№ 235
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600690 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Е. Ц. чрез нарочно упълномощения
за това защитник адвокат Ц. И.. С искането се претендира възобновяване на в.н.о.х.д.
№ 63/2025г. ОС Видин – ІІ въззивен наказателен състав. С въззивното решение е
потвърдена присъдата на районния съд в Белоградчик, с която Ц. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 НК –
осъден на лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, при „строг“ режим на
изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 200.00 лв.
(двеста лева). На осн. 343б, ал. 5 от НК, във вр. с чл. 343б, ал. 1 НК Ц. е осъден да
заплати в полза на държавата, равностойността на лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„Х5“, с peг. № ***, собственост на трето лице, в размер на 3 480 лв. (три хиляди
четиристотин и осемдесет лева). На осн. чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК на осъдения
Ц. е наложено кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 2 (две) години, считано от датата на деянието. На осъдения е
възложено и заплащането на сторените деловодни разноски.
В искането се навеждат основанията за възобновяване, визирани в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се поддържа допускането на
съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон.
Доводът за съществени процесуални нарушения е аргументиран с твърдението, че
присъдата не почива на събраните по делото доказателства. Същевременно се твърди,
че са допуснати редица нарушения при събирането и оценката на доказателствата,
опорочили преценката на съда за виновността на подсъдимия. Защитникът намира за
нарушен установения нормативен ред, предвиден в Наредба № 1/ 19.07. 2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
1
вещества или техни аналози ( чл. 1, ал.3, чл. 6, ал.5 и ал.6, чл.7, чл.14, ал.2 и чл. 27 от
същата), (наричана по –нататък в настоящото изложение Наредба № 1/ 19.07. 2017г. ),
за което излага съображения, свързани с начина на вземане на пробата кръв от
подзащитния му, периодът от време до транспортирането му до медицинското
заведение, липсата на реквизити в издадения талон за вземане на кръвна проба и в
протокола за медицинско изследване, както и невъзможността концентрацията на
алкохол да се установява чрез назначената по делото химико – токсикологична
експертиза, която от своя страна дава степен на вероятност относно този факт, респ. че
осъдителната присъда почива на предположения. Заявеното нарушение на
материалния закон, макар да не е изрично дефинирано такова, по същество е
аргументирано с твърдението, че съдилищата неправилно приели съставомерност на
деянието.
В речта си в съдебните прения упълномощеният защитник адв. Ц. И.
поддържа искането по изложените в него съображения, които преповтаря. Поддържа и
искането си за възобновяване на производството пред ОС Видин.
Представителят на САП пледира за оставяне на искането без уважение.
Прокурорът намира за правилни съдебните актове и на двете инстанции и подчертава,
че установените факти почиват на събраните в производството доказателства, а
направените въз основа на тях изводи относно извършено престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК от страна на искателя Ц. са законосъобразни.
Осъденият Ц. в хода на съдебните прения поддържа доводите на защитника
си, без да излага собствени такива, а в предоставената му последна дума моли да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:
С присъда № 1 / 22.01.2025г. на РС Белоградчик по НОХД № 69/2024г.
осъденият В. Е. Ц. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК за това, че на 19.09.2023 г. в гр. Белоградчик, обл. Видин, на
кръстовище с ул. „Лозан Стрелков" и ул. „Алеко Константинов", в посока на движение
към бензиностанция „Петрол", управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „БМВ", модел „Х5", с peг. № *** - собственост на лицето Е. Г. Н. от
гр. ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,5 на хиляда,
установено по надлежния ред – повторна съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза № 00617/ 2024 г., изготвена от ВМА – гр. София, като
при условията на чл. 54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок
от 1 ( една) година при „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 200.00 лв. (двеста лева). На осн. 343б, ал. 5 от НК, вр.
чл. 343б, ал. 1 НК осъденият Ц. е осъден да заплати в полза на държавата,
равностойността на лек автомобил, марка „БМВ", модел „Х5“, с peг. № ***,
собственост на Е. Г. Н. от гр. ***, в размер на 3 480 лв. (три хиляди четиристотин и
осемдесет лева). На осн. чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК на осъдения Ц. е наложено
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2 (две) години, считано от датата на деянието.
След въззивна жалба от осъдения чрез неговия упълномощен защитник, с
решение № 92 / 27.05.2025г. по ВНОХД № 63/2025г. ОС Видин – ІІ въззивен
наказателен състав е потвърдена атакуваната присъда на РС Белоградчик. Решението,
като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила в деня на постановяването му.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
2
процесуалнолегитимирани за това субекти, в рамките на предвидения 6 – месечен срок
(подадено е на 29.05.2025 г.) от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт,
непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения
На първо място следва да се отбележи, че предмет на настоящия извънреден
контрол се явява актът на въззивния съд, тоест въззивното решение, с което е
потвърдена присъдата. Последната може и следва да бъде обсъждана единствено в
контекста на дейността и изводите на въззивната инстанция, осъществила проверка на
присъдата. На следващо място, прочитът на искането обосновава, че преобладаващата
част от твърденията на молителя за нарушение на процесуалния и материалния закон
са идентични с въведените с въззивната жалба, инициирала производството пред ОС
Видин. В тази връзка въззивното решение съдържа отговор на всички доводи,
релевирани с въззивната жалба. Въззивният съд е изпълнил задължението си да
посочи защо на свой ред приема за установена фактическата обстановка, приета от
първата инстанция. Отговорил е на възраженията, касаещи нарушаването на правно
регламентирания ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта,
отразявайки, че те са били поставени на вниманието и на първата инстанция, която им
е дал подробен и обоснован отговор, с който въззивният съд се солидаризирал напълно
и допълнил. Посочил е по идентичен начин, че доказателствата са били валидно
приобщени, както и че комплексният им анализ разкрива убедително и
безпротиворечиво приетата фактология. Изрично е отговорил на възраженията ( част
от които наведени и в настоящото производство), че талонът за изследване с №
136152/19.09.2023г., съставен от свидетелите - полицаи при проверката на осъдения не
е подписан от последния и в него не фигурират дата и час; че не е спазен срокът по чл.
6, ал.6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.; че протоколът за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества от
19.09.2023г. не е пописан от медицинския специалист по чл.12, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. ( в която насока е разпитал като свидетели Р. П. - извършила преглед на
осъдения Ц. и медицинския специалист Л. С., която е осъществила вземането на
кръвната проба от Ц.); че извършването на химико-токсикологична експертиза е в
разрез с регламента на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Всички тези възражения ОС Видин
е определил като неоснователни. При това, окръжният съд е изразил тезата си, че не
всяко нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017г. е с абсолютен характер и последици
и не води еднозначно да отпадане на съставомерността на деянието, а деянието може
да бъде прието за несъставомерно по чл.343б, ал.1 или ал.2 от НК, само когато
нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до невъзможност
безсъмнено да се установи, че при управлението на МПС концентрацията на алкохол в
кръвта на водача, е превишавала определените в закона стойности. Теза, застъпена в
съдебната практика ( така р. № 255/ 10.07.2023г. по н.д. № 513/2023г., ІІІ н.о., ВКС) и
споделяема от този състав на САС.
САС на свой ред отбелязва по наведените в молбата за възобновяване
доводи и зачитайки установените от съдилищата в редовната процедура по
установяването им факти, следното:
-не е налице твърдяното нарушение на чл.6, ал. 6 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. поради непосочване в талона за медицинско изследване на срока за
явяване на осъдения до лечебното заведение, тъй като е била налице ( поради
предходно отчетената с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №
ARDM 0197, проба № 01503 концентрация на алкохол в кръвта 1.65 %о) хипотезата на
чл.7, ал.1 от с.н. - съпровождане му от полицейските служители до лечебното
3
заведение; двете хипотези ( на чл. 6, ал.6 и на чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.) са
в условията на алтернативност, като при констатирана с техническо средство
концентрация на алкохол над 1.2 промила, задължително се процедира по посочения в
чл. 7 от наредбата начин – съпровождането на водача от полицейските служители до
лечебното заведение, поради което е и ненужно да му се указва в талона за изследване
медицинското заведение и срокът за явяването му по чл. 6, ал.6, т.т.1 и 2 от
наредбата;
- нарушението на чл.6, ал.6, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., свързано с
вземането на кръвна проба от осъдения след 2 часа и 10 минути от установената с
техническото средство концентрация на алкохол ( при нормативно установен срок от
45 минути, тъй като Ц. е бил спрян в населено място – гр. Белоградчик) е преодоляно
чрез изготвянето на химико-токсикологична експертиза, при изготвянето на която
експертите са отчели както показанията на техническото средство (1.65 %о), така и
химическите изследвания на кръвната му проба (1,10 %о и 1,13%о) именно в насока
изминалия период от време от управлението на МПС до вземане на проба от кръв и
резултатите от изследването й;
- от своя страна не е споделяемо становището на защитата за недопустимост
по см. на чл. 1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. на химико-токсикологична
експертиза именно за определяне на конкретната концентрация на алкохол на водача
към момента на установяване на престъплението ( на спирането му от органите на
реда), тъй като цитираният текст изрично посочва като способи за установяване на
този факт използването съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико –токсикологични изследвания; в насока допустимостта на
посоченото експертно изследване е и константната съдебна практика;
-липсата на съществен реквизит ( подпис на медицински специалист) в
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и наркотични вещества от 19.09.2023г. е саниран от въззивния съд чрез
разпитите на свидетелите Р. П.- лекар и Л. С.- акушер, които потвърждават
автентичността на документа и удостоверяват истинността на съдържанието му, като
от техните разпити еднопосочно по делото е установено, че доктор Р. П. е извършила
преглед на осъдения Ц. и бил съставен протокола за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества от 19.09.2023г., а
самата медицинска манипулация по вземане на кръвна проба от Ц. е била извършена
от медицинския специалист С., в присъствие и под надзора на лекаря П.а; идентично
по характер оплакване е било разгледано от състав на ВКС в р. № 417/15.11.2023г. по
н.д.№ 593/23г., ІІІ н.о., който го е отхвърлил като неоснователно.
В заключение, в разрез с становището на защитника, че редовните съдебни
инстанции са осъдили неговия подзащитен въз основа на вероятност в нарушение на
чл. 303 от НПК, настоящият съдебен състав счете, че направеният извод за
установеност по смисъла на чл. 304 от НПК на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК
почива на събраните по делото доказателства. Този извод на решаващите съдилища е
обоснован, защото съдържанието на доказателствата е обсъдено съобразно
действителния им смисъл, без да е изопачено и/или превратно тълкувано. Коректно е
отчетено наличието на пропуски и недостатъци при процедурата, визирана в Наредба
№ 1 от 19.07.2017г., които обаче не са съществени до степен да опорочават извода, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача Ц., е превишавала определената в закона
стойност, респ. не рефлектират върху констатацията за осъществен състав на
престъпление.
От изложеното дотук е видно, че по същество с повечето от обсъдените
дотук твърдения в искането се оспорва формираното вътрешно убеждение на
4
решаващите съдилища по фактите. Апелативният съд е последователен в позицията
си, съзвучна с трайно установената съдебна практика на ВКС, че вътрешното
убеждение е суверенно право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на
последваща проверка, доколкото касае обосноваността на акта. А необосноваността не
е касационно основание, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да
бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като
съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на
доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. Процесът на
формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото то трябва да е
основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос единствено
следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна
преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в
логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и
дали при противоречието между тях е мотивирано кои доказателствени материали се
кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото нарушаването на тези
правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава
правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е
доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.
В обобщение, се налага извод, че решението на въззивния съд, с което е
потвърдена осъдителната присъда, съдържа нужния доказателствен анализ и
обосновка, в това число и в аспекта на наведените от защитника доводи. Следва да се
отчете, че подсъдимият не е давал обяснения изобщо, тоест той не е навеждал своя
версия, в това число и по въпроса употребявал ли е и в кой момент и количество
алкохолни напитки. За да изследват и приемат за установени съответните факти, както
окръжният, така и районният съд са съобразили писмените доказателства, показанията
на полицейските и медицинските служители, резултатът от изследването с
техническото средство, химическите изследвания на взетата кръвна проба и най-вече
експертното заключение на химико токсикологичната експертиза № 00617/ 2024 г. При
осъществяването на тази дейност е спазено процесуалното изискване на разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 НПК и не са налице пороци при формирането на вътрешното
убеждение на въззивния съд, извършил цялостна проверка на присъдата. Всички
доказателства са били обсъдени в тяхната пълнота, нито едно не е било игнорирано,
тълкувано превратно или изопачено. Оттук – разрешението на въззивния съд да
приложи идентичен подход и да възприеме по същество анализа на контролираната от
него инстанция се явява закономерна последица.
Като съобразява изложеното дотук, САС намира, че въззивният съд е
изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки правилността
на присъдата, като е обсъдил поотделно в логическата им връзка всички
доказателствени материали и е отговорил на всички възражения за неточно
установяване на фактическите обстоятелства относно извършеното деяние. Към
начина на формиране на вътрешното му убеждение не могат да бъдат отправени
упреци, като не се установява порок в процеса на формирането му, основано на годно
приобщените доказателствени материали.
Ето защо апелативният съд приема за неоснователна тази претенция на
молителя.
По оплакването за нарушение на материалния закон
Законът е приложен правилно. За съставомерността на деянието от
обективна страна е необходимо деецът да е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Както бе посочено по-горе в изложението, оспореният от защитата „надлежен ред“ е
5
спазен в степен да позволи направата на категоричен извод, че Ц. е управлявал л.а.
„БМВ“, модел „Х5“, с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,5 на хиляда, като концентрацията е установена чрез заключението
на химико-токсикологична експертиза № 00617/ 2024 г. Следва да бъде изрично
посочена категоричността на експертния извод за това, че към инкриминираните дата
и час (19.09.2023г. към 17.20ч. ) концентрацията на алкохол в кръвта на Ц. е
надвишавала 1,2%о, като допускането ( „с най - голяма вероятност“) се отнася до
размера на превишаването на съставомерната стойност, изводима от направените
изчисления с ползване на средно-минимален коефициент на елиминиране на алкохола
и в интерес на освидетелствания. При тези данни и при установеното състояние на
водача Ц., се налага единствено възможният извод от правна страна, че осъденият е
шофирал именно след концентрация на алкохол в кръвта над установената в
наказателния закон. Няма никакви основания да се приеме, че обществената опасност
на деянието е явно незначителна, а още по-малко, че то не притежава изобщо този
белег. В тази насока следва да се съобрази и завишената степен на обществена
опасност на дееца, изводима от обремененото му съдебното минало.
Следователно, така претендираното основание за възобновяване на
производството не е налице.
В обобщение на всички тези съображения Софийски апелативен съд
намира, че не е налице нито едно от твърдените възобновителни основания, поради
което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Ц. И. - упълномощен
защитник на осъдения В. Е. Ц., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. №
63/2025г. по описа на Окръжен съд – Видин– ІІ въззивен наказателен състав.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения Ц. ( чрез съдебния му адресат и защитник
адв. Ц. И. ) и на защитника адв. Ц. И..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6