Решение по дело №1226/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1304
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100501226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА  

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 1226 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Eнерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ,бул. „Вл.Варненчик“, № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.С., **** и ****, чрез адв. В.М., против решение № 2093/15.05.2019г. по гр.д. № 16451/2018г. на Х състав на ВРС, с което е прието за установено, че  „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, Варна Тауърс – Г, дължи на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Ж.С.Ж., сумата от 1028,66 лв., представляваща платена от ***** без основание сума за ел. енергия по фактура номер **********/15.09.2017г., начислена след корекция на сметка за периода от 16.02.2016г. до 15.02.2017г. по констативен протокол номер 1102778/15.02.2017г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********, с адрес на потребление гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 39, ет. 5, ап. 20, което вземане е прехвърлено на ищеца чрез договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Считайки обжалваното решени за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, по изложените във въззивната жалба съображения за това, се моли да бъде отменено и постановено друго с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от  Ж.С.Ж., чрез адв. Кр.Т., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски.

В с.з. на 08.10.2019г. въззивното дружество, чрез адв. **** поддържа въззивната си жалба, а въззиваемото дружество, чрез адв. М.Маринов-писмения си отговор. Двете страни претендират разноски и правят възражения за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

ВОС съобрази следното:

Ищецът „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Кр.Т. излага, че на 04.10.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК пред ВРС, като било образувано ч.гр.д. № 15104/2018г. на 33-ти състав на съда. Заявлението било уважено и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като „Енерго Про Продажби“ АД подало възражение по чл. 414 ГПК. В едномесечния срок е подадена настоящата искова молба. Изложил е, че съгласно договор за цесия от 05.04.2018г. ****, ЕГН ********** *** прехвърлил на „Кълектор“ ЕООД, ЕИК ********* своето вземане за платената без основание стойност на на коригирана потребена ел.енергия на обект с аб. номер ********** и кл. номер **********, с адрес на потребление гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 39, ет. 5, ап. 20, за което е издадена фактура номер **********/15.09.2017г., начислена след корекция на сметка за периода от 16.02.2016г. до 15.02.2017г. по констативен протокол номер 1102778/15.02.2017г. в размер на 1028.66лв. Уведомлението за извършената цесия било изпратено на 12.04.2018 по електронна поща и получено от „Енерго Про Продажби“ АД с вх. № 4810871/12.04.2018г.  С договор за цесия от 13.09.2018г. „Кълектор“ ЕООД, ЕИК ********* прехвърлило на „Морски дюнер“, ЕИК *********, вземането по силата на договора за цесия от 05.04.2018г., сключен между цедента Илия Стойчев Бангиев и цесионера „Кълектор“ ЕООД. Уведомлението за извършената цесия било изпратено на 25.09.2018г.  по електронна поща и получено от „Енерго Про Продажби“ АД с вх. № 4944220/25.09.2018г. Обстоятелствата на които се основава иска са следните: Ищцовата страна твърди, че претенцията на ответното дружество, обективирана в посочената фактура, била неоснователна. Твърди се, че всички действия по определянето и изчисляването на корекцонната сума били извършени едностранно, без представител на абоната или на самия абонат, поставяйки под съмнения обективността и безпристрастността на служителите, във връзка с извършената проверка, както и направените констатации.  Към момента се твърди, че не били представени данни и документи, от които да е видно от кога, при какви обстоятелства било констатирано твърдяното неточно измерване на потребена ел.енергия и как е формирана претендираната сума. Освен това само служители на трето неучастващо в спора лице –„Енерго - Про Мрежи“ АД имат достъп до СТИ, респективно и съгласно ОУ само това дружество следвала до носи отговорност по реда на чл. 50 ЗЗД,  но не и абоната. Оспорват се констатациите в протокола, че по СТИ, предмет на проверката е изразходвано твърдяното от ответника количество ел.енергия, че е съществува нерегламентирана намеса в схемата на свързване, че респективно е манипулирано софтуерно да отчита по някаква невидима за абоната тарифа. Възразява, че демонтираният електромер е представен на експертизата в състоянието, в което е бил демонтиран. Не е имало и данни за сумарния регистър при демонтажа на електромера. По данни от ЕРП процесното СТИ е СМАРТ. То може дистанционно да бъде манипулирано от служителите на „Енерго Про Мрежи“ АД. Оспорва се начина, методиката и основанието на фактурата от 15.09.2017г., както и констатациите в КП от 15.02.2017г., като  служителите на „Енерго - Про МРЕЖИ“ АД не са разполагали с правомощия да извършват проверки на СТИ. Към датата на проверката не е съществувал нормативно установен  ред за коригиране на сметките  на потребителите при неточно измерване на СТИ, след отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ, с оглед решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС. В условията на евентуалност ищцовата страна сочи, че дори и да се приеме, че към датата на проверката на СТИ е имало възможност за едностранна корекция на сметката на абоната, ползващ процесното СТИ, то КП  не отговарял на изискванията на чл. 47 и чл. 48 от ПИКЕЕ. След отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ липсва опредеблен ред за извършване на проверките на измервателните средства. Освен това корекцията е извършена не съгласно ПИКЕЕ, а съгласно чл. 19, т. 7 от ОУ на „Енерго Про Мрежи“ АД. ОУ на ДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД не са влезли в сила. При горните твърдения е отправено и искането да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи на ищеца „Морски Дюнер“ ЕООД, сумата от 1028.66лв., представляваща платена без правно основание за недоставена и непотребна ел.енергия по фактура № **********/15.09.2017г., представляваща корекция на сметка за периода от 16.02.2016г. до 15.02.2017г., общо 365 дни, начислена служебно по „Констативен протокол“ за обект с абонатен номер ********** и кл. № **********, с адрес на потребление гр.Варна, жк „Чайка“, бл. 39, ап. 20, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане  на осн. чл.55 ЗЗД, за което вземане е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15104/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав. Претендира се и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, чрез адв. В.М. е оспорил исковата претенция, като неоснователна. Сочи, че е налице правно основание за възникване на оспорваното материално право– вземането на ответното дружество към абоната Илия Стойчев бангиев за потребената ел.енергия на стойност 1028.66лв.  по фактура № **********/15.09.2018 г. Процесната сума представлявала цената на реално доставената и потребена от абоната ел.енергия в размер на 7075кВтч и се дължи от ищеца на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не спори, че между абоната Илия Стойчев Бангиев и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което абонатът е потребител на ел.енергия, доставяна от ответното дружество. В конкретния случай корекцията била извършена по реда на ОУ на „Енерго Про Мрежи“ АД и „Енерго Про Продажби“ АД са източника на облигацеонни отношения. Те са съставени и одобрени от ДКЕВР. Ответното дружество, в качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно поетите задължения като осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Варна, жк „Чайка“, чл. 39, ет. 5, ап. 20, с абонатен № ********** и кл. № **********. На 15.02.2017г. е била извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на измервателната система в обекта на *** на посочения по-горе адрес, в присъствието на неговия син ***** и на един свидетел. Техническата проверка е била извършена от  служители на „Електроразпределение Север“ АД, което дружество има право да извършва технически проверкина място на измервателната система и СТИ. За извършената проверка е бил съставен КП № 1102778/15.02.2017г. Отчетени са били показания в регистър 1.8.3 от 7075кВтч, освен в регистри 1.8.1-699кВтч и 1.8.2-3286кВтч, както и в общия 1-8.0 от 11060кВтч. Потребената енергия, отчетена в регистър 1.8.3 не е била визуализирана на дисплея, съответно отчетена и заплатена. Експертизата, извършена от БИМ е установила външна намеса в тарифната схема на електромера. На 14.09.2017г. е било съставено становище за начисляване на допълнителна ел.енергия в размер на оспореното вземане, след прочитане на регистър 1.8.3-7075кВтч. На 15.09.2017г. е била издадена фактура № **********/15.09.2017г. за сумата от 1028.66лв., която е занижена, в сравнение с тази, която би била дължима от страната, ако отчетеното по регистър 1.8.3 количество е било остойностено по дневна и нощна тарифа, вместо по цените за технологични разходи. Сумата начислена на Илия Стойчев Бангиев е била за ползваната от него ел.енергия, доставена му реално, но останала незаплатена, въпреки,че  е била начислена като корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. От друга страна договорите за цесия от 05.04.2018г. и 13.09.2018г. са нищожни според ответното дружество, понеже липсва предмет-прехварленото вземане не е съществувало, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът не е бил носител на правото, което се претендирало, тъй като не бил придобил вземането, предмет на производството.  Въз основа на направените оспорвания и възражения, „Енерго Про Продажби“ АД, чрез процесуалният си представител е поискало от съда исковите претенции да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане № 39363/05.10.2018г. по гр.д. № 15104/2018г. по описа на 33-ти състав на ВРС, съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение № 7560/05.10.2018г., с която длъжникът „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С., **** и *****, е осъден да заплати на кредитора „Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Здравец 9137, община Аврен, област Варна, ул.*****, представлявано от Ж.Ж., сумата от 1028.66лв., представляваща платена без основание сума за коригирана стойност на ел.енергия на обект с абонатен №********** и клиентски №**********, с адрес на потребление: град Варна, жк „Чайка“, бл. 39, ет. 5, ап. 20, за периода от 16.02.2016г. до 15.02.2017г., с титуляр на партидата *****, за което е издадена фактура № *********/15.09.2017г. и което вземане е прехвърлено от последния с договор за цесия от 05.04.2018г. в полза на „Кълектор“ ЕООД, ЕИК *********, съобщен на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД на 12.04.2018г.,  а „Кълектор“ ЕООД е прехвърлило същото вземане в полза на „Морски дюнер“ ЕООД с договор за цесия от 13.09.2018г., съобщен на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД на 25.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-04.10.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 325.00лв., представляващи съдебни разноски, на осн. чл. 78 от ГПК.

Съгласно договор за цесия, сключен на 05.04.2018г. между „Кълектор“ ЕООД, ЕИК ********* и Илия Стойчев Бангиев, последният прехвърля на дружеството своето вземане за сумата от 1028.66лв., представляваща платена без основание сума за коригирана стойност на ел.енергия на обект с абонатен №0100202180 и кл. № **********, с адрес на потребление: град *****. Длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е редовно уведомен с уведомление, изпратено на 12.04.2018г. по електронната поща и получено от „Енерго-Про Продажби“ АД, с вх.№4810871/12.04.2018г. С договор за цесия, сключен на 13.09.2018г.  „Кълектор” ЕООД, ЕИК *********  е прехвърлил същото вземане на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********. Длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е редовно уведомен с уведомление, изпратено на 25.09.2018г. и получено от „Енерго-Про Продажби“ АД, с вх.№4944220/25.09.2018г.

В самата заповед заповедният съд е вписал, че вземането произтича от следните обстоятелства: платена без основание сума за коригирана стойност на ел.енергия на обект с абонатен №0100202180 и кл. № **********, с адрес на потребление: град Варна, кв. „Чайка”, бл. 39, ет. 5, ап. 20, с титуляр на партидата Илия Стойчев Бангиев за периода 16.02.2016г. до 15.02.2017г., за което е издадена фактура №**********/15.09.2018г., като съгласно договор за цесия сключен на 05.04.2018г. между „Кълектор” ЕООД и Илия Стойчев Бангиев, последният е прехвърлил своето вземане на „Кълектор” ЕООД, а с договор за цесия от 13.09.2018г. „Кълектор” ЕООД е прехвърлил същото вземане на „Морски дюнер“ ЕООД, за които цесии длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е редовно уведомен с уведомление изпратено на 12.04.2018г. по електронната поща и получено от „Енерго-Про Продажби“ АД, с вх.№4810871/12.04.2018г. и с уведомление, изпратено на 25.09.2018г. и получено от „Енерго-Про Продажби“ АД, с вх.№4944220/25.09.2018г.

Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Видно от Констативен протокол № 1102778/15.02.2017г., на посочената дата е извършена проверка от служители на „Енерго Про Мрежи” АД, са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията, доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че в регистър 1.8.3 е налице показание от 7075кВтч ел.енергия.  Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 447467. Протоколът е подписан от проверяващите, синът на титуляра-***** и един свидетел.  

