И А.“ЕООД и е установено наличието на движими вещи на дружеството, с оглед изнасянето на които ЧСИ е постановил, че въводът ще продължи на 22.07.2019г. На тази дата, според съставения протокол, са били изнесени част от вещите, а друга е останала за изнасяне на 23.07.2019г. със съгласието на купувача, като на място е присъствал и пълномощник на длъжника, който е възразил, че в имота остават кантарни съоръжения, асфалтосмесител и трафопост с трансформатор.

         В едноседмичния срок от въвода е подадена жалба вх.№6854/25.07.2019г. от длъжника „Б.А.“ЕООД. Според посоченото в нея, тя е насочена против действията на ЧСИ по извършване на въвод на недвижим имот и предаването на купувача на движими вещи и съоръжения, собствени на длъжника, които действия са осъществени на 18.07 и 22.07.2019г. Оплакванията в жалбата са, че с въвода на купувача са отнети и са му предадени посочени движими вещи и съоръжения, собственост на длъжника, които не са били предмет на публичната продан и спрямо тях принудително изпълнение не е било насочвано, като те не представляват подобрения и приращения към имота по чл.92 от ЗС, а могат да се демонтират без същия да бъде увреден и да се нарушава тяхната самостоятелна функционалност. Сочи се въводът да не е извършен валидно, защото в имота са останали движими вещи и съоръжения на длъжника, а целта на въвода е опразване на имота, в противен случай той е опорочен. Заявено е и оплакване за липса на предпоставките по чл.498,ал.1,изр.второ от ГПК за извършване на въвода, тъй като не са били заплатени данъците и авансовите такси на ЧСИ.

         С обжалваното Определение №1830 от 19.09.2019г. окръжният съд е приел да е сезиран с жалба на длъжника против действията на ЧСИ по повод извършване на въвод във владение на недвижим имот на купувача по публичната му продан и предаването на собствени на длъжника движими вещи и съоръжения. Приел е жалбата за недопустима, поради липса на процесуална легитимация за длъжника да обжалва въвода във владение на купувача след проведената публична продан, каквато по силата на чл.435,ал.5 от ГПК да принадлежи единствено на третото лице, владеещо имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, а, съгласно чл.498,ал.2 от ГПК, въвода да се извършва срещу всяко лице, намиращо се в имота, което може да се брани само с иск за собственост, какъвто да е редът за защита и в настоящия казус, с оглед наличния правен спор за собственост на част от вещите в този имот. По тези съображения окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.

         Настоящата инстанция намира, противно на доводите в частната жалба, окръжният съд правилно да е определил предмета на жалбата на длъжника, с която е бил сезиран, досежно атакуваните посредством нея действия на съдебния изпълнител. Според посоченото в жалбата и изложените в нея оплаквания, предмет на същата са: извършеният на 18.07 и 22.07.2019г. въвод във владение на купувача от публичната продан във възложения му с влязлото в сила постановление недвижим имот, който се счита за незаконосъобразен поради това, че длъжника не е бил редовно уведомен за извършването му, поради това, че при извършването му имота не е бил опразнен и освободен от находящите се в него движими вещи и поради това, че такъв изобщо не е следвало да бъде извършван, с оглед незаплатените данъци и авансови такси на ЧСИ; осъществено при извършване на въвода предаване на купувача и на собствени на длъжника движими вещи, находящи се в този имот, за което предаване длъжника да не е бил редовно уведомен и да не е било налице основание за такова тяхно отнемане, тъй като се касае за негови движими вещи, които не са били предмет на публичната продан и на принудително изпълнение.

С оглед на така очертания предмет на жалбата, същата е недопустима.

         Предмет на принудителното изпълнение по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, са парични вземания, поради което по начало хипотезите относно въвода по чл.435,ал.2,т.3 и ал.5 от ГПК по отношение на длъжника и третото лице във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, не биха могли да са налице, тъй като те касаят действия по принудителното изпълнение за предаване на владението на недвижим имот по чл.522 и сл. от ГПК, когато такова е изпълняемото право по изпълнителния лист, а в случая се касае за въвод на купувача в продадения на публична продан за събиране на паричните вземания на взискателя и възложен му имот, предприет на основание чл.498 от ГПК след приключване на принудителното изпълнение спрямо този имот, който въвод не съставлява част от принудителното изпълнение на вземането по изпълнителния лист, а се извършва на базата на влязлото в сила постановление за възлагане, макар и в рамките на производството по същото изпълнително дело. При това положение въводът на купувача не попада в предметния обхват на действията по чл.435 от ГПК, извършени в рамките на принудителното изпълнение, които подлежат на обжалване. Не е налице и специална норма, допускаща неговата обжалваемост. Напротив, разпоредбата на чл.498,ал.2 от ГПК изрично предвижда, че въводът на купувача от публична продан, на когото е възложен имот, се извършва срещу всяко лице, което се намира в негово владение, като то може да се брани само с иск за собственост, с което на практика е отречено правото на жалба против въвода.

         Предмет на принудителното изпълнение по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, са парични вземания, а не предаване на движими вещи по смисъла на чл.521 от ГПК, което изрично в разпоредбата на чл.435,ал.2,т.3 от ГПК, на която се позовава частният жалбоподател, е предвидено като подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител. В случая такова действие по предаване на присъдени движими вещи не е извършено, за да бъде годен предмет на обжалване. Според твърденията на длъжника се касае за негови движими вещи със самостоятелен статут, които не са били предмет на принудителното изпълнение и са останали в имота, във владение на който е въведен купувача от публичната продан. Опразването на предавания имот чрез освобождаването му от всички находящи се в него движимости съставлява съвкупността от фактически действия, посредством които се реализира самия въвод във владение на имота. Като такива те не съставляват самостоятелен изпълнителен способ отделен от въвода във владение, съответно не са подлежащи на самостоятелно обжалване действия на съдебния изпълнител. Евентуалният спор относно собствеността на останалите като последица от въвода на купувача от публичната продан в имота чужди движими вещи следва да бъде разрешен по исков ред.

         Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение №1830 от 19.09.2019г., постановено по в.гр.дело №2152/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх.№6854/25.07.2019г. на „Б.А.“ЕООД, ЕИК…, срещу действията на ЧСИ М. О., рег.№.. при ПОС по изп.дело №20157580400734 по повод извършване на въвод във владение на недвижим имот инд.№.., находящ се в с.М., община А., на купувача по публична продан и предаването на движими вещи и съоръжения, собствени на длъжника, и производството по делото е прекратено.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: