Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 1543 /23.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр. Бургас, в открито заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1708 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.31, ал.19 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), във вр. с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят Х.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** е оспорил решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018г.
за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост, издадено от директора
на РИОСВ – Бургас, с което е прекратена започналата процедура по оценка за
съвместимост за инвестиционно предложение: „Изграждане на четири сгради за
отдих и курорт в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140 по КК на
гр.Созопол, община Созопол, област Бургас“.
В жалбата се твърди,
че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати
съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди,
че не са налице фактическите и правни основания за издаване на решението, тъй
като видно от издадените от РИОСВ – Бургас, СГКК – Бургас и община Созопол
документи се установява, че в имота не попадат дюни и че няма пречка за
реализиране на инвестиционното намерение. Иска се отмяна на решението и връщане
на преписката на директора на РИОСВ – Бургас с указания за продължаване на
процедурата. Претендира разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответният
административен орган – Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска съдът да отхвърли същата
като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ФАКТИ:
Съгласно нотариален
акт № 683 от 19.12.2016 год., жалбоподателя Х.Г.Г. е придобил поземлен имот
(ПИ) с идентификатор 67800.54.140 по кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на гр. Созопол, местност „Мапи“ с площ от 1469 кв.м с трайно
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – лозе
(л.8-10 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
На 20.03.2017г.
главен архитект на община Созопол, във връзка с подадено от Х.Г. заявление вх.
№ 5-94-Х-3/10.03.2017г., е издал становище с изх. № 5-94-Х-3(1)/20.03.2017г.
(л.14 и л.31 от адм.д. № 415/2019г. на БАС) относно предвижданията за ПИ
67800.54.140, местност „Мапи“, землище гр. Созопол по действащия Общ
устройствен план (ОУП) на Община Созопол. В него е посочено, че по действащия
ОУП на Община Созопол, одобрен със заповед № РД-02-14-539 от 13.07.2016г. на министъра
на РРБ (обн. В ДВ, бр. 59/29.07.2016 год.), ПИ 67800,54.140 попада частично в
охранителна зона „А“, частично в охранителна зона „Б“ от ЗУЧК и в устройствена
зона с възможност за смяна предназначението – ОК4-11, територия за
курорт и допълващи дейности, с отреждане за изграждане на сгради за отдих и
курорт, при параметри за застрояване: за охранителна зона „А“ от ЗУЧК –
плътност на застрояване 20%, кота корниз Н мак.=7,00м., К. инт. мак.= 0,5 и
минимална площ за озеленяване 70%, като ½ от нея да е отредена за
дървесна растителност и за охранителна зона „Б“ от ЗУЧК – плътност на
застрояване мак. 30%, кота корниз Н
мак.=10,00м., К. инт. мак. = 1,0 и минимална площ на озеленяване 50%, като
½ от нея да е отредена за дървесна растителност.
С решение № 905 по т.4
от дневния ред на заседание на Общински съвет Созопол, проведено на 29.09.2017г.,
обективирано в Протокол № 29/29.09.2017г., Общински съвет Созопол е разрешил да
се изработи проект за ПУП – план регулация и застрояване за промяна
предназначението на ПИ 67800.54.140, земеделска земя, местност „Мапи“, землище
на гр.Созопол, извън границите на урбанизирана територия, за изграждане на
„сгради за отдих и курорт“. В решението е указано ПУП – план регулация и
застрояване да се изработи при спазване на изискванията на ЗУТ, ЗУЧК, Наредба №
8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове и да се
съгласува предварително, по реда на чл.127, ал. 2, във връзка с чл.128, ал.6 от ЗУТ от възложителя с „ВиК“ ЕАД, „Електроразпределение“ АД и „БТК“ АД, преди
внасянето му за приемане и одобряване. Указано е също, при изготвяне на ПУП –
ПРЗ да се спазят следните параметри на застрояване (съгласно предвижданията на
ОУП): - за охранителна зона „А“ от ЗУЧК – плътност на застрояване 20%, К инт.
мак.=0,5, кота корниз Н мак.=7,00м., площ за озеленяване мин. 70%, като
½ от нея да е отредена за дървесна растителност; - за охранителна зона
„Б“ от ЗУЧК – плътност на застрояване 30%, К инт. мак.=1,0, кота корниз Н
мак.=10,00м., площ на озеленяване мин 50%, като ½ от нея да е отредена
за дървесна растителност. С решението си, на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ,
Общинския съвет гр.Созопол е одобрил и Задание за проектиране и изработване на
ПУП по чл.125 от ЗУТ (л.16 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
На 23.11.2017г.
жалбоподателя Х.Г.Г. *** уведомление за инвестиционно предложение, в което
заявил желание за реализиране на инвестиционно предложение „Изграждане на 4
броя сгради за отдих и курорт в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140,
местност „Мапи“, гр.Созопол“. В резюмето на инвестиционното предложение е
заявено, че то е свързано с изграждане на 4 броя сгради за отдих и курорт в ПИ,
с капацитет на сградите - 15 души. Посочено е, че сградите са свободно стоящи и
са ситуирани така, че да се спазят отстоянията към страничните регулационни
граници и отстояния от уличната регулация, предвидени са 4 паркоместа в имота.
В уведомлението са заявени и градоустройствените показатели в имота, които са в
съответствие с ОУП и тези определени с решението на Общински съвет гр.Созопол.
Направено е и описание на основните процеси, капацитет, обща използвана площ,
както и необходимостта от други свързани с основния предмет спомагателни или
поддържащи дейности, в т.ч. ползване на съществуваща или необходимост от
изграждане на нова техническа инфраструктура, предвидени изкопни работи. В
уведомлението са описани и останалите относими към инвестиционното предложение
параметри, в т.ч. връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг
план дейности в обхвата на въздействие на обекта, природни ресурси, предвидени
за използване по време на строителството и експлоатацията, очаквани общи емисии
на вредни вещества във въздуха по замърсители, отпадъци, които се очаква да се
генерират и предвиждания за тяхното третиране, отпадъчни води (л.27-29 от
адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
Във връзка с така
депозираното уведомление за инвестиционно предложение, директора на РИОСВ
Бургас изискал от началника на СГКК Бургас удостоверение за наличие на дюни в
обхвата на ПИ с идентификатор 67800.54.140 и ПИ с идентификатор 67800.54.141 по
КККР на гр. Созопол. В отговор, с писмо изх. № 23-130-19.12.2017г. началника на
СГКК Бургас уведомил директора на РИОСВ Бургас, че не са изработени
специализирана карта и регистри на обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 от ЗУЧК за
територията непосредствено до морски плаж „Каваците-юг“, обхващаща поземлени
имоти с идентификатори 67800.54.140 и 67800.54.141 по КККР на гр.Созопол (л.26
от адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
Предвид така
получения отговор, с писмо от 25.01.2018г. директора на РИОСВ Бургас изискал от
Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Дирекция „НСЗП“ предоставяне на
методически указания (л.73 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ). В писмото е заявено,
че в РИОСВ Бургас са инициирани инвестиционни предложения „Изграждане на четири
сгради за отдих и курорт в ПИ 67800.54.140 по КК, м. „Мапи“, земл. гр. Созопол“
и „Изграждане на една сграда за отдих и курорт в ПИ 67800.54.141 по КК, м.
„Мапи“, землище гр.Созопол“. От приложените скици е видно, че двата имота са с
трайно предназначение на територията „земеделска“ и начин на трайно ползване
„лозе“. В писмото са описани действащите за имотите градоустройствени
показатели, съгласно действащия ОУП. Описано е също, че двата имота не попадат
в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, граничат с
резерват „Пясъчна лилия“ и попадат в защитена зона по смисъла на ЗБР - защитена
зона BG 0002077 „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици, обявена със заповед №
РД-530/26.05.2010г. на министъра на околната среда и водите и заповед №
РД-563/22.07.2014г. за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за
обявяване. В писмото е цитиран и отговора на началника на СКГГ Бургас, относно
неизработването на специализирана карта и регистри на обектите по чл.6, ал.4 и
ал.5 от ЗУЧК за територията непосредствено до морски плаж „Каваците-юг“,
обхващаща поземлени имоти с идентификатори 67800.54.140 и 67800.54.141 по КККР
на гр.Созопол. Във връзка с описаните обстоятелства, директора на РИОСВ Бургас
поискал от министерството указания, следва ли да бъде приложен чл.31, ал.24 от
ЗБР и преписките по двете инвестиционни предложения да бъдат прекратени.
Във връзка с така
изпратеното искане, с писмо изх. № 05-08-403/24.04.2018г. (л.74 от адм.д. №
415/2019г. на АСБ), зам.-министъра на околната среда и водите е уведомил директора
на РИОСВ Бургас, че при направена проверка в наличната база данни в дирекция
НСЗП е установено, че двата поземлени имота попадат в охранителни зони „А“ и
„Б“. Посочено е също, че съгласно специализирана карта, приета с протокол №
21-123/30.10.2014г. за дюните в охранителна зона „Б“ на землището на гр.Созопол
няма наличие на пясъчни дюни в частта на посочените имоти, попадаща в зона „Б“.
С оглед на това и предвид писмото на началника на СГКК Бургас за липсата на
изработени специализирани карти, в писмото на зам.-министъра е указано, че
следва да се приложат указанията с изх. № 05-08-2362/19.04.2013г. на МОСВ
(л.75-77 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ). В цитираното указание е разпоредено
извършването на проверки (задължително и на място) и издаване на становища,
като реда и начините за извършване на проверките са детайлно разработени в
указанието.
Предвид така дадените
указания, както и с оглед подписан от министъра на околната среда и водите и от
председателя на Българската академия на науките меморандум за сътрудничество от
29.06.2018г. (л.53-54 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ ), директора на РИОСВ
Бургас е изпратил писмо изх. № БРЗТЗЗ-385/11.07.2018г. до директора на Институт
по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при БАН (л.41 от адм.д. №
415/2019г. на АСБ). С писмото е поискано съдействие от експерт/и в областта на
природните местообитания и видове за картиране на дюнни природни местообитания
на ограничена площ (около 10 дка) в местността „Каваците“, землище на гр.Созопол.
В отговор на така
оправеното искане, с писмо изх. № 690/20.07.2018г. директора на ИБЕИ при БАН е
предложил да бъдат командировани за сметка на РИОСВ Бургас двама експерти –
проф.д-р И.А. и гл.ас. д-р Д.С., които имат опит с картиране на дюнни
местообитания. (л.42 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
На 28.08.2018г.
служители от РИОСВ Бургас – гл. експерт „Натура 2000“ и началник отдел „БРЗТЗ“
извършили извънредна проверка на ПИ № 67800.54.140; 67800.54.141; 67800.54.11;
67800.54.111 (път) и 67800.8.1005 по КК на гр.Созопол и 67800.54.30, находящи
се в землището на гр.Созопол, резултатите от която са обективирани в констативен
протокол № 013239 от 28.08.2018г. (л.38-40 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ). Проверката
е извършена във връзка с § 25, ал.3 от ЗУЧК, относно заявен инвестиционен
интерес, с участието на главен специалист в Община Созопол и в присъствието на
проф.д-р И.А. и гл.ас. д-р Д.С. при ИБЕИ към БАН. Вписани са и следните
констатации: Проверката на терен е извършена при сухо време, като са обходени
посочените общо 6 ПИ, границите им са идентифицирани с GPS Trimble Juno. По
отношение на проверените поземлени имоти, в констативния протокол е вписана
следната констатация: ПИ 67800.54.30 – цялата площ представлява пясъчни дюни;
ПИ 67800.54.11; 67800.54.140 и 67800.54.141 – частично са заети от пясъчни
дюни, като площта с дюни е замерена от лице с геодезическа правоспособност; ПИ
67800.54.11 – трасето на пътя преминава през терен с характеристика на пясъчни
дюни; ПИ 67800.8.1005 – Не се установи наличие на дюни. Имотът е благоустроен и
цялата му плащ е заета с функциониращи сгради (бунгала) и други обекти.
В Констативен
протокол № 013239 от 28.08.2018г. е вписано, че подробна характеристика на
пясъчните дюни е изготвена в експертно становище – приложение към същия
протокол. Като приложения към протокола са вписани геодезична снимка на
разпространение на дюни в ПИ: 54.141, 54.140, 54.11 (л.40, стр.2 от адм.д. №
415/2019г. на АСБ) и експертно становище – подробна характеристика на пясъчните
дюни (л.32-37 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
По делото е приложено
експертното становище, подготвено от проф. д-р И. А. и гл. ас. д-р Д. С. от
Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (л.32-37 от
адм.д. № 415/2019г. на АСБ). От приложеното експертно становище се установява,
че процесния поземлен имот 67800.54.140 е обследван едновременно с ПИ
67800.54.141, като експертите са посочили, че тези два имота съдържат както
стари бунгала, така и остатъци от бетонни основи. Посочено е също, че в
най-източната част, към границата с резервата има плътно покритие на бетонни
плочки, разположени върху сива дюна, която е силно увредена от строителството.
В близост до бетоните е установено значително обрастване с айлант (Ailantus
altissima). Според двамата експерти, безспорно доказателство за наличие на сива
дюна в имотите са регистрираните видове Artemisia campestris и Carex ligerica
(с проектно покритие достигащо до 80). Посочено е също, че острицата (Carex
ligerica) обикновено се развива по заравнени и понижени места, където се
съдържа повече влага в субстрата. По мнение на експертите, близостта на
бунгалата и рудерализацията около тях са причина да се развиват видове като
Melilotus alba, Cynodon dactilon, Tragus racemosus, Tribulus terrestris,
Setaria viridis, Xanthium italicum, които са индекатор за рудерализация. В
същото време, установените от екпертите видове Salsola ruthenica, Kochia laniflora,
Cynanchum acutum, Sanguisorda minor, Anthemis tinctoria свидетелстват за висока
степен на нарушеност на естественото местообитание и навлизане на видове от
съседни местообитания – както дюнни, така и тревни. По мнение на експертите,
премахването на бетонните основи ще предостави възможност за възстановяване на
сивите дюни. Посочена е също и необходимостта да се поддържа чистотата на
терена и да не се допуска битово замърсяване, водещо до рудерализация. Като
допълнително доказателство за естествеността на дюнното местообитание в имота,
експертите са посочили наблюдавания млад екземпляр на сухоземна костенурка
(Testudo graeca), който намира убежище в местообитанието. В заключение от
направената проверка на терен, експертите са посочили, че районът на местността
„Каваците“ се характеризира с добре изразени кватернерни дюнни формирования. Те
са били развити по цялата сухоземна територия на залива. Със засилване на
човешкото присъствие, постепенно дюните са нарушени и фрагментирани. Според
експертите, едно от първите нарушения на цялостния комплекс е прокарването на
старото шосе на юг от Созопол. В последствие, строителството на комплексите
също е довело до фрагментиране на дюните. Посочено е, че понастоящем те са
добре запазени на територията на резервата и защитената местност. Извън тях има
фрагменти, главно от типа „сиви дюни“, стабилизирани и колонизирани от
многогодишни тревисти растения и значително покритие на мъхове и лишеи.
Експертите са установили, че на места има остатъци от стари лозя (включително и
в посочените имоти), което свидетелства за опитите на хората да развиват
земеделие на тези територии в миналото.
Във връзка с
внесеното от жалбоподателя уведомление за инвестиционно предложение „Изграждане
на четири сгради за отдих и курорт в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140
по КК на гр.Созопол“, директора на РИОСВ Бургас е постановил решение №
БС-11-ОС-П/19.12.2018г. за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост
(л.25 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ). В мотивите на решението е посочено, че
към уведомлението е приложена информация и документация, която е достатъчна за
определяне на приложима процедура по реда на Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони
(Наредбата за ОС), поради което може да бъде приета като уведомяване на
компетентния орган по чл.6а, т.2 от Наредбата за ОС. Административният орган е
описал инвестиционното предложение, изразяващо се в изграждане на четири сгради
за отдих и курорт в поземления имот, като за реализирането му е необходимо
разработване на Подробен устройствен план (ПУП). Цитирано е приложеното по
преписката становище на главния архитект на Община Созопол, в което е посочена
устройствената зона, в която попада имота, както и действащите съобразно
влезлия в сила ОУП градойствойствени параметри. В мотивите на административния
акт е посочено, че според наличната към момента в РИОСВ Бургас цифрова
информация, вкл. модели за разпространение на дюнни природни местообитания по
Черноморското крайбрежие и извършена проверка с констативен протокол №
013239/28.08.2018г. се установява, че в поземлен имот с идентификатор
67800.54.140 по КК на гр. Созопол попадат сиви пясъчни дюни. Предвид така установеното
и на основание чл.31, ал.25 от ЗБР, § 2 от ДР на Наредбата за ОС и чл.6а, т.2
от Наредбата за ОС, както и предвид писмената документация от възложителя в
РИОСВ Бургас и констативен протокол № 013239/28.08.2018г. с приложен протокол
от експертна оценка на БАН, директора на РИОСВ Бургас е прекратил започналата
процедура по оценка за съвместимост за инвестиционно предложение „Изграждане на
четири сгради за отдих и курорт в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140 по
КК на гр. Созопол“. Посочено е, че прекратяването на процедурата за
инвестиционното предложение се основава на констатираното наличие на пясъчни
дюни в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140 по КК на гр. Созопол.
С писмо изх. №
ПД-3063-(4)/19.12.2018г. (л.48 от адм.д. № 415/2019г. на БАС), директора на
РИОСВ Бургас е уведомил Х.Г., чрез пълномощника му – Житомир Русенов за
постановеното решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018г. за прекратяване на процедура по
оценка за съвместимост, екзепляр от което решение е приложено към писмото.
Видно от известие за доставяне, писмото, с приложеното към него решение са
получени на 21.12.2018г. (л.48, стр.2 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
Недоволен от така
постановения административен акт, жалбоподателя Х.Г. е оспорил решение №
БС-11-ОС-П/19.12.2018г., чрез директора на РИОСВ Бургас до МОСВ. След
запознаване и анализ на приложените към административната преписка
доказателства, горестоящия административен орган – министър на околната среда и
водите е постановил решение № 37/01.02.2019г., с което е отхвърлил жалбата на Х.Г.Г.
и е потвърдил решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018 г. на директора на РИОСВ Бургас
(л.22 – 23 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ). В мотивите на така постановения административен
акт е прието, че въз основа на цифрова информация, вкл. модели за
разпространение на дюнни природни местообитания по Черноморското крайбрежие и
извършена проверка с констативен протокол № 013239/28.08.2018г. с представен
доклад от експертна оценка на БАН е установено, че в поземлен имот с
идентификатор 67800.54.140 по КК на гр. Созопол попадат сиви пясъчни дюни, като
площта е замерена от лице с геодезическа правоспособност. С писмо изх. №
Ж-7/01.02.2019г., жалбоподателя е уведомен за постановеното потвърдително решение
на министъра на ОСВ, ведно с екземпляр от решението (л.63 от адм.д. №
415/2019г. на АСБ). Според приложеното по делото известие за доставяне, писмото
с приложения към него екземпляр на потвърдителното решение са връчени на
06.02.2019 г. (л.64 от адм.д. № 415/2019г. на АСБ).
Производството е за
втори път висящо пред Административен съд Бургас, след като Върховният
административен съд с решение №11136/19.08.2020г. по административно дело № 14547/2019г.
по описа на ВАС е отменил предходно постановеното решение №1825/30.10.2019г. по
административно дело № 415/2019г. по описа на Административен съд Бургас и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
При новото
разглеждане на делото е назначена съдебно-технически експертиза, изготвена от С.Н.
– експерт биологично разнообразие, защитени територии и НЕМ, според
заключението (л.150-159) на която при направен оглед на място е установено
наличието на стари постройки, лози и рудерални видове растителност. Установено
е, че характера на повърхностният почвен слой и видовете растителност не
отговарят изцяло за наличие на природно местообитание *2130 (сиви дюни), има
малки части от тези дюни останали по южната граница на разглежданият имот. Посочено
е, че в съседство е разположена защитена територия - поддържан резерват
„Пясъчната лилия“, обявен като такъв със заповед № 1745/29.06.1962г., за
опазване на Пясъчната лилия (Pancratium maritimum), представляващ подвижни дюни
(бели дюни) с код 2110.
Вещото лице е
посочило, че разглежданият имот е с нарушено почвено покритие, като след
полагането на нов наносен слой се променя характера на средата и видовото
разнообразие, което е довело и до появата на описаните растителни видове в
експертното становище от 03.09.2018г. на експертите от БАН. Навлизат инвазивни
и рудерални растения, които променят облика и типът местообитание. Заявява, че въпреки
това част от видовете са характерни за дюни и обосновават твърдението, че
процесният имот принадлежи към стабилизирано пясъчно образувание и природно
местообитание 2130 - неподвижни пясъчни (сиви) дюни.
С експертизата е
установено, че в разглежданият имот са регистрирани растителни видове и останки
от сгради и съоръжения, които показват, че се е обработвал в миналото и са
налице съоръжения и други урбанистични застроявания, има видими остатъци от
тях.
Вещото лице е
констатирало, че на територията на разглежданият имот има малки форми на
земната повърхност с участие на пясъци, като според класификацията и
определянето за дюни, те не представляват такива, загубили са своят облик и
характерна растителност, повлияни от човешка намеса.
Дадено е заключение,
че не е възможно естествено възстановяване на природното местообитание
стабилизирани пясъчни образувания - неподвижни дюни. Посочено е, че като се има
предвид, че дюните се образуват от пясък под влияние на вятъра, то ще са нужни
години да се образуват отново, при пълно или ограничено отсъствие на човека.
Сочи се, че сериозното застрояване около процесният имот и непрестаното
антропогентното влияние върху терена, не дава възможност за образуване на дюни.
Като единствената възможност за възстановяване е посочено, насипа от пръст да
бъде премахнат до пясъчната основа и ограничаване на достъпа от хора или разширяване
обхвата на поддържан резерват „Пясъчната лилия“, в който да попадне имота.
В заключението се
сочи, че действителното положение на терена към момента на обследване
25.04.2022г., отговаря на отразено в геодезична снимка приложена към
констативния протокол от 28.08.2018г. издаден от РИОСВ - Бургас. От извършеният
геоморфоложкият анализ са налице данни за извършени насипи засягащи процесният
имот и имот в съседство с № 670 00.54.141. Насипа е представен от канелена
горска почва, положен според приложението Гугъл Земя (Google Earth) в периода
дата 10.08.2017г. - 28.03.2019г. Сочи се, че извършените действия по
депонирането на земните маси е свързано с издаването на разрешително, също така
има и разходи по добив, транспорт и подравняване, за това е направено
предположение, че тези деяния могат да се извършат само от собствениците на
разглежданите имоти.
Вещото лице е дало
заключение, че чрез софтуерна програма за географска информация на Гугъл Земя
(Google Earth) е възможно да се проследи общото състояние на поземлен имот с
идентификатор 67000.54.140, като за България това е възможно от 2010г., като в
момента изображенията са към дата 23.03.2019г. Експерта сочи, че ако се сравни
изгледа на имот 67000.54.140 с този в съседство на поддържан резерват
„Пясъчната лилия“, може да се заключи, че има наличие на пясъчни дюни. Към
отговора на въпрос № 7 е приложен изглед от Гугъл Земя (Google Earth),
показващо общото състояние на процесния имот и обозначено като фиг.1.
За да направи
геоморфоложки анализ вещото лице е използвало метода на прякото геоморфологично
изследване и метода на дистанционното морфологично изследване по външните
признаци на земеформите. Посочено е, че геоморфоложкият анализ доказва
наличието на първични пясъчни дюни по южната и източна граница на имота, както
и под насипа от нехарактерна почва за района. Промяната на релефа е изразена с
появата на друг вид почва, която е положена върху пясъчните дюни, като от снимковият
материал това е станало след 2017г. Сочи се, че на фигура № 8 от експертизата
се виждат следите на тежка техника, с която вероятно е извършено превозването
на почвата и подравняването на терена, както и характера на почвата, а именно
че е пясък, който се намира по южната граница на имота. Установеният
повърхностен слой почва е нетипичен за терена на разглежданият имот.
Вещото лице заяви, че
в сегашното си положение имота не може да се разглежда като потенциална
територия за развитието на Южните черноморски стабилизирани дюни - с код *2130.
Но при провеждане на възстановителни мероприятия и достатъчно дълъг период за
естествено възстановяване, цялата територия на процесният имот може да бъде
върната като южна черноморска стабилизирана дюна - с код *2130, само ако бъде
включена към поддържан резерват „Пясъчната лилия“.
При разпита на вещото
лице в проведеното на 14.06.2022г. съдебно заседание, същото заяви, че към
настоящият момент в процесния имот има много малък участък (някъде около 4-5 %
от имота) по южната граница на имота, където са съхранени растителни видове,
които обитават пясъците и поради това се определят като дюни. Уточни, че
растенията в имота, които са индикатора за сиви дюни са пелин и острица, като
острицата не се среща на други места, а пелинът се среща на ограничени места,
но не е задължително да бъдат дюни. Уточнено е по скицата на л.30, че имота от
север е празен – незастроен, двата имота от юг имат изоставени бунгала, от
изток се намира резерват „Пясъчна лилия“, а от запад е път, като след пътя има
имоти, които са урбанизирани от гледна точка на това, че има нещо изградено в
тях. След имота, който е съседен от север на процесния имот, има имот, който е
празен и застлан с настилка подобна на фрезован асфалт. Трите имота от
североизток са асфалтиран паркинг и в имота посредата има построена сграда. По-голямата
част от процесния имот е засипан допълнително и всъщност тази част, която е
дюна е записана, но понеже по южната граница техниката не може да влезе в
съседния имот е останала ивица, която не е засипана. По отношение на
заключението, че насипите са извършени от собствениците, вещото лице заяви, че
е извършило сравнение на фигура 3, 4 и 5 от експертизата, които са от 2016г. и
фигура 7 от 2019г., от които се вижда, че преди е имало по-светла част, която
показва пясъци, а после е настанена по-тъмна почва. Вещото лице заяви, че при
геоморфоложкия анализ е използвало два метода – дистанционен и директен, като
при директния е посетил имота и е огледал подробно, като е направил няколко
изкопа, за да удостовери почвените хоризонти. А дистанционният представлява
сравнения по налични данни, които са свързани не само с Гугъл Мапс, а и по
литературни данни за информацията в района в минали времена. Вещото лице е
посочило, че има разработен софтуер, който дава налична информация за видов
състав, за строеж, почвообработка и други. Уточни, че канелената горска почва е
типична за вътрешността, на не по-малко от около 2 до 3 км от крайбрежието.
Съдът допусна
съдебно-геодезическа експертиза по отношение на въпроси № 6 и № 7, доколкото
вещото лице по предходната експертиза е отразило снимки, които е взело от
приложението Гугъл Земя, но не е обозначило върху тях точното местоположение на
процесния имот.
Според заключението
на съдебно-геодезическа експертиза „геодезическата снимка“ приложена към
констативен протокол от 28.08.2018г. издаден от РИОСВ Бургас, не може да се
нарече такава защото на нея не са отбелязани (заснети) характерни топографски
елементи в имота, не са нанесени съществуващите огради по източната и южна
граници на имота, както и не е показано, че оградата от юг навлиза в
югозападната си част в процесния имот, не е отразен и съществуващия на място
път с трайна настилка в западната част на имота, не са отразени „руините“ от
съществували постройки и инфраструктура, които заемат източната част на имота.
Вещото лице сочи, че това е по-скоро схема изчертана върху скица на ПИ с
идентификатор 67800.54.140 по КККР на гр.Созопол. Към експертизата са приложени
снимки (л.183 - 184), на които вещото лице е представило състоянието на
процесния имот по време на огледа на 08.09.2022г. Посочено е, че в имота сега
не се виждат никакви насипи. Счита, че ако въпроса е за повърхностен хоризонт
от канелено горска почва, то тогава може да се разгледа снимката от Гугъл Свят
от 28.03.2019г., на която се вижда червеникаво петно в процесния и северния му
имот, което навежда на заключението, че е насипвано върху имота, но насипването
е върху няколко имота на различни собственици, които имоти не са оградени и не
би могло да предположи от кой го е извършил. Посочва, че за ПИ с идентификатор
67800.54.19, за който става въпрос при разпита на вещото лице в предходното
заседание и който е урбанизирана територия и в момента е ограден и насипан с
чакъл, то той е частен имот, намира се на северозапад от процесния и
местоположението му може да се види на предпоследната схема в отговора на
въпрос 7 от експертизата - извадка от действащата кадастрална карта.
В следващите снимки
(л.185 - 187) вещото лице е представило промяната на имота и територията около
него през годините от 2010г. до 2019г., за който период има регистрация в Гугъл
Свят. Представило е и комбинирана извадка от Кадастрално административната
информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (л. 188),
на която в син цвят е оцветен процесния имот, с жълт цвят е оцветен плаж
„Каваци - юг“ по чл.6, ал.4 и 5 от Закона за Черноморското крайбрежие и с черен
цвят е едромащабната топографска карта, от която може да се направи извода, че
имота в източната си част е бил застроен, а не е имало дюни. Вещото лице заяви,
че имота е бил лозе през 60-70г. на миналия век и сега в имота и около него има
следи от лозови насаждения, и сега имота е с начин на трайно ползване „лозе“.
Голяма част имота през 80- те години на миналия век до към 2019г. е бил
застроен, върху него и сега има руини. Имота граничи с урбанизирана територия,
не е ограден и при извършеното мащабно строителство около него е бил нарушен
повърхностния почвен слой.
При разпита на вещото
лице - геодезист в съдебно заседание, същото заяви, че в процесния имот няма
дюни. Уточни, че сега към момента канелено-горската почва не се вижда, тъй като
всичко е в бурени, треви и храсти.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на оспорения акт, поради което е
допустима за разглеждане.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган. Според в чл.6а, т.2 от Наредба за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за
ОС) компетентни органи да издадат административни актове по реда на наредбата и
всички волеизявления и действия, когато са част от производството по издаване
на административни актове, са директорите на съответната РИОСВ - във всички
останали случаи извън изчерпателно изброените такива в т. 1, б. „а“, „б“ и „в“.
Такъв е и процесният случай.
Неоснователно е
твърдението в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на уведомяване относно извършената на място
проверка и издадените въз основа на нея констативен протокол и експертно
становище. Не е спорно, че административният орган не е доказал наличието на
такова уведомяване. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, защото
жалбоподателят може да защити правата, които счита, че са му накърнени в
настоящото съдебно производство.
За
да прекрати производството по оценка за съвместимост на инвестиционно
предложение административният орган се е позовал на чл.31, ал.25 от Закона за
биологичното разнообразие, според който компетентният орган прекратява
процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или
инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените
места след границите на зона "А" по Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.
Не е спорно, че процесното инвестиционно предложение не попада в обхвата на
чл.17а от ЗУЧК, доколкото с влязъл в сила подробен устройствен план в него не е
предвидено изграждане на обекти с национално значение или специални обекти,
свързани с отбраната и сигурността на страната.
За
това спорът по делото се свежда до това има ли дюни в имота, за който е инвестиционното
предложение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че в имота има фрагменти от
сиви дюни, които е силно увредени от предишно строителство и опити за развитие
на земеделие, за което говорят останките от лозови насаждения. Конкретно в
имота на жалбоподателя остатъци от дюни (4-5% от имота) има в южната му част и
в най-източната. Като определящо за този извод е присъствието на диагностични
за дюнните местообитания растителни видове, както ясно личи и от наименованието
на природното местообитание 2130* - Неподвижни крайбрежни дюни с тревна
растителност. Това са изводите както на експертното становище на проф. д-р И.
Апостолова и гл. ас. д-р Д. Сопотлиева от Института по биоразнообразие и
екосистемни изследвания при БАН, така и на вещото лице С.Н. - експерт
биологично разнообразие, защитени територии и НЕМ, назначено в хода на
процесното съдебно производство. И в становището ползвано от административният
орган като основание за постановяване на оспорената заповед и в съдебната
експертиза е застъпено мнението, че районът на местността „Каваците“ се
характеризира с добре изразени кватернерни дюнни формирования. Те били развити
по цялата сухоземна територия на залива. Но със засилване на човешкото
присъствие, постепенно дюните са нарушени и фрагментирани. Понастоящем те са
добре запазени на територията на резервата и защитената местност. Извън тях има
фрагменти, главно от типа „сиви дюни“, стабилизирани и колонизирани от
многогодишни тревисти растения и значително покритие на мъхове и лишеи. В
частност в процесния имот има такива фрагменти от сиви дюни в южната и
източната част.
Както вещото лице Н.,
така и проф. д-р И. Апостолова и гл. ас. д-р Д. Сопотлиева от Института по
биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН изказват мнение, че дюнните
местообитания могат да се възстановят. Според вещото лице Н., това може да се
случи, само ако насипа от пръст – канелена горска почва бъде премахнат до
пясъчната основа и се ограничи достъпа от хора или разшири обхвата на
поддържания резерват „Пясъчната лилия“, в който да попадне имота. Това е така
според вещото лице, защото сериозното застрояване около процесният имот и
непрестаното антропогентното влияние върху терена, пречат на образуването на
дюни. Проф. д-р И. Апостолова и гл. ас. д-р Д. Сопотлиева от Института по
биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН считат, че местообитанието
може да се възстанови ако се премахнат бетонните плочки, намиращи се в
най-източната част на имота, към границата с резервата, които са разположени
върху сива дюна, която е силно увредена от строителството. Освен това е
необходимо да се поддържа чистотата на терена и да не се допуска битово
замърсяване, водещо до рудерализация.
Т.е. необходими са
усилия за възстановяване на дюнното местообитание чрез пресъздаване в
естествени условия или чрез създаване на условия за повторно възникване, които
изключват строителство в имота.
3аконът за
биологичното разнообразие урежда отношенията между
държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и
устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.
Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и по
силата на чл.
1, ал. 3 ЗБР опазването
му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 25 от ЗБР е съобразена с целта на
този закон, която е да осигури приоритетно опазване, поддържане и
възстановяването на пясъчните дюни, сред които и сивите дюни като застрашени от
изчезване типове природни местообитания. За това съдът счита, че при извеждане
на необходимите за спора правни изводи следва да се води от съществуващата
според експертите възможност за възстановяване на сивите дюни в имота, а не да
се концентрира върху факта, че към настоящия момент местообитанието е силно
увредено и фрагментирано. В този смисъл решение №12638/13.10.2020г. постановено
по адм.д. № 3188/2020г. на ВАС (за имот 67800.54.11 по КК на гр.Созопол) и
решение №11484/11.11.2021г. постановено по адм.д. № 6480/2021г. на ВАС (за имот
67800.54.141 по КК на гр.Созопол).
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че мнението на в.л. - геодезист С., че в имота
няма дюни не следва да се обсъжда, защото задачата на тази експертиза основно
се свеждаше до картно ситуиране на имота, а и вещото лице като специалист в
областта на геодезията не разполага с нужната компетентност да изследва и даде
становище за наличието или отсъствието на дюни.
По изложените
съображения съдът счита, че обжалваният административен акт е законосъобразен,
а подадената срещу него жалба – неоснователна.
Съобразно изхода от
оспорването разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Предвид
характера на спора, както и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултското
възнаграждение за ответника е в размер на 200 лева.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд гр.Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** против решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018г.
за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост, издадено от директора
на РИОСВ – Бургас.
ОСЪЖДА Х.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на РИОСВ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
(двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: