Р Е Ш Е Н И Е №26
гр. Габрово,
27.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в съдебно заседание от четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №324 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145- 178 от АПК, във
връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК,
във връзка с чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП.
Образувано
е по жалба на „**************"АД, Габрово
ЕИК************, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-070-2600/1285 от 14.11.2019г.,
на Зам.
изпълнителен Директор
на ДФ"Земеделие", с който е изключен от подпомагане и е издаден на „***********“АД Габрово Акт за
установяване на публично държавно вземане в размер на 19543, 43 лева,
представляващ 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и
2014, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 03.04.2008г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като издаден в противоречие с материалния закон, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно производствените правила и липса
на компетентност. Жалбоподателят излага подробни мотиви за неспазване
на изискването на чл. 26 от АПК за уведомяването му за начало на
административното производство по издаване на процесния ИАА. Не било
осъществено надлежно връчване на съобщение до Дружеството за инициирано
производство, тъй като лицето посочено в приложено по преписката Известие за
доставяне не било служител на фирмата. По този начин било нарушено правото на
защита на Дружеството, като допуснатото нарушение на процесуалните правила било
съществено и налагало отмяна на оспорения административен акт. Счита
се, че материалноправно изискване за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) е прекратяване на ангажимента на земеделския
стопанин, чрез изключването му от подпомагане на някое от законовите основания.
Това не може да бъде извършено с един акт, както е сторено в настоящия случай,
защото актът по изключване на подпомагането трябва да е влязъл в сила и едва
тогава да се издаде АУПДВ.
По подробно изложените мотиви в жалбата
се претендира отмяна на Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-070-2600/1285 от 14.11.2019г.,
на Зам.
изпълнителен Директор
на ДФ"Земеделие", ведно със законните последици включително присъждане на разноски
В
насроченото открито съдебно заседание оспорващият се представлява от надлежно
упълномощен пр. представител- адвокат, който поддоржа жалбата и изразените в
нея доводи и искания по същество. В представена Писмена защита доразвива
доводите си за отмяна на обжалвания акт.
Ответникът
– зам. изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", редовно уведомен, в
съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт,
който
оспорва жалбата като неоснователна, представя административната преписка в
цялост и иска от съда да отхвърли жалбата. Счита, че не е налице твърдяното нарушение
на процесуалните правила. С иницииране на производството по издаване на
АУПДВ е установено неизпълнението от страна на жалбоподателя, като е мотивирано
в какво се състои то, поради което правото му на защита не е нарушено.
Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд Габрово в
настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Оспорващият „***************“АД гр. Габрово е регистриран с Уникален регистрационен номер
(УРН) ********* в ДФ"Земеделие" в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК). Одобрен бил за участие по мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2007-2013 г. През първата година от ангажимента, по заявление с УИН 07/1206112/33257, за
кампания 2012 г. му била изплатена сумата от 13028, 95 лева.
За втората година от ангажимента по заявление с УИН ****************, за
кампания 2013 г. му била изплатена сумата от 13028, 95 лева и
за третата година по заявление с УИН ***************, за кампания 2014 г. му
била изплатена сумата от 13028, 95 лева.
Общата изплатена сума по мярка 211, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане през трите години, предхождащи годината на прекратяване
на ангажимента възлиза на 39086, 85 лева.
За
2015г. „***********“АД Габрово не е
подал Заявление
за подпомагане по мярка 211, като не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008г., да извършва земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подава заявление за подпомагане с
декларирани площи в същия район през всяка година след първото компенсаторно
плащане.
Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 211 не бил издаден (по аргумент от чл. 15 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г.), С писмо изх. № 01-2600/3630 от 26.06.2019г. „**************“АД Габрово било
уведомено, че се открива производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. В
писмото е посочено, че това се извършва заради неподаването за кампания 2015 г.
на заявление за подпомагане по мярка 211, представляващо неизпълнение на задълженията
по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба №11 от
03.04.2008г. Извършено е позоваване на чл. 14,
ал. 1 от същата Наредба, съгласно който текст земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане и се задължава да възстанови
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони
или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в
мярката. Цитирани са извършените в полза на жалбоподателя горецитираните три
плащания за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. по мярка 212, като на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба №11 от
03.04.2008г. му е посочено, че следва да възстанови сумата от 19543, 43 лева,
представляваща 50% от получената субсидия по мярката поради прекратяване на
участието му след третата година от поетия ангажимент. Описан е начинът по
който следва да бъде извършено плащането, както и че ако не приема направените
констатации в 7-дн. срок може да изложи възражение и да представи относими
доказателства.
Дружеството оспорва факта, че
връчването на писмо изх. № 01-2600/3630 от 26.06.2019г. „*************“АД Габрово е извършено
по надлежния ред, от което следвал извода, че заявителя не е бил
уведомен, че се открива производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и това е попречило
същият да вземе становище и да участва в административното производство по
издаване на оспорения административен акт.
На 14.11.2019 г.Ззаместник-
изпълнителен
директор на ДФ"Земеделие" издал по отношение на „*************“АД Габрово
оспорения в
настоящото съдебно производство АУПДВ № 02-0701-2600/1285, с
който е определил, че го изключва от подпомагане и му издава Акт за
установяване на публично държавно вземане в размер на 19543, 43 лева,
представляващ 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и
2014, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 03.04.2008 г.
Актът е
издаден на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК и чл. 5, §. 1 и §.2 от Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедурите за контрол, както и на
кръстосаното спазване по отношение на подкрепата за развитие на селските райони
мерки и чл. 80, §. 1 и §. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на
Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на
Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за
администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски
производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на
Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на
лозаро- винарския
сектор.
Органът
се мотивирал, че при извършване на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП било
установено, че за кампания 2015г. Бенефициента „***********“АД Габрово не е
подал Заявление
за подпомагане по мярка 211, с което не е изпълнил гореописаните си задължения по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008г. Посочил е, че правните последици от неспазване на
тези задължения уредени в чл. 14,
ал. 1 от същата Наредба
водят до това, че кандидатът се изключва от подпомагане по мярката и следва да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си. Описани са и изплатените по мярката през 2012 г.,
2013 г. и 2014 г. суми, техният общ размер възлизащ на 39086, 85 лева,
както и че на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 03.04.2008 г. следва да възстанови сумата от 19543, 43 лева,
представляваща 50% от получената субсидия по мярката поради прекратяване на
участието му след третата година от поетия ангажимент. Посочено е изпращане и получаване на Писмо
изх. № 01-2600/3630 от 26.06.2019г. с което кандидата е уведомен за откриване на административно производство
по издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. Изложено е същи, че в
указания в писмото срок в ДФЗ- РА не е постъпила допълнителна информация, нито
е възстановена доброволно сумата на недължимото плащане.
При тези
мотиви и на основание чл. 14,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. І, вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП бил
издаден оспореният в настоящото съдебно производство акт. В него е посочено, че
същият подлежи на оспорване пред административния съд в 14- дневен срок от съобщаването
му. Актът е връчен лично на Изп. директор на АД на 26.11.2019г.
Жалбата срещу него е подадена до АдмС Габрово на 09.12.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в
предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК и
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Оспореният акт съдържа волеизявление на административен орган, с което пряко се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт.
Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, в законовия срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и
съобразно критериите по чл. 146 от АПК,
оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с
материалноправни разпоредби, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Валидността
изхожда от факта, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Специалният ЗПЗП не определя правила за установяване на публичните
държавни вземания, нито орган, който да е компетентен да издава актове с такова
съдържание, поради което съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, изпълнителният директор на
ДФ"Земеделие" е определил органа, който да издава актове за
установяване на публични държавни вземания. Видно от приложената по делото
заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., визираното правомощие е делегирано на
заместник изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" П. С., която е
издател на процесния акт.
Актът е
издаден в писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при
спазване на административнопроизводствените правила. Същият съдържа изложение
на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е
посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като
изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и
разпоредените правни последици. Спорен е въпроса дали са спазени
изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване
на жалбоподателя за образуваното административно производство, в резултат на
което същият да
е упражнил надлежно правото си на участие. В представено по делото като
доказателство Известие за доставяне на Писмо №01-2600/3630/26.06.2019г., с
което следва да се уведоми бенефициента за началото на административното
производство е отразено, че същото е получено от лице с фамилия Х., положен е подписа му,
като е посочено,че същия работи като охрана. Дори и да се приеме, че е налице
твърдяното процесуално нарушение, а именно неуведомяването на лицето, спрямо
което е започнало въпросното административно производство, то в случая това
процесуално нарушение не е съществено.
Съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия
материален закон. Материалноправно изискване за издаване на процесния АУПДВ е
ДФ"Земеделие" да е прекратил многогодишния ангажимент на земеделския
стопанин на някое от основанията в закона или приложимите подзаконови
нормативни актове, за да е налице задължение за възстановяване на получената
финансова помощ по съответната мярка. Макар в чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. да е използван единствено
израза "изключване от подпомагане по тази наредба",
в следващия чл. 15 е посочено, че разпоредбите на чл. 14 не се прилагат,
ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства. Следователно при налагащото се тълкуване се достига
до извода, че използването на термините "изключване от подпомагане" и
"прекратяване на ангажимента" е равнозначно.
Изключването от
подпомагането, респ. прекратяването на ангажимента следва да бъде установено с
влязъл в сила административен акт (В този см. Съд. практика- вж. Решение №
10183 от 02.07.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2201/2019г.), като едва след това може да се пристъпи
към създаването на изпълнителното основание, каквото представлява АУПДВ. Същите
не могат да бъдат издавани в едно и също производство, защото прекратяването на
ангажимента, респ. изключването от подпомагане практически не е възникнало
преди изтичането на сроковете за обжалване на акта с който е постановено,
поради което не е възникнало и задължението за плащане на съответните публични
задължения за да е възможно издаването на АУПДВ. Производството по прекратяване
на ангажимента, респ. Изключване от подпомагане и отделно административно
производство, което приключва с акт, който подлежи на оспорване.
Съгласно
чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната
агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията
на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Изводът, който следва от
горното и от обстоятелствата по казуса е, че материалноправна предпоставка за
упражняване на правомощието на органа за събиране на недължимо платената сума и
издаване на АУПДВ, е наличието на влязъл в сила административен акт за
прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент, респективно
изключване от подпомагане. Такъв в случая няма, което прави оспореният АУПДВ
незаконосъобразен, а това налага неговата отмяна.
При този
изход на спора, а именно отмяна на оспорения административен акт, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер 50 лева и 1200 лева адвокатски
хонорар. Размерът на договореното и заплатено възнаграждение за адвокат не
следва да бъде редуциран въз основа на заявеното своевременно възражение за
прекомерност на възнаграждението заявено от пр. представител на ответника, тъй
като същият е съобразен с предвиденото в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК
Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-070-2600/1285 от 14.11.2019г.,
на Зам.
изпълнителен
директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „************“АД Габрово ЕИК**************,
направените по делото разноски в размер 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, от които 50, 00
лева ДТ и
1200 лева адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: