РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110210720 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е повод постъпила от Р. С. Ч. жалба против Наказателно
постановление № Р-10-136 от 07.07.2023 г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание
чл. 221, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 114б, ал. 1,
предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗППЦК.
С жалбата си административнонаказаното лице заявява, че не е
извършвало нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Твърди,
че е дългогодишен член на Съвета на директорите на дружеството, като
декларация по чл. 114б от ЗППЦК бил подал още при избирането си в
управленския състав на юридическото лице. Не бил запознат със
задължението си при всеки свой избор като член на СД да подава нова
изрична декларация, а и обстоятелствата в нея били непроменени и ежегодно
се разгласявали пред КФН и БФБ. Сочи още, че изискуемата информация
била достъпна за инвеститорите и акционерите, поради което и техните права
не били нарушавани. Позовава се на активните си действия, следващи
връчването му на АУАН, изразяващи се в изпълнение на дадените му
указания. При тези съображения моли за отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От името на упълномощения му процесуален
представител по делото е постъпило писмено становище, в което оспорва
задължението на субекта да подава нова декларация при така описаното
нововъзникнало обстоятелство. В допълнение изтъква наличието на съдебно
1
производство с идентичен предмет, по което било постановено отменително
решение с налагане на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган - редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Г, която пледира за потвърждаване на
обжалваното НП. Счита нарушението за обективно установено от събраните
по делото доказателства. Оспорва защитните доводи на жалбоподателя и
изтъква, че факта на преизбирането на лицето в Съвета на директорите на
дружеството не води до отпадане на задължението му по чл. 114б от ЗППЦК.
Подробно развитие на тези си разсъждения дава в представените по делото
писмени бележки. Отделно от това възразява срещу твърдението за
маловажност на случая и претендира разноски в полза на въззиваемата
страна.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„Винзавод“ АД с ЕИК е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал.
1 от ЗППЦК, вписано под № РГ-05-0175 в Регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа, поддържан от Комисията за
финансов надзор, и в това си качество се явява адресат на разпоредбите на
ЗППЦК и на подзаконовите актове по неговото прилагане.
На 31.10.2022 г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите
на „Винзавод“ АД, на което при наличие на кворум и представен капитал за
участие е взето решения за освобождаване на досегашния състав на Съвета на
директорите на дружеството и за избор на новия му личен състав. В
съответствие с това, по т. 1 от разглеждания дневен ред жалбоподателят Р. С.
Ч. е бил освободен от поста си, а по т. 2 е бил преизбран сред членовете на
новия състав на СД. С уведомление с вх. № 10-05-4967/31.10.2022 г. в КФН е
представен протоколът от проведеното общо събрание, както и списък с
присъствалите на него акционери.
При извършена проверка на постъпилите документи свидетелят А. К. на
длъжност „младши експерт“ в КФН установил, че с това за Р. Ч., в качеството
му на новоизбран член на управителния орган на публичното дружество,
както и лице, притежаващо най-малко 25 на сто от гласовете в общото
събрание на дружеството, е възникнало задължението по чл. 114б, ал. 1 от
ЗППЦК да декларира пред Комисията за финансов надзор, следната
информация: данни за юридическите лица, в които притежават пряко или
непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат
контрол; данни за юридическите лица, в чиито управителни или контролни
органи участват, или чиито прокуристи са; данни за известните им настоящи
и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за
заинтересовани лица.
Прието е, че 7-дневният срок по чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК изтича на
07.11.2022 г., като в неговите рамки подобна декларация с нужната
информация не е била представена пред Комисията. За виновното
бездействие на жалбоподателя Ч. по отношение на задължението му по чл.
114б, ал. 1, предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗППЦК,
свидетелят К. му съставил акт за установяване на административно
нарушение № Р-06-11/23.01.2023 г., който след призоваване бил връчен лично
на нарушителя срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред КФН
били депозирани писмени възражения, към които били приложени
доказателства за принадлежността на Ч. към управленския орган на
2
юридическото лице, както и за депозираната пред Комисията декларация по
чл. 114б от ЗППЦК с вх. № РГ-05-175-4/27.01.2023 г.
При идентично описание на нарушението, и след преценка на
представените доказателства от страна на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, заместник-председателят на
Комисията за финансов надзор издал Наказателно постановление № Р-10-136
от 07.07.2023 г., с което на основание чл. 221, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗППЦК
на Р. С. Ч. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7
000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 114б, ал. 1, предл. 1, хипотеза 2,
вр. ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗППЦК.
Така изложената фактическа обстановка съдът възприе за установена на
първо място въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания свидетел А. К.. Същите се отличават като
еднопосочни, последователни, достоверни, лишени от противоречия и
напълно съответни на събраните писмени материали. Последните от своя
страна спомагат за изясняване на спорните по делото обстоятелства, а
разгледани поотделно и в своята съвкупност потвърждават фактическите
констатации от АУАН и НП.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, насочена е срещу обжалваем акт и в тази връзка се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но по
съображения, различни от тези, наведени с жалбата.
След извършена служебна проверка, съдът констатира, че не са
допуснати процесуални отношения във връзка с материалната компетентност
на актосъставителя и на административнонаказващия орган по повод
съставените от тях процесуални актове. АУАН е съставен от А. К. -
длъжностно лице, разполагащо с необходимата делегирана компетентност,
произтичаща от приложената по делото Заповед № З-320/08.11.2022 г.
Заместник-председателят на КФН от своя страна е активно легитимиран за
издаването на наказателни постановления съобразно оправомощаването си,
произтичащо директно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. И двата акта са издадени при спазване
на предвидените в чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. АУАН е
съставен при осигуряване личното присъствие на жалбоподателя, както и на
двама свидетели в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; надлежно предявен и
връчен е на нарушителя, на когото е предоставена възможност да подаде
възражения срещу акта в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, които са били
подробно разгледани и обстойно анализирани с оглед преценката на тяхната
основателност. Както актът за установяване на административно нарушение,
така и атакуваното наказателно постановление, покриват необходимите
минимални стандарти, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано ясно и безпротиворечиво, формулирано е с всички
негови релевантни признаци, и то по начин, осигуряващ на нарушителя право
да разбере за какво е ангажирана отговорността му.
Ето защо следва да се приеме, че не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, опорочаващо
административнонаказателното производство и обуславящо отмяната на
наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно.
3
Съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, като
възражението на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение,
е несъстоятелно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК, членовете на
управителните органи на публично дружество са длъжни да декларират пред
Комисията информация за: юридическите лица, в които притежават пряко
или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които
имат контрол, юридическите лица, в чиито управителни или контролни
органи участват, или чиито прокуристи са; известните им настоящи и бъдещи
сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
Срокът за предоставяне на тази информация съгласно чл. 114б, ал. 2 от
ЗППЦК е 7 дни от избирането им. По делото се установи категорично от
обективна страна, че на проведеното на 31.10.2022 г. извънредно Общо
събрание на акционерите на „Винзавод“ АД, жалбоподателят Р. С. Ч. е бил
преизбран като член на Съвета на директорите на търговското дружество,
след като по силата на същото решение е освободен от досегашната му
позиция. Следователно в седмодневен срок от датата на избирането му в
състава на управленския орган на юридическото лице, той е имал задължение
да подаде до КФН декларацията по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК, но не го е
сторил, като по този начин е нарушил цитираната законова разпоредба чрез
своето бездействие.
Несъстоятелни са доводите в жалбата, че като дългогодишен член на
Съвета на директорите на дружеството, Ч. не е имал задължението да подава
такава декларация с актуална информация относно съдържащите се в нея
данни. Промяна във вписаните обстоятелства в случая очевидно има, тъй като
с избирането на лицето не е продължен неговият мандат в СД, а същият е бил
избран наново след предварителното му освобождаване от този пост – видно
от последователността на решенията, взети на Общото събрание. В същото
време, самото задължение по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК произтича от
юридическия факт, свързан с избирането на лицето като член на СД, без да се
прави разлика между първоначален избор, преизбиране или продължаване на
мандат (в този смисъл Решение № 4420 от 27.06.2019 г. на АдмС - София по
адм. д. № 2000/2019 г.).
Въпреки гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че
извършеното от жалбоподателя нарушение представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – такъв, при който административното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните си
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Критерият за преценяването
на случая като маловажен е степента на неговото отрицателно въздействие
върху обществените отношения – предмет на закрила с нарушената правна
норма. От съвкупния анализ на наличните по делото доказателства следва, че
степента на негативно въздействие върху обекта на неправомерно
посегателство в случая не би могла да обоснове нужда от налагане на
предвидената в закона санкция. На първо място това се дължи на
предприетото от страна на субекта на отговорност неутрализиране на
вредните последици от бездействието му, доколкото веднага след връчването
му на акта за установяване на административно нарушение, Ч. е изпълнил
законовото си задължение за обявяване на съответната информация пред
КФН. Съответно касае се не за пълно неизпълнение на съответното действие,
а за неточното му изпълнение във вида на забава (просрочие). С активните си
действия по обявяване на информацията пред Комисията деецът е
4
манифестирал стремежа си към поправяне и превъзпитание, доколкото е
пресякъл виновното си бездействие веднага след научаването за
задължението си. Горното обстоятелство от друга страна естествено навежда
на извод за незнание на лицето за дължимото от негова страна поведение –
факт, който дори и правно ирелевантен (тъй като непознаването на закона не е
извинително), не може да не се вземе предвид. Отсъствието на субективна
представа за нуждата от деклариране бележи едно трайно отношение на
лицето, продиктувано от дългогодишната му принадлежност към
управителния орган на дружеството. Както стана ясно, Ч. е бил многократно
преизбиран като член на Съвета на директорите на „Винзавод“ АД, съответно
необосновано е да се смята, че с неотразяването на новото му назначаване са
били засегнати правата на евентуалните инвеститори или на другите
участници в пазара на ценни книжа. Липсват индикации и за намерение за
укриване на тази информация – освен вписването в Търговския регистър,
веднага след провеждането на ОС, от името на дружеството е изпратено
уведомление до КФН, съдържащо като приложение протокола от
проведеното събрание.
Не може да се пренабрегне на следващо място тоталният дисбаланс и
непропорционалност в размера на санкцията, наложена на физическото лице.
Глобата в размер от 7 000 лв., дори и това да е минималният законов размер
на регламентираното наказание, с категоричност се явява прекомерна спрямо
вида и тежестта на нарушението, както и положителните данни за личността
на дееца (сред които установяването, че се касае за първо по ред негово
правонарушение от съответния вид). Налагането на санкция в посочения
размер в случая би представлявало несправедливо и прекомерно
вмешателство в имуществената сфера на лицето, което не би постигнало
преследваните от закона цели на наказанието, а по-скоро би породила ефекта
на една репресивна мярка. И в духа на Европейското законодателство
подобна санкция бележи фрапантно несъответствие с преследваните от нея
легитимни цели, както и с принципите за пропорционалност при
определянето на наказанието.
По горните съображения съдебният състав на настоящата инстанция
намери, че дори и в случая формално да е налице осъществен състав на
административно нарушение, същото не би могло да обоснове степен на
обществена опасност, обуславяща нуждата от налагане на имуществена
санкция в толкова значителен размер. При това положение, за осигуряването
на индивидуална и генерална превенция би способствало отправянето на
предупреждение на дееца, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съвкупността от
изследваните обстоятелства в своята взаимовръзка навеждат извода, че
случаят се явява маловажен и поради това наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-136 от 07.07.2023 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с
което на основание чл. 221, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗППЦК на Р. С. Ч. е
5
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева за нарушение на чл. 114б, ал. 1, предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2,
изр. 1, предл. 1 от ЗППЦК, като ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6