№ 125
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Частно наказателно дело №
20235300200188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК.
С постановление от 11.01.2023г., постановено по преписка №
969/2023г., Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е прекратила на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по
досъдебно производство – сл. дело № 23/2011г. по описа на ОСО при ОП –
Пловдив, водено за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Постъпила е жалба срещу горния прокурорски акт от Т. Т. – Л. – гл.
юрисконсулт в ТД на НАП – Пловдив като пълномощник на министъра на
финансите с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Прави се искане за неговата отмяна и връщане делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагане на закона.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление, намира и приема за
установено следното:
Жалбата на Т. Т. – Л. – гл. юрисконсулт в ТД на НАП – Пловдив е
подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване прокурорски акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Досъдебно производство – сл. дело № 23/2011г. по описа на ОСО при
ОП – Пловдив е образувано с постановление на Окръжна прокуратура – гр.
Пловдив на 08.02.2011г. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за
това, че за това, че в гр.Пловдив в качеството си на *** на „Алопластинвест“
ЕООД гр.Пловдив в периода м.март 2007 г. – 31.10.2008 г. е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери —
242 414,70 лв., като е съставил и използвал документи с невярно съдържание
и е приспаднал неследващ се данъчен кредит. На 22.02.2011г. към
наказателна отговорност е привлечен обв. П.П.П..
1
С атакуваното постановление от 11.01.2023г. прокурорът при ОП –
Пловдив е отменил постановлението на следователя от 22.02.2011г., с което
обв. П.П.П. е бил привлечен към наказателна отговорност. Той е приел, че
към онзи момент не са били налице основанията на чл. 219, ал. 1 от НПК –
наличие на достатъчно доказателства за привличане на конкретно лице и в
частност на обвиняемия към наказателна отговорност. Той е посочил, че това
постановление на следователя е незаконосъобразно, доколкото привличането
към наказателна отговорност е станало само въз основа на съобщение на НАП
– Пловдив и приложените материали, без да са били събрани към онзи
моменти всички останали доказателства – разпити на свидетели, изготвяне на
експертизи и изискване на документи. Постановлението на ОП – Пловдив от
11.01.2023г. в частта, с която е отменено постановлението на следователя от
22.02.2011г. за привличане на обв. П. към наказателна отговорност не
подлежи на съдебен контрол и е влязло в сила, произвеждайки съответните
правни последици – П. не е обвиняем по делото и това постановление на
следователя, като отменено, не прекъсва обикновената 10-годишна давност за
наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.
Прокурорът при ОП – Пловдив е констатирал, че след като деянието е
довършено на 31.10.2008г. и обикновената погасителна давност не е
прекъсната, то на 31.10.2018г. тя е изтекла и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК е прекратил наказателното производство. Именно в тази част се обжалва
постановлението на ОП – Пловдив от страна на процесуалния представител
на ТД на НАП – Пловдив. Излагат се аргументи, че привличането към
наказателна отговорност на обв. П. П. е прекъснало обикновената
погасителна давност, която е 10 години, а абсолютната давност, която е 15
години не е изтекла. Твърди се, че прокурора незаконосъобразно е прекратил
наказателното производство без наличието на материалноправните
предпоставки за това. Този извод на жалбоподателя не може да бъде споделен
от съда. В правомощията на прокурора е да реши дали да привлече към
наказателна отговорност определено лице и за какво престъпление. Това
правомощие на прокурора не подлежи на съдебен контрол. Разследващите
органи извършват процесуално-следствени действия под ръководството и
надзора на прокурор и той може да отменя техните актове, които счита за
незаконосъобразни и за които това е предвидено в НПК. В случая прокурорът
е упражнил това свое правомощие и е отменил постановлението на
следователя за привличане на обвиняем от 22.02.2011г. на П. като
незаконосъобразно. След като това постановление е отменено, то не може да
произведе правните последици, доколкото П. няма качеството на обвиняем, за
да бъде прекъсната давността за наказателно преследване. А в тази част
постановлението на ОП – Пловдив не подлежи на съдебен контрол. В
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява единствено
постановлението в частта, с която се прекратява наказателното производство.
В тази част съдът намира, че постановлението на ОП – Пловдив е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Действително на 31.10.2018г. е
2
изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК десетгодишна давност за
наказателно преследване и след като по делото няма привлечено лице в
качеството на обвиняем, тази давност не е прекъсната, за да тече нова
давност, респ. да се приложи по-дългата абсолютна давност от 15 години.
Впрочем, дори условно да се приеме тезата на жалбоподателката, че
отмененото постановление на следователя от 22.02.2011г. е прекъснало
обикновената давност за наказателно преследване, то от тази дата е започнала
да тече нова 10-годишна давност и тя също е изтекла на 22.02.2021г., тъй като
не са извършени други действия, прекъсващи давността – ново привличане,
внасяне на обвинителен акт, разглеждане на делото от съда, респ.
постановяване на осъдителна присъда. Ето защо съдът намира, че ОП –
Пловдив правилно и законосъобразно е прекратила наказателното
производство поради изтичането на давността за наказателно преследване.
Макар и постановлението да не се атакува в останалата част, за
изчерпателност следва да се посочи, че преди прокурорът да прекрати
наказателното производство е изпълнил указанията, дадени в предходно
отменително определение на Апелативен съд – Пловдив по ВЧНД №
479/2021г. и е назначил арбитражна експертиза, заключението на която е
затвърдило изводите на прокурора и за несъставомерност на деянието. Изцяло
се споделят изводите на прокурора за липса на осъществен състав на
престъпление и същите няма да бъдат преповтаряни. В резюме – след като чл.
85 от ЗДДС е бил изменен от 01.01.2009г. и се е прилагал и за предходните
2007г. и 2008г., доколкото в старата си редакция е противоречал на чл. 203 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на
данъка върху добавена стойност, то е следвало на „Алопластинвест“ ЕООД да
бъде намален начисленият ДДС по протоколите по чл. 117, включени в
дневниците на продажбите. Намалението на начисления ДДС е в размер,
равен на отказания данъчен кредит. И след като не е дължим данък след това
приспадане на начисления ДДС, то правилно прокурорът е преценил, че не е
извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. При липса на
съставомерно деяние правилно прокурорът е прекратил наказателното
производство.
С оглед на горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 11.01.2023г., постановено по
преписка № 969/2023г., Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е прекратила на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното
производство по досъдебно производство – сл. дело № 23/2011г. по описа на
ОСО при ОП – Пловдив, водено за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
3
Апелативен съд – Пловдив.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4