Решение по дело №3027/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Н.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Щ.Ц. ***, против Решение № 93/23.10.2023 г., постановено по АНД № 647/2022 г. на Районен съд – Карлово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0281-001085/14.11.2022 г. на началника на РУ – Карлово на МВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, и са му отнети 12 контролни точки.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че районният съд не е събрал всички относими доказателства и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Ц., който поддържа касационната жалба и доводите в нея. Прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на направените по делото разноски като представя списък на същите.

Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ – Карлово при ОДМВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата и не прави доказателствени искания.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Тодор Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Пловдив, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 22-0281-001085/14.11.2022 г., издадено от началника на РУ – Карлово при ОДМВР – Пловдив, на касационния жалбоподател Р.Н.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ за осъществен състав на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С Решение № 93/23.10.2023 г., постановено по АНД № 647/2022 г., Районен съд – Карлово е потвърдил наказателното постановление срещу С.. Това съдебно решение се оспорва с жалбата и е предмет на настоящото производство.

За да постанови своя акт административнонаказващият орган приел, че на 18.06.2022 г., в 11:20 ч., в с. Кърнаре, на ул.1-ва, до № 12, с посока на движение запад-изток, касаторът Р.Н.С., като водач на МПС – лек автомобил с рег. № ***, е управлявал същия със скорост 109 км/ч и по този начин е превишил максималнодопустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Скоростта на автомобила била установена и заснета с техническо средство ARN САМ S1 с № 120сс63 и била направена снимка с № 1200сс63/0011678.

На 14.09.2022 г. Р.Н.С. попълнил декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която под страх от наказателна отговорност декларирал, че на 18.06.2022 г., около 11:20 ч., лично е управлявал автомобила с рег. № ***. За извършеното нарушение срещу него било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № АД93238/14.09.2022 г. Актът му бил предявен за запознаване и подписване, което той направил и не вписал обяснения и възражения. Такива представил в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, подавайки Възражение УРИ № 000-11706/15.09.2022 г. В него посочил, че на процесната дата автомобилът му е бил управляван от лицето А.А.Б., предоставил копие от свидетелството за управление на същия, телефонен номер, на който да бъде намерен, и декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която заявил това обстоятелство.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, в т.ч. и гласни такива, събрани чрез разпит на свидетели, Районен съд - Карлово приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Направил е пълен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства като е посочил кои от тях кредитира и на кои не дава вяра, излагайки конкретни съображения си за това. Въз основа на това е счел, че по безспорен и несъмнен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание. По посочените мотиви е потвърдил издадения от административнонаказващия орган правораздавателен акт.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Пловдив намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно.

При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила. Приложеният АУАН № АД93238/14.09.2022 г. е съставен от компетентно за това лице и съдържа всички законоустановени реквизити. Предявен е на нарушителя, подписан е от него и е отбелязано, че същият няма възражения срещу отразените констатации. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган е издал процесното Наказателно постановление № 22-0281-001085/14.11.2022 г. То е постановено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд – Карлово за осъществяване на състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба въвежда забрана за движение на пътните превозни средства със скорост над определени граници в зависимост от категорията на превозното средство и мястото, където същото се движи. В случая, касаторът Р.Н.С. е управлявал лекият си автомобил в границите на населеното място на с. Кърнаре със скорост от 109 км/ч /при отчетен толеранс в полза на водача минус 3 %/, в участък, в който максималнодопустимата скорост на движение е 50 км/ч.

Касационният жалбоподател твърди, че по делото не са събрани всички относими към спора доказателства за извършването на нарушението, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради това - установена неправилно. Тези му възражения не се приемат за основателни. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно с това е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду им, така и с останалия доказателствен материал. Същият е дал възможност на нарушителя да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем.

Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено съответното наказание по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Последното е определено правилно по вид и размер и съответства на предвиденото за конкретното нарушение.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

Предвид липсата на претенции от ответника за присъждане на направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/23.10.2023 г., постановено по АНД № 647/2022 г. по описа на Районен съд – Карлово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: