№ 4
гр. Тервел, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20213250100135 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с с вх.№1602 от
19.08.2020г. от „Био Сертификейшън“ ЕООД с *********, със седалище и на
управление: обл. Пловдив, гр.Пловдив, район Северен, ул. Сливница“ №6А,
ет.З, ап. Офис №1, представлявано от управителя - А.Ж.Б, чрез
пълномощника - адв.А.Г.Г., АК- Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Дрян“ № 6, ет. 1 срещу „Агро-Екоимпулс"ООД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: обл. Добрич, общ. Тервел, гр.Тервел 9450,
ул. Ген. Столетов №20 представлявано от Е.Д.Н., с посочено правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК. да бъде признато за
установено, че ответникът „АГРО-ЕКОИМПУЛС“ ООД дължи на доверителя
ми „Био Сертификейшън“ ЕООД сумата от 3 387,60 лв. с начислен ДДС.,
представляваща вземане по договор за контрол сертификация с №
240/22.02.2018 г. и издадена фактура № 1539/13.11.2020 г. на стойност 3
387,60 лв. с начислен ДДС за годишна такса за 2020 г., ВЕДНО със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
10.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират
се разноски по ЧГД № 47/2021 г. на ТРС и по настоящото исково
производство..
В исковата молба ищеца излага съображения, че „Био Сертификейшън“
ЕООД е сключил с ответника „АГРО - ЕКОИМПУЛС” ООД договор за
1
контрол сертификация с № 240/22.02.2018 г. Съгласно същият дружеството
„Био Сертификейшън“ ЕООД с ЕИК: ********* е извършило дейности по
сертификация и контрол на биологичното производство на ответника „ АГРО-
ЕКОИМПУЛС“ ООД, срещу което последният дължи заплащане на цената в
7-дневен срок от подписването на договора, на основание чл.2 ал.1 от съшия.
Съгласно чл. 3 ал.2 от договора, последният се подновява автоматично в
случай, че ОПЕРАТОРЪТ не отправи до КОНТРОЛИРАЩОТО ЛИЦЕ
тримесечно писмено предизвестие за прекратяване преди изтичане срока на
действие. До момента на подаване на исковата молба твърди, че договорът не
е прекратен, поради което за извършени дейности по сертификация е
издадена и следната ф-ра № 1539/13.11.2020 г. на стойност 3 387,60 лв. с
начислен ДДС за годишна такса за 2020 I'. Твърди, че сумата е изчислена,
съгласно обявен Ценоразпис към договор № 240/22.02.2018 г. за контрол и
сертификация, неразделна част от него (чл. 2 ал.2 от договора). Съгласно
Ценоразписът в т. 3.1.3 таксата сертификация, надзор и инспекция за контрол
на производство за растениевъдство /ед.цена/ е 5,50 лв./дка, в г. 1.1. е обявена
год. фикс. административна такса от 390 лв., в т. 2.1 е посочена фиксирана
инспекционна такса от 200 лв., включваща и транспортни разходи, тъй като
инспекциите се извършват физически на място. На база на договора и
Ценоразписа е изготвена и подписана от двете страни оферта, съгласно която
сумата за плащане е в размер на 2823,00 лв. без ДДС. На 13.11.2020 г.
страните по договора са подписали и споразумение, в което уговарят
плащането на дължимата сума по фактурата № 1539/13.11.2020 г. да бъде
извършено в срок до 25.12.2020 г.
До момента нямало постъпило плащане от страна на „АГРО-
ЕКОИМПУЛС“ ООД, което принудило дружеството ищец, да подаде
заявление по чл.410 от ГПК за заплащане на сумата по процесната фактура.
Районен съд тервел е издал заповед за изпълнение като в срока по чл.414 от
ГПК длъжникъг„АГРО-ЕКОИМПУЛС“ ООД е подал възражение за
недължимост на плащането по издадената заповед. Ето защо в рамките на
законоустановения едномесечен срок ищеца се принудил да внесе настоящия
иск.
Исковата молба ведна с доказателствата представени с нея е изпратена
на ответното дружество.
2
В законоустановения едномесечен срок е бил получен писмен отговор
от ответника който счита иска на ищеца за неоснователен и недоказан.
Твърди, че с Договор с №240/22.02.2018г. са създадени
гражданскоправни отношения, а таксите по него имат възмезден характер.
Правната основа за вземане на такса е извършването на услуга. При
гражданскоправните плащания съществува еквивалентност на престациите, а
в случая за 2020г. не се установява извършване на услуги еквивалентни на
претендираните различни видове такси.
Сочи, че самият ищец, в исковата си молба само споменавал, че по
сключения Договор за контрол и сертификация с №240/22.02.2018г. е
извършил дейности по сертификация и контрол на биологичното
производство на ответника, но след което се позовавал единствено на правата
си по договора и издадена фактура, както и по сключено споразумение от
13.11,2020г.
Твърди, че с едностранно волеизявление от страна на „БИО
СЕРТИФИКЕЙШЪН" ЕООД, обективирано в Уведомление с изх. №
1589/12.07.2021 г., Договор №240/22.02.2018г е развален считано от
12.07.2021г. поради неизпълнение на договорните отношения от „Агро-
Екоимпулс“ООД.
В съдебно заседания ищеца се представлява от адв.К.Г. от АК- Пловдив
редовно упълномощена, чрез който с писменни становища моли предявеният
иск да бъде уважен изцяло, като допустим и основателен, както и му бъдат
присъдени разноските сторени по настоящото производство и по проведеното
заповедното производство по чл.410 от ГПК.
Ответника се представлява по делото от представляващия дружеството
Е.Д.Н.. Оспорва основателността на иска, като сочи, че дружеството ищец не
е изпълнило договорните си задължения от негова страна, поради което и
ответното дружество не дължало плащане за неизвършените дейности по
сертифициране на биопродукти.
По делото са приети следните писмени доказателства: заверено копие
от договор за контрол сертификация с №240/22.02.2018г., ведно с оферта и
ценоразпис; фактура №1539/13.11.2020г.; споразумение от 13.11.2020г.;
справка за актуално състояние на „АгроЕкоимпулс“ ООД от ел.сайт на ТР и
справка за актуално състояние на „Био Сертификейшън“ ЕООД от ел.сайт на
3
ТР, заверен препис на удостоверение с изх. №1589/12.07.2021г., както и
служебно приложеното ч.гр.д. №47/2021г. на ТлРС.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния
съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява основателен по
слредните съображения.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410
от ГПК. Издадената заповед за изпълнение № 24/15.02.2021 г. по ч.гр.дело №
47/2021г по описа на Районен съд – Тервел.
С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК, съдът е
уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител, като е
заповядал:
ДЛЪЖНИКЪТ "АГРО-ЕКОИМПУЛС" ООД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул. "Генерал Столетов" №20,
представлявано от Е.Д.Н. в качеството му на длъжник по договор за контрол
и сертификация №240 от 22.02.2018г. и споразумение от 13.11.2020г. към
същия договор, ДА ЗАПЛАТИ на "БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН" ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен,
ул.„Сливница“ №6А, ет.3, оф.1, представлявано от законния си представител
А.Ж.Б с ЕГН-**********, следните суми: 3387,60(три хиляди триста
осемдесет и седем лева и 60ст.) лева- представляваща сума за незаплатени
извършени дейности по сертификация и контрол на биологичното
производство, за което е издадена фактура №1539/13.11.2020г. с начислен
ДДС, ведно със законната лихва върху задължението от датата на подаване на
заявлението при ТлРС-10.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебно-деловодни разноски в размер на
67,76(шестдесет и седем лева и 76ст.) лева–явяваща се внесена държавна
такса и сумата от 350,00(триста и петдесет) лева – възнаграждение за
процесуално представителство- заплатено по договор за правна защита и
съдействие от 03.02.2021г.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът дружеството "АГРО-
ЕКОИМПУЛС" ООД е подало възражение за недължимост на посочената в
заповедта сума по фактурата.
4
При дадените ог съда по реда на чл.415 от ГПК указания на заявителя
последния в срока е предявил и настоящият иск по рада на чл.422 от ГПК.
Искът като предявен от активно легитимирано лице пред надлежния съд
срещу легитимиран ответник е допустим. Разгледан по същество е и
основателен по следните съображения на съда.
Между страните е възникнало облигационно отношение от сключен
договор за контрол сертификация с № 240/22.02.2018 г. за дейности по
сертификация и контрол на биологичното производство. Съгласно чл.3 ал.2 от
договора, последният се подновява автоматично в случай, че ОПЕРАТОРЪТ
в случая ответника не отправи до КОНТРОЛИРАЩОТО ЛИЦЕ – ищеца,
тримесечно писмено предизвестие за прекратяване преди изтичане срока му
на действие. Доколкото не са представени доказателства по делото да е
отправено такова предизвестие, съдът намира, че договорът е бил в действие
между страните за процесната 2020 година. Съгласно чл.3 ал.1 от договора
същият е със срок на действие до 31 декември на съответната календарна
година. Тъй като по делото е представено писмено 1589/12.07.2021 г.,
Договор №240/22.02.2018г е развален считано от 12.07.2021г. поради
неизпълнение на договорните отношения от „Агро-Екоимпулс“ООД, съдът
намира, че към момента този договор е развален. Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД -
Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително
или периодично изпълнение. В конкретния случай е налице договор, който
има действие по отношение на страните за една календарна година. С
подновяването му съгласно чл.3 ал.2 от договора, той не се превръща в
бесрочен или срочен за по дълъг период, а се подновява действието му за
срок от още една календарна година, като да е подписан нов договор. Това
означава, че с развалянето на договора има обратно действие само по
отношение на календарната година, а това е 2021 г. Това по никакъв начин не
засяга отношенията и задълженията на страните по договора за 2020 г.
Ищцовото дружество твърди, че са извършени от негова страна задълженията
му по договара за сертификация и контрол на биологичното производство по
договора за 2020 г., поради и което е издало процесната фактура
№1539/13.11.2020г. с начислен ДДС на стойност 3387,60лв. Няма
доказателства, за неизпълнение на договорните задължения от страна на
ищовото дружество. В тази насока твърденията на ответното дружество за
неизпълнение на дейностите по договора от страна на ищеца са недоказани.
5
Това, че ищеца е изпълнил задължението си по договора за 2020 г. се доказва
с представеното по делото писмено доказателство подписано от страните
споразумение от 13.11.2020 г. в което е уговорено плащането на дължимата
сума по фактурата № 1539/13.11.2020 г. да бъде извършено от ответното
дружество в срок до 25.12.2020 г. Това от своя страна представлява
признаване на задължението по договора от страна на ответното дружество
„Агро-Екоимпулс“ООД.
По тези съображения, съдът счита, че така предявения от ищеца иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да го уважи в неговата
цялост.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от
ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид изцяло
уважаване на иска в настоящото производство следва да се присъдят изцяло и
разноските по проведеното заповедно производство възлизащи на
67,76(шестдесет и седем лева и 76ст.) лева–явяваща се внесена държавна
такса и сумата от 350,00(триста и петдесет) лева – възнаграждение за
процесуално представителство.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, ще следва на
ответника да бъде възложено заплащането им в размер на общо 417,76 лв.
включваща 67,76(шестдесет и седем лева и 76ст.) лева–явяваща се внесена
държавна такса и сумата от 350,00(триста и петдесет) лева – възнаграждение
за процесуално представителство.
Водим от горното, Тервелският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответника
„Агро-Екоимпулс"ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: обл. Добрич, общ. Тервел, гр.Тервел 9450, ул. Ген. Столетов №20
представлявано от Е.Д.Н. дължи на ищеца „Био Сертификейшън“ ЕООД с
6
*********, със седалище и на управление: обл. Пловдив, гр.Пловдив, район
Северен, ул. Сливница“ №6А, ет.З, ап. Офис №1, представлявано от
управителя - А.Ж.Б,, сумата от 3387,60(три хиляди триста осемдесет и седем
лева и 60ст.) лева- представляваща сума за незаплатени извършени дейности
по сертификация и контрол на биологичното производство, за което е
издадена фактура №1539/13.11.2020г. с начислен ДДС, ведно със законната
лихва върху задължението от датата на подаване на заявлението при ТлРС-
10.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което
задължение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
24/15.02.2021 г. по ч.гр.дело № 47/2021г по описа на Районен съд – Тервел.
ОСЪЖДА „Агро-Екоимпулс"ООД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: обл. Добрич, общ. Тервел, гр.Тервел 9450, ул. Ген.
Столетов №20 представлявано от Е.Д.Н. да заплати на „Био
Сертификейшън“ ЕООД с *********, със седалище и на управление: обл.
Пловдив, гр.Пловдив, район Северен, ул. Сливница“ №6А, ет.З, ап. Офис №1,
представлявано от управителя - А.Ж.Б сторените по ч.гр.дело № 47/2021г по
описа на Районен съд – Тервел разноски в размер на 417,76 лева - платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агро-Екоимпулс"ООД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: обл. Добрич, общ. Тервел, гр.Тервел 9450, ул. Ген.
Столетов №20 представлявано от Е.Д.Н. да заплати на „Био Сертификейшън“
ЕООД с *********, със седалище и на управление: обл. Пловдив, гр.Пловдив,
район Северен, ул. Сливница“ №6А, ет.З, ап. Офис №1, представлявано от
управителя - А.Ж.Б, сторените по гр.дело № 135/2021г по описа на Районен
съд – Тервел разноски в размер на 417,76 лева - платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
7