№ 676
гр. Габрово, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. М. К., срещу протоколно
определение от 25.10.2022г., постановено по гр. д. 1443/2022 г. по описа
Районен съд - Габрово, с което е прекратено производството по делото. В
частната жалба се сочи, че определението за прекратяване на делото е
необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят оспорва представените в
първоинстанционното производство писмени доказателства, мотивирали
съдът да приеме, че обичайното пребиваване на детето е извън територията на
Република България. Отразената адресна регистрация на детето на
територията на гр. Палма де Майорка не обосновавала извод за това, че
детето живеело постоянно в Испания, доколкото била заявена при първото
гостуване на детето при бабата по бащина линия в съответствие с испанските
законови изисквания. Посочва се, че към момента на предявяване на исковата
претенция детето не вече се намирало в Кралство Испания.
Първоинстанционният съд не уважил доказателственото искане за изискване
на справка за съдимост за ответника Н. К., за да установи дали е в интерес на
детето да живее заедно с бащата. Както жалбоподателката, така и детето
имали настоящ и постоянен адрес на територията на гр. Габрово, като детето
от м. април 2022г. било записано в детска градина, за което се представят
писмени доказателства. През следващата учебна година за детето предстояло
да постъпи в първи клас. Въз основа на така изложените доводи
жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на Районен съд – Габрово за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба, в който се излагат обстойни доводи за правилност и
законосъобразност на обжалването определение за прекратяване. Отправя
искане за отхвърляне на депозираната частна жалба и потвърждаване на
обжалваното определение.
Настоящият въззивен съд след като прецени данните по делото и
обсъди изложените доводи и възражения на страните приема следното:
1
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния
едноседмичен срок по чл. 275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателката, ищца в първоинстанционното производство, е
предявила иск с правно основание чл. 127 СК за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето Н. К.а, определяне неговото
местоживеене при майката, определяне на подходящ режим на лични
отношения с бащата и присъждане на месечна издръжка от по 250 лв. Към
датата на предявяване на исковата претенция детето се намирало на
територията на гр. Палма де Майорка, съгласно изложените твърдения в
исковата молба и заявеното признание на факт в проведеното открито
съдебно заседание от 25.10.2022г. Съдът, като е съобразил представените от
ответната страна писмени доказателства за наличие на адресна регистрации
на детето и родителите в гр. Палма де Майорка, факта на записване на детето
в начална форма на училищно образование за учебната 2022-2023г. в гр.
Палма де Майорка, факта на издадена здравна карта на детето в Кралство
Испания, вписването му в централния регистър на чужденците, считано от
23.10.2018г. и отразените данни в изготвения социален доклад относно
местопребиваването на детето, е приел на основание чл. 8 от Регламент
№2201/2003 на Съвета на ЕС, че обичайното местопребиваване на
малолетното дете е на територията на Кралство Испания и българският съд не
е компетентен да разгледа възникналия спор за родителска отговорност.
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане №0486/08.12.2016г. Община Габрово, се установява, че П. М. К. и
Н. И. К. са родители на Н. Н. К.а.
Видно от представения легализиран превод на удостоверение за
постоянен адрес, издадено от Кметство Палма, детето Н. К.а, майката П. К. и
бащата Н. К. са регистрирани по постоянен адрес на адрес ул. Микел Пейиса
№42, ап. 1, съответно от 19.10.2018г., 31.07.2019г. и 03.05.2001г., до
настоящия момент.
От представения легализиран превод на удостоверение за регистрация
на гражданин на съюза, издадено от длъжностно лице при Централния
регистър на чужденците при Кралство Испания, се установява, че Н. Н. К.а е
регистрирана като европейски гражданин, пребиваващ в Испания, от
23.10.2018г.
От представения легализиран превод на извадка от електронен сайт се
установява, че за периодите 2019г.-2020г., 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г. Н. Н.
К.а е била записана в училище за предучилищно и начално образование "Елс
Тамарейс", а през учебната 2022-2023г. е записана в начална форма на
образование в училище "Ла Порсиункула".
По делото е представен легализиран превод на здравна карта, издадена
на Н. Н. К.а от Правителството на Балеарските острови.
Видно от представените заедно с частната жалба служебни бележки Н.
К.а е посещавала Детска ясла „Първи юни“ до 29.05.2018г., както и Детска
градина „Перуника“, База 2 - гр. Габрово в периода 29.04.2022г. – 29.07.2022г.
От представените към частната жалба удостоверения за постоянен
адрес, се установява, че П. К. и Н. К.а имат адресни регистрации в гр.
Габрово, ул. „И. Тончев“ №11, вх. В, ет. 1, ап. 3, съответно от 16.09.2016г. и
08.12.2016г.
2
В хода на първоинстанционното производство е изготвен социален
доклад от ДСП-Габрово, в който са изложени данни, че детето има избран
личен лекар и педиатър на територията на гр. Габрово и посещава Детска
градина „Перуника“- гр. Габрово.
От представеното свидетелство за съдимост се установява, че Н. И. К.
по силата на одобрено Споразумение №55/23.03.2017г. по НОХД №415/2017г.
по описа на Районен съд – Велико Търново, е признат за виновен в
извършване на престъпление по 343б, ал. 1 НК и е осъден да изтърпи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК за срок от три години, да заплати
глоба в размер на 180 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Видно от служебно изисканите справки от регистрите на НАП и НОИ
ответникът Н. К. не работи по трудово правоотношение на територията на
Република България от 07.09.2017г. и за периода 01.09.2021г. – 31.08.2022г.
30.08.2022г. няма данни да е здравно осигурен.
На първо място, за да се произнесе по основателността на постъпилата
частна жалба въззивният съд следва да уточни, че считано от 01.08.2022г. на
територията на ЕС действа Регламент 2019/1111 /ЕС/ от 25.06.2019г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси свързани с родителската отговорност и относно
международното отвличане на деца, с който се отменя досега действащия в
тази област на сътрудничество Регламент 2201/2003 /ЕО/. Съгласно чл. 100 от
преходните разпоредби Регламент 2019/1111 /ЕС/ се прилага само към
съдебни производства, които са образувани, автентични актове, които са
официално изготвени и вписани, и към споразумения, които са вписани след
01.08.2022г. Исковата молба, с която е образувано производство пред Районен
съд – Габрово, е депозирана на 19.08.2022г., поради което към процесния
случай намират приложение разпоредбите на Регламент 2019/1111 /ЕС/ от
25.06.2019г.
Съгласно чл. 7 от регламента, аналогичен на чл. 8 от Регламент
2201/2003 /ЕО/, съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси,
свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда.
Следователно наличието на компетентност у сезирания съд се предпоставя от
две условия – обичайното местопребиваване на детето да се намира в
държавата членка, чийто съд е сезиран, и то да е актуално към момента на
сезирането.
Критериите за установяване на държавата, в която е разположено
обичайно местопребиваване на детето са разяснени в утвърдената съдебната
практика на СЕС по отношение приложението на Регламент 2201/2003 /ЕО/,
която се ползва със задължителност за националните съдилища.
Съгласно преюдициалното заключение по дело C-523/07 на СЕС
„обичайното пребиваване“ на детето по смисъла на член 8, параграф 1 от
Регламент 2201/2003 трябва да се установи въз основа на съвкупност от
фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Освен
физическото присъствие на детето в държава членка трябва да се приемат
други фактори, които могат да покажат, че това присъствие по никакъв начин
няма временен или случаен характер и че пребиваването на детето изразява
3
определена интеграция в социалната и семейната среда. Също така трябва да
се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за
престоя на територията на държава членка, както и причините за
преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както
и семейните и социални отношения на детето в посочената държава.
Намерението на родителите да се установят в друга държава членка, изразено
чрез някои очевидни мерки като придобИ.ето или наемането на жилище в
приемната държава членка, може да представлява показател за преместването
на обичайното пребиваване.
В преюдициално заключение по дело С-512/2017 СЕС е прието, че член
8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл,
че обичайното местопребиваване на детето по смисъла на посочения
регламент означава мястото, което на практика е център на живота му. Не
следва да се считат като обстоятелства от определящо значение за
установяване на обичайното пребиваване, престоите, които родителят,
упражняващ на практика родителските права върху детето, е осъществил в
миналото заедно с детето на територията на държавата членка, от която този
родител произхожда, по време на отпуските си или на периодите на празници;
произходът на въпросния родител, произтичащите от това културни връзки на
детето с тази държава членка и отношенията му с членовете на неговото
семейство, които пребивават в посочената държава членка, и евентуалното
намерение на посочения родител да се установи с детето за в бъдеще в същата
тази държава членка.
По дело C-111/17 се посочва, че понятието „обичайно
местопребиваване“ по смисъла на Регламент № 2201/2003 по същество
отразява фактически въпрос. Ето защо, ако се приеме, че първоначалното
намерение на родителите детето да пребивава на дадено място има превес над
обстоятелството, че то пребивава непрекъснато в друга държава членка от
раждането си, това би било трудно съвместимо с въпросното понятие.
При осъществяване на преценка относно обичайното местопребиваване
на детето по смисъла на действащия регламент съдът следва да отчете и
съображенията, изложени в (19) и (20) от Регламент 2019/1111 /ЕС/, относно
отчитането на висшия интерес на детето и определяне на местокомпетентен
съд с оглед критерия за близост с цел неговата защита.
В настоящия случай мотивите на първоинстанционния съд,
обосноваващи преценката за липса на международна компетентност да
разгледа възникналия спор, изцяло съответстват на приложимата европейска
нормативна уредба и създадената във връзка с нея задължителна съдебна
практика.
Заявените оплаквания от жалбоподателката за необоснованост на
обжалваното определение не намират потвърждение с оглед събрания
доказателствен материал, изложените фактически твърдения в исковата молба
и заявеното в открито съдебно заседание от 25.10.2022г.
Съгласно изложените твърдения в исковата молба ищцата заедно с
ответника и малолетното им дете са пребивавали в гр. Палма де Майорка в
периода м. 04.2019г. – м. 04.2022г., като в този период са живели под наем в
близост до дома на майката на ответника, като жалбоподателката получавали
трудови доходи, полагала грижи за детето и домакинството. След
4
завръщането си в България през м. април 2022г. родителите заедно с детето
отседнали в жилището си гр. Габрово с намерението да се установят трайно в
страната, но ако не си намерят работа до есента отново да се завърнат в гр.
Палма де Майорка. След поредица от конфликти между ищцата и ответника,
на 16.08.2022г. ответникът нанесъл побой на ищцата, вследствие на което
последната избягала от жилището без да успее на вземе детето със себе си. На
17.08.2022г. ищцата узнала, че ответникът е отпътувал за гр. Палма де
Майорка заедно с малолетната Н. К.а. В открито съдебно заседание от
25.10.2022г. ищцата повторно заявява, че към датата на подаване на исковата
молба детето се намирало на територията на Кралство Испания.
Изложените доводи в частната жалба относно недостоверност на
представените писмени доказателства поради липса на изходящи номера и
поставен печат са неоснователни. От представените преписи от документите
е видно, че част от тях са генерирани електронно и разполагат с баркод за
проверка на валидността, а останалата част представляват удостоверителни
документи и разполагат с необходимите валидизиращи ги знаци. Изложените
доводи за предходни осъждания на ответника са свързани с разглеждане на
предявените искове по същество, поради което се явяват неотносими съм
изясняване на поставените процесуални въпроси от значение за
допустимостта на настоящото производство.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства настоящият
въззивен състав намира, че продължителността на престоя на шестгодишната
Н. К.а в гр. Палма де Майорка обхваща период от около три години. Детето
се е преместило на територията на Кралство Испания заедно с родителите си,
които са имали намерение да се установят трайно в гр. Палма де Майорка,
видно от обстоятелството, че са наели жилище с цел задоволяване на
жилищните им нужди и са живели в близост до техни роднини. Детето заедно
с родителите му има актуална адресна регистрация по постоянен адрес в гр.
Палма де Майорка, включено е в образователната система на Кралство
Испания, разполага с издадена здравна карта и е вписано в Централния
регистър на чужденците на Кралство Испания. Същевременно завръщането на
семейството в България е кратковременно, оставането на семейството е
поставено под условие – заемането на длъжност по трудово правоотношение
от всеки от двамата родители, и не изразява трайно намерение за
установяване на територията на Република България. Наличието на адресни
регистрации на детето и майката, датиращи преди установяването им в
Кралство Испания, не обосновава извод за трайна установеност на детето на
територията на Република България към настоящия момент. С оглед така
установените обстоятелства въззивният съд приема, че преместването на
детето заедно с неговите родители в гр. Палма де Майорка няма временен или
случаен характер и пребиваването на детето изразява определена интеграция
в социалната и семейната среда. Предвид направеното изявление от ищцата,
че детето се е намирало в гр. Палма де Майорка към датата на депозиране на
исковата молба, съдът намира, че предпоставките за отпадане на
международната компетентност на Районен съд – Габрово са налице. На
основание чл. 7 от Регламент 2019/1111 /ЕС/ от 25.06.2019г. компетентен да
се произнесе по спора, свързан с родителската отговорност, е съдът по
обичайното местопребиваване на детето, а именно испанският съд.
За пълнота на изложените мотиви въззивният съд намира за необходимо
да отбележи, че съгласно дадено заключение по дело C-523/07 на СЕС в
5
случая, в който юрисдикцията на дадена държава членка няма никаква
компетентност, тя трябва служебно да се прогласи за некомпетентна, без да е
длъжна да препраща делото на друга юрисдикция. Въпреки това, доколкото
го изисква защитата на най-добрия интерес на детето, националната
юрисдикция, която се е прогласила служебно за некомпетентна, трябва да
съобщи за това пряко или посредством посочения централен орган на
компетентната юрисдикция на друга държава членка.
При така установената фактическа обстановка и изложените мотиви
Окръжен съд - Габрово съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.10.2022 г.,
постановено по гр. д. 1443/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6