РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Чепеларе, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на девети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Емилия К. Сивенова
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20245450100290 по
описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Х. К., ЕГН ********** и Г. Х. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. *********, ул. "*********" № **, ет. **, ап. ** срещу
„Пампорово“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Чепеларе, к.к.
Пампорово, хотел „Орловец“, с която са предявени активно субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство общо на 1/3 идеална част от поземлен
имот с идентификатор № 69345.9.*** по кадастралната карта на с. С., община Смолян на
основание решение № 4053/20.02.1997 г. на ОСЗ гр. Смолян. Твърдят, че с договор от
20.06.2007 г. между съсобствениците на имота и ответника е учредено право на прокарване
/поставяне/ на техническо съоръжение и на преминаване през поземления имот. Срокът на
действие на договора изтекъл на 20.06.2017 г., включително и за учреденото право на строеж
за стълб № 10.
Твърди, че през имота е прокарана въжена линия от ответника за седалков лифт и е
определена сервитутна ивица около него с площ 462.87 кв.м., като в рамките на лифта и
сервитутната ивица е променено предназначението на имота по силата на одобрен
парцеларен план. Още при прокарване на лифта била изсечена голяма част от дърветата под
него и 12- метровата ивица, като впоследствие това се правело непрекъснато. Заявяват, че
срокът на действие на договора е изтекъл, но в настоящия момент ответникът продължавал
да ползва имота без да заплаща никакво възнаграждение или обезщетение като лишавал
собствениците от възможността самите те да го ползват. Сочат, че от въздействието върху
имота чрез преминаване на лифта и поддържането на сервитутните ивици около лифта,
непрекъснато се увреждала и растителността – трева и дървета не се развивали пълноценно.
Периодично през имота преминавали хора, коли и машини по повод поддръжката на лифта,
проверка и контрол на съоръженията. След присъдено с решение по по гр.д. № 73/2023 г. по
описа на РС - Чепеларе и изплатено обезщетение за времето от 24.11.2020 г. до 03.05.2023 г.,
след 04.05.2023 г. и към момента на предявяването на исковата молба продължавало
неоснователното ползване на имота от ответника без заплащане на обезщетение.
Последното пораждало за ищеца правен интерес от завеждане на настоящото дело.
С оглед гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на всеки един от ищците сумата в размер на по 2000 лева или общо 4000 лева,
представляваща обезщетение за лишаването на последните от възможността да ползват
имота и да упражняват правото си на собственост върху него в съответствие с
притежаваните от тях общо 1/3 ид. част от правото на собственост върху ПИ с
идентификатор № 69345.9.*** по КК на с. С., общ. С., област С., одобрена със заповед №
РД-18-8/16.02.2006г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра гр. София, с площ от 5.314
дка, находящ се в местност „*********“, с трайно предназначение: земеделска територия, с
1
начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна горска площ, при граници на
имота: ПИ 69345.9.***, 69345.10.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***,
69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.*** и 69345.9.***, за периода от 04.05.2023 г. до датата на
завеждане на делото, ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на главницата.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Съобщението, ведно
с препис от исковата молба с приложенията, е редовно връчено на същия на 03.01.2025 г. /л.
27/.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват. Чрез процесуалния си
представител поддържат исковата молба. Уточняват, че имотът е застроен със съоръжение,
лифт. Над имота преминава съоръжение, което е свързано със ски пистите, но през имота
преминава само лифт, който е изграден от ответната страна. Претенцията се основавала на
това, тъй като преминавайки над имота на това съоръжение, по силата на закона възниквало
сервитутно право. Нормативно определеният сервитут създавал ограничения за
собствениците на имота, което се изразявало в невъзможността им да ползват пълноценно
имота - да го застрояват в рамките на сервитутната ивица, да го обработват, невъзможността
там да расте горска и друга растителност, която непрекъснато се подрязвала и обработва от
собственика на лифта. Създавал трудности, свързани с възможността имотът да бъде
продаден на друго лице, тъй като сервитутът бил тежест върху имота. Претенцията за
обезщетение обаче обхващала само тази площ от имота, която е в рамките на сервитутната
ивица, тоест 462.87 кв.м. Промяната на предназначението касаела само нормативно
определената сервитутна ивица под лифта, която по принцип била 12 м, но достигала 16 м в
зависимост от вида на кабинките. Одобреният парцеларен план също включвал тази
сервитутна ивица. Одобряването му било по инициатива на ответника. В хода на устните
състезания моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Представя списък на
разноските и извлечение от сметка.
Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 4053/20.02.1997 г. на ПК – Смолян на наследниците на В. А. К., бивш жител
на с. С., по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в стари реални граници
върху 13 имота в землището на с. С., община С., сред които по т. 10 имот № 009806,
представляващ залесено пасище, с площ 5.314 дка в м. „*********“.
Въз основа на решението на ПК – Смолян с нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 567, том ІІІ, дело № 789/18.04.1997 г. на нотариус К., с
район на действие РС – С., В. С. К., М. С. М. и Н. С. К. са признати за собственици на 6 от
имотите по наследство от В. А. К., сред които и процесният.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № ГР 0093/29.08.2022 г., издадено
от Кметство с. С., община С., В. А. К., ЕГН ******, е починала на ****** г. и е оставила за
свои законни наследници дъщерите си В. С. К., М. С. М. и Н. С. К., последната починала на
******* г. и оставила за свои законни наследници дъщеря си Г. Х. К. и сина си П. Х. К..
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищците са собственици по наследство общо
на 1/3 ид. част /по 1/6 ид. част всеки от тях/ от ПИ с идентификатор 69345.9.*** по
кадастралната карта на с. С., община С., одобрена със заповед РД-18-8/16.02.2006 г. на изп.
директор на Агенцията по кадастъра гр. София, с площ от 5.314 дка, находящ се в местност
„*********“, че е налице идентичност на имота с имот № 009806 по картата на землището
на с. С., собствеността по отношение на който е призната на наследниците на В. А. К. с нот.
акт № 567, том ІІІ, дело № 789/18.04.1997 г. на нотариус К., с район на действие РС –
Смолян, между които и наследодателят на ищците Н. С. К..
2
С договор от 20.06.2007 г., сключен между В. С. К., М. С. М. и Н. С. К. и „Пампорово” АД,
първите, като собственици на ПИ с идентификатор 69345.9.*** по кадастралната карта на с.
С., община С., са учредили в полза на дружеството право на прокарване /поставяне на
техническо съоръжение и на преминаване през имота с площ 1000 кв.м./ на седалков лифт от
с. Стойките до вр. „Снежанка”, съгласно скица – проект – приложение към договора, на цена
540 лева общо за засегнатата територия. Договорът е сключен за срок от 10 години с
нотариална заверка на подписите и е вписан в СВ - Смолян.
Със заповед № 169/20.08.2007 г. на кмета на Община Смолян на основание чл. 124, ал. 3, във
вр. с чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, чл. 128, ал. 2 от ЗУТ и чл. 44 от ЗМСМА е дадено разрешение
на „Пампорово” АД да възложи да се изработи проект за ПУП – парцеларен план на обект:
Писти к.к. Пампорово, връх Снежанка – с. Стойките, в обхвата на ЕКАТТЕ 69345 и ЕКАТТЕ
67653, като пистите започват в имот с кадастрален № 18.1 – Горна лифтова станция и
завършват в поземлени имоти с кадастрални №№ 10.71 и 10.73 – Долна лифтова станция, и
премине през оптимално най-добрите трасета и го внесе за одобряване след съгласуване на
площадка за съответното строителство по реда на ЗОЗЗ и ЗГ.
Със заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община Смолян на основание чл. 129, ал. 2 от
ЗУТ, във вр. с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ е одобрен ПУП – парцеларен план за обект: к.к.
Пампорово, връх Снежанка – с. Стойките, преминаващ през земеделски и горски територии
в землището на с. Стойките по червено и синьо нанесеното на приложения към заповедта
парцеларен план.
Със заповед № 233/29.08.2007 г. на кмета на Община Смолян на основание чл. 129, ал. 2 от
ЗУТ, във вр. с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ е одобрен ПУП, парцеларен план на обект: Писти к.к.
Пампорово, връх Снежанка – с. Стойките, в обхвата на ЕКАТТЕ 69345 и ЕКАТТЕ 67653,
като пистите започват в имот с кадастрален № 18.1 – Горна лифтова станция и завършват в
поземлени имоти с кадастрални №№ 10.71 и 10.73 – Долна лифтова станция по приложения
парцеларен план в землището на с. Стойките и гр. Смолян.
С протокол Образец 16 от 28.11.2008 г. е приет строежа „Седалкова пътническа въжена
линия „Пома” – с. Стойките – връх „Снежанка”, който може да бъде ползван по
предназначение си и е предложено на началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване.
С разрешение за ползване изх. № СТ-12-1222 от 01.12.2008 г., издадено от МРРБ, Дирекция
„Национален строителен контрол” на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, чл. 177, ал. 2 от
ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е разрешено ползването на строеж:
„Седалкова пътническа въжена линия „Пома” – с. Стойките – връх "Снежанка".
С влязло в сила на 15.05.2024 г. решение № 60/17.11.2023 г., постановено по г.д. № 73/2023 г.
на РС – Чепеларе, потвърдено с решение № 98/15.05.2024 г. по в.г.д. № 46/2024 г. на ОС -
Смолян, „Пампорово” АД, е осъдено да заплати на Г. Х. К. и П. Х. К. сумата от 2197.33 лева
на всеки един от тях, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения
им недвижим имот, в съответствие с притежаваната от тях идеална част, представляваща
поземлен имот с идентификатор № 69345.9.*** по кадастралната карта на с. С., община С.,
област С., одобрена със заповед № РД-18-8/16.02.2006 г. на изп. директор на АГКК - гр.
София, с площ от 5.314 дка, находящ се в местност "*********", с трайно предназначение:
земеделска територия, с начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна
територия, в периода от 24.11.2020 г. до 03.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на делото - 07.03.2023 г. до окончателното й заплащане.
От показанията на свидетеля С. К. М., доведен от ищцовата страна, без родство с ищеца и
дела със страните по делото, се установява, че собствениците са сключили договор за този
имот през 2007 г. за 10 години, за да преминава оттам шестседалкова въжена линия. През
имота преминавала въжена линия, която се ползвала от "Пампорово" АД. От дружеството
няколко пъти обещавали да се сключи допълнителен договор, но накрая казали, че няма да
3
сключват никакви договори. В имота имало стълб № 10. Около 2016-2017 г. в мястото имало
поголовна сеч, защото дърветата растели бързо. Когато през 2024 г. свидетелят последно е
идвал в имота, пак били отрязани дърветата. Посочва, че по спецификация на лифта
ползването на имота от дружеството, сервитут, било 16 метра. През зимата имотът се
ползвал предимно от свободно спускащи се извън пистите сноубордисти. През лятото
"Пампорово" АД извършвало профилактика, защото горе ролката на стълба трябвало да се
проверява. Това го правили с машини, които преминавали през имота.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични и последователни,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, включително с приетата по делото
КСТОЕ.
По делото е изслушана и приета комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от страните,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, оглед на място и
необходимите справки дава заключение, че през процесния имот е прокаран „Лифт к.к.
Пампорово връх Снежанка - село Стойките, общ. Смолян", като в имота попада и фундамент
на стълб № 10 от въжената линия от 6 кв.м. Размерът на сервитута за обслужване на това
съоръжение е 462.87 кв.м., съгласно Заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на Община
Смолян, с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ за обект: лифт - к.к.
Пампорово - вр. Снежанка - с. Стойките. 3а изграждане на съоръжението има издадени
следните актове: Със Заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община Смолян е одобрен
ПУП-парцеларен плен за обект: Лифт - к.к. Пампорово - връх Снежанка - с. Стойките, като
са приложени Предварителни договори и Договори с Община Смолян, Горовлоделска
кооперация и частни лица, с които са учредени право на строеж на стъпки на стълбове и
право на преминаване върху поземлени имоти за изграждане на обект „Седалкова
пътническа въжена линия „ПОМА" с. Стойките - връх Снежанка", подобект „Трасе и
стълбове", както и право на прокарване/преминаване за лифта. Одобрен е проект на обект
„Седалкова пътническа въжена линия "ПОМА" с. Стойките - връх „Снежанка" в земеделски
и горски земи - землище с. Стойките, общ. Смолян", с части „Конструкции", „Геодезия",
„Технология" и „Трасировъчен план" и е издадено Разрешение за строеж № 166/21.07.2008 г.
от гл. архитект на Община Смолян, на „Пампорово" АД. Има разрешение за ползване на
обекта изх. № СТ-02-1222 от 01.12.2008 г. от ДНСК София. Има Решение № 1 от 24.01.2008
г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033 - Смолян за промяна предназначението на
земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за
проектиране на обекти в земеделски земи, с което е променено предназначението на 48 кв.м.
земеделска земя за изграждане на фундаменти /стъпки/ за стълбове, съгласно приложени
скици - проекти, като в имот с идентификатор 69345.9.*** - 6 кв.м. Има Протокол обр. 15 за
установяване на годността за ползване на строеж „Седалкова пътническа въжена линия
ПОМА", с. Стойките - вр. Снежанка, общ. Смолян, обл. Смолян, с няколко подобекта,
включително подобект „Трасе с дължина 2992 м. и 25 бр. стълбове", подписан от
държавната приемателна комисия с дата 28.11.2008 г. В този протокол всеки стълб е описан и
приет, със заложените по проект характеристики. Има решение № 11 от 06.12.2007 г. на
Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033 - Смолян, с което е утвърдено трасе за проектиране на
обект „Лифт-к.к.Пампорово връх Снежанка - село Стойките" за нуждите на фирма
„Пампорово" АД, гр. Смолян, с обща дължина L=991 м. и площадка за проектиране на
фундаменти, с която се засяга общо около 48 кв.м. земеделска земя от X категория,
неполивна, частна и общинска собственост с отстъпено право на строеж, в землището на с.
Стойките, общ. Смолян, обл. Смолян, по приложения Парцеларен план. Има Решение № 1
от 24.01.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033 - Смолян, с което е променено
предназначението на земеделска земя, собственост на физически и юридически лица, на
общо 48 кв.м., като от имот 69345.9.806 - по скица - проект 6 кв.м. Има Заповед № РД-
1925/25.06.2007 г. на кмета на общ. Смолян, с която е учредено на „Пампорово" АД право на
4
преминаване за обект „Лифт к.к. Пампорово връх Снежанка - село Стойките, общ. Смолян"
през имотите общинска собственост /8 на брой/. Заповеди, или договори за частните имоти
няма. 3а периода от 04.05.2023 г. до завеждане на исковата молба - 19.12.2024 г. - 19.52
месеца средномесечната пазарна цена на 1 кв.м. от имота е: 1/3 от общата сума на
средномесечната пазарна цена на цялата сервитутна площ, състояща се от 462.87 кв.м. за
периода от 04.05.2023 г. до завеждане на исковата молба - 19.12.2024 г. е: 0.91 лв./кв.м./месец
2733 лева /две хиляди седемстотин тридесет и три лева/.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице посочва, че лифтът имал сервитут през
процесния имот с площ 462.87 кв.м. В процесния имот попадал и стълб от това съоръжение
№ 10, като за фундамента на стълба в размер на 6 кв.м. имало процедура за промяна на
предназначението на земеделската земя и издадено разрешение за строеж. За цялото
съоръжение за лифта имало одобрен ПУП, с който било определено трасето, сервитутът,
височината на отделните стълбове. Лифтът бил въведен в експлоатация. След изграждането
на лифта и поставянето на съоръжението, в рамките на сервитута ограниченията били, че не
може да се посажда високостеблена растителност и не можело да се извършва друго
строителство. Можело да се коси под лифта, но тъй като през лятото се минавало оттам за
поддръжка на въжетата и стълбовете, продукцията не би била толкова добра. Тоест имало
ограничение както за целия имот, така и за самия сервитут. Ширината на сервитута била
определена с проект. Тя била нормативно определена, и зависела от ширината на самите
седалки и високата част на стълбовете, където били окачени въжетата. Реално на място тези
условия били изпълнени. Лифтът бил построен съгласно норматив и съгласно одобрен
проект. Вещо лице инж. С. уточнява, че при изчислението на дължимото обезщетение за
исковия период 04.05.2023 г. - 19.12.2024 г. е изчислила за месеца колко дни има, при което
не се е получило точно половин месец, а малко повече от половин месец и така го е записала
в заключението - 19.52 месеца.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, намира от правна страна
следното:
Съобразно чл. 59 от ЗЗД лицето, което държи без правно основание чужда вещ дължи на
собственика обезщетение за ползите, от които го е лишило. Ползването на вещта от
несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали получава
добиви от вещта е ирелевантно. Същественото за основателността на иска е, че вещ на
ищеца е била държана от ответника без основание за това. По този начин собственикът е
бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване.
Обогатяването включва не само придобиването на определена имуществена облага, но то се
реализира и при спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени.
В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на ползването му,
отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или чрез трето лице
неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на вещите/, съответно
онзи, който поддържа това състояние /в този смисъл решение № 409/20.06.12 г. по гр. д. №
1411/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55/28.02.12 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС и
решение № 204/5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на ВКС, II т. о./.
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за
ползване на недвижим имот без основание не включва покана до лицето, което държи
имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея; а размерът му е
средномесечния пазарен наем /в този смисъл решение № 218/29.12.2015 г. по гр.д. №
7310/2014 г. на ВКС, I г.о./.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците са собственици
по наследство от майка си на общо 1/3 ид. част /или по 1/6 ид. част всеки от тях/ от
процесния недвижим имот, а собственици на останалите идеални части са сестрите на майка
им - В. С. К. и М. С. М..
5
Установява се също, че ответникът, собственик и оператор на ски зона Пампорово - Мечи
чал по смисъла на чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредба за
обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите на Република България и
за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за
организацията на работа на ски патрулите, ползва част от процесния имот. Дружеството е
изградило въжена линия с. Стойките – връх Снежанка, община Смолян и е собственик на
лифтовото съоръжение, като трасето на лифта преминава през имота с размер 462.87 кв.м.
При така установеното съдът приема, че именно ответникът стопанисва въжената линия, тъй
като от КСТОЕ, както и от представените писмени доказателства се установява, че
„Пампорово” АД се е снабдило с ПУП – парцеларен план за обект: Лифт - .к.к. Пампорово,
вр. Снежанка – с. Стойките”, одобрен със заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община
Смолян, разрешение за въвеждане в експлоатация и т.н. При това въжената линия е отделна
част от един общ инфраструктурен обект, чрез който се осъществява туристическа услуга за
ски спортове.
С оглед на това ищците целогодишно са ограничени в използването на имота в частта с
площ от 462.87 кв.м., представляваща сервитута на въжената линия с оглед спецификата на
съоръжението и специалните изисквания за експлоатацията и поддръжката му, както и за
безопасността на туристите, които го ползват. Ищците не могат да получават граждански
плодове от имота, лишени са от възможността да ползват имота като държат високостеблени
култури и дървета в частта на имота, през която минава въжената линия с оглед
ограничението, което търпят поради преминаването на лифта, съгласно показанията на
свидетеля С. М. и заявеното от вещото лице при изслушването му.
Следва да се посочи обаче, че по делото не се събраха доказателства относно твърдяната от
ищеца, чрез процесуалния й представител, промяна на предназначението на процесния имот
в частта, в която преминава лифтът. Налице са доказателства за проведена процедура за
промяна на предназначението на земята само за фундамента /бетоновата площадка/ на стълб
№ 10, което в случая е 6 кв.м., според заключението на вещото лице.
Видно от представения договор от 20.06.2007 г., срокът на същия е изтекъл на 20.06.2017 г.
По делото не се твърди и няма доказателства съсобствениците на имота да са учредили на
ответника право на преминаване и въжена линия през имота си, нито да са му го отдали под
наем за процесния период, поради което съдът намира, че ответникът „Пампорово” АД го
ползва без основание. Дружеството не е носител и на сервитутно право за този период.
Преминаването на въжената линия през имот частна собственост изисква сключване на
договор за учредяване на право на преминаване (сервитут) от собственика на имота с
нотариална заверка на подписите съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗУТ (определение №
267/08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4088/2015 г. на ВКС, II г.о.). Правото на преминаване на
съоръжение, което не е сграда, може да се основава на поземлен сервитут /в този смисъл
решение № 112/17.05.2021 г. на по гр.д. № 3657/2020 г. на ВКС, IV г.о./. Именно такъв тип
договор за учредяване на сервитут на въжената линия на лифта с. Стойките – връх
„Снежанка” са сключили собствениците на имота – ищецът и нейните *****, с „Пампорово“
АД на 20.06.2007 г. Доколкото обаче договорът от 20.06.2007 г. е за срок до 20.06.2017 г., се
налага извода, че съоръжението на ответника след тази дата минава без основание през
имота на съсобствениците. Договорът е прекратен с изтичане на срока му. Ответникът по
делото „Пампорово“ АД нито твърди, нито доказва в негова полза да е учредено право за
преминаване на лифта по административен ред – чл. 192 ал. 2 ЗУТ. От страна на ответното
дружество не е ангажирано нито едно доказателство, установяващо наличието на ****
основание, въз основа на което да се е налагало и съответно да е учреден принудителен
сервитут за преминаване и за прокарване на процесното съоръжение за изграждане,
поддържане и ползване на въпросния инфраструктурен обект в полза на „Пампорово” АД в
тежест на имота на ищците. С оглед на това ответникът не е носител на такова ограничено
вещно право за процесния период.
6
Ето защо за процесния период липсва какъвто и да било правен акт или съгласие от страна
на собственика на имота за ползването му от ответното дружество, т.е. липсва основание за
това ползване. Ищците са обеднели бидейки лишени от възможността да ползват частта от
имота с площ от 462.87 кв.м., представляваща сервитута на въжената линия, срещу което не
са получили обезщетение от ответното дружество, равняващо се на средния пазарен наем, с
която сума ответното дружество се е обогатило, спестявайки си плащането на наем на
собствениците на имота за ползването му. Това неоснователно обогатяване на "Пампорово"
АД има за последица дължимост от страна на дружеството на онова, с което се е обогатило
до размера на обедняване на ищците, което съгласно заключението на вещото лице е в общ
размер на 2733 лева.
Средният пазарен наем на ползваната от ответника площ за сервитута на лифта – 462.87
кв.м., следва да се определи на база заключението по приетата КСТОЕ. За процесния период
от 04.05.2023 г. до датата на завеждане на делото - 19.12.2024 г. обезщетението по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, равняващо се на средния пазарен наем на 1/3 ид. част от частта от 462.87 кв.м. е в
общ размер на 2733 лева. Съдът намира, че именно до този общ размер от 2733 лева
исковете следва да бъдат уважени, като на всеки от ищците се присъди обезщетение в
размер на 1366.50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото
до окончателното плащане на главницата, а за разликата над уважените до пълните
претендирани размери по 2000 лева за всеки от ищците, исковете следва да се отхвърлят,
като неоснователни и недоказани.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото страните имат право на разноски по съразмерност на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК. По делото документално са установени направени
такива от ищците за адвокатско възнаграждение – 500 лева, държавна такса – 160 лева и
депозит за вещо лице по КСТОЕ – 400 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сумата в общ размер на 724.25 лева разноски по делото по съразмерност
с уважената част от исковете пред настоящата инстанция, от които: 341.63 лева за платено
адвокатско възнаграждение, 109.32 лева за платена ДТ и 273.30 лева за платен депозит за
вещо лице. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „Пампорово” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец” да заплати на П. Х.
К., ЕГН ********** и Г. Х. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *********, ул.
"*********" № **, ет. **, ап. ** сумата от 1366.50 лева /хиляда триста шестдесет и шест
лева и 50 ст./ на всеки един от тях, представляваща обезщетение лишаването им от правото
на ползване по предназначение на общо 1/3 ид. част от 462.87 кв.м., представляващи част от
поземлен имот с идентификатор 69345.9.*** по КККР на с. С., община С., одобрени със
заповед № РД-18-8/16.02.2006 г. на изп. директор на АГКК гр. София, целият с площ от
5.314 дка, находящ се в м. „*********“, с трайно предназначение: земеделска територия,
начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна горска площ, при граници на
имота: ПИ 69345.9.***, 69345.10.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***,
69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.*** и 69345.9.***, за периода от 04.05.2023 г. до 19.12.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото –
19.12.2024 г. до окончателното плащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над уважените размери по 1366.50 лева до пълните претендирани размери по 2000 лева за
всеки от ищците, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Пампорово” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец” да заплати на П. Х. К., ЕГН ********** и Г. Х.
К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *********, ул. "*********" № **, ет. **, ап. **
7
сумата в общ размер на 724.25 лева /седемстотин двадесет и четири лева и 25 ст./,
представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
8