РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Ямбол, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330102432 по описа за 2021 година
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД
чрез пълномощник адв. В.Г. от ***АК против Й. К. И. от гр. С. С исковата молба се твърди,
че ответницата е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с ищеца по сключени
договори, както следва: договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. за мобилен телефонен
номер ***, с избран абонаментен план Тотал 18,99 и допълнително споразумение от
07.01.2019 г., както и с договор за лизинг от 07.01.2019 г., по силата на който на
ответницата е предоставено мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 8.49 лв. Сочи се, че за потребените от
абоната-ответник услуги за периода 25.05.2019 г. до 24.07.2019 г. ищецът е издал фактура
№ *** г. и фактура № *** г. Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни
абонаменти, съобразно ползваните от него услуги в общ размер на 233.96 лв. Сочи се, че
ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответницата, по което е образувано ч.гр.д. № *** г. Твърди се, че заповедният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение връчено на ответницата при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, с което по същество ищецът обоснова правният си интерес от
предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на
233.96 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
1
потребление на мобилни услуги по договори с абонаментни №№ ***, за които са издадени
процесните две фактури за периода от 25.05.2019 г. до 24.07.2019 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумата, както и да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 135.84 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.01.2019 г., както
и да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
349,38 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 07.01.2019 г. за мобилен номер ***.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответницата назначен от съда, с който иска се оспорва като неоснователен. Оспорват се
изцяло предявените срещу ответницата искове по основание и размер и се претендира от
съда да постанови решение, с което да отхвърли същите.
Твърди се, че ответницата не дължи сумите посочени в ИМ. Сочи се, че в ИМ не се
посочва за кой период са претендираните вноски досежно сумата в размер на 135.84 лв. и в
какъв размер е всяка една от тях. Поддържа се, че ответницата не дължи неустойка. Сочи се,
че ДТ се дължи за всеки иск поотделно, но не и в съвкупност.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД – гр. София, редовно призован за съдебно заседание,
не изпраща законен представител, не се явява и процесуален такъв. По делото преди
съдебно заседание е постъпила молба, с която по същество се поддържа исковата претенция.
Претендират се разноски.
За ответницата Й. К. И., се явява в качеството на особен представител назначен от съда
адв. П.Г. от АК- гр. Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че
предявените искове са неоснователни и недоказани на съображенията изложени в отговора
на исковата молба.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на
19.04.2021 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Теленор България" ЕАД
срещу длъжника-ответник Й. К. И., за сумата от 719,18 лева, от които: 233,96 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги; 135,84 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и 349,38 лева,
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Заповедният съд е уважил
това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и
на основание и в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за
2
установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за
изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил по
ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС писмени доказателства, от които се установява, че на
12.09.2017 год. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с абонаментен
план Тотал 18.99, със стандартен месечен абонамент – 18.99 лева на месец, и с първоначален
срок на договора: 24 месеца, считано от 12.09.2017 год. Страните са уговорили още, че след
изтичане на първоначалния срок договора се превръща в безсрочен. С договора страните се
съгласили, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора и
приложимите общи условия, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на
договора, а в случаите, в които е предадено устройство и разликата между цената на
предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на
оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. Ответника-
потребител е подписал и декларация, че са му предоставени Общите условия на ищеца-
оператор, както и информация по чл.4, ал.1 ЗЗП. На 07.01.2019 год. между страните било
сключено допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, с който бил
изменен абонаментния план, а именно Тотал 30.99, с допълнителни 6000МВ. Същото било
сключено за срок от 07.01.2019 год. до 07.01.2021 год. Страните уговорили, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора и приложимите общи условия,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план от прекратяване до изтичане срока на договора,
като максимални размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. На същата дата 07.01.2019 год. страните сключили и
договор за лизинг, с който ищеца предоставил за временно и възмездно ползване на
ответника мобилно устройство, а ответника лизингополучател се задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 357,27 лева с ДДС. Договора бил сключен за срок от 23 месеца,
при уговорени между страните лизингови вноски, в размер всяка от тях: първоначална в
размер на 180 лева и 23-ри вноски по 8.49 лева с ДДС. Ответницата и приела и общите
условия на ищеца-оператор.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с
правно основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна
в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна
възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника
в заповедното производство.
По делото се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни
3
правоотношения, като не се установява ответника да е изпълнил задълженията си по
сключените от него договори за мобилни услуги и за получените лизингови вещи, а именно
да плаща в срок дължимите суми по тях съгласно сключените договори. Липсват данни
ответника да е върнал лизинговата вещ. Поради което и в този смисъл съдът намира, че
ищецът валидно е упражнил правото си едностранно да прекрати сключените между
страните договори. Начислената от него неустойка за предсрочно прекратяване на договора
е в съответствие с договореното между страните и кореспондира с гаранционно
обезпечителната функция на неустойката.
Ето защо и с оглед представените писмени доказателства съдът намира за доказани по
основание и размер исковете на ищеца, поради което и следва същите да бъде уважени.
По разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно
деловодни разноски се явява основателно, които видно от представените доказателства са:
205,00 лева в заповедното производство, от които: 25,00. – държавна такса и 180,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, и 605,00 лева в исковото поризводство, от които
125,00 лв. – държавна такса; 180,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00
лева - за особен представител на ответника, или общо разноски в заповедното и исковото
производство в размер на 810,00 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника по
делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с
чл.79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, по отношение на Й.К. Й. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“***“ № ***,
че към нея съществува изискуемо вземане на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
в размер на 233.96 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор с обонаментен № ***, за които са издадени
фактури № *** год. и № *** год., за периода от 25.05.2019 г. до 24.07.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
19.04.2021 год., до окончателното плащане на сумата, сумата в размер на 135.84 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.01.2019 г., и
сумата от 349,38 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 07.01.2019 г. за мобилен номер ***, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***год. по ч. гр. дело №
***год. по описа на Районен съд Я.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, Й.К. Й. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“***“ №
4
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 810,00 лева – общо разноски в заповедното
и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5