№ 327
гр. Шумен, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200395 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №BG20052022/4000/P8-571/14.11.2022 год. на
Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна структура“, гр.София, с
което на Д. Л. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. Жалбоподател обжалва наказателното постановление, като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В съдебно
заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като излага и допълнителни
мотиви в подкрепа на искането си и по съществото на спора. В последното съдебно
заседание по делото не се явява представител.
Процесуалният представител на Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна структура“, гр.София - административно-наказващ орган, издал
електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в
съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2022 год. ППС с рег.№РР0459ВК, представляващо влекач Рено Премиум със
закачено ремарке с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, общ брой оси
5 се движело по път А-2, като около 05.49 часа в района на с.Болокопитово на км 340+293
било заснето от електронна система с устройство №10061. Превозното средство е било
оборудвано с бордово устройство, като между „Интелигентни трафик системи“ АД, А1
България и „ВД Експрес Спедишън“ ЕООД бил сключен тристранен договор
№18912/12.03.2020 год. за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние, но в Приложението към договора посоченото по-горе ППС с рег.
№РР0459ВК било посочено, като камион повече от 12 тона с 2 оси. Било установено, че за
посоченото ППС има тол декларация за сегмент номер **********, но декларираните данни
били за ППС с категория над 12 тона с 2 оси.
Същото превозно средство на 20.05.2022 год. било управлявано от жалбоподателя Д.
Л. Д., като се движило в направление от територията на Република България в посока Дунав
мост. В 15.13.30 часа на граничен контролно-пропусквателен пункт Русе-Дунав мост след
извършена проверка от служители в отдел ПТРР, ТД „Митница Варна“ било установено, че
превозното средство е било засечено от контролно устройство с идентификатор №10061
/АПИ/ и че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП с номер на нарушението DED4E3D051F454B0E053031F60AE4EF.
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№BG20052022/4000/Р8-571 от 20.05.2022 год. за това, че е управлявал пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но
не е била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Актосъставителят е посочил като
нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствие на
жалбоподателя и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не е депозирал и
допълнителни писмени възражения. Съобразявайки материалите по административно-
наказателната преписка на жалбоподателя е било съставено наказателно постановление
№Bg20052022/4000/P8-571/14.11.2022 год. на Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна структура“, гр.София, с което на Д. Л. Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** е било наложено административно наказание “глоба” в размер на
1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. По делото липсват
доказателства за постъпили плащания от страна на дружеството на определената им
компенсаторна такса.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
доказателства. За изясняване на делото от фактическа страна е проведен разпит по
2
делегация на актосъставителя Я. В. Д. и на свидетеля Д. В. Р..
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото и двамата лично са участвали в извършената проверка на жалбоподателя
по време на съставяне на акта и показанията им почиват на техни преки впечатления за
фактите, за които свидетелстват. В същото време показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като ал.2 от същия законов
текст визира такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3; Последната дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между
две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В същото време съгласно нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена,
да измине определено разстояние между две точки.
Не се спори между страните по делото, че нарушението, описано в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление касае ППС, представляващо влекач Рено Премиум със закачено ремарке с
обща технически допустима максимална маса над 12 тона, общ брой оси 5, с оглед на което
се налага извода, че същото представлява пътно превозно средство от вида на посочените в
чл.10б, ал.3 от ЗП. В подкрепа на този извод е и представената като писмено доказателство
по делото Запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
DED4E3D051F454B0E053031F60AE4EF. Превозното средство е било засечено на път №А-2,
км.340+293, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и изминатото
разстояние. Видно от представената по делото справка за МПС ППС с рег. №РР0456ВК
представлява влекач, модел Рено Премиум, с 2 оси, като по време на движението му по
посочения пътен участък същото е било със закачено за него ремарке, като в този случай
3
съставът от ППС е бил общо с 5 оси. В същото време превозното средство е било
оборудвано с бордово устройство, като между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1
България“ и „ВД Експрес Спедишън“ ЕООД бил сключен тристранен договор
№18912/12.03.2020 год. за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние, но в Приложението към договора посоченото по-горе ППС с рег.
№РР0459ВК било посочено, като камион повече от 12 тона с 2 оси. Именно доколкото
подаваните данни са били за пътно превозно средство с 2 оси, а съгласно приложените
изображения във вид на снимков материал, съдържащи се в Електронната система за
събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, на дата 12.05.2022 год., в 05:49 часа е
засечено движението на влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси, като общия
брой оси на състава от пътни превозни средства наброява 5 броя. Именно с оглед
некоректно подадените данни относно типа на движещото се превозно средство и общия
брой оси е била заплатена такса само са ППС с 2 оси, вместо за такава с 5 оси.
С оглед на изложеното се налага извода, че на 12.05.2022 год. посоченото ППС се е
движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е била
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.2 от ЗП.
За посоченото нарушение административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на
посоченото ППС, като на същия е било наложено наказание по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В същото време обаче при преценка на обжалаваното наказателно постановление
настоящият състав намира, че по делото липсват доказателства, от които да се направи
извод, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото ППС в момента на извършване
на нарушението. От страна на наказващият орган, чиято е доказателствената тежест да
докаже извършеното нарушение и неговото авторство липсват ангажирани както писмени,
така и гласни доказателства, от които да се установи че на 12.05.2022 год. товарният
автомобил е бил управляван именно от лицето Д. Л. Д.. От представения снимков материал
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП се установяват единствено датата и часът на записа, като само на
една от снимките се вижда и регистрационният номер на ППС. Констатирано е също, че
процесното ППС е собственост на "ВД Експрес Спедишън" ЕООД, с ЕИК203106021,
представлявано от управителя Д. Л. Д.. Единствено въз основа на това обстоятелство обаче
не може да се заключи с категоричност, че именно жалбоподателя е бил водач на товарния
автомобил на 12.05.2022 год. и че именно той е извършил вмененото му нарушение и то в
качеството си на водач на посоченото превозно средство.
Въпреки, че първоначално от страна на процесуалният представител на въззиваемата
страна е направено доказателствено искане за задължаване на жалбоподателя да представи
извлечение от евентуално монтиран в товарния автомобил тахограф, такова не е
представено, като в последното съдебно заседание по делото същият заявява, че с оглед на
обстоятелството, че извлеченията от тахографа се пазят за срок от 1 година и посоченият
срок е изтекъл, се отказва от така направеното доказателствено искане.
В тази връзка съдът намира, че доколкото административно-наказателният характер
4
на производството изисква именно административно-наказавщият орган да докаже по
несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно
лице за реализирано от него правонарушение и доколкото това задължение не е било
изпълнено от тяхна страна се налага извода, че авторството на деянието не е било изяснено
и доказано. В настоящия случай, имайки предвид, че собственик на въпросното ППС е
фирма "ВД Експрес Спедишън" ЕООД, с ЕИК203106021 се налага извода, че при липса на
данни за лицето, което е било водач на автомобила към момента на извършване на
нарушението е следвало на основание разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП да бъде
ангажирана отговорността на юридическото лице – собственик на автомобила, респективно
да бъде изпълнена процедурата по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2 от ЗДвП.
Обстоятелството, че на 20.05.2022 год. при преминаване през контролно-
пропусквателен пункт Русе-Дунав мост, посоченото ППС е било управлявано именно от
жалбоподателя, както и липсата на възражения от негова страна при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, по никакъв начин не променя извода, че по
делото липсват доказателства, че същото лице е управлявало посоченото ППС и в момента
на извършване на нарушението на 12.05.2022 год. В тази връзка съдът намира, че
посочването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за
депозирането им в последващ етап в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е проявление на правото
на защита на лицето и неизпълнението им не може да влече неблагоприятни последици за
лицето, още повече извод за доказаност на авторството на деянието, описано в акта.
С оглед на изложеното се налага извода, че неправилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на водач на посоченото ППС, от което се
налага извода, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и недоказано
и като такова следва да бъде отменено изцяло.
В подкрепа на изложеното е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение №19 от
15.02.2023 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №18/2023 год., което е постановено по
идентичен казус.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. В тази връзка при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
5
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 500 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от същата, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в
размер близък до абсолютния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата
наредба / в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. В същото
време, имайки предвид, че по делото са проведени 5 съдебни заседания, като процесуалният
представител на жалбоподателя се е явил в 4 от тях, както и разпоредбата на чл.14, ал.2 от
Наредбата се налага извода, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не
е прекомерно. В тази връзка въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 500 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №BG20052022/4000/P8-571/14.11.2022 год.
на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна структура“, гр.София, с
което на Д. Л. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на Д. Л. Д., с
ЕГН********** с постоянен адрес: ************** сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6