Решение по дело №737/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3238
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20241110200737
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3238
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110200737 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Ш. чрез процесуалния си
представител срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
4002048, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП
на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 600 лв., на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП. Твърди, че при издаването му били
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон –
констатациите в електронния фиш не отговаряли на фактическите
обстоятелства. Моли съда да отмени Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № 4002048 като неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на евентуално
заплатеното възнаграждение за адвокат.
1
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу обжалвания електронен фиш е депозирана в срок. В
случая жалбоподателката А. Б. Ш. е упражнила законоустановеното си право
да сезира съда, като депозира въззивната жалба, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 22.09.2020г., в 13,09 часа, А. Б. Ш. управлявала лек автомобил
„Ауди С7“, с ДК № СВ3062НН, в гр.София, по Околовръстен път, срещу
РИНГ МОЛ, с посока на движение от бул.”Александър Малинов” към
бул.”Симеоновско шосе”, като се движила със скорост от 129 км/ч - над
разрешената скорост на това място от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 за
населено място. Скоростта на движение била установена с автоматизирано
техническо средство – АТСС TFR1-М 653, записващо и заснемащо дата,
скорост, час и регистрационен номер на автомобила. Въз основа на изготвения
снимков материал СДВР издал Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№ 4002048, с който на жалбоподателката била наложена глоба в размер на
600лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
2
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС TFR1-М 653 е преминала проверка, видно от
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 и Протокол за проверка № 9-3819 /25.10.2019г. на Български
институт по метрология.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил, както и
пътен знак В-26, сочещ ограничение на скоростта от 80 км/ч.
.
Видно от снимковия материал, фактическата скорост на процесния
автомобил е била 133 км/ч. В слуая административнонаказващият орган е
определил правилно приспаднатия толеранс като е посочил приетата скорост
на движение – 129км/ч.
Установена е скорост на движение с 49 км/ч повече от позволената
скорост от 80 км/ч. като лекият автомобил е заснет като единствено МПС към
момента на отчитане на скоростта и липсват заснети други МПС.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство,
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Видно от разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП,
санкцията за констатираното нарушение е в размер на 400 лв. Определяйки
административната санкция в размер на 600 лв., СДВР е приложила правилно
3
закона.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ЕФ –
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение, същата е основателна.
Жалбоподателката следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4002048, издаден от СДВР, с който на А. Б. Ш. от с.Панчарево, ул.“Карачаир“
/“Косанин дол“/ № 20, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 600лв., на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Б. Ш. от с.Панчарево, ул.“Карачаир“ /“Косанин дол“/ №
20, да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Ш. чрез процесуалния си
представител срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
4002048, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП
на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 600 лв., на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП. Твърди, че при издаването му били
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон –
констатациите в електронния фиш не отговаряли на фактическите
обстоятелства. Моли съда да отмени Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № 4002048 като неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на евентуално
заплатеното възнаграждение за адвокат.
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу обжалвания електронен фиш е депозирана в срок. В
случая жалбоподателката А. Б. Ш. е упражнила законоустановеното си право
да сезира съда, като депозира въззивната жалба, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 22.09.2020г., в 13,09 часа, А. Б. Ш. управлявала лек автомобил
„Ауди С7“, с ДК № ****, в гр.София, по Околовръстен път, срещу РИНГ
МОЛ, с посока на движение от бул.”Александър Малинов” към
бул.”Симеоновско шосе”, като се движила със скорост от 129 км/ч - над
разрешената скорост на това място от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 за
населено място. Скоростта на движение била установена с автоматизирано
техническо средство – АТСС TFR1-М 653, записващо и заснемащо дата,
скорост, час и регистрационен номер на автомобила. Въз основа на изготвения
снимков материал СДВР издал Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№ 4002048, с който на жалбоподателката била наложена глоба в размер на
600лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
1
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС TFR1-М 653 е преминала проверка, видно от
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 и Протокол за проверка № 9-3819 /25.10.2019г. на Български
институт по метрология.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил, както и
пътен знак В-26, сочещ ограничение на скоростта от 80 км/ч.
.
Видно от снимковия материал, фактическата скорост на процесния
автомобил е била 133 км/ч. В слуая административнонаказващият орган е
определил правилно приспаднатия толеранс като е посочил приетата скорост
на движение – 129км/ч.
Установена е скорост на движение с 49 км/ч повече от позволената
скорост от 80 км/ч. като лекият автомобил е заснет като единствено МПС към
момента на отчитане на скоростта и липсват заснети други МПС.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство,
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Видно от разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП,
санкцията за констатираното нарушение е в размер на 400 лв. Определяйки
административната санкция в размер на 600 лв., СДВР е приложила правилно
2
закона.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ЕФ –
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение, същата е основателна.
Жалбоподателката следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.

3