СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 3709 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № ІІ-75-140/06.12.2016г. по гр.д.№
19743/2013г. по описа на Софийски районен съд 75 състав е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ***, против Н.В.И., ЕГН **********,
адрес ***, че Н.В.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 415, ал.1 от ГПК
сумата от 1522,54 лева представляваща стойността на потребена топлинна енергия
за периода от м.09.2009г., до месец 04.2012г. за топлоснабден имот апартамент
5, находящ се в гр. София ж.к. ***********, ведно със законната лихва считано
от 30.10.2012г. до окончателното и изплащане като искът е отхвълен за разликата
до пълния предявен размер от 2798,69 лева като погасен о давност за периода
м.06.2007г., до м.09.2009г. а за сумата от 10,20 лв. като неоснвателен.
Ответницата е осъдена и за сумата от 216,02 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за перидоа 01.11.2009г. до
04.09.2012г. като искът е отхвърлен до пълният му предявен размер от 716,07
лева за периода от 31.07.2007г. до 01.11.2009г. като погасен по давност. С
решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД искове срещу А.С.П., ЕГН **********, и Н.С.П., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес *** искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД
както следва по отношение на А.С.П. за сумата от 932,90 лева главница за
периода от м.06.2007г. до м.04.2012г. и сумата от 238,69 лева лихва за забава
за периода 31.07.2007г. – 04.09.2012г. и
по отношение на Н.С.П. за сумата от 932,90 лева главница за периода от
м.06.2007г. до м.04.2012г. и сумата от 238,69 лева лихва за забава за периода
31.07.2007г. – 04.09.2012г. С решението е прекратено производството по
отношение на предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.С.П., ЕГН *********, с адрес ***
иск с правно основание чл. 422, ал.1 във
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумите от 932,90 лева главница за
периода от м.06.2007г. до м.04.2012г. и сумата от 238,69 лева лихва за забава
за периода 31.07.2007г. – 04.09.2012г. като недопустим. С решението е
разпределена и отговорността за разноски.
Решението е постановено при участието на третото
лице помагач на страната на ответника – „Н.И.“ ООД.
Срещу решението в частта му в която са отхвърлени
исковете, предявени срещу А.С.П. и Н.С.П. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно в обжалваната
му част като съдът неправилно е отхвърлил исковете срещу двамата ответници, тъй
като те са приели наследството, а отказа е направен едва след започване на
заповедното производство. Сочи че с депозирания отказ съдът е следвало да
предостави възможност да страната да определи отговорността на ответниците,
които не са се отказали от наследството. Ето защо моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго с което исковете се уважават.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от Н.С.П., с който взема становище за нейната неоснователност.
Третото лице помагач „Н.И.“ ООД не взема
становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се посочи следното:
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Безспорно е във въззивното производство, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Не е спорно в въззивното производство, че до
процесния имот е доставяна топлинна енергия.
Първият спорен въпрос е дали ответниците А.С.П. и
Н.С.П. имат качеството на потребители.
Според задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017
г., ОСГК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложено от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР - чл. 150, ал. 1
ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми
от ЗЕ /чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират страните
по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ
страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият
клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012
г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия
за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ
(отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006
г. /.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради
с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ,
така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл.
138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично известни общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Видно от представените по делото доказателства с
договор за продажба на държавен недвижим имот, процесният недвижим имот с адрес
гр. София ж.к. *********** ап.5 е бил придобит от Н.В.И. и С. Д.П.. С. П.
починал на 13.09.1995г. и оставил наследници съпругата си Н.В.И. и децата си А.С.П., Н.С.П. и Д.С.П..
Видно от представените два броя съдебни удостоверения А.С.П. и Н.С.П. са
депозирали откази от наследство на 11.06.2013г.
Отказът от наследство е едностранно изявление, за
което ЗН предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание,
действие и последици. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие
от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС и са безусловни и
неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН., поради което е недействителен отказът
от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или
чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това.
С вписване на валидно направения пред районния
съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на
наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той
не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като
отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този
смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86 г. на ОСГК
на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на
починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това
качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията
възникващи във връзка с наследството /в този смисъл и Решение № 145 от
23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК/.
Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на
оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на
останалите наследници. Същевременно отказът от наследство уголемява дяловете на
останалите наследници към датата на откриване на наследството, а не към датата
на отказа от него /така Решение № 276 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6413/2007 г., I г. о., ГК/. Този извод следва и от посочените по-горе
разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86 г. на ОСГК на ВС на
НРБ, съгласно които няма период, в който отказалият се от наследството да е бил
наследник и след това поради отказа си да е престанал да бъде наследник. Поради
тази причина, извършеният от А.С.П. и Н.С.П. отказ от наследство е уголемил делът
на останалия наследник към датата на откриване на наследството.
В случая не се установява ответниците несъмнено
да са манифестирали волята си да упражнят правото си на наследяване като
приемат откритото наследство.
От гореизложеното следва извода че двамата
ответници А.С.П. и Н.С.П. не са придобили дял в собствеността на процесния имот
и с това не са придобили качеството на потребители.
Неоснователно е в тази връзка оплакването във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд е следвало да дава възможност на
ищеца да предприеме процесуални действия спрямо наследниците, чиито дял се
увеличава при отказа от наследство, тъй като в случая не се касае за
конституиране на наследниците на починал в хода на производството длъжник или
за наследствени задължения.
Ето защо при съвпадение на изводите на двете
съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а
жалбата следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските.
При този изход на производството жалбоподателят
няма право на разноски.
Право на разноски имат въззиваемите, но те не са
претендирали разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № ІІ-75-140/06.12.2016г. по гр.д.№ 19743/2013г. по описа на Софийски
районен съд 75 състав в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на третото
лице помагач на страната на ответника – „Н.И.“ ООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.