РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23. 12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично съдебно заседание на 16 декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА административно
дело № 661 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
Г.П.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 20-1275-000527 от 04.08.2020
г. на ВПД Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, с която е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил „АУДИ А 4“ с рег. № Р*****РА, цвят зелен металик, рама № WAUZZZ8DZWA110410 за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на изземване на 2 броя
рег. табели и СРМПС част II.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена при неспазване на изискванията за форма, в
противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта
на закона.
Претендира се отмяната на оспорената заповед.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството –
Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, не изразява становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000527 от 04.08.2020
г., ВПД Началникът на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Велико Търново е
наложил на Г.П.Г. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС - – лек автомобил
„АУДИ А 4“
с рег. № Р***РА, цвят зелен металик, рама № WAUZZZ8DZWA110410 за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на изземване на 2 броя
рег. табели и СРМПС част II (л. 7 от адм. дело № 696/2020 по описа на АдмС – Велико Търново).
За да наложи
тази мярка, административният орган е взел предвид, че Г.П.Г., в качеството си
на собственик на лек автомобил „АУДИ А 4“ с рег. № Р***РА, цвят зелен металик, рама № WAUZZZ8DZWA110410, е допуснал на 25.05.2020 г., около 09:25 часа в гр. Велико Търново, на
ул.„Георги Измирлиев“ до дом № 13 в посока към ул. „Н. Габровски“ посоченият автомобил,
негова собственост, да бъде управляван от Н. Г. ***, след като това лице е
било лишено от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен ред.
В ЗППАМ изрично
е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН серия „Д“ № 500629/2020 г.
Същият е представен по делото (л. 8 от адм. дело № 696/2020 по описа на АдмС –
Велико Търново).
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1275-000527 от 04.08.2020 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, т. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, като административният орган е
определил срока на действие на ПАМ на минимума от 6 месеца.
По делото са представени писмени доказателства, от които по несъмнен начин
се установява, че с влязла в сила на дата 12.02.2020 г. Присъда № 6 от
27.01.2020 г., постановена по НОХД № 462/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе
Н. Г.Г. на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 343г от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на две години /чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години/ и
на лишаване от право да управлява МПС за срок от три години (л. л. 13 - 17 от
адм. дело № 696/2020 по описа на АдмС – Велико Търново). По повод на
изпълнението на наложеното кумулативно наказание по чл.343г от НК е представено
и писма от ОП-Русе до началник сектор ПП при ОДМВР-Русе за зачитане на датата
на влизане в сила на посочената присъда -12.02.2020г., както и за приложението
на чл.59 ал.4 НК относно приспадане на времето, през което осъдения е бил лишен
от това право по адм.ред. /л.14-15 /, като в отговор е и писмо на л.13 за зачитане
началото на изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС от
12.02.2020г.
Не се спори ,че осъденото лице Н. Г. и жалбоподателя са в роднинска връзка-баща и
син и живеят на един и същ адрес.
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-2141 от 27.07.2017 г. на Директора
на ОД на МВР – Велико Търново, с която той е оправомощил длъжностни лица, които
да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, между които по т. 1.2 и Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към Областната дирекция. Заповедта е издадена на основание чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните
работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторно известно, че
с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като
служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Велико
Търново, с горецитираната заповед е
делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,
вкл. и на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново (л. л. 9 и 10
от адм. дело № 696/2020 по описа на АдмС – Велико Търново).
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на заповедта
се съдържат и в АУАН серия „Д“ № 500629 от 03.08.2020 г., който изрично е
посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Няма спор и е напълно ясно кое е процесното ППС, на което
се прекратява регистрацията за срок от шест месеца на основание приложената
разпоредба.
Напълно ясно е и че процесната ПАМ се налага на
собственика на автомобила, за това че последният е бил управляван от лице,
което е било лишено от право да управлява МПС по съдебен ред.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирания в оспорената заповед АУАН дата (25.05.2020 г.) и място лицето Н. Г.Г.
е управлявало процесното МПС, след като това лице е било лишено
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен ред с влязла в сила на дата 12.02.2020г.
Присъда № 6 от 27.01.2020 г., постановена по НОХД № 462/2019г. по описа на
Окръжен съд – Русе; управляваният от него автомобил е собственост на Г.П.Г.,
който е негов баща, като по отношение на него е приложена ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС.
За поведението на водача Н. Г.Г., както беше посочено и по-горе, е бил
съставен от компетентно длъжностно лице АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. А противно
на така установеното и в проведеното съдебно производство не се доказва.
Релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ изцяло се
потвърждават от събраните по делото доказателства, като не са ангажирани
такива, които да ги опровергават. Следва да се има предвид, че при наличието на
уредените от разпоредбата материалноправни предпоставки, административният
орган е длъжен да приложи ПАМ. В този смисъл органът действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в
движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект
на мярката.
В конкретната хипотеза мярката е насочена към собственика на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водача, респ.
водача, който не е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, след като същото е
било лишено от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен ред.
За да
бъде приложена процесната принудителна мярка законът не изисква установяване и
то от административния орган, на обстоятелството, че собственикът на автомобила
е знаел, че водачът, който е управлявал автомобила му, е бил лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен ред.
Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на автомобил да предприеме съответните
мерки автомобилът
му да бъде управляван само на
правоспособни водачи, респ. такива, които не са лишени от това право по
съдебен или административен ред. Нормата на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП е категорична ПАМ – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство се прилага по отношение на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, респ. не е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. Само
ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и
съгласието на собственика, не следва да бъде прилагана ПАМ по чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
В случая жалбоподателят и лицето, което е управлявало неговия автомобил са
баща и син. Жалбоподателят не твърди, че автомобилът му е бил управляван от
неговия син без неговото знание и съгласие, а само, че не е доказано, че е
знаел, че лицето, което е управлявало автомобила е било лишено от това право по
съдебен ред.
Субективният елемент на умисъл – че съзнателно не е попречено
автомобилът да бъде управляван от лице, за което се знае,
че е лишено от това право по съдебен ред - не е
обвързан с налагането на ПАМ, за разлика от
административнонаказателната отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Следва да се прави разграничение между
административното производство по налагане на ПАМ, където не е необходимо
установяване на такъв субективен елемент, от производството по налагане на
административно наказание за извършено административно нарушение, където следва
да бъде доказвано наличието и на субективната състава на конкретно
административно нарушение.
За пълнота следва да се посочи също така, че извън правната и житейска
логика е възражението на жалбоподателя, че не е знаел към 25.05.2020 г., че
лицето управлявало автомобила му, което е негов син, е било лишен от това право
по съдебен ред, а и на водача (вж. АУАН серия „Д“ № 500629/2020 г.), че към
25.05.2020 г. Н. Г. „не е бил уведомен, че няма книжка и че бил уведомен на
22.06.2020 г. и предал същата на 23.06.2020 г.“. В конкретния казус Н. Г. е
управлявал автомобила на дата 25.05.2020
г., след като още на 12.02.2020 г.
присъдата, с която е осъден на лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години, е влязла в сила. Срокът на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
което му е било наложено с тази присъда, е започнал да тече от влизането на
присъдата в сила, по арг. на чл. 49, ал. 3 от НК и от този момент лицето няма
право да управлява моторно превозно средство за съответния срок, а не от
момента, когато му бъде отнето СУМПС (чл. 20, т. 1 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина). Нещо повече присъдата винаги се обявава публично и в присъствието на
осъденото лице и нейното узнаване както и необжалването й ,респ.влизането в
сила са известни на водача, а с оглед и на родствената пряка връзка и на жалбоподателя.
В тази връзка по-късното изпълнение на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС, при положение ,че СУМПС не е било предварително иззето, а е
затечето начало на изтърпяване от влизане в сила на присъдата, е без отношение
към казуса. Началото на изпълнение на дадено наказание има отношение само
относно прилагане института на давността в НК, но не и по отношение на
субективната страна, а именно както управление на МПС след лишаване по съдебен/
адм.ред, така и относно обективната отговорност на собственика на МПС,
допускайки лишено от право лице да управлява собствения му автомобил.
В случая за начало на изпълнение на процесната заповед следва да се има
предвид датата на издаването й, тъй като действията по изземване на табелите и
СРМПС са начин на изпълнение на заповедта, но не касаят налагането й, по
аргумент на чл.172 ал.4 ЗДвП и в тази връзка бездействието на органите на ПП не
следва да бъдат адмирирани, тъй като неизпълнението на задълженията им по
посочената норма не може да бъде прилагано във вреда на лицето.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1275-000527 от 04.08.2020
г. на ВПД Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, не са допуснати нарушения, които да
съставляват основания за отмяната й.
Определеният от органа срок на мярката - 6 месеца е минималният, предвиден
от законодателя.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.П.Г. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000527 от 04.08.2020
г. на ВПД Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, с която е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил „АУДИ А 4“ с рег. № Р***РА, цвят зелен металик, рама № WAUZZZ8DZWA110410 за срок от 6 (шест) месеца
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: