Протокол по дело №224/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 292
Дата: 10 юни 2024 г. (в сила от 10 юни 2024 г.)
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20245001000224
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 292
гр. Пловдив, 10.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. П.а-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно
търговско дело № 20245001000224 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

За жалбоподателя-ищец „Б. И.“ ООД, редовно призован, се явяват
управителят П. П. и адв. Н. П., с пълномощно, приложено към делото.
За жалбоподателя-ответник „З. У.“ АД, редовно призован, се явява адв.
Г. П., преупълномощен от Адвокатско дружество „Т. и Б.“, с пълномощно от
днес, което представя.
Въззиваемата страна „О И“ ЕАД, редовно призована, не изпраща
представител.
Адв. П.: Нямаме възражения - да се даде ход на делото.
Адв. П.: Също считам, че няма пречка по хода на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 265778/14.12.2023 г. от „Б. И.“
1
ООД, подадена по куриер на 13.12.2023 г. чрез пълномощниците адв. Н. Г. и
адв. Н. П. против Решение № 260057 от 20.11.2023 г., изменено в частта му за
разноските с Определение № 260055 от 31.01.2024 г., постановено по т.д.
№42/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от него против „З. У.“ АД в качеството му на
застрахован по сключен между страните договор от 21.01.2019 г. за
имуществена застраховка по отношение на машина за нарязване на месо
поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019 г. и тотална
щета, искове за заплащане на остатък от застрахователно обезщетение в
размер на 43950,03 лв., както и на обезщетение в размер на 4285,13 лв. за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
31.01.2020 г. до сезиране на съда на 18.01.2021 г., както и след това до
изплащане на сумата. Изложени са подробни доводи за неправилност на
решението в обжалваната му част поради нарушения на материалния закон,
съдопроизводствените правила и липса на мотиви във връзка с
материалноправната легитимация на ищеца и се претендира за отмяната му
относно нея и уважаване на предявените преки искове, както и за присъждане
на направените пред инстанциите разноски.
Ответникът по жалбата „З. У.“ АД е депозирал чрез пълномощниците
адв. К. Т. и адв. Б. Б. писмен отговор на същата с подробни съображения за
нейната неоснователност в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд,
а в случай, че те не бъдат възприети и се приеме, че жалбоподателят има
правото на лично основание да получи застрахователното обезщетение, се
поддържат всички наведени доводи за наличие на основание за намаляване на
застрахователното обезщетение, предвид неполагане на дължимата грижа по
опазване на застрахованото имущество, и се заявява искане за допускане на
неправилно отказаната от първоинстанционния съд повторна комплексна
пожаро-техническа експертиза със задачи, по които е работила
първоначалната. Претендира се за потвърждаване на решението в
обжалваната му част и за присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
Против същото решение е подадена по куриер на 11.01.2024 г. и
въззивна жалба вх. № 260177 от 12.01.2024 г. от ЗК “У.“ АД, чрез
пълномощниците адв. К. Т. и адв. Б. Б., посредством която то се атакува в
2
частта му, с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на „О И“
ЕАД по предявените от процесуалния субституент „Б. И.“ ООД искове сумата
от 42950,03 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение
поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019 г. и тотална
щета по силата на сключен между страните договор на 21.01.2019 г. за
имуществена застраховка със застраховано имущество – машина за нарязване
на месо, както и сумата от 4223,42 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
31.01.2020 г. до сезиране на съда на 18.01.2021 г., както и след това до
изплащане на сумата. Изложени са подробни съображения за неправилност на
решението в обжалваната му част относно преценката на събраните
доказателства, приетото за установено въз основа на тях досежно част от
относимите по делото факти, и формирането на фактически и правни изводи
във връзка с обстоятелствата, при които е настъпил пожара, качеството на
кредитор на ищеца-процесуален субституент, размера на дължимия от
застрахователя остатък от застрахователното обезщетение, наличието на
основания за намаляване на застрахователното обезщетение и началната дата
на обезщетението за забава. Претендира се за отмяна на решението в
обжалваната му част и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на
направените пред двете инстанции разноски. Заявено е доказателствено
искане, идентично на формулираното с отговора на жалбата на ищеца.
Ответникът по тази жалба „Б. И.“ ООД е подал чрез пълномощниците
адв. Н. Г. и адв. Н. П. писмен отговор на същата с подробно развити в него
съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на
решението в атакуваната му част с присъждане на разноски. Възразява се по
доказателственото искане с аргумент за липса на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение при отказа му да допусне
пета експертиза, каквото и да не се навежда.
Постъпила е частна жалба вх. № 260730/22.02.2024 г. от ЗК “У.“ АД,
чрез пълномощника адв. Б. Б., против Определение № 260055 от 31.01.2024 г.
по същото дело, с което е изменено постановеното решение в частта му за
разноските относно присъдените в полза на „Б. И.“ ООД в размер над 680,96
лв. до 2045,12 лв. като неправилно и в размер над 2045,12 лв. до пълния
присъден размер от 3949,72 лв. като недопустимо по конкретно изложени
3
съображения и се претендира за отмяната, съответно обезсилването му в
посочените части.
Ответникът по частната жалба „Б. И.“ ООД е подал чрез
пълномощника адв. Н. Г. писмен отговор на същата с развити в него доводи
за неоснователността й.
По доказателственото искане на жалбоподателя-ответник за повторна
комплексна експертиза съдът се е произнесъл с определението по чл.267 от
ГПК, с което е оставил същото без уважение.
Адв. П.: Поддържаме подадената от нас въззивна жалба и поддържаме
отговорите против жалбите на другата страна.
Нямаме нови доказателствени искания и няма да сочим доказателства.
Представям списък на разноските, фактура № 119 от 06.06.2024 г. и
преводно нареждане от 06.06.2024 г.
Адв. П.: Поддържам въззивната жалба, респ. и частната жалба.
Оспорвам въззивната жалба на противната страна по изложените в
представения отговор съображения.
Нямам искания за доказателства. Представям договор за правна защита
и съдействие от 20.02.2024 г., списък на разноските, фактура от 29.02.2024 г. и
преводно нареждане от 01.03.2024 г.
Правя възражение за прекомерност.
Адв. П.: Нашето възнаграждение е по-малко от това в представения
списък на разноските.
С оглед липсата на други доказателствени искания от страните,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените днес от жалбоподателя-ищец фактура № 119
от 06.06.2024 г. и преводно нареждане от 06.06.2024 г.
ПРИЕМА представените днес от жалбоподателя-ответник договор за
правна защита и съдействие от 20.02.2024 г., фактура № 350 от 29.02.2024 г. и
преводно нареждане от от 01.03.2024 г.
ПРИЛАГА представените от жалбоподателите списъци за разноските.
4
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба по аргументи, подробно изложени в нея.
Считаме, че са застъпени аргументите на първоинстанционния съд
досежно правото на доверителя ми да предяви пряк иск в производството.
Съдът е счел, че представената по делото цесия има невъзможен предмет. За
да е налице невъзможен предмет трябва да има фактическа или правна
невъзможност, каквато липсва в случая и не сме в хипотеза на противоречие
със закона. Няма и ограничителна норма процесното вземане да бъде
прехвърлено, а също така липсват правни и фактически обективни причини
това да се случи. В случая са спазени изискванията на закона. Предметът на
цесията е точно индивидуализиран. Към момента на сключване на договора
за цесия съществува задължение за плащане на остатъка от възстановителната
стойност на вещта. Застраховката, макар и сключена в полза на
лизингодателя, не е сключена под условие, че отговорността на
застрахователя е за изплащане на задълженията по лизинговия договор. В
случая лизингодателят е продължил да се ползва от правата по процесната
застраховка по полицата, освен ако не я прехвърли, а застрахователят дължи
заплащане на пълно обезщетение до пълния му размер. Съответно, правото да
се получи застрахователно обезщетение е прехвърлимо и няма норма, която
да забранява прехвърлянето му. Достатъчно е вземането да е възникнало към
датата на сключване на договора. Цесията в случая може да прехвърли, както
иска едно лице и както намери за добре. Може да е оценяема или неоценяема,
може да е възмездна или безвъзмездна, може да е за текущи или за бъдещи
вземания. В случая няма никаква правна невъзможност това нещо да се случи.
Макар и представена по-късно, това е единствено обстоятелство по чл. 235,
ал. 3 от ГПК, което съдът трябва да вземе под внимание. В тази връзка
считаме, че цесията е валидна и действителна и няма никакво значение дали
застрахованата вещ е била прехвърлена или не, тъй като лизингодателят
прехвърля своите права по полицата, а не собствеността.
Относно представеното споразумение–изявление на лизингодателя О., в
случая по делото се установи направено волеизявление, съгласно което
правото на лизингодателя да получи застрахователното обезщетение е
доброволно прехвърлено от О. в полза на Б., като видимо сред прехвърлимите
5
права са и тези за получаване на застрахователно обезщетение, лихви,
неустойки и др. суми по полицата. В тази връзка споразумението е валидно,
сделката не е забранена от закона, не страда от пороци на волята на страните
по нея, има съгласие между страните за сключването й, както изрично
потвърждение от лизингодателя в първоинстанционното производство.
Няма порок и по отношение на каузата на самата сделка.
С оглед на това считаме, че съвсем нормално, в рамките на
процесуалната си легитимация Б. е предявил правата си в настоящето
производство.
Поради това моля да уважите въззивната жалба по изложените
съображения, а при условията на евентуалност, в случай, че прецените, че
тези аргументи не са валидни, да отхвърлите насрещната въззивна жалба и да
потвърдите решението в останалата част досежно уважената претенция по чл.
134 от ЗЗД.
Претендираме и разноски за настоящето производство, за което
представихме подробен списък, който моля да уважите.
По отношение направеното възражение за прекомерност, моля да
оставите без уважение същото, тъй като видно от представения списък,
същото е значително по-ниско от това по списъка на ЗК „У.“ АД.
При условията на равнопоставеност ние правим възражение за
прекомерност на представения списък на разноски относно претендираното
адвокатско възнаграждение, като молим същото да бъде намалено.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените постановеното
решение в обжалваната от нас част и вместо него да постановите друго, с
което да отхвърлите изцяло предявените искове.
Първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на
доказателствения материал и това е довело до формиране на неправилни
фактически и правни изводи.
Изложени са подробни съображения във въззивната жалба, сочещи на
неправилност на решението, които няма да повтарям.
В случай, че ги намерите за основателни, то моля да разгледате по
същество възражението за съпричиняване по съображения и доводи, които са
6
изложени още в отговора на исковата молба, доказани в хода на съдебното
дирене в първоинстанционното производство и подробно развити в
представените писмени бележки в раздел 4, стр. 33 и 34 от същите.
Моля относно възражението за съпричиняване да обърнете изрично
внимание на обстоятелството, че застрахователната сума, опредЕ. по реда на
чл. 400, ал. 3 от КЗ, е действителна стойност, към която действителна
стойност следва да се прибави дължимия ДДС. Безспорно по делото е, че
ищецът е търговско дружество, регистрирано по ДДС. Предвид изплатената
от застрахователя преди образуване на делото застрахователна сума, считам,
че остатъкът от 19088,90 лв. е максималният размер, който би могъл да бъде
присъден. Ето защо предвид на горното, моля да отмените решението и да
постановите друго вместо него.
По отношение на намаляване на адвокатския хонорар - съдът не е
обвързан от минималните размери, а следва да преценява фактическата и
правна сложност на делото, както и извършената от процесуалните
представители правна работа. Предвид спецификата на делото, считам, че
може да се намали претендираният от ищцовата страна хонорар.
Сдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано
от днес, т.е. до 10.07.2024 г.

Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7