За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 795/08.09.2017г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел ****, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 447467. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа Т3 от 7075.125кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Електромерът не съответства на технически характеристики.  

Със становище от 14.09.2018г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Енерго-про Мрежи“АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 795/08.09.2017г. е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 16.02.2016г. до 15.02.2018г. в размер на 7075кВтч общо, по клиентския и абонатния номер водени на *****. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия .

По делото липсват доказателства да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и подпериодите за това.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е  издало фактура  **********/15.09.2018г. за  сумата от 1028.66 лева, с получател Илия Стойчев Бангиев.

Няма спор и видно от приложеният по първоинстанционното дело фискален бон по фактура № *********/15.09.2017г. прлоцесната сума е заплатена на 13.02.2018г.

Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че електромер с фабричен № 1114021566077641 към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Ел.енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 7075кВтч не е визуализирано на дисплея. е отчетена от процесния електромер. Съгласно данните по КП № 2185/19.11.2017г. ел.енергията, натрупана в 1.8.3 е отчетена от процесния електромер. Съгласно данните от същия КП е налице неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ с цел да се пренасочат показания в следствие на консумирана ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3., която ел.енергия не се заплаща. СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност, но не съответства на техническите характеристики. Количеството ел.енергия не е визуализирана при редовен отчет. Не е начислена и по методика за корекция на сметка. Измерена е цялата потребена ел.енергия, но тази натрупана в регистър 1.8.3 не е фактурирана и не е остойностена през отчетния период.  Натрупаната ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след претарифиране на електромера, следствие от  човешка намеса, чрез софтуерно прониквене в паметта на електромера. Не е използвана методика за изчисляване на неотчетена електроенергия, не е регистрирана енергия при редовен отчет. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия са извършени математически точно и крайната цена е съобразена с утвърдените от КЕВР цени с ДДС ,действали в процесния период.   

Видно от протокол № 1014821/17.11.2015г., с който е монтиран проверявания по настоящем електромер, показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2 при монтажа са нулеви, но липсват данни за регистър 1.8.3. 

 

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.

Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.

Извършвайки корекцията на сметките, „Енерго-Про Продажби“ АД е посочило текста на чл. 50 от ПИКЕЕ, послужило като нейно основание.  В чл. 50 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било  параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3.  Вещото лице по изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, въпреки отразеното в протокола, че е извършено такова, съответно установяване, че има извършено претарифиране на електромера след монтирането му, още повече, че в протокола за монтиране на проверявания електромер не е удостоверен монтажа при нулеви показания в регистър 1.8.3. Не се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет,  не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Недоказано остава и това, че проверяваният електромер е монтиран в обекта при нулеви показания в регистър 1.8.3.

В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ  следва да бъдат регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение от тяхна страна.  Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 15.02.2017г., тоест след тяхната отмяна. В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.

Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че заплащане на допълнително начислената ел.енергия не се дължи.

Предявеният иск е основателен.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното  следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на 302.00лв., представляваща намален по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение, цялото в размер на 320.00лв., заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 36 по делото и списък на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 35 по делото.  

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2093/15.05.2019г. по гр.д. № 16451/2018г. на 10-ти състав на ВРС, с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. *****, че дължи на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, община Аврен, ул. „Архангел Михаил“ № 18, представлявано от Ж.С.Ж., сумата от 1028,66 лв., представляваща платена от ***** ЕГН ********** без основание сума за ел. енергия по фактура № **********/15.09.2017г., начислена след корекция на сметка за периода от 16.02.2016г. до 15.02.2017г. по констативен протокол №  1102778/15.02.2017г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********, с адрес на потребление гр. *****, ап. 20, което вземане е прехвърлено чрез договор за цесия от 05.04.2018г. от ***** на „Кълектор“ ЕООД, ЕИК *********, съобщен на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* на 12.04.2018г., а с договор за цесия от 13.09.2018г. е прехвърлено същото вземане от „Кълектор“ ЕООД, ЕИК ********* на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, съобщен на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* на 25.09.2018г. и за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 15104/2018г. на 33-ти състав на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.******, представлявано от П.С.С., ***** и *****, да заплати на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявано от Ж.С.Ж. , сумата от 302.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.   

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: