№ 367
гр. гр.Несебър, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101162 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
Етажна собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, с адрес:
гр. Несебър, м. ***, представлявана от Председателя на УС Е. Г. /Г./ А., подадена чрез
пълномощника им - адв.Л. К. от АК-София, против Етажна собственост сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. ***, представлявана от
Председателя на УС С. А. М.. В исковата молба се сочи, че в имот с идентификатор
*** били изградени две жилищни сгради с две отделни етажни собствености- на „Р.*“,
бл. 1, и на „Р.*“, бл. 2. Сочи се, че двете жилищни сгради имали обща канализационна
шахта с помпи и съоръжения, общ централен водомер с едно сградно водопроводно и
канализационно отклонение. Излага се, че всички разходи по поддръжка на
водопроводните и канализационни съоръжения следвало да се заплащат и от двете
етажни собствености, тъй като обслужвали двете сгради. Твърди се, че през годините
били направени следните разходи за поддръжка на водната и канализационната
система: на 21.10.2016г.- профилактика и ремонт на КПС- 1800 лв., на 14.11.2016г.-
ремонтни дейности- 774 лв., на 14.11.2016г.- доставка на помпи- 17 485.32 лв., на
15.03.2017г.- окабеляване на звукова с-а и доставка на помпи- 564 лв., на 05.10.2017г.-
доставка на помпени агрегати, почистване на шахта, проверка на ел. табло и
предпазители- 696 лв., на 04.08.2017г.- монтиране на поплавък, монтаж и настройка на
оборудване, посещение на обект- 830 лв. Сочи се, че общата сума на извършените
разходи била в размер на 22 149,72 лв. Излага се, че Е.с. на „Р.*“, бл. 1, се състояла от
88 самостоятелни обекта, а Е.с. на „Р.*“, бл. 2- от 29 самостоятелни обекта. Сочи се, че
1
сумата от 22 149.72 лв. следвало да се раздели, както следва: 16 659.62 лв. за Е.с. на
„Р.*“, бл. 1, и 5490.10 лв. за Е.с. на „Р.*“, бл. 2. Предвид гореизложеното се моли да
бъде осъдена Е.с. на „Р.*“, бл. 2, да заплати на Е.с. на „Р.*“, бл. 1, сумата в размер на
5490.10 лв., представляваща съответният процент от извършените разходи по
поддръжка, ремонт, експлоатационни разходи за водопроводната и канализационна
система, обслужваща двете сгради на жилищен комплекс „Р.*“. С допълнително
подадено уточнение с вх.№ 5779 от 15.11.2021г., конкретизира претендираните суми
по пера.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба
от процесуален представител на ответната страна - адв. Н. Д. Г. от АК-Бургас, с който
се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че Е.с. не
представлявала самостоятелен правен субект, не разполагала със свой патримониум, в
който се включват права, самостоятелно и отделно съществуващи от правата на
етажните собственици, формиращи Е.с. като неперсонифицирана съвкупност от правни
субекти. Навежда се, че в чл.23, ал. 4 от ЗУЕС била уредена хипотеза на законово
представителство на собствениците в Е.с., което се осъществявало от председателя на
управителния съвет по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части и по
исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнявал
решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Твърди се, че от
фактическите обстоятелства в исковата молба ставало ясно, че същите се отнасяли до
въпроси, които стояли извън предмета на отношенията, регулирани от ЗУЕС. Сочи се,
че съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС законната представителна власт на управителя на ЕС
била ограничена до исковете, имащи за предмет неизпълнение на решения на Общото
събрание или неизпълнение на задължения по ЗУЕС и че посочената разпоредба била
приложима само в случаите на процесуална легитимация на собствениците в Е.с. пред
съда по спорове, възникнали във връзка с общите части, съгласно уредбата им по
ЗУЕС, но не и по спорове, излизащи извън предмета и обхвата на правата и
отношенията, уредени с този закон. Излага се, че след като не се касаело до защита на
отношения, свързани с управлението на общите части на сградата, а се претендирало
възстановяване на платени от ищцовата етажна собственост суми (ремонт и
експлоатационни разходи на водопроводна и канализационна система), с които
ответникът се е обогатил без основание, то предмета на делото бил извън обхвата на
ЗУЕС и била неприложима особената правосубектност на Е.с., предоставена й по
някой въпроси, уредени изрично в ЗУЕС, както и правилата за представителството.
Сочи се, че всички искове, които не били свързани с управлението на общите части на
ЕС, следвало да се предявяват лично от етажните собственици, а не от името на Е.с..
Излага се, че ЗУЕС предвиждал механизъм за решаване на въпрос, който е свързан с
общите части на две или повече етажни собствености, а именно провеждане на общо
събрание по реда на чл. 18 от ЗУЕС. Сочи се, че по делото липсвали данни за
2
провеждане общо събрание на етажните собствености, на което да бъде взето решение
за разпределяне на разходите за поддържане на прилежащите територии в комплекса и
което решение Етажна собственост на бл.2 да не е изпълнила. В тази връзка се
възразява срещу пасивната процесуална легитимация на ответника. Сочи се, че
ответници по така заведеният иск за неоснователно обогатяване следвало да бъдат
отделните етажни собственици в бл.2, които евентуално са се обогатили, а не Е.с. на
бл. 2. Излага се, че надлежни ответници би следвало да бъдат собствениците,
притежаващи обекти в Е.с., с конкретизиране процентното им притежание на идеални
части. Сочи се, че претенциите за неоснователно обогатяване обхващали период около
за 5 години. Сочи се, че ответници по предявените искове за всяка една претенция,
следвало да бъдат лицата, които са имали качеството на собственици в сграда бл. 2,
към момента на всяко едно отделно плащане (евентуално обедняване). Излага се, че
несправедливо и неоснователно било етажни собственици, придобили собствеността
върху СОС в сградата в по-късен момент, да носят отговорност за задълженията на
предходни собственици. Навежда се, че посочената в исковата молба работа по
подръжка и подмяна на водопроводни и канализационни съоръжения изобщо не била
извършвана в комплекса. Заявява се, че по делото липсвали каквито и да било
доказателства за извършена и приета работа. Излага се, че към исковата молба били
представени фактури и извлечения от банковата сметка за извършено плащане, но
същите не били годно доказателство за изпълнени ремонтни дейности и такива за
поддръжка в комплекс „Р.*“, които дейности да са били в полза на двете сгради.
Твърди се, че не били представени актове за извършената и приета работа по
профилактика, ремонт, доставка на помпи, окабеляване, почистване и че липсвали
каквото и да било доказателство посочените във фактурите дейности да се отнасяли за
комплекса. Сочи се, че през процесния период не било имало повреда на
канализационните помпи, съответно не била възникнала необходимост за тяхната
подмяна. Твърди се, че подмяна с нови помпи изобщо не била извършвана. Сочи се, че
през процесния период никой не бил разкопавал и подменял каквито и да било части от
канализационната мрежа в комплекса. Оспорва се начина, по който е било
разпределено процентното съотношение за заплащането на претендираните суми - по
брой апартаменти. Сочи се, че същото трябва да се разпредели съответно на
ползването.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
По отношение наведените от страна на ответника възражение за активна и
пасивна легитимация, съдът намира, че доколкото се твърди, че търсената сума
3
съставлява дължимо от ответника, като изразходено за общи по предназначението си
части на ответната ЕС, то както ищеца, така и ответника следва да се представляват
именно от управителите на съответните ЕС. Именно с оглед разрешаване на въпроси,
касаещи включително и разходи за общите части на всяка ЕС /включващи и поддръжка
и ремонт/, ЗУЕС е предвидил възможността, а и процесуалната икономия, етажните
собственици да се представляват от управителите на самата ЕС. Ето защо
възражението в тази насока не се споделя от настоящата инстанция.
По същество претенцията е неоснователна по следните съображения:
Твърди се от ищеца, че процесната сума съставлява процентно съотношение на
заплатените от ЕС на „Р.*“, бл.1, суми за поддръжка на водната и канализационна
система, обслужваща и двете сгради. В подкрепа на твърденията си ищецът представя
множество фактури. В нито една от тях, обаче, не се сочи, че заплатените
„профилактика и ремонт КПС“, „ремонтни дейности“, „доставка на помпи“, „помпени
агрегати“, „почистване на шахта“, „проверка на ел.табло и предпазители“, касаят
именно общата на двете страни водна и канализационна система. Не се доказа по
безспорен начин и обстоятелството, че е било налице нужда от извършване на
сочените ремонтни дейности, още по- малко, че въпросните помпи са вложени именно
в описаната обща система. Този извод се налага и от показанията на разпитания
св.Архипова. същата заяви, че от 2012 година живее постоянно в комплекс „Р.*“, блок
2. Същата знаела, че двата блока имали обща канализационна шахта. От 215 г. до 2018
г. съпругът й бил управител на ЕС и никой не се бил обръщал към него за проблеми с
водната и канализационната система. Свидетелката сочи, че не е виждала техника или
работници, които да извършват ремонтни дейности по системите. За целият исков
период проблеми с вода и канализация не е имало в комплекса.
Всичко, изложено по- горе, дава основание на настоящата инстанция да счете, че
от страна на ищеца не се доказа твърдението, че сочените дейности и закупените
материали касаят именно водопроводната и канализационна система, обслужваща
двете етажни собствености. Установи се, че проблеми от такъв характер не е имало в
комплекса, ремонтни дейности не са били извършвани, нито е имало присъствие на
работници в тази връзка. Предвид на това съдът намира предявената претенция за
недоказана по основание. Очевидно е налице спор между двете ЕС, който следва да се
разреши чрез вземане на решение на съвместно общо събрание, което в случая няма
данни да е провеждано.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответникът следва да
бъде присъдена сумата от 200 лв., представляваща сторени разноски съобразно
представения списък.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.с. на комплекс „Р.*“, бл.1, представлявана от Е. А., за
осъждане на Е.с. на „Р.*“, бл.2, представлявана от С. М., двете находящи се в гр.
Несебър, м. А., да заплати сумата от общо 5490.10 лв., представляваща съответният
процент от извършените разходи по поддръжка, ремонт, експлоатационни разходи за
4
водопроводната и канализационна система, обслужваща двете сгради на жилищен
комплекс „Р.*“.
ОСЪЖДА Е.с. на комплекс „Р.*“, бл.1, представлявана от Е. А., да заплати на Е.с.
на „Р.*“, бл.2, представлявана от С. М., двете находящи се в гр. Несебър, м. А., сумата
от 200 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5