РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Добрич, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Ив. М.а
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. М.а Административно наказателно
дело № 20243230200570 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Г. Р. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „.....” №
..., депозирана чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 23-
0255-000548, издадено на 05.01.2024 г. от Началник Второ РУ към ОД на МВР
гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска наказателното постановление като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и
изразеното чрез процесуалния му представител становище, в съдебно
заседание, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения
14-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
1
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган,
в присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно връчен, като
съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в
присъствие на двама свидетели, които са посочени като очевидци на
нарушението и присъствали при съставяне на акта.
НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентен административно-наказващ орган.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
От фактическа страна се установи следното:
На 13.12.2023 г. св. Н. Б., св. Д. М. и св. Г. С. - полицейски служители
във Второ РУ - Добрич, изпълнявали служебните си задължения, като
обхождали обслужвания от тях район с патрулен автомобил, управляван от св.
Б.. Докато пътували по път II-71, преди кръстовището с общински път за с. М.,
в посока гр. С., забелязали движещ се срещу тях л. а. марка „....“, модел „...“, с
peг. ..., з. цвят.
Свидетелите решили, че процесният автомобил се управлявал от
жалбоподателя Р. Г. Р., когото познавали отпреди и знаели, че бил с отнето
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Тогава св. Б.
сменил посоката на движение на служебния автомобил, завил в обратна
посока и последвал л. а. марка „....“, модел „...“, с peг. ....с включен звуков и
светлинен сигнал.
Л. а. марка „...“ с peг. ... обаче ускорил скоростта си на движение и на
разклона за с. Миладиновци рязко завил вдясно в посока селото, след което
полицейските служители го изпуснали от поглед.
Тъй като смятали, че водач на горния автомобил е Р. Р., полицейските
служители извършили проверка по черни пътища, но автомобилът не бил
установен.
След около час и половина посетили дома на Р. в с. К.и го намерили там.
Разговаряли с него, като той отрекъл да е управлявал автомобила. Този ден на
Р. била връчена покана да се яви в районното управление за съставяне на
АУАН.
При гореописаната фактическа обстановка на 14.12.2023 г. св. Б.
образувал против Р. Г. Р. административно-наказателно производство, като
съставил АУАН сер. GA, № ..., с който вменил на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 103, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 13.12.2023
г. около 13.45 ч. път II-71, около 400 м. преди кръстовището с общински път за
с. К. управлявал л. а. марка „...” с рег. ...., като след подаден звуков и светлинен
сигнал от патрулен автомобил, ускорява скоростта, не спира и се укрива.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган
2
издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа
обстановка, квалифицирал извършеното деяние по чл. 103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Против Р. на 23.01.2024 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК било
образувано и досъдебното производство № 353/2023 г. по описа на Второ РУ -
Добрич, пр. пр. № 292/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич за
това, че на 13.12.2023 г., по път II-71, преди кръстовището с общински път за
с. М., в посока гр. С., управлявал моторно превозно средство в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство - ЗППАМ № 22-
0851-000488/20.12.2022 г., издадена от СПП при ОД МВР - Добрич, влязла в
сила на 03.01.2023 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК.
Така образуваното производство против Р. обаче било прекратено с
Постановление на Районна прокуратура Добрич от 17.12.2024 г., тъй като
авторството на деянието не може да бъде доказано по безспорен и несъмнен
начин, тъй като липсват годни доказателства да обосноват единствен и
непротиворечив извод относно съпричастността на конкретно лице в
извършване на деянието и по-конкретно дали Р. или друго лице е управлявало
на 13.12.2023 г. л. а. марка „...“, модел „...“, с peг. ....
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от
приобщените по надлежния ред гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на полицейските служители – св. Б., св. М. и св.
С., лекият автомобил бил управляван от Р. Р.. На процесната дата обаче те не
са го спрели за проверка и лицето е било установено след известно време в
дома си.
В хода на съдебното производство по делото е допуснат до разпит в
качеството на свидетел Р. В. Г., който посочил, че на процесната дата и час той
е управлявал горепосочения лек автомобил.
Тази теза (че не е управлявал той) жалбоподателят е изложил още в
дозираните пред полицията възражения, след което е доразвил в жалбата си,
както и в показанията, дадени в хода на образуваното досъдебно производство.
Тези твърдения са били подкрепени при разследването по делото и от
разпитаните лица М. Д. – раб. на Г., и С. А. – пр. на Р., който посочили, че на
процесната дата л. а. марка „...“, модел „....“, с peг. ... е бил управляван от Р. Г.
При така направения анализ на доказателствата съдът намира, че от
събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства не може да се
установи по безспорен и категоричен начин кое лице е управлявало л. а. марка
„...“, модел „...“, с peг. ...
Макар полицейските служители да потвърждават изложените в АУАН
обстоятелства, съдът вземайки предвид, че по делото са били събрани
3
доказателства и в ущърб на повдигнатото с АУАН обвинение, то не би могло
да се приеме по безспорен и категоричен начин, че Р. е автор на вмененото му
нарушение. И доколкото всяко съмнение следва да се тълкува в полза на
наказаното лице, съдът приема за недоказано описаното административно
нарушение.
Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи
извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган,
съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание, без да е доказано осъществяването
състава на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с
принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/.
Така при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна
невъзможност да се преодолее констатираното противоречие.
Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на
деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН, като е наложил административно наказание на жалбопдоателя, без да е
установил по безспорен начин извършеното нарушение.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия.
С оглед крайния изход на делото и направеното от пълномощника на
въззивника своевременно искане за присъждане на разноски съдът счете, че
такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК.
По делото няма направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на административно-наказващия орган.
Поради това, следва на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1
АПК, Второ РУ при ОД на МВР-Добрич да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя парична сума в размер на 600 лв., представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар по АНД № 570/2024 г. по описа на РС -
Добрич.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0255-000548, издадено на
05.01.2024 г. от Началник Второ РУ към ОД на МВР гр. Добрич, с което на Р.
Г. Р. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „....” № ..., за нарушение по чл. 103 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Второ РУ на ОД на МВР Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р.
ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „Захари С.” № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 1, сумата
от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5