Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
260020, 08.07.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На дванадесети
юни две
хиляди и двадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Ж.И.,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1952 по описа за 2019 г. на РС-Търговище,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,
т.9, 10 и 12 от ЗПК, за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит, по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумите от по
1250лв., както и насрещен иск в условия на евентуалност при уважаване иска за
прогласяване нищожност на целия договор за кредит по чл.23 от ЗПК и чл.34 от ЗЗД, за солизарно заплащане на чистата сума по кредита.
Ищците твърдят в исковата си
молба, че на 17.04.2018г. в гр. София ищцата С.П. като заемател и С.С. като
солидарен длъжник сключват договор за потребителски кредит № 5901, с
финансовата институция „Ленно”АД. Потребителският Кредит е сключен за срок от
12/дванадесст месеца/. Заемната сума е в размер на 740(седемстотин и
четиридесет евро), описана в т.2.2 в договора. Считат договора изцяло за
недействителен и молят съда да го прогласи за НИЩОЖЕН, поради противоречие със
закона и противоречие с добрите нрави.
Молят съда да ОСЪДИ „Ленно” АД да
заплати на ищците С.П. и С.С. платената от тях сума, представляваща получена от
дружеството без основание по Договор за потребителски кредит № 5901 от
17.04.2018г., в размер на по 1250лв. за всяка, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
При условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ молят
съда да прогласи за НИЩОЖНИ клаузите по договор за потребителски кредит № 5901
от 17.04.2018г., сключен между С.П. и С.С.С. от една страна и „Ленно” АД от
друга, с които се предвижда обезщетение за ответника в размер на 2000 евро,
поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и неравноправие
съгл. чл.143 от ЗЗП; да прогласи за НИЩОЖНИ клаузите по договор за
потребителски кредит № 5901 от 17.04.2018г„ сключен между С.П. и С.С.С. от една
страна и „Ленно” АД от друга, с които се предвижда плащане на застрахователна
премия в размер на 431,07евро, поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави и неравноправие съгл. чл.143 от ЗЗП, както
и да ОСЪДИ „Ленно” АД да заплати на
ищците С.П. и С.С. платената от тях сума от по 1250лв. на всяка, представляваща
получена от дружеството без основание по Договор за потребителски кредит № 5901
от 17.04.2018г„ ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски. В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител поддържат исковете.
Ответникът
„Ленно“ АД, счита исковете изцяло за неоснователни, позовавайки се на подписано
между страните споразумение към договор за заем от 12.06.2019г., с което ищците
признават размерите на задълженията си по кредита от 17.04.2018г.
В условия на евентуалност предявяват насрещен осъдителен иск по чл.23 от ЗПК или чл.34 от ЗЗД солидарно срещу С.П., с ЕГН- **********,*** и С.С.С., ЕГН- **********,***, за заплащане на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит на сумата от 740 (седемстотин и четиридесет евро), представляваща чистата стойност на сключеният между страните кредит. Алтернативно в случай че съдът приеме, че разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит не намира приложение, то молят да осъди С.П., с ЕГН: ********** и С.С.С., ЕГН: ********** да заплатят на основание чл. 34 от Закона за задълженията и договорите в полза на „Ленно“ АД сумата в размер от EUR 740 (седемстотин и четиридесет евро). В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
Ответниците по насрещния иск,
считат същия за неоснователен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
безспорно установено и това се доказва от приложения на лист 81 от делото договор
Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, и договора приложен с допълнителна молба след последното по делото
съдебно заседание че на 17.04.2018г. в гр. София ищцата С.П. като заемател и С.С.
като солидарен длъжник сключват Договор за заем потребителски кредит –
клиентски № 5901 от 17.04.2018 г., с нотариална заверка на подписите на
страните от 17.04.2018 г., на Х.Я., помощник – нотариус при М.И., с район на
действие РС София, рег.№ 260, с финансовата институция „Ленно”АД.
Потребителският Кредит е сключен за срок от 12/дванадесст месеца/. Заемната
сума е в размер на 740(седемстотин и четиридесет евро)., описана в т.2.2 в
договора.Дължимата лихва е 174.42 евро( сто седемдесет и четири евро и
четиридесет и два евро цента), а процентно е изразен като 41%. Общият размер на дължимата сума е 914.42евро.
Договорен е и общ размер на разходите от 174.42 евро, равновяща се на годишния
процент на разходите (ГРП) от 49.46%. Размерът на месечните вноски е 76.20
евро. Към договора е приложен и погасителен план, подписан от страните.
От приложените по
делото 5 бр. вноски бележки се установи, че ответницата С.С. е извършила
плащане по кредита в размер на 150лв. на 16.05.2018г. ; 150лв. на 20.06.2018г.;
150лв. на 25.07.2018г.; 160лв. на 04.09.2018г. и 300лв. на 28.12.2018г.
На 12.06.2019г.
страните са подписали и споразумение към
договор за заем потребителски кредит кл.№ 5901/17.04.2018г., което ищците признават, че дължат главница от
452.32 евро; договорна лихва от 24.34 евро, неустойка за забава в размер на
140.73 евро, такси и разноски в размер на 2128.06 евро.(лист 24 -25).
От служебно
извършената справка по ч.гр.д.№ 941/2019г. на РСТ се установи, че в полза на
кредитора „Ленно“ АД е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с която С.П. ЕГН ********** *** и С.С.С.
ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Ленно“, АД
ЕИК *********, седалище и адрес гр.Пловдив 4000, бул.“Марица“, № 154, сектор А,
ет.11, представляван от А.Г.Т., действащ чрез пълномощника си М.В.М. юрисконсулт
СУМАТА от 452.32 евро падежирала главница от вноска № 6 с падеж 17.10.2018 г.
до вноска № 12 с падеж 17.04.2019 г., сумата от 24.34 евро лихва по чл.2.3 б. а
и б от договор –падежирала договорна лихва от вноски № 8 до № 12 от 17.12.2018
г. до 17.04.2019 г., за периода 18.12.2018 г. до 17.04.2019 г., сумата от 91.72
евро по чл.4.2, б. а и б от договора-неустойказа забава за периода 18.12.2018
г. до 29.05.2019 г., сумата от 2 000 евро, обезщетение за възникнал риск,
по чл.4.4, б.с от договора, ведно със законната лихва върху главницата от
30.05.2019 година, сумата от 100.47 лв., представляваща държавна такса по
делото и сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В писмо от ЧСИ
приложено по делото на стр.57 е отразено, че има постъпила сума в размер на
1097.00лв.от дата 20.02.2020г., като сумата не е разпределена от ЧСИ, тъй като
изпълнителното дело е спряно.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, която
съдът приема като комретентно и обективно, отговарящо на всички поставени въпроси,
се установи, че Размерът на усвоената
сума от ищците е общо 740.00евро, както следва: Сумата от 604.21 лева /308.93 евро/ преведена по сметка на С.П. на дата
19.04.2018г.с основание-Договор за заем кл.№5901/17.04 и още пояснения
2018г.т.2.2.Б./Е/.
Сумата от 459.38 лева
на дата 21.05.2018г. превод от „Лено“ АД към ЗК „Уника“ АД съгласно
протокол/5.2.18 по договор за застрахователно агентство №2150014/06.11.2017г.
Сумата от 843.10лв. е
определена на база чл.4.4 от Договора - застрахователна премия в размер на
431.07 евро.
Общо сумите са
:604.21лв.+843.10лв-1447.31лева или 740.00евро х 1.95583-1447.31лв.
Размерът на
извършените плащания от ищците за периода от 17.04.2018г. до момента на
изготвяне на експертизата – 22.05.2020г. е 1577.31 евро, като в сумата са
включени и разпределени суми от ЧСИ в общ размер на 1897.31 лева.
С първите пет превода са погасени главници, договорни
лихви и наказателни лихви, онагледени в таблица към заключението.
ССчЕ е установила, че остатъкът на задължението по кредита,
към момента на изготвяне на заключението по пера е :
Непогасена главница - 452.32евро./четиристотин
петдесет и два 0,32евро.
Договорна лихва - за периода от 17.01.2019г до
17.04.2019г.- 24.34евро./двадесет и четири 0.34/.
Неустойка за забава чл.4.2 за периода
18.12.2018-11.06.2019г. в размер на 71.58евро.
Такси и разноски в размер на 1322.53 евро-
представляващи:
-остатъчна стойност от такса обезщетение за
предизвикан риск в размер на 1174.76евро
-остатъчна стойност от дължима
държавна такса в размер на 142.66 евро
-остатъчна
стойност от дължима сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5.12 евро
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните изводи: В случая, предмет на предявения иск за
прогласяване недействителност на договор и обективно съединени с него
осъдителни искове е вземане на ответника, произтичащо от сключен между страните
Договор за заем /потребителски кредит/ от 17.04.2020г. и допълнително
споразумение към договора от 12.06.2019г.
Със същия ищцовото дружество е предоставило на
ответниците потребителски кредит в размер на 740 евро за срок от 12 месеца, при
размер на месечната вноска 76.20 евро. Общият размер на лихвата е 174.42евро –
41 % годишно; Общият размер на разходите по заема е също 174.42 евро – 49.46%.
Посочено е, че общият размер на дължимата сума е 914.42евро ( коята е формирана
на база сбор от трите суми). Договорът е сключен с нотариална зарека на
подписите на страните. Към
договора е приложен погасителен план, като преди сключването му на кредитоискателя
е изпратен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, който е подписан собственоръчно от заемополучателя – С.П..
В договора се говори за заета сума в общ размер на
740евро ( седемстотин и четиридесет евро), но на практика това не е чистата
получена сума по кредита от ищцата С.П.. В т.4.4 от същия договор е написано,
че заемополучателят „избира” да сключи за своя сметка в полза на Заемодателя и
да поддържа до пълното погасяване на Заема застраховка „Живот” на
кредитополучателя за размера на Заема, като размера на застрахователната премия
е в размер на 431.07 евро( четиристотин тридесет и един лев и седем евро
цента), която сума заемополучателят отново „избира” и изцяло „ по негово желание”
се заплаща от Заемодателят на Застрахователна компания „Уника”.
В действителност по сметката на С.П. са преведени и
получени реално само 308.93евро (
триста и осем евро и деветдесет и три цента евро).
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност
на насрещните престации, или вземането на едната страна е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради
накърняване па добрите нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на
чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правми норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па
обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз основа на доводите па страните и
събрапите доказателства по конкретного дело, съдът може да преценн дали поведението
на конкретния правен субект съетавлява действие, което накърнява "добрите
нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се
установява, че в процесния Договор за потребителски кредит № 5901. за сумата от
740 лева, със срок за издължаване 12 месеца, е договорена възнаградителна лихва
в полза на кредитора в размер на от 41% % от стойността на заема – 174.42 евро.
Лихвата
по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума.
Към датата на сключване на порцесния договор обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът
на справедливост и са създаденн условия за неоснователно обогатяване на
ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент,
без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва,
като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори,
сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако
тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение №
378 от 18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др). В случая
това съотношение не е налице. Договорената между страните годншна лихва в
размер 41 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения
от БНБ основен лихвен процент за 2018г. и 10 пункта надбавка , поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и
към клаузата с уговорения ГПР от 49,946%, също обосновават нейната иищожност,
още повече че не е ясно как при различен процент се формира една и съща сума за
лихва и разходи ( 174.42 евро). Посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника.
Съдът счита, че неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е и клаузата по чл.4.4 от
договора – застраховка и най-вече уговореното еднократно обезщетение от 2000
евро, в случай, че застраховката живот не бъде продължена след изтичане на
срока на договора, ако същият не бъде изплатен в срок. Налице предпоставките на
чл. 143 от ЗЗП, т.5 – задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Става дума
за трикратно превишаване на обезщетението спрямо задължението по главницата,
което съдът намира за абсолютно необосновано, предвид и на това, че изобщо не
става дума за задължение, което е пряко по отношение погасяването на паричния
заем.
„Избраната“ застрахователна премия в размер на 431.07
евро е несъвместима е идеята на застраховането като институт. Съдът приема, че
в случая кредитополучателят не имал възможност да се откаже да сключи застраховка,
чиято премия надвишава 1.5 пъти стойността на получената чиста заета сума пари
от него, тъй като предложения договор не е индивидуално изготвен, а е бланкетен
формуляр, в който явно са дописвани суми и проценти.
Налице е явна нееквивалентност между трите престации,
като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел
до нееквивалентност на насрещните престацни при установената стойност на заема
и недоказаноетта на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока
на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече иищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени трите клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на
чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор
обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета
предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,
ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР
Предвид на това и след като калузите в процесния договор, като нищожни не
пораждат правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,
ал.1, т.9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се прогласи за
недействителен.
Нарушени са добрите нрави, поради което е налице
нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 174.42 евро, на уговорената
застрахователна премия в размер на 431.07 евро, на уговореното обезщетение в
размер на 2000 евро ( две хиляди евро) за неизпълнение от страна на
заемополучателя по т.4.4. (d) в случай, че заемът не е погасен изцяло след
определеният период от 12 месеца и заемополучателят не е сключил наново
застраховка живот при същите условия в договора.
С оглед уважаване първоначално предявения иск, съдът
не следва да се произнася по предявените такива при условията на евентуалност
от ищците за прогласяване нищожност на отделни клаузи от договора.
С оглед на горното, съдът намира, че договорът следва
да се прогласи за нищожен на на осн чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с
чл.11,т.9 и 10 ЗПК.
Подписването на споразумение от ищците –
заемополучател и солидарен длъжник на 12.06.2019г. не санират порочността на
процесният договор за потребителски кредит кл.№ 5901/17.04.2018г.
В тази връзка съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален
иск по чл.23 от ЗПП и чл.34 от ЗЗД за осъждане на товетниците да заплатят на
ищеца сумата от 740 евро, представляваща стойността на заетата сума с договора
за кредит.
От заключението на вещото лице се установи, че до
датата на изготвяне на заключението ищците са погасили сумата от 1577 евро (
3084.95 равностойност в лева), като едно част от тях са заплатени с вносни
бележки, а другата чрез частен съдия изпълнител. ЧСИ-А.З. е наложила запор на
сметки на С.С.С., като за периода от 22.10.2019г. до 20.01.2020г. на ищеца са
изплатени 1897.31лв. Постъпилата сума в размер на 1097.лв. от 20.02.2010г. не е
разпределена, поради допуснато спиране на изпълнителното дело от съда.
Предвид това съдът, счита че така предявения насрещен
иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли от съда, като неоснователен,
доколокото претенцията от 740 евро (1447.31лв.) е изцяло изплатена от ищците до
настоящия момент.
По осъдителните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Ищците дължат
плащане единствено на предоставената чиста сума от заема в размер на 308.93 евро ( 604.21лв.), а доколкото
вещото лице е установило погасяване на разлика от 2480.74 лева ( 1240.37лв. за всяка ищца), почти съвпадаща с исковите
претенции ( 1250лв. от всяка ищеца) – тя подлежи на връщане, т.к. е получена
при начална липса на основание. В тази сума не се включва постъпилата и
неразпределена сума от 1097лв. от дата 20.02.2020г. при ЧСШ. Исковете следва да
бъдат уважени в установените по-горе резмери, ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба- 15.11.2019г. до погасяването им , като последица.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищице направените по делото разноски, съразмерно
уважените претенции в общ размер на 1348 лева, включващи възнаграждение на вещо
лице, държавна такса и реално изплатени адвокатски хонорари по договори за
правна защита и съдействие от всяка ищца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Договор за
потребителски кредит клиентски № 5901 от 17.04.2018г.,
сключен между С.П., с ЕГН- **********,***
и С.С.С., ЕГН- **********,*** и „Ленно“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к.1000, район Оборище, ЦУМ, бул.“Мария
Луиза“ № 2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., поради
противоречие с добрите нрави на осн чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ленно“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1000, район Оборище, ЦУМ, бул.“Мария Луиза“ № 2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., да
заплати на С.П., с ЕГН- **********,*** и С.С.С.,
ЕГН- **********,***, сумите от по
1240.37лв. на всяка, като получени без
основание суми, във връзка с недействителен договор за потребителски кредит
№5901/17.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като в останалата част и до пълните претендирани размери от по 1250лв.,
отхвърля исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Ленно“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1000, район Оборище, ЦУМ, бул.“Мария
Луиза“ № 2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., евентуален насрещен иск солидарно
против С.П., с ЕГН: ********** и С.С.С.,
ЕГН: **********, за заплащане основание чл.23 от ЗЗП или чл. 34 от ЗЗД на
сумата от 740 евро, представляваща чистата стойност на предоставения кредит по
Договора за заем кл.№ 5901.
ОСЪЖДА „Ленно“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1000, район Оборище, ЦУМ, бул.“Мария Луиза“ № 2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., да
заплати на С.П., с ЕГН- **********,*** и С.С.С.,
ЕГН- **********,***, със съдебен адрес ***, чрез мл.адвокат А.М.С. ***, сумата от 1348лв., представляваща
направени по делото разноски, съразмерно уважените претенции, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